Отчет за степента на изпълнение на утвърденото разпределение на разходите по области на политики и бюджетни програми


IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”



страница10/12
Дата22.07.2016
Размер2.07 Mb.
#378
ТипОтчет
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

Дейности за изпълнение на програмата:


1. Участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз

Активно бе участието на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС.

Зам.-министърът на културата участва в редовното заседание на Съвета във формат „Образование, младеж и култура” в Брюксел на 19 май 2014 г. Бяха приети следните документи:


  • Заключения на Съвета относно взаимодействието на секторите на културата и творчеството с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване;

  • Решение на Съвета за определяне на европейска столица на културата за 2019 г. в България и Италия.

По време на заседанията на Съвета бяха проведени и открит дебат по темата :

  • Бъдещата европейска политика в областта на аудио-визията в рамката на стратегията за цифровия единен пазар

Бяха обсъдени и следните въпроси:

  • Разрушаване на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш: актуализиране на частта относно културата и културното наследство на съвместното съобщение относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак

  • Финансиране на малки по размер проекти за инфраструктура в областта на културата по линия на ЕФРР при сегашната финансова перспектива

  • Равносметка за заключенията на Съвета от 26 ноември 2012 г. относно управлението на културата

Във формат Комитет по културни въпроси и Работна група по аудиовизия – помощни органи към Съвета, бяха последователно разработени всички досиета, които са приети от Съвета, като за целта са изготвяни своевременно рамкови позиции.

Заключенията на Съвета, относно преплитане на секторите на културата и творчеството с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване бяха приети в изпълнение на заложените приоритети в Област В: Културни и творчески сектори: Икономика на творчеството и иновации” на Работния план за култура (2015-2018). В документа се уточнява, че взаимодействието на културата и творчеството с други сектори може да се разбира като комбиниране на знания и умения между тях с цел да се стимулира откриването на нови иновативни и интелигентни начини за решаването на днешните социални предизвикателства. В Проекта се подчертава, че освен че носят редица ползи на обществото, културата и творчеството имат потенциал да стимулират развитието на другите сектори, но той обаче все още не се познава или не е разгърнат и не се използва ефективно. България бе сред първите държави, подкрепили инициативата за заключенията и участвали активно в разработването им. Те са поредния политически документ, който ще допринесе в европейската и най-вече в националната политика за утвърждаване на ролята на културата като стратегически ресурс за устойчиво развитие и социално сближаване. От особено значение е, че тези Заключения слагат акцент върху необходимостта от прилагането на координиран подход между културната с другите секторни политики, с което се повишава капацитета на вторите да работят още по-ефективно за социално и икономическо развитие, както и за подобряване живота на хората. С това културата и творчеството се превръщат в ресурс, който допринася за постигане на целите и на други политики.

Съветът прие и Решение за определяне на европейска столица на културата за 2019 г. в България и Италия. Съгласно установената процедура в чл. 9 параграф 3 от Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007—2019, Съветът на ЕС, в съответствие с препоръката на Европейската комисия, изработена на базата на становището на Европейския парламент и на обосновките, базирани на докладите на журито за подбор от октомври и ноември 2014 година, прие Решение, с което Пловдив и Матера се определят за „Европейски столици на културата за 2019 г.“ съответно в България и Италия. (Решение (ЕС) 2015/809 на Съвета от 19 май 2015 година, ОВ L 128/20, 23.05.2015 г.). Български град за първи път получава тази престижна титла. Това изисква значителна мобилизация не само на община Пловдив, но и на Министерството на културата и други централни ведомства. Още повече, това че 2019 година следва периода на ротационното българско председателство на ЕС дава възможности за съвместна промоция и на двете събития.

Заместник- министърът взе участие и в заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на 24 ноември 2015 година в Брюксел, където бяха приети

• Заключения на Съвета относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие;

• Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, за изменение на работната програма в подкрепа на културата (2015—2018 г.) по отношение на приоритета на междукултуралния диалог.

Заключения на Съвета относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие. В началото на Люксембургското председателство беше представен проект на Заключения на Съвета относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие. Проектът бе обсъден на заседания на Комитета по културни въпроси, а на 24 ноември 2015 г. Заключенията бяха приети с единодушие от Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт.

В Заключенията се поставя акцент върху ролята на културата във външните отношения на ЕС, включително в сътрудничеството за развитие, като част от приоритетите на Европейската програма за култура и на последващите работни планове на Съвета в областта на културата. Изразява се убеждението, че културата трябва да бъде важен фактор в посочените области, предвид нейния значителен капацитет за укрепване на тези политики. Набляга се на необходимостта да се отиде по-далеч от представянето на многообразието на европейските култури, с цел създаване на нов дух на диалог, съвместно изграждане на капацитет и глобална солидарност.

В документа Съветът препоръчва да бъде създадена неформална работна група, която в периода 2016-2017 г. да обсъжда възможностите за разширяване на сътрудничеството за развитие. Като резултат от работата на групата се очаква изработването на конкретен, основан на фактологични данни, общ и дългосрочен подход към културата и сътрудничеството за развитие. Групата ще бъде отворена за представители на държавите членки, Комисията, Европейския парламент, гражданското общество. Резултатите от работата ѝ ще бъдат представени на Съвета.

България бе сред първите държави, подкрепили инициативата за Заключенията и участвали активно в разработването им. Периодът на Люксембургското председателство съвпадна с Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, както и с провеждането в страната на Втория форум на министрите на културата на Китай и страните от Централна и Източна Европа. В тази връзка, Заключенията ще помогнат на България в процеса на търсене на синергия между действията на ЕС и тези на различни регионални инициативи в областта на културата, които да са от полза за всички участващи страни.

Започна изпълнението на Работния план за култура (2015-2018). Той е значително по-фокусиран по отношение на приоритети на Съвета и особено на бъдещите ротационни председателства, както и на приоритетите на Европейската програма за култура, както и към тези на Стратегията Европа 2020. Нещо повече, заложените в него цели не само не са в противоречие с националните интереси в тази област, но и ще допринесат за утвърждаване на културата като важен елемент за устойчиво развитие и в рамките на националната ни културна политика. Тези заключения имат важно значение за страната ни и поради още една причина. Обсъждането на резултатите от изпълнението на Работния план 2015-2018 и подготовката и приемането на този за следващия период ще бъдат част от основните ангажименти на Българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.

През отчетния период експерти от МК взеха участие в изпълнението на Работния план за култура (2015-2018) с участието си в групи по „Отворения метод за координация” по следните теми: „Споделено участие в управлението на културното наследство”, „Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства“, „Насърчаване на четенето в дигиталната среда“, „Достъп до финансиране за културните и творчески сектори“.

Министерство на културата участва в няколко работни групи и контактни комитети в областта на културата и аудиовизията: Контактен комитет по директивата за аудиовизуални медийни услуги, Работна група по медийна грамотност към Европейската Комисия, Експертната група по цифровизация и цифрово съхранение, Контактен комитет по Програмата „Творческа Европа“, Консултативен съвет на PEGI /Паневропейска система за възрастов рейтинг за видео и компютърни игри/.

Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета. Представители на Министерството на културата участват и в състава на РГ 3 „Свободно предоставяне на услуги“, РГ 5, „Конкуренция”, РГ6 „Държавни помощи“,РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, РГ 20 „Околна среда”, РГ 25 „Търговска и външноикономическа политика“, РГ 30 „Разширяване”, РГ 34 „Интелектуална собственост” Моля колегите, които участват в други работни групи да ги впишат: междуведомствена работна група „Политика за развитие” към МВнР.

Започна подготовката на програмата за българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през втората половина на 2018 г. Министерството отговаря за дейността на Тематична работна група (ТРГ) „Комуникационна стратегия и културна програма”, създадена със заповед Р-164/03.08.2015 г. на Заместник министър-председателя на Република България по координация на европейските политики и институционалните въпроси. През отчетната година бе подготвен преглед на комуникационните стратегии и културната програма на голяма част от страните, които вече са председателствали Съвета на ЕС. Проведени бяха и срещи за обсъждане на комуникационната стратегия и на културната програма на други страни с представители на: Полша, Естония, Литва, Латвия и др. Проведени бяха среща по същия въпрос и в Европейската комисия: с г-н Тибор Наврачич, член на Европейската комисия, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, както и с представители на Генералния секретариат на Съвета в Брюксел. Проведена бе среща и с директорите на Българските културни институти в чужбина за подготовката и изпълнението на комуникационна стратегия и културна програма. Мрежата на БКИ ще бъде натоварена с основната част от работата по утвърждаване на положителния имидж на България. Подготвена бе бюджетна прогноза за периода 2016-2018 за подготовката и изпълнението на комуникационната стратегия, в която са предвидени средства за изготвяне на лого и ключови послания, проектиране и създаване на Интернет страница, организиране на международен пресцентър, средства за информационни кампания, събития, срещи, уточняване на комуникационните канали, електронни и печатни медии и социални мрежи.

Бяха сключени договори с външни изпълнители и бяха изпълнени дейности, свързани с подготовката на комуникационната стратегия, а именно:



  • Изработване на концепция за тема/визия на Председателството;

  • Провеждане на проучване за информираността на предварителните нагласи на българското общество към Председателството;

  • Изработване на концепция за работа с медиите и провеждане на пилотно обучение на журналисти;

  • Провеждане на пилотна разяснителна кампания в медиите.


2. Други дейности, свързани с членството на страната в Европейския съюз

Министерство на културата е национален координатор за провеждане на Европейска столица на културата през 2019 г. На 19 май 2015 г. Съветът на ЕС прие Решение (ЕС) 2015/809, с което Пловдив и Матера се определят за „Европейски столици на културата за 2019 г.“ съответно в България и Италия. В тази връзка, Министерство на културата инициира процедура за междуведомствено съгласуване на проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на община Пловдив за 2015 г. за финансиране на дейностите за 2015 г. по подготовката на град Пловдив за „Европейска столица на културата”, одобрени в Многогодишната програма (2015-2019) за подкрепа на избрания за „Европейска столица на културата” български град с Решението по т. 1 от Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет от 1 април 2015 г.

През 2015 продължи изпълнението на Програма „Творческа Европа”. Към Министерството на културата функционира звено за контакт по Програмата, отговарящо за подпрограма „Култура”.

През м. април Министерството на културата сключи с Изпълнителната агенция за култура, образование и аудиовизия към Европейската комисия Рамково споразумение за партньорство за 2015 г., с което обезпечи българското участие в Програмата за отчетната година.

В периода са проведени редица събития, имащи за цел да популяризират подпрограма „Култура” на Програмата и да насърчат участието на български културни оператори в нея: над 25 информационни срещи, от които 4 собствени информационни дни в различни градове на страната, 7 презентации в рамките на други форуми, 3 участия в международни срещи извън България (в гр. Берлин, гр. Будапеща и гр. Скопие), 4 обучения. В тази връзка се работи в сътрудничество с утвърдени организации и институции, сред които местни общини и музеи, Българска фестивална асоциация, Асоциация „Българска книга”, Френски институт в България, Представителството на Европейската комисия в България, бюрата „Творческа Европа” в Република Сърбия, Унгария и Република Македония, както и съвместно с офис МЕДИА на българското бюро „Творческа Европа”. Наред с това, организирани и проведени са две серии от обучения за музейни специалисти (в гр. Пловдив, гр. Габрово и гр. София) и за организатори на фестивали и културни събития (в гр. Русе, гр. Пловдив и гр. София). Общият брой участници в информационните срещи и обучения е 3 800.

Издадени са четири броя на бюлетина на Бюро „Творческа Европа” –България. Създадена е официална Фейсбук страница Бюро „Творческа Европа” – България, която заедно с интернет страницата на Бюрото се обновява регулярно с актуална информация. Проведени са консултации с потенциални кандидати и настоящи бенефициери. Въведена е нова онлайн платформа, която цели да улесни комуникацията с културните оператори.

През м. май 2015 г. екипът на Бюрото заедно с г-н Арно Паскуали от Изпълнителната агенция за култура, образование и аудиовизия извърши проверка на всички проекти от България, получили финансиране по мярката за превод на художествена литература.

През първата половина на годината бяха обявени резултатите от две покани за конкурсни предложения. Пет български организации участват като партньори в проекти за международно сътрудничество, които са подкрепени от Програмата, с обща стойност на проектите 2 781 896.65 евро. Шест са българските издателства, спечелили проекти по мярката за литературни преводи, като общият размер на тяхната финансова подкрепа е 276 338.74 евро.

Към Министерството на културата функционира Национален център за контакт по Програма „Европа за гражданите”. Неговата дейност, освен като контактно звено по програмата, е свързана с разпространение на информация за нея сред заинтересованите страни, консултиране на потенциални български участници, оперативна връзка с Европейската комисия, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, както и представителствата на европейски институции в страната. През 2015 г. Националния център за контакт по програмата проведе общо 19 информационни срещи и събития в различни градове в страната. Дейността на контактното звено беше отразена чрез публикации в редица електронни издания, излъчвания и интервюта в радио емисии (радио Бургас, Радио Варна, агенция „Фокус“, БНР-Стара Загора. Увеличава се интереса от страна на заинтересованите страни и последователите на програмата в социалните мрежи.

През отчетния период бяха проведени информационни събития в 4 български града. През м. март беше крайният срок за подаване на проектни предложения за общо 4 области за безвъзмездно финансиране. Общият брой изпратени български проектни предложения е 72. Четири на брой са одобрените проекти, в които българска организация ще получи безвъзмездно финансиране като водещ партньор.

Министерството на културата е ангажирано и с администриране на инициативата „Знак за европейско наследство”. По време на информационните срещи по споменатите по-горе програми бе представена и тази инициативи. Бяха преведени на български език необходимите за кандидатстване документи. Въпреки усилията на министерството обаче не бяха представени български кандидатури през 2015 г. Основната дейност в бъдеще по тази инициатива е свързана не само с разпространение на информация, но и търсенето на подходящи обекти за номиниране, които да отговарят на изискванията на Европейската комисия.
3. Сътрудничество със Съвета на Европа

На експертно ниво Министерство на културата участва със свой представител в работата на Управителен комитет за култура, наследство и пейзаж. На експертно ниво страната ни бе представена и в заседанията на Фонд Евроимаж за подкрепа на филмовото изкуство и на Европейската аудиовизуална обсерватория.

През отчетния период, в рамките на Белгийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, бе лансирана идеята за създаване на общоевропейска стратегия за културното наследство и неговото място в обществото през 21 век. Български експерт бе включен в работната група, която подготви тезиси за нейното съдържание. По време на Конференцията в Намюр, Белгия, през м. април, в която взе участие и заместник-министър на културата бе взето политическо решение за създаването на тази стратегия на най-високо европейско ниво.

От 2003 г., когато България се включи в Регионалната програма за културно и природно наследство на Югоизточна Европа, съвместна инициатива на Съвета на Европа (СЕ) и Европейската комисия (ЕК), бяха осъществени десетки инициативи, които допринесоха за институционалното укрепване и усъвършенстване на конкретния инструментариум за управление в областта на наследството на национално и местно ниво. Отчетната година бе и последната за Регионалната програма. Ето защо основните усилия на Министерството на културата бяха в посока към разпространение на резултатите от нейното изпълнение. Особено силен отзвук имаше в страните от Черноморския регион, някои от които изразиха желания да започнем обмен на опит на двустранно ниво. От друга страна, съвместните усилия на страните от региона и на посочените институции, през отчетния период бяха насочени към търсене на пътища за продължаване на тази регионална инициатива през следващите години, както и към адаптирането й към променените условия в Югоизточна Европа. В тази връзка бе организиран семинар в рамките на Българското председателство на комитета на министрите на Съвета на Европа през м. декември 2015 г. Неговата тема бе "Култура и устойчиво развитие - регионални инициативи на Съвета на Европа и перспективи за бъдещо сътрудничество между страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион". Семинарът бе посрещнат с голям интерес и допринесе за утвърждаване на страната ни като регионален лидер в областта на наследството.

През 2015 г. отбелязахме за 24ти път Европейските дни на наследството. Тазгодишната тема на Дните у нас бе „Културното наследство и устойчивото местно развитие”. Изборът на тема бе продиктуван от все по-утвърждаващата се роля на културното наследство като важен ресурс в този процес. През настоящата година Община Ивайловград бе домакин на официалните събития по честването на ЕДН. Там бяха проведени класове по наследството, дискусионно ателие на тема „Културното наследство и местното устойчиво развитие”, информационни срещи, изложби и други прояви.

Инициативи по повод ЕДН бяха организирани на територията на цялата страна, като някой от по-мащабните бяха:



  • Научна конференция "50 години музейно дело в Източните Родопи - проучвания, проблеми, перспективи" в Кърджали;

  • Град Троян и Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата;

  • XIII Международен панаир на народните занаяти "Етър";

  • Нощ на музеите в Пловдив и в други градове;

  • Национална работна среща на тема "Съхранение и опазване на движимите културни ценности", която започва днес в Ямбол.

В рамките на нашите ангажименти по Програма HEREIN – Европейска мрежа на наследството – бе актуализиран на английски език националния доклад на България. /материалът е общодостъпен на www.european-heritage.net. Бе допълнен и съществуващия тезаурус, както бе договорено по време на проведените работни срещи на експертите.

Бе обновена информацията на английски език в профила на националната културна политика в Компендиума на СЕ.

На 8 декември 2010 г. бе приета Резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в състава на страните-учредителки, относно създаването на Разширено частично споразумение за културните маршрути на СЕ, която влезе в сила от 1 януари 2011 г. България е страна съ-учредителка на Частичното споразумение. През тази година започна обсъждането на възможно създаване на маршрути на територията на страната, както и евентуално сътрудничество национални институции и със съседни страни за създаване на трансгранични маршрути
4. Сътрудничество с ЮНЕСКО

Българското участие в работата на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство също бе изключително активно.

Продължиха дейностите по прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г.

На национално ниво са предприети и действия за прилагането на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от формите на културно изразяване (2005).

Своята активна дейност продължава Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.
5. Франкофония

Започна подготовката за участие в VІІІ- те игри на франкофонията в Кот д’ Ивоар през 2017 година, в които България отново ще вземе участие в частта „Култура“.


6.Сътрудничество в региона на Югоизточна Европа.

Успешно се развива и сътрудничеството в региона на Югоизточна Европа. Започна периода на българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (юли 2015 – юни 2016). В неговата програма Министерството на културата участва с проект по линия на политиката на Република България за сътрудничество за развитие, който бе изпълнен успешно. В рамките на проекта се състоя семинар с участието на експерти в областта на културното наследство от страни от Югоизточна Европа и Черноморския регион на тема: „Културата и устойчивото развитие“ на 10-11 декември 2015 г. в София. В семинара участие взеха експерти от Грузия, Босна и Херцеговина, Гърция, Хърватия, Сърбия, Молдова, Косово, Македония и Армения. Семинарът допринесе и за развитието на културното сътрудничество между страните от региона и създаването на контакти между специалисти в областта на опазването на културното наследство, както и за утвърждаване на доброто име и авторитета на България в Югоизточна Европа и Черноморското пространство.


7. Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС)

Министерството на културата участва редовно със свой представител в заседанията на Работната група по култура към ЧИС. През отчетния период бе финализиран Проект на Меморандум за разбирателство между държавите от Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) в борбата срещу незаконния трафик на културни ценности, представляващи археологическо, историческо и етнографски наследство или произведения на изкуството.


9. Форума на славянските култури

България участва в изпълнението на проекти на ФСК, в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”.


11. Двустранно сътрудничество

Двустранното сътрудничество в областта на културата се развива равномерно.

През отчетната година министърът на културата и членове на ръководството на Министерството на културата направиха посещения в Република Азербайджан, Република Турция, Република Полша, Италианска република, Република Франция, Кралство Белгия, Кралство Испания.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:



  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Черна гора за сътрудничество в областта на културата;

  • Споразумение за кинематографска и аудиовизуална копродукция между Правителството на Република България и Правителството на Италианската република;

  • Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културните ценности, културната дейност и туризма на Италианската република за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане.

  • Договореност за сътрудничество в областта на образованието и културата между правителствата на Р България и Р Корея за периода 2015 – 2018 г.;

  • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно взаимното създаване на културни центрове;

  • Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Македония за периода 2015-2017 г.;

  • Спогодба между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата и спорта на Република Казахстан за сътрудничество в областта на културата;

  • Спогодба между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Словашката република за сътрудничество в областта на културата.

На базата на сключеното петгодишно Споразумение за сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Музей „Лувър”, на 14 април 2015 г. в музея Лувър бе открита изложбата „Епопея на тракийските царе- Археологочески открития в България“. Бяха организирани и много съпътстващите Париж.

След посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в София в началото на 2015 г., в рамките на което бе препотвърдено стратегическото партньорство между България и САЩ, се създадоха 4 тематични работни групи. Представители на Министерството участват в РГ „Образование и връзки между народите на България и САЩ”. Една от първите инициативи, резултат от този работен формат е Комисията за опазване на културното наследство, създадена към Комисия "Фулбрайт". Целта на Комисията е да е се подпомагат и инициират двустранни предложения за проекти за опазване на културното наследство, обмен на специалисти и осъществяване на мащабни културни прояви.

През отчетния период бяха проведени конкурси за директори на българските културни институти в Скопие, Република Македония и Москва, Руска федерация. .

Министерство на културата членува в и участва в работата на Мрежата на националните културни институти в чужбина на държавите-членки на Европейския съюз (EUNIC).




Показатели за изпълнение

Мерна единица

План

2015 г.

Отчет 2015 г.

А

Б

1

2










1.Членство в правителствени международни и регионални организации

брой на организациите

27

27

2.Участие в органи на ЕС в областта на културата и аудиовизия

брой на Работни групи и комитети

23

23

3. Участие в хоризонтални програми

брой на подготвени проекти

4

4

4.Сключване на международни договори


брой договори

25

27

5.Изяви на българската култура в чужбина

параметри и брой на организирани прояви

115

127

6.Участие на български творци в международни проекти и прояви

брой участия

350

374

7.Участия в прояви в областта на културните индустрии

брой участия

30

32

8. Съвместни дейности с местни институции и организации

брой

500

647

9. Съдействие при реализацията на представителни изяви на българската култура в чужбина

параметри и брой на организираните прояви

500

514

10. Участие на български творци на международния пазар на изкуства

брой участия

70

83

11. Участия в международни конкурси, фестивали, панаири, съвместни проекти

брой участия

150

203

12. Реализирани форми на информационна политика за пропаганда на българската култура

брой форми

700

707

13. Разкриване на нови български културни институти

брой

1

0

14.Сътрудничество с българската диаспора в чужбина

брой срещи и брой дарения

37

67

Министерство на културата инициира, както и подкрепя логистично и финансово провеждането на голям брой български културни прояви в чужбина, сред които можем да откроим:



  • Изложбата „Епопея на тракийските царе- Археологочески открития в България“в музея Лувър и съпътстващите я прояви в Париж.

  • Участие във фестивала „Балкан трафик“ и Голямото българско хоро на площада Гран Плас в Брюксел

  • Дни на българското кино в Рим

  • Постановка на Софийска опера и балет на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер в гр. Фюсен, Германия (12 - 17 септември т.г.)


Отчет на показателите за изпълнение на програмата




1800.02.07 Бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина“

Закон

Уточнен план

Отчет

(в лева)

І.

Общо ведомствени разходи:

3 973 440

4 119 146

3 851 105

 

Персонал

603 540

537 932

436 270

 

Издръжка

3 269 900

3 496 083

3 335 500

 

Капиталови разходи

100 000

85 131

79 335

1

Ведомствени разходи по бюджета на ПРБ:

3 973 440

4 119 146

3 605 950

 

Персонал

603 540

537 932

346 248

 

Издръжка

3 269 900

3 496 083

3 197 407

 

Капиталови разходи

100 000

85 131

62 295

2

Ведомствени разходи по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0

0

245 155

 

Персонал

 

 

90 022

 

Издръжка

 

 

138 093

 

Капиталови разходи

 

 

17 040

 

От тях за: *

 

 

 

 2.1

1. Програма ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА (2013 -2020) и Европа на гражджаните на Европейския съюз

 

 

245 155

 2.2

2....................................

 

 

 

 

Администрирани разходни показатели **

 

 

 

ІІ.

Администрирани разходни показатели по бюджета

64 400

100 545

48 618

 

Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности в областта на недвижимото културно наследство

64 400

64 400

12 473

 

Подпомагане участието и представянето на Хасан и Ибрахим Игнатови на международни състезания и концерти - РМС № 259/2015 г.

 

36 145

36 145

ІІІ.

Администрирани разходни показатели по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0

0

0

 

1.....................................

 

 

 

 

2....................................

 

 

 

 

Общо администрирани разходи (ІІ.+ІІІ.):

64 400

100 545

48 618

 

 

 

 

 

 

Общо разходи по бюджета (І.1+ІІ.):

4 037 840

4 219 691

3 654 568

 

 

 

 

 

 

Общо разходи (І.+ІІ.+ІІІ.):

4 037 840

4 219 691

3 899 723

 

Численост на щатния персонал

45

38

38


Описание на факторите и причините, оказващи въздействие върху планираните/заявените целеви стойности:

Позитивни въздействия:



  • Запазване на националната културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие, съществуващо в Европа и света. Разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света.

Негативни въздействия:

  • Влияние на процесите на глобализация върху особеностите на националните културни характеристики.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница