Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012

В лечебните и здравни заведения от системата на здравеопазване към 31.12.2012 г. на трудов договор работят 121 375 души, което съставлява 5.5% от всички 2 220 070 наети лица по данни на НСИ³⁴ .

Броят на практикуващите на основен трудов договор лекари е 28 643, което е увеличение с 0.8% спрямо предходната 2011 г., когато техният брой е бил 28 411 лекари (приложения – таблица 27). Осигуреността с лекари през 2012 г. се увеличава – от 38.8%оо на 10 000 души през 2011 г. на 39.3%оо и надвишава средните европейските показатели (ЕС – 31.5 на 10 000) (приложения – таблица 28).

Лекарите по дентална медицина са 6 706, спрямо 6 655 за 2011 г.

Броят на специалистите по здравни грижи са 47 806 (приложения – таблица 27). От тях 32 059 са медицински сестри, които се увеличават спрямо 2011 г., когато техният брой е бил 31 609.

Увеличава се и броят на работещият на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения друг персонал с немедицинско образование от 37 378 през 2011 г. на 38220 души през 2012 г.

И през 2012 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ. Осигуреността с лекари по области варира, като е най-висока в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - от 50 на 10 000 души в Плевен; 44.8%оо за София-град и 45.2%оо във Варна и до 25.9%оо в област Разград и 26.0%оо в област Кърджали.

От всички работещи в страната 28 643 лекари през 2012 г., 5833 (20.4%) работят в лечебните заведения в София-град. Над половината от работещите лекари в страната (52.3%) са концентрирани в 6 области - София-град, Пловдив (10.9%), Варна (7.5%), Стара Загора (4.9%), Плевен (4.6%) и Бургас (4.1%) (приложения – таблица 29).

Към 31.12.2012 г. най-голям е броят на общопрактикуващите лекари в първичната извънболнична помощ - 4 900 или 17.1% от всички практикуващи лекари в страната. В структурата на лекарите-специалисти по специалности най-голям делът на практикуващите по специалностите Хирургия - 1 464 (5.1%) и Анестезиология и интензивно лечение - 1455 (5.1%). След тях с относително еднакъв дял са лекарите-специалисти по Акушерство и гинекология -1 395 (4.9%), Детски болести - 1 426 (5.0 %) и Вътрешни болести - 1 388 (4.8%).

Осигуреността с лекари по дентална медицина също нараства през 2012 г. на 9.2 на 10 000 души, при показател за  ЕС – 6.6%оо, като варирането на показателя е от 14.4 %оо в Пловдив и 12.9%оо в София-град до 5.2%оо за София област и 5.2%оо за области Търговище и Разград.

Показателят за брой население на 1 лекар в България намалява до 254 души, а на 1 лекар по дентална медицина до 1086 души.

През 2012 г. известно увеличение се наблюдава и при осигуреността със специалисти по здравни грижи, която през 2011 г. е 64.7 и нараства до 65.6 на 10 000 души през 2012 г. Териториалното разпределение на специалистите по здравни грижи е по-балансирано.

Възрастовата структура на медицинските специалисти остава неблагоприятна, като увеличаващата се средна възраст увеличава риска от дефицит при пенсиониране на поколенията.

Данните показват, че и през 2012 г. утвърдените места за студенти по „медицина“ са повече от местата за студенти по специалност „медицинска сестра“, въпреки приетото за оптималното съотношението медицински сестри:лекари минимум 2:1 (621 места за студенти по медицина при едва 471 места за медицински сестри) което показва, че образователната ни система не отговаря на този дисбаланс, дори създава условия за неговото задълбочаване.

Отрицателният баланс между броят на медицинските специалисти на входа и на изхода на системата на системата на здравеопазването е трайна тенденция, която води до осезаем дефицит на медицински кадри, особено в икономически по-слабо развитите региони на страната.

Освен на регионално ниво, съществени проблеми се установяват и по отношение на осигуреността с медицински персонал в отделни сектори на бюджетна издръжка – центрове за спешна медицинска помощ, центрове по трансфузионна хематология, държавни психиатрични болници, регионални здравни инспекции, като основните причини са свързани с ниските нива на заплащане и ограничените възможности за кариерно развитие.

Едновременно с това са налице сериозни затруднения в процеса на специализация на медицинските кадри. Системата на специализация на лекарите бе нарушена и нейното възстановяване ще продължи още няколко години, като постигане на необходимите резултати по осигуряване на лекари специалисти ще бъде основен проблем в следващия период.

Предприетите през последните години нормативни промени от страна на МЗ за защита интересите на специализантите и оптимизиране на процеса на обучение, на този етап не водят до съществено подобрение на процеса на следдипломно обучение на медицинските специалисти. И през 2012 г. утвърденият брой места за специализанти от Министерството на здравеопазването значително надхвърля броя на кандидатите за такова обучение с цел осигуряване на възможност за професионално развитие на всички медицински специалисти.

Без съществени резултати остава и системата за продължаващо обучение в здравеопазването.
3.5. Лечебни заведения
3.5.1. Първична извънболнична медицинска помощ

Към 31.12.2012 г. по данни на РЗИ и НЦОЗА в Република България са осъществявали дейност 3 798 лечебни заведения за първична медицинска помощ (таблица 2).

Лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ през 2012 г. се увеличават с 10 броя спрямо 2011 г., като преобладава като форма на организация на работа индивидуалната практика – 3 575 индивидуални практики за първична медицинска помощ, което съставлява 94 % от функциониращите практики.

През 2012 г., РЗОК са сключили 4 025 договора с изпълнители на ПИМП, от които 3 777 - с индивидуални практики и 248 - с групови практики, като общо 4 613 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) са работили по договор с НЗОК през 2012 г.

За сравнение, броят на договорите през 2011 г. са били общо 4 058, от които 3 809 с индивидуални практики и 249 с групови практики за ПИМП.

Най-голям е броят на сключените договори в София-град – 652, Пловдив – 402, Варна – 289, а с най-малък Търговище – 41 и Разград – 53.

От всички договори за 2012 г., 966 са с практики в населени места с неблагоприятни условия за работа в тях, техният брой през 2011 г. е бил 841, т.е. наблюдава се увеличение с 125 броя.

Към 31.12.2012 г. 1032 ОПЛ са работили в населени места с неблагоприятни условия (най-много в Пловдив – 59 и Варна – 57, а най-малко в София-град – 5, Сливен 11 и Габрово 11).

През 2012 г. осигуреността на 10 000 ЗЗОЛ с ОПЛ средно за страна е 6.13%, докато през 2011 г. тя е 7.45%. Най-висок е този показател в области Плевен – 8% и Добрич – 7%, София-град и Стара Загора – 6%, а най-нисък в области Кърджали – 4%, Разград – 4% и Търговище - 5%.

През 2012 г. средно за страната един общопрактикуващ лекар е обслужвал средногодишно 1 636 ЗЗОЛ спрямо 1 617 ЗЗОЛ през 2011 г. Най-висок е броят на обслужените лица за областите София-град– 1 267 737 и Пловдив – 713 339, а най-нисък за областите Видин – 106 990 и Силистра – 121 795.

През 2012 г. общопрактикуващите лекари на територията на страната са извършили общо 2 308 233 броя профилактични прегледи на здравноосигурени лица над 18 годишна възраст, при 2 155 246 броя през 2011 г. Налице е увеличение с 152 987 бр. (7.1%).

Средно за 2012 г. един общопрактикуващ лекар е извършил средно по 500 профилактични прегледа, или средномесечно по 41.6 профилактични прегледа. Най-голям брой прегледи са отчетени в София-град (344 465), Пловдив (294 848), Варна (121 783). Най-малък брой са отчетени в Силистра (14 244), Перник (29 477) и Габрово (29 657). През 2012 г. са извършени 259 хил. имунизация на лица над 18 годишна възраст съгласно Имунизационният календар на Република България

През годината ОПЛ са извършили 28 506 броя инцидентни посещения на ЗЗОЛ от друг здравен район. За сравнение през 2011 г. са били 28 551. Най-висок е броят на инцидентните посещения в област Бургас (5 265), Благоевград (4 313) и Варна (2 419), а най-нисък в Разград (20), Кърджали (79) и Габрово (82), като се запазва традиционно ниския дял на този вид посещения в изброените райони.

Налице е намаление на обхванатите ЗЗОЛ в диспансерно наблюдение при ОПЛ. За 2012 г. броят на диспансеризираните при ОПЛ лица е 1 261 866 (16.7% от всички регистрирани при ОПЛ здравноосигурени лица), докато през 2011 г. техният брой е бил 1 552 835 (20.5%). Най-голям е броят на диспансеризираните лица при ОПЛ в области София – град (182 208), Пловдив (124 718) и Варна (87 135) и най-малък в области Силистра (16 821), Кърджали (19 593) и Смолян (19 636).

Диспансерните прегледи на ЗЗОЛ при ОПЛ за периода на 2012 г. са били 3 405 352, налице е увеличение от 9.5% спрямо брой прегледи по диспансерно наблюдение през 2011 г. - 3 110 055.

През 2012 г. продължава тенденцията на намаляване броя на включените ЗЗОЛ по програма „Майчино здравеопазване”, които са били 1 402, както и намаление на броя прегледите по програма „Майчино здравеопазване” в сравнение с 2011 г., като намалението е с 33.9%. Основна причина за това е, че по-голямата част от бременните предпочитат да бъдат наблюдавани по програма „Майчино здравеопазване” от специалист „Акушерство и гинекология”. Едва 3,7 % от бременните са избрали изпълнител на ПИМП, да извършва профилактичното наблюдение по програмата „Майчино здравеопазване”.

Общият брой на ЗЗОЛ през 2012 г., включени в програма „Детско здравеопазване“, е 1 110 233, при 1 121 020 през 2011 г., т.е. налице е намаление с 10 787. Най-голям е броят им в област София-град (182 521), Пловдив (106 108) и Варна (74928), а най-малък в области Видин (12 638), Габрово (14 682) и Смолян (15 823).

Намалява и броят на извършените профилактични прегледи на ЗЗОЛ, като за възрастта от 0 до 1 година намалението е с 3.5%. При възрастовите групи от 1 до 2 г., от 2 до 7 г. и от 7 до 18 г. броят на профилактичните прегледи са с лека динамика спрямо 2011 г., като при профилактичните прегледи във възрастовата група от 7 до 18 г. се наблюдава понижение с 2.7% спрямо 2011 г.

През 2012 г. са извършени 1 130 хил. имунизации като дейност по програма “Детско здравеопазване”. Показателят имунизации, извършени на лица под 18 години, през 2012 г. като цяло за страната бележи спад с 3.7% спрямо 2011 г. Най-висок е в областите София-град (195 848), Пловдив (115 626) и Варна (72 343), а най-нисък в областите Видин (11 753), Габрово (14 202) и Смолян (15 210).
Извънболнична дентална помощ

Към 31.12.2012 г. по данни на РЗИ и НЦОЗА в Р. България са осъществявали дейност 5 346 лечебни заведения за първична дентална помощ (таблица 2)

Лечебните заведения за първична извънболнична дентална помощ през 2012 г. се увеличават с 232 броя спрямо 2011 г. (5 114), като преобладава като форма на организация на работа индивидуалната практика – 5046 регистрирани практики, което съставлява 94% от функциониращите практики.

Броят на регистрираните практики за специализирана дентална помощ са 76 индивидуални практики и 1 групова практика. Броят на денталните и медико-денталните центрове е 82.

През 2012 г. НЗОК е сключила общо 5 794 броя договори с изпълнители на дентална помощ, от които 5 354 с индивидуални практики за първична извънболнична дентална помощ, 323 с групови практики за ПИДП, 40 с индивидуални практики за специализирана извънболнична дентална помощ, 2 с групови практики и 75 с дентални и медико-дентални центрове.

За сравнение, през 2011 г. договорите с изпълнители на дентална помощ са били общо 5 737 броя - увеличение с 1%.

Най-голям брой договори през 2012 г. са сключени в области: София - град (1196 индивидуални практики и 62 групови практики за първична дентална помощ; 5 индивидуални практики за специализирана дентална помощ и 27 дентални медико-дентални центрове) и Пловдив (715 индивидуални практики и 40 групови практики за първична дентална помощ; 8 индивидуални практики за специализирана дентална помощ и 8 дентални и медико-дентални центрове), а с най-малък брой договори в област Търговище (55 индивидуални практики и 4 групови практики за първична дентална помощ) и Разград (9 индивидуални практики и 4 групови практики за първична дентална помощ)

Общият брой лекари по дентална медицина, работили по договор с НЗОК през 2012 г. е 6 461 и не се променя спрямо 2011 г. (6 466).

През 2012 г. в страната 10 000 здравноосигурени лица са обслужвани средно от 8.25 дентални лекари, изпълнители на първична дентална помощ и 0.31 дентални лекари, изпълнители на специализирана дентална помощ, като най-голяма осигуреност с изпълнители на първична дентална помощ има в София-град (12.18 ), Пловдив (12.15) и Перник (10.35), а най-малка в Търговище (4.88), Разград (4.91) и Силистра (5.50). За сравнение, през 2011 г. в страната 10 000 здравноосигурени лица са обслужвани средно от 7.8 дентални лекари, изпълнители на ПИДП.

За 2012 г. от договорните партньори на НЗОК по дентална помощ са отчетени 350 420 прегледи на деца до 18-годишна възраст. Най-голям е този брой в област София - град (55 924) и Пловдив (40 670), а най-малък в област Силистра (4 708) и Ямбол (5 030). През 2011 г. техният брой е бил 340 209. Налице е увеличение с 10 211 броя прегледи (ръст 3%). Средномесечно един дентален лекар е извършил около 4.5 броя прегледи.

Най-голям дял от извършените дейности при деца до 18 години заемат обтурациите – 59%, следвани от лечение на пулпит на постоянен зъб – 23%. За сравнение през 2011 г. отново най-голям дял от извършените дейности заемат обтурациите – 57%, следвани от лечение на пулпит на постоянен зъб – 25%.

Отчетените обтурации през 2012 г. са 683 442 броя, докато през 2011 г. техният брой е бил 645 492 - увеличение с 37 950 броя обтурации (ръст 5.9%).

Лечение на пулпит или периодонтит при деца до 18 години е осъществено в 194 014 случая, на временен и постоянен зъб. През 2011 г. техният брой е бил 191 021 - увеличение с 2 993 броя лечение на пулпит или периодонтит (ръст 1.6%).

Извършените екстракции на временен и постоянен зъб с анестезия през 2012 г. е 117 298 броя. През 2011 г. техният брой е бил 117 882 - намаление с 584 броя екстракции (отрицателен ръст от 0.5%).

Отчетените прегледи на лица над 18-годишна възраст със снемане на зъбен статус – в т.ч. еднократен допълнителен преглед за бременни са 1 455 877. През 2011 г. техният брой е бил 1 413 827 - увеличение с 42 050 броя прегледи (ръст 3.0%).

Обтурациите с амалгама или химичен композит са 1 914 012 броя. През 2011 г. техният брой е бил 1 839 140 - увеличение с 74 872 броя обтурации (ръст 4.1%).

През 2012 г. са отчетени и 582 398 екстракции на зъб с анестезия. През 2011 г. техният брой е бил 583 841 (отрицателен ръст 0.2%).
3.5.2. Специализирана извънболнична медицинска помощ

През 2012 г. специализираната извънболнична медицинска помощ в страната се осъществява от 3 928 лечебни заведения, от които: 121 диагностично-консултативни центъра, 575 медицински центъра, 33 медико-дентални центрове, 149 групови практики за специализирана медицинска помощ, 3050 индивидуални практики на лекари-специалисти.

С най-голям брой разкрити лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ са София-град и областите Пловдив и Варна.

През 2012 г. РЗОК са сключили договор с общо 3 389 броя договори с лечебни заведения, изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в т.ч. 2 335 са с индивидуални практики, 134 с групови практики, 117 с диагностично-консултативни центрове (ДКЦ), 459 с медицински центрове (МЦ), 26 с медико-дентални центрове (МДЦ), 243 с медико-диагностични лаборатории (СМДЛ).

Най-голям брой договори са сключени в област София-град – 450 и Пловдив – 254, а най-малък в област Габрово – 45 и Пазарджик – 46.

За сравнение през 2011 г. са сключени общо 3 357 договори с лечебни заведения за СИМП, като от тях 2 317 са с индивидуални практики, 128 – с групови практики, 117 – с ДКЦ, 438 – с МЦ, 25 – с МДЦ, 246 – с СМДЛ.

През 2012 г. средномесечно по договор с НЗОК работят 8 626 специалисти, докато през 2011 г. те са били 8 486 специалисти. Голяма част от посочените като работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ лекари са болнични специалисти, които осъществяват дейност и в извънболничната помощ, или специалисти, работещи в повече от едно лечебно заведение.

Най-голямо увеличение на броя на специалистите, работещи по договор с НЗОК се отчита в област Бургас - увеличение с 5.4% през 2012 г. спрямо 2011 г., а в РЗОК Благоевград и РЗОК Силистра увеличението е с 5.1%. В област Перник по този показател се отчита спад с 8%, Търговище с 4.4% и Кюстендил с 3.1%.

На 10 000 ЗЗОЛ през 2011 г. се падат 13.5 специалисти, а през 2012 г. – 13.9 специалисти. Най-висока осигуреност на ЗЗОЛ със специалисти има в Габрово – 18.1 на 10 000 ЗЗОЛ, София град и Плевен – 17.3. Най-ниска осигуреност на ЗЗОЛ със специалисти има в Ямбол – 9.8 на 10 000 ЗЗОЛ, Кърджали – 9.7 и Разград – 9.3.

През 2012 г. се запазва тенденция за увеличаване обема на първичните и вторичните прегледи, извършени на ЗЗОЛ в извънболничната медицинска помощ. За периода ипълнителите на СИМП са реализирали общо 13 000 010 броя прегледи (8 379 338 първични и 4 620 672 вторични), докато през 2011 г. те са били 12 620 441, т.е. налице е увеличение с 379 569 броя (ръст около 3%). Значително по-голямо е това увеличение в големите областни центрове, където има по-добра осигуреност със СИМП - София град, Пловдив и Варна.

Средномесечният брой първични прегледи на 1 000 ЗЗОЛ за страната през 2012 г. е 96 прегледа (за 2011 г. този показател е 92 прегледа).

Структурата на първичните посещения по пакети през 2011 и 2012 г. е сравнително постоянна, като Първичните прегледи по пакети “Кардиология”, “Офталмология”, “Педиатрия”, “Неврология” и “АГ” съставляват над 54% от първичните прегледи през 2012. Известен спад се наблюдава на първичните посещения при „Кардиолог” и „Офталмолог” за 2012 г. спрямо 2011 г.

Наблюдава се увеличение и при броя на извършените първични и вторични прегледи на ЗЗОЛ до 18 години през 2012 г. Първичните са 1 180 488 през 2012 г. спрямо 1 138 965 през 2011 г, а вторичните са 832 265 през 2012 г. спрямо 793 185 през 2011 г., като увеличението съответно е с 4.1% за първичните и 4.9% вторичните.

През 2012 г. достъп на деца до 18 г. до специалисти по Педиатрия и профилните педиатрични специалности, е улеснен поради възможността ОПЛ да издава направления за консултация със специалист по „Педиатрия” и профилните педиатрични специалности при остри състояния извън въведената регулация. И тук се наблюдават съществени регионални различия, като средномесечният им брой на 1 000 ЗЗОЛ (от всички възрастови групи) е 9.7 прегледа (9.1 прегледа през 2011 г.). През 2012 г. този показател е най-висок в Благоевград – 22.8 прегледа, Пазарджик – 17.4 и Видин – 17, а най-нисък в Ямбол – 2.3, РЗОК Перник – 2.9 и София град – 4.5 прегледа на 1 000 ЗЗОЛ.

На всеки 100 първични прегледа са извършени 62.9 вторични прегледа, през предходната година на 100 първични са извършени 62.7 вторични прегледа. Този показател през 2012 г. е най-висок в Ловеч – 84.2 прегледа, Сливен – 78.4 и Шумен – 75.8 а най-нисък в Пловдив – 57.1, Кърджали – 57.2 и Бургас – 58.9 прегледа.

Средномесечният брой вторични прегледи на 1 000 ЗЗОЛ за страната през 2012 г. е 58 прегледа (за 2011 г. е 60 прегледа).

При първичните и вторични прегледи при специалисти по „Хирургия“ и „Ортопедия и травматология“ прави впечатление високия брой прегледи, отчитани през 2012 г. в областите София - град (168 987), Пловдив (87 901) и Варна (62 315) за първичните, а за вторичните прегледи - областите София град (75 943), Пловдив (36 769) и Благоевград (32 260). Съотношението между вторични (456 211) и първични (884 121) прегледи през 2012 г. е 0.5 вторични на един първичен преглед.

През 2012 г. броят на първичните диспансерни прегледи е 151 449 (през 2011 г. е 192 142), т. е. наблюдава се спад от 21.2%. Това се дължи на факта, че първоначалната диспансерна регистрация при специалист, вече е обхванала по-голямата част от ЗЗОЛ, тъй като този показател отразява само новодиспансеризираните лица. Обратна е тенденцията при броя на вторичните диспансерни прегледи, където се наблюдава ръст от 6.1% през 2012 г. спрямо 2011 г. В областите София град (800 569), Пловдив (433 107) и Варна (311 114) броят вторични диспансерни прегледи е най-висок, а най-нисък е в областите Търговище (77 647), Кърджали (71 634) и Разград (65 137).

По показател брой прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ от специалист АГ, се наблюдава спад от 5.4% през 2012 г., спрямо 2011 г., като през 2012 г. първичните прегледи са били 75 359, а през 2011 г. - 79 645. Една от причините за това намаление е намаляване на броя бременни, спрямо общото население. По-голям спад на показателя се наблюдава в областите Видин (664), Габрово (762) и Смолян (988), а повече отчетени прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ от специалист АГ има в София- град (12 299), Пловдив (7 522) и Варна (6 557). Върху стойностите на показателя влияе също и срока на бременността, в който жените се регистрират при специалиста по АГ.

При показателя профилактични прегледи от специалист по „Детски болести“ по програма „Детско здравеопазване“ се наблюдава увеличение с 6.1% по отношение извършени и отчетени профилактични прегледи от 35 008 през 2011 г. на 37 149 през 2012 г. В областите Търговище, Сливен, Русе и Пазарджик през периода на 2012 г. не са извършени и отчетени профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ от специалисти по „Детски болести“. Най-голям брой извършени и отчетени профилактични прегледи по програмата има областите Благоевград (4 833), Бургас (4 404) и Варна (4 072).

При прегледите, извършени по повод ЛКК през 2012 г. 338 051 броя се наблюдава ръст от 16.7%, в сравнение с 2011 г., когато броят им е бил 289 647.

При показателя брой процедури по физиотерапевтични курсове през 2012 г. се наблюдава увеличение с 3.8%, спрямо 2011 г. За сравнение през 2012 г. броят извършени и отчетени процедури по физиотерапевтични курсове е 217 414, а през 2011 г. е 209 500. Най-много процедури по физиотерапевтични курсове са отчетени в областите София град (50 841), Пловдив (25 613) и Варна (17 092).Отчетеният обем пряко зависи от осигуреността със специалисти по „Физикална и рехабилитационна медицина“ в съответната област.

През 2012 г. са извършени и отчетени 581 629 броя високоспециализирани дейности, което е с 20.9% повече спрямо броят им 481 163 през 2011 г. Продължава да се отчитат най-много ВСМД в областите София град (91 146) Пловдив (62 164) и Варна (49 615). Най-малък брой високоспециализирани дейности, са извършени и отчетени в областите Кюстендил (5 922), Търговище (6 005) и Силистра (8 271). През 2012 г. се наблюдава увеличение на броя извършените и отчетени Ехокардиографии с 48.1%, Доплерсонографии с 3.3%, Диагностична и терапевтична пункция на става и Електромиографии с 2.5% в сравнение с 2011 г. През 2012 г. се наблюдава намаление на броят на извършените и отчетени Елекроенцефалографии с 2.2%, в сравнение с 2011 г. Областите, в които се отчита най-висок брой на тези ВСМД са София град, Пловдив, Варна и Бургас.

Във връзка с жалби и сигнали от физически и юридически лица Изпълнителна агенция „Медицински одит” е извършила проверки на общо 79 лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Най-често поставените проблеми касаят неудовлетвореност от качеството на предоставената медицинска помощ; нарушени права на пациентите и нерегламентирани плащания. В жалбите са визирани и въпроси относно затруднен достъп до медицинско обслужване и морално-етични проблеми от компетентността на етичните комисии на РК на БЛС.

Най-често констатираните нарушения при извършените проверки са слабости в организацията и управлението на лечебния процес; нарушения, свързани с неизпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти и нарушения, свързани с неспазване правата на пациентите, в т.ч. неспазване на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинското обслужване.
Медико-диагностична дейност (МДД)

През 2012 г. са извършени медико-диагностични изследвания по пакет „Клинична лаборатория“ 16 634 639 броя, а през 2011 г. - 15 924 300. Изследванията по пакет „Микробиология“ през 2012 г. са 614 329, а през 2011 са 593 402 броя. Отбелязва се ръст в потреблението в сравнение с 2011 г., съответно с 4.5% по пакет „Клинична лаборатория“ и с 3.5% по пакет „Микробиология“. През 2012 г. най-голямо е потреблението по тези пакети в областите София град, Пловдив и Варна. По отношение на високоспециализираното изследване „PSA“ – туморен маркер от пакет „Клинична лаборатория“, включен в обема на профилактичния преглед от ОПЛ за мъже на и над 50 г. се регистрира спад с 17.5% в броя на извършените изследвания от този вид през 2012 г., в сравнение с 2011 г. ВСМДИ за „PSA“ се назначава и извършва един път на две години.

През 2012 г. са извършени и отчетени 1 371 015 броя медико-диагностични изследвания по пакет “Образна диагностика“, а през 2011 г. броят им е бил 1 429 582, регистрира се спад от 4.1%. За високоспециализираното медико-диагностично изследване „Мамография на двете млечни жлези“ през 2012 г. се наблюдава спад с 14.1% в сравнение с 2011 г. За сравнение през 2012 г. са извършени 175 744 изследвания, а през 2011 г. - 204 685 изследвания. Най-малък е броят на извършени мамографии в областите Разград (1508), Силистра 1574 и Шумен (1955), а най-висок в областите София град (33 721), Пловдив (25 553) и Варна (9 558). По отношение на високоспециализираното диагностично изследване от пакет „Образна диагностика “Компютърна аксиална или спирална томография“ (КАТ) през 2012 г. са извършени 56 985 бр., а през 2011 г. - 56 681, като се наблюдава незначително завишение с 0.53%. Най-голям е броят на извършени „КАТ“ в областите София град (10 465), Пловдив (7 303) и Варна (4 277) .

През 2012 г. в НЗОК са реализирани общо 1 107 377 броя медицински направления за консултация и съвместно лечение със специалист, 477 628 броя медицински направления за високоспециализирана медицинска дейност и 2 827 323 броя медицински направления за медико-диагностична дейност, назначени от специалист.

Потреблението на медико-диагностични дейности и през 2012 г. се регулираше чрез действието на механизми за определяне и разпределението на направленията на базата на регионалните потребности (посредством определяне на прогнозната стойност на всеки изпълнител за МДД).

3.5.3. Болнична медицинска помощ

По данни на НСИ и НЦОЗА, към 31.12.2012 г. болничният сектор в страната включва 312 лечебни заведения за болнична помощ, от които 220 са публична собственост (държавна и общинска, в т.ч. и 21 болници към други ведомства) и 92 са частна собственост, което формира смесена публично-частна система за болнична помощ. Освен тях през 2012 г. стационарна дейност осъществяват и други лечебни заведения, възникнали чрез преобразуване на бившите диспансери – 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 8 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар. С това общият брой на заведенията, осигуряващи болнично лечение е 339, при 344 болничните заведения (в т.ч. бивши диспансери) през 2011 г.

През 2012 г. лечебните заведения за болнична помощ разполагат с 45 726 болнични легла. Броят на разкритите легла в другите лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗС) е 2 582, с което общият брой на леглата в болничния сектор достига 48 308. Налице е увеличение на болничните легла прямо предходната 2011 г. с 917 легла или 1.9% (приложения – таблица 30).

Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. нараства на 66.3 на 10 000 души при стойности на показателя през 2011 г. 64.7 на 10 000 души.

В структурата на публичните лечебни заведения за болнична помощ през 2012 г. доминират многопрофилните болници – 114 (при 120 през 2011 г.) или 57.3%, следвани от специализираните болници – 73 (при 76 през 2011 г.) или 36.7%. Специфичен дял в структурата на болничните заведения заемат 12 държавни психиатрични болници - 6.0%.

През 2012 г. общият леглови фонд в публичните болници намалява от 35 785 през 2011 г. на 35 105 легла, от които 71.0% в структурата на многопрофилните болници (24912 легла), 22.1% в специализирани болници (7755 легла) и 6.9% (2438 легла) в заведенията за стационарна психиатрична помощ. Броят на леглата в специализирани лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация се увеличава незначително в сравнение с 2011 г. от 4 000 на 4 055 легла, което формира относителен дял от 11.6% от общия публичен леглови фонд.

Броят на леглата в частните болници през 2012 г. се увеличава от 5799 на 6916 легла (19%) в 42 многопрофилни, 45 специализирани болници за активно лечение и 5 болници за продължително лечение и рехабилитация, което съставлява 15% от болничния леглови фонд.

В структурата на леглата в болничния сектор към 31.12.2012 г. по видове (в съответствие с използваната в Евростат статистическа групировка) най-голям относителен дял – 75.4% имат леглата за активно и интензивно лечение, което формира осигуреност на населението 46.2 на 10 000 души на базата на 33641 легла (приложения – таблица 31).

Леглата за дългосрочна грижа са 1007 (2.2%) при ниска осигуреност на населението – 1.4 на 10 000 души. Леглата за физиотерапия и рехабилитация са 5178 (11.6%) при осигуреност 7.1 на 10 000 души.

По области се наблюдават значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла и структура на легловия фонд. С най-висока осигуреност с болнични легла на 10 000 души през 2012 г. са област Ловеч – 81.1, Пловдив – 79.3, Кюстендил – 75.4, Стара Загора – 74.5. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Ямбол – 33.9 на 10 000 души, Видин – 36.9, Силистра – 37.7.

Над половината от общия болничен леглови фонд (52.6%) е концентриран в 7 области - София-град (20.1%); Пловдив (10.6%), Стара Загора (4.9%); Варна (4.9%), Пазарджик (4.4%), Бургас (4.1%), Плевен ( 3.6%), и София област (3.5%).

През 2012 г. през стационарите на лечебните заведения в страната са преминали 1 897 217 болни, което е с 79 087 (4.5%) повече от преминалите през 2011 г. Общият брой на хоспитализираните случаи (изписани и умрели) през 2012 г. е 2 040 666 при 1 961 177 през 2011 г.

Честотата на хоспитализациите продължава да нараства от 26.6 през 2011 г. до 27.9 хоспитализации на 100 души от населението през 2012 г. и надвишава средните стойности за Европейския регион 18.36.

През 2012 г. през публичните лечебни заведения са преминали 1 520 021 болни при 1 501 167 болни за предходната година (ръст от 18854 души или 1.2%) Преминалите болни през частните лечебни заведения се увеличават от 316 963 през 2011 г. на 377 196 болни (ръст от 60 233 души или 19%). В резултат на това само за 1 година относителния дял на публичния сектор в структурата на хоспитализираните болни намалява от 82.5% на 80.1%), а делът на частния сектор се увеличава от 17.5% на 19.9%) .

В лечебните заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация са преминали 120 933 болни, формиращи относителен дял на хоспитализациите в тези болници 6.4%, което е ръст с 1.6% спрямо предходната година..

През 2012 г. от всички хоспитализирани случаи, хоспитализациите в лечебните заведения на София-град са 474024 (23.2% от всички случаи през годината), област Пловдив – 291015 (14.3%), Варна – 116391 (5.7%), Бургас - 94864 (4.6%), Пазарджик 90839 (4.5%) и Стара Загора - 80621 (4%). Тези 6 области са осигурили болнично лечение общо на 56.2% от болните през 2012 г.

Броят на проведените леглодни през 2012 г. нараства незначително спрямо ръста на хоспитализациите - от 10 526 538 през 2011 г. на 10 555 667.

Средният престой на 1 болен намалява от 5.8 на 5.6 дни, като за легла за интензивно лечение – 3 дни; легла за активно лечение – 4.8 дни и легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация 8.4 дни. В частните лечебни заведения средният престой на 1 болен се запазва значително по-нисък - 3.6 дни.

Използваемостта на леглата през 2012 г. общо за сектора остава ниска – 256 дни, като най-ниска е в частните болници –  204 дни. Използваемостта на леглата в публичните многопрофилни болници за активно лечение е 266 дни, а в специализираните болници за активно лечение – 278 дни. (приложение – таблица 32)

Броят на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК през 2012 г., e 361 спрямо 352 през 2011 г. От тях: за дейност по клинични пътеки договори са сключили 347 лечебни заведения, от които 168 многопрофилни болници, 85 специализирани болници, 16 диспансера, 24 медицински центрове, 7 диагностично-консултативни центрове, 25 болници за рехабилитация, 17 болници за долекуване и продължително лечение и 5 хосписа. Спрямо 2011 г. броят на сключените договори по клинични пътеки е увеличен с 10 договора.

Общият брой на договорите за дейност по високоспециализирани медицински дейности на лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения от специализирана извънболнична помощ с разкрити легла е 37, от които 10 с многопрофилни болници, 4  специализирани болници, 7 комплексни онкологични центъра, 4 медицински центъра, 12 диагностично-консултативни центъра. Спрямо 2011 г. броят на договорите за дейност по ВСД е намален с 1.

През 2012 г., предвид финансирането от страна на НЗОК на нови дейности по клинични процедури, заплащани до 2012 г. от МЗ, са сключени общо 87 договора, от тях 67 договора с многопрофилни болници, 11 договора със специализирани болници, 7 с комплексни центрове и 2 медицински центъра.

Общо сключените договори с изпълнители на болнична медицинска помощ през 2012 г. са 471 и спрямо 2011 г. този показател е увеличен с 96 договора, 87 от които са за нови дейности по клинични процедури.

Сключените през 2012 г. договори за изпълнение на болнична медицинска дейност по отделни видове дейности са 17 208 сключени договори за изпълнение на отделни клинични пътеки, 315 сключени договори за изпълнение на отделни клинични процедури, 45 договора за изпълнение на отделни високоспециализирани медицински дейности

Най-голям брой сключени договори по клинични пътеки са в областите София - град – 3 210, Пловдив – 1 921 и Варна - 887. Само в тези области са договорени максимален обем болнични дейности, докато в останалите области не е осигурен на регионално ниво пълният пакет от болнична помощ. С най-малък брой договори по отделни клинични пътеки и процедури са областите Перник – 164, Видин – 183 и Ямбол – 264.

Общият брой на хоспитализациите, заплатени от НЗОК през 2012 г. е 1 832 806, което формира относителен дял от 90% от всички случаи на хоспитализация през годината (2 040 666). Общия брой регистрирани здравноосигурени лица за 2012 г. е 6 210 292. През 2011 г. общият брой хоспитализации е 1 729 060, т.е наблюдава се увеличение през 2012 г. с 103 746 бр. или 6% спрямо 2011 г.

Броят преминали ЗЗОЛ по КП в лечебните заведения за болнична помощ през 2012 г. е нараснал с 3.9%, спрямо 2011 г., съответно от 1 186 295 ЗЗОЛ през 2011 г., на 1 232 611 ЗЗОЛ през 2012 г.

Относителният дял на лицата, получили направление за хоспитализация на 100 ЗЗОЛ средно за страната, е 29.2%. Най-високи стойности на показателя са отчетени в област Пазарджик (40.1%), Пловдив (38.1%), Монтана (37.7%), Враца (35.6%) и Сливен (34.1%).

Най-голям е броят на хоспитализациите, заплатени от НЗОК на лечебните заведения в София град – 445 880 и най-малък - в РЗОК Видин – 13 331.

Средният болничен престой, отчетен при хоспитализации, заплатени от НЗОК, за 2012 г. е 5.14 дни, като най – голям е за Перник - 5.98 дни и най-малък е за Ямбол - 4.40 дни.

Отчетените случаи на рехоспитализирани пациенти по една и съща клинична пътека в рамките на 30 дни за страната, през 2012 г. са 5 975 броя, като най-голям е техният брой в София - град (1 891), Пловдив (1 278) и София – област (442), а най-малък в Перник (8), Видин (23) и Ямбол (23).

Предвид свободния достъп на ЗЗОЛ до изпълнителите на болнична медицинска помощ, през 2012 г. са регистрирани 364 449 случая на лица, избрали да проведат лечението си в лечебни заведения от други области. Пренасочванията са основно към София град – 160 761, Пловдив – 53 222, Варна – 29 397, Плевен – 18 648, Стара Загора – 13 562 и Бургас 11 630.

Следва да се отбележи и фактът, че от общия брой издадени направления за хоспитализация, най-голям дял от пациенти, потърсили медицинска помощ в ЛЗ за болнична помощ на територията на същата област се пада на София град – 95.3%, следват Пловдив – 94.4%, Варна – 91.7%, Плевен – 86.7%, Русе – 82.8% и Търговище – 81.5%. Тенденцията по този показател се запазва спрямо предходната година.

В същото време най-голям дял от пациентите, получили направление за хоспитализация по място на регистрация и потърсили медицинска помощ в друг регион, е от София област – 50.8%, следвана от Перник – 49.9% и Видин – 40.3%.

Десетте клинични пътеки, за които най-голям брой ЛЗБП са сключили договори по НРД 2012 г. за медицинските дейности са: „Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност 3 и 4 функционален клас без механична вентилация“, „Ритъмни и проводни нарушения“, ”Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика”, ”Бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст”, „Оперативни процедури на тънки и дебели черва със среден обем и сложност при лица над 18 години”, „Оперативни процедури върху апендикс”, ”Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство”, ”Оперативни процедури при хернии”, ”Конвенционална холецистектомия”, ”Животозастращаващи инфекции на меките тъкани - хирургично лечение”.

Най-голям брой отчетени случаи по клинични пътеки на национално ниво за 2012 г. се наблюдава за следните клинични пътеки:

КП № 52 „Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност 3 и 4 функционален клас без механична вентилация“ от 79 583 броя през 2011 г. на 87 499 броя през 2012 г. (увеличение с 1% спрямо 2011 г.);

КП № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“ от 55 219 броя през 2011 г. на 68 095 броя през 2012 г. (увеличение с 2.3% спрямо 2011 г.);

КП № 7 „Болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми“ от 53 084 броя през 2011 г. на 66 583 броя през 2012 г. (увеличение с 2.5% спрямо 2011 г.);

КП № 141 „Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение“ – съответно 59 481 броя през 2011 г. и 58 618 броя през 2012 г. (намаление с 0.2%, спрямо 2011 г.).

КП № 298 „Системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години с минимален болничен престой 2 дни“ – съответно 66 066 броя през 2011 г. и 55 386 броя през 2012 г. (намаление с 1.6%, спрямо 2011 г., тъй като част от пациентите са лекувани в рамките на клинична процедура „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания“).

По отношение на данните за преминали ЗЗОЛ по съответните пакети медицински специалности през 2012 г., спрямо 2011 г. се наблюдават следните тенденции:

През 2012 г. при медицинската специалност по пакет „Кардиология“ продължава да се отчитат най-много преминали ЗЗОЛ – съответно 202 437 броя през 2012 г. и 194 579 броя през 2011 г. - увеличение за 2012 г. с 4.04%, спрямо 2011 г.

На второ място по брой преминали ЗЗОЛ е медицинската специалност по пакет „Пневмология и фтизиатрия“ с преминали ЗЗОЛ 182 144 броя през 2012 г. и 181 954 броя през 2011 г. - увеличение за 2012 г. с 0.1%, спрямо 2011 г.

На трето място по брой преминали ЗЗОЛ е медицинската специалност по пакет „Акушерство и гинекология“, при която броя преминали ЗЗОЛ през 2012 г. е 164 053 броя, а през 2011 г. е 160 255 броя - увеличение за 2012 г. с 2.4%, спрямо 2011 г.

Следват медицинските специалности по пакети „Неврология“, „Хирургия“ и „Гастроентерология“, при които преминалите ЗЗОЛ през 2012 г. са се увеличили спрямо 2011 г., съответно с 7.2%, 6.3% и 13.2%.

През 2012 г. НЗОК финансира дейностите, които през 2011 г. са били заплащани от МЗ, по клинични процедури „Хрониохемодиализа“, “Перитонеална диализа с апарат“, „Перитонеална диализа без апарат“, „Диализно лечение при остра бъбречна недостатъчност“, „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания“, „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания“, „Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“ и „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане със или без прилагане на сърфактант“.

Отчетените случаи по клинични процедури на национално ниво през 2012 г. е 605 929 броя, а броят преминали ЗЗОЛ по клинични процедури е съответно 74 936 ЗЗОЛ.

Общият брой заплатени от НЗОК процедури по хемодиализа през 2012 г. е 478 116 броя, а процедурите за лечение и проследяване на пациенти с онкологични заболявания са 127 621 броя. Относително малък е броят на заплатените процедури за интензивно лечение за новородени - 192 броя.

Изпълнителна агенция ,,Медицински одит" е извършила през 2012 г. 135 проверки на лечебни заведения за болнична медицинска помощ във връзка с постъпили жалби и сигнали от физически и юридически лица. И в болничната медицинска дейност най-често се констатират нарушения в организацията и управлението на лечебния процес; неизпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти; неспазване правата на пациентите и качество на медицинското обслужване.

Отчетеният през 2012 г. брой поставени медицински изделия (импланти) и стойността на извършената дейност за 2012 г. се увеличава с близо 4 663 хил.лв. и с 2 955 поставени медицински спрямо 2011 г., когато са отчетени 40 705 импланта на обща стойност 58 408 550 лв. изделия (увеличение с 7.2%).

Дейност с медицински изделия през 2012 г. са отчели общо 83 лечебни заведения за болнична медицинска помощ спрямо 75 през 2011 г.

На ниво видове медицински изделия най-много са поставени съдови стентове – 28 075 броя или 64.2% от всички медицински изделия. Следват ставна протеза за тазобедрена става 6 052 броя или 13.8% и постоянен кардиостимулатор – 3 102 броя или 7.1%.

Осъществените високоспециализираните дейности от ЛЗ за болнична помощ и ЛЗ за СИМП с разкрити легла през 2012 г. 16 976 при 17 100 за 2011 г..

Най-голям брой ВСМД са отчетени в РЗОК София град – 46.0% или 7 813 броя, следвана от РЗОК Пловдив – 27.1% или 4 595 броя и РЗОК Плевен – 5.4% или 911 броя.

В структурата по видове изследвания най-голям относителен дял заемат „Костна сцинтиграфия” – 53.6% или 9 107 броя, „Сцинтиграфия на щитовидна жлеза” – 12.0% или 2 031 броя и „Надпрагова аудиометрия - тимпанометрия и импедансметрия” – 7.1% или 1 203 броя. Тенденциите спрямо 2011 г. се запазват.

В сравнение с 2011 г. се наблюдава тенденция в посока увеличение на разходите за ВСМД с 60 хил.лв. или 6.7% при намаление на броя на отчетените ВСМД с 128 броя или 0.7%, което се дължи на увеличените цени на някои видове ВСМД и лимитирането на диагностичните дейности.

През 2012 г. финансирането на психиатричната помощ, в т.ч. амбулаторно проследяване и стационарно психиатрично лечение на болни с психични заболявания се осъществява изцяло от МЗ.

Дейността се осъществява в 3 вида лечебни заведения – 12 Държавни психиатрични болести (ДПБ), 12 Центрове за психично здраве (ЦПЗ) и 20 Многопрофилни болници за активно лечение с разкрити психиатрични отделения. Финансирането на държавните психиатрични болници като второстепенни разпоредители с държавни кредити се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност, докато финансирането на дейностите, осъществявани от ЦПЗ и МБАЛ като търговски дружества се осъществява чрез субсидия, формирана на база отчетен обем дейност. Различният начин на финансиране, обусловен от различната юридическа форма води до известно диверсифициране на стационарната психиатрична помощ, осъществявана в различните видове лечебни заведения.

Общият брой на леглата в ДПБ, ЦПЗ и МБАЛ с психиатрични отделения е 4312. От тях 2438 (57%) са в държавните психиатрични болници, 1358 (31%) са в центровете за психично здраве и 504 (12%) в психиатрични отделения към МБАЛ.

Общият брой преминали болни през психиатричните стационари през 2012 г. е 41 150, като от тях 45% са преминали в центровете за психично здраве, 28% в многопрофилните болници за активно лечение и 27% в държавните психиатрични болници. Това съотношение се определя от краткосрочното и активно лечение, каквото се осъществява в центровете за психично здраве и многопрофилните болници и по-дългия срок на лечение в държавните психиатрични болници, където провежда лечение на лица с психични разстройства с хронично протичане и лица, настанени за задължително лечение, което предполага и по-дълъг срок на лечение. Продължава тенденцията към пренасочване на потока пациенти от традиционните институционални звена като държавните психиатрични болници към структури в близост до общността – центрове за психично здраве и многопрофилни болници за активно лечение. Това може да се интерпретира като повишена интензивност на лечебния процес там, но е възможно да е резултат и от различния начин на финансиране на тези стационари (на преминал болен) което мотивира по-ранното изписване на болните.

Общият брой на болните, провеждащи амбулаторно наблюдение в специализирано психиатрично заведение през 2012 г. по данни на МЗ е 109 186, от които 101445 провеждат наблюдение в центровете за психично здраве и многопрофилните болници и 7741 - в държавни психиатрични болници.

Към края на 2012 г. в страната функционират 31 програми за лечение с агонисти и агонист-антагонисти с общ капацитет 5 171 лечебни места, от които 4 681 за лечение с Метадон хидрохлорид, 460 за лечение с Морфин сулфат пентахидрат ( Субститол ) и 30 места за лечение с Бупренорфин хидрохлорид (приложения – таблица 33). Общо заетите места към дата 31.12.2012 г. са 3 445, от които 3 302 на лечение с Метадон хидрохлорид и 143 на лечение с Морфин сулфат пентахидрат (Субститол), няма заети места за лечение с Бупренорфин хидрохлорид.

Общият брой на заетите места за лечение в тези програми в края на 2012 г. е 3 445, като 2 825 от тях са заети от мъже, а 620 от жени. Разпределението по възрастови групи е представено на таблица 34 от приложенията. Програмите са разположени на територията на 14 градове.

Общият брой на на ХИВ - серопозитивните лица за 2012 г., които са на лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти е 137 души.

В програмите лечение с опиеви агонисти и агонисти – антагонисти за 2012 г. на лечение са и 280 пациента носители на вирусен хепатит “В”, носители на вирусен хепатит “С” са 1953, сифилис е установен при 68 пациенти, 19 пациенти с туберкулоза.

Психосоциалната рехабилитация и ресоциализация на лица зависими към наркотични вещества се осъществява в 11 програми в градовете – Варна, Добрич, Пловдив, Русе, София и София област. Програмите са разкрити към лечебни заведения и към организации с нестопанска цел, регистрирани като доставчици на социални услуги, от тях:

• 
  5 Дневни рехабилитационни програми към лечебни заведения, от които 3 програми към центрове по психично здраве в градовете Добрич, Пловдив и Русе, 1 рехабилитационна програма към „АГПСМП - Център за психично здраве - Варна” ЕООД, 1 дневна рехабилитационна програма към ДПБЛНА – гр. София.
  

• 
  6 програми, изпълнявани от организации с нестопанска цел, регистрирани като доставчици на социални услуги.
  

През 2012 г. са извършени общо 19 органни трансплантации, в т.ч. 13 бъбречни трансплантации, от тях 9 трансплантации на бъбрек от жив донор и 4 трансплантации на бъбрек от трупен донор; 2 сърдечни трансплантации; 4 чернодробни трансплантации, от тях 2 трансплантации на черен дроб от трупен донор и 2 – от жив донор. Трупните донори през 2012 г. са два - от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД Пловдив и МБАЛ „д-р Стефан Черкезов”АД, гр. В.Търново. Донорите на органни трансплантации са представени на таблица 35 от приложенията.

Броят на пациентите, които персонално се следят в пострансплантационния период, към края на 2012 г., е 600 човека.

Извършени са общо 434 трансплантации на тъкани и клетки. Извършените костно-мозъчни трансплантации са 102 от които 84 автоложни и 18 алогенни трансплантации, както и 2 трансплатации на костен мозък.

Извършените трансплантации на роговици през 2012 г. са 118.

Увеличава се броят на присадените през тъкани и клетки от трупен донор, в т.ч. част от кост – 32; спонгиоза – 52; шпан – 3, сухожилие – 2 и алограф продукти – 4.

Дейностите по асистирана репродукция през 2012 г. са завършили с 1068 раждания на едно дете, 263 раждания на близнаци и 11 раждания на повече от 2 деца.

Трансфузионна хематология

Трансфузионната система в България се състои от 5 самостоятелни специализирани лечебни заведения – 1 национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и 4 регионални центъра по трансфузионна хематология (РЦТХ) в Пловдив, Плевен, Стара Загора и Варна – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към МЗ. Освен тях функционират 23 отделения по трансфузионна хематология към многопрофилни болници за активни лечение, 56 лаборатории към болнични заведения и 1 структура по трансфузионна хематология към ВМА.

В националната трансфузионна система работят общо 781 медицински и немедицински специалисти, в т.ч. 146 лекари (от които 78 са със специалност „Трансфузионна хематология”), 201 медицински сестри и 178 медицински лаборанти, концентрирани основно в НЦТХ и РЦТХ.

Тенденцията на увеличаване на броя на кръводарителите през последните 5 години е значима, като през 2012 г. са дарени 2596 единици кръв повече в сравнение с 2011 г. (приложения - таблица 36). Увеличава се броят на кръводарителите във възрастта между 31-40 години и 41-50 години. През 2012 г. значително се увеличава и броят на кръводарителите, дарили за първи път – 39.2%.

През 2012 г. са организирани и реализирани различни инициативи за стимулиране на кръводаряването, в т.ч. 139 акции за кръводаряване – 15 в министерства и ведомства, 96 в предприятия, фирми и организации, 15 в поделенията на МВР и 13 в училища, 100 студентски кампании за кръводаряване, 6 акции сред религиозни общности, както и съвместни акции в партньорство с неправителствени организации.

През 2012 г. се наблюдава значимо увеличение на общият брой на имунохематологичните и вирусологичните изследвания на дарената кръв в центровете по трансфузионна хематология, както и на изследванията за наличие на антиеритроцитни антитела и на изследванията на дарителите за кръвногрупова принадлежност към други еритроцитни антигенни системи.

Имунохематологичните изследвания на пациенти и бременни жени през 2012 г. също са със значимо повишен брой.

Дарената през 2012 г. кръв в страната е общо 158 576.2 литра, в т.ч. 73 773.6 литра без консервант и 84 802.6 литра с консервант. 99.43% от дарената кръв през годината е преработена в 165 372 единици (Е) (през 2011 г. са диагностицирани и преработени 155 000 единици) и е фракционирана в кръвни компоненти.

През 2012 г. са извършени кръвопреливания на 55 228 пациенти в 139 лечебни заведения в страната.

Изтеглени от употреба са 472.9 литра кръв (0.6% от общата кръв), от които 362.7 литра поради трансмисивни инфекции, 80.3 литра поради технологични причини и 2.9 литра поради изтекъл срок. Изтеглените от употреба поради трансмисивни инфекции, положителен скрининг на антитела или изтекъл срок на годност кръвни съставки са 1176.4 литра еритроцитен концентрат, 269.1 литра плазма без лабилни фактори на кръвосъсирването, 490.5 литра прясно замразена плазма, 35.2 литра тромбоцитен концентрат от цяла кръв.

През 2012 г. лечебните заведения са съобщили 91 нежелани трансфузионни реакции, без сериозни усложнения и с добър изход.

През 2012 г. са извършени 30 818 изследвания за контрол на кръвта и кръвните съставки.

През 2012 г. структурата на системата за спешна медицинска помощ остава постоянна и включва 28 центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), съответстващи на областите, съставляващи административното деление на страната, с разкрити към тях 198 филиала (ФСМП), осъществяващи дейността на територията на съответната административна област.

Определената щатна численост на ЦСМП е 6781 щатни бройки, като средногодишната щатна численост през 2012 г. е 6525 (97,7 %).

В рамките на осигурената щатна численост са формирани 354, от които 87 реанимационни екипа, 267 екипа за първа помощ, от които лекарски екипи – 141 и долекарски екипи 126. Освен тях функционират 35 транспортни екипи и 167 стационарни екипи.

Обемът на осъществяваната от ЦСМП дейност през 2012 г. бележи леко увеличение, като броят на постъпилите повиквания нараства от 780 285 през 2011 г. до 796 037 през 2012 г.

Изпълнените повиквания през 2012 г. са 774 458, при 690363 (по данни на ЦСМП) през 2011 г., като запазват тенденция да съставляват около 98% от общият брой на постъпилите повиквания. Относителният дял на повикванията, при които не е открит адрес или лице, както и на отказ от повикване за спешна медицинска помощ е нисък (1,7 %).

В структурата на повикванията по причина най-голям относителен дял имат повикванията за спешна медицинска помощ –85% (655 804 повиквания), следвани от повикванията за специализиран медицински транспорт – 4 % (34 764), като последните бележат почти двукратно намаление спрямо предходната година.

Като неспешни са определени 83 890, които формират относителен дял от 11 % и са увеличени спрямо предходната година (70 287 или 9 % от всички изпълнени повиквания за 2011 г.). Следва да се отчете липсата на критерии и протоколи за триаж на постъпилите повиквания и диференциране на техният спешен характер.

Обслужените лица над 18 годишна възраст през 2012 г. са 661 619 (при 697 696 през 2011 г.), като от тях на 583 763 е оказана спешна медицинска помощ, а на 77 856 – медицинска помощ.

Броят на обслужените деца до 18 години е 78 075 (82 534 за 2011 г.), от тях на 72 041 е оказана спешна медицинска помощ. От всичките обслужени деца 26 582 са били хоспитализирани по спешност (при 28 108 през 2011 г.).

През 2012 г. се запазва тенденция за осъществяване на голям брой амбулаторни прегледи, осъществени във филиалите извън областните центрове, като за годината те са 582904 при 571882 за 2011 г., т.е. са съизмерими с броя на осъществените от тези структури спешни повиквания и в голямата си част са по повод състояния и медицински проблеми, които не могат да бъдат определени като спешни.

И през 2012 г. почти 50% от дейността на ЦСМП е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.

Средната натовареност на 1 екип през 2012 г. бележи увеличение и е 3.1 повиквания на 12 часово дежурство, срещу 2.9 за 2011 г. като се наблюдават значителни различия в натовареността на отделните центрове за спешна медицинска помощ. Най-висока натовареност на 1 екип е налице в ЦСМП-София град – 9.1 повиквания, като същевременно се наблюдава и увеличени спрямо предходната година (за 2011 г. – средна натовареност на 1 екип – 7.4 повиквания). Следващия най-висок показател за натовареност е отчетен в ЦСМП-Пловдив – 4.3 повиквания през 2012г. Най-малка натовареност са отчели ЦСМП-Ловеч и ЦСМП-Смолян – по 2,0 повиквания. Останалите ЦСМП са отчели следна натовареност между тези показатели.

Специализираният медицински транспорт, осъществен от ЦСМП включва транспорт на републикански и районни консултанти – 777 бр., специализиран транспорт на кръв, кръвни продукти и др. – 24777, осъществен транспорт на болни от/между лечебни заведения – 14242 бр., осъществени транспорти със санитарна авиация – 6 бр. и осъществен транспорт на български граждани от чужбина – 15 бр.

ЦСМП все още осъществяват и несвойствени дейности като транспорт на кръвни проби за алкохол и упойващи вещества, транспорт на починали за съдебномедицинска експертиза и др.

През 2012 г. като специфична функционална част от системата за спешна медицинска помощ осъществяваха дейност и 35 Спешни отделения към многопрофилни болници за активно лечение. Броят на обслужените в тях лица със спешни състояния леко намалява спрямо 2011 г. от 1 179 226 души на 1 119 269, но остава съизмерим с обслужените спешно болни в системата на ЦСМП (приложения – таблица 37). Осъществяваната от тези лечебни заведения спешна медицинска помощ се явява основен буфер в системата на здравеопазването, гарантиращ своевременен достъп до медицинска помощ. През 2012 г. през системата на ЦСМП и спешните отделения на болниците са преминали общо 2 496 265 души, което е 34 % от общото население на страната, т.е. всеки трети български гражданин през 2012 г. е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем.