Отчет за изпълнение на етап 1 „ Критерии за класификация на археологическите паметници и структурирано описание на част от тях

Долмен в м. „Мангъра” край с. Хлябово, община Тополовград

Изтегляне 8.24 Mb.

страница	6/15
Дата	22.10.2018
Размер	8.24 Mb.
	#92031
Тип	Отчет

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 15

Описания на обекти от Тракийската култура (2-та половина I хилядолетие пр. Хр.)

Долмен в м. „Мангъра” край с. Хлябово, община Тополовград

1. Номер на обекта: BG 43 H

2. Наименование на обекта: Долмен в м. „Мангъра” край с. Хлябово, община Тополовград

3. Административна принадлежност

Държава: България
Област: Хасковска
Община: Тополовград
Населено място (землище): с. Хлябово

4. Местоположение:

Местност: м. Мангъра
Координати:

N 42.002871 E 26.273206

Географско описание на обекта: Долменът е разположен на централното било на Сакар планина, в седловината между върховете Кокала от запад и Камик тепе от изток. НВ711 м
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Хлябово: 6,6 км южно от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасъл с трева
Пътна инфраструктура до обекта: 12 км асфалтов път от Тополовград; 2 км стабилизиран път

6. Подробно описание на обекта:

Долменът е триделен, изграден от гранитогнайсни плочести камъни. Ориентиран е по дългата си ос в посока север-юг, с вход от юг. На място са всички вертикално поставени камъни от стените на гробното съоръжение, като in situ се открива само покривната плоча на гробната камера. Дължина на долмена отвън в посока С-Ю е 4,40 м.

Могилният насип над долмена е с диаметър около 25 м и височина около 4 м. Той е каменно-землен от рохка кафява пръст и необработени камъни. Целостта на насипа, каменния кожух и на гробното съоръжение, са нарушени в резултат на масирана иманярска дейност.
Фасадата на долмена от изток е с дължина 3,80 м. Тя е изградена от четири масивни каменни плочи с правоъгълна форма, побити вертикално. Фасадата от запад на дромоса е с дължина 4,30 м.
Дромосът е с трапецовидно напречно сечение. Западната и източната стени са леко наклонени навътре. Дромосът е с размери: С-Ю 0,55 м; И-З 1,0 м; височина 1,50 м.
Предгробна камера е с трапецовидно напречно сечение. Дългите й страни са съставени от по две плочи, поставени под наклон една върху друга с широката си страна. Входът в предгробната камера е издълбан в южната й стена. Той е с трапецовидна форма, заоблена в горния край, висок е 0, 68 м - широк в горната част 0, 36 м; в долната - 0, 51 м.
Гробната камера с трапецовидно напречно сечение. Стените са изградени по аналогичен на предгробната камера начин. Дългите стени затварят помежду си напречните. Входът в камерата е издълбан в южната й стена, която има лек наклон навътре към камерата. Отворът е с трапецовидна форма със заоблени ъгли - от външната страна е рамкиран. Тази рамка е с ширина от 4 см в долната част до 8 см в горната. Южната плоча на камерата е счупена в горния западен край, вероятно вследствие на иманярското разбиване. Всички стени на камерата са обработени отвътре, пасват много плътно една към друга. Размери: дължина С-Ю- 2,36 м; ширина при основата 2,05 м; височина 2,01 м.

Покривната плоча на гробната камера е с неправилна форма. Обработена е от вътрешната страна, която ляга плътно върху плочите. Размери: дължина 2, 77 м; ширина от 2,15 до 2,40 м.

Каменният “кожух” на долмена се състои от кварцити, пясъчници и гранити.

7. Литература:

Д. Агре, Д. Дичев. Долмен в м. Мангър тепе в землището на с. Хлябово, община Тополовград през 2010 г. – Археологически открития и разкопки през 2010 г. С., 2011, 199-201.

Д. Дичев. Долмен в м. Мангър тепе в землището на с. Хлябово, община Тополовград. – Археологически открития и разкопки през 2013 г. С., 2014, 125-126.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

С другите долмени намиращи се на територията на община Тополовград.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Долменът е с огромен потенциал за включването му, заедно с останалите долмени в тази част на Сакар, в туристическа дестинация.

11. Други забележителности в близост до обекта:

В близост е върхът Вишеград на който се намира крепост от елинистическата епоха; естествените скални образувания на връх Картал кая

12. Историческа значимост на обекта:

Долменът има изключително значение за изучаването на тракийската мегалитна култура.

Описания на обекти от Тракийската култура (2-та половина I хилядолетие пр. Хр.)

Крепостта „Фармакида”

1. Номер на обекта: BG 06 В

2. Наименование на обекта: Крепостта „Фармакида”

3. Административна принадлежност

Държава: България
Област: Бургаска
Община: Приморско
Населено място (землище): град Приморско

4. Местоположение:

Местност: м. Фармакида
Координати:

N 42.293270 E 27. 718851; N 42. 292810 Е 27.719259; N 42. 293318 Е 27.720268

N 42. 293762 Е 27.719667 център N 42.293270 Е 27.719409

Географско описание на обекта: местността Фармакида е разположена в източните склонове на Странджа планина; обхваща пасище до коритото на река Ропотамо и нискивъзвишения южно от него. Местността попада в пространството заключено между върховете Узунджата на юг; Канара на запад; Бурхама на север и в. Китка на изток.
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на Приморско: 5 км северозападно от града

5. Достъпност

Повърхност: половината от територията на крепостта е обрасла с дървета – дъб и храсти.
Пътна инфраструктура до обекта:

До крепостта може да се стигне пеша или с високо проходима кола. От центъра на Приморско – 3,200 км пътят е асфалтиран, следва 1,800 км черен път – пеша или автомобил 4х4.

6. Подробно описание на обекта

Крепостна стена: Крепостта – (укрепен дом – тюрзис) обхваща площ от 860 кв.м. Представлява правоъгълник с издадена на югозападната стена правоъгълна кула извън куртината. Югозападната стена е дълга 23 м, а северозападната 35 м. Дебелината на югоизточната стена съдейки по разкрития участък е била с дебелина 2, 40 м. Дебелината на югозападната стена е 1, 70 м. Като цяло стените на крепостта са били изградени от ломени камъни на калова спойка. на северозападната стена от вътрешнастрана е имало пиластри с дебелина 1 м и отстояние 1, 20 м. Те се откриват както в субструкция така и в суперструкция до 0, 50 м височина. Редуват се през 3, 50 м. Открити са 4 пиластра на северозападната стена и един на югозападната. Свързани са конструктивно към основния зид и са изградени от ломени камъни на калова спойка. Ролята на тези пиластри е да носят във височина дървена конструкция, която е била своеобразна бойна пътека от вътрешната страна на крепостната стена.
Кула: При югозападната стена е разкрита кула с правоъгълна форма (вътрешни размери 5, 20 х 3, 50 м). Зидовете й са градени от ломени камъни на калова спойка. Северната стена е запазена на места до 1, 90 м височина. Фундирана е навсякъде върху скала. Стените на кулата са с дебелина от 1, 20 до 1, 70 м. Във вътрешността и са открити банкет с широчина 0, 15 м и каменна платформа (стълбище) прилепена до югозападния зид с широчина 1, 20 м. Поради стръмния терен на юг до външното лице на кулата е прилепена каменна платформа с широчина 1, 40 м, която допълнително е укрепвала от свличане зидовете на кулата. Кулата е била поне на два етажа, като описаната ситуация до този момент е свързана с приземен полувкопан етаж в който се е влизало чрез дървена стълба.

При проучванията, входът в крепостта не е открит, но се предполага, че е бил от югозапад след кулата. Стръмните склонове на възвишението от северозапад, североизток и югозапад са били предпоставка да се наблегне на масивна фортификация от достъпната югозападна страна на укреплението.

Постройки във вътрешността: Във вътрешността на обекта има сигурни данни за наличието на една постройка разположена в североизточната част. Очевидно тя е заемала площ от около 70 кв.м като от север, юг и изток е имало незастроено пространство. Приема се, че сградата е била двуделна. Над определена височина сградата е притежавала кирпичена стена или такава с измазан с глина плет. Покривът на сградата е бил двускатен с използването на керемиди (лаконски и коринтски тип).

7. Литература:

Ив. Христов, Д. Пантев. Фармакида. Проучване на тюрзис от елинистическата епоха в м. „Фармакида”, община Приморско ІІ-І в.пр.Хр.София , 2016.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

Некропол разположен в м. Салихлерската могила.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Обектът е с голям потенциал за развитие като туристическа дестинация. Той се намира до голяма пътна инфраструктура пътя – Бургас- Созопол - Царево. От тук преминава целия туристически поток към най-южните части на българското Черноморието. Обектът е в близост с курортния град Приморско, резервата „Ропотамо” и е част от комплекса паметници разположени на Маслен нос. Обектът е преминал частична реставрация и консервация и е достъпен за посещение целогодишно.

11. Други забележителности в близост до обекта:

Комплекс паметници разположени на Маслен нос.

12. Историческа значимост на обекта:

Обектът е важен център през втората половина на ІІ-началото на І в.пр.Хр. - времето на управление на тракийския цар Мостис

Изтегляне 8.24 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 15