Източници на информация за данните по показатели

На база на наблюдаваните данни по показатели за изпълнение, събирането и обобщаването на информацията относно дейностите, които извършва ДАПСП в рамките на възложените компетенции, както и предоставяне на допълнителна информация от неправителствения сектор в областта на авторското право и сродните му права.

• 
  Позитивни:
  

Превантивно-възпиращо въздействие на извършваните проверки и контрол, формиращо тенденция към уреждането на дейностите, свързани с използване на обекти на авторско право и сродни права, както и тези от приложното поле на ЗАРПТОДМДНСОАПСП, в съответствие със законовите изисквания.

Относително стабилно ниво на интерес към извършваните регистрации на наименования на артистични групи и на сделки за отстъпване на права за възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеозаписи.

Вече извършени регистрации на организации за колективно управление на права в областите, в които колективното управление е най-често използвано.

• 
  Негативни
  

Ниско ниво на интерес към материални носители, съдържащи обекти, защитени по ЗАПСП за сметка на начините на използване на такива по електронен път – чрез интернет, on-demand и т.н.

През 2013 г. са подкрепени 78 проекта в направленията българска и преводна художествена литература; българска и преводна хуманитаристика; литература за деца и юноши; културно-историческо наследство и съвременна култура като са сключени договори на обща стойност 80 067 лв.

Във връзка с 90 годишнината от рождението на Ивайло Петров, МК финансира чрез издателство „Захари Стоянов”, дарение на комплект от книги на Ивайло Петров, предназначено за столични училища със сумата от 2 000 лв.

Програма за подкрепа на проекти и инициативи, включени в националния културен календар и такива, които изискват мобилност и рефлективност.

Въпреки ограниченото финансиране са подкрепени по-големи инициативи, свързани с юбилейни годишнини и традиционни прояви за представяне на българската книжовна култура и библиотечно дело като:

Национален фестивал на детската книга в Сливен (9-11 май 2013г.) с финансова подкрепа от 10 000 лв.

Честване на 130 годишнина на РБ „П. Славейков” – Варна – 3 000 лв., сума е отпусната за закупуване на книги за децата участници в различни инициативи посветени на годишнината на библиотеката.

Славейкови празници в гр.Трявна (м. юни 2013г.) с финансова подкрепа от 2 500 лв.

Традиционно е подкрепена Националната награда „Иван Вазов” 2013г. в Сопот, за цялостно литературно творчество по случай годишнината от рождението на Иван Вазов със сумата от 2 000 лв.

В чест на 1 ноември са закупени книги на стойност 5 000 лв. от поредица „Класика” на издателство „Захарий Стоянов” и са предоставени на библиотеките към Национален учебен комплекс по култура – София, на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ” и на българските общности в Украйна и Молдова.

Национална награда „Хр.Г.Данов”. Най-значимата държавна награда в областта на книгоиздаването, която включва награди в 9 категории и награда за цялостен принос. Церемонията по награждаването се проведе на 14 юни 2013 г. в гр. Пловдив, като е предхождана от обявяване на конкурса, събиране на предложенията, работа на комисията за обявяване на номинациите и наградените. За организацията и провеждането на тази инициатива са осигурени 21 492 лв.

Програма за подкрепа на проекти и дейности за представяне на българската книга и литература в чужбина.

Съвместно с Асоциация „Българска книга” е организирано представянето на България на международните панаири на книгата в Лайпциг през м. февруари 2013 г., като беше осигурено съфинансиране от страна на Министерството на културата на стойност 10 000 лв. и във Франкфурт през м.октомври със съфинансиране от 20 000 лв.

През 2012 г. в Москва се подписа споразумение между Министерството на културата на Република България и ГБИЛ „М. И. Рудомино” за реализирането на проекта „Нов български роман”. Документът предвижда през периода 2012 – 2014 г. с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България да бъдат преведени на руски език и издадени 14 български романа на водещи съвременни наши автори. През 2013 г. от руската страна бяха издадени романите „Майките“ на Теодора Димова и „Естествен роман“ на Георги Господинов, за превода им съгласно споразумението, бяха преведени 76 500 рубли.

Програми в областта на библиотечното дело – през отчетния период не са обявявани програми и няма финансиране в съответната област поради неосигуряване на средства от централния бюджет.

Програма „Глобални библиотеки”(Българските библиотеки: място за достъп до информация и комуникация за всеки”.

Приключи първи етап от съвместна програма на Министерството на културата и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, чиято стратегическа цел е предоставянето на лесен и равноправен достъп до информация, знание, комуникация и електронни услуги чрез безплатно ползване на Интернет в обществените библиотеки. Доставено е и инсталирано ИКТ оборудване за 960 библиотеки. 39 регионални и читалищни библиотеки работят като учебни бази за библиотекари и граждани.

Учредена е фондация „Глобални библиотеки – България”, координират се действията свързани с устойчивостта на проекта.
2. Читалища и нематериално културно наследство

За развитие на любителското творчество през 2013 г. са подкрепени финансово 18 проекта на общини, читалища и неправителствени организации с насоченост към детски и младежки дейности, формиране на национално самосъзнание, защита на етническата идентичност, интеграция на ромите, възпитание в толерантност и интеркултурен диалог, активен живот на възрастните хора, интеграция на хора с увреждания и развитие на творческия потенциал. Сред тях са националните конкурси за гайда, акордеон и класическа китара /включени в Програмата за закрила на деца с изявени дарби/, ромският празник Василица, наградите „Шофар”, регионален пенсионерски събор „Върбино” , Международен семинар и фолклорен фестивал на армъните в България, фестивал на етносите „България за всички”, 85-години от основаването на национално читалище на слепите „Луи Брайл”, Международния фестивал за автентичен фолклор в село Дорково, Фолклорния фестивал „Малешево пее и танцува”, Празници на духовите оркестри „Дико Илиев”, Национален фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен в гр. Неделино, Международен фестивална маскарадните игри „Сурва 2013”, Международен детски фестивал в Босилеград, Десети юбилеен празник на хората със специфични възможности, честване на етнокултурния празник на ромите „Бари Богородица”, Десети фестивал на мъжките фолклорни певчески групи „Св. Иван Рилски” и отбелязване на 200 години от смъртта на Софроний Врачански в община Котел. Институционална подкрепа е дадена на Международния детски фестивал „Трикси”, Международния музикален фестивал „Надмощие на духа”, концерта „Небесна нота”, който се провежда по повод Международния ден на хората с увреждания, сдружение „Будители - следовници” за концерта на пенсионерски театър „Софиянци” в рамките на Европейската година на гражданите, Националния фолклорен фестивал „Фолклорен извор” в с. Царевец, община Свищов и др. Част от посочените събития преминаха под патронажа на Министерството на културата.

Продължава подкрепата на читалищната дейност, с оглед на това, че читалищата са естествена среда за съхраняване на традиции и за утвърждаване на националната идентичност, в защита на културното многообразие и многообразието от форми на културно изразяване. Институционална подкрепа са получили 60 читалища, които са отличени с грамота или плакет на Министерството на културата за принос в развитието на читалищното дело и националната култура, в т. ч. и читалищни дейци, получили грамоти за творчески постижения.

Към министъра на културата се поддържа публичният регистър на народните читалища и до м. юни са издадени 648 удостоверения за регистрация и пререгистрация, което дава възможност на читалищата да кандидатстват по редица национални и международни програми за финансиране на творчески проекти и създаване на партньорства с други организации.

В съответствие с чл. 42, ал.2 от Закона за културното наследство, е издадена Наредба №1 за реда на водене на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България, в сила от 18.05.2013 г., обн. в ДВ, бр. 45, от 18.05.2013 г. С наредбата се дава право на читалищата и музеите да правят предложения за вписване на нови елементи на нематериалното наследство, важни за съответните общности. Тази регистрация осигурява участието им в попълването на националната система „Живи човешки съкровища – България”.

Във връзка с развитието на Националната система „Живи човешки съкровища – България” и 10-та годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство през м. юли се проведе регионална работна среща с читалищата в област Смолян.

Под същото мото премина фолклорният фестивал „Богородична стъпка” на община Стара Загора, на който за първи път, със съдействието на Министерството на културата, бяха поканени за участие „живите човешки съкровища” на България, с цел да бъде популяризирана системата от мерки за прилагане на Конвенцията.

По повод на тази годишнина Министерството на културата съдейства за провеждането на концерт на носителите на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа, който се проведе в Скопие, Република Македония. Българската държава беше представена от Бистришките баби – световен шедьовър на нематериалното културно наследство.

За утвърдените от министъра на културата национални кандидатури за вписване в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството и за Регистъра на ЮНЕСКО за добрите практики, които в най-голяма степен отговарят на целите и принципите на Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство от 2003 г. бяха изработени 6 досиета и изпратени в Централата на ЮНЕСКО. За първия списък Министерството на културата кандидатства със следните елементи: „Празникът Сурва в Пернишко”, „Чипровските килими”, „Високото пеене” от с. Сатовча и „Неделинският двуглас” от гр. Неделино. Българските предложения за втория регистър са „Народният събор за народно творчество в гр. Копривщица”, в навечерието на неговия 50-годишен юбилей и „Читалището като българска институция – практически опит в съхраняването на нематериалното културно наследство”.

В отговор на последвали указания от страна на ЮНЕСКО, във връзка с тези кандидатури, като приоритетно досие за разглеждане през 2014 г. е посочено това за чипровските килими.

Изготвен е и изпратен в секретариата на ЮНЕСКО разширен доклад на Министерството на културата по прилагането на Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство и статуса на българските елементи, вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Българската държава е сред 10-те държави представили своите отчетни доклади, в съответствие с получените указания от Секретариата на ЮНЕСКО. На своята осма сесия, проведена в Баку, Азербайджан, Междуправителственият комитет даде обща добра оценка на докладите, като се подчерта, че те са добра основа за обмяна на опит и сътрудничество между държавите в тази област. Основната част на доклада е свързана с дейността на читалищата.

Подготвени са материали на Министерството на културата за наблюдение и контрол на състоянието на елементите на нематериалното културно наследство, вписани в Националната представителна листа, с цел предприемане на мерки за тяхната защита, поддържане жизнеността на елементите и при необходимост намеса от страна на министерството за оказване на спешна помощ за тяхното съхранение.

По покана на Румъния, Министерството на културата участва, заедно с други държави от Югоизточна Европа в подготовката на мултинационална кандидатура на мартеницата, което ще бъде предложено за вписване в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Министерството на културата участва в международна работна среща, по покана на Турция, за обсъждане на възможностите за подготовката на мултинационална кандидатура на Настрадин Ходжа и традиционното разказване. Очаква се проектът да бъде продължен и ще бъде включена мрежата от читалища.

Разработена е нова матрица за обобщение на информационните карти на народните читалища за 2013 г., в които е заложен анализ на резултатите по възраст, пол и общ брой на потребителите на услуги в читалищата. На базата на това обобщение започна подготовката на сравнителен анализ за увеличението, разнообразяването и достъпността на предлаганите от читалищата услуги спрямо предходната година.

Разпределени са 150 субсидирани бройки за читалищата в страната за увеличение на субсидираната численост през 2014 г., на основата на разработени критерии и постъпили молби. Сред тях са и читалища, които поддържат елементи на нематериалното културно наследство, вписани в националната представителна листа. Целта е да се насърчат читалищата от различни региони на страната да разнообразят своята дейност в съответствие с потребностите на потребителите.

Чрез мрежата от 3574 читалища се реализират хоризонталните политики за осигуряване на по-широк достъп до култура, за участие в творчески дейности и в културния живот на населеното място на хора от всички възрасти и социални групи от населението, реализират се интеграционни процеси, създават се условия за неформално и самостоятелно учене през целия живот, за равен достъп до човешкото знание, комуникация и информираност, за насърчаване на културното многообразие, за преодоляване на дискриминацията, расизма и нетолерантността, за приемственост между поколенията. За изпълнението на тези държавни приоритети, които целят подобряване на качеството на живот на българските граждани, Министерството на културата участва в подготовката на национални стратегии, планове и програми в областта на демографската, социалната и образователна политика. Изпълняват се ангажименти по Националната стратегия за учене през целия живот, Национален план за равни възможности на хората с увреждания, Национален план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Национална стратегия и План за действие за интеграция на ромите в Република България, Национална младежка програма, Национален план за намаляване броя на децата, отпаднали от образователната система, Национален план за равни възможности на жените и мъжете и Национална стратегия и План за нейното изпълнение за демографско развитие, за преодоляване на бедността и социалното изключване, в изпълнение на Концепцията за активно стареене и Националната програма за развитие „България 2020”. По изброените документи са подготвени периодични информации за напредъка по тяхното изпълнение за 2013 г., които са част от годишните доклади на съответните министерства, МОН, МТСП, ММС, водещи институции по тях.

Като член на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет, Министерството на културата участва в прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. През 2013 г. се състоя визита на европейски и световни структури по правата на човека и в частност за опазване културата и езиците на малцинствата. В резултат на проведената среща се очаква оценъчен доклад за България за състоянието на интеграцията на малцинствата и мерките, предприети за борба с дискриминацията, расизма, ксенофобията и нетолерантността.

Чрез читалищната мрежа в страната през 2013 г. беше отбелязана Европейската година на гражданите.

Продукти/услуги, предоставяни по програмата

Програмата за развитие на читалищата, за тяхната издръжка, подобряване на административния капацитет, модернизация и реконструкция, се финансира изцяло от централния бюджет, чрез общинските бюджети и от собствени средства на общините, както и по Оперативна програма „Регионално развитие” и „Програма за развитие на селските райони”.

За изпълнение на програмата в Министерството на културата са разработени Правила за целева подкрепа на творчески проекти в областта на любителското изкуство, по които се разглеждат постъпили предложения за финансова помощ от читалища, други неправителствени организации и общини. Подкрепя се организирането на фестивали, събори, прегледи, чествания конкурси и др. форми за развитие на творческия потенциал, за изява на таланти, за популяризиране на постиженията, за съхраняване на традиционната култура, за обмяна на опит. През 2013 г. са подкрепени 18 проекта, сключени са договори със съответните организатори, които са се отчели в Министерството на културата в определените срокове.

Периодично се регистрират нови читалища, което показва, че тази форма на гражданско сдружаване е популярна и дава възможности на хората да развиват разнообразна дейност в полза на своите членове и местната общност.