Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г



страница2/3
Дата22.07.2016
Размер454.83 Kb.
1   2   3

2012

2013

Публикации, които са реферирани и индексирани в световната система

43

53

47

39

31

33

Публикации, включени в издания с импакт фактор (част от посочения по-горе брой)

19

18

30

22

13

18

Публикации без рефериране и индексиране в световната система

15

36

16

16

11

7

Монографии

4

3

1

3

1

4

Учебници, учебни помагала, публицистика, научно-популярни произведения

31

8

6

5

14

11

Публикации с чуждестранни специалисти

21

19

27

15

16

15

Цитати, публикувани последните 3 години

129

243

197










Научната продукция запазва сравнително високо ниво (табл. 1). Броят на излезлите от печат през годината публикации е 70 (4 публикации на учен). В над 190 (предимно чуждестранни) публикации през 2013 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (по 11 цитата на учен). Предадени за печат са 55 публикации, от които 18 имат IF а 14 са в съавторство с известни чуждестранни учени (табл. 1). Така общо на учен от НПМ се падат средно по 3 публикации. Повечето от изследванията са в областта на палеонтологията, морфологията, таксономията, фaунистиката и флористиката. Публикуваните резултати надхвърлят границите на България и Европа и включват изследвания на отдалечени райони от други континенти. Същевременно е обърнато внимание на консервационно важните видове за България, дискутирано е тяхното състояние и възможности за опазване.

Специалистите от НПМ публикуват в престижни списания, повечето от които с импакт фактор: Acta Zoologica Academiae Scientiarum Hungaricae, Acta zoologica bulgarica, Arachnologische Mitteilungen, Acrocephalus, Quaternary science review, Avian Biology Research, Biologia (Bratislava), Entomologica Fennica, Geodiversitas, Herpetology Notes, International Journal of Myriapodology, Mertensiella, Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigrafia, Parasitology Research, Insect Conservation and Diversity, Journal of Human Evolution, Journal of Fish Biology, Neues Jahrbuch für Geologie und Paläontologie, Paläontologische Zeitschrift, Revue Suisse de Zoologie, Zookeys и др. В специализираните национални научни списания, Biorisk, Geologica balcanica, Forest Science, Historia naturalis bulgarica, Phytologica Balcanica, Zoonotes и др. също са отпечатани значителен брой статии. Публикациите утвърждават международното значение на музея и определят мястото му на водеща институция в България по въпросите на биоразнообразието.
2.1. Най-важно научно постижение

Stoev, P., Komerički, A., Akkari, N., Liu, S., Zhou, X., Weigand, A., Hostens, J., Hunter, C., Edmunds, S., Porco, D., Zapparoli, M., Georgiev, T., Mietchen, D., Roberts, D., Faulwetter, S., Smith, V., Penev, L. 2013. Eupolybothrus cavernicolus Komerički & Stoev sp. n. (Chilopoda: Lithobiomorpha: Lithobiidae): the first eukaryotic species description combining transcriptomic, DNA barcoding and micro-CT imaging data. – Biodiversity Data Journal, 1: e1013. doi: 10.3897/BDJ.1.e1013. Демонстрирано е как класическо таксономично описание на нов вид може да бъде обоготено чрез прилагане на най-съвременни технологии и ново поколение генетични и морфологични методи. Стоножката Eupolybothrus cavernicolus Komerički & Stoev sp. n. (Chilopoda: Lithobiomorpha: Lithobiidae) е първият еукариотен вид, чието традиционното морфологично описание е обогатено с напълно секвенирания му транскриптом, ДНК баркод, подробен ренгенов анализ, компютърна микротомография (micro-CT) и филм, показващ важни черти от поведението и морфологията на живия типов екземпляр. Чрез използването на микротомография при описанието на нов вид се създава база от данни с голям обем, която позволява да се направи виртуална реконструкция на типовия вид ("кибертип") и неговото интерактивно обработване в последствие. От направения анализ на транскриптома на новоописания вид е установено, че той се състои от общо 67 785 ‘scaffolds’, със средна дължина от 812 базови двойки нуклеотиди. Чрез допълнителна 'анотация' и насрещна проверка на геноми на други организми са установени основните групи гени, отговорни за развитието на вида. Този проект демонстрира работния процес и проблемите, свързани с проучването, създаването, съхранението, публикуването и разпространение на големи масиви от данни, свързани с описание на нов таксон.



Beron. P. (под печат). Cave fauna of Bulgaria. BAS. Работата съдържа 528 страници, от които 12 – Въведение, 182 – Списък на видовете животни, установени в българските пещери, 10 – Произход и зоогеография на българската пещерна фауна, 14 – Индекс на латинските имена, 24 – Сравнение на българската пещерна фауна с фауните на съседните страни, 209 – списък на българските пещери, в които са установени животни и списъци на фауната за всяка от тези пещери, 1 – Защита на българската пещерна фауна и 74 – Литература от 795 заглавия, от които 580 за българската пещерна фауна. Авторът е проучвал българската пещерна фауна над 40 години и има определяща заслуга за българската биоспелеология. Особено съществени са приносите му в таксономията и фаунистиката на редица групи безгръбначни животни. Той лично е изследвал повечето наши пещери и е автор на редица обобщаващи студии върху българската пещерна фауна. Списъкът включва 862 вида, 149 от които са дадени за пръв път в настоящата работа. Научните имена са подредени по систематичен ред според най-новите публикации като е използвана най-съвременната номенклатура. За пръв път се включват данни от 188 пещери. Сега от България са известни 199 трогло- и стигобионтни форми. Особено актуална е главата за произхода и зоогеографията на българската пещерна фауна. Разгледани са етапите на формиране на регионалната пещерна фауна, възникването на специфичните фаунистични елементи и са представени редица интерпретации, свързани с последните постижения на биоспелеологията.
2.2. Най-важно научно-приложно постижение

Проект Създаване на експозиция. Подпроект към община Ракитово (изпълняван от Каро Трейдинг по линия на усвояване на средства от ЕС чрез Министеството на регионалното развитие) „Създаване и популяризиране на културно-историческия продукт в община Ракитово, чрез адаптация на “Палеонтологично находище – с. Дорково” като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост “Цепина”. Проект на община Ракитово. НПМ е съизпълнител заедно със „Симеон Стоилов Студио”. Ръководител и координатор на проекта: проф. Н. Спасов. Бе завършена експозицията на палеонтологическия музей край Дорково, Велинградско, на основа на получилите широка известност разкопки, проведени от българо-френска експедиция през 1985-1987 г., организирана от НПМ БАН (организатор и ръководител на българския екип – Н. Спасов). Експозицията представя чрез диорама, скулптурни изображения на древни животни, имитация на разкопка, експонирани фосили и нагледни материали придодната обстановка на Балканите преди 5 млн. год. Всички изображения представляват научна възстановка на древните видове. Експозицията е направена с използване на най-новите палеонтологични позания за тях и за древната придода на плиоцена. Екипът е съставен от водещи български и чужди специалисти (палеонтолози, художник-анималист, скулптори). Експозицията и сградата са оригинален творчески труд, предизвикали интерес и получили вече висока оценка в художествените и научните среди у нас, в Европа и САЩ. Музеят бе открит тържествено на 19.09.2013 г. от Президента на Република България през септември.

Akkari, N., Cheung, D.K-B., Enghoff, H., Stoev, P. 2013. Revolving SEM images visualising 3D taxonomic characters: application to six species of the millipede genus Ommatoiulus Latzel, 1884, with description of seven new species and an interactive key to the Tunisian members of the genus (Diplopoda, Julida, Julidae). – ZooKeys, 328: 5–45. doi: 10.3897/zookeys.328.5763. Представена е нова илюстрационна техника за визуализация на таксономични белези, наречена rSEM. Предложеният нов модел позволява снимки със сканиращ електронен микроскоп да бъдат интегрирани в интерактивен въртящ се модел (rSEM), което спомага за визуализирането на сложни морфологични белези и представя по-цялостна и вярна картина за видовата принадлежност на изследвания таксон. Статията представя и анализира значението на нов тип интерактивен идентификационен ключ, демонстриран с 12 вида стоножки от Тунис, в който са използвани едновременно рисунки, фотографии, снимки от сканиращ електронен микроскоп и интерактивни въртящи се модели на техни морфологични структури.
3. Международно научно сътрудничество

Международното научно сътрудничество допринася съществено за повишаване нивото на научните разработки и увеличава възможностите за публикуване в списания с по-висок импакт фактор. Осъществяват се важни контакти, необходими за съвместни изследвания, придобива се научен материал и се работи с уникална и трудно достъпна апаратура. Повишава се мобилността и нивото на развитие на младите специалисти. С участието си в международни проекти НПМ е партньор за сътрудничество в различни области с интернационален приоритет. Проектите са финансирани от оперативни програми на структурните фондове (EEA и Norway Grants – Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство в област Защита на околна среда, Royal Norwegian Embassy; ОП Околна среда, ФМ на ЕИП; Европейски социален фонд „Развитие на човешките ресурси”; програма LIFE+ на Европейската Комисия; чуждестранни фирми (European Association of Zoos and Aquaria и Университета в Братислава); рамкови програми на ЕС (EMAP – VII Европейска рамкова програма; Общоевропейска инфраструктура за информация за видовете животни и растения, Европейския фонд за регионално развитие; ЕБР; Националните природонаучни музеи в Стокхолм, Виена, Берлин и др.); други международни и европейски програми (Фондаците Америка за България и Fyssen, Университета в Тюбинген, Австрийска академия на науките, Шведски и Британски природонаучен музей, ТГС по ИПП България-Сърбия, IAD и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа, ESENIAS).

През годината специалисти от НПМ са работили по съвместни проекти в различни държави (Белгия, Германия, Дания, Италия, Киргизия, Англия, Словения, Франция, Румъния, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция и Китай) и институции (Кралски белгийски природонаучен музей в Брюксел, Природонаучен музей в Лондон, природонаучните музеи в Стокхолм, Женева, Скопие и Краков, музея Натуралис в Лайден, университтите в Белград, Солун, Тюбинген и др.). Съвместната работа е свързана с проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда, музейното дело и развитието на образованието.

НПМ (и Societas Europaea Lepidopterologica) е организатор на 18 конгрес по лепидоптерология в Благоевград през юли и август 2013. Програмата на конгреса включва над 100 научни мултимедийни презентации и постерна сесия. Конгресът беше открит от доц. д-р П. Берон и от Президента на Европейското лепидоптерологично дружество, д-р Г. Тарман, в присъствието на бившите президенти на Европейското лепидоптерологично дружество и известни учени от три континента. България е домакин на конгрес по лепидоптерология за първи път, което е признание както за успехите на българската наука, така и за нарасналия интерес към страната като дестинация за провеждане на научни форуми, след други успешно проведени научни конференции на зоологична тематика.

НПМ участва в мрежата за инвазивните чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS: East and South European Network for Invasive Alien Species). Тя се реализира от БАН и МОСВ (председател за Югоизточна Европа Т. Тричкова от ИБЕИ). Поддържа база данни за инвазивните чужди видове, за повишаване на информираността на обществото и на управляващите по проблема; за подпомагане на ранното откриване, контрол и унищожаване на инвазивните чужди видове и смекчаване на последствията от тяхното въздействие. Членове на Мрежата са институции от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. През декември в Турция се проведе 4-та работна среща на ESENIAS и под печат е сборник с материалите от срещата.

Перспективите за участие в международни проекти пред НПМ са добри поради важната роля на музея в областта на палеозоологията на гръбначните животни, биоспелеологията, таксономията, фаунистиката и зоогеографията на безгръбначните животни; богатите колекции и желанието на чуждестранни специалисти да работят с тях; добрата способност на учените на НПМ за работа в международен екип.
3.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия

Завершение научной обработки уникальной коллекции многоножек из пещер Папуа-Новой Гвинеи, хранящейся в Национальной природонаучном музее БАН в Софии. Ръководител е проф. д-р П. Стоев, финансиране по ЕБР. Проектът е съвместен с дбн С. Головач от Института по проблеми на еволюцията и екологията на Руската АН и представлява тригодишно сътрудничество на НПМ в рамките на Спогодбата между БАН и Руската АН (2012-2014 г.)

Edmunds, S., Hunter, C., Smith, V., Stoev, P., Penev, L. 2013. Biodiversity research in the “big data” era: GigaScience and Pensoft work together to publish the most data-rich species description. – GigaScience 2013, 2:14 doi:10.1186/2047-217X-2-14

Статията разглежда значението на холистичния подход в описанието на нови видове организми. Такива сложни описания, включващи в себе си големи масиви от геномни, морфологични и поведенчески данни, поставят въпроси за надлежното съхранение, свързване и използване на информацията. Авторите считат, че навлезлите нови революционни технологии в генетичните и анатомичните изследвания изискват и въвеждането на нов тип публикуване на тази комплексна информация. Това се демонстрира за първи път чрез сътрудничество между Biodiversity Data Journal и платформата GigaScience GigDB, където данните са архивирани и взаимосвързани чрез прилагане за пръв път на стандартa ISA-TAB. Освен това, данните са депозирани и в други глобални и публично достъпни архиви като NCBI, BOLD, Morphbank и Morphosource и могат да бъдат ползвани от всеки, който се интересува от тях.
3.2. В рамките на договори и спогодби на институтско ниво

Значими международно финансирани проекти

Balkan paleoproject. Phase II. Балкански палеопроект. Фаза 2. Пещерите Магурата и Мишин камък. Leading institutions: State University of New York at Albany. Team leader Dr. David Strait. Водеща институция от Българска страна е Институт по археология. Финансиран от Фондация Америка за България (AFB). Участие на НПМ с палеонтоложки екип от 3 души, ръководен от проф. Н. Спасов. Проектът продължава през следващата година с финансиране от други източници.

Научните цели са насочени към биогеографияга и поведенческата екология на най-ранните представители на човешкия род в Европа. Първо, проектът се стреми да разшири данните, които биха могли да се използват за проверка на хипотезите за разпространението на фауната и хоминините към и извън Европа през плейстоцена като специално внимание се обръща на възможността това разпространение да е свързано, или респектиктивно да не е свързано, с ледниковите цикли. Втората цел на проекта е събирането на данни, с които да се подложи на проверка хипотезата за адаптацията на ранните човешки популации към Евразийските екосистеми и по-специално, приспособяването на техните технологии, анатомични характеристики и поведение към местния климат и разнообразието от плячка. През настоящата година изследванията разкриха в пещерата Мишин камък фауна на средноплейстоценска до преходно късноплейстоценска възраст (около 100 000 год.). Намерени са 5 черепа в чудесна съхранност на изключително редкия вид пещерна мечка Ursus savini. Тези черепи имат подреждане, което не може да се обясни с природни причини и се допуска възможност за древен ритуален комплекс. Работи се върху хипотезата за първа в света „сигурна” находка на ритуална дейност, свързана с неандерталския човек в Европа.



Better management and implementation of NATURa 2000 sites (BE-NATUR) [По-добро управление и прилагане на мерките за защита в зоните от мрежата Натура 2000]. Изпълняван от ПП „Странджа“ за проучване и популяризиране на Натура-2000 зоните в България. Финансиран от Оперативна програма на структурни фондове с участие на почти всички държави от Югоизточна Европа. Музеят е представен доц. д-р П. Шурулинков и д-р Н. Цанков.

Задачите са свързани със проучване на състоянието на белия щъркел в ПП „Странджа“. Работи се и по създаването на транснационален план за действие по опазването на обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), белия щъркел и малкия корморан в Югоизточна Европа. Срок 2012-2013 г. Във връзка с проекта са изготвени две презентации за състоянието на популацията на белия щъркел в България и Странджа изнесени в Малко Търново и София.



Потенциални заплахи за устойчивото развитие в Дунавския и Черноморския район: р. Дунав като коридор за чужди инвазивни видове (2012–2014 г.). Финансиране от Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), ръководител: ас. Т. Тричкова от ИБЕИ. От НПМ участват маг. Т. Стефанов и доц. д-р З. Хубенов.

Направен е преглед на р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове като за пример са представени резултатите за популациите на мидите, раците и рибите от двугодишния мониторинг в българския участък на реката. Изследванията през есента на 2012 и 2013 г. са акцентирани върху 6 вида са местни и 3 вида чужди миди (Dreissena bugensis, Corbicula fluminea, Anodonta woodiana). Най-масов и с най-голяма численост е видът C. fluminea. Той се среща навсякъде като доминира в местата с едър пясък и чакъл. Следващият по численост вид е A. woodiana - доминира на места с тинест субстрат. Изследвани са пътищата на разпространение на C. fluminea за 11 годишен период на инвазия в България. Видът е установен за първи път в р. Дунав през 2001 г. За 11 години мидата се е разпространила в целия български участък на р. Дунав, достигайки на места изключително висока численост (16 560 екз./m2 при Загражден). Видът с бързи темпове се разпространява и в дунавските притоци, достигайки 80 км нагоре по течението в р. Искър. През последните години е установен и в язовирите Вълчовец, Горни Дъбник и кариерното езеро при с. Негован на 525 m надм. в. Най-вероятен механизъм за разпространение на вида във вътрешните водоеми на страната е зарибяването. Резултатите са публикувани в Acta zoologica bulgarica.


4. Участие на звеното в подготовката на специалисти

Разностранните ангажименти на учени от НПМ като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури е показател за тяхната висока ерудиция като специалисти. През 2013 г. учени от НПМ са били членове в 49 специализирани научни организации и са рецензирали над 65 научни статии (редица от тях за международни списания), монографии или дисертационни разработки. Консултирани са над 30 научнопопулярни филма, научнопопулярни статии, преводи на книги и интернет сайтове. Изнесени са лекции пред студенти и ученици, консултирани са десетки граждани и организации. Част от служителите в НПМ са участвали в 49 медийни изяви с природозащитна и природонаучна тематика. Учените от НПМ имат натовареност като преподаватели във водещите университети в страната, ръководители са на докторанти и дипломанти.

В НПМ се обучават 4 докторанти (двама редовни и двама задочни) по специалност „Зоология” с дисертации на орнитологична и археозоологична тематика. Обявени бяха нови конкурси за докторантури по зоология и ентомология и от 01.01.2014 г. в музея се обучават двама нови редовни докторанти.

Четирима учени от НПМ са ръководители на трима редовни и един докторант на самостоятелна подготовка от други институции: по специалност Ботаника (БФ на СУ „Кл. Охридски” и ФЕЛА на Лесотехнически университет), по специалност Ентомология (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН) и по специалност Зоология (БФ на СУ „К. Охридски”).

Ръководени са 5 дипломанти от БФ на СУ „К. Охридски” и двама от Лесотехническия университет. Техните дипломни работи са с херпетологична и екологична тематика.

В редица висши учебни заведения са изнесени курсове: СУ „К. Охридски, БФ (катедра Зоология и антропология) – херпетология (28 ч.) и упражнения по херпетология (24 ч.); Зоология на гръбначните животки, лятна учебна практика (35 ч.); Лесотехнически университет (ФЕЛА) – учебна практика по ботаника, специалност "Ландшафтна архитектура" (30 ч.); ПУ „П. Хилендарски”, БФ (катедра Зоология) – лекции по фаунистично разнообразие на България (15 ч.).

Изнесени са 3 публични лекции: в Младежкия театър на тема „Най-ранното заселване на Eвропа от човека” (организатор – сдр. Ratio); по покана на департамента по Археология на НБУ – „Най-ранното заселване на Европа. Време, пътища и природна обстановка”; по покана на Природонаучния музей в Скопие – „От последните хоминиди до първите хора на Европа”.

По програмата „Студентски практики” към МОН (Развитие на човешките ресурси на Европейския социален фонд) е работено с 3 стажанти по палеонтология; с 4 студенти по ентомология, с 2 стажанти по палеоорнитология, с 2 студенти от БФ на СУ „К. Охридски” – общо 382 ч. Ръководена е и практика на студенти биологи в Грайфсвалд – Германия.

НПМ поддържа и развива стажантски програми в 3 направления: 1) Стажантска програма за студенти от биологически специалности; 2) Стажантска програма за студенти от специалност „Туризъм”; 3) Стажантска програма за студенти по изкуства. Програмите се водят от музейни специалисти, които привличат мотивирани студенти от различни специалности, готови да помогнат за развитието на музея като участват в изследователски проекти, образователни програми и творчески инициативи. Ръководени са 2 стажанти по орнитология към НПМ за 6 месеца. Нов Български университет – 8 часа (1 стажант); Международно висше бизнес училище – 8 часа (1 стажант); Софийски университет – 56 часа (7 стажанти). Студенти от Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски” и Лесотехническия университет бяха обучени в различни методики за улов, определяне, измерване и класифициране на различни групи животни. Редица музейни инициативи по подреждане, почистване, етикетиране и дигитализиране на колекциите преминаха с активното участие на стажантите. Стажанти помагаха в дейностите по първична обработка на палеонтологични образци, събирани по време на разкопки в различни райони на България. В екскурзоводската програма на Музея бяха обучени 3 стажанти, които работиха като екскурзоводи в експозиционните зали на НПМ.

Проведена е презентация-обучение за пеперудите, многообразие, методи на проучване, опазване и Натура 2000 видовете у нас пред представители на РИОСВ и парковите дирекции в гр. Трявна.

От името на Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ е организирана „Втора национална среща на прилепарите в България“, която се проведе в музея на 30.11.2013 г. Бяха представени 12 презентации за прилепи. http://www. greenbalkans.org/prilepi/news_details.php?elem_id=326.

Осъществени са природозащитни беседи с ученици от различни училища (от София, Враца, Видин, Перник и Радомир) като еднодневни маршрути сред природата, в музея или в Зелени училища и уроци сред природата с екологична насоченост в рамките на 200 часа, а също лекции и беседи на организирани групи от гости на музея и на студенти от СУ “Св. К. Охридски”.

В залите на музея са изнесени редица беседи по предварителна заявка на организирани групи от гости на музея. Беседи от по един час на английски в НПМ са изнесени пред студенти от Американският университет в Благоевград (с тематика колекциите в НПМ). През 2013 г. в НПМ са проведени по предварителна заявка 73 беседи (65 на български език и 8 на английски език). Заявители са частни лица, ръководители на групи преподаватели от училищата и туроператори. Изнесена е екскурзоводска беседа пред делегация на Академията на науките на Косово по покана на председателя на БАН, акад. Ст. Воденичаров.

1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница