Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012



страница1/21
Дата15.09.2017
Размер3.84 Mb.
#30228
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21



СЪДЪРЖАНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ 2

2. ДЕМОГРАФСКО И ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ 7

2.1.12. Оценка на здравното състояние на децата и учениците 25

2.1.13. Психично здраве 27

2.2. Рискови фактори 27

2.2.1. Рискови фактори, свързани със социално-икономическата среда (социални детерминанти на здравето) 27

2.2.2. Рискови фактори, свързани с околната среда 33

2.2.3. Рискови фактори, свързани с начина на живот 42

3. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЗдравнаТА система 47

3.1. Структура и организация 47

3.6. Специализирани програми 83

4. Влияние на европейските и международните политики върху развитието на здравето на населението 95

5. Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012 г. 102

6. ОСНОВНИ ИЗВОДИ и ЗАКЛЮЧЕНИЯ 108

7. ПРИЛОЖЕНИЯ 114

7.3. Списък на актовете в областта на здравеопазването обнародвани в Държавен вестник през 2012 г. 145

Списък на използваните съкращения 157




1. ВЪВЕДЕНИЕ


Подкрепата за постигане на добро здраве представлява неразделна част от целите за интелигентен и приобщаващ растеж в стратегията ,,Европа 2020“. Запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг период има положителен ефект върху производителността и конкурентоспособността.“- Съобщение на Европейската комисия (COM(2011)0500) „Бюджет за стратегията „Европа 2020“-29 юни 2011 г.

Здравето не е просто ценност сама за себе си - то е и фактор за растеж. Само население в добро здраве може да напълно своя икономически потенциал.“ - Съобщение на ЕК (COM(2011)709) - 9 ноември 2011г.

Доброто здраве е необходимо условие за лично и обществено благополучие, а защитата на здравето посредством функциите на здравеопазването е едно от фундаменталните човешки права. Безспорно е значението на здравето и неговата ефективна защита за икономическото развитие на страната, социалнoто единство, устойчивостта и сигурността на държавата. Само по себе си “здравето” е сложна и многофакторно обусловена категория. Световната здравна организация (СЗО) определяйки през 1961 г. здравето като ”състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на заболяване или недъг”, подчертава позитивната страна на здравето (здравето и при здравите, а не само за болните), както и трите аспекта на здравето – физическа страна (соматично здраве), душевна страна (психично здраве) и обществена (социална) страна. И докато физическото и психичното здраве се приемат за неотменен компонент на понятието, социалният аспект все още е неразбираем и трудно постижим критерий за добро здраве.

Човешкото здраве зависи от сложен комплекс от ендогенни (вътрешни, произтичащи от индивида), етогенни (поведенски) и екзогенни (външни) фактори. Наследствеността и собственият биологичен потенциал на индивида обуславят или влияят върху възникването и развитието на редица болести и състояния.

Поведенческите фактори като тютюнопушене, вредна консумация на алкохол, непълноценно хранене, недостатъчна физическа активност, нездравословен труд и почивка са в пряка връзка с развитието на хроничните заболявания, които са основна причина за смъртност и ниско качество на живот в нашата страна и в Европа. Тези рискови фактори се утежняват допълнително от предпоставящите ги социално-икономически, както и от определени екологични фактори. Външните фактори, оказващи влияние върху здравето, са екологични (физико-химични фактори на околната среда) и социални-икономически (в т.ч. образование, работа, доход, семейство) и системата на здравеопазване. Социално-икономическите фактори за здравето на човека се обуславят от обществените отношения, в които се включва индивидът, от неговата социална среда и възможностите му да учи, да работи и да участва в обществения живот, да има дом и семейство. Според изследвания* социално-икономическите фактори на окръжаващата среда имат най-съществено влияние върху здравето на гражданите (50%), като бедността и безработицата се считат за едни от най-важните социални детерминанти и рискове за здравето.

Здравеопазването, като един от външните фактори, имащи пряко отношение към здравето, представлява система от медицински и немедицински, научни и приложни дейности, организирани от обществото, която произвежда здравни услуги и резултати главно във вид на подобрения на здравето. Здравната система задоволява потребностите на хората за тяхното количествено и качествено възпроизводство и по този начин влияе и върху другите две сфери – на материалното и на духовното производство, осигурявайки основния производствен фактор – човека.

Поради хетерогенния състав на факторите, обуславящи здравето, делът на здравната система за решаване на здравни проблеми и генериране на здравни подобрения (например намаляване на смъртността) е не повече от 10-15%.*

Здравеопазването, поради специфичния си предмет на дейност, продължава да се възприема основно като социална, т.е. неикономическа дейност..

Съвременните икономически схващания обаче възприемат разширено разбиране на икономиката, включващо и неикономически дейности (образование, здравеопазване, култура, медии), като оценяват тези неикономически фактори за развитие на обществото като съществени за цивилизационния процес. Здравето, както и образованието, се разглежда като ресурс, въпреки че няма материален субстрат и е неделимо от човека, който определя количеството и функционалните характеристики на работната му сила.

Връзката между икономиката, здравето и здравеопазването е двупосочна. Безусловна е зависимостта на здравните резултати от развитието на икономиката. Тази еднопосочна зависимост обаче не бива да се абсолютизира, тъй като икономическата среда и богатството на обществото не са единствената детерминанта на здравето. Изследванията* показват, че въпреки значителното нарастване на здравните разходи в развитите страни, достигащи до 13-14% от БВП (напр. САЩ), е налице намаляваща полезност от вложените в здравеопазването ресурси по отношение на здравните резултати, т.е. на подобренията в здравето на хората. В този смисъл е важно акцентирането върху обратната връзка на въздействие на здравето и здравеопазването върху икономиката и икономическия растеж. В процеса на историческо развитие на икономическата теория се натрупват все повече теоретични и емпирични аргументи, доказващи ролята на здравето и на здравеопазването като фактори за конкурентоспособност и икономически растеж.

Налага се становището, че осигуряването на добро здраве е важен фактор за успешната бъдеща трудова заетост и професионална реализация, както и за дългосрочния потенциал за развитие на отделния човек, организация или държава в глобалната икономика. От края на 80-те години по методика на ООН здравето е включено като един от фундаменталните измерители на индекса на човешкото развитие. Също така то (чрез показателя “продължителност на живота”) се приема като един от най-съществените показатели на качеството на живота.

На здравето на населението все повече следва да се гледа не като на съпътстващ продукт на благоденствието, а като на нещо, което е и вложение в бъдещия икономически растеж. Допълнителните инвестиции за по-добро здравеопазване за населението са необходими не само от социални и етични съображения, но в дългосрочен план те ще да допринесат за подобряване на конкурентоспособността на нацията в икономическо отношение. Необходим е качествено нов подход към финансирането на здравеопазването, основан на разбирането, че здравните разходи са инвестиция, която се възвръща чрез „добавени години живот в добро здраве“ за пациентите и чрез преки икономически резултати, водещи до подобряване на благосъстоянието на цялото население.

В отговор на тези нови аргументи за икономическата значимост на инвестициите в здравеопазването Стратегията „Здраве 2020“ на Европейския регионален комитет на СЗО акцентира върху насърчаване и инвестирането в здравето на хората през целия им живот и реализиране на основни демократични ценности – солидарност, устойчивост и равнопоставеност.

На здравето е отредена важна роля и в стратегията „Европа 2020“, като в съобщението си от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, Европейската Комисия подчертава, че „подкрепата за постигане на добро здраве представлява неразделна част от целите за интелигентен и приобщаващ растеж в стратегията ,,Европа 2020“. Запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг период има положителен ефект върху производителността и конкурентоспособността. Иновациите в здравеопазването спомагат за посрещане на предизвикателството, свързано с устойчивостта в сектора в контекста на демографските промени, като за постигането на „приобщаващ растеж“ е важно да се работи за намаляване на неравенството по отношение на здравето.

От друга страна, влошеното здраве е тежко икономическо бреме. Европа страда най-вече от превантивни болести, свързани с начина на живот – тютюнопушене, наднормено тегло. Всеки 10% от загубените години живот с дееспособност се дължат на лошо хранене (4.5%), затлъстяване (3.5%) и обездвижване (1.4%). Сърдечносъдовите заболявания са основната причина за смъртност и струват приблизително 3% от БВП и 500 милиона пропуснати работни дни годишно. Общо в Европа се изразходват 100 млрд. евро (загуби от преки и косвени разходи) за респираторни заболявания и 135 млрд. за сърдечно-съдови, включващи 8 милиона загубени години живот с дееспособност. Стойността по възстановяване на психичното здраве се оценява около 3-4% от БВП. Тютюнопушенето причинява икономически загуби не само на пушачите и техните семейства, но и на цялото общество. Тютюнът е най-големият причинител на смърт, която може да се избегне, и струва малко над 1% от БВП годишно. За здравните проблеми, свързани със затлъстяването, се заделят между 2-8% от общите разходи за здравеопазване.*

През последните десетилетия очакваната продължителност на живота бележи безпрецедентно увеличение, достигайки през 2011 г. 77.3 години при мъжете и 83.1 години при жените в ЕС.

Противно на тази тенденция, средната продължителност на живота в добро здраве се увеличава с много по-бавни темпове, достигайки 60.9 години при мъжете и 62 години при жените. Това означава, че през по-голяма част от тази увеличена продължителност на живота хората са във влошено здраве, което е сред факторите, отговорни за тенденцията на спираловидно нарастване на разходите за здравеопазване и възпрепятстващи участието на пазара на труда. Влошеното здраве влияе неблагоприятно върху развитието на човешкия капитал, който е от решаващо значение за развиването на икономика, основана на знанието.

Същевременно съществуват големи и увеличаващи се неравенства по отношение на здравето между отделните държави-членки на ЕС и в рамките на техните територии. През последните две десетилетия разликата между продължителността на живота на национално равнище и средната продължителност за ЕС в редица държави се е увеличила значително, като разликата между държавите-членки с най-висока и най-ниска продължителност на живота ( в т.ч. България) е 8 години при жените и 14 години при мъжете.

Съществуват и разлики, достигащи до 20 години, по отношение на броя на годините живот в добро здравословно състояние (продължителност на здравословния начин на живот), като гражданите от централната и източната част на ЕС, особено мъжете, живеят средно по-малко години в добро здравословно състояние.*

Значителни разлики между държавите-членки се забелязват и при смъртността при новородените, преждевременната смъртност, смъртността, която може да се избегне, както и други субективни здравни мерки като общо здравословно състояние по собствена преценка и продължително заболяване или ограничена дееспособност през последните шест месеца.

Данните показват, че държавите, в които продължителността на живота е по-ниска, а нивата на неудовлетворените потребности от медицинска помощ - по-високи, имат по-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението и като процент от БВП.

Освен посочените по-горе разлики между държавите-членки има отчетлив социален градиент на здравословното състояние. При по-ниско образованите хора, хората с по-нисък професионален статус или по-ниски доходи, както и при някои етнически малцинства, в много държави-членки съществува тенденция към по-ранна смъртност, както и към по-голямо разпространение на повечето здравословни проблеми.

Разликите в очакваната продължителност на живота при раждане между социално-икономическите групи в най-горната и в най-долната част на социалната стълбица (например между служители, занимаващи се с физически и умствен труд, хора с начално образование и такива с по-високо от средно образование, както и между хора с най-ниски и най-високи доходи) варират между 4 и 10 години при мъжете и между 2 и 7 години при жените. Смъртността при новородените е по-висока при най-ниските социално-икономически групи, а неравенствата, свързани с този фактор, също са се увеличили през последните години.

Значителни неравенства по отношение на здравословното състояние са налице сред уязвимите групи като жители на райони с неблагоприятни условия, бедни, безработни и неформално заети лица, бездомни, хора с увреждания, лица с психични или хронични заболявания, възрастни хора с ниски пенсии и самотни родители, където съществува тенденция на по-висока заболеваемост и преждевременна смърт.

Здравословното състояние на населението не варира случайно, а се дължи на систематичните разлики при разпределението на факторите, оказващи влияние върху него:

Условията на живот и труд оказват влияние върху здравето чрез преки и косвени физически и психологични механизми. Влиянието на някои фактори продължава да действа за дълги периоди от време. Наличието на фактори, които оказват влияние върху здравето, се различава в зависимост от мястото, на което хората живеят, както и от тяхната професия. Все още част от населението няма достъп до течаща вода, подходящи хигиенни и санитарни помещения, електроенергия на приемливи цени, централно отопление и изолация и живее във влажни, пренаселени жилища. Незадоволителните условия на труд оказват негативно влияние върху здравето, като това е свързано със слабия контрол върху работната среда, неравномерното разпределение на усилия и възнаграждения и излагането на физически и психологически рискове на работното място. От друга страна стабилното управление, добрите условия на труд и наличието на силни социални мрежи на работното място могат да окажат положително влияние върху здравето.

Типовете здравно поведение като начин на хранене, нива на физическа активност, тютюнопушене, употреба на алкохол и сексуално поведение са повлияни от социално-икономическите и културните фактори. Това може отчасти да обясни разликите между здравословното състояние на отделните социални групи и между отделни държави и райони. Според повечето изследвания индивидуалното поведение може да бъде причина за 25-35% от разликите при здравословното състояние на гражданите. Съществуват големи разлики между европейските страни и социално-икономическите групи по отношение на здравословното хранене, широко разпространеното тютюнопушене, употребата на алкохол и физическата активност и последиците от тези фактори - затлъстяване и лошо здравословно състояние.

Психосоциални фактори, като негативни житейски събития, чувство на изолация и маргинализация, липса на контрол върху събитията от живота и трудната работа за оскъдно възнаграждение, могат да допринесат за влошаването на здравето.

Неравенствата по отношение на здравето са свързани и със социално-икономическите разлики при достъпа до здравни грижи. Съществува ясно изразена връзка между разликата в доходите и незадоволената потребност от медицински грижи. Хората с нисък доход по-често имат незадоволена потребност от медицински грижи вследствие на липса на здравно осигуряване, преки финансови разходи, географски несъответствия при наличието на услуги, време за чакане и културни пречки.

Неравенствата по отношение на здравето са не само несправедливи, те имат и огромна икономическа и социална цена. Според експерти 50% от разликите в икономическия растеж между бедните и богатите страни се дължат на разликите в здравето и продължителността на живота. От друга страна, според наличните данни сам по себе си икономическият растеж може да не доведе до намаляване на неравенствата. За ограничаване на неравенствата по отношение на здравето икономическият растеж трябва да бъде придружен от допълнителни политически мерки и трябва да се обръща по-голямо внимание на разпределението на благата. Освен това положителното влияние на БВП на глава от населението върху здравето на гражданите и равенството по отношение на здравето до голяма степен зависи от правилната комбинация от политики за намаляване на различията и подобряване на общото здравословно състояние на населението чрез оптимизиране на връзката между ползата за здравеопазването и наличните ресурси.

Системата на здравеопазването играе ключова роля при осигуряването на добро общо здравословно състояние на населението. Наличието на инфраструктура, оборудване и достатъчен брой медицински персонал и достъпът до качествено здравеопазване за всички граждани, независимо от дохода, социалния статус, местонахождението и националността им, е от съществено значение за преодоляване на съществуващото значително неравенство по отношение на здравето. Едновременно с това са необходими мерки по отношение на различните фактори, които пораждат неравенства или ги задълбочават, в т.ч. политики, насочени към преодоляване на социалните и регионалните различия.

Подобряването на здравето е свързано със сериозни предизвикателства от научно и медицинско естество, но и с откриващи се значителни икономически възможности. Подходящите инвестиции ще доведат не само до подобряване на здравето, но и до по-дълъг и по-продуктивен живот и намаляване недостига на работна ръка. Ако хората живеят в по-добро здраве, те ще са в състояние да продължат да дават своя принос за икономиката с напредването на възрастта като работници, доброволци и потребители.

Настоящият доклад за здравето е насочен и представя обективна оценка на здравното състояние на гражданите в Република България през 2012 година и някои основни тенденции, които се развиват в него, както и основните здравни потребности на населението. Той описва функционирането на здравната система и нейните възможности за предоставянето на необходимите ресурси и осъществяването на дейностите по задоволяването на изявените здравни потребности и намаляване на неравенствата, свързани със здравето. В доклада е направен анализ на изпълнението на основните политики и Националната здравна стратегия 2008-2013 г. В заключението са представени основните изводи и възможни подходи по решаването на някои от възникналите проблеми, отбелязани в анализа.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница