ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

• 
  Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
  
• 
  Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;
  
• 
  Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор.
  
• 
  Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет.
  
• 
  Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.
  
• 
  Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.
  
• 
  Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи
  

• 
  Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
  
• 
  Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
  
• 
  Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
  
• 
  Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
  
• 
  Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
  
• 
  Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
  
• 
  Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
  

Въведените делегирани бюджети в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Новите финансови условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена.

Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена. Няколко сценични института се намират в лошо финансово състояния и реализираха преразходи на годишните си бюджети.

Анализът на състоянието на сценичната мрежа в контекста на финансовия модел за делегирани бюджети и работата с културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство за развитието на високо художествен сценичен продукт и все по- разширяващия се достъп на зрителските аудитории до него е важна стратегическа цел за националната ни култура. В посока на приоритета за непрекъснат мониторинг и контрол на дейностите в този сектор беше извършена и комплексна оценка за 2014 г. съгласно Правилата за мониторинг и контрол на държавните сценични институти.

Оценката на дейността на сценичните институти показва разнообразяване на обхвата и увеличава броя на спектаклите.

Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции.

Друга област на тази политика е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.

Изминалата година може да се определи като успешна за изпълнението на заложените цели в областта на филмопроизводството. Тринадесет нови български /игрални, документални и анимационни/ филма, от които единадесет, създадени с държавна подкрепа, имаха премиери в киносалоните на Република България. Въпреки малкото на брой премиерни филми в българските киносалони, нашето кино продължи да получава международно и национално признание. Продължават да печелят награди и филмите, създадени в предишните години.

С държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на шест филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивалите в Берлин и Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Прага, Варшава, Париж, Потсдам, Рим, Москва, Санкт Петербург и Ню Йорк.

Сериозни и ползотворни бяха и всички дейности, които се извършиха в областта на международното културно сътрудничество.

• 
  „Национален фонд “Култура”;
  
• 
  „Филмово изкуство”;
  
• 
  „Сценични изкуства”;
  
• 
  „Фестивали, конкурси, събития и чествания”;
  
• 
  „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;
  
• 
  „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”;
  
• 
  „Популяризиране на българската култура в чужбина”;
  
• 
  „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата и закрила на деца с изявени дарби”.
  

• 
  Народно събрание;
  
• 
  Министерски съвет;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и ;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните;
  
• 
  Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България;
  
• 
  Училищни настоятелства;
  
• 
  Агенция „Митници”;
  
• 
  Гранична полиция;
  
• 
  Прокуратура на Република България;
  
• 
  Културни институти към посолствата на чужди държави в България;
  
• 
  Общини;
  
• 
  Граждански сектор.
  

Министърът и ресорните заместник министри.