Отчет на показателите за изпълнение на програмата (количествени, качествени, времеви)

Чрез своята програма за развитие на читалищата и чрез възможностите на централния бюджет, Министерството на културата създава реални предпоставки за укрепване на съществуващите и създаване на нови културни и образователни дейности в читалищата. Приоритетни за министерството са дейности с детска и младежка насоченост, в защита на нематериалното културното наследство, развитие на любителското изкуство, културна интеграция на етническите общности, на хора с увреждания, активен живот на възрастните хора, равнопоставено участие на жените и мъжете в културния живот и др. Всички регистрирани в Министерството на културата читалища имат право да участват в програмата.

Данните за читалищата са взети от публичния регистър на народните читалища и читалищните сдружения към министъра на културата. Данните за изпълнението на т.1. са резултати от селектирани и предложени от дирекцията становища за подкрепа на творчески проекти на НПО, читалища и общини, които са получили целева подкрепа за осъществяване на политиката на МК в областта на нематериалното културно наследство и любителското изкуство.

По Правилата за целева подкрепа на творчески проекти в областта на любителското изкуство са подкрепени 18 проекта от заложените прогнозно 30. Причината е, че част от средствата са разпределени за подготовката на шестте български кандидатури за вписване в два от световните списъци на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Мерките, които държавата предприема за прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за съхраняване на нематериалното културно наследство изискват отделен бюджет. Любителското изкуство е с изключително широк диапазон и се нуждае от подкрепа, която общините все още не могат да осигурят. За целта са изготвени проектни предложения за нови програмни полета на Министерството на културата за 2014 г.

Активно бе участието на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС. Министърът на културата участва в двете редовни заседания на Съвета във формат „Образование, младеж и култура” в Брюксел на 17 май 2013 г. и на 26 ноември 2013 г., както и в неформалната среща на министрите на културата във Вилнюс, Литва (2 октомври 2013 г.), в рамките на Литовското председателство на Европейския съюз.

През 2013 г. Съветът прие следните документи и обсъди следните въпроси:

• 
  Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020-2033 г. (първо четене);
  
• 
  Препоръка за решение на Съвета за определяне на „Европейски столици на културата“ за 2017 г. в Дания и Кипър и за 2018 г. в Малта;
  
• 
  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа” (първо четене);
  
• 
  Съобщение на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения;
  
• 
  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (преработен текст) (първо четене);
  
• 
  Проект за заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда;
  
• 
  Културното многообразие в контекста на трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство;
  
• 
  Ориентационен дебат на тема „Използване на културата като „меко“ политическо средство в областта на външните отношения на ЕС”;
  
• 
  Реформа на държавната помощ – общо изключване на културата от изискванията за уведомяване;
  
• 
  По-добри връзки за по-добра Европа;
  
• 
  Към стратегия в областта на културата за цифровата ера (Информация от делегацията на Франция);
  
• 
  Свързани граждани — променящ се модел на поведение на зрителите в интегрирана медийна среда (Ориентационен дебат);
  

Основният документ, който беше предмет на дискусии в двете работни групи бе Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014–2020). България взе активно участие в дискусиите по рамките на програмата, като отстояваше позицията, че националният интерес на България е свързан с осигуряването на активно българско участие с проекти в изпълнението й. Въвеждането на нов финансов инструмент добавя нова възможност за кредитиране на културния и творчески сектор. С решение на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. и на Съвета на Европейския Съюз от 5 декември 2013 г., Регламентът за нейното одобряване бе приет и Програмата влезе в сила от 1 януари 2014 г. Към Дирекция МДЕПП ще продължи да функционира контактно звено, което ще информира българските културни оператори за развитието на програмата и ще им съдейства при подготовката на проекти.

Активно бе участието на българските представители и в обсъждането на програмата „Европа за гражданите (2014-2020)”. Амбициозната задача, която новата програма „Европа за гражданите“ си поставя, съдържа три компонента: развитие на капацитета на гражданското общество за участие в процеса на създаване на политики на ЕС; разработване на помощни структури за насочване на резултатите от тези дебати към създателите на политики на съответните равнища; предоставяне на възможности за гражданите да участват в дебати и дискусии по въпроси, свързани с ЕС, включително от историческа перспектива. Дирекция МДЕПП ще поеме функциите на национален център за контакт и по тази програма, с което ще съдейства на български организации да участват в нейното изпълнение.

Министерството на културата проследи и работи активно по подготовката на ново Решение на Европейския парламент и на Съвета в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата” за периода 2020-2033 г. Предложението за продължаване на действието на решението след 2019 г. получи одобрението на държавите членки. Очаква се окончателното гласуване на Решението да е по време на Гръцкото председателство на Съвета.

Европейската комисия предостави и преработен текст на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка. Предложението бе разгледано на редица заседания на Комитета по културни въпроси по време на Литовското председателство. Продължават действията за участието на България в процесите на цифровизация на европейското културно наследство и формиране на българския принос към Европейската дигитална библиотека „Европеана”. Едновременно с това продължи работа междуведомствената работна група за цифровизация на културно съдържание, както и работната група по културна статистика. Министерството на културата продължи да координира на национално ниво и програмата „По-безопасен интернет 2009-2013”.

През отчетния период експерти от МК взеха участие в работни групи по „Отворения метод за координация” към Работния план за култура 2011-2014 на ЕК по следните теми: Международни стратегии за износ на културни и творчески индустрии; Роля на публичните художествени и културни институции за насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог; Резиденции за артисти; Творчески партньорства.

Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета.

Започна подготовката на програмата за българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през втората половина на 2018 г.

Министерството на културата е национален координатор за провеждане на процедурата за избор на български град за Европейска столица на културата през 2019 г. До крайния срок (18 октомври 2013 г.), бяха подадени кандидатурите на осем български градове: Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София, Шумен. В периода от 10 до 12 декември 2013 г. се проведе първото заседание на журито, което разгледа кандидатурите и направи предварителна селекция на градовете. София, Пловдив, Варна и Велико Търново бяха избрани да продължат участието си в следващия етап. Публикуван бе докладът на журито, в който освен подробна оценка на проектите на градовете са представени и мотиви за взетото решение. Окончателното предложение на журито за избор на български град, който да носи това звание през 2019 г., ще бъде направено до края на 2014 г. Според Регламента, крайното решение ще се вземе от Съвета на министрите на културата на ЕС през м. май 2015 г.

Успешно бе участието на страната ни в програмите на Европейския съюз „Култура 2007-2013” и „Медиа 2007-2013” през отчетната година. Това се дължи и на активната дейност която развиваха през годината координационните органи на национално ниво за тези две програми – Културно-контактна точка към Министерството на културата и Национално бюро „Медиа” към ИА „НФЦ”, които организираха обучения на културните оператори в страната и даваха консултации на всички потенциални кандидати за участие с проекти в програмите.

Министерство на културата ще предложи да бъде учреден български културен институт в Брюксел, който ще има функции като на останалите ни представителства зад граница, но ще се фокусира върху подготовката на културната програма, съпътстваща председателството през 2018 г.

Министерството на културата се доказа като активен партньор в дейността на Съвета на Европа в областта на културата и културното наследство. Министърът на културата участва в министерска конференция на държавите-членки на Съвета на Европа на тема „Управление на културата: насърчаване на достъпа до култура”, която се проведе през м. Май 2013 г. в Москва.

Представителят на Министерство на културата продължи да ръководи работата на Управителния комитет за култура, наследство и пейзаж на Съвета на Европа до средата на 2013 г.

България, като една от държавите съучредителки на Разширеното частично споразумение за културни маршрути на Съвета на Европа, работи активно и по неговото изпълнение.

През периода започна подготовка на документация за включването на България в проект за културен маршрут „Европейски културен маршрут на Св. Св. Кирил и Методий“ („ЕКМ на КиМ”). С цел развиване на този проект през м. август 2013 е учредена Асоциация по интерес на юридически лица „ЕКМ на КиМ”, със седалище гр. Злин, Чешка Република. Министерството на културата е поканено да се присъедини към Асоциацията, в качеството му на национален координатор за България. Асоциацията ще координира дейности за развиване на „ЕКМ на КиМ“ в определени области с цел да бъдат изпълнени критериите за сертифициране от Европейския институт за културни маршрути в Люксембург към Съвета на Европа. Министерството на културата ще осъществява координация между потенциалните партньори от България и водещия партньор – област Злин, Чешка република.

Министерството на културата координира изпълнението на транснационален проект за културен маршрут АТРИУМ – „Архитектурата на тоталитарните режими на 20-ти век в градското управление”. В проекта участват 7 държави от Централна и Югоизточна Европа, с водещ партньор община Форли (Италия). Партньори от българска страна са Министерството на културата, Националният институт за недвижимо културно наследство и Община Димитровград. В края на 2013 г. е внесена е кандидатура за сертифициране на „Европейски културен маршрут АТРИУМ” от Европейския институт за културни маршрути в Люксембург към Съвета на Европа.

Българското участие в работата на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство също бе изключително активно.

Продължиха дейностите по прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г. Започна подготовката на периодичния доклад на България за прилагането й, който трябва да бъде финализиран в средата на 2014 г. Министерството на културата предостави на Центъра за световно наследство преведения на английски пълен текст и графични материали на Плана за опазване и управление на Старинен Несебър (1000 стр.)

На национално ниво са предприети и действия за прилагането на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от формите на културно изразяване (2005).

Министерството на културата предостави на Центъра за световно наследство преведения на английски пълен текст и графични материали на Плана за опазване и управление на Старинен Несебър (1000 стр.). Изработен и предоставен на ЮНЕСКО бе и първият периодичен доклад за прилагането в България на Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г.

На извънредната среща на държавите-страни по Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности България бе избрана за заместник-председател на Комитета по конвенцията, което е безспорно признание за успехите на страната ни в тази област. През 2014 г. предстои страната ни да бъде домакин на следващото заседание на Бюрото на Комитета.

Своята активна дейност продължава Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.

Министерство на културата взе активно участие в 37-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която се проведе от 5 до 20 ноември 2013 в Париж.

В календара на ЮНЕСКО за отбелязване на кръгли годишнини на видни дейци в областта на културата през 2014 и 2015 г., приет от Генералната конференция, са вписани 100-годишнината от рождението на Борис Христов, 100-годишнината от смъртта на П.К.Яворов, 100-годишнината от рождението на проф. Цветана Романска (етнограф) и 1200 години от рождението на Св. Методий. За целта се подготвя и национална програма.
5. Франкофония

През месец септември 2013 г., България взе участие в VІІ игри на Франкофонията в гр. Ница, Франция, където страната се представи успешно в четири културни дисциплини: скулптура, фотография, изобразително изкуство и литература.

Успешно се развива и сътрудничеството в региона на Югоизточна Европа.

На 8 и 9 април 2013 г., в Любляна, Словения, се проведе редовното заседание на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа. България участва активно и в подготовката на обща платформа, под надслов „Съвет на министрите на културата от Югоизточна Европа. Повишаване ролята на културата за устойчивото развитие“.

Новата платформа цели обединяване и оптимизиране на дейностите на съществуващите формати: Съвет на министрите на културата в Югоизточна Европа и Министерската конференция за културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.

Основните акценти на приетата от Съвета съвместна декларация включват 1) създаването на координирани регионални политики в областта на културата и културното наследство, които се осъществяват под патронажа на международни организации и различни инициативи, свързани с участието на национални експерти, 2) сближаването на съществуващите платформи за сътрудничество на министерско равнище и 3) популяризиране и прилагане на основните документи на ЮНЕСКО в сферата на образованието във връзка с културата и изкуствата.

Продължи и работата на Министерството на културата по координация на проект „Процес Любляна – Възстановяване на общото културно наследство в Югоизточна Европа”, съвместно подкрепен от Европейската комисия и Съвета на Европа. В рамките на проекта се разработва методика за определяне на приоритети и предпроектни проучвания с цел подготовка на проекти за набиране на средства за консервация, реставрация и експониране на обекти на културното наследство. Подготвена е информация за изпълнени български проекти по Оперативна програма „Регионално развитие” за публикуване на интернет страницата на Европейската комисия.

България участва активно и в дейността на Направляващата група по Приоритетна област 3 „Насърчаване на културата, туризма и контакта между хората" за изпълнение на Дунавската стратегия. Разработени са критерии за проектни предложения. Подготвени са проектни теми, свързани с разработване на съвместни проекти за тематични културни маршрути обхващащи обекти на световното културно наследство в региона. България се включи в подготовката на съвместен проект с Австрия на тема "Механизъм за техническа помощ за проекти за Дунавския регион", който ще кандидатства за финансиране от транснационалната Дунавска програма (2014-2020 г.).

Министерството на културата участва регулярно със свой представител в заседанията на Работната група по култура към ЧИС.

Министерството на културата взе участие в изготвянето на анализ на политиката по тема: „Материалното и нематериалното културно наследство – предизвикателства пред свързването на културни и туристически маршрути в държавите от Черноморския регион”. Той бе предоставен за обсъждане на заседание на Комитета по култура, образование и социални въпроси на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
9. Форума на славянските култури

На 10 април 2013 г., в Любляна, Словения се проведе редовна Среща на министрите на културата от славянските страни, с участие на българския министър на културата и национални експерти.

България активно участва в изпълнението на проекти на ФСК, в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”. През м. май 2013 г., в седалището на ЮНЕСКО в Париж е организирана съвместна изложба „Столиците на славянските страни през архивни материали”, която предлага преглед на историята на славянските столици чрез архивни материали.

Представители на България взеха участие в редовното заседание на Форума на славянските култури, който се проведе в Черна гора през м. ноември 2013 г.

Активизира се и дейността за борба с нелегалния трафик на културни ценности. Изготвен бе Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от Република България, който бе подписан от министъра на културата през януари 2014.

През м. юли 2013 г. България е избрана за член на Комитета за прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности.
11. Двустранно сътрудничество

Двустранното сътрудничество в областта на културата се развива равномерно.

През отчетната година министърът на културата направи посещения в Украйна, Република Молдова, Руска федерация.

Министърът на културата участва в първата конференция на министрите на културата от Централна и Източна Европа и Китай, която се състоя в Пекин през м. май 2013.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:

- Споразумение за културно сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Министерство на човешките ресурси на Унгария за периода 2013 – 2015 г.;

- Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерство на културата на Република България и Министерство на културата на Китайската народна република за периода 2013 – 2015 г.

- Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Китайската народна република относно взаимно създаване на културни центрове.

Разработена е Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата, спорта и туризма на Социалистическа република Виетнам за периода 2013 – 2015 г., като предстои подписването й през 2014 г.

На базата на сключеното петгодишно Споразумение за сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Музей „Лувър”, в процес на подготовка е представянето на изложба на тракийски съкровища, която се предвижда да гостува там през 2015 г. Водени са разговори и стартира подготовката на представянето на изложби на икони от България в Киевопечорската Лавра в Украйна и в Монако.

През м. ноември 2013 г. за първи път бяха проведени Дни на алжирската култура, които бяха съпроводени от официално посещение на министъра на културата на Алжир г-жа Халида Туми. Предстои организирането и провеждането на Дни на българската култура в Алжир през 2014 г.

По повод отбелязването на 65-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Китай, се подготвят поредица от културни събития, които всяка от страните ще покаже в другата. България е заявила готовност да стане домакин през 2015 г. на конференция на министрите на културата във формат Централна и Източна Европа + Китай (16 + Китай).