Отчет за работата на Бойко Борисов като кмет на Столична община Какво направи екипът на Кмета Бойко Борисов за две години: Финанси и бюджет


Анализ на отпадъците, генерирани на територията на Столична община



страница5/16
Дата01.08.2018
Размер2 Mb.
#77716
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Анализ на отпадъците, генерирани на територията на Столична община


Основен въпрос при анализа на състоянието на всяка система, свързана с управление на отпадъците, е наличието на актуална и точна информация за количеството и морфологичния състав на генерирания, събиран и третиран отпадък. В тази връзка бяха проучени наличните източници на информация и бе преценена степента на надеждност на предоставената информация, според източника и методологията на добиването й. По – специално бяха проучени следните документи, предоставени от Възложителя:

    • “Програмата за управление на дейностите по отпадъците на територията на Столична община”,

    • “Концепция за управление на битовите отпадъци на гр. София в средносрочен и дългосрочен план”;

    • „Проучване на количеството и състава на битовите отпадъци, в т.ч. на биоразградимата фракция и разработване на методология за определяне и прогнозиране на количеството и състава на битовите отпадъци” и

    • “Екологична оценка на инсинерирането като алтернатива за третиране на ТБО на гр. София”.

От направения анализ на наличната информация и проучвания стана ясно, че за целите на подготовка на бъдещ инвестиционен проект за управление на отпадъците на Столична община не може да се разчита на наличните данни за количествата генерирани, събирани и депонирани битови отпадъци на годишна база. Цитираната в програмните документи информация (програма, концепция) в повечето случаи е резултат от проучвания, извършвани преди 2000 г. и/или набирана по методология, която е трудно да бъде анализирана, включително и чрез сравнения между резултати от различни изследвания.

Аналогична е ситуацията и със съществуващата информация за морфологичния състав на отпадъците. Представеното ни изследване по проект „Проучване на количеството и състава на битовите отпадъци, в т.ч. на биоразградимата фракция и разработване на методология за определяне и прогнозиране на количеството и състава на битовите отпадъци” е изпълнено през 2006 г. и включва две групи анализи на битови отпадъци - зимна кампания и лятна кампания.



Като част от проучването са направени 12 проби /по шест през двата изследвани сезона/ на смесени битови отпадъци от жилищни територии, на избрани социално-икономически структури. Резултатите от разработката не могат да послужат като основа за избор на технологични и технически решения и изготвяне на задание за проектиране на съоръжения за тяхното третиране, тъй като:

    • В предоставеното проучване липсват наблюдения за сезоните пролет и есен. Определянето на морфологичния състав на битовите отпадъците изисква извършването на детайлни анализи /за всяка точка на пробовземане да се наберат минимум седем броя проби на сезон, за всеки от четирите годишни сезона, в рамките на една седмица, с цел отчитане на различните фактори, влияещи върху морфологията на битовия отпадък.

    • Представената разработка е изготвена въз основа само на два сортиращи анализа - зимна и лятна кампания, с недостатъчен брой изследвани проби. От всяка от избраните социално-икономически структури е взета само по една проба на сезон /общо две проби/. Поради малкия брой проби влиянието на фактора случайност не може да се отстрани и е доста силно.

    • Спецификата на териториалното устройство на Столична община изисква анализирането на проби от различни типове социално-икономически структури. Изследването следва да отчита гъстота на застрояване на територията, процент на зелените площи, преобладаващия тип и етажност на застрояване, функционалното предназначение и наличие на лични стопанства. Необходимо е също да се проучи нормата на натрупване и морфологичния състав на следните специфични обекти - хотели, заведения за обществено хранене, училища с организирано хранене и др., с оглед оценка на необходимостта и условията за организиране на система за разделно събиране на биоразградими отпадъци.

    • Разработка не посочва как са набрани пробите. Задължително условие за качествено определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци е пробите да се набират на мястото на образуване на отпадъците. Смесването на отпадъците в сметосъбиращите автомобили дава неточни резултати, особено по отношение на показателите, влажност и фракционен състав и възпрепятства качествения анализ, поради компресирането на отпадъците в сметосъбиращия автомобил.

    • За да бъдат минимизирани грешките при изследването е необходимо анализите да се извършват след задължително точно претегляне на пробата. По време на представеното изследване са правени анализи, като теглото на битовия отпадък е изчислявано чрез обема, което предполага висок риск от грешка в получените данни.

    • Възлагането на задачата от МОСВ, е направено при допускането, че в страната не е въведено разделно събиране на отпадъци от опаковки. В този смисъл предоставеното проучване не отчита създадените системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки в София, което води до разминаване на данните за хартия, стъкло, метали и пластмаса.

Предвид това е необходимо да се проведат голям обем и значителни по дълбочина изследвания, които да послужат за основа за проектирането, изграждането и оптимизиране на интегрирана система за управление на отпадъците на Столична община.

Все пак за целите на настоящия анализ, целящ даването на обобщена картина и намирането на генерални стратегически решения се прие за подходящо използването на осреднените данни от площадките за балиране на отпадъците, набрани при полеви проучвания в столицата през зимата и лятото на 2006 г.

Данните за количествата отпадъци от разделното събиране на отпадъците от организации за оползотворяване на отпадъците от опаковките действащи на територията на столицата показват че общото количество на разделно събраните отпадъци за 2006 г. е в порядъка на 200 тона, което спрямо общото количество е незначителен дял. В същото време самата схема и влизането на договорите между столична община и оползотворяващите организации е от сравнително скоро време, като липсва добре изградена информационна система обобщаваща информацията за Столична община.

При тази ситуация картината за количествата отпадъци е следната:



Таблица 1 - "Количества отпадък в столична община през 2006 г. на база две седемдневни измервания през зимния и летния сезон”




мярка

средно дневно

максимална дневна стойност

минимална дневна стойност

средно годишно2

Количества на отпадъка доставен на площадки за балиране

тон

879

1353

741

320835

Обем на отпадъка доставен на площадки за балиране

куб.м.

1405

1759

963

512825

Така получените цифри дават, макар и най-обща картина на ситуацията в столицата. От тук е видно, че ако сегашното положение се запази и следва да се изгради депо, което да поема цялото количество отпадък то е необходимо наличие на значителни обеми и площи, каквито няма в предвидените към момента възможни площадки. Получените данни навеждат и до заключението, че изграждането на завод за преработка на отпадъци трябва да отчита големите амплитуди в количествата събиран отпадък през различните дни на годината, а от там и наличието на достатъчно мощност на инсталациите и/или създаването на зони, в които да се складират буферно събраните отпадъци, тоест изисква се наличие на достатъчно площ.

Що се отнася до морфологичния състав на събираните отпадъци то отново по данни от направените през 2006 г. замервания софийския отпадък съдържа:



Таблица 2 - „Морфологичен състав на отпадъка”3

Вид на отпадъка

% съотношение на база теглови единици

тона на година

Хартия

21,6

69300

Текстил

4,4

14117

Пластмаса, гумени изделия

22,9

73471

Кожа

0,9

2888

Дърво

2,1

6738

Гниещи материали (храни)

24,3

77963

Градински отпадък

8,6

27592

Метали

2,6

8342

Стъкло

9,5

30479

Строителни отпадъци

1,7

5454

Други (главно пръст, пясък и камъни)

1,4

4492

Общо

100

320835

По отношение на средната калоричност на отпадъка данни са изложени в предоставената от Възложителя “Екологична оценка на инсинерирането като алтернатива за третиране на ТБО на гр. София”. Проучването е правено само в рамките на един сезон (летния) и съгласно резултатите от него определената калоричност на суров отпадък е 2308 kcal/kg, при 48 % влажност. В рамките на това проучване липсва информация за калоричност на отпадъка през останалите сезони. Такава калоричност допуска прилагане на метода на инсенерация, но липсва информация за калоричността на отпадъка през останалите сезони.

Опита в други страни, както и базовите допускания в различни модели за прогнозиране на количествата генериран отпадък дават основание да се предположи, че в бъдеще може да се очаква 2-3% средно годишно увеличение на генерирания отпадък дължащо се на няколко фактора:


    • увеличение на броя на населението постоянно живеещо или приходящо в столицата;

    • нарастване на покупателната способност на населението;

    • разрастване на бизнес дейности генериращо отпадъци, имащи характер на битови отпадъци.

Това увеличение ще е различно за различните видове отпадък като с по-висок процент увеличение ще са отпадъците от хартия, пластмасите и градинските отпадъци. При равни други условия това ще повиши калорийността на генерирания отпадък над сегашните стойности.

В настоящия момент не е възможно да се направи точна оценка на различията в количествата на генерирания, събиран и третиран (разбирай балиран) отпадък, тъй като извън него остава регламентираното (осъществявано чрез съответните контейнери) и нерегламентирано разделно събиране, за които информацията е недостатъчна.



Изводи:

  1. Необходимо е в спешен порядък да се стартират системни изследвания за количеството и морфологичния състав на отпадъка в столична община по етапи на процеса на управление на отпадъка – генериране, събиране и третиране.

  2. Количеството на генерирания отпадък и неговия обем изискват огромни площи за съхранение и депониране.

  3. Морфологичния състав и калорийността на отпадъка показват наличие на изключително много и цени компоненти, които биха могли да се използват, както в индустрията така и за производство на енергия.

Скорошното стартиране на системите за организирано разделно събиране все още не са значим фактор за промяна на количеството и морфологичния състав на събраните отпадъци.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница