Демографската ситуация в България е резултат от продължителното действие на множество фактори и се характеризира с трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора.
Ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.
Запазва се тенденцията за нарастване на съотношението жени/мъже след 53 годишна възраст. Въпреки общия превес на жените, в по-ниските възрастови групи те са по-малко от мъжете, което обуславя по-ниски нива на демографско възпроизводство на населението.
Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, изразен с процес на демографско остаряване (намаляване на броя и дела на населението до 15-годишна възраст и увеличаване на дела на населението над 65 години) - проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС
Средната продължителност на живота у нас продължава да нараства, но остава по-ниска от тази в ЕС.
Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори, но остава по-ниска от средната стойност за ЕС.
Въпреки изразеното намаляване на броя на абортите, те съставляват половината от ражданията през годината. Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е 2 пъти по-висок от средния за ЕС. Всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст.
Проблем за България остава високото ниво на смъртността – обща и преждевременна. Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока при мъжете, отколкото при жените и в селата, отколкото в градовете.
Показателят на преждевременната смъртност запазва нивото си за последните 5 години и продължава да е високо. Всяко четвърто умиране в страната е на лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока от тази при жените.
България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление.
Запазва се структурата на умиранията по причини, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.
В структурата на умиранията от болестите на органите на кръвообращението с най-висок дял са представени сърдечната недостатъчност, мозъчносъдовата и исхемична болест на сърцето.
В структурата на умиранията от злокачествени новообразувания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб, следват тези на дебелото черво, млечната жлеза при жените, стомаха, панкреаса и на простатата. Общо те обуславят повече от половината умирания от този клас болести.
Продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България и въпреки това остава 2 пъти по-високо, отколкото в ЕС.
Неблагоприятни остават повъзрастовите показатели за детска смъртност (перинатална, неонатална, постнеонатална), сравнени с ЕС, въпреки намаляването на перинаталната и постнеонаталната детска смъртност.
В структурата на умиранията при децата до 1-годишна възраст по причини най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болести на органите на кръвообращението и на дихателната система, обуславящи 82.5% от всички умирания в тази възраст.
Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява.
Запазва се териториалните различия в нивата на отделните здравно-демографски показатели.
Продължават да намаляват болестността и заболеваемостта от туберкулоза. Намаляват и случаите с мултирезистентна форма на туберкулоза.
Намалява заболеваемостта и нараства болестността от злокачествени новообразувания.
Броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства. Най-голям е броят на хоспитализираните на 100 000 население сред лицата над 65 годишна възраст. Сред причините за хоспитализация водещи са болестите на органите на кръвообращението, болестите на дихателната система и болестите на храносмилателната система.
Броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16 год. възраст през последните години намалява. Продължава да се увеличава броят на децата до 16 г. възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане.
Здравното състояние на децата и учениците не се различава съществено от предходните години. Основните здравни проблеми, остават, независимо от предприетите мерки, проведените кампании и приетите нормативни документи - наднормено тегло и затлъстяване, очни аномалии, болести на нервната система. Незадоволителен остава обхватът на учениците с профилактични прегледи, особено във възрастта 14-18 години.
Рискови фактори
Реалните доходи на населението спрямо 2011 г. нарастват при запазена структура. Работната заплата продължава да бъде най-значителният източник на приход. Населението продължава да разчита предимно на доходи от наемен труд, прослужено време и възраст
Разходите на българските домакинства също нарастват. Основната част са за задоволяване на потребностите. Продължава да намалява делът на разходите за храна, макар че се запазва относително висок в сравнение с другите европейски страни. Запазва се делът на разходите за данъци. Разходите за образование, свободно време и културен отдих, както и за жилища, вода, електроенергия и горива нарастват. Постоянен ръст бележат и разходите за здравеопазване.
Въпреки повишения размер на минималната работна заплата, нетният й размер остава под официалната линия на бедност.
България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът от бедност за населението (21.8%) е над средното равнище за ЕС. Най-висок е за децата до 18-годишна възраст и населението в над трудоспособна възраст; за безработните, пенсионерите и останалите икономически неактивни рица.
Под границата на бедност остават около 23% от домакинствата в страната.
Коефициентът на безработица се увеличава, като при мъжете е по-висок в сравнение с жените. Най-висок е коефициентът на безработица във вързастовата група 15-24 г.
Продължават да бъдат съществен проблем продължително безработните, т.нар. „обезкуражени лица”, които се увеличават и през 2012 г. достигат 225.6 хил.
Пробите с отклонения, превишаващи регламентираните съгласно нормативните документи допустими концентрации за всеки конкретен атмосферен замърсител, са 13.11% за праховите аерозоли и 1.16% за газообразните замърсители.
Нивата на шума в по-голяма част от градовете на страната са понижени. Запазва се утежненият акустичен климат в зони с приоритетна шумова защита, прилежащи към детски, лечебни и учебни заведения и места за отдих.
В по-голяма част от зоните на водоснабдяване в страната се подава питейна вода, без трайни отклонения в качеството й. Трайни отклонения в химичния състав на питейните води в някои региони на страната са регистрирани по показатели: нитрати, флуор, хром и манган.
Няма данни за дифузни замърсявания на почвите в страната с тежки метали и устойчиви органични замърсители. Почвите са в добро екологично състояние.
Регистрира се надвишаване на регламентираните гранични стойности на експозиция с нейонизиращи лъчения и висок професионален риск за работещите.
По изследваните радиологични показатели за водните проби, хранителните продукти и пробите от околна среда не са констатирани отклонения от характерните за съответните райони стойности.
При контрола на обекти от ядрената промишленост с национално значение не са установени отклонения от нормативните граници. Нивото на радиационната защита в страната е приемливо и съответства на общоприетите международни стандарти и критерии в тази област.
Осъществяването на пълноценно провеждане на профилактика, чрез мониторинг факторите на жизнената среда на населението изисква оптимизиране на човешките ресурси и повишаване на материалната обезпеченост.
Повишава се общият брой трудови злополуки, но намаляват трудовите злополуки със смъртен изход.
Запазват се положителните тенденции в модела на хранене на населението, в България.
Хранителният статус на децата и учениците отразява небалансиран и нездравословен модел на хранене и ниската физическа активност за значителна част от тях.
Рисковите фактори свързани с начина на живот у нас са широко разпространени сред населението. Регистрира се намаление на потреблението на цигари и нарастване на консумацията алкохолни напитки средно на лице от основно за сметка на употребата на бира на фона на незначителен спад на консумацията на традиционните за България вина и ракии37. Тенденцията по отношение на нивото на физическата активност у нас продължава да е неблагоприятна за всички възрастови групи.
Най-масово употребяваният наркотик е канабисът – 7% от анкетираните най-малкото са го опитали поне веднъж в живота си (350-355 хил.лица). Следва групата на стимулантите: екстази; амфетамини – 1.2% (около 60 хил.) и кокаин – 0.8% (около 40 хил.лица). Употребата на хероин е 0.3% (около 15 хил. души).
Функциониране на здравната система
Няма съществени промени в структурата и организацията на здравната система в сравнение с предходната година. Системата на здравеопазване в България разполага с изградени структури и органи за управление и контрол, които осигуряват нейното функционално единство и взаимодействие и задоволяват основните потребности на населението от медицинска помощ.
Предприети са действия по изготвянето, приемането и въвеждането в действие на 139 нормативни акта, в това число закони, постановления на Министерския съвет, наредби, правилници и други, които имат значение за развитието на системата на здравеопазването.
Въпреки поддържането през последните години на минимален темп на нарастване на средствата за здравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи за функция „Здравеопазване” като % от БВП и през 2012 г. се задържат на едно ниво.
Разходите за "Здравеопазване" намаляват като относителен дял в структурата на разходите по консолидирания държавен бюджет.
Променя се структурата на разходите за здравеопазване по източници на финансиране, като продължава тенденцията на намаляване на дела на средствата от републиканския бюджет за сметка на средствата от здравноосигурителни плащания. Делът на средствата, осигурявани от общини се запазва нисък, все още средствата от европейски програми съставляват несъществен дял от средствата, разходени за осигуряване дейността на сектора.
Голяма част от дейностите, които държавата е плащала през бюджета на Министерство на здравеопазването са пренасочени за плащане през бюджета на НЗОК, без да са извършени съществени промени в планираните финансови средства. Особено силно влияние върху финансовата ситуация и стабилност на системата оказа прехвърлянето на реимбурсирането на всички лекарствени продукти (без ваксини и лечение на СПИН и туберкулоза) от бюджета на НЗОК.
Здравноосигурителните плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност през 2012 г. формират малък относителен дял – 1.5% от общите здравноосигурителни плащания на НЗОК, но в сравнение с 2011 г. се отчита ръст от 212%, който значително надвишава ръста при останалите видове здравноосигурителни плащания. Това, както и натрупаните дължими суми по искове от другите държави, предполага значително нарастване на тези плащания в следващите години.
Задържането на общите разходи за здраве като % от БВП на фона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошеният здравно-демографски статус, висока задлъжнялост на болничните заведения и навлизането на нови и скъпоструващи технологии, ще окаже съществено влияние върху функционирането на системата.
Наблюдава се увеличаване на броя на лекарите и специалистите по здравни грижи. Осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели на фона на прогресивно влошаване на възрастовата структура на медицинските специалисти и увеличаване на броя на медицинските специалисти, желаещи да търсят професионална реализация извън страната. Продължават диспропорциите в осигуреността с медицински специалисти по области и региони.
Предприетите през последните години нормативни промени от страна на МЗ за защита интересите на специализантите и оптимизиране на процеса на обучение, на този етап не водят до съществено подобрение на процеса на следдипломно обучение на медицинските специалисти. И през 2012 г. утвърденият брой места за специализанти от Министерството на здравеопазването значително надхвърля броя на кандидатите за такова обучение. Без съществени промени остава и системата за продължаващо обучение в здравеопазването.
Разпределението на структурите от националната здравна мрежа продължава да е неравномерно с нарастващи териториални различия и неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до отделните видове медицинска помощ.
Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата – спешна помощ и първична извънболнична медицинска помощ, което нарушава интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ.
В сектора на първичната медицинска помощ се наблюдава неравномерно териториално покритие с практики на общопрактикуващи лекари, особено в районите с влошена инфраструктура, труднодостъпни и отдалечени населени места, въпреки увеличения брой практики в тях. Намалява осигуреността на гражданите с ОПЛ средно за страната.
Продължават да преобладават индивидуални практики за първична медицинска помощ като форма на организация на работа на общопрактикуващите лекари.
Увеличен е броят на проведените от ОПЛ профилактични и диспансерни прегледи. Продължава да намалява броят на включените лица по програмите за майчино и детско здравеопазване.
В сектора на специализираната извънболнична помощ се запазва тенденция за увеличаване броя на първичните и вторичните прегледи. Значително по-голямо е това увеличение в големите областни центрове, където има по-добра осигуреност със СИМП.
Подобряване на достъпа на населението до извънболнична медицинска помощ по обем в сравнение с 2011 г., която по-ефективно отговаря на обективните потребности от здравни услуги, но наличието на регулация в извънболничната помощ прави по-лесен достъпа на гражданите към болнична помощ.
Най-често констатираните нарушения при извършените проверки в здравната служба са слабости в организацията и управлението на лечебния процес; нарушения, свързани с неизпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти и нарушения, свързани с неспазване правата на пациентите, в т.ч. неспазване на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинското обслужване.
През 2012 г. всеки трети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Нараства обръщаемостта към системата за спешна медицинска помощ, поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушени здравноосигурителни права.
Обемът на осъществяваната от ЦСМП дейност бележи леко увеличение, като половината от тази дейност е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.
Осъществяваната от спешните отделения на болничните лечебни заведения спешна медицинска помощ се явява основен буфер в системата на здравеопазването, гарантиращ своевременен достъп до медицинска помощ.
Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. нараства при запазена ниска осигуреност на населението с легла за дългосрочна грижа. Секторът на болничната медицинска помощ е в състояние да задоволи най-масовите потребности на населението от болнична помощ.
Налице е обща осигуреност със структури, болнични легла и медицински персонал, но е необходимо значително вътрешно преструктуриране при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения.
Задържа се тенденцията за задлъжнялост на болничните лечебни заведения, особено при високотехнологичните, като се увеличават рисковете за закриване на тези в общините и отдалечените райони, поради завишени изисквания при сключването на договори.
Честотата на хоспитализациите продължава да нараства, като използваемостта на леглата остава ниска.
През 2012 г. са извършени общо 19 органни трансплантации, в т.ч. 13 бъбречни трансплантации, 2 сърдечни трансплантации, 4 чернодробни трансплантации; 434 трансплантации на тъкани и клетки. Дейностите по асистирана репродукция са завършили с 1068 раждания на едно дете, 263 раждания на близнаци и 11 раждания на повече от 2 деца.
Запазва се наблюдаваната през последните 5 години тенденция на увеличаване на броя на кръводарителите.
