Отчет за работата на Бойко Борисов като кмет на Столична община Какво направи екипът на Кмета Бойко Борисов за две години: Финанси и бюджет


Анализ на финансирането на управлението на отпадъците



страница7/16
Дата01.08.2018
Размер2 Mb.
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

Анализ на финансирането на управлението на отпадъците

Настояща ситуация


Финансирането на дейностите по управление на отпадъците се базира основно на събраните средства чрез такса „Битови отпадъци”.

Направеният сравнителен анализ показва, че столична община значително изпреварва останалите общини в страната по финансирането на дейностите свързани с управление на отпадъците. Така например за 2005 г. в страната са събрани такси в размер на 217 млн. лв. като от тях 75 млн. лв. или 35% са постъпленията в столична община, което далеч надхвърля процентното съотношение на броя на живеещите в столицата спрямо останалото население на страната.

Друга характерна тенденция, която се наблюдава през последните години е постоянното нарастване на средствата набирани чрез тази такса в общинския бюджет. Данните показват, че от година на година се увеличават, както планираните средства така и реално събираните такива. Характерно за столицата през последните години е набирането на повече средства в сравнение с планираните такива - пример в това отношение е 2006 г., където при план 91 млн. лв. набраните средства са 97 млн. лв. През 2007 г. се планира приход в размер на 97,5 млн. лв. като реално набраните средства вероятно ще надхвърлят 100 млн. лв. Основните фактори за тези високи постъпления са бурния ръст на строителството на жилища и бизнес сгради, разрастването на бизнеса в столицата, както и избраният начин на калкулиране на таксата на база данъчна оценка.

Разходите за дейностите свързани с управление на отпадъците също бележат сериозен ръст. Въвеждането на системите за балиране и временно съхранение на отпадъците са основния фактор за оскъпяване на дейността през последните години. Данните за 2006 г. сочат, че от общо изразходваните за дейността 83 млн. лв. 33 млн. лв. са свързани с така избраното временно решение на проблема.

Разглеждането на една дейност финансирана от общинския бюджет не следва да е извън общия контекст на изпълнение на бюджета. Направения анализ на бюджета показва, че столична община поради високото изпълнение на собствените приходи е една от общините в страната, която е приключила 2006 г. без неразплатени плащания.

Така сложилата се ситуация позволява вземането на управленски решения които да са оптимални за решаване на дългосрочните нужди на жителите на столична община и освобождава общинското ръководство от често срещаната практика да се търси най-евтиното от гледна точка на изразходваните в непосредствен план средства без това да е най-ефективното решение в перспектива.

Не трябва да се забравя обаче, че дейностите по управление на отпадъците следва да се покриват изцяло с таксата за битови отпадъци, включително и изплащането на взети кредити изразходвани за дейността.

Важна част на всяка стратегия за управление на отпадъците и необходимото за това финансиране е определянето на границите на платежоспособност на населението в съответната община. В настоящия момент избрания подход за определяне на таксата за битови Международни финансови институции

отпадъци има в известна степен социална характеристика. При него се натоварват с по-високи такси бизнеса и по заможните хора в общината, които обикновено притежават повече и с по-висока стойност имоти. Потвърждение за това е и факта, че през 2006 г. 59 млн. лв. от събраната такса битови отпадъци постъпва от юридически лица, а 38 млн. лв. от самото население.

При евентуална промяна на начина на определяне на такса битови отпадъци на база количества или брой членове в домакинствата изчисленията за платежоспособност трябва да се съобразят с приети критерии, които за страни като България са в порядъка на 1 % от средногодишните доходи на домакинствата. Предвид необходимостта от решаване на сериозни задачи свързани с финансово натоварване на системата сегашния подход за определяне на такса битови отпадъци е целесъобразно да се запази.

Друга съществена характеристика на системата за финансиране е свързана с възможностите за финансиране на дейности от средства на ЕС и Държавния бюджет. В настоящия момент столична община не е от общините получаващи помощ чрез финансиране за дейности свързани с управление на отпадъците. Твърде спорен е подхода на отпускане на средства за инвестиционни проекти на други общини, в които да се депонират част от натрупаните балирани отпадъци, без да се търси и намери трайно решение на проблема.

Основния извод, които се налага при анализа на съществуващата ситуация е, че при сегашното високо равнище на постъпления и разходи за дейностите свързани с управление на отпадъците не е намерено трайно решения за справяне със съществуващите проблеми. Нещо повече може да се каже, че проблемите се увеличават.


Бъдещи очаквания


Управлението на отпадъците изисква изпълнението на различни видове дейности и затова съществуват различни възможности (потенциални източници на финансиране). Най - съществените потенциални източници на финансиране на цялостен (интегриран) инвестиционен проект за дългосрочно решаване на проблема с управлението на ТБО на Столична община са следните:

  • Финансиране от фондовете на ЕС (ОП „Околна среда 2007 -2013”)

  • Финансиране от финансови институции;

    • Международни банки (ЕИБ; ЕБВР);

    • Национални търговски банки;

  • Финансиране от FLAG

  • Финансиране чрез публично – частни партньорства;

  • Други източници на финансиране:

    • ПУДООС

    • Оползотворяващи организации

Въпросът с намирането и прилагането на правилно дългосрочно решение за управлението на ТБО на Столична община е многоспектърен и ще се наложи използването на комбинация от различни видове финансови източници. Това от своя страна, ще изисква наличие на административен капацитет и човешки ресурси в рамките на общината за разработване и прилагане, както на адекватни форми на финансов инженеринг, така и за правилно планиране и управление на различни по вид финансови потоци в дългосрочен период.

Финансиране от фондовете на ЕС (оперативна програма „Околна среда 2007 -2013”)


Фондовете на ЕС (т.е. кохезионен и структурни фондове) са един от основните източници за инфраструктурни проекти в страната за периода 2007 – 2013 г.. Планирането на усвояването на тези средства във всяка страна – членка се извършва чрез разработването на програмни документи, наречени оперативни програми. ОП “Околна среда 2007 – 2013” е една от 7-те оперативни програми, разработени в България. От гл. т. на настоящата стратегия, от съществено значение е приоритет 2 на програмата, който е насочен към подобряване управлението на отпадъците в страната.

Оперативна програма “Околна среда 2007 -2013” е един от финансовите инструменти за изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и на прилагащата програма за директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците. В рамките на националната програмата и на прилагащата програма са идентифицирани общо 54 региона за управление на отпадъци (всеки регион обхваща различен брой общини), където нуждата от съоръжения за третиране на отпадъците е различна. Предвид големината си, Столична община е обособена като самостоятелен регион за управление на отпадъците.


Видове дейности, приемливи за финансиране

Следните видове дейности могат да бъдат финансирани в рамките на приоритет 2 на оперативна програма “Околна среда 2007 -2013”:

  1. доизграждане на системи от “поносими”11 регионални съоръжения/ инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (например регионални депа и претоварни станции);

  2. изграждане на “поносими” съоръжения за предварително третиране, вкл. за компостиране, сортиране и сепариране на отпадъци, едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;

  3. изграждане на центрове за рециклиране на отпадъци, едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;

  4. изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци, чрез производство на електрическа енергия;

  5. изграждане на регионални съоръжения за рециклиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради;

  6. поетапно прекратяване на експлоатацията и последващо закриване на съществуващи депа за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти. Тяхното закриване в общините от даден регион ще бъде съобразено с въвеждането в експлоатация на съответното ново регионално съоръжение/инсталация за третиране на битови отпадъци;

  7. разработване/преглед и актуализация на регионални/общински планове за управление на отпадъците;

  8. подкрепа за изпълнението на инвестиционни проекти в рамките на приоритета, вкл.: (1) необходимите проучвания за оценка на техническите и управленски нужди, свързани с активите, които се изграждат в рамките на приоритета, (2) определяне на необходимостта от обучения и свързаните с тях разходи и (3) осигуряване на обучения за бенефициентите по приоритета, с оглед укрепване на капацитета им за подготовка и представяне на проекти, провеждане на тръжни процедури, договаряне, точно изпълнение и управление на одобрените проекти, както и по-нататъшна правилна експлоатация и поддръжка на придобитите активи;

  9. подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на приоритет 2 от оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”.
Размер на финансиране

За приоритет 2 на оперативна програма “Околна среда 2007 -2013”, който е насочен към подобряване управлението на отпадъците в страната, са заделени приблизително 367 милиона евро за целия програмен период 2007 -2013 г., което е значително под необходимите средства за постигане на нормативните изизсквания и цели през този период..

Проектите, предвидени (одобрени) за финансиране от кохезионния и структурните фондове на ЕС могат да получат финансиране в размер на не повече от 85% от общите приемливи за финансиране разходи. Този процент се намалява пропорционално за всички проекти, които (като цяло или чрез отделни компоненти в тях) генерират приходи за периода след като са приключили строителните дейности по тях.

Фондовете на ЕС са финансов инструмент, който освен всичко друго цели и привличането на допълнителни финансови средства. Минималното национално съ-финансиране (т.е. това е финансиране от държавния бюджет) е в размер на 15%. В случай на финансиране от ЕС под 85% е необходимо допълнително финансиране, което следва да се осигури от бенефициента/инициатора на проекта (т.е. в конкретния случай – от Столична община – чрез собствени средства, заеми от финансови институции или чрез ПЧП).

Най – често срещаният случай, при който може да се получи финансиране от ЕС под 85% е при наличието на проект (или компонент от проект), който генерира приход. Съгласно чл. 55 от регламент 1083/2006 проект, генериращ приходи е всяка операция (т.е. проект), включваща инвестиции в инфраструктура, за използването на която се заплащат такси, директно от използващите я, или операция (т.е. проект), която включва продажбата или наемането на земя или сгради или други услуги срещу заплащане.

Проектите, генериращи приходи се третират по специален механизъм, описан в чл. 55 от регламент 1083/2006. Съгласно него, приемливите за финансиране разходи на такъв проект не трябва да надвишават настоящата стойност на инвестиционните разходи минус настоящата стойност на нетните приходи от инвестицията за определен период от време (обикновено е 20 г. за инфраструктурен проект).

Начин на финансиране

На теория съществуват 2 схеми за финансиране на проекти по структурните фондове:

Схема 1 – основните стъпки в тази схема са следните:

Общината (бенефициента) си подготвя (чрез консултанти) пълна документация за проект за финансиране по структурните фондове, в съответствие с всички изисквания на структурните фондове, оперативните програми и Европейката комисия (пред-проектно проучване, обхващащо всички необходими въпроси, идейни проекти (като минимум) за строителните работи, тръжни документи, апликационна форма за кохезионен/структурни фондове, ОВОС и КР).

Общината представя документация за проекта (попълнена Апликационна форма за кандидатстване по структурните/кохезионен фондове + пред-проектни проучвания, изготвени според изискванията на оперативната програма и Европейската комисия + доклад и положително решение по ОВОС (вкл. и протоколи от обществени обсъждания) и документация за липса на ограничения по НАТУРА 2000 за разглежданите площадки) за одобрение пред управляващия орган (УО) на оперативната програма (ОП) (за проектите над 25 млн. евро УО на ОП изпраща цялата документация в ЕК за окончателно одобрение);

Проектът се разглежда в детайли от УО и службите на ЕК и след неговото одобрение (от ЕК) се сключват договори от една страна между ЕК и УО на ОП, а от друга страна от УО на ОП и общината.

След слкючването на договор с общината, същата започва извършване на необходимите тръжни процедури за избор на изпълнители по отделните договори, които са предвидени и одобрени в проекта, сключване на самите договори след успешно проведени тръжни процедури в съответствие със закона за обществените поръчки и изпълнение на проекта (договорите за строителство/услуги/доставки) в съответствие с действащото в страната законодателство;

Схема 2 – основните стъпки в тази схема са следните:

Общината (бенефициента) си подготвя (чрез консултанти) пълна документация за проект за финансиране по структурните фондове, в съответствие с всички изисквания на структурните фондове, оперативните програми и Европейката комисия (пред-проектно проучване, обхващащо всички необходими въпроси, идейни проекти (като минимум) за строителните работи, тръжни документи, апликационна форма за кохезионен/структурни фондове, ОВОС и КР).

Общината започва извършване на необходимите тръжни процедури за избор на изпълнители по отделните договори, които са предвидени в проекта, сключване на самите договори след успешно проведени тръжни процедури в съответствие със закона за обществените поръчки и изпълнение на проекта (договорите за строителство/услуги/доставки) в съответствие с действащото в страната законодателство;

Тогава, когато общината е сигурна, че за изпълнението на целия проект остават не повече от 3 години12 (това е заради правилото N + 3), тя подава пълен пакет документация за подготвения проект ( т.е. попълнена апликационна форма за кандидатстване по кохезионен/ структурни фондове + пред-проектни проучвания, изготвени според изискванията на оперативната програма и Европейската комисия + доклад и положително решение по ОВОС (вкл. и протоколи от обществени обсъждания) и документация за липса на ограничения по НАТУРА 2000 за разглежданите площадки) за одобрение пред управляващия орган (УО) на оперативната програма (ОП) (за проектите над 25 млн. евро УО на ОП изпраща цялата документация в ЕК за окончателно одобрение);

Проектът се разглежда в детайли от УО и службите на ЕК и след неговото одобрение (от ЕК) се сключват договори от една страна между ЕК и УО на ОП, а от друга страна от УО на ОП и общината.

Важното и различно от схема 1 е че в този случай апликационната форма съдържа информация за вече направени разходи (за услуги, доставки и строителство), които се доказват (доказва се съответствието на процедурата за избор на изпълните със изискванията на закона за обществените поръчки и допустимостта на извършените разходи спрямо правилата за допустимост на разходите и наличието на съответните счетоводни документи за всеки отделен разход. Представената информация позволява да се изизскват и при одобрение да се възстановят направените от общината разходи по линия на структурните фондове.

Схемата, по която се финансират проекти по оперативните програми, (т.е. по кохезионен/структурните фондове на ЕС), изисква от бенефициентите (т.е. от Столична община в случая) да самофинансират изпълнението на дейностите по проекта и на определен период от време да кандидатстват за:


  • одобрение на направените от тях разходи и

  • за тяхното възстановяване.

Първият път, когато общината може да кандидатства за одобрение на направени вече раходи е с подаването на апликационната форма (при наличие на схема 2 описана по – горе) или след избора на първия изпълнител по договор от одобрения вече проект (при наличие на схема 1 описана по – горе). И при двете схеми, за възстановяване на направените вече разходи е необходимо изпълнението на следните 2 условия:

  • да има одобрен за финансиране проект по линия на оперативната програма и сключен договор между съответното министерство и община за отпускане на финансирането.

  • да е налице искане от общината до министерството за одобрение на направените разходи и за тяхното възстановяване. Исканията се изготвят на определен период от време (обикновено са месечни). Същите се изпращат до управляващия орган на оперативната програма, който ги проверява (верифицира) и агрегирано (от всички бенефициенти) ги изпраща на Министерство на финансите за одобрение и за възстановяване на разходите.

Всички разходи, направени от бенефициента (независимо дали преди или след подаването на апликационната форма) трябва да са в периода след 01.01.2007 г. и преди 31.12.2013 г. Освен това, за да бъдат признати за възстановяване, разходите трябва да са в пълно съответствие с изискванията за допустимост на разходите, както на ниво Европейски съюз, така и на национално равнище. Всички разходи, за които се иска възстановяване трябва да са доказани със съответните счетоводни документи, съгласно изискванията на националното законодателство.

Описаните дотук схеми показват следното:



      • При използване на схема 1 реалното възстановяване на средства в бюджета на общината ще изисква известен период от време: средно между 3 – 5 месеца. Вследствие на забавяне възстановяването на направените вече разходи (т.е забавяне на паричните постъпления по проекта за общината) ще е налице т.нар. “дефицит на паричния поток”.

      • При използване на схема 2 реалното възстановяване на средства в бюджета на общината ще отнема значително време (може да стигне и 2 години), като при тази схема съществува и потенциален риск общината да не получи одобрение за проекта си за финансиране по линия на структурните/кохезионен фондове. И тук ще е налице т.нар. “дефицит на паричния поток”, но за по – дълъг период.

От тази гл. т. важен въпрос, който следва да намери решение от страна на общината е осигуряването на необходимото текущо финансиране, от което тя ще се нуждае по време на подготовката и/или реализацията на проекта (особено на фаза строителство). Така необходимото текущо финансиране може да бъде осигурено от собствени източници на общината и/или финансови институции. Алтернативна опция е предствения по – долу инструмент ФЛАГ, в случай, че окончателните документи, уреждащи механизма на работа на този фонд, позволяват този вид финансиране.

Финансиране от финансови институции

ЕИБ и ЕБВР

Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на Европейския съюз, която подпомага политиката на ЕС, като предоставя дългосрочно финансиране на публичния и частния сектор. ЕИБ е организация с идеална цел, финансираща икономически ефективни проекти. Собственици на банката са страните, членки на Европейския съюз. Един от основните приоритети на ЕИБ е подкрепата за инфраструктурния сектор, където банката отпуска заеми на общините приоритетно за градския транспорт, преработката на твърди отпадъци, отоплителните услуги и водоснабдителните компании.

На 10 октомври 2006 г. правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка ЕИБ) подписаха Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктурни проекти. Съгласно Меморандума, ЕИБ ще осигури (чрез индивидуални или общи заеми) средства в размер между 500 – 700 млн. евро годишно за периода 2007 – 2013 г. за подкрепа на инвестиционни планове в България в областта на транспорта и базисната инфраструктура. Това означава, че ЕИБ може да осигури финансов ресурс за съ-финансиране на проекти подготвяни за финансиране от ОП “Околна среда 2007-2013”. ЕИБ финансира до 50 % от разходите по проекта. ЕИБ предоставя заеми в допълнение към собствените средства на инвеститора (в случая общината) и финансирането, получено от други източници. ЕИБ има готовност да разгледа участието си в проекти, изпълнявани чрез ПЧП, както и да подкрепя разработването на бъдещи проекти за изпълнение чрез ПЧП.



ЕБВР предоставя финансови подкрепа на Българя в следните 4 области – ефективно усвояване на средствата от кохезионен и структурни фондове на ЕС, подкрепа за частния сектор, развитие на ПЧП в инфраструктурата и засилване на енергийната ефективност. ЕБРД предвижда да подкрепя предприемачи в техните действия за навлизане в общия европейски пазар и покриване на изискванията на ЕС. Други две инициативи на банката, насочени към усвояване на средствата от фондовете на ЕС са (1) създаването на фонда ФЛАГ , които ще оказва съдействиие на общините при разработването на проекти и (2) съфинансиране на проекти одобрени от кохезионен и структурните фондове.
JASPERS

JASPERS осигурява допълнителна професионална помощ за подготовка на проекти за бъдещо финансиране от СФ/КФ на ЕС. JASPERS може да осигурява съдействие от най – ранната фаза на идентифициране на даден проект до получаване на положително решение за неговото финансиране от фондовете на ЕС (от Европейската комисия или страната – членка в зависимост от размера ан проекта). В действителност JASPERS подпомага процеса на подготовка на проектите, с оглед достигане на необходимото качество и детайлност на документацията, чрез:

  • Предоставяне на съвети относно определянето на обхвата и структурата на даден проект и концепцията за неговото развитие и подготовка;

  • Предоставяне на съвети относно самата подготовка на проекта: финансовите анализи, анализа на ползите и разходите, въпроси свързани с околната среда, планирането на търговете и броя на договорите.

  • Преглед на подготвена документация: предпроектни проучвания, проектна документация (идеен/работен проект), тръжни документи;

  • Предоставяне на съвети относно съответствие със законодателството на ЕС (околна среда, конкуренция и други) и с политиките на ЕС.

За всяка календарна година се изготвя План за действие по JASPERS, който включва и списък на проектите, които биха се нуждали от подпомагане (съвети) от JASPERS. Предоставянето на съвети и преглед на подготвени документи от страна на JASPERS е безплатно за страната – членка. Положителен момент от включването на даден проект за помощ по JASPERS е че всеки документ прегледан от консултантите по JASPERS и имащо положителното им мнение, преминава по – конструктивно през одобрение от Европейската комисия.
Търговски банки

Съществуват и значителни възможности за получаване на финансирания - кредити от търговски банки. След влизането на България в ЕС някои търговски банки с цел по-доброто им пласиране на пазара, който се открива, във връзка с усвояването на средства от ЕС, създадоха специални маркетингово насочени програми за финансиране на дейности на общини в страната за подготовката и бъдещата реализация на инфраструктурни проекти.

Финансов инструмент за изпълнение на проекти от европейските фондове на местно равнище (ФЛАГ)


В края на м. декември 2006 г. правителството одобри създаването на нов финансов механизъм за подпомагане на общините. Това е националният фонд ФЛАГ (“Финансов инструмент за изпълнение на проекти от европейските фондове на местно равнище”). Очаква се той да започне да функционира през пролетта на 2007 г. Основната му цел е да подпомага достъпа (подготовката и изпълнението на проекти) на българските общини до грантовите средства на ЕС – от кохезионен и структурни фондове. Със средства от ФЛАГ ще се подпомагат оперативните програми “Околна среда”, “Регионално развитие”, “Развитие на човешките ресурси” и “Административен капацитет”, а така също и Програмата за развитие на селските региони.

Предвижда се фонда да отшуска необходимите финансови средства за общините, свързани основно с:



  • подготовката на проекти: проектно - проучвателни работи, екологични оценки и доклади по ОВОС, изготвяне на (подробни) устройствени планове, извършване на отчуждителни процедури,

  • реализацията на проекти: за т.нар. мостово финансиране (за покриване на времевия интервал от извършване на разплащанията с изпълнителите на проектите до възстановяване на признатите разходи от европейските фондове.), разходи за ДДС и общинско съ-финансиране след 2009 г. на проектите одобрени за финансиране от фондовете на ЕС.

Фонд ФЛАГ е с начален капитал от 30 млн. лв., осигурени от държавата, а още толкова се очакват от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Той ще отпуска два вида кредити:

  • краткосрочни - до 1 година,

  • дългосрочни - до 20 години, при 4% годишна лихва.

Министерският съвет реши ФЛАГ да има статут на еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Фондът ще има едностепенна система на управление – 7-членен Съвет на директорите, чийто мандат ще бъде 3 години. Правата на държавата във фонда ще се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Членовете на съвета на директорите са заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на земеделието и горите, на финансите, а също и представители на Националното сдружение на общините в Република България и финансовите институции.

Публично – частни партньорства


Европейската комисия е публикувала указания13 за успешно прилагане на ПЧП (публично – частното партньорство), за проекти, за които е предвидено и грантово финансиране от Европейския съюз (по линия на кохезионен/структурни фондове или пред-присъединителни инструменти). Съгласно тях, ПЧП е потенциален подход за осъвременяване на инфраструктурата и на услугите. Идентифицирани са 4 потенциални принципни роли на схемите за ПЧП:

  • да осигуряват допълнителен капитал;

  • да осигуряват допълнителни умения за управление и реализация на проектите;

  • да осигуряват добавена стойност за потребителите и обществото като цяло;

  • да осигуряват по – добро идентифициране на нуждите и оптимално използване на ресурсите;

Указанията посочват още, че независимо от изброените вече предимства на ПЧП, следва да се има предвид, че схемите за ПЧП са сложни за съставяне (определяне), изпълнение и управление. Идентифицирани са ключовите въпроси, които са: провеждане на процедури за избор на частен инвеститор (концесионер или съдружник в смесено дружество); защита на публичния интерес; мониторинг на дейността на бъдещия частен партньор; защита срещу необосновани печалби и др.

Предвид така изложеното, указанията съветват, че създаването на каквато и да е схема за ПЧП за проект, който ще получава и финансиране по линия на ЕС, трябва да бъде извършвано само в диалог със службите на Европейската Комисия.


Финансови средства за дейностите по разделно събиране на отпадъците


Разделното събиране на отпадъците при източника на тяхното генериране е първата стъпка от цялостната система за оплзотворяване на отпадъците от опаковки. В края на 2004 г. в България бе въведена Наредбата за оползотворяване на отпадъците от опаковки, което извика на живот два нови източника на средства за финансиране на дейности в тази област:

  • продуктова такса – заплаща се на държавата (на ПУДООС) от фирми, производители или вносители на опаковани стоки, които не членуват в организация по оползотворяване и не преработват самостоятелно отпадъците си от опаковки. Тези средства се използват за проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, разработени от общини и одобрени от ПУДООС (за закупуване на контейнери за разделно събиране, техника за сметоизвозване и сепариращи инсталации и за назначаване на персонал, който да се занимава с разделното събиране).

  • лицензионно възнаграждение – заплаща се на организациите по оползотворяване от фирмите, членуващи в тях. Тези средства също се използват за проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, които се разработват и реализират от самите оползотворяващи организации (за проекти по разделно събиране на отпадъци с контейнери, изграждането на инсталации за сепариране и разяснителни кампании за ползата от разделното събиране).

Като правило лицензионните възнаграждения са значително по-ниски от продуктовите такси, което и доведе до създаденето на национални организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки:

Пет от тези организации са сключили договори през 2006 г. със софийска община за разделно събиране на отпадъците от опаковки като единият договор е прекратен. Договорите със софийска община позволяват на оползотворяващите организации по-лесно и с по – малко разходи да изпълняват заложените им цели, което може да намери реципрочен интерес във финансирането на определени проекти свързани с отпадъците на столична община. Направеното проучване между най-големите от организациите по оползотворяване показа съществуването на изключително голям интерес за работа със столицата тъй като те не крият факта, че могат да постигнат най-ниска цена за постигане на поставените пред тях цели имено тук.


Остойностяване на разходите


Друг важен въпрос, свързан с трайното дългосрочно управление на дейностите по управление на отпадъците е „цената” на инвестицията и оперативните разходи, което съответното технологично решение ще изисква. Анализът на проведеното набиране на предложения за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битовите отпадъци на София показва:

  1. Най-голям брой предложения са свързани с изграждането на изгаряне на отпадъците в инсинератор и последващо третиране на газовите емисии – стойността на инвестицията варира от 64 до 300 млн. евро без отчитане стойността на площадката и оперативни разходи 25-50 евро на тон.

  2. Рециклиране на вторични суровини и получаване от биомасата на компост или био-гориво е втората по големина група предложения - стойността на инвестицията варира от 32 до 100 млн. евро без отчитане стойността на площадката и оперативни разходи 20 - 55 евро на тон.

  3. Компостирането на БО след отделяне на вторичните суровини и третата по големина група предложения - стойността на инвестицията варира от 9 до 60 млн. евро без отчитане стойността на площадката и оперативни разходи 19-30 евро на тон.

  4. Изгарянето в плазмен газификатор заема 4-място по броя на подадените предложения - стойността на инвестицията варира от 110 до 250 млн. евро без отчитане стойността на площадката и оперативни разходи 91 евро на тон.

Широкия диапазон на предложенията показва, че точния избор на технология или комбинация от такива изисква цялостен финансов анализ и анализ на ползите и разходите и съпоставяне на различните решения.

Изводи:

  1. Софийска община има възможност да акумулира значителни средства чрез такса битови отпадъци.

  2. Разходите за сметосъбиране и сметоизвозване представляват около половината от средствата акумулирани чрез такса битови отпадъци, което при сегашната ситуация означава около 50 млн. лв. ресурс.

  3. Приблизително в същия размер е и ресурса, който би се освободил при спиране на системите за балиране на отпадъците.

  4. Най-бързия, но за съжаление и най-скъп от гледна точка интересите на столичани начин за дълготрайно решаване на въпросите свързани с управление на отпадъците е собствено или чрез публично частно партньорство финансиране на избраните мерки.

  5. Използването на средства от ОП изисква точното и коректно спазване на всички процедури, което не позволява „светкавично” решаване на проблема с отпадъка на София.

  6. Направените предложения за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъци в София, макар и твърде условно показва съществуващите виждания за възможните съоръжения, които ще позволят трайно решаване на проблемите на столицата.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница