Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерството на културата


Отчет на консолидираните разходи по бюджетните програми



страница2/12
Дата23.07.2016
Размер1.64 Mb.
#2776
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


Отчет на консолидираните разходи по бюджетните програми



ПРОГРАМИ на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

Общо консолидирани разходи

Ведомствени разходи

Администрирани разходи

за 2013 година

 

 

 

 

 

 

(в хил.лв.)

Общо

По бюджета на ПРБК

По други бюджети, фондове и сметки

Общо

По бюджета на ПРБК

По други бюджети, фондове и сметки

Общо разходи

141 002,3

115 764,6

115 764,6

0,0

25 237,7

13 647,9

11 589,8

Политика "Опазване на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуството, на културни продукти и услуги"

107 379,6

83 078,1

83 078,1

0,0

24 301,5

12 932,7

11 368,8

Програма "Опазване на недвижимото културно наследство"

11 512,0

2 033,8

2 033,8

 

9 478,2

-1 624,8

11 103,0

Програма "Опазване и представяне на движимото културно наследство и изобразителните изкуства"

11 262,4

11 121,7

11 121,7

 

140,7

69,2

71,5

Програма "Национален фонд „Култура“

398,7

112,7

112,7

 

286,0

247,6

38,4

Програма "Филмово изкуство"

13 783,5

555,1

555,1

 

13 228,4

13 228,4

0,0

Програма "Театрално изкуство"

33 413,0

32 985,8

32 985,8

 

427,2

378,7

48,5

Програма "Музикално и танцово изкуство"

33 683,9

33 334,2

33 334,2

 

349,7

297,2

52,5

Програма "Гарантиране защитата на интелектуалната собственост"

98,4

0,0

0,0

 

98,4

98,4

0,0

Програма "Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища"

3 227,7

2 934,8

2 934,8

 

292,9

238,0

54,9

Политика "Популяризиране на културата"

3 440,1

3 364,2

3 364,2

0,0

75,9

75,9

0,0

Програма "Популяризиране на културните продукти и ценности"

3 440,1

3 364,2

3 364,2

 

75,9

75,9

0,0

 

 

 

 

 

 

 

 

Политика "Качествено образование по изкуства и култура"

24 899,7

24 039,4

24 039,4

0,0

860,3

639,3

221,0

Програма "Обучение на кадри в областта на изкуството и културата"

24 899,7

24 039,4

24 039,4

 

860,3

639,3

221,0

 

 

 

 

 

 

 

 

Програма „Администрация”

5 282,9

5 282,9

5 282,9

0,0

0,0

0,0

0,0

Като администрирани разходи по други бюджети, фондове и сметки, са посочени разходите по извънбюджетни фондове и сметки и трансферите, които Министерството на културата е предоставило през годината на други бюджетни организации за съфинансиране на различни дейности. Съгласно указанията на Министерството на финансите, тези суми се отчитат като разход в организацията – получател на трансфера.


Източници на финансиране на консолидираните разходи към 31 декември 2013 г.



Източници на финансиране на консолидираните разходи, обхванати в програмния и ориентиран към резултатите бюджет

Закон

Уточнен план

Отчет

за 2013 година

(в хил.лв.)

Общо разходи:

122 684,3

136 401,4

141 002,3

Общо финансиране:

122 684,3

136 401,4

141 002,3

Собствени приходи

19 000,0

21 186,9

21 127,2

Субсидия от републиканския бюджет

103 684,3

111 508,5

105 512,9

Трансфери между бюджетни и извънбюджетни сметки/фондове

 

3 603,6

3 565,5

Операции с финансови активи и пасиви

 

102,4

304,6

Структурни фондове, Кохезионен фонд, фондовете за прилагане на ОСП и ОРП на ЕС, вкл. съфинансирането от ДБ

 

 

10 492,1



II. Преглед на настъпилите през отчетния период промени в организационната структура
В периода от м. януари до м. август 2013 г. Министерството беше структурирано в една главна дирекция, 10 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит и служител по сигурността на информацията, с численост на персонала 155 щатни бройки.

Общата администрация беше организирана в 4 дирекции с 46 щатни бройки.

Специализираната администрация беше организирана в една главна дирекция и 6 дирекции с 93 щатни бройки.

С Постановление № 176 от 16.08.2013 г. беше приет нов Устройствен правилник на Министерството на културата, с който числеността на персонала става 147 щатни бройки и се извършиха промени в организационните структури и звена – преобразуване на дирекции и създаване на нови.

Министерството след този акт е структурирано в една главна дирекция, 11 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Общата администрация е организирана в пет дирекции с 41 щатни бройки.

Специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и 6 дирекции с 89 щатни бройки.

С Постановление № 265 от 22.11.2013 г. е изменен Правилника за устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство, като общата численост от 60 става 57 щатни бройки.

От началото на 2012 година започна мащабна дейност по разработване на Национална стратегия за развитието на културата. В проектът на този документ са обхванати изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културен туризъм в България. Националната стратегия се разработва в публично партньорство между държавни органи и техните администрации, държавни и общински културни институти, творчески и неправителствени организации. Тя ще бъде изградена върху актуалното състояние на културата в Република България, отчитайки необходимостта от промяна с оглед на съвременните предизвикателства. Документът ще идентифицира актуалните проблеми в областта на културата, за да предложи чрез стратегическо планиране възможности за развитие, които гарантират нейното бъдеще във времевия хоризонт на 2020 г. и в рамките на културното пространство на Европа.

Предвижда се Националната стратегия да бъде приета най-късно до края на 2014 г.


III. Преглед на изпълнението по политики
1. Преглед на изпълнението на политика ”Опазване на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги”.

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:

Стратегически и оперативни цели на политиката:

  • Опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп на по-голям кръг от населението до него; създаване на система за популяризиране на богатото ни наследство у нас и по света, като част от положителния исторически образ на страната ни;

  • Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности;

  • Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги;

  • Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, увеличаване на маркетинговата активност, програмиране и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти и неправителствения и стопански сектор.


ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ:


  • Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;

  • Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;

  • Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;

  • Развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа.

В областта на опазването на недвижимото културно наследство бяха продължени усилията за актуализиране и допълване на нормативната уредба; запазване и засилване на ролята на провеждането на съвместна политика на Министерството на културата с местните власти. Освен усилията за гарантиране на юридическа защита на обектите на недвижимото културно наследство се търсят начини и методи за повишаване на ролята на експертизата във връзка с опазването на недвижимото културно наследство. В Националния регистър на недвижимите културни ценности са включени над 39 000 регистрирани и декларирани недвижими културни ценности и информацията за добиване на статута им подлежи на системна класификация. През периода продължава изграждането на електронна база данни за обектите на териториален принцип с необходимите за създаване на информационната система данни. Системно се извършват проверки от инспекторите в отдел „Недвижимо наследство” и регионалните инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” /ГД. ИОКН/, в резултат на които са съставени актове за административни нарушения ( АУАН ) по обекти на недвижимото културно наследство по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН и са издадени наказателни постановления за нарушения по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН, което има своята роля за превенция на бъдещи нарушения.

Въпреки влиянието, което продължава да оказва финансовата криза - най-вече посредством ограниченията върху бюджетните средства – практиката показа, че чрез внимателно анализиране на необходимостта и възможностите могат да бъдат предприети мерки, които да постигнат поне частично необходимия ефект в областта на опазването на движимото културно наследство. Продължи работата по разработване и усъвършенстване на нормативната уредба, която чрез създаването на възможности и механизми за регулиране на процесите оказва своето влияние върху изпълнението на някои от набелязаните цели. Постепенно се създават и нормативно установените регистри.

Беше организирана и проведена Втора национална среща „Музеите и устойчивото развитие” в Националния политехнически музей, посветена на ХХІІІ-на Генерална конференция на ИКОМ и на 10-та годишнина от приемането от ЮНЕСКО на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.

Делегираните бюджети в културните институти в областта на сценичните изкуства активизираха усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Новите финансови условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена.

Анализът на състоянието на сценичната мрежа в контекста на финансовия модел за делегирани бюджети и работата с културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство за развитието на високо художествен сценичен продукт и все по разширяващия се достъп на зрителските аудитории до него е важна стратегическа цел за националната ни култура.

Новата система на финансиране на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните. В тази връзка се извършва постоянен мониторинг и контрол на дейността на сценичните институти. Всяко тримесечие Министерството на културата извършва анализи, и обменя идеи за усъвършенстването на сценичната мрежа и финансирането на дейността на културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство. Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции. В посока на приоритета за непрекъснат мониторинг и контрол на дейностите в този сектор беше извършена и комплексна оценка за 2012 г. съгласно Правилата, утвърдени през 2011 г. Постигнатите добри резултати показва, че адаптацията към новите условия на работа върви успешно.

По-голямата част от сценичните институти и техните мениджъри преустроиха начина си на работа и планиране в условията на делегирани бюджети, което се отразява на резултатите. Разнообразява се обхвата и броя на спектаклите. В резултат при анализа на зрителския ресурс през 2013 г. беше отчетен около 20% ръст, което поставя изключително тежкия проблем с недостатъчните бюджетни средства за разплащане с държавните сценични институти по определените в Методиката за финансиране стандарти.



В областта на филмопроизводството беше подкрепено разпространението на 6 игрални („Испания”, „Джулай”, „Цветът на хамелеона”, „Шестият ден”, „Слънчево”, „Лачените обувки на незнайния войн”) и 2 документални („Накаран да замлъкне”, „Лорд Бънди в София”) филма определено има принос за посещаемостта на български филми. Бяха подкрепени и пет нетрадиционни форми за кинопоказ: „Арт кино на открито”, “Мобилно кино”, „София Филм Фест за учащи”, „София Филм Фест на път/Операция Кино” и документалната програма "Хот Док" в Дом на киното, насочени към разширяване на достъпа на публиката до български филми в селища, в които няма действащи киносалони и безплатен показ на новаторски игрални и документални филми, които не се приемат от търговските киносалони. Подкрепата за „София Филм Фест за учащи”, „София Филм Фест на път” и документалната програма "Хот Док" продължава и през 2014г. През 2013 г. с държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на дванадесет филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Ню Йорк, Прага, Лондон, Рим, Одеса, Братислава, Скопие и др. Представени бяха български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на Република България в Европа и извън Европейския съюз.

Министерството реализира политиката посредством следните програми:

  • „Опазване на недвижимото културно наследство”;

  • „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”;

  • „Национален фонд “Култура”;

  • „Филмово изкуство”;

  • „Театрално изкуство”;

  • „Музикално и танцово изкуство”;

  • „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;

  • „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница