Укрепен владетелски дом в м. Голата нива, край с. Синеморец

Укрепен владетелски дом в м. Голата нива, край с. Синеморец

• 
  Държава: България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Царево
  
• 
  Населено място (землище): с. Синеморец
  

• 
  Местност: м. Голата нива в землището на с. Синеморец; на около 300 м севе­розападно от сегашните граници на с. Синеморец, на около 250 м западно от плажната ивица, непосредствено на север от съвре­менните гробища на селото, на около 300 м в севе­розападна посока от устието на р. Велека.
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: Обектът е разположен на плато оградено от север и изток с естествена скала, издигаща се спрямо морското равнище на 30 м височина и спускаща се почти отвесно надолу до нивото на реката и морето.
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
  

• 
  Повърхност: обрасла с ниска трева
  
• 
  Пътна инфраструктура до обекта: асфалтов път и около 200 м черен път
  

Обектът представлява укрепен владетелски дом от късноелинистическата епоха средата на ІІ- първата четвърт на І в. пр.Хр. От него са проучени част от оградната (укрепителната) стена, кула и помещения. От втория период на обитаване на обекта, отнасящ се към ХVІІІ-ХІХ в.са разкрити църква и църковен комплекс.

• 
  Оградна стена: Оградната стена на обекта следва естествения те­рен, минавайки по ръба на високите части на пла­тото. Начинът на изграждане на стената е – двулицев градеж с пълнеж от по-дребни ломени камъни на калова спойка. Дебелината на стената е 1,40 м, а лицата й са изградени от ломени камъни със средни разме­ри, обърнати с равната си повърхност навън, като на няколко места са използвани и речни камъни. Външното лице е изградено от видимо по-големи и масивни камъни. Вътрешните лица на стената са изравнени с външното лице на северната стена на кулата. Оградната стена е долепена на фуга до ку­лата. Върху каменния градеж стената във височина е била изградена от кирпич.
  
• 
  Кула: Кулата е издигната в южната, най-достъпна част на обекта, пред най-уязвимата част на оградната стена. Тя е изградена от ломени камъни (гранити и диорити3) с различна големина, като най-големите достигат размери 0,50 х 0,30 х 0,40 м. На няколко места в градежа са включвани и масивни речни камъни. Лицата са изградени в неправилни редове, като са подбирани по-големи и с равно лице камъни. Пълнежът между двете лица е от по-дребни камъни на калова спойка. Стените са изградени на калова спойка със светло кафяв цвят. За подсилване на градежа са използвани ъгловите камъни са с най-големи размери (0,82 м х 0,37 м х 0,30 м). В югоизточния и югозападния край на ку­лата ъглите са изградени от каменни блокове (пя­съчници) с правоъгълна форма, лицата на които са обработени чрез рустициране, като при външните им ъгли, чрез по-фино рустициране, са оформени рамки с ширина 3-4 см.
  

От проучването на ситуацията при кулата може да се предположи, че тя е била на два етажа, като между първия и втория етаж е имало подово ниво от дървени греди обмазани с глина. Долният етаж на кулата е използван за зърнохранилище. По открити както във вътрешността ѝ, така и в много по-голямо количество извън стените ѝ фрагменти от строителна керамика съдим, че кулата вероятно е била с масивен двускатен покрив с покритие от солени и калиптери. Вероятно височината на кулата е била около 7-7,50 м до билната част на покрива й.

• 
  Подстъп към кулата: успоредно на външното лице на кулата, е изграден път с ширина 1,80 м, който ве­роятно ве­роятно е използван за обходен път пред кулата. От юг той е ограден с еднолицев зид, който служи и като подпорна стена, т.к. в тази посока денивела­цията е най-голяма. Зидът е изграден в неправилни редове от ломени необработени камъни, на калова спойка, запазени в два реда с височина 0,44 м. Нивото между южната стена на кулата и зида е трамбовано с дребни камъни.
  

• 
  Църква: На най-високата част на обекта е разкрита църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна с притвор, с дължина: 17 м. Вкопана е плитко в скалата – във вътрешността до 60 см. Стените и са изградени от необработени камъни със спойка от кал и хоросан. Най-голямо количество хоросан е употребен в и около апсидата. Следи от хоросан са открити в и около източната и северната стена на наоса и северната и западната стена на притвора. Всички стени са с двулицев градеж. Във височина вероятно са използвани сантрачи. Църквата е имала двускатен покрив, от огромното количество керемиди е ясно, че е била покрита с късни възрожденски керемиди. Църквата има два входа от юг и от запад.
  

• 
  Магерница към църквата: сградата е със силно издължен правоъгълен план. Дългата й ос е ориентирана С-Ю с отклонение от около 12 градуса. Преграден зид разделя сградата на две помещения - северно и южно. За подово ниво е служил теренът. Стените на сградата са изградени от ломени камъни на калов разтвор, пълнежът между които е от по-дребни камъни, дебелината на стените е от 0,60 до 0,80 м. Те са запазени на височина до 0,35 м – в 2 реда камъни. На база на откритите материали тази постройка се датира в периода 18-19 век.
  

Д. Агре. Археологически разкопки на селище в м. “Голата нива” край с. Синеморец, Община Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2008, 191-192.

Д. Агре. Археологически разкопки на укрепен дом в м. “Голата нива”, край с. Синеморец, Община Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 212-215.

Д. Агре, Д. Дичев. Археологически разкопки на укрепен дом в м. “Голата нива” край с. Синеморец, Община Царево. - Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 214-217.

Д. Агре, Д. Дичев. Укрепен дом в м. Голата нива край с. Синеморец, община Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013, 145-147.

Агре, Д. Дичев. Археологически разкопки на укрепен дом в м. Голата нива край с. Синеморец, община Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015, 213-215.

Д. Агре (ред). Синеморец. Том І. С., 2016.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

Укрепения владетелски дом в м. Пастич на около 10 км западно от обекта; късноелинистическата крепост в Ахтопол

Обектът има огромен потенциал за развитие след реставрацията му. Той е разположен в крайморска община с голям туристически поток. Отстои на 17 км от общинския център-град Царево. Разположен е на територията на Природен парк „Странджа“, на около 300 м южно от устието на река Велека – едно от най-красивите места по нашето Черноморие, включено в туристически маршрути.

Великолепната природа в долното течение на р. Велека, както и нейното устие са защитена местност; наблизо са изградени две екопътеки. Над западните покрайнини на селото са разположени две крепости.

Проучванията на този обект разтварят една от най-неясните страници от историята на Древна Тракия - периодът от ІІ-І век пр.Хр., в който на фона на военните конфликти между Рим и Понтийското царство, разиграли се на Балканите и в Странджа планина, се оформя едно от най-мощните и значими тракийски царства - Астейското царство. То е просъществувало до І в.сл.Хр., но е слабо проучено от съвременната ни историография и археология. По богатството на материалите открити в Синеморец можем да предположим, че в този дом са живеели парадинасти, контролиращи племената на скермиадите, тините и астите, населявали северните части на Стрнджа планина като част от Астейското царство.

Откритото на обекта сребърно монетно съкровище от 199 тетрадрахми, спомага за запълване на редица бели петна в познанията ни за исторически личности и събития от края на елинистическата епоха в Тракия.

Археологическите материали от обекта се намират в експозицията и фонда на ИМ-Царево.