Отчет за стопанския резултат, таблица на паричните потоци и отчет за промените в нетните активи 13
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Забележки От 1.1.2012 г. до 31.12.2012 г. От 1.1.2011 г. до 31.12.2011 г.
- Печалба от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви 35 175
- Нетни парични потоци от оперативни дейности -241 261 -149 099
- Нетни парични потоци от финансови дейности 255 550 189 791
- Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти 14 289
- Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година 466 568
- Парите и паричните еквиваленти се състоят от
- Допълнителни оповестявания на оперативни парични потоци 2012 2011
- 3.5 БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. Обща информация
- Важни счетоводни политики
- Справедлива стойност на финансовите инструменти
- Загуби от обезценка на заеми и вземания
- Оценка на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата
- Обезценка на финансови активи, налични за продажба
- Издадени стандарти, които още не са в сила
- Конвертиране на чужда валута
- Финансови активи, държани до падеж
- Финансови активи, налични за продажба
Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети. 3.4 ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. (хил. EUR)
Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети. 3.5 БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.
Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., ревизирано на 25 юни 2005 г. и 23 юни 2010 г. Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението. Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС, и се изплаща съгласно финансовите протоколи, определени за последователни периоди от пет до шест години. В рамките на Споразумението и вследствие на влизането в сила на втори финансов протокол на 1 юли 2008 г. (обхващащ периода 2008—2013 г.), наричан 10-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ или „банката“) е поверено управлението на:
Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. По предложение на Управителния комитет на ЕИБ, Съветът на директорите на ЕИБ прие финансовите отчети на 14 март 2013 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите от 14 май 2013 г.
Финансовите отчети на механизмът се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както е прието от Европейския съюз.
Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още управителните органи на Европейската инвестиционна банка да дадат своята оценка в процеса на прилагане на счетоводната политика на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, които предполагат прогнозиране и голяма сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са значителна част от финансовите отчети. Най-много се използват прогнози и приблизителни оценки в следните случаи:
Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките включват ликвидността и данните, използвани в модела, като корелация и изменчивост на деривати с падеж повече от 3 месеца.
Механизмът прави преглед на проблема със заемите и вземанията на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за всеобхватния доход трябва да се впишат средства за обезценка. По-специално управленският орган на Европейската инвестиционна банка трябва да направи оценка на размера и графика на бъдещите парични потоци при определяне на равнището на необходимите предоставени средства. Тези оценки се основават на допускания относно редица фактори, като реалните резултати може да се различават, което води до по-нататъшни промени в предоставените средства. Освен специалните средства за отделни значителни заеми и вземания, механизмът може да запази колективни средства за обезценка за финансови рискове, за които макар и да не е установено, че се налагат специални средства, предполагат по-голяма вероятност за несъбиране, отколкото в момента на отпускането им. По принцип се приема, че един заем е обезценен, когато плащането на лихвите и главницата е просрочено с 90 дни или повече, и същевременно ръководството на Европейската инвестиционна банка счита, че има обективни индикации за обезценяване.
Оценката на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата, обикновено се основава на следното:
Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за извънборсовите капиталови инвестиции, налични за продажба, налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.
Механизмът третира предназначените за продажба капиталови инвестиции като обезценени, когато е налице голям или продължителен спад на справедливата стойност под тяхната себестойност или когато съществуват други обективни доказателства за обезценка. Определянето на „голям“ и „продължителен“ изисква преценка. Според механизма „голям“ означава обикновено 30 % или повече, а „продължителен“ — над 12 месеца. В допълнение механизмът прави оценка на други фактори, включително нормалната изменчивост на цените на акциите за котираните ценни книжа, бъдещите парични потоци и сконтовите фактори за некотираните ценни книжа.
Приетата счетоводна политика съответства на тази от предходната финансова година. Механизмът не е приел нови или изменени стандарти МСФО през годината. Издадени стандарти, които още не са в сила Редица нови стандарти, изменения и допълнения към стандартите и разяснения влизат в сила за годишните периоди, започващи след 1 януари 2012 г., и не са били приложени при изготвянето на настоящите финансови отчети. МСС 1 „Представяне на компоненти на другия всеобхватен доход“ Измененията на МСС 1 променят групирането на компонентите, представени в „Друг всеобхватен доход“. Компонентите, които ще бъдат прекласифицирани към печалба и загуба на по-късен етап, ще бъдат представени отделно от компонентите, които никога няма да бъдат прекласифицирани. Стандартът е в сила за периодите, започващи на или след 1 юли 2012 г., с разрешено ранно приемане. МСФО 9 Финансови инструменти Като първа стъпка в проекта от три части от IASB за замяна на IAS 39 Финансови инструменти, този стандарт дава ново определение на категориите финансови активи и пасиви, както и тяхното счетоводно третиране. Стандартът остава „текуща дейност“ и накрая ще замени напълно IAS39. Текущата дата на влизане в сила на стандарта е 1 януари 2015 г. МСФО 9 все още не е приет от Европейския съюз. В механизма не се планира ранно приемане на този стандарт и степента на въздействие все още не е определена. Следният стандарт е издаден през 2011 г. с дата на влизане в сила 1 януари 2013 г. с разрешено ранно приемане. Въздействието от приемането на този стандарт върху финансовите отчети на механизма още не е определено. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност Този стандарт определя справедливата стойност, задава рамка за измерване на справедливата стойност и изисква оповестяване на оценките по справедлива стойност.
Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.
Механизмът използва евро (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционална валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда. Операциите в чужда валута се изразяват в евро по валутния курс за деня на операцията. Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се превръщат в евро по валутния курс за деня към датата на съставяне на счетоводния баланс. Печалбата или загубата от такова превръщане се записва в отчета за всеобхватния доход. Непаричните позиции, които са изразени в историческа стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на първоначалните операции. Непаричните позиции, изразени в справедлива стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност. Разликите при конвертиране, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутни разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се записват в отчета за всеобхватния доход. Елементите от отчета за всеобхватния доход се превръщат в евро по валутния курс в края на всеки месец.
Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко.
Финансовите активи се отчитат въз основа на датата на плащане.
Финансовите активи, държани до падеж, включват котирани облигации с намерението да се задържат до падежа. Тези облигации първоначално се записват по тяхната справедлива стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на облигацията. На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив или група от финансови активи са се обезценили. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, (или събитието) оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Загубата от обезценка се признава в печалбите и загубите и размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци, сконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на инструмента.
Заемите от механизма се отчитат като активи, когато се предоставят парични средства на механизма на заемополучателите. Първоначално те се вписват по себестойност (нетни предоставени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по операцията, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода за ефективния доход без провизии за обезценка или несъбиране.
Финансови активи, налични за продажба, са тези, които са определени като такива, или тези, които не могат да бъдат класирани в никоя от следните категории: определени по справедлива стойност чрез печалба или загуба, инвестиции, държани до падежа, или заеми и вземания. Те включват капиталови инструменти и инвестиции във фондове за рисков капитал. След първоначалната оценка финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват по справедлива стойност. Трябва да се отбележат следните уточнения за оценката по справедлива стойност на капиталовите инвестиции, когато тя не може да се определи въз основа на активните пазари: Справедливата стойност на всеки фонд за рисков капитал се основава на последната налична нетна стойност на активите (НСА), отчетена от фонда, ако е изчислена въз основа на международните насоки за оценка, признати за съвместим с IFRS (например: Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоки IPEV), публикувани от Европейската асоциация за рисков капитал). Механизмът може все пак да реши да коригира отчетената от фонда НСА, ако са налице проблеми, които могат да повлияят на оценката. б. Преки капиталови инвестиции Справедливата стойност на инвестицията се основава на последните съществуващи финансови отчети, като при необходимост се използва отново същият модел като модела, използван при придобиване на участието. Нереализираните печалби или загуби от фондове за рисков капитал и преки капиталови инвестиции се записват ресурсите на вносителите, докато инвестициите не бъдат продадени, събрани или ликвидирани или докато не бъдат приети за обезценени. Ако дадена инвестиция, налична за продажба, е приета за обезценена, натрупаната нереализирана печалба или загуба, предварително приета като собствен капитал, се включва в отчета за всеобхватния доход. За извънборсови инвестиции справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (например сконтирани парични потоци или няколко). Тези инвестиции се отчитат по себестойност, когато справедливата стойност не може да бъде измерена по надежден начин. Да се отбележи, че през първите 2 години на инвестицията те се признават по себестойност. Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционна дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други подобни. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на IAS 27 и IAS 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.
|