Отчет за степента на изпълнение на утвърденото разпределение на разходите по области на политики и бюджетни програми



страница11/12
Дата22.07.2016
Размер1.62 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”



През първото полугодие на 2014 г. програмата се изпълнява в съответствие с реализирането на целите за участие на министерството в процеса на вземане на решение в Европейския съюз и прилагане на политиките в областта на културата.
Основни дейности:
Изработване на концепция за екология на междукултурния диалог, промяна на разбирането за ролята на малцинствата в съвременното демократично общество;
Присъединяване към декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМПА).

Създадената междуведомствена работна група (експерти от Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, Министерство на регионалното развитие, Министерство на труда и социалната политика, както и представители на различни неправителствени организации) е провела през периода две заседания. Задачата на работната група е да изготви проект на Национален план за действие за разширяване на достъпа на младите хора до култура.


Осигуряване на условия за развитие на културните и творческите индустрии в България.
Министерство на културата участва на експертно ниво в работната група на тема „Износ и международни стратегии за подкрепа на културните и творчески индустрии” на страните членки към Отворения метод за координация на Европейската комисия по приоритет „Б - Културни и творчески индустрии” от Работния план за култура на Европейската комисия за 2011-2014 г. Като резултат от работата на групата бе подготвен и издаден доклад с примери за добри практики в държавите членки на Европейския съюз, който включва и насоки за правителствата и заинтересованите страни за осигуряване на по-добри условия за износа на културни и творчески продукти. България също е представена в този доклад със свои добри практики.

Пълноценно участие във формирането и реализацията на политиките на ЕС по ключови за Съюза и страната въпроси. Подготовка за първото ротационно председателство на Република България на Съвета на ЕС през 2018 г.


Продължи активното участие на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС. Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси.

Заместник-министър на културата участва в редовните заседания на Съвета „Образование, младеж, култура и спорт” в Брюксел на 25 и 26 ноември 2013 г. и на 20 и 21 май 2014 г. Съществен е приносът на експерти от Министерство на културата при разработването на Заключения на Съвета относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа. България потвърди и изразената през 2013 г. позиция за пълното изключване на аудиовизията от мандата за преговори между Европейската комисия и САЩ по споразумението за трансатлантическо партньорство.

Активно бе и участието в периода на представители на Министерство на културата в работните групи по култура, аудиовизия и интелектуална собственост към Съвета на Европейския съюз в процеса на вземане на решение в ЕС. Експерти от министерството участваха в редица прояви, организирани от Литовското и Гръцкото председателства на ЕС.

Български експерти участват редовно в заседанията на Контактен комитет на Директивата „Телевизия без граници” към Генерална дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия, както и в национални и международни конференции по въпроси, свързани с медиите, аудиовизията, цифрово съхраняване на културно съдържание, медийна грамотност и др.

Министерство на културата участва със свой представител в междуведомствена работна група „Политики за развитие” към Министерство на външните работи.

През отчетния период бяха приети и Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ и Регламент на Съвета за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г. И двете програми на национално ниво се координират от Министерство на културата. Излъчени са представители в програмните комитети. Към министерството са създадени информационно-консултантски центрове и по двете програми, със следните основни задачи: да улесняват участието в тези програми на най-широк кръг от потенциални кандидати чрез предоставят информация (по виртуален път и чрез различни публикации); да дават консултации и съвети на кандидатстващите; да улесняват търсенето на международни партньори; да инициират дейности, които да насърчават участието на гражданите в програмите. Разработени са годишни планове за прилагане на програмите, ефективна комуникационна стратегия на звената чрез различни информационни канали с цел достигане до широк кръг заинтересовани страни, информационни и рекламни материали. Проведени са 15 информационни и обучителни срещи с потенциални кандидати в цялата страна, създадени са мрежи от партньори.

Съгласно Решение № 28 на Министерския съвет от 16 януари 2013 г., Министерството на културата е определено за Национален координационен орган за провеждане на конкурса за избор на български град за „Европейска столица на културата”. През 2019 г. един български град, заедно с един град от Италия ще носят тази титла. В съответствие с установената процедура, конкурсът за избор на град за „Европейска столица на културата” се организира на национално ниво и протича на два етапа: предварителен подбор и окончателен подбор, който се извършва от смесено международно и национално жури от 13 независими експерти в областта на културата (7 - определени от европейските институции и 6 - от България). Окончателното решение за избор на български град ще бъде взет от Съвета на ЕС във формат министри на културата през м. май 2015 г.

Започна и активната подготовка и прилагане на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион (Дунавска стратегия) за периода 2014 – 2020 г. В изпълнението на тази стратегия участват 14 европейски страни по поречието на река Дунав. Координацията на дейностите по Приоритетна ос 3 „Насърчаване на културата, туризма и контакта между хората” се осъществява от България и Румъния, чрез Ръководна група, включваща представители (за България) от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на културата.

Започва подготовката на програма за българското председателство на Съвета на ЕС, което страната ни ще поеме през втората половина на 2018 г.

Успешно се развива многостранното сътрудничество в областта на културата в региона на Югоизточна Европа. Представител на министерството взе участие в работата на експертна група във връзка с подготовка на годишна среща на нова обединена министерска платформа „Съвет на министрите на културата от Югоизточна Европа. Утвърждаване на културата като фактор за устойчиво развитие”, която се проведе на 28 и 29 юни 2014 г. в Охрид..

Продължи и работата на Министерството на културата по координация на проект „Процес Любляна – Възстановяване на общото културно наследство в Югоизточна Европа”.

В рамките на сътрудничеството по линия на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, бяха определени приоритетните теми в областта на културата в рамките на ротационното председателство на България на (1 януари – 30 юни 2014 г.). Представител на министерството взе участие в редовно заседание на Работната група за култура към ЧИС (3 април 2014 г.).

Българското участие в работата на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство също бе изключително активно.

Продължиха дейностите по прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г. На национално ниво са предприети и действия за прилагането на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от формите на културно изразяване. Изработен и предоставен на ЮНЕСКО бе и първият периодичен доклад за прилагането в България на Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г.

На извънредната среща на държавите-страни по Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, България бе избрана за заместник-председател на Комитета по конвенцията, което е безспорно признание за успехите на страната ни в тази област. От 28 до 30 април 2014 г. в София се проведе работна среща на Бюрото към Спомагателния комитет на конвенцията, организацията на която бе високо оценена от секретариата на ЮНЕСКО.

Своята активна дейност продължава Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.

В календара на ЮНЕСКО за отбелязване на кръгли годишнини на видни дейци в областта на културата през 2014 и 2015 г., приет от Генералната конференция, са вписани 100-годишнината от рождението на Борис Христов, 100-годишнината от смъртта на П.К.Яворов, 100-годишнината от рождението на проф. Цветана Романска (етнограф) и 1200 години от рождението на Св. Методий. За отбелязване на тези годишнини бе изготвена и реализирана богата на събития национална и международна програма.

България, като една от държавите съучредителки на Разширеното частично споразумение за културни маршрути на Съвета на Европа, работи активно и по неговото изпълнение.

През периода бе осъществена среща между експерти на министерството и на Съвета на Европа, по време на която бяха обсъдени възможностите за развитие на Регионалната програма за културно и природно наследство през следващите години, не само в България, но и в целия регион.
Анализ и оценка на ефективността от дейността на културните центрове в чужбина. Подкрепа на представянето на българските творци в чужбина. Насърчаване на международното партньорство на българските културните институти.
Цялостната дейност на българските културни институти в чужбина отговаря на целите и задачите, които са поставени пред тях. Те функционират като модерни центрове за популяризирането на България и достиженията на българската култура. Представят цялостния образ на България като съвременна демократична държава, чрез предоставяне на широка информация за нейната култура, история, общество и политика.

. Предприети са действия за реформиране структурата и функциите на институтите чрез разширяване на дейността им с прояви в областта на културните индустрии, образованието и развитието на културния туризъм.

Като основен проблем се очертава недостатъчната финансова подкрепа от страна на държавата за дейността на институтите. Проучва се опита на други държави по отношение устройството на културните институти в чужбина в организационно отношение. За целта министърът на културата проведе работни срещи с директорите на Институт „Камоеш” в Португалия и Институт „Балаши” в Унгария.

Министерство на културата членува в и участва в работата на Мрежата на националните културни институти в чужбина на държавите-членки на Европейския съюз (EUNIC). Българските културни институти в чужбина са партньори в много съвместни проекти, организирани в различните европейски столици. Тези прояви несъмнено активизират международното сътрудничество и налагането на българските творци и продукти на международния пазар на изкуство.



Двустранното сътрудничество в областта на културата се развива равномерно.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:

- Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Китайската народна република относно взаимно създаване на културни центрове.

- Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от Република България.

- Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата, спорта и туризма на Социалистическа република Виетнам за периода 2014 – 2016 г.

- Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Хърватия за периода 2014-2017 г.

Разработени са следните двустранни договори, подписването на които предстои в най-скоро време:

- Спогодба между правителството на Китайската народна република и правителството на Република България за взаимното откриване на културни центрове;

- Спогодба за сътрудничество в областта на културата между Правителството на Република България и Правителството на Черна гора;

- Спогодба за сътрудничество в областта на културата между Правителството на Република България и Правителството на Република Косово.



- Спогодба за културно сътрудничество между Република Австрия и Република България.
На базата на сключеното петгодишно Споразумение за сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Музей „Лувър”, в процес на подготовка е представянето на изложба на тракийски съкровища, която се предвижда да гостува там през 2015 г. Водени са разговори и стартира подготовката на представянето на изложби на икони от България в Киевопечорската Лавра в Украйна и в Монако.


Отчет на показателите за изпълнение на програмата



Показатели за изпълнение

Мерна единица

План

Отчет

1.Членство в правителствени международни и регионални организации

брой на организациите

25

20

2.Участие в органи на ЕС в областта на културата и аудиовизия

брой на РГ и комитети

23

16


3. Участие в хоризонтални програми

брой на подготвени проекти

4

1

4.Сключване на международни договори


брой договори

25

2

5.Изяви на българската култура в чужбина

параметри и брой на организирани прояви

115

47

6.Участие на българските творци в международни проекти и прояви


брой участия

350

197

7.Участия в прояви в областта на културните индустрии


брой участия

30

19

8. Съвместни дейности с местни институции и организации

брой

500

274

9. Съдействие при реализацията на представителни изяви на българската култура в чужбина

параметри и брой на организираните прояви

500

312

10. Участие на български творци на международния пазар на изкуства

брой участия

70

34

11. Участия в международни конкурси, фестивали, панаири, съвместни проекти

брой участия

135

87

12. Реализирани форми на информационна политика за представяне на българската култура

брой форми

700

402

13. Разкриване на нови български културни институти

брой




0


Източници на информация за данните по показатели:

Информация от специализираната дирекция.





Отчет на ведомствените и администрирани разходи по програма "Популяризиране

на българската култура в чужбина"



Бюджетна програма “Популяризиране на българската култура в чужбина”

Закон

Уточнен план

Отчет




І.

Общо ведомствени разходи:

4 040,5

4 040,5

1 648,5




 

Персонал

670,6

670,6

193,3




 

Издръжка

3 269,9

3 269,9

1 455,4




 

Капиталови разходи

100,0

100,0

-0,2




1

Ведомствени разходи по бюджета на ПРБ:

4 040,5

4 040,5

1 637,3




 

Персонал

670,6

670,6

193,3




 

Издръжка

3 269,9

3 269,9

1 444,2




 

Капиталови разходи

100,0

100,0

-0,2




2

Ведомствени разходи по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0,0

0,0

11,2




 

Персонал

 

 

 




 

Издръжка

 

 

11,2




 

Капиталови разходи

 

 

 




 

От тях за: *

 

 

 




 2.1

1.Програма ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА (2013 -2020) на Европейския съюз

 

 

11,2




 2.2

2....................................

 

 

 




ІІ.

Администрирани разходни показатели по бюджета

64,4

64,4

9,4




 

1.Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности

64,4

64,4

9,4




 

 

 

 

 




ІІІ.

Администрирани разходни показатели по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0,0

0,0

0,0




 

 

 

 

 




 

Общо администрирани разходи (ІІ.+ІІІ.):

64,4

64,4

9,4




 

 

 

 

 




 

Общо разходи по бюджета (І.1+ІІ.):

4 104,9

4 104,9

1 646,7




 

 

 

 

 




 

Общо разходи (І.+ІІ.+ІІІ.):

4 104,9

4 104,9

1 657,9




 

Численост на щатния персонал

45

45

39





Описание на факторите и причините, оказващи въздействие върху планираните/заявените целеви стойности:

Позитивни въздействия:



  • Запазване на националната културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие, съществуващо в Европа и света. Разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света.

Негативни въздействия:

  • Влияние на процесите на глобализация върху особеностите на националните културни характеристики.



1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница