Отчет за разходите си, но тъй като не го правят редовно, Георг лесно може да излъже баща си. Рано започва да краде дори държавните пари, които са поверени на баща му, трудно могат да бъдат скрити от него



Дата21.06.2018
Размер45 Kb.
#75320
ТипОтчет
Баща на сираците

Георг Мюлер е роден на 27 септември 1805 година недалеч от град Халберщат в семейството на данъчен инспектор. Бащата не се занимава с неговото възпитание, нещо повече - въобще не го обича. Любимец му е брат на Георг, когото той винаги дава за пример. Благодарение на професията на бащата семейството е материално обезпечено. На момчето не се отказват пари, родителите смятат, че така той ще се научи да ги използва правилно. От време на време изискват да им дава отчет за разходите си, но тъй като не го правят редовно, Георг лесно може да излъже баща си. Рано започва да краде - дори държавните пари, които са поверени на баща му, трудно могат да бъдат скрити от него.

Когато навършва четиринадесет години, го пращат в гимназия. Там за съжаление попада в лоша компания и скоро негова страст стават картите и пиянството. Това продължава доста дълго. Но един прекрасен ден той се озовава в затвора за сбиване в пияно състояние. След като излиза от там, известно време Георг се опитва да живее благоприлично, но - само външно, за показ. Започва да се учи по-добре, но след занятията продължават непристойните му прояви, нерядко се зарича да сложи ново начало в живота си. Завършва гимназия, след което започва да учи богословие в университета в град Гал с надеждата да стане пастир и по този начин да осигури бъдещето си.

Със своите доста лекомислени приятели тръгва да пътува из Швейцария. Парите му са набавени по нечестен път - от портмонето на баща му, непочтено се отнася и с парите на приятелите си.

Когато се завръщат, един от приятелите му се запознава с истински вярващ човек, който води библейска група. Събранията са в апартамента на този вярващ и една събота Георг е поканен. Тогава се изнася проповед, а след обсъждането на библейския пасаж всички искрено се молят. Това прави толкова силно впечатление на Георг, че той казва на приятеля си: “Всичко, което видяхме и преживяхме в Швейцария, всичките ни забавления са нищо в сравнение с тази вечер.”

Късно през нощта, в леглото си, той изпитва непознато дотогава усещане за мир и радост.

За Георг започва нов живот. Той не си позволява да пропусне нито един библейски урок и започва да се учи да се моли. Затваря се в стаята си и коленичи. Много скоро разбира, че е станал нов човек. По това време завършва свой превод на френска новела. Но когато се запознава се с Божието Слово, което обиква с цялото си сърце, спира да се интересува от евтините романи и изгаря превода си.

Георг усеща желание да сподели с брат си и с баща си какво му се е случило и им разказва за своето новорождение. Близките му не го разбират, бащата изрича ядосано жестоки думи – обявява, че вече не го смята за свой син.

По това време в Гал идва професор Толук. Проповедите му не само увличат Георг, но и предизвикват у него интерес към благовестието. Професорът се погрижва за издръжката на младия Георг, който започва да дава уроци по немски на американските студенти.

Първата си проповед Георг Мюлер изнася през 1826 година. Прецизно и грамотно съставеният текст не трогва сърцата на хората в неделя сутринта и когато го молят да води и вечерната служба, той се обърква, тъй като не разполага дори с нахвърлени бележки. Тогава решава да прочете петата глава от Евангелието от Матей и простичко да я изложи. Когато започва да чете текста, изведнъж си дава сметка, че мислите сами се подреждат в думи и изречения. Георг разбира, че най-важната подготовка за проповедта е молитвата. Той започва да се моли по-усърдно, с часове изучава Библията и израства във вярата. Постепенно у него узрява желание да стане благовестител. Професор Толук му предлага да работи сред евреи. За тази цел му е нужно обучение в една от мисиите в Лондон. Като пристига в Англия, чува за един зъболекар, който се отказва от огромните си доходи и възнамерява да отиде да благовества в Персия. Това обстоятелство служи като тласък за Георг. Без да чака отговор от мисията, започва работа сред евреите в Лондон. Една от общностите там, която се състои от осемнадесет души, го кани да проповядва и го избира за свой пастор с годишна издръжка от 55 фунта стерлинги.

През 1830 година Мюлер решава да се откаже от парите, тъй като смята, че методът, по който се събират пожертвования за пастира, противоречи на духа на Писанието. След една година Георг намира вярна съпруга в лицето на сестрата на споменатия зъболекар – тя е съгласна да сподели с него служението му. Като се основават на Лука 12:33, те разпродават цялото си имущество, за да имат възможност да дават милостиня. Живота и нуждите си оставят в ръцете на Господа, Който се грижи за Своите.

Георг започва да води дневник, в който записва своите нужди, молитвите си и отговорите на тях. Дневникът се превръща в паметник на милостта и благодатта, верността и любовта на Бога.

Той решава твърдо да не взема пари на заем и да не приема подаръци, направени без желание или от високомерие. Един ден, веднага след като получава стомашен кръвоизлив с дълбока вяра решава да проповядва на четири различни места. И не губи силите си, напротив, възстановява се. Така Господ отговаря на вярата му.

В началото на 1832 година негов близък приятел - Хенри Крейк - го моли за помощ при евангелизирането в Бристол. Благословението на техния труд е толкова очевидно, че те заключават: Господ ги е предназначил за този град. И през май се местят в Бристол. От ранна утрин Мюлер тръгва из улиците на града, събира бедните деца, дава им парче хляб за закуска, след това час и половина ги учи да четат и им чете от Божието Слово. По същия начин постъпва и с възрастни бедняци. Георг се надява силно, че Господ ще му даде средства за тази цел. И те наистина са му предоставени.

На 20 февруари 1834 г. той основава Общество за разпространение на Свещеното Писание в Англия и из целия континент. Разбира, че съществуващите вече общества са заели невярна позиция, която противоречи на духа на Писанието: те си осигуряват пари, като не се гнусят от помощта на невярващите, търсят закрила и покровителство от силните на деня и необмислено влизат в заеми.

Мюлер иска да избегне тези грешки в новото си дело. В края на годината, изпълнен с благодарност, той признава в своя дневник, че Господ благославя начинанието му и то се разраства. В неделното училище на неговата общност има 120 деца, в библейските кръжоци - 40 възрастни, в четирите общообразователни училища - 209 ученици. 482 Библии и 520 Нови Завета са в обръщение и за нуждите на мисията са похарчени 75 фунта стерлинги.

През 1835 г. му идва наум да отвори дом за изоставени деца. И представя своя план пред събранието на общността. Думите: “Отвори устата си и Аз ще ги изпълня” от Псалм 80 /СИ/ дотолкова укрепват вяра му, че той моли смело за земя, където да построи детски дом, за 1000 фунта стерлинги и за помощ в грижите на децата. Не е направена нито една необмислена, прибързана крачка. Мюлер се е научил търпеливо да очаква Божията помощ. Първото голямо дарение от 100 фунта стерлинги идва от бедна шивачка. Вземат къща под наем, след това - втора, трета… Разраства се и Обществото за разпространение на Свещеното Писание. За Мюлер става ясно, че той трябва да се върне към тихото общение с Бога и да се грижи повече за повереното му паство, което наброява 400 души. В цялата си заетост той не се грижи за здравето си и често боледува. Осем седмици не владее говора си заради силно главоболие. Георг забелязва, че молитвата и четенето на Божието Слово го укрепват, ето защо през цялото това време се чувства почти здрав. Спира да се безпокои за себе си, като не обръща внимание на сериозните симптоми на болестта. И Господ му дава толкова сили, че до дълбоката си старост е способен да се труди. През 1838 г. Мюлер прочита биографията на благовеститела Витерфилд. Несравнимите плодове на неговото служение са резултат от силния му молитвен дух и навика му да чете Библията коленичил. И Мюлер започва да му подражава, както изисква Посланието към евреите: “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.” /13:7/.

Той често се нуждае от пари за детските домове. Понякога Господ го кара дълго да чака. Но той остава верен на себе си: не иска помощ от хората, не взема заеми, възлага цялата надежда на Божията помощ. Веднъж при посещение в детските домове, един господин го пита: “Достатъчно капитал ли притежавате, за да осигурите всички тези сираци?” Мюлер отговаря: “Нашият капитал е вложен в банка, която не може да фалира.” Посетителите оставят като подарък на сираците пет фунта стерлинги, което е тъкмо навреме: последните пари вече са изхарчени.

През 1845 г. Мюлер свидетелства: “Макар че през последните седем години нашите средства бяха изчерпани дотолкова, че продуктите рядко стигаха за три дена, само веднъж бях изкушен да не съм твърд във вярата си. Това беше през септември 1838 г., когато ми се струваше, че Господ не чува нашите молитви. Но щом дойде помощта, разбрах, че това бе само проверка на нашата вяра, че Той в никакъв случай не ни е забравил. Духът ми беше дотолкова ободрен и укрепен, че не само никога вече не се усъмних дали Той чува нашите молитви, но дори и в най-голямата нужда не се чувствах потиснат.”

През 1845 г. Мюлер решава да построи голям детски дом. В отговор на молитвата на общността в касата са внесени за строеж 9000 фунта стерлинги. А през 1856 г. са събрани още 30 000 фунта стерлинги за строеж на втори детски дом. И скоро 400 деца без покрив намират там подслон. През 1862 г. се строи трети дом, през 1868-а – четвърти, а през 1876-а - пети. Сега целият комплекс предлага 2000 места за сираци. Всичко това се осъществява с пари от доброволни дарения.

В лицето на зета на Мюлер Господ му подарява съмишленик, който по-късно става негов приемник.

Последните седемнадесет години от живота си Георг Мюллер пътува из целия свят, което се превръща в благословение за много хора.

На 10 март 1898 г. той провежда вечерното молитвено събрание в своята общност и след няколко часа умира.

За неговото смирение говорят собствените му думи: “В продължение на седемдесет години проповядвах следното: човек не може да присвои нищо за себе си - всичко му се дава от горе. И така, достоен за прослава е Великия Дарител, а не бедния получател.”








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница