Отчет За научно-изследователската, учебната и

През 2007 проектът приключи успешно, бе обсъден в секция “Логика” и приет с висока оценка от НС.

Обменена е литература и информация за актуалните изследвания по логика в двете страни.

Научно-изследователският проект “Социален риск, ценности, етика” (2005-2007 г.) е разработен от изследователски колектив в състав ст.н.с. II ст. д-р Емилия Маринова (ръководител на проекта), ст.н.с. II ст. д-р Максим Лазаров, ст.н.с. II ст. д-р Станка Христова, ст.н.с. II ст. д-р Елена Петрова, ст.н.с. II ст. д-р Николай Михайлов, н.с. д-р Георги Арабаджиев.

Основната цел на изследването е да се потърси адекватното място на етическата гледна точка при анализа на социалния риск в българското общество; да се изведат основни зони на морална болезненост и свързаните с тях социални практики.. Теоретичният анализ дава възможност за реализирането на основната приложна цел на изследването, а именно – изработването на етически прескрипции за преодоляване на моралните опасности в съвременното българско обшество, тя е свързана със защитаваното от колектив разбиране за характера на съвременната приложна етика, както и на ролята на етика като експерт.

Съдържателно изследователската стратегия на колектива предполага идентифицирането на основни “зони на морална болезненост” в социалния живот на българското общество както следва:

• 
  социалните промени, свързани със социалните трансформации на българското общество, с българската политика и властовите отношения;
  
• 
  социалните противоречия в обществото;
  
• 
  социалното неравенство;
  
• 
  международните социални практики и националната сигурност;
  
• 
  социалната регулация и процесите на формиране;
  
• 
  усвояването на новите (био и информационни) технологии.
  

Оригиналният заряд на изследването се изразява в следното:

1. 
   Направен е анализ на състоянието, тенденциите и перспективите на развитие на приложната етика - наред с продължаващото „роене” на приложната етика, се наблюдава преход от приложна към практическа етика в лицето на етиката на вземане на решение и етиката на морално разсъждение.(Ст.Хр.)
   
2. 
   Посочена е тенденцията за ревизия на съдържанието и методиката на изготвяне на етични кодекси и за постепенен преход от създаване на етични кодекси към развитие на етиката на вземане на решение и етиката на добродетелите.(Ст.Хр)
   
3. 
   Направен е анализ на състоянието, тенденциите и перспективите на развитие на психологията на морала. Показана е тенденцията психологията на морала да бъде асимилирана от приложната етика.(Е.М.)
   
4. 
   Аргументира се виждането, че постмодерното конструктивистко обяснение не е спасително за социализацията (Е.М.)
   
5. 
   Защитено е виждането за съществената роля на приложната етика при преодоляването на социалните рискове ( Е.М.,Ст.Хр., Ел.П.)
   
6. 
   Анализира се българският преход от гледна точка на моралните рискове на обществото. Проследява се генезисът на се рискови за морала социални практики.(М.Л.)
   
7. 
   Зараждането на българската опозиция в политическия живот след 1989 г. се анализира през призмата на социално-психологическия анализ на иновационната култура на българина, на неговото отношение към риска, инициативата и промяната.(М.Л.)
   
8. 
   Анализират се моралните рискове, свързани със социалното противопоставяне в политическия живот, социалните противоречия в обществото; социалното неравенство. (Н.М., Ел.П.)
   
9. 
   Тезата за социалния характер на корупцията е защитена на основата на анализа на основните теории за корупцията.(Н.М.)
   
10. 
    Предлага се задълбочен етически анализ на явлението корупция, с което се запълва съществуващият пропуск в българската етическа книжнина.(Н.М.)
    
11. 
    Търсят се специфично българските измерения на глобалното явление корупция.(Н.М.)
    
12. 
    Моралната чувствителност е разкрита в тясна връзка с анализа на риска, рисковите и моралните ситуации. Рискът е разгледан като интердисциплинарен теоретичен проблем, включително и етически, и като реален проблем на глобализиращия се свят. (Ел.П.)
    
13. 
    Анализира се моралната чувствителност към темпорално-пространствените проявления на риска. Търси се влиянието на структурата на ценностите върху моралния риск. (Ел.П.).
    
14. 
    Пространствените прояви на моралния риск се интерпретират чрез понятието отворено/затворено социално пространство. Анализират се моралните рискове на социалното неравенство чрез затворените, непрозрачни частни зони (на богатите) и публични зони на социална изолация (на бедните (Ел.П.)
    
15. 
    Интерпретирани са и основните конфликтни проблеми свързани с равноправието, властта и авторитета, които превръщат семейството в несигурно пространство за децата, жените и родителите. (Ел.П.)
    
16. 
    Чрез анализ на основни институти на социализация (семейство, училище, медии и нови информационни технологии) се демонстрират възможностите за позитивно противодействие на рисковете на социализацията.(Ем.М.)
    
17. 
    Анализират се афективните източници на моралната социализация. Анализират се афективните аспекти на противодействието на рисковете на социализацията, като се показва съществената роля на моралните чувства в този процес, роля, която остава недооценена и неосветена в обществения и научния дебат. (Ем.М.)
    
18. 
    Показва се мястото на моралните чувства при формирането на рационални стратегии за противодействие на рисковете на социализацията. (Ем.М.)
    
19. 
    Показва се, че афективността на подрастващите трябва целенасочено и цялостно да бъде насочвана, обгрижвана и развивана. Извежда се значението на афективните средства за морално въздействие. (Ем.М.)
    
20. 
    Анализира се началното развитие на моралните чувства, като се извежда мястото на чувството за уважение като “разделителна линия” между предморалното и моралното развитие на личността. Показва се широката афективна основа, на която избуяват собствено моралните чувства. (Ем.М.)
    
21. 
    Защитена е тезата, че с развитието на биотехнологиите и появата на непознати досега биотехнологични рискове променят взаимоотношенията между етика и технология по посока на превръщане на етиката (чрез въвежането и приемането на принципа за предпазливостта) в част от развитието на биотехнологиите. Ст.Хр)
    
22. 
    Анализирана е спецификата на биотехнологичните заплахи и са изведени критериите и принципите за оценка на биотехнологичните рискове. Посочено е, че биотехнологичните рискове се характеризират с намаляване размера на източника на заплахата и увеличаване размера на вредите. (Ст.Хр)
    
23. 
    Разгледано е приложението на различни етически подходи (ценностнонормативен, утилитаристки, подходът на правата) и различни етически принципи при анализа на изследването, създаването и използването на стволови клетки, дешифрирането на човешкия геном, нанотехнологиите, генномодифицираните храни, фармакологичното облекчаване на болката. (Ст.Хр)
    
24. 
    Направен е етически анализ на моралната допустимост и границите на моралната допустимост на новите биотехнологии. Развита е тезата за необходимостта от генерална превенция на биотехнологичните заплахи чрез рискова комуникация на заинтересованите лица, частнонаучна и морална експертиза, предварително съгласие за поемане на отговорността и за възмездяване на щетите от вземащите решение за рискови дейности при липса на консенсус. (Ст.Хр)
    

През годината са завършени и приети като изпълнени с отлична оценка от НС при ИФИ следните изследователски проекти:

Ст.н.с. ІІ ст. д-р М. Игов – „Диалогът между двете култури ( Философско-теоретични модели и историко-научни реконструкции).

Ст.н.с. ІІ ст. д-р А. Димитров – „Неалгоритмичният ред”.

Ст.н.с. І ст. д-р С. Васев – „Онтологията – класика и съвременност”.

( тази тема е отчетена като завършена за две години през 2006 год.).

Н.с. д-р И. Димитров – „Трансценденталното въображение и обществата на знанието”.

Н.с. д-р Д. Славова-Соколова – „Творчеството – епистемологични и образователни проекции”.

Н.с. д-р Ф. Петрова – „Европейски проекции в българската философия”.

Н. с. д-р М. Бакалова – „Сетивното познание в съвременните аналитични дискусии”. ( тази тема е за периода 2006-2007 год.).
2. „ Съвременни онтологични оптики”.

Научният колектив, изпълняващ проекта, се със­тои от: ст.н. с. ІІ ст. д-р Веселин Петров – ръководител на проекта; ст. н. с. І ст. дфн Димитър Цацов; н. с. д-р Николай Турлаков, а от началото на втората година от проекта към работата му се беше включен с решение на Научния съвет на ИФИ и новопостъпилия тогава в секция „Онтология и епистемология” н. с. д-р Стефан Ди­митров. Всеки от участниците в колектива изпълнява своя част от общия проект, както следва: н. с. д-р Николай Турлаков „Път и смисъл на онтологичната тематизация на автентичността”; ст. н. с. д-р Веселин Петров „Съвременни онтологични метамор­фози на загадката за континуума”; ст. н. с. І ст. дфн Димитър Ца­цов „Онтология на виртуалното” и н. с. д-р Стефан Димитров „Онтологията като конститутивна идеология”.

Въз основа на четирите разработки са очер­та­ни четири съществени оптики, които съдържателно сканират об­ществото, основано на знанието – автентичност, континуал­ност, виртуалност и конститутивност. Те имат не само непосре­д­с­твено актуално значение за съвременната философия, но се отна­сят и до фундаментални теми в развитието на определени теории и в осмислянето на широк кръг хуманитарни проблеми, ситуира­ни в съвременното глобализиращо се общество, основано на зна­нието.

С изпълнението на настоящия проект е направена същест­ве­на крачка към изграждането на цялостна концепция за автентич­ността, континуалността, виртуалността и конститутивността, тъй като е осъществен онтологичен анализ на съответните ас­пек­ти от духовната ситуация, родена от информационното общест­во. А с това е постигната и конкретната цел на този проект. Резулта­тите от изследователския проект могат да послужат за по-дълбо­ко проникване и осмисляне на текущите процеси от съвремен­на­та социална, културна и духовна ситуация. Същевременно, те са до­б­ра основа за следващи изследвания на философско-онтологич­но­то познание в тази насока.

Едногодишен проект за 2007 г. Публикуван е сборник с темите по проекта. Ръководител – ст.н.с.ІІ ст. д-р В. Петров. Участвуват н.с. д-р Н. Турлаков и н.с. д-р С. Димитров.

Тази планова работа на Ж. Янева е продължение на нейни предишни анализи и изследвания върху силогистиката, и е пряко свързана с предишния проект в тази област: „Разширения на силогистиката и нейните онтологически допускания” (2002–2004) като част от системни и разширяващи се изследвания върху силогистиката, възприемана като неизменна съставна част на системното логическо знание, като основното ядро от проблеми в традиционната логика.

Работата на Ж. Янева притежава възможности за практико-приложен характер: за приложимост на модалните силогизми в образователната система у нас.
Колективният планов проект на секция „Естетика и изследвания на културите”: “Между философията и изкуството. Концептуални параметри на модерната естетика” с ръководител ст.н.с. ІІ ст. д-р Соня Кънева представя най-значима и актуална теоретическа тематика в развитието на съвременната култура и естетическата наука.

Интегралността и интердисциплинарният характер на проекта позволяват съчетаването на теоретичната проблематика със социална актуалност и значимост. Аналитичната и критическа интерпретация на многообразието от културно-естетически феномени извежда на преден план най-важните характеристики на модерното и постмодерно художествено развитие. Тази културно-естетическа проблематика е колкото неизследвана в българската научна литература, толкова и необходима. Проектът отговаря не само на теоретическите предизвикателства в анализа на естетическия опит и извеждането на естетическото, на художественото сътворяване, на онтологическия статус на съвременната художествена творба, но и на острите социални потребности от изработване на адекватни критерии за оценка на художествената практика, за методологическите насоки на анализа на художественото творчество, за естетическите измерения на художествения вкус. Анализът на формите на изкуството, на имиджа като културен феномен, на естетическите координати на киберкултурата, на културно-естетическите модели на развлечението, предлаган от този проект има своите категорични основания за обществена значимост.

Проектът е посветен на една комплексна културно-естетическа проблематика, която стои в центъра на културологичните и естетически дискусии на страниците на водещата научна периодика вече няколко десетилетия, търсейки техния крайно необходим отзвук в българския изследователски контекст.

Структурата на проекта съвместява две общи части, като първата е посветена преди всичко на основни теоретически проблеми и търси концептуалните координати на модерната естетика, ситуирана между философията и изкуството, и втората част, която разглежда конкретни аспекти на съвременните културни практики.

Относителността на времето в семиотиката на художествената творба ст. н. с. ІІ ст. д-р Валери Личев

От Унгария ръководител на проекта е ст. н. с. д-р Адраш Бене­дек, координатор – д-р Жофия Зволенски.

Увеличават се и участията на сътрудниците на ИФИ на международни и национални научни форуми – докладите на конференции, симпозиуми и семинари са над 280 при 265 през 2006 г. , и 200 от 2005 г. и при 185 от 2004 г.

Специално трябва да се отбележат следните важни научни форуми:
Четвърта национална конференция по етика „Етиката в българското здравеопазване”, организирана от Института за философски изследвания към БАН, Медицинския университет – София и Българския лекарски съюз на 19-21 април 2007 г. в зала 10 на НДК и Заседателната зала на ИФИ.
Националната конференция „Българската култура между държавата и пазара”, организирана от Института за философски изследвания при БАН, СУ „Климент Охридски”, НБУ, Министерство на културата, НДК на 13-14 юни 2007 г. В 7, 8 и 9 зала на НДК, София.
научната конференция „Национално, балканско и европейско – конвергентност и дивергентност”, проведена на 11-12 май 2007 г. в Манастирския комплекс „Свети Никола” в с. Калугерово, Пазарджишко, организирана от Министерството на културата, Института за философски изследвания на БАН, Академия за европейска култура „Орфеева лира”.
Международната конференция „Битие и знание в постметафизичен контекст” – 14-16 Юни 2007 Софийски Университет „Св. Кл. Охридски”. С Организатори: Българско онтологично общество, ИФИ – БАН, СУ.
Международната конференция по приложна онтология SOLON 2007, София, октомври 2007

„Димитър Михалчев и хоризонтите в българската философия” проведена на 30 ноември, 2007 г., София. С организатори: ИФИ – БАН и Философски факултет, СУ

13 Попъров семинар, организиран от секция “Философия на науката” на 16 май 2007 г“Епистемичните стандарти в науката”

9-та сесия на научната конференция “Философията като призвание”. “Стил на мислене. В памет на проф. Иванка Апостолова”, организирана от секция “Философия на науката” на ИФИ, 14-15.11.2007.

Преподавателската дейност продължава да бъде приоритет за изследователите на ИФИ и през 2007 г. Устойчива е тяхната лекционна натовареност – около 1000 часа лекции по възможно най-широк спектър на хуманитаристиката и социалните науки в основните висши учебни заведения в страната – СУ „Кл. Охридски”, ПУ “Пайсии Хилендарски; Нов български университет, Национална художествена академия, ЮЗУ ,ВТУ “Св. св. Кирил и Методий; Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” Ислямски институт, Академията на МВР. През 2007 г. са четени 24 курса лекции и са водени семинарни занятия и упражнения по 9 дисциплини. СУ "Климент Охридски;

През 2007 г. са защитили успешно своите дисертации и са получили научното звание доктор докторантите на ИФИ Ина Димитрова, Росен Люцканов, Нина Атанасова, Людмил Петров, Георги Ангелов, Ана Цоловска

За сериозния изследователски потенциал и растящия престиж на ИФИ красноречиво говори и съществено нарасналата през 2007 г. експертната дейност на неговите сътрудници. През 2007 г. са осъществени 134 участия в експертни органи на външни за БАН институции (правителствени и неправителствени), фондации, организации, издателства съвети, комисии, като през 2006 г. тези активности са били 83.

През 2007 год. са подготвени и представени са 33 рецензии рецензии, представяния и писмени отзиви за научни степени и звания пред специализирани и научни съвети и доклади пред ВАК при 28 от 2006 г. През 2007 г. са предадени са 32 срещу 24 рецензии за научни трудове в издателства. Подготвени са 45 експертни оценки и становища. 26 са участията на сътрудници на ИФИ в редколегии, от които 7 в редколегии на списания и поредици в чужбина. Общо през 2007 г. сътрудниците на ИФИ са автори на 227 писмени материали от експертен характер при 189 за 2006.
Международна научна дейност

През 2007 г. значително се активизира Международната научна дейност на Института за философски изследвания към БАН през 2007 г. , в това число работата по международните проекти.

На Института са гостували Марк Адамс (Университет Питсбърг); Ненад Мишчевич (ЦЕУ – Будапеща); Дона Нелсън (Университет Оклахома, САЩ).

Осъществени са 25 командировки за участие в научни прояви (конгреси, конференции и др.) в чужбина – Виена, Грац, Лондон, Пекин, Фрайнбург,Манхайм, Брюксел, Блед, Будапеща, Лайпциг, Солун Крим, Любляна, Техеран, Ниш, Истанбул, Санкт Петербург, Лозана, Карлсруе, Неапол, Прага, Риека като всички са финансирани от външни организации или от приемащата страна.
Спечелени грантове за специализации, както следва:

Нина Атанасова Kathleen Wilkes Fellowship Дубровник, Интеруниверситетски център.

Н.с. д-р Борис Грозданов През Април 2007 по покана от University of Birmingham да прекара периода 18 Май – 10 Юни като Visiting Research Scholar. За извършване изследователска дейност по проекта на плановата работа и по темата на доклада „A priori Revisability”.

По покана на Философския департамент на Central European University за два месеца в Будапеща, Унгария за извършване философско изследване по темата на вторият докторат по аналитична епистемология.

Специализация със стипендия, предоставена от Министерството на Външните Работи на Италия за учебната година 2007 г., за осъществяване на философско изследване в областта на философия на езика и философска антропология.

специализация в Оксфорд, Великобритания по програмата Oxford Colleges Hospitalitu Scheme for East European Scholars.

двугодишна специализация в Япония