Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012


ДЕМОГРАФСКО И ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ



страница2/21
Дата04.11.2017
Размер3.85 Mb.
#33874
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

2. ДЕМОГРАФСКО И ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ


Здравно-демографското състояние на населението не трябва да се разглежда като самоцел при оценката на здравето на нацията, защото то е от основно значение не само за благополучието на гражданите, но и важен фактор за икономически растеж.

2.1. Демографско състояние и влиянието му върху здравето на нацията

Настоящата демографска ситуация в България е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Някои от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, а други – със специфичните особености на историческото, икономическото и културно развитие на страната1.

Демографските процеси в България се характеризират с трайна тенденция за намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора.

2.1.1. Брой и структура на населението

Населението в България към 31.12.2012 г. е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната ни на 16-то място по брой на населението. В сравнение с предходната година то е намаляло с 45 183 души (0.6%). Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен прираст (повече починали лица от родените) и почти една трета (31.1%) - на емиграция1.

Броят на жените е 3 738 435, което представлява 51.3% от цялото население, а мъжете са 3 543 606 (48.7%). Делът на жените е еднакъв спрямо предходната година (51.3%), като остава незначително по-висок от този на мъжете (48.7%). Запазва се тенденцията за нарастване на съотношението жени/мъже след 53 годишна възраст. Въпреки общия превес на жените, в по-ниските възрастови групи те са по-малко от мъжете, което обуславя по-ниски нива на демографско възпроизводство на населението (фигура 1).

Запазва се тенденцията за увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на това в селата. В градовете живее близо 3/4 от населението на страната –5 306 233 души (72.9%), а в селата – 1 975 808 (27.1%). Спрямо предходната година е увеличен делът на живеещите в градовете с 0.2%. Наблюдава се трайна тенденция за обезлюдяване на населени места, предимно на селата и то в пограничните райони (северозападна и югоизточна граница). Това представлява сериозен проблем за икономическото развитие, а в бъдеще и за държавното и регионално управление и е индикатор за задълбочаващите се различия между условията на работа и живот в градовете и селата1.

През последното десетилетие настъпват съществени промени във възрастовата структура на населението, повлияни от промените в раждаемостта, смъртността, средната продължителност на живота, миграцията, жизнения стандарт, политическите промени и др. Продължава процесът на демографско остаряване, характеризиращ се с намаляване на броя и дела на населението до 15-годишна възраст и увеличаване на дела на населението над 65 години – проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС (приложения – таблица 1).
Фигура 1. Възрастова пирамида на населението в България



Източник: НСИ
След 2000 г. се наблюдава тенденция за намаляване на дела на децата до 15-годишна възраст, който за 2012 г. е 13.6% от общия брой на населението (989 786 деца) и е по-нисък от същия за ЕС (15.55%). В същото време нараства относителният дял на лицата над 65-годишна възраст, който през 2012 г. достига 19.2% при 18.9% за предходната година. В сравнение със средния показател за Европейския съюз (17.56%), той остава, макар и незначително, по-висок2. В 15 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5.

Проблемът със застаряването на населението в България и деформираната възрастова структура е изключително важен и значим, тъй като тя ще определя възпроизводството на населението и на работната сила през следващите десетилетия. Нарастващият брой и дял на старите хора (на 65+ г.) поставя и ще поставя сериозни предизвикателства пред социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане, здравеопазването, образованието. Прогнозите на ООН предвиждат през 2025 г. делът им сред възрастното население да достигне до 26.2% в Източна Европа. Това поражда необходимостта от изграждане и ефективно функциониране на адекватна мрежа от специализирани институции, както и от оказване на разнообразни социални услуги и медицински грижи3.



2.1.2. Естествен и механичен прираст на населението

Естественият прираст на населението през 2012 г. е -5.5‰ при -5.1‰ за предходната година, т.е. абсолютната му стойност е увеличена с 0.4‰. В резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло през 2012 г. с 40160 души, с 2748 повече от 2011 г. Това намаление се дължи основно на негативните демографски тенденции в селата, където естественият прираст е близо 6 пъти по-голям по абсолютна стойност (-12.8‰) от този в градовете (-2.8‰). През 2012 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Механичният прираст (разлика между заселени в страната и изселени от страната) също е отрицателен – минус 2 512 души, като намалението e в резултат на външна миграция. През 2010 г. механичният прираст е -24 190 души, най-високата стойност след 2007 г.

2.1.3. Вътрешна и външна миграция

През 2012 г. в преселванията между отделните населени места в страната са участвали 82 197 души, най-често по направление „град-град”.

Броят на изселените от страната през 2012 г. е 16 615, в т.ч. 8 836 мъже и 7 779 жени. Най-голям е броят и делът на тези във възрастовата група 25-29 г, следвана от 20-24, 30-34 и 35-39 годишните, общо обуславящи повече от половината от всички изселвания от страната (53.88%).

България продължава да бъде напускана от млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазара на труда. Мотивите за емиграция се свързват със стремеж за образователна и професионална реализация и осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт. Този процес има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната. Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, тъй като страната напускат жени в детеродна възраст, с което се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост за много по-дълъг период от време – 40-50 години.


2.1.4. Бракове

Броят на регистрираните юридически бракове през 2012 г. е 21 167, което е с 281 по-малко от предходната година. От тях 16 357 (77.3%) са сред градското население. Намалението на този показател обуславя и намалението на коефициента за брачност, който достига 2.9‰.

Не се регистрира промяна спрямо предходната година в средната възраст при сключване на първия брак: при мъжете – 30 години, при жените – 27 години.

Запазва се формираната през последните 2 десетилетия тенденция за намаляване дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените и на лицата в съжителство без брак.


2.1.5. Раждаемост

Броят на родените през 2012 г. е 69 678, от които живородените са 69 121 (99.2%) и мъртвородените са 557 (0.8%)4. Спрямо предходната година броят на живородените деца е намалял с 1 725 деца.

Броят на живородените момчета е 35 662, с 2 203 по-голям от този на момичетата –33 459 или на 1000 момчета се падат 938 момичета. В градовете живородените са 51 658 (с 1738 по-малко от предходната година), а в селата –17 463 (с 13 по-малко от 2011г.).

Не се отчита промяна спрямо предходната година в средната възраст на жените при раждане на първо дете - 26.3 години5.

Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта (фигура 2). През 2012 г. броят на ражданията в страната е намалял и коефициентът на общата раждаемост е 9.5‰ (9.6‰ за 2011 г.), като остава по-нисък от този за ЕС (10.49‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.

Раждаемостта в градовете намалява и през 2012 г. е 9.7‰, а в селата се запазва почти на едно ниво – 8.8‰. По-високата раждаемост в градовете се определя от по-младата възрастова структура на населението.

През последната година се наблюдава увеличаване на броя на родилките до 20 г., като същият остава относително висок - 7 404 през 2012 г. при 7779 за 2011 г. Значими социални и здравни проблеми поставят ранните раждания на момичета под 15 годишна възраст и на 15-19 години.

Влияние върху раждаемостта през последните години оказва повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период). Най-ниската стойност на този показател е регистрирана през 1997 г. – 1.12. Следва увеличение на нивото: 1.31 през 2005 г., 1.49 деца през 2010 и през 2012 г. достига 1.5 (ЕС – 1.56).

Намаляването на жените във фертилна възраст и увеличаването на тоталния коефициент на плодовитост показва, че увеличеният брой раждания се дължи главно на отложени във времето раждания и раждане на второ или следващо дете6.
Фигура 2. Ниво на раждаемостта в България и ЕС (на 1000 души)



Източник: WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA-DB)

Запазват се териториалните различия. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен (12.0‰), София град (10.5‰), Търговище (10.2‰), Бургас (10,1‰) и Варна (10.0‰), а най-ниска в областите Смолян (6.6‰), Видин (7.2‰) и Перник (7.3‰).

Свързани с раждаемостта са и проблемите за безплодието и абортите.

Въпреки изразената тенденция за намаляване броя на абортите (1990 г. – 144 644; 2000 г. – 61 378), те съставляват половината от ражданията през годината. При 69 678 раждания за 2012 г. броят на абортите е 29 992. На 1000 жени на възраст 15-49 години се падат 43 раждания и 18.3 аборти. Най-голям е броят и делът на абортите във възрастовата група 25-29 г. –7 251 (24.18%) и 30-34 години –7 245 (24.16%). На лица до 15 годишна възраст са извършени 111 аборта (0.37%), а до 19-годишна възраст –2 744 (9.15%), т.е. всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст (приложения – таблица 2).

Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е 433.91 и е 2 пъти по-висок от средния за ЕС (221.21‰). По-висок е показателят само за Естония и Румъния (приложения – таблица 3).

Легалният аборт продължава да се използва като контрацептивен метод въпреки риска за здравето и детеродната способност на жената. От всички извършени аборти 2 930 са по медицински показания (9.77%), 9 821са спонтанни (32.75%) и останалите - по желание –17 240 (57.48%).


2.1.6. Смъртност

Проблем за България е високото ниво на смъртността – обща и преждевременна.

След 1964 г., когато е регистрирана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9‰), показателят трайно нараства. Броят на умрелите лица през 2012 г. е 109 281, а коефициентът на смъртност – 15.0‰ (14.7‰ за 2011 г.). Показателят остава значително по-висок от средния за ЕС (9.67‰). Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока при мъжете (15.9‰), отколкото при жените (14.0‰) и в селата (21.6‰), отколкото в градовете (12.5‰).

Запазват се и териториалните различия по области. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (23.2‰), Монтана (21.4‰), Враца (19.4‰) и Перник (19.0‰) а най-ниска в Кърджали (11.6‰), София град (11.9‰), Благоевград и Варна (12.1‰).

Високата смъртност е за сметка на умиранията на лицата над 65 годишна възраст, макар че се наблюдава нарастване на смъртността и сред лицата във възрастовата група 60-64 години. Основна причина за това е демографското застаряване. Демографските прогнози показват, че именно поради обективните процеси на остаряване, нивото на общата смъртност в страната ще остане високо и непроменено поне до 2030 г.7

Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) запазва нивото си за последните 5 години и намалява с един пункт за последната година. През 2012 г. е 22.3% при 23.3% през 2011 г., т.е. почти всяко четвърто умиране в страната е на лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока (29.8% при 14.2% за жените).Следва специално да се подчертае, че България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност8 (932.87 %ооо) сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление (фигура 3). В повечето европейски страни стандартизираният коефициент за смъртност е по-нисък от средния за ЕС (587.01%ооо).
Фигура 3. Стандартизирани коефициенти за обща смъртност в България и ЕС (на 100 000 население)



Източник: WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA-DB)
Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65.6%) и новообразуванията (16.7%) (фигура 4).

Фигура 4. Структура на умиранията по причини в България през 2012 г.



Източник: НЦОЗА
В структурата на умиранията от болести на органите на кръвообращението с най-висок дял са представени мозъчносъдовата болест, сърдечната недостатъчност и исхемична болест на сърцето (съответно 25.9%, 30.4% и 19.3%) (приложения - таблица 4).

В структурата на умиранията поради злокачествени новообразувания през 2012 г. водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб (19.76%), следват тези на дебелото черво (9.41%), млечната жлеза при жените (7.72%), стомаха (7.09%), панкреаса (5.84%) и на простатата (5.16%). Общо те обуславят повече от половината умирания от този клас болести (54.98%).


2.1.7. Детска смъртност

Продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване. През 2012 г. в страната са умрели 536 деца на възраст до 1 г. (601 за 2011 г.), като коефициентът на детската смъртност е намалял от 8.5‰ през 2011 г. на 7.8‰ през 2012 г. Достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България (фигура 5). Въпреки това, детската смъртност остава почти 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС (4.0‰). Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизнения стандарт и здравната култура на населението.

В селата показателят остава по-висок от този в градовете (съответно 9.6‰ и 7.1‰). Причини за това могат да се търсят във влошаване на социално-икономическите условия в селата, ограничения достъп до здравни услуги, по-ниското образование и култура.

Областите с най-висока детска смъртност са Сливен (16.6‰), Монтана (14.4‰), Разград (13.1‰), а с най-ниска – Благоевград (2.3‰), Смолян (2.6‰) и София град (4.4‰).


Фигура 5. Показатели за детска смъртност в България и ЕС (на 1000 живородени)



Източник: НЦОЗА, WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA-DB)
Перинаталната детска смъртност се задържа висока и през 2012 г. (11.0 на 1000 родени деца), но намалява спрямо предходната година (11.7‰), при среден показател за ЕС (7.14‰).

Показателят за мъртвораждаемостта се увеличава спрямо предходната година - 8.0‰ и е по-висок от средната стойност за ЕС (5.27‰).

Неблагоприятни стойности се установяват и по отношение на другите повъзрастови показатели за детска смъртност: неонатална и постнеонатална, сравнени със средните стойности за ЕС.

Неонаталната детска смъртност след 2000 г. показва тенденция за намаляване и достига през 2012 г. най-ниското ниво – 4.5‰. Средната стойност в ЕС на този показател (2.74‰) непрекъснато намалява и е близо 2 пъти по-ниска от тази в България

Постнеонаталната детска смъртност се увеличава през 2012 в сравнение с 2011 г. от 3.2 на 3.3 на 1000 живородени без умрелите до 28 ден. Средната стойност за ЕС е 1.38‰ и е 2.4 пъти по-ниска от тази за България.

Анализът на умиранията при децата до 1-годишна възраст по причини показва, че най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период –237 (44.22%), в т.ч. дихателни и сърдечно-съдови нарушения, характерни за перинаталния период –156, от които 100 поради респираторен дистрес синдром. Следват вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации – 96 (17.91%), болести на органите на кръвообращението (6.16%) и на дихателната система (14.18%). Тези 4 класа обуславят 82.46% от всички умирания на деца до 1-годишна възраст. Не се наблюдава съществена разлика в структурата на умиранията до 1 година по пол.

Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст9 в България е 10.22‰ – 2 пъти по-високо ниво от средното за ЕС (4.78‰) (приложения - таблица 5). Най-често основните причини за смърт на децата до 5 години са: някои състояния, възникващи през перинаталния период, болести на дихателната система, вродени аномалии, болести на органите на кръвообращението и външни причини за заболеваемост и смъртност.

Недоносеността е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ. През 2012 г. броят на недоносените новородени е 5 750, което представлява 8.3% от живородените, колкото е и през 2010 г. Недоносените мъртвородени са 389, което представлява 69.8% от мъртвородените. Недоносеността е важен фактор и има съществен „принос” за нивото на перинаталната детска смъртност.

Майчината смъртност на 100 000 живородени от 19.07 през 2001 г. намалява до 4.3 през 2012 г. Съответният показател за ЕС е 5.69%ооо (приложения – таблица 6).

2.1.8. Естествен прираст

Ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период (фигура 6). През 2012 г. коефициентът на естествен прираст е -5.5% при -5.1% за 2011 г., като в селата той е съществено по-нисък от този в градовете (съответно -12.8‰ и -2.8‰). В Европа (освен нашата страна) с отрицателен естествен прираст на населението са Латвия, Румъния, Германия, Унгария, Португалия и др. Останалите страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е в Ирландия - 10.4‰.



Фигура 6. Показатели за раждаемост, обща смъртност и естествен прираст (на 1000 души)



Източник: НСИ
2.1.9. Средна продължителност на живота

Средната продължителност на живота у нас продължава да нараства, като през периода 2010-2012 г. от 73.83 години достига 74.02 години, като показателят при мъжете остава по-нисък от този при жените - съответно 70.62 и 77.55 години (фигура 7). През последните петнадесет години се наблюдава тенденция за увеличение на този показател и при двата пола. Въпреки това очакваната продължителност на живота в България е по-ниска от тази в Европейския съюз (80.24 години)10


Фигура 7. Средна продължителност на живота на населението в България по пол през отделни времеви периоди



Източник: НСИ

2.1.10. Заболеваемост и болестност
Заразни болести

Епидемиологични данни

През 2012 г. в България са регистрирани общо 60 998 случая на остри заразни заболявания (без грип и ОРЗ, туберкулоза, СПИН и полово предавани инфекции), с 2 739 повече в сравнение с 2011 г., когато са регистрирани 58 259 случая (заболяемост 832.48%ооо през 2012 г., съответно 791.07%ооо през 2011 г.) (приложения - таблица 7). По-високият брой заболели се дължи предимно на включването през 2012 г. на диагнозата ротавирусен гастроентерит в списъка на болестите, подлежащи на задължително регистриране, съобщаване и отчет през 2012 г., както и на цикличния подем на заболяемостта от варицела и скарлатина.

През годината (приложения - таблица 7) се наблюдава увеличение на броя на регистрираните смъртни случаи (84 случая), смъртността (1.15%ооо) и леталитета (0.14%) в сравнение с 2011 г. (64 смъртни случая, смъртност 0,87%ооо, леталитет 0.11%). И през 2012 г. основна причина за летален изход са невроинфекциите (менингит и менингоенцефалит и менингококова инфекция.) – общо 47 починали, които представляват 55.95% от всички смъртни случаи поради остри заразни болести (приложения - таблица 8).

Най-висок относителен дял в структурата на инфекциозната заболяемост през 2012 г. заема заболяемостта от варицела (45.54%), следвана от тази от ентероколити (30.19%), вирусен хепатит тип А (8.06%) и скарлатина (5.11%). Докато при вирусен хепатит тип А (ВХА) през 2012 г. тенденцията е към снижаване на заболяемостта – регистрирани са 4 919 случая (заболяемост 67.13%ооо), с 669 по-малко в сравнение с предходната година (5 588 случая, заболяемост 75.88%ооо), когато беше регистриран пикът на започналия през 2009 г. епидемичен цикъл (приложения - фигура 1), при заболяванията варицела и скарлатина цикличният подем продължава и през 2012 г. (приложения - фигури 2 и 3).



Грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) – анализът на заболяемостта през 2012 г. е направен на основата на данните от информационната система за сентинелен надзор на грип и ОРЗ и резултатите от лабораторния надзор върху циркулацията на грипните вируси през годината. През 2012 г. в сентинелната извадка са участвали 351 лечебни заведения за извънболнична помощ, обслужващи общо 380 523 души, разпределени в следните възрастови групи: 0-4, 5-14, 15-29, 30-64 и над 65 г. Средногодишният брой на наблюдаваното население и заболяемостта по възрастови групи са показани в таблица 9 на приложенията.

През 2012 г. при наблюдаваните 380 523 лица са регистрирани общо 125 442 заболявания от грип и ОРЗ (заболяемост 3296.57 на 10 000 население). Тези стойности са по-ниски в сравнение с 2011 г. (общо 144 956 заболявания от грип и ОРЗ и заболяемост 3 807.04 на 10 000 население), но са близки до обичайните за последните няколко години.

Грипната епидемия в страната започна в началото на януари, продължи 7 седмици и се характеризираше с невисок интензитет (оценката на интензивността на епидемичния процес е направена на основата на персентилите). Заболяемостта започна бързо да нараства през 2-ра седмица на 2012 г. и достигна епидемични стойности през 4-та седмица в Шумен, Монтана, Смолян и Стара Загора. През 5-та седмица (30.01-05.02.2012 г.) грипната епидемия достигна своя връх със средна седмична заболяемост 178,55%оо (фигура 8). След регистрираното през 5-та седмица максимално ниво на заболяемост, броят на съобщените случаи започна да се понижава и през 9-та седмица заболяемостта достигна обичайните за сезона стойности.
Фигура 8. Интензивност на епидемията от грип в България през 2012 г.



Източник: НЦЗПБ, Анализ на заразната заболяемост през 2012 г.
Както през предходните години, така и през 2012 г. заболяемостта от грип и ОРЗ е най-висока при децата от 0 до 4 години и във възрастовата група на 5-14 годишните (приложения - фигура 4).

Данните за националния имунизационен обхват с включените в Имунизационния календар ваксини сочат много добро изпълнение на имунизационната програма през 2012 г. (таблица 1).


Таблица 1. Изпълнение на имунизационната програма на Р България през 2012 г.

Имунизация

Брой

Обхват

(%)

Подлежащи

Обхванати

Имунизация срещу туберкулоза (новородени)

65 178

63 231

97,0

Имунизация срещу вирусен хепатит В с 3 дози

(на 6 месеца)



64 785

61 827

95,4

Имунизация срещу дифтерия, тетанус и коклюш,

полиомиелит, ХИБ с петкомпонентна ваксина с 3 дози (на 4 месеца)



64 738

61 687

95,3

Имунизация срещу пневмококови инфекции

с конюгирана ваксина 3 дози (на 4 месеца)



63 913

59 727

93,5

Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола

(на 13 месеца)



67 635

63 358

93,7

Реимунизация срещу морбили, паротит и рубеола

(на 12 години)



67 572

63 535

94,0

Източник: НЦОЗА, НЦЗПБ-Анализ на имунизациите през 2012 г.
Нивото на имунизационния обхват има определящо значение за успешния епидемиологичен контрол на ваксинопредотвратимите инфекции. През 2012 г. се запазва тенденцията за намаляване на средната за страната заболяемост от остър вирусен хепатит тип В (HBV), която е най-ниска за периода след въвеждането на задължителна регистрация на хепатит В през 1983 г. Регистрирани са 322 заболели (заболяемост 4.39%ооо) – таблица 2. Независимо от този факт и от постигнатия висок национален обхват на новородените с ваксина против хепатит В – 95.4% от подлежащите (таблица 1), следва да се отбележи, че сред заболелите (приложения - таблица 10) има 38 деца и младежи в имунизационна възраст (от 0 до 20 г.), което показва, че докато епидемичният процес в България не бъде елиминиран, рискът от хепатит В вирусна инфекция ще продължава да съществува и контролът върху изпълнението на имунизационната програма трябва да бъде засилен.

През 2012 г. няма заболявания от дифтерия и полиомиелит, регистрирани са 2 случая с тетанус при възрастни лица. Епидемията от морбили, обхванала страната през 2009-2010 г., окончателно приключи през 2012 г. Регистриран е само един случай (заболяемост 0.01 на 100 000). Значително е намален броят на заболелите от рубеола – 18 случая (заболяемост 0.25%ооо) и от паротит – 58 случая (заболяемост 0.79%ооо). Тенденцията е благоприятна, но за постигане на целите на СЗО за елиминация на морбили и рубеола е необходимо националният имунизационен обхват с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола на 13 месечна възраст (1-ва доза) и на 12 години (2-ра доза) да бъде не по-нисък от 95%, а през 2012 г. той е съответно 93.7% и 94.0%.

Намален е броят на заболелите от пневмококов менингит/менингоенцефалит. Сред общо регистрираните 20 случая (заболяемост 0.27%ооо) има само 1 дете в имунизационна възраст, което не е било ваксинирано. Намаляването на средната за страната заболяемост от пневмококов менингит и особено на тази при малките деца, е свързано с въвеждането през 2010 г. на масова имунизация срещу пневмококови инфекции в кърмаческата възраст. Подобна е ситуацията и с бактериалния менингит, причинен от хемофилус инфлуенце. През годината са регистрирани 3 случая (заболяемост 0.04%ооо) при лица от възрастови групи, които не подлежат на масова имунизация.
Паразитологични данни

През 2012 г. за паразитози общо са изследвани 738 155 лица, като от тях са диагностицирани 11 026 (1.5%) (приложения - фигура 5).

Паразитозоонозите запазват своето медико-социално значение, поради стойности на заболяемост, превишаващи показателите на другите европейски страни. През 2012 г. броят на пациентите с ехинококоза се запазва на нивото от 2011 г. Официално са регистрирани 346 лица (345 през 2011 г.) с тази паразитоза, както оперирани, така и лабораторно потвърдени, от които 320 (92.48%) с първична и 26 (7.56 %) с постоперативни рецидиви. Средната заболяемост за годината е 4.37%ооо (приложения - фигура 6). Починалите по причина ехинококоза през 2012 са 2-ма в Кърджалийски регион. През годината най-силно е засегната активната възрастовата група от 30-39 години – 16.76% следвана от групата 20-29 години – 15.89% и от тази на 60-69 години – 15.61%. През годината се запазва и високият относителен дял на заболелите в детско-юношеската възраст – 16.18% от всички регистрирани случаи (17% през 2011 г.). Териториалното разпределение на пациентите е неравномерно, като най-засегнати са: областите: Сливен със заболяемост 15.76%ооо, Ямбол – 11.53%ооо, Разград – 8.09%ооо, Търговище – 7.51%ооо и Добрич – 7.44%ооо.

По данни на РЗИ през 2012 г. са съобщени общо 76 лица, консумирали опаразитени с трихинелни ларви месни продукти. Заболели са общо 30 лица, от които 25 с клинична форма на заболяването и 5 с безсимптомна, но всички са с имунологично потвърдена диагноза. На територията на страната са регистрирани 4 епидемични взрива. Източници са месни продукти от домашно и диво прасе. Общата заболяемост през 2012 г. е 0.41%ооо.

По отношение на геохелминтозите заболяемостта през 2012 г. е 8.08%ооо за аскаридоза и 0.735%ооо за трифоцефалоза (7.2%ооо за аскаридозата и 1.6%ооо за трифоцефалозата през 2011 г.).

При контактните паразитози не се отчита особена динамика. Екстензитетът на ентеробиозата е 0.6%. С изследвания за тази най-масова паразитоза са обхванати 182 559 (95%) деца от различни видове детски заведения и е установена 0.9% опаразитеност. Екстензитетът на жиардиазата и хименолепидозата е съответно – 0.44% и 0.04%.

За токсоплазмоза са изследвани 11 826 лица, като положителен резултат е получен при 2 363 от тях. Средната серопозитивност за страната са 20%. Най-висока серопозитивност е регистрирана в следните региони: Враца – 52.94%, Габрово – 69.77%, Силистра – 46.43%. Съобщени са 11 случая на остра токсоплазмоза, като общата заболяемост за страната е 0.15%ооо.

Внасяните паразитози създават определен епидемиологичен и клиничен риск за населението и затова подлежат на постоянен епидемиологичен надзор и противоепидемичен контрол. За малария са изследвани 1006 лица в 16 области на страната и НЦЗПБ, и е диагностицирана тропическа малария при 15 пациента и тридневна (P. vivax) при 1 пациент. През 2012 г. няма починали по причина малария.

По отношение на някои венерически и кожнозаразни болести спрямо предходната година намалява заболеваемостта от сифилис от 4.8%ооо (2011 г.) на 4.2%ооо (2012 г.), а на трихофития нараства (съответно от 28.0%ооо на 30.9%ооо). През 2012 г. заболеваемостта от гонорея (1.4%ооо) и микроспория (29.7%ооо) намалява спрямо предходната 2011 г. (съответно 2.7%ооо и 30.1%ооо).
ХИВ инфекция

По данни на Министерството на здравеопазването до 2012 г. в България са регистрирани общо 1 630 лица с ХИВ инфекция. През 2012 г. броят на новорегистрираните случаи на ХИВ е 157, което представлява с 22% намаление в сравнение с 2011 г., когато са били регистрирани - 201 случаи (фигура 9). От общия брой регистрирани случаи на ХИВ през 2012 г. - 123 (78%) са мъже и 34 (22%) жени. Новооткритите случаи на СПИН през 2012 г. са 64.

Броят на случаите, които са заболели от СПИН са 64 с поставена диагноза през 2012 г. Данните показват, че при 19% от случаите със СПИН през 2012 г., диагнозата е поставена при наличие на туберкулоза като опортюнистична инфекция.

Фигура 9. Регистрирани случаи на ХИВ инфекция, България, 1986-2012 г.



Източник: МЗ, Дирекция "Международни проекти и специализирани донорски програми”
През последните няколко години над 65% от новорегистрираните серопозитивни лица са открити в 19-те кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (КАБКИС), 17-те мобилни кабинета и дейностите на терен на НПО, работещи с най-уязвимите групи. През отчетния период са регистрирани ХИВ–позитивни лица в много широки възрастови граници от 13 до 69 години, като от няколко години се наблюдава тревожно понижаване на долната възрастова граница. През 2012 г. успоредно с намаляването на лицата, които се инфектират с ХИВ чрез употребата на инжекционни наркотици, намалява и процентът на младите хора под 29 години, които представляват 37% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивни.

Според пътя на предаване на инфекцията отново се очертават две особено уязвими групи – мъже, които имат сексуални контакти с други мъже – 37% и инжекционно употребяващи наркотици – 13%. Данните показват, че намалява процентът на лицата, които се инфектират в групата на инжекционно употребяващите наркотици (25.4% през 2012 г.) и значително се увеличава делът на лицата сред хомо и бисексуалната общност.

Географското разпределение на регистрираните случаи на ХИВ показва, че по-голямата част от тях са концентрирани предимно в големите градове като София, Пловдив, Пазарджик, Варна и Бургас.
Туберкулоза

В България през последните години се наблюдава тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза – от 39.1 на 100 000 през 2006 г. до 26.6 на 100 000 през 2012 г. (приложения – фигура 7)

От публикувания през 2013 г. за Европа „Доклад за епидемиологичния надзор и мониторинг на туберкулозата в Европа – 2013 г.” от Европейският център за превенция и контрол на заболяванията и Регионалния офис на СЗО, се наблюдава с 4% по-ниска заболеваемост от 2010 г., за 29-те страни от Европейския съюз (ЕС). През 2011 г. в 29-страни на ЕС са регистрирани 72 334 случаи с туберкулоза (14.2 на 100 000). Най-висока е заболеваемостта (нови случаи и рецидиви) в страните с високо ниво на разпространение (над 20 на 100 000): Румъния (80), Литва (50), Латвия (38.8), България (29), Португалия (22.8), Естония (22.2 на 100 000).

През 2012 г. в България са регистрирани 2 280 пациенти с туберкулоза. В сравнение с 2011 г. (2 407 регистрирани случаи) се наблюдава намаляване на общия брой случаи с 5%. Тенденцията за намаляване на заболеваемостта през последните четири години се дължи на дейностите в изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата, насочени към активен скрининг сред най-уязвимите групи, активно издирване на контактните лица на болните от туберкулоза и предоставяне на специфична химиопрофилактика за лечението на латентната туберкулозна инфекция.

Запазва се високият относителен дял на пациентите с белодробна туберкулоза през последните няколко години. От регистрираните през 2012 г. болни, с белодробна туберкулоза са 1 625 (71%), а останалите случаи са с извънбелодробни форми на туберкулоза.

Броят на регистрираните случаи на туберкулоза, както и заболеваемостта, варират значително по региони, като в някои региони в Северозападна и Централна България заболеваемостта е около два пъти над средната за страната (фигура 10).


Фигура 10. Заболеваемост от туберкулоза по области в Република България през 2012 г.



Източник: НЦОЗА
Съотношението между мъже и жени сред общия брой регистрирани случаи на туберкулоза (всички форми) и през последните няколко години се запазва 2:1. През 2012 г. броят на регистрираните пациенти мъже е 1 528 или 67%, срещу 752 жени (33%). Разпределението по възраст показва, че най-засегнати са възрастовите групи - над 65 години (428 случая или 19%). 35-44 (382 случая или 17%) и 45-54 (395 или 17%).

Относителният дял на новите болни регистрирани през 2012 г. (1 966) представлява 86% от всички случаи. В сравнение с 2011 г. се наблюдава намаляване на относителния дял на новите случаи на туберкулоза с 4%. Относителният дял на рецидивите през 2012 г. (142 или 6.2%) показва задържане в сравнение с 2011 г. (149 или 6.2%). При другите случаи на повторно лечение 172 (7.5%) се наблюдава намаляване на относителния дял с 0.5% в сравнение с 2011 г. (204 или 8.4%).

През 2012 г. регистрираните нови болни с белодробна туберкулоза са общо 1 359, от тях с положителен резултат микроскопско и/ или културелно изследване са общо – 947 (70%). Наблюдава се завишаване на относителния дял на потвърдените случаи с 5% в сравнение с 2011 г. (65%).

Регистрираните случаи с мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB), потвърдени от Националната референтна лаборатория по туберкулоза, през 2012 г. са 49 или 5.9%. От тях новите случаи без предшестващо лечение са 16 (2.3%), случаи с предшестващо лечение, са 33 (23.2%).

Наблюдава се намаляване на броя на случаите с MDR-TB в сравнение с 2011 г. Тя е сериозен здравен и социален проблем, защото води до по-дълго инвалидизиране на пациентите и е съпроводена с повишена смъртност, изисква сериозни финансови средства и продължително лечение с повече лекарства, които дават повече нежелани реакции.

През 2012 г. на 1 513 пациенти с туберкулоза е проведено консултиране и изследване за ХИВ, което представлява 66% от общия брой регистрирани случаи на туберкулоза през годината. Открити са 5 ХИВ-позитивни пациенти. Разширяването на обхвата на пациентите с туберкулоза, на които е предоставено консултиране, се дължи на провежданите обучения по време на супервизиите от консултантите от КАБКИС в лечебните заведения за туберкулоза.


Злокачествени новообразувания

По данни на НЦОЗА, през 2012 г. нараства болестността, а намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Показателите са съответно 3703.0%ооо и 432.4%ооо. Най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените (1286.9%ооо) и рак на женските полови органи (1092.3%ооо), а на заболеваемостта - от рак на храносмилателните органи (96.6%ооо), рак на млечната жлеза при жените (95.2%ооо) и рак на женските полови органи (80.1%ооо). Заболеваемостта за страните от ЕС от злокачествени новообразувания е 488.78%ооо (приложения - таблица 11).

Наблюдават се териториални различия в броя на новооткритите регистрирани заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 население. Най-висока е заболеваемостта в областите Русе (535.1%ооо), Плевен (513.7%ооо) и Стара Загора (511.7%ооо) и най-ниска - в Кюстендил (256.9%ооо), София област (293.3%ооо) и Перник (357.0%ооо).
Хоспитализирана заболеваемост

Статистическите данни за хоспитализираната заболеваемост за периода 2005-2012 г.11 показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства от 1 614 313 (20 857.0%ооо) до 2 040 666 (27 936.6%ооо) общо, както и основно във възрастовите групи над 18 г. Най-голям е броят на хоспитализираните в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население сред лицата над 65 годишна възраст (47969.2), следва групата на децата от 0 до 17 години (25373.1) и най-ниска е във възрастовата група 18-64 г. (22704.8) – 2 пъти по-ниска от тази над 65 години.

Сред причините за хоспитализация по класове болести водещи са болестите на органите на кръвообращението (14.4%), болестите на дихателната система (10.6%), и болестите на храносмилателната система (8.9%) които обуславят общо 33.9% от хоспитализациите (приложения - таблица 12).

Структурата на хоспитализираните по класове болести се различава съществено по възрастови групи. При лицата 0-17 години водещи са болестите на дихателната система (34.1%). При лицата от 18 до 64 г. водещи са 3 класа болести: фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (12.6%), бременност, раждане и послеродов период (11.9%) и болести на органите на кръвообращението (11.0%). При лицата на възраст 65 и повече години на първо място в структурата са болестите на органите на кръвообращението (25.8%), следват фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (14.4%) и болести на храносмилателната система (9.3%), които общо обуславят близо от половината от хоспитализираната заболеваемост в тази възрастова група.


2.1.11. Трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане

По данни от Информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 години на НЦОЗА12, базирана на ежегодната обработка на експертните решения, издадени от ТЕЛК и НЕЛК, броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст през последните години намалява и през 2012 г. достига 62 047 души.

Съгласно промяна в Закона за здравето, влязла в сила от началото на 2005 г., трайно намалената работоспособност на лица, навършили 65 години, се определя пожизнено. След 2008 г. в динамика се наблюдава увеличаване на броя на пожизнените лица с трайно намалена работоспособност, който достига през 2012г. 39738 лица (23.0% от всички освидетелствани и преосвидетелствани). Най-висок остава броят и делът на лицата със срок на трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане 3 години (62 040, което обуславя 36.0% от лица с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане). Намаление се отчита при лицата с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане със срок 1 и 2 години.

В същото време следва да се отчете, че броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане е значителен – през 2012 г. е 172 555 души, почти по равно разпределени между мъже и жени. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група 50-59 години (37.5%), следвани от възрастта 60 и повече години (36.1%) (приложения – таблица 13).

Относителният дял на освидетелстваните лица над 16 г. с трайно намалена работоспособност 71-90% запазва нивото си от предходната година и е най-висок –– 32.4% (фигура 11). Следват лицата с 50-70% трайно намалено работоспособност –31.8% при 31.9% за 2011 г. Всяко четвърто лице с трайно намалена работоспособност над 16 годишна възраст е с над 90% трайно намалена работоспособност (23.7%) и до 50% са 12.1%. Спрямо 2011 г. е увеличен само броят и делът на лицата с трайно намалена работоспособност до 50% (съответно с 438 души и 6.2%).

Фигура 11. Структура на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16 год. възраст по степен за 2012 г.



Източник: НЦОЗА
Най-честата причина за трайно намалена работоспособност на лицата над 16 години са болестите на органите на кръвообращението, които обхващат 36.47% от общия брой на случаите на новоинвалидизираните лица. Следват новообразуванията (20.6%), болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (9.3%), болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата (7.5%) и др. Тази структура, с много малки колебания се запазва през последните 10 години.

След 2008 г. се регистрира увеличаване на броя на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, който през 2012 г. е 4 566 деца (при 4 797 за 2011 г.) или 4.4 на 1000 население до 16 години (4.6%о за 2010 и 2011 г.). Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% –2 164 (47.4%). Всяко пето дете с увреждане е със степен 71-90% увреждане (18.4%), с най-тежката степен над 90% са 14.0% (фигура 12).


Фигура 12. Структура на децата, първично определени с вид и степен на увреждане до 16 год. възраст по тежест за 2012 г.



Източник: НЦОЗА
Структурата на причините за вида и степента на увреждане при децата е различна от тази при лицата над 16-годишна възраст. Най-честата причина са болестите на дихателната система (26.43%), на нервната система (16.75%), психичните и поведенческите разстройства (15.17%) и вродените аномалии (15.56%) Тази структура се запазва през годините.

2.1.12. Оценка на здравното състояние на децата и учениците


Оценката на здравното състояние на децата и учениците е изготвена въз основа на данните от моментната болестност (всички регистрирани заболявания при профилактични прегледи), физическото развитие и дееспособност по данни на МЗ (от 28-те РЗИ в страната).

Здравно състояние на децата от 1-7 години

От 231 492 деца, посещаващи детско заведение, с профилактичен преглед са обхванати 213 688, т.е. 92.3%, което в сравнение с предходните години, показва повишаване обхвата на децата с профилактичен преглед.

Регистрирани са общо 18 600 заболявания (приложения – таблица 14). С отклонения в здравното състояние са 87 деца на 1000 прегледани. Очертава се тенденция за намаляване броя на децата със здравословни проблеми, в сравнение с 2011 и 2010 г. Водещо място в структурата на заболяванията при децата в тази възрастова група заемат болестите на дихателната система. Най-чести са хроничните заболявания на тонзилите и аденоидните вегетации (12.8‰), следвани от астма (11.4‰), която е водещо заболяване при децата от 3 до 7 години (11.9‰), с тенденция за увеличаване на случаите на заболявания през последните години. На трето място са очните аномалии (8.6‰), предимно при децата на възраст 3-7 години.

Болшинството деца (над 97%) са с нормално физическо развитие, тъй като основните показатели за физическо развитие (ръст и телесна маса) са в границите на нормата (Х±S) и разширената норма (Х±2S) за тази възраст (приложение – таблици 15 и 16). През 2012 г. е намалял делът на децата с наднормено тегло с 0.2% (през 2011 г. – 2.1%).

Анализът на резултатите за физическата дееспособност на децата от 3 до 7 г. показват, че нормите са покрити от 175 848 деца – 88% при 86.4% за 2011 г.

Диспансеризираните деца през 2012 г. са 9 215 – 4.3% от общо 213 688 деца с проведен годишен профилактичен преглед. През 2011 г. диспансеризираните са 2.9%, т.е. има нарастване с 1.4%. С болести на дихателната система са 5 888 деца, т.е. 64% от всички диспансеризирани деца. Най-голям е броят на децата с астма - 2 483 деца (42 %).

На фона на установените положителни тенденции по отношение обхвата с профилактични прегледи и намаляване на заболеваемостта, основен проблем във възрастовата група 1-7 г. през последните три години остава повишаването на случаите на заболявания на дихателната система при децата до 3 годишна възраст и случаите на деца с астма, като водещо заболяване във възрастта 3-7 години.

Здравно състояние на учениците (7-18 г.)

През 2012 г. с профилактичен преглед са обхванати 553 709 ученика (84% от всички подлежащи). Все още е нисък делът на преминалите профилактичен преглед ученици, но през 2012 г. е регистрирано увеличение с 2.9% в сравнение с 2011 г. (81.1%).

Регистрирани са общо 46 506 заболявания, т.е. 84 от 1 000 прегледани ученика са с отклонения в здравното състояние (приложения – таблица 17).

Затлъстяването се утвърждава като основен проблем в ученическата възраст. Със затлъстяване са 12 017 (21.7‰) от учениците, за 2011 г. 22.2‰. Регистрирано е леко намаляване случаите на затлъстяване. За популяризиране на здравословното хранене през 2012 г. от 28-те РЗИ са проведени 81 семинари, 11 курса и 31 масови прояви. Разпространени са 47 835 здравно-информационни материали. Издадени са 4 нови заглавия на тема, свързана с храненето, в тираж 15 000. За преодоляване на проблемите, свързани със затлъстяване, освен изграждането на здравословен модел на хранене, от голямо значение е повишаване на физическата активност на учениците за постигане на баланс между приетата храна и изразходваната енергия.

На второ място в структурата на заболеваемостта са болестите на окото – смущения в зрението, нарушения на рефракцията и акомодацията, слепота и намалено зрение, установени при 8 612 ученика (15.6‰), които се увеличават с всяка година с 0.2‰. Проблемите със зрението на учениците се задълбочават поради неспазване на здравните изисквания и норми при работа и игра на компютър в домашни условия, както и продължителният престой пред телевизора.

Следва бронхиалната астма - 4 297 (7.8‰) и заболяванията на костно-мускулната система (гръбначните изкривявания) - 2 941 (5.3‰), за предходните години съответно (6.1‰ и 6.3‰).

Проучвания на НЦОЗА установяват широко разпространиение на постуралните нарушения и гръбначни деформации при над 60% от прегледаните над 1000 ученика от I-ви и II-ри клас в столицата през 2010 и 2011 г. В здравните картони на учениците в училищата не се отбелязват нарушенията на костно-мускулния апарат, което означава, че или личните лекари не провеждат изследване на децата и учениците за костно-мускулни нарушения, независимо че то е включено в задължителните прегледи за тази възрастова група, или родители и ученици не предоставят информацията до медицинските специалисти в училищата.

Над 95% от учениците са в норма или в разширената норма по отношение на основните антропометрични показатели. С ръст под 2 стандартни отклонения от нормата, т.е. с много нисък ръст, са 11 416 (1.8% от учениците), а с много висок ръст са 16 915 ученика (2.7%), като не се наблюдават съществени различия по пол. (приложения – таблици 18 и 19).

Увеличава се броят на учениците с наднормено тегло и затлъстяване, които са общо 27 049 (4.2%). Делът на учениците със затлъстяване е най-висок при 7-14 годишните момчета.

С тегло под 2 стандартни отклонения от нормата са общо 11 347 (1.8%), като по-често се установява при момичетата, особено в горната училищна възраст (14-18 г.).

От предоставените данни от РЗИ за 646 486 ученици, които участват в часовете по физическо възпитание, 623 193 ученика (96.4%) са покрили нормите за физическа дееспособност (приложения – таблица 20).

Диспансеризираните ученици са 23 285, т.е. 4.2% от преминалите на профилактичен преглед 553 709 ученика, като резултатите са идентични през последните години. Най-голям е броят на учениците с болести на дихателната система 7 727 (33.2 %). С диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент са 5 023 ученика (21.6%). Следват учениците с болести на окото – 4 281 (18.4%), през 2011 г. са били 3 582 (15.4%). С болести на нервната система са 3 164 (13.6%), като най голям е броят на учениците с епилепсия – 2 042 (8.8%)

За изминалата 2012/2013 учебна година броят на учениците, напълно освободени от часовете по физическо възпитание, е 11 757 ученика, т.е. 1.8% от учениците не играят физическо възпитание, поради здравословни проблеми. В някои училища има организирани групи по лечебна физкултура, в които са включени общо 2 445 ученика.

2.1.13. Психично здраве


Броят на психично болните под наблюдение на психиатричните заведения намалява от 2060.8%ооо през 2011 г. на 1981.7%ооо през 2012 г. и това са предимно лица с умствена изостаналост, шизофрения, афективно разстройство и др. (по данни на НЦОЗА) (приложения - таблица 21). Реалният брой на психично болните вероятно е по-голям, предвид промените в нормативната уредба, които отмениха задължителния характер на регистриране и наблюдение на тези болни от психиатрични структури.

Проучвания на СЗО показват, че при около 25-30% от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. У нас, по данни от проведено епидемиологично проучване на психичната болестност (ЕПИБУЛ)13 19.5% от българската популация през даден етап от живота си е преживяла психично разстройство.

Най-разпространеното често психично разстройство е тревожното разстройство (11.4%), като групата на хората на възраст между 50 и 64 години (13.2%) е най-засегната от него. Разстройствата на настроението (6.2%) са на второ място, като най-често се срещат при хората над 65 години (9.1%). Разстройствата, дължащи се на употреба на психоактивни вещества – 3.3%, е третата по разпространение група разстройства14.

Така наречените тежки психични разстройства включват шизофрения, тежка депресия, органични и други видове деменции, както и психични нарушения поради изоставане в развитието. Обединяващ критерий за тази група и основно за шизофренните разстройства са нарушенията на социалните функции на индивида, водещи до социална изолация и някаква степен на инвалидизация. Социалното и икономическото значение на тази група разстройства обаче е голямо поради ангажирането на значителен обществен ресурс. 21.6% от дните, загубени в неработоспособност у нас, са по причина на психично разстройство15.

През 2012 г. честотата на самоубийствата на 100 000 население в България е 11.9. Това поставя България сред държавите със средна честота на суицидната смъртност. Честотата на самоубийствата при жени е 5.3%ооо и е 3.5 пъти по-ниска от честотата при мъжете – 18.9%ооо. Общият брой на опити за самоубийства е 300516. От тях 25.5% са били с фатален изход.


Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница