Отчет за работата на Бойко Борисов като кмет на Столична община Какво направи екипът на Кмета Бойко Борисов за две години: Финанси и бюджет



страница6/16
Дата01.08.2018
Размер2.49 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Анализ на ситуацията с площадките


В рамките на настоящия проект е разгледана информация за общо 5 потенциални площадки за съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община, която е предоставена от Възложителя. Те са следните:



Наименование на площадката

Начин на ползване

1.

Кубратово

Инсталация за преработка на отпадъци

2.

Хан Богров

Инсталация за преработка на отпадъци

3.

ЗСК Кремиковци

Инсталация за преработка на отпадъци

4.

Яна

Депо за твърди битови отпадъци

5.

Владо Тричков

Депо за твърди битови отпадъци

Информацията за тези площадки беше разгледана с цел:

  • да се направи детайлен и обстоен анализ и оценка на съществуващата документация/проучвания/информации/картен материал и др. от гл. т. на пълнота, адекватност и точност;

  • да се идентифицират евентуални допълнителни/нови рискове и/или препоръки, които не са идентифицирани до момента по отношение на бъдещото предназначение на площадките;

  • да се идентифицират и опишат необходимите допълнителни/нови проучвания и изследвания от всякакъв характер, които ще трябва да се направят по време на фазата на идейното проектиране;

  • да се посочи набор от критерии, които на по – късен етап биха могли да се ползват от СО при окончателното вземане на решение за конкретните площадки.

В резултат бяха изготвени унифицирани паспорти с информация/данни за идентифицираните потенциални площадки за бъдещ инвестиционен проект “Управление на отпадъците на Столична община” за финансиране от структурните фондове от ЕС. Така изготвените паспорти ще бъдат предоставени на СО, като част от стратегията за дългосрочно управление на ТБО на СО (приложение към нея), с цел подпомагане на общината при окончателното вземане на решение за конкретните площадки. Определени оценки и заключения от тях ще намерят приложение и в заданието за избор на консултантски екип, който да изготви пред-проектното проучване и съпътстващите документи за бъдещия инвестиционен проект.

Всяка една от предлаганите площадки има своите положителни и отрицателни характеристики и всяка една от тях се нуждае от допълнителни детайлни проучвания, с цел окончателно определяне на нейната пригодност. Следва да се подчертае още веднъж, че предлаганите терени за изграждане на депо за ТБО са с ограничен размер, което следва съществено да се има предвид при избора на конкретната технология за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците.


Анализ на възможните елементи от общата система от съоръжения за третиране на отпадъците


По отношение на настоящата ситуация относно третирането на отпадъците, анализът е лимитиран само в няколко основни точки, предвид факта, че ситуацията е оценена като кризисна и предвид обстоятелството, че настоящата стратегия няма за предмет разрешаването на кризисната ситуация на територията на Столична община. Няколко са основните характеристики на системата за управление на отпадъците в Столична община към настоящия момент:

    • Броя и обема на съдовете за сметосъбиране, без системите за разделно събиране на отпадъците, удовлетворява нуждите. Общия обем на съдовете надвишава 5 пъти дневния обем на събираните отпадъци.

    • Броя на съдовете за разделно събиране на отпадъците се увеличава непрекъснато като вероятно към края на 2008 г. ще достигне своя оптимум.

    • Броя и обема на сметосъбирачната техника (основно съвременни роторни машини) отговаря на нуждите на столицата.

    • Балирането на отпадъците и временното им съхранение на площадки създава изключителни трудности на жителите и бизнеса в столицата и на общинското ръководство.

    • Не съществуват навици в жителите на столицата да сортират отпадъците си и да участват в системите за разделно събиране.

    • Населението живеещо в близост до площадки, които могат да бъдат включени в системата за управление на отпадъците реагира отрицателно и твърде остро на подобни възможности.

    • Все по-голям е процента на хората, които смятат, че толерирането на остри протести срещу законосъобразни решения е недопустимо.

Именно, с цел намиране на оптимално дългосрочно решение за управление на отпадъците на територията на Столична община, в тази част от анализа е направена ретроспекция на наличните (най - приложими) методи за третиране на битовите отпадъци. Целта на този анализ е да представи в систематизиран вид възможните опции за бъдещо развитие на системата за управление на отпадъците, които трябва да се оформят в нова схема за целите на Столична община предвид:

    • разнородните решения вземани досега по този въпрос;

    • наличните площадки (като размер) за изграждане на ново депо за твърди битови отпадъци;

    • описаните по – горе национални цели за оползотворяване на рециклируемите отпадъци и за намаляване на количеството на биоразградимите отпадъци за депониране.

Опциите са представени в съответствие с концепцията за йерархия при управлението на отпадъците (йерархия на опциите за това управление), която е един от основните принципи на законодателството на ЕС и националното законодателство по отношение управлението на отпадъците. Всяка една от представените опции има своите силни и слаби страни, рискове и ползи.

Във всяка една система за дългосрочно управление на отпадъците, първоначалните усилия следва да са насочени към предотвратяване образуването на отпадъците, а депонирането е винаги най – крайната опция за третиране им. Между тях има широк спектър от различни възможности, които могат да са част от цялостната интегрирана система (стратегия) за управление на ТБО. Окончателното решение за избор на интегрирана система за управление на отпадъците следва да отчита и от прилагането на другите принципи, като „близост4”, „самозадоволеност на ниво регион5”, и принципа „предпазливост6”, които са разпознати на ниво Европейски съюз.


Предотвратяване образуването на отпадъци


Нуждата от предотвратяване/минимизиране на количеството на ТБО е наложителна поради нарастващото им общо количество с всяка измината година. Мерките, за намаляване на количеството на образувания отпадък могат да бъдат от най – различен характер, като например:

  • промяна на поведението на домакинствата, (напр. чрез промоциране покупката на продукти с по – малко опаковки – насочени са към намаляване на количеството опаковки в общото количество отпадъци);

  • осигуряване на контейнери за компост на домакинства с градини, с цел намаляване/премахване на количеството градински и/или кухненски отпадъци от общия поток отпадъци.

Подобни мерки не се реализират в столична община, дори в случаи, че граждани желаят да закупят индивидуален компостер такъв е трудно да бъде намерен в търговската мрежа.

Повторна употреба (повторно използване) на отпадъци


За ТБО, чието образуване не е могло да бъде предотвратено, е необходимо полагането на максимални усилия те да бъдат включени в система за повторна употреба. Съгласно ЗУО “повторно използване” е използването на отпадъците като продукт, който веднъж вече е бил използван в същата форма за същата цел. Примери за такива схеми са повторното използване на мебели и насърчаване повторната употреба на продукти (напр. на стъклени буркани). В повечето страни повторната употреба изисква създаването на центрове за ремонт и повторна употреба (често отпадъчни продукти като електрическо оборудване, мебели, велосипеди изисква някаква форма на ремонт или проверка за безопасност преди да може отново да бъдат използвани от друг потребител).

Такива възможности на практика не съществуват за столичани с изключение на някои видове стъклен амбалаж.


Оползотворяване7 и третиране8 на твърди битови отпадъци


Материалите от потока отпадъци, които остават след предотвратяването /повторното използване могат да бъдат управлявани чрез различни схеми, представени по – долу в тази точка. Изборът на конкретна схема за управление на отпадъците оттук нататък зависи от:

  • Използваната система за сметосъбиране и сметоизвозване;

  • Детайлните анализи за количествените и качествените характеристики (морфология) на остатъчния поток от битови отпадъци;

  • Наличните финансови ресурси за опериране на системата за управление на отпадъците и възможностите за набавяне на допълнителни ресурси (вкл. поносимост на цялостната система за населението);

  • Възможностите и ограниченията, които предлага пазара на продукти, получени в резултат на прилагането на различни опции за третиране на отпадъците.

Рециклиране


“Рециклиране” е налице, когато даден отпадъчен материал се използва като суровина за нов продукт. За да се постигне рециклиране е необходимо подходящите отпадъчни материали да бъдат събрани/сепарирани от потока на смесените отпадъци. Това може да се постигне по няколко различни начина (или комбинация от тях);

  • въвеждане на центрове за рециклиране9

  • събиране на рециклируемите компоненти, директно от мястото на генериране (контейнери за рециклируеми компоненти) - напр. от организациите по оползотворяване;

  • извличане на рециклируемите компоненти чрез механични процеси на сепариране и третиране;

Прилагането на третата опция може да стане по няколко различни начина. Практиката показва, че качеството на рециклираните материали извлечени по този начин е по – ниско, в сравнение с качеството на материалите, извлечени при прилагането на първите 2 опции. Използването на тази опция, в комбинация с първите две може да има положителен ефект върху общите нива на рециклиране. Важно е да се има, предвид че събирането на рециклируемите компоненти представлява само първата стъпка от цялостния процес на рециклиране. Друг съществен елемент е осигуряването на пазар за рециклируеми компоненти, тъй като отпадъчните материали се считат за рециклирани само, след като са използвани повторно на дадения пазар. Пазарът за рециклируеми компоненти може да се променя значително, пример в това отношение е дотирането на дейностите свързани с рециклируемите материали, които преди години са били печеливши в страни от ЕС. В тези страни е на лице, феномен при който, колкото повече рециклируеми материали се предлагат на пазара, толкова по- значими са въпросите, свързани с изискванията за качество на материалите и капацитета на пазара като цяло.

На територията на столицата рециклирането е опция, която се реализира чрез организациите за оползотворяване отпадъците от опаковки, както и чрез пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Честа практика е обаче контейнерите за различните видове отпадък – хартия, пластмаси, стъкло и метали да се събират в една коля, след което се изисква отново тяхното сепариране като за целта се използва главно механичното сортиране на ТБО.


Механично сортиране и обработка на ТБО


Механичното сортиране и обработка се използва заедно с по – голяма част от технологиите за третиране на отпадъците. Механичните технологии могат да се използват за обработка на смесени ТБО, разделени (сегрегирани) ТБО и за смесени заедно рециклируеми компоненти. Механичните методи могат да се комбинират с ръчно сортиране.
Сортиране и обработка на смесени ТБО

Съществуват различни техники за сепариране на смесените отпадъци на различни фракции в зависимост от целта, която може да е:

  • Извличане на рециклируемия компонент;

  • Сепариране на органичната фракция за биологична обработка;

  • Произвеждане на фракция с висока калорична стойност (добри горивни характеристики), която може да се използва като гориво;

Сложна механична система за сортиране може да бъде въведена за разделяне на смесените ТБО и на трите горепосочени фракции. Независимо от това, обаче, винаги ще има остатъчна фракция, която ще изисква допълнително обезвреждане.
Сортиране и обработка на смесени рециклируеми компоненти

Сортирането на смесени рециклируеми компоненти (напр. сортиране на различни видове хартия, стъкло и пластмаси) изисква различна механична обработка, като обикновено винаги има елемент на ръчно сортиране. Тези видове съоръжения са известни като съоръжения за оползотворяване на материали10. За сега тази техника има ограничено приложение в столична община.

Третиране на биоразградимите отпадъци


При биологично третиране на ТБО са възможни следните опции:
Биологично третиране на ТБО
Компостиране

Компостирането е биологичен процес, при който биоразградимите отпадъци се декомпресират в присъствието на въздух под въздействието на микроорганизми (напр. бактерии и гъби/плесени). За да е налице най – благоприятен резултат от компостирането, е необходимо да се контролират следните 5 ключови фактора от процеса: температура; съдържание на влага; концентрация на кислород; шупливост на материалите; относителни количества въглерод и азот в материала (съотношението C:N).

Естеството и съдържанието на остатъчния продукт зависи от първоначално вложените материали, процеса на компостиране сам по себе си (вкл. сортирането на материалите, за да се пречисти продукта) и пазара, където се предвижда да се изпраща остатъчния продукт. Остатъчният продукт може да бъде компост, почвен подобрител или тор, в зависимост от качеството и физическите характеристики на материала.

Инсталациите за компост могат да бъдат открити или закрити. Най-важната задача при този вид третиране на био-отпадъците е избягване/елиминиране на миризмата, тъй като това е основният източник на оплаквания от живеещите в околността инсталации за компост от био-отпадъци. Затова инсталациите с капацитет над 20,000 тона/г. трябва да са покрити и да улавят и премахват неприятните миризми, чрез биофилтър. Вероятно за столицата ще е подходящо, именно, изграждането на подобна инсталация в бъдеще. Смята се, че е подходящо такава инсталация да бъде изградена на първо време за отпадъка от зелената система и общинските пазари на София.

Анаеробно третиране

Анаеробното третиране е метод, при който чрез бактерии се разлагат биоразградими отпадъци, при липса на кислород, за да бъдат използвани за наторяване на земеделски земи. Разлагането на материала води до отделяне на газове богати на метан, които могат да бъдат продавани като гориво или изгаряни като гориво за производство на електричество. Aнаеробното третиране се препоръчва за “мокри” материали и за остатъци (напр. от хранителната промишленост). За сега в страната няма натрупан опит за прилагането на тази технология.
Механично - биологично третиране на ТБО

МБТ е общ термин, използван за интегрирането на няколко процеса, които често се използват в други технологии за управление на отпадъците, като съоръжения за оползотворяване на материали (MRF), инсталации за сортиране и компостиране. Инсталациите за МБТ се проектират с цел да третират необработени ТБО. В Европа са въведени в експлоатация около 70 инсталации за МБТ.

В най – опростената си форма МБТ осигурява изсушаване и намаляване на обема на смесените ТБО преди да бъдат депонирани. Други системи за МБТ третират и разделят ТБО на използваеми фракции, с цел оползотворяване на материали и/или енергия. Различните инсталации за МБТ могат да бъдат проектирани така, че да произвеждат един или повече потенциални продукта за последващо реализиране на пазара.


Механично термично третиране

МТТ е сравнително нов термин. Използва се за описание на комбинация от механично и термично базирани технологии, включително и пара. МТТ включва механично сортиране или предварително третиране, с технологии, които са често срещани в съоръжения за оползотворяване на материали (MRF). След механичното сортиране следва термична обработка. Тя може да бъде под формата на автоклавиране на отпадъците или термично третиране, от които се произвежда гориво от остатъчния продукт. В някои случаи МТТ може да се комбинира с МБТ. МТТ, обаче, не включва етап на биологична деградация (анаеробно третиране или компостиране). По отношение на биоразградимите отпадъци, в такива съоръжения може да се извършва единствено сепариране. МТТ предлага различни опции за производство на крайни продукти, които трябва да са съобразени с реалната пазарна ситуация и възможността тези продукти да намерят реализация. Затова за МТТ е важно да се поддържа гъвкавост (напр. между отделните сгради – модули да има достатъчно пространство), за да може процеса да се адаптира така, че да произвежда различни крайни продукти, според нуждите на пазара.
Съвременно термично третиране

Най – разпространените системи за съвременно термично третиране за ТБО попадат в една от следните две групи: пиролиза или газификация, въпреки че и двете могат да бъдат използвани последователно като част от едно и също съоръжение.
Пиролиза

Пиролизата е температурно – термичен процес, при който органичните отпадъци се разбиват под въздействието на топлина и в отсъствието на кислород. Пиролизата е подобна на процеса, който произвежда дървени въглища. Само материали, които са на основата на въглерод мога да бъдат пиролизирани. При пиролиза отпадъците се нагряват при температура 400-700°C и разбива пластмаса, хартия и други органични материали, за да се произведе газ, който може да бъде кондензиран, за да се получи Пиролизно масло. Пиролизното масло или газа могат да бъдат използвани за гориво за генериране на електричество или в двигатели. Такива съоръжения ще изискват мерки за очистване на горивните газове. От процеса остават остатъчни продукти (синтетичен газ), които могат да изискват специално депониране или допълнително третиране (напр. чрез газификация).
Газификация

При газификацията отпадъците се нагряват при температура 800-1200°C. Използва се въздух или кислород за частично изгаряне на отпадъците, за да се получи по – висока температура. Разликата между газификацията и пиролизата е високата концентрация на кислород в газа, който се произвежда в резултат на процеса. Както и при пиролизата, произведения газ (синтетичен газ) може да бъде използван за изгарян, с цел генериране на електричество. В резултат на процеса се произвеждат и твърди остатъци (пепел или шлака), които изискват депониране, ако не е наличен пазар за тях. Такова съоръжения ще изискват мерки за очистване на горивните газове.

Третиране на отпадъци с производство на енергия


Съоръженията за третиране на отпадъци с производство на енергия изгарят отпадъците при контролирани условия, с цел намаляване на техния обем и съдържание на опасни вещества и за генериране на енергия и/или топлина. До момента, повечето съоръжения се проектираха така, че да преработват значителни количества ТБО, като не се изисква никакво предварително третиране на отпадъците преди да влязат в съоръжението. С навлизането на изискванията за количествени цели за разделно събиране на рециклируеми отпадъци и на биоразградими отпадъци, които трябва да се изпълняват, е наложително капацитета на съоръженията за третиране на отпадъци с производство на енергия да бъде внимателно прецизиран, когато те са част от интегрирана система за управление на отпадъците.

Съоръженията за третиране на отпадъци с производство на енергия изискват мерки за контрол на емисиите и значително оборудване за очистване на горивните газове. Има и изисквания за третиране на остатъците от горивния процес. Налице са два твърди остатъка от този вид процеси: остатъчната пепел от изгарянето и остатъци от третирането на горивния газ. Някои от остатъците от процеса за контролиране на емисиите (комина) биха могли да бъдат класифицирани като опасни отпадъци и ще изискват специално третиране. Остатъчната пепел от изгарянето може да се рециклира в подходящи материали за строителство или да бъде депонирана. Някои видове инсталации оползотворяват метали от рециклирането на остатъчната пепел от изгарянето.


Други алтернативи за третиране на отпадъци


Освен чистите методи за третиране на отпадъците съществуват и някои технологии, които са намерили място в практиката, като включват в себе си комбинация от различните методи посочени по-горе. Такива са технологията за механично – физично стабилизиране, при която краен продукт от обработката е вторичен горивен продукт с висока калорийност, заместител на изкопаемите горива и 15% фракция от пясък, стъкло и чакъл; солидификацията на отпадъците, технологията “оксалор” и технологията “плазмено горене”. В заводите, които използват системата "Оксалор", отпадъците постъпват, без да са предварително разделени, сепарирането се извършва в рамките на завода. При "Оксалор" отпадъците окончателното разделяне на фракциите се извършва след надробяване на отпадъка на малки частици и извличането от тях на метали и пластмаси. Отделените газове постъпват в отделни инсталации и след обработка за унищожаване на вредните съставки се връщат обратно в цикъла. Патогенните вещества също се унищожават. Получената от отпадъците смес се обработва с минерали и вар, изсушава се при 105 градуса температура, в резултат на което се получава продукт под формата на твърди частици или тор. Обезвреждането на отпадъци чрез плазмена дъга е метод за третиране на отпадъците, при който се използва изключително висока температура (около 13,000°C), формирана в плазмена арка, целяща да разбие отпадъка на пара и газ (който може да бъде използван за генериране на енергия), както и шлака, която може да се използва в строителството. Процесът е планиран да бъде нетен генератор на електричество и да позволява пълното използване на отпадъците, избягвайки нуждата от депо. Технологията е използвана предимно за третиране на индустриални и медицински отпадъци, както и на такива от военната индустрия.

Депониране на отпадъците


В ретроспекция, депонирането е бил най – широко разпространеният метод за организирано обезвреждане на твърди битови отпадъци и все още запазва първоначалните си позиции на много места по света. Депата за битови отпадъци все повече се превръщат в крайно съоръжение за третиране на отпадъците, чиято цел е да осигурят обезвреждане единствено на онази част от генерираните битови отпадъци, която не е могла да бъде повторно използвана или оползотворена. Депата за битови отпадъци могат да включват (на своята територия) и други съоръжения за управление на отпадъци като съоръжения за временно съхранение, за компактиране и претоварване, за преработка на отпадъци (за сортиране, третиране или рециклиране).

Изводи:

  1. София не изпитва проблеми с броя и обема на съдовете за сметосъбиране, както и с необходимата техника за сметоизвозване.

  2. Нито един от методите за намаляване количеството на отпадъка преди окончателното му балиране и евентуално депониране извън столицата не е развит и не води до сериозно редуциране на отпадъка.

  3. С обществено одобрение се приемат предложения свързани със стимулиране:

  • на гражданите да закупуват стоки с по-малко опаковки;

  • на поява в търговската мрежа и продажби на индивидуални компостери,

  • изграждането на приветливи центрове за вторични суровини;

  • изкупуването и повторната употреба на амбалаж и на други стойки запазили потребителските си качества;

и други подобни дейности, които да ограничат изхвърлянето на отпадъци в съдовете за смет.

  1. Изграждането на съоръжения за компостиране особено на отпадъка от зелената система на столицата и от общинските пазари е предложение, което не среща съпротива.

  2. Избора на метод или технология за третиране трябва да е предшестван от сериозно предпроектно проучване, като се отчетат редица фактори и на първо място необходимостта от рязко намаляване на обема на отпадъка, които следва да бъде депониран.

  3. Липсата на задълбочени предпроектни проучвания, включително технически и финансови анализи не дават възможност да се отговори на въпроса, кой точно от посочените методи и технологии или комбинация от тях е най-благоприятен за столицата.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница