ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

1. 
   Книжен сектор, библиотеки
   

През 2015 г. в резултат на конкурсна сесия финансово са подкрепени 76 проекта, в направленията българска и преводна художествена литература; българска и преводна хуманитаристика; литература за деца и юноши; културно-историческо наследство и съвременна култура.

Средствата са предоставени на базата на утвърдени вътрешни критерии и след одобрена докладна записка. Сред подкрепените инициативи са, както такива, които са традиционни и значими, така и такива изискващи мобилност и рефлективност.

Като по-значими изпъкват:

• 
  Провеждането на ХVІI-то издание на Националния фестивал на детската книга, който се проведе от 11 - 13 май 2015 г. в гр. Сливен.
  
• 
  Предоставена е финансова подкрепа на сдружение „Форум България – Русия” за подпомагане представянето на документалната книга „Щастлива съм …” на доц. д-р Свобода Гюрова.
  
• 
  Подкрепен е Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, който се провежда в рамките на Славейкови празници в гр. Трявна (м. юни 2015 г.).
  
• 
  Във връзка с провеждането на ежегодния литературен фест „Пловдив чете” 2015, чрез Община Пловдив беше финансирано закупуването на книги за библиотека „Иван Вазов” – Пловдив и читалищните библиотеки на територията на Община Пловдив.
  
• 
  Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928” е единственото издателство в България за художествена и справочна литература на брайлов шрифт, както и единствената институция, която осигурява електронни книги за незрящи, отчитайки спецификата на тези книги и нуждите на техните ползватели, беше подкрепена издателската дейност на читалището с подпомагане издаването на 98 брайлови тома на три издания.
  
• 
  През 2015 г. се навършиха 830 години от въстанието на братята Петър и Асен и възобновяване на българската държава, Министерството на културата подпомогна Регионална библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново за издаването на юбилеен брой на в. „Велико Търново”.
  
• 
  В рамките на Националните културни празници „Албена” 2015 е подкрепено издателство „Гео Милев”, като с отпуснатите средства бяха предоставени книги на библиотеки, свързани със срещи и представяния на книги от известни български творци
  
• 
  Във връзка със 120-годишнината от рождението Гео Милев е подпомогнато издателство „Захари Стоянов” в издаването на поредица „Нови изследвания за Гео Милев”.
  

Най-значимата държавна награда в областта на книгоиздаването, която включва награди в 9 категории и награда за цялостен принос. Церемонията по награждаването се проведе на 12 юни 2015 г. в гр. Пловдив, като е предхождана от обявяване на конкурса, събиране на предложенията, работа на комисията за обявяване на номинациите и наградените.

Съвместно с Асоциация „Българска книга” е организирано представянето на България на международните панаири на книгата. Подпомогнато е участието на страната ни с национален щанд в Международното книжно изложение на детската книга в Болоня (4-7 април 2016 г.), финансово е подкрепена и съпътстващата програма на Софийския международен панаир на книгата (8-13 декември 2015 г.), както и организацията и провеждането на Софийски международен литературен фестивал (25.11.-13.12.2015 г.).

През 2012 г. в Москва се подписа споразумение между Министерството на културата на Република България и ГБИЛ „М. И. Рудомино” за реализирането на проекта „Нов български роман”. Документът предвижда през периода с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България да бъдат преведени на руски език и издадени 14 български романа на водещи съвременни наши автори. През 2015 г. от руската страна бяха преведени и издадени книгите „Елените” на Светлозар Игов и „Странният рицар на Свещената книга” на Антон Дончев.

Ежегодно страната ни се включва в престижния международен проект „Транспоезия” в Брюксел. Целта на проекта е, всяка държава-членка да се представи със свой поет. През изминалата година наш представител беше поетесата Аксиния Михайлова.

- Програма „Българските библиотеки-съвременни центрове за четене и информираност” 2015 г. С реализирането на тази програма се цели да се подкрепи обновяването на библиотечните фондове на обществените библиотеки с нова актуална литература, културна и литературна периодика и други съвременни информационни източници, чрез което българските библиотеки ще могат да отговорят на нарастващите потребности на читателите. В резултат на обявената конкурсна сесия бяха подкрепени 216 обществени библиотеки за обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници.

Продължава дейността по съвместната програма на Министерството на културата и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, чиято стратегическа цел е предоставянето на лесен и равноправен достъп до информация, знание, комуникация и електронни услуги чрез безплатно ползване на интернет в обществените библиотеки.

Чрез фондация „Глобални библиотеки – България”, на която Министерството на културата е сред съучредителите, се координират действията свързани с устойчивостта на програмата, която е в процес на продълшжение. Министерството активно участва в дейността на фондацията, посредством предоставяне на методическа помощ и финансова подкрепа за реализиране на дейности на територията на цялата страна.
2. Читалища
2.1. Любителско творчество

За развитие на любителското творчество през 2015 г. са подкрепени финансово 37 проекта на общини, читалища и неправителствени организации с насоченост към детски и младежки дейности, формиране на национално самосъзнание, защита на етническата идентичност, интеграция на ромите, възпитание в толерантност и интеркултурен диалог, активен живот на възрастните хора, интеграция на хора с увреждания и развитие на творческия потенциал. Финансовото подпомагане е на базата на утвърдени правила и е осъществявано след одобряване на докладни записки.

Сред подкрепените изяви се открояват: националните конкурси за гайда, акордеон и класическа китара (включени в Програмата за закрила на деца с изявени дарби), ромският празник Василица, наградите „Шофар” , Международен семинар и фолклорен фестивал на армъните в България, фестивал на етносите „България за всички”, Националният поетичен конкурс „Жената – любима и майка”, карнавалът „Златното магаре” в община Дулово, 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова, Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод”, Националният събор „Странджа пее”, Фестивал на турския фолклор, Дни на възрожденската и патриотична песен „Топчето пукна”, Международен фолклорен фестивал „Дунавци пее”, Национален фестивал на художествената самодейност на сляпо-глухите, литературен конкурс „Майски срещи на славянските писатели” и др.
2.2. Отличия за читалища

Продължава подкрепата на читалищната дейност, с оглед на това, че читалищата са естествена среда за съхраняване на традиции и за утвърждаване на националната идентичност, в защита на културното многообразие и многообразието от форми на културно изразяване. Институционална подкрепа са получили 30 читалища, които са отличени с грамота или плакет на Министерството на културата за принос в развитието на читалищното дело и националната култура, в т. ч. и читалищни дейци, ръководители на художествени състави, преподаватели, библиотекари, получили грамоти за творчески постижения.

Продължава и ежедневно се актуализира публичният регистър на народните читалища. Същият е създаден съгласно изискванията на ЗНЧ. През 2015 г. са издадени 323 удостоверения за пререгистрация, което дава възможност на читалищата да кандидатстват по редица национални и международни програми за финансиране на творчески проекти и създаване на партньорства с други организации.

Целево са финансирани седем значими културни прояви в сферата на нематериалното културно наследство и любителското изкуство, както следва: XI Национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2015 г., Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград, Фестивал на любителските театри в Каварна, Международен маскараден фестивал „Кукерландия”, Ямбол, Фестивал на духовната музика в Габрово и честване на 165 години от рождението на Иван Вазов в Сопот.

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. През 2015 г. се проведе неговото XI издание, с което се отбеляза и 50 годишнината на събора. Традиционно организатори на събитието са Министерството на културата и Община Копривщица, в сътрудничество с областния управител на Софийска област, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките, други министерства, ведомства и организации. XI Национален събор на българското народно творчество премина под почетния патронаж на генералния директор на ЮНЕСКО – Ирина Бокова. На 7,8 и 9 август в местността „Войводенец”, на седем сцени, от 9 до 18 часа, беше показано жанровото разнообразие и изключителното богатство на нематериалното ни културно наследство. Всеки регион на страната се представи с програма, включваща отличените изпълнители на състоялите се предварителни регионални събори. В самия град Копривщица - на две сцени се представиха самодейци от страната и състави от чужбина. На 7 август на пл. „20 април” гостува сурвакарската група от с. Долна Секирна, Община Брезник, която показа Сурвакарски игри от Пернишко – българската кандидатура, вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството в края на 2015 г. На седемте естради в местността „Войводенец” представиха своите знания и умения повече от 14 000 певци, свирачи, танцьори и разказвачи. В над 100 часовата програма националната експертна комисия присъди общо 743 грамоти за постижения и 416 плакета за индивидуални и групови участници, а 104 читалища бяха отличени с плакет за цялостен принос и приемственост в работата. За гостите на събора и на Копривщица представляваше интерес и представянето на традиционни български занаяти от цялата страна. На улицата на занаятите бях показани и Чипровските килими, вписани през 2014 г. в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството.На тържественото откриването на събора участие взеха Бистришките баби, признати като част от световното нематериално културно наследство още през 2005 г., както и групи, получили статут на „живи човешки съкровища”, включени в Националната листа на нематериалното културно наследство. На заключителния концерт се изявиха най-добре представилите се изпълнители от регионите на страната. Българската национална телевизия и Българското национално радио осъществиха директни излъчвания от събора.
4. Нематериално културно наследство – дейности по прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 година
4.1. Национална система „Живи човешки съкровища – България“ и национален регистър на нематериалното културно наследство.

Издадената, в съответствие с чл. 42, ал. 2 от Закона за културното наследство, Наредба №1 за реда на водене на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България, в сила от 18.05.2013 г., обн. в ДВ, бр. 45, от 18.05.2013 г., дава право на читалищата и музеите да правят предложения за вписване на нови елементи на нематериалното наследство, важни за съответните общности. Тази регистрация осигурява участието им в попълването на националната система „Живи човешки съкровища – България”.

Във връзка с издаването на удостоверение за регистрация са предприети действия за обновяване на регистъра. Сключен е договор с фирма за поддръжка.
4.2. Вписване на елементи в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

През 2015 г. българската кандидатура „Празникът Сурова в Пернишко” беше вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Разработената кандидатура, под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата за разглеждане през 2016 г. По самото досие работят експерти от Министерството на културата и научни сътрудници от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Използвани са различни документални архиви от 1965 г. насам от фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Кандидатурата е подкрепена и от участници в събора от цялата страна, от мрежата на народните читалища, както и от домакините в лицето на Община Копривщица.

Беше отложено разглеждането на внесената в ЮНЕСКО мултинационална кандидатура за мартеницата, поради направени препоръки от страна на Секретариата по Конвенцията (2003). Министерството на културата участва в изготвянето на становище по препоръките.

Националният съвет по нематериално културно наследство проведе в отчетния период две редовни заседания и консултира процеса на подготовка на XI Национален събор на българското народно творчество – Копривщица, 7-9 август 2015 г.

Във връзка с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство се осъществява непрекъснат контакт със секретариата на ЮНЕСКО, с ръководството на Регионалния център за опазване на нематериалното наследство за страните от ЮИЕ под егидата на ЮНЕСКО. Министерството на културата участва в Деветата годишна среща на експерти по нематериално културно наследство в Югоизточна Европа, проведена във Венеция през м. юни, 2015 г.

В сътрудничество с Националната комисия на България за ЮНЕСКО, Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство за страните от ЮИЕ под егидата на ЮНЕСКО, БАН и УниБИТ бе организирана и проведена международна конференция „70 години ЮНЕСКО”. Във форума участие взеха представители от всички страни в региона на Югоизточна Европа.
5. Работа по национални и международни планове и програми.
Чрез мрежата от читалища се реализират хоризонталните политики за осигуряване на по-широк достъп до култура, за участие в творчески дейности и в културния живот на населеното място на хора от всички възрасти и социални групи от населението, реализират се интеграционни процеси, създават се условия за неформално и самостоятелно учене през целия живот, за равен достъп до човешкото знание, комуникация и информираност, за насърчаване на културното многообразие, за преодоляване на дискриминацията, расизма и нетолерантността, за приемственост между поколенията. За изпълнението на тези държавни приоритети, които целят подобряване на качеството на живот на българските граждани, Министерството на културата участва в подготовката на национални стратегии, планове и програми в областта на демографската, социалната и образователна политика. Изпълняват се ангажименти по Националната стратегия за учене през целия живот, Национален план за равни възможности на хората с увреждания, Национален план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Национална стратегия и План за действие за интеграция на ромите в Република България, Национална стратегия за младежта, Национален план за намаляване броя на децата, отпаднали от образователната система, Национален план за равни възможности на жените и мъжете и Национална стратегия и План за нейното изпълнение за демографско развитие, за преодоляване на бедността и социалното изключване, в изпълнение на Концепцията за активно стареене и Националната програма за развитие „България 2020”. По изброените документи са подготвени периодични информации за напредъка по тяхното изпълнение за 2014 г., които са част от годишните доклади на съответните министерства, МОН, МТСП, ММС, водещи институции по тях.

Изпълняват се мерките, заложени в одобрената през 2014 г. Концепция за прилагане на чл. 30 – участие в културен живот, почивка, спорт и свободно време, от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

За изпълнение на програмата в Министерството на културата са разработени Правила за целева подкрепа на творчески проекти в областта на любителското изкуство, по които се разглеждат постъпили предложения за финансова помощ от читалища, други неправителствени организации и общини. Подкрепя се организирането на фестивали, събори, прегледи, чествания конкурси и др. форми за развитие на творческия потенциал, за изява на таланти, за популяризиране на постиженията, за съхраняване на традиционната култура, за обмяна на опит. До края на 2015 г. са подкрепени 37 проекта, сключени са договори със съответните организатори, които са се отчели в Министерството на културата в определените срокове.

Периодично се регистрират нови читалища, което показва, че тази форма на гражданско сдружаване е популярна и дава възможности на хората да развиват разнообразна дейност в полза на своите членове и местната общност.

За реализиране на програмата и за популяризиране на нейните цели и възможности, Министерството на културата участва, чрез своите експерти в редица форми за обмяна на опит и информация с външни организации. Актуална информация се публикува регулярно и на информационния сайт на читалищата.

През 2015 г. Министерството на културата продължи да участва в организацията и провеждането на работни семинари на тема: „Място и роля на народните читалища в Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020 г.) с акценти: насърчаване на културното многообразие и гражданско образование.

Семинари с участието на експерти от министерството бяха проведени в областите Смолян, Бургас, Варна, Перник, Пазарджик, Стара Загора, София, Силистра, Велико Търново и др.

На семинарите бяха поканени и взеха участие представители на областни и общински администрации, областните информационни центрове, регионални библиотеки, музеи, неправителствени организации, училища, регионални инспекторати на Министерство на образованието и науката и други структури, които работят в областта на образованието и културата.

Бяха представени добри практики от дейността на читалищата, успешни форми за учене през целия живот, осъществени в сътрудничество с други институции, потърсиха се нови възможности за споделяне на ресурси и актуални програми за финансиране на проекти.

Организирането на тези семинари се посреща с желание от страна на работещите в читалищата, спомага подобряването на диалога с областните и местните власти, както и с други граждански организации и структури по места.

В гр. Перник беше осъществена методическа среща с експертите от РЕКИЦ „Читалища”.

За организацията на националния събор на българското народно творчество се проведе работна среща на регионалните координатори, съвместно с Община Копривщица и ИЕФЕМ към БАН.

• 
  Кратко описание на показателите за изпълнение –
  

• 
  Източници на информацията за данните по показателите за изпълнение;
  

Данните за изпълнението на т.1. са резултати от селектирани и предложени от отдел „Регионални дейности” становища за подкрепа на творчески проекти на НПО, читалища и общини, които са получили целева подкрепа за осъществяване на политиката на Министерството на културата в областта на нематериалното културно наследство и любителското изкуство.

Поради ограничение на финансовия ресурс, до края на 2015 г. не беше проведена конкурсна сесия за целева подкрепа на народните читалища. Данните показват, че интересът към този механизъм за финансиране чрез възможностите на централния бюджет е много голям и е необходимо да бъде продължен и доразвиван.

С целевата подкрепа се осигуряват условия за читалищата да кандидатстват едновременно по няколко направления и да закупуват музикални инструменти, сценично облекло, книги и периодични издания, да създават и съхраняват колекции с културни ценности, да поддържат дейности по националната система „Живи човешки съкровища – България”, да организират културни прояви и да реализират нови творчески проекти.

Информацията, получена от регионите, показва, че читалищата все още ползват слабо оперативните и други програми в подкрепа на тяхната дейност, за което е необходимо да се продължи и оказването на методическа помощ за развитието на капацитета им, за подобряване на диалога с областните и общински администрации, за споделяне на ресурси с други институции.