Отчет на показателите за изпълнение на програмата (количествени, качествени, времеви)

Показателите за изпълнение на Програма 1 в частта за ГД „ГРР“ са с източник ИСУН и се отчитат посредством броя сключени договори, както и индикаторите по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Окончателните резултати за постигнатите стойности на индикаторите на програмата ще бъдат отчетени в окончателния доклад за изпълнението на ОПРР.

• 
  Кратко описание на показателите за изпълнение
  

За първата половина на 2016 г. са изготвени общо 9 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: 6 бр. годишни доклади за наблюдение на изпълнението на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020) за 2015г., 1 бр. ЗИД на ЗРР, 1 бр. изменен ППЗРР, 1 бр. актуализиран проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони.

За първата половина на 2016 г. са проведени 13 координационни срещи, събития и форуми в районите от ниво 2, както следва: 13 заседания на Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 (РСР).

Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР 2014-2020 г.) е интегрирана оперативна програма, насочена към регионалното развитие и по-конкретно към постигане на целите на градската политика в България, като отделя специално внимание на енергийната ефективност в опорните центрове в периферните райони, съгласно националния полицентричен модел за развитие, формулиран в Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 и допринася за териториалното измерение на секторните политики, включени в Споразумението за партньорство.

Програмата подкрепя реформите в няколко сектора, а именно – регионално развитие, образование, здравеопазване и социална политика. Същевременно програмата е ориентирана към създаване на растеж и заетост в регионите, чрез инвестиране в мерки за градско развитие, регионален туризъм, енергийна ефективност, подобряване на културната и пътната инфраструктура. Оперативната програма подкрепя полицентричното развитие на българската територия, което ще доведе до овладяване на негативните миграционни процеси към София и големите градове, водещи до обезлюдяване на големи части от България.

С Решение на Министерски съвет от 27.05.2016 г. Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ окончателно е определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Приоритетите на програмата ще се реализират в рамките на осем приоритетни оси.

OП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е ориентирана към регионалното развитие, тя следва стратегията на Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. В това отношение Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ ще бъде насочена към постигане на Стратегическа цел 4 на стратегията - „Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места“. Ще бъде с финансов ресурс в размер на 840 млн. евро и ще бъдат подкрепени 39 големи и средни градове от националната полицентрична система. Инвестициите са в изпълнение на одобрените Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на тези градове и са насочени към обновяване на градски пространства, като улици, площади, пешеходни зони и паркове, съчетани с мерки за модернизация на детски ясли и градини и общообразователни и профилирани училища, социални жилища, социална инфраструктура, спортни съоръжения и подкрепа за културни институции като читалища, театри, опери, музеи, галерии и др. Мерките включват още енергийна ефективност в жилищни сгради, студентски общежития и публични административни сгради, мерки за насърчаване на частните инвестиции в зони с потенциал за икономическо развитие в тези градове, както и  интегрирани проекти за устойчив градски транспорт.

Подкрепата за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони е насочена към инвестиции за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради на държавната и общинската администрация и общински сгради на социалната, културната и образователната инфраструктура. Чрез планираните интервенции в 28-те малки градове в периферни райони от националния полицентричен модел ще се подкрепи реформата в регионалната политика и ще се подпомогне малкия и среден бизнес, повишаването на енергийна ефективност на българските сгради и намаляването на вредното въздействие върху околната среда.

Секторните политики предвиждат инвестиции в публична инфраструктура от национално и регионално значение - образователна, здравна, социална и пътна и регионален туризъм.

ОПРР 2014-2020 предлага засилен фокус върху осъществяването на проекти, чрез финансови инструменти в сферите на устойчивото градско развитие, енергийната ефективност в жилищните сгради и студентските общежития и регионален туризъм, което предоставя възможност и насърчава включване на бизнеса и частната инициатива в инвестиционния процес.

Навременно предприетите стъпки по разработване и одобрение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на 39-те големи и средни градове от националната полицентрична система и подписването на споразумения за делегиране на функции по избор и оценка на проектни предложения с тях, в качеството им на междинни звена по Приоритетна ос 1, което беше осъществено през втората половина на 2015 г., предостави възможност за своевременното стартиране на изпълнението на ОПРР 2014-2020.

В рамките на първото полугодие на 2016 г. приключи процесът по оценка и одобряване на структурите и съставите на всички 39 междинни звена и подадените инвестиционни програми по Приоритетна ос 1 (ПО1) на ОПРР 2014-2020, с което реално стартира изпълнението на ПО 1 на оперативната програма. С решение на Министерски съвет №440/27.05.2016 г. беше одобрена методология за преразпределяне на средствата по ПО 1 на ОПРР 2014-2020 през 2018 г., с оглед постигане на заложените цели и индикатори по програмата. На проведения през месец май 2016 г. Комитет за наблюдение на ОПРР 2014-2020 беше обсъден и приет плана за оценка на оперативната програма, с което се изпълниха изискванията на регламентите.
Изпълнение на фонд „Солидарност“

Като страна-членка на Европейския съюз, България има право да получи подкрепа от фонд „Солидарност” за преодоляване на последиците от природни бедствия. Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ изпълнява функциите на компетентен национален орган, отговорен за управлението и контрола на дейностите, финансирани със средства от Фонд "Солидарност" на Европейския съюз, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС.

Целта на средствата от фонда е да се подпомогне държавата-членка да компенсира щетите от природни бедствия и да възстанови пострадалата инфраструктура до нивото от преди бедствието. Към момента са подадени и одобрени три заявления за подпомагане от фонд „Солидарност” на ЕС, съответно за бедствията от м. юни 2014 г., края на м. юли 2014 г. (наводненията в гр. Мизия) и края на м. януари – началото на м. февруари 2015 г. Общата помощ, която e получена от ЕС по трите заявления възлиза на 36 972 081,30 лв.

Първото заявление беше одобрено, като отпуснатата помощ по него е в размер на 20 618 575,00 лв. Изготвени и публикувани бяха изисквания за кандидатстване, като определените за изпълнителни органи, териториални органи и ведомства, разполагаха със срок до 6 април 2015 г. да подадат своите проектни предложения. Двадесет и три изпълнителни органа подадоха своите проектни предложения, като общата им стойност възлиза на 18 876 992,90 лв. Беше подадено и още едно проектно предложение - на изпълнителния орган община Каспичан, което предвид факта, че е подадено един месец след крайния срок за кандидатстване, не е било обект на оценка. С 21 изпълнителни органи има сключени договори за над 20,2 млн. лв. или 98% от средствата са договорени, като над 50% от средствата са насочени към община Варна. С оглед на това, че по схемата остана свободен, неразпределен ресурс, с Решение на Министерски съвет № 347/21.05.2015 г. беше постановено същият да бъде предоставен за ползване на община Варна и Агенция „Пътна инфраструктура”. Община Варна е подала два допълнителни обекта, които да бъдат финансирани от фонд „Солидарност”, в резултат на което беше сключен анекс към договора на общината за увеличаване на предоставената БФП. Към 30.06.2016 г. по първото заявление по фонд „Солидарност” на изпълнителните органи са изплатени средства (авансови и окончателни) в размер на 2 571 301,72 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 2012/2002, изменен с Регламент (ЕС) № 661/2014, срокът за допустимост на разходите е до 18 месеца след постъпване на средствата от ФСЕС по сметката на МРРБ, което в случая е до 08.10.2016 г.

След наводненията от юли 2014 г. в Северозападен регион, през октомври 2014 г. България подаде заявление за подпомагане със Средства от фонд „Солидарност” на Европейския съюз. На 9-ти април 2015 г. Европейската комисия одобри отпускането на помощ в размер на 3 879 584,39 лв., които да бъдат използвани за възстановяване на щетите от бедствието. През месец август 2015 г. излезе Решението на ЕК за предоставяне на бюджетен кредит, като средствата по заявлението бяха преведени по сметката на МРРБ на 24.08.2015 г. На 29.06.2015 г. на интернет страницата на Оперативна програма „Регионално развитие” бяха публикувани Изисквания за кандидатстване, а определените изпълнителни органи имаха възможност да кандидатстват до 21.07.2015 г. По схемата постъпиха общо 5 проектни предложения, като едно от тях – на община Оряхово, фигурира в резервния списък с операции за финансиране единствено при наличие на свободен ресурс по схемата, който в случая беше недостатъчен за проектното предложение. Последващата оценка за административно съответствие и допустимост на проектните предложения беше извършена във възможно най-кратки срокове, с цел навременно сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, респективно стартирането на възстановителните дейности. Оценени и одобрени бяха 4 проектни предложения – на община Мизия, община Бяла Слатина, община Враца и община Мездра, като общата им стойност възлизаше на 3,5 млн. лв. Сключени бяха договори за предоставяне на БФП, които в момента са в процес на изпълнение. Във връзка с наличието на свободен ресурс, бяха сключени допълнителни споразумения към договорите на община Враца и Мездра, като бяха включени допълнителни обекти на интервенция, с което общата стойност на сключените договори се увеличи на 3,8 млн. лв. или 100% от предоставените средства. Към 30.06.2016 г. по второто заявление по фонд „Солидарност” на изпълнителните органи са изплатени авансови средства в размер на 1 605 077,58 лв. В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност” на Европейския съюз, срокът за допустимост на разходите е осемнадесет месеца, считано от датата, на която Комисията е изплатила пълния размер на помощта, т.е. до 24 февруари 2017 г.

На 24 април 2015 г. България подаде и трето заявление за мобилизиране на фонд „Солидарност” на ЕС, във връзка с бедствията, настъпили на територията на цялата страна в периода 30.01.2015 – 04.02.2015 г. На 24.06.2015 г. Европейската комисия прие решение за отпускане на авансово плащане по фонд „Солидарност” за финансиране на спешни действия и действия по възстановяване след бедствието, причинено от тежките зимни условия на територията на страната, като размерът му възлиза на 10% от стойността на цялата помощ по третото заявление за подпомагане от фонд „Солидарност” на ЕС. Стойността на отпусната помощ по третото заявление е 12 473 921,91 лв., а Решението на Европейската комисия е от 11.11.2015 г. На 26.10.2015 г. на интернет страницата на Оперативна програма „Регионално развитие” бяха публикувани изискванията за кандидатстване по схемата, като крайният срок за кандидатстване беше 18.11.2015 г. Постъпиха 21 проектни предложения, от които след приключване на етапа на оценка бяха отхвърлени 2 (проектът на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” към МРРБ беше отказан, тъй като предложеният за финансиране обект е застрахован и в тази връзка е недопустим за финансиране по схемата, а проектът на община Момчилград беше отказан поради непредставяне на необходимите документи за доказване на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение). Сключени са 19 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на одобрените кандидати. Във връзка с реализирания свободен финансов ресурс, Координиращият орган на фонд „Солидарност” взе решение същият да бъде разпределен за покриване на допустимия собствен принос по четири договора (на община Тополовград, община Ардино, община Крумовград и община Дългопол). След анексиране на посочените договори общата стойност на предоставената БФП по третото заявление е 12 459 717,19 лв. или почти 100% от предоставените от Европейската комисия средства. Извършените разходи за възстановяване на инфраструктурата, които са направени непосредствено след самото бедствие възлизат на 8 112 831,06 лв. Най-голям финансов ресурс беше предоставен на Агенция „Пътна инфраструктура” (над 6 млн. лв.) за извършените дейности за възстановяване на пострадалата инфраструктура на територията на цялата страна. Към 30.06.2016 г. по третото заявление по фонд „Солидарност” на изпълнителните органи са изплатени средства (авансови и окончателни) в размер на 2 519 328,32 лв. Срокът за допустимост на разходите е осемнадесет месеца от датата на тяхното постъпване по сметката на МРРБ, а именно до 01.06.2017 г.

• 
  Обща стойност и източник на финансиране:
  

• 
  Общата стойност на проект MARSPLAN-BS е 2 049 015.74 евро.
  
• 
  Бюджетът на МРРБ е в размер до 193 402,50 евро (378 262 лева) в рамките на общата стойност.
  
• 
  Проект MARSPAN-BS се съфинансира директно от Европейската комисия с безвъзмездни средства на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) по силата на сключеното Споразумение за безвъзмездна помощ (Grant Agreement) в размер до 80% от допустимите разходи; от бюджета на МРРБ в размер минимум 20%.
  

• 
  Основни цели на проекта:
  

• 
  Подпомагане прилагането на Директива 2014/89/ЕС за създаване на рамка за морското пространствено планиране (МПП);
  
• 
  Изграждане на институционална рамка за трансграничното морско пространствено планиране Румъния – България;
  
• 
  Развитие на сътрудничеството с всички страни от Черноморския басейн във връзка с морското пространствено планиране в региона на Черно море;
  
• 
  Укрепване на трансграничното сътрудничество и обмен на информация между Румъния и България по въпроси, свързани с морския регион;
  
• 
  Определяне на визията и стратегическите цели за региона на Черно море, имащи отношение към морското пространствено планиране, като в същото време се държи сметка за взаимовръзките между сушата и морето;
  
• 
  Разработка на морски пространствен план за трансграничния регион;
  
• 
  Съдействие за по-широкото разпространение на цялата информация, събрана във връзка с МПП, региона на Черно море и най-добрите практики сред всички заинтересовани страни в басейна на Черно море.
  

• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 1.83 Mb.
  
  Сподели с приятели: