Отчет за изпълнение на програмния бюджет на министерство на културата за 2014 година



страница3/14
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”


Стратегически и оперативни цели на политиката:

  • Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.

  • Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;

  • Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор.

  • Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет.

  • Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.

  • Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.

  • Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи


Основни приоритети:


  • Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;

  • Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;

  • Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;

  • Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;

  • Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;

  • Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;

  • Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.


Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:
Дейността на 51 държавни културни институти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство е съобразена и се развива по посока културно многообразие и жанрово разнообразие, насочена към най-широка аудитория, както и към зрителски аудитории със специфични изисквания.

Въведените делегирани бюджети в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Новите финансови условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена.

Анализът на състоянието на сценичната мрежа в контекста на финансовия модел за делегирани бюджети и работата с културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство за развитието високо художествен сценичен продукт и все по разширяващия се достъп на зрителските аудитории до него е важна стратегическа цел за националната ни култура.

Новата система на финансиране на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните. В тази връзка се извършва постоянен мониторинг и контрол на дейността на сценичните институти. Всяко тримесечие Министерството на културата извършва анализи, и обменя идеи за усъвършенстването на сценичната мрежа и финансирането на дейността на културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство.

Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции. В посока на приоритета за непрекъснат мониторинг и контрол на дейностите в този сектор беше извършена и комплексна оценка за 2013 г. съгласно Правилата, утвърдени през 2011 г. Постигнатите добри резултати показват, че адаптацията към новите условия на работа върви успешно.

По-голямата част от сценичните институти и техните мениджъри преустроиха начина си на работа и планиране в условията на делегирани бюджети, което се отразява на резултатите. Разнообразява се обхвата и броя на спектаклите.


Друга област на тази политика е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.

Подкрепата за разпространението на 8 игрални („Корпус за бързо реагиране-2”, „Вила Роза”, „Вяра, любов и уиски”, „Живи легенди”, „Корави старчета”, „Код „Червено”, „Отрова за мишки”, „Три дни в Сараево”) , 4 документни („Дъждовен ден”, „Дългият път към дома” , „Живот почти прекрасен” и „България, тази вечна ерес) филма и 1 пълнометражен анимационен филм (Българ: филмът”) определено има принос за посещаемостта на български филми. Бяха подкрепени и три нетрадиционни форми за кинопоказ: “Мобилно кино”, „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път/Операция Кино”, насочени към разширяване на достъпа на публиката до български филми в селища, в които няма действащи киносалони и безплатен показ на новаторски игрални и документални филми, които не се приемат от търговските киносалони.

С държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на шест филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Прага, Ниш, Лондон, Рим, Белград и др.

И през 2014 г. продължи активното участието на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС. В двете редовни заседания на Съвета във формат „Образование, младеж и култура”, с участието на министъра на културата (ноември 2014) и зам.-министър на културата (май 2014), бяха взети решения за насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки в областта на културата, свързани с културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа и необходимостта от споделено участие в неговото управление. Бе приет и Работният план за култура (2015-2018), в който бяха набелязани конкретни мерки за изпълнение на приоритетите на Европейската програма за култура. В областта на аудиовизуалната политика бяха приети заключение за развитието й в дигитална среда.

Във формат Комитет по културни въпроси и Работна група по аудиовизия – помощни органи към Съвета, бяха последователно разработени всички досиета, които са приети от Съвета, като за целта са изготвяни своевременно рамкови позиции от българска страна.

През отчетния период експерти от МК взеха участие в работни групи по „Отворения метод за координация” към Работния план за култура 2011-2014 на ЕК по следните теми: Достъп до финансиране за културните и творчески сектори; Резиденции за артисти; Творчески партньорства.

Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета. Представители на Министерството на културата участват и в състава на РГ 3 „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги”, РГ 5 „Конкуренция”, РГ 6 „Държавни помощи”, РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии”, РГ 20 „Околна среда”, РГ 30 „Разширяване”, РГ 31 „Европа 2020”, РГ 34 „Интелектуална собственост”.

Започна подготовката на програмата за българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през втората половина на 2018 г.

Министерство на културата е национален координатор за провеждане на процедурата за избор на български град за Европейска столица на културата през 2019 г. След продължилата две години процедура за подбор и в съответствие с препоръката на експертното жури , град Пловдив бе номиниран от България за „Европейска столица на културата” през 2019 година.

Към Министерството на културата са създадени две контактни звена по хоризонталните програми на ЕС „Творческа Европа” и „Европа на гражданите”. Успешното бе участието на страната ни в тях, като през отчетната година Програма „Европа за гражданите” беше представена в повече от 15 информационни срещи в различни градове на страната, общият брой на участниците наброява над 1000 души. Преките български бенефициенти по различните направления на програмата за 2014 г. са общо 4, а българските партньори по финансирани проекти са общо 41. По Програма „Творческа Европа” бяха проведени над 25 информационни срещи, като участниците в тях бяха над 2000.



Министерството реализира политиката посредством следните програми:

  • „Национален фонд “Култура”;

  • „Филмово изкуство”;

  • „Сценични изкуства”;

  • „Фестивали, конкурси, събития и чествания”;

  • „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;

  • „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”;

  • „Популяризиране на българската култура в чужбина”;

  • „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата и закрила на деца с изявени дарби”.

Отчет на показателите за полза/ефект

Показатели за изпълнение

Мерна единица

План

Отчет

1. Създадени игрални, документални и анимационни филми,

вкл. дебютни филми и коопродукции с българско участие




брой филми

32

13

2. Зрители на български филми в киносалони

брой зрители

100 000

215 999

3. Театрални представления

брой представления

9 400

9 684

4. Посетители в театрите

брой зрители

1 444 000

1 457 242

5. Музикални и танцови представления

брой представления

1 600

2 020

6. Посетители на музикалните и танцови представления


брой

442 000

593 311

7. Издадени удостоверения по реда на ЗАРПТОДНСОАПСП

брой удостоверения

3 000

2 202

8. Съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 97 от ЗАПСП

брой актове

180

325

9. Издадени наказателни постановления за налагане на административни санкции по чл. 97 от ЗАПСП

брой постановления

100

129

10. Изготвени експертни заключения, възложени от органите на досъдебното производство

брой документи

50

65

11. Читалища

Брой регистрирани

3 574

3 596

12. Подкрепени регионални творчески изяви – фестивали, конкурси, чествания, събори

Брой

30

43

13.Членство в правителствени международни и регионални организации;



Брой организации,



25

25

14. Участие в органи на ЕС в областта на културата и аудиовизията

работни групи и комитети


23

21

15.Участие на бълг. творци в международни проекти и прояви

Брой участия

360

384

16.Съдействие при реализация на представителни изяви на българската култура в чужбина

Брой на организираните прояви

510

501

17.Реализирани форми на информационна политика за популяризиране на бълг. култура

Брой форми



720

700

18. Обучавани ученици*

брой

8 468

8 718

19. Учители с професионална квалификационна степен

брой

329

348

20. Предоставени стипендии на деца с изявени дарби

брой

180

176

21. Еднократно финансово подпомагане

брой

30

21

Забележка: по т.т.2, 3, 4 и 5 са отчетени представленията и посетителите в държавните театрални, музикални и танцови културни институти, включително от гостуващи външни продукции.

Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите:

  • Народно събрание;

  • Министерски съвет;

  • Министерство на финансите;

  • Министерство на вътрешните работи;

  • Министерство на външните работи;

  • Министерство на образованието и науката;

  • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;

  • Министерство на регионалното развитие и ;

  • Министерство на труда и социалната политика;

  • Министерство на земеделието и храните;

  • Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;

  • Национално сдружение на общините в Република България;

  • Училищни настоятелства;

  • Агенция „Митници”;

  • Гранична полиция;

  • Прокуратура на Република България;

  • Културни институти към посолствата на чужди държави в България;

  • Общини;

  • Граждански сектор.


Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика:

Министърът и ресорните заместник министри.




1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница