През отчетния период няма промени в организационната структура на Министерството на културата.
ІІІ. Преглед на изпълнението по политики ІІІ.1. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство”
Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:
Стратегически и оперативни цели на политиката:
-
Опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп на по-голям кръг от населението до него; създаване на система за популяризиране на богатото ни наследство у нас и по света;
-
Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности;
-
Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
-
Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти.
-
Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;
ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ:
-
Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти
-
Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
-
Развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа;
-
Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
-
Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:
В областта на опазването на недвижимото културно наследство бяха продължени усилията за актуализиране и допълване на нормативната уредба; запазване и засилване на ролята на провеждането на съвместна политика на Министерството на културата с местните власти. Освен усилията за гарантиране на юридическа защита на обектите на недвижимото културно наследство се търсят начини и методи за повишаване на ролята на експертизата във връзка с опазването на недвижимото културно наследство. В Националния регистър на недвижимите културни ценности са включени над 39 000 регистрирани и декларирани недвижими културни ценности и информацията за добиване на статута им подлежи на системна класификация. През периода продължава изграждането на електронна база данни за обектите на териториален принцип с необходимите за създаване на информационната система данни. Системно се извършват проверки от инспекторите в отдел „Недвижимо наследство” и регионалните инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, в резултат на които са съставени актове за административни нарушения по обекти на недвижимото културно наследство по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН и са издадени наказателни постановления за нарушения по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН, което има своята роля за превенция на бъдещи нарушения.
Дейността по опазване на движимите културни ценности включва физическото им опазване, консервацията, реставрацията, контрола и редица други дейности, заложени в Закона за културното наследство и подзаконовата нормативна уредба. Паралелно върви представянето на движимото културно наследство пред публика, свързано с дигитализацията и онлайн достъпа до експозициите и движимите културни ценности в музеите, специализираното обучение на служителите в музеите, обновяването на експозициите, развитието на устойчив културен туризъм, образователните инициативи, изложбите в България и чужбина и др. Планирането и реализирането на прояви в областта на изобразителните изкуства в страната и чужбина изисква по-голям кадрови и финансов ресурс, за да може постиженията на българските творци да бъдат адекватно представени и популяризирани, както и да се осигури гостуването на чуждестранни автори. През последните години инфлацията и бюджетните съкращения на практика са намалили значително възможността използването на финансовия ресурс като инструмент за реализиране на приоритетните цели в сферата на движимото културно наследство и изобразителните изкуства. Финансирането на държавните културни институти в сферата на музеите и подводните археологически проучвания, които са в системата на Министерство на културата не беше синхронизирано с начина на финансиране на другите културни институти. По инициатива на Министерството на културата и със съвместните усилия на Министерство на културата, Министерство на финансите, национално представените синдикати и професионалните сдружения, бяха изготвени мотиви, разчети и предложения за законодателни промени, след приемането на които, стана възможно в 10 държавни музея в системата на Министерство на културата, Центъра за подводна археология и Културен център „Двореца” да бъде въведен нов модел за финансиране със стандарти, като беше отчетен националния характер на културните институти. Чрез прилагането на система на делегиран бюджет от 2016 г. и благодарение на предоставените средства по основния и допълващ стандарт на държавните културни институти ще им се даде по-голямата самостоятелност и извършената реформа ще стимулира тяхната активност за привличане на повече собствени приходи.
Министерството реализира политиката посредством следните програми:
-
„Опазване на недвижимото културно наследство”;
-
„Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”
Показатели за изпълнение
|
Мерна единица
|
План
|
Отчет
|
1. Поддържане на Националния регистър на недвижимите културни ценности
|
брой НКЦ
|
39 037
|
39 141
|
2. Издирване, изучаване и определяне режими на опазване на НКЦ и определяне реда за обществен достъп
|
брой обекти
|
600
|
160
|
3. Реставриране и консервиране на движими културни ценности
|
брой
|
-
|
52
|
4. Посетители в музеи и галерии
|
брой
|
2 900 000
|
3 149 743
|
Забележка: По т. 4 се отчитат посетителите на държавните и общинските музеи и галерии
Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите:
-
Народно събрание;
-
Министерски съвет;
-
Министерство на финансите;
-
Министерство на вътрешните работи;
-
Министерство на външните работи;
-
Министерство на образованието и науката;
-
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
-
Министерство на регионалното развитие ;
-
Министерство на труда и социалната политика;
-
Министерство на земеделието и храните;
-
Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;
-
Национално сдружение на общините в Република България;
-
Агенция „Митници”;
-
Гранична полиция;
-
Прокуратура на Република България;
-
Общини;
-
Граждански сектор.
Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика:
Министърът и ресорните заместник министри.
Сподели с приятели: |