ІV.5. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА”

ІV.5. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА”

Осъществяването на тези цели не е равностойно при всички театрални институти, тя се отчита най-вече при софийските театри. В контекста на кризата все повече театри разпространяват готови спектакли, вместо да инвестират в нови продукти. Активизира се диалогът с младата (особено с детската) публика.

Провежда се мониторинг и контрол на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и осъществяване на контрол по СФУК.

За трета година беше направена комплексна оценка на дейността на театралните културни институти по Оценъчна карта, приложение към Правила за мониторинг и оценка на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Добрите резултати след анализа потвърдиха успешната адаптация на повечето от сценичните институти към новите условия на работа. За 2013 г. двадесет и един института в областта на сценичните изкуства получиха отлична оценка, двадесет и два – добра и седем – средна.

Изготвени са договори за смесено финансиране на сценичните институти в областта на театралното изкуство и музикалното и танцово изкуства с общините. Повечето от общините изпълняват коректно задълженията си и работят в добро партньорство с министерството за развитие на театралните институти на своята територия, както и за разпространението на техните спектакли.

По посока на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и

развиване на нови аудитории и тази година бяха проведени сесии за подкрепа на сценичното изкуство и за развитието на независимия сектор и фестивалите в областта на театралното, музикално и танцово изкуство.

Бяха финансирани приоритетно (без конкурс) големите фестивални форуми в областта на театъра, музиката и танца.

През първото шестмесечие на 2014 г се проведоха 4 конкурсни сесии и 3 сесии по целева програма в областта на сценичните изкуства и са финансирани:

• 
  40 фестивали и конкурси на стойност 239 974 лв.
  
• 
  42 проекта в сесии за продуциране на спектакли в областта на театралното и музикално и танцовото изкуства на стойност 200 000 лв.
  
• 
  22 целеви проекта.
  

развитието на публиките и създаване на нови аудитории в областта на сценичните изкуства. Независимите формации изследват и търсят нови изразни форми и разработват нов сценичен език на българската сцена. Финансовия принос за независимата сцена и за фестивалите в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство е подкрепа за многообразието на сценичните форми и за разширяване достъпа на публиката до все по-високо художествен сценичен продукт.

Продължава процедурата по провеждане на конкурси и процедури за обявяването на конкурси за директори на сценични институти. Бяха проведени такива конкурси в Драматичен театър - Бургас, Драматичен театър - Ямбол, Драматичен театър - Габрово, Драматичен театър - Търговище, Музикално - драматичен театър – Велико Търново, Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров”. През месец юни 2014 г. бяха проведени конкурси за директори в театрите: Драматично-куклен театър – Плевен, Драматично-куклен театър – Хасково, Драматично-куклен театър – Шумен, Театър 199 „Валентин Стойчев” – София.

На 1 юли 2014 г. се проведоха конкурси за директори и в театрите: Драматичен театър – Сливен, Драматичен театър – Ловеч, Драматичен театър Добрич. Предстоят конкурси и в други сценични институти.

Успешното функциониране на мрежата на държавните сценични институти с оглед на осигуряване на все по-широк достъп на зрителската аудитория до високо художествен сценичен продукт изисква постоянно внимание към развитието на цялостния процес. В тази връзка през изтеклия период бяха извършени промени в структурата на сценичната мрежа:

С постановление № 45 от 6 март 2014 г. бяха преобразувани: Куклен театър – Силистра, в Драматично-куклен театър – Силистра; Драматично-куклен театър „Димитър Димов” – Кърджали, в Театрално-музикален център – Кърджали; Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград, в Театрално-музикален център – Разград; Театрално-продуцентски център „Йордан Йовков” – Добрич, в Драматичен театър „Йордан Йовков” – Добрич. Беше създаден Родопски драматичен театър „Николай Хайтов” – Смолян.

По Оперативна програма „Регионално развитие” за подпомагане инфраструктурата и техническото състояние на материалната база на културните институти е сключен договор за ремонт на ДКТ „Васил Друмев” Шумен. Проектът ще стартира до края на 2014 г. Подготвена е документация за избор на изпълнител за обществена поръчка на два нови проекти за изготвяне на технически проект за ремонт в два сценични института: Театър „Българска армия” и Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен.

Отчет на показателите за изпълнение на програма „Сценични изкуства”
1. Театрално изкуство.

Програма “Театрално изкуство”	Мерна единица	План 2014	Отчет към 30.06.2014
А	Б	1	2
1.Театрални представления	Брой представления	9 400	5 560
2. Посетители - общо	Брой	1 444 000	852 499
3.Субсидии за творчески проекти	Брой проекти	50	48

2. Програма „Музикално и танцово изкуство”

Програма “ Музикално и танцово изкуство”	Мерна единица	План 2014	Отчет към 30.06.2014
А	Б	1	2
1.Музикални и танцови и други представления	Брой представления	1 600	1 145
2. Посетители - всичко	Брой	442 000	311 519
3.Субсидии за творчески проекти	Брой проекти	53	56

Описание на факторите и причините, оказващи въздействие върху планираните/ заявените целеви стойности:
Действаща система за финансиране на театрална продукция създава условия за нов ритъм на работа в държавните театрални институти в контекста на методиката за финансиране. Активизират се усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на театралната продукция. Увеличава се броя на зрителите в драматичните и куклени театри. Общата стойност на приходите за първото шестмесечие на 2014 г. от билети е 5 299 082 лв., което очертава тенденция за нарастване.

Дейността на 14-те държавни културни институти културните институти в областта на музикалното и танцово изкуство има позитивен характер и се осъществява в условията на обективно действащи фактори за развитие - културно многообразие, специфика и жанрово многообразие на музикалното и танцово изкуство, в конкуренция с развлекателния бизнес и продуктите на музикалната културна индустрия. Увеличен е броя на изявите и изпълненията на български произведения и младежките образователни програми. Увеличен е броят на зрителите поради новите условия на финансиране, обвързано със закупен входен билет и активизиране в посока привличане на аудитории. Общата стойност на приходите за първото шестмесечие на 2014 г. от билети е 2 731 720 лв., което очертава нарастваща тенденция. Себестойността в сектора е твърде висока.

Основна опасност в сферата на сценичните изкуства е недостиг на финансов ресурс поради увеличаване на броя на зрителите.

През първото полугодие на 2014 г. е реализиран ръст на посетителите в сравнение със същия период на предходната година средно от 7 на сто, като в театралните институти увеличението е само 3 на сто, но в музикалните институти, където стандартите са по-високи и предполагат по-голяма субсидия - 22 на сто.

Увеличеният брой посетители води до нарастване на полагащата се на организациите субсидия. В същото време бюджетът на Министерството на културата, утвърждаван с ежегодните Закони за бюджета, през последните няколко години е почти на едно и също ниво, а през 2014 г. е дори по-малък от този за предходната година. Това създава за трета поредна година трудности при осигуряване на средства за преизчисление на полагащата се

на организациите субсидия, а също и за осигуряване на разход срещу преизпълнение на собствените приходи (към 31.07.2014 г. изпълнението на приходите в сценичните изкуства е 76 на сто от утвърдения годишен план). През 2013 г. Министерството на културата успя да осигури увеличения размер на субсидията в сравнение с първоначално утвърдената, от възстановяване на средства по оперативните програми и от вътрешни резерви, но през 2014 г. такива източници и резерви почти не се очакват, особено след намалението на първоначално утвърдения бюджет с над 4 млн.лв.

За първото полугодие на 2014 г. средствата, необходими за дофинансиране на сектора в резултат от извършеното преизчисление са в размер на 4 612 х. лв., от които от бюджета на министерството могат да бъдат осигурени само 1 800 х. лв. Останалите 2 800 х.лв. трябва да се търсят допълнително, над утвърдения бюджет.

В резултат на полагащите се преизчисления за второ полугодие, на базата на прогнозни данни, се очаква общият недостиг за дофинансиране да бъде общо около 10-12 млн. лв. Недостигът на тези средства очакваме да се прояви след м. септември.

Съществува опасност от комерсиализиране на репертоара за сметка на високи художествени търсения, което може да снижи художествените критерии в театралните институти, поради липса на условия за извършване на външна експертиза на продукцията на институтите.
Източници на информация за данните по показателите за изпълнение:

На базата на отчетите на държавните театри и анализ на Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование”.

Ресорният заместник министър, директорът на специализираната дирекция в Министерство на културата, директорите на културните институти.

Стимулиране, закрила и подкрепа на фестивалите с доказана и безспорна културна и художествена стойност чрез подобряване на планирането, координирането им с други подобни дейности, утвърждаване на техния престиж като важна част от националната идентичност, осъществяване на активен международен диалог и популяризирането на националните достижения у нас и по света.

Съхраняване на традициите и многообразието на българската култура и изкуства, както и поощряване на новаторските търсения и авангардните творчески идеи.

Създаване на условия за подпомагане на културните инициативи по региони, отбелязване на значими годишнини, методически срещи и конференции, насочени към извършване на цялостен анализ за развитието на регионалната културна политика по места.

В изпълнение на програмата, през първото полугодие е оказана финансова подкрепа за провеждане на 24 събития от международно и национално значение. По- значителните културни събития, съфинансирани чрез бюджета на Министерството на културата са: Международен театрален фестивал „Варненско лято”, Международен куклено-театрален фестивал „Златният делфин”, Международен музикален фестивал „Мартенски музикални дни” – Русе, Европейски музикален фестивал, Международен балетен конкурс, Международен филмов фестивал „София Филм Фест”, Световен фестивал на анимационния филм и др.

Фестивалите и събитията за съфинансиране са определени от комисия при спазването на утвърдени правила, по следните критерии:

- степен на представителност;

- оригиналност и ясна визия;

- обем и качество на международните участници;

- устойчивост;

- реални възможности за надрастване на регионалното или националното му значение;

- съфинансиране и логистика на фестивала от страна на общинските власти и местните бизнес структури;

- синтетичност на фестивала като културно събитие;

- потенциал и конкретни идеи за повишаване на теоретичните и практически умения на творците;

- статистически показатели – брой зрители по линия на «културния туризъм»;

- членство на фестивала в авторитетни европейски и световни асоциации на фестивалите;

- качество на медийно отразяване;

Оценка за качеството на фестивала от страна на съответната професионална гилдия и от цялата културна общност.

На база на наблюдаваните данни по показатели за изпълнение от специализираните дирекции.

• 
  Позитивни:
  

• 
  Многогодишна традиция, капацитет и утвърдени практики в организирането и посещаването на фестивали.
  
• 
  Относително добра мрежа от културни институти, организации, образователни институти за обучение в различни художествени и културно - творчески дейности.
  
• 
  Високо качество на творци в различни изкуства и сфери на културата.
  
• 
  Относителна децентрализация в организирането на фестивали.
  

• 
  Негативни:
  

• 
  Слаба активност на традиционните художествени форуми в адаптирането им към съвременни маркетингови подходи.
  
• 
  Липса на установено партньорство с туристическата индустрия.
  
• 
  Липса на материално-техническата база, необходима за провеждането на фестивали: зали, оборудване и експозиционни площи.