Отчет за участие в Конференция на сае под надслов "Проектиране за бъдещето Пазарът и качеството на живот"



Дата09.09.2016
Размер278.79 Kb.

До Председателя на УС на САБ,

арх. Спиридон Ганев


ОТЧЕТ




за участие в Конференция на САЕ под надслов “Проектиране за бъдещето – Пазарът и качеството на живот” и в Генералната асамблея на Съвета на Архитектите на Европа – Брюксел, Белгия

/9.04 – 13.04.2008/




арх. Росица Златанова



На основание Заповед № 30/31.03.2008 на Председателя на УС на САБ




Уважаеми г-н Председател,
В изпълнение на Ваша заповед № 30/31.03.2008 г. бях командирована в Брюксел за периода 09-13.04.2008г., където взех участие в конференция на тема „Проектиране за бъдещето - Пазарът и качеството на живот” и в Генералната асамблея на Съвета на архитектите на Европа (САЕ). Пътуването беше осъществено със самолет, съгласно цитираната по-горе заповед. Всички документи за отчитане на командировката са предадени на Гл. счетоводител, Финансово-счетоводен отдел на САБ, г-жа Елена Аргирова, в сроковете, предвидени по действащото законодателство. Материалите от конференцията заедно с един комплект диск с направени от мен снимки във връзка с обявения на Конференцията градоустройствен конкурс за „Европейския квартал” в Брюксел са окомплектовани и предадени на съхранение в отдел „Международна дейност” на арх. Любомир Милков.
На Конференцията и Генералната асамблея България бе представена от две делегации. В делегацията на САБ участва още проф. д-р арх. Веселина Троева, а делегацията на КАБ бе представена от арх. Петко Йовчев и арх. Желязко Иванов.

І. Конференция на САЕ под надслов “Проектиране за бъдещето – Пазарът и качеството на живот”


Конференцията се състоя в обновената и превърната в конгресен център сграда “Флаже билдинг”- бивша сграда на радиото, под патронажа на Председателя на европейската комисия Жозе Мануел Барозо.
1. Участници и дневен ред
Като участници в събитието бяха обявени около 400 делегати от 33 страни, между тях изтъкнати политици, учени, архитекти, представители на строителния бизнес и банковото дело, известни журналисти. Достатъчно е да се споменат имена като Сийм Калас – Вицепрезидент на Европейската комисия по административни дела, одити и борба с корупцията, Жан–Мари Бопюи – Президент на интергупата „Градски жилища” към Европейския парламент, Ян Олбрихт –Вицепрезидент на комисията по регионално развитие и първи Вицепрезидент на интергупата „Градски жилища” към Европейския парламент, Вим Деетман- държавен съветник и бивш кмет на Хага, проф. Марк Клайнман – Завеждащ Дирекция “Регионална, градска и икономическа политика” към департамента на общините и местното самоуправление в Обединеното кралство, Янез Подобник –Министър на околната среда и пространственото развитие в Словения и завеждащ Канцелария на Съвета на министрите за околна среда, градско развитие и териториална кохезия, Шарл Пике-министър–председател на Столичен регион Брюксел, Кристин Албанел – Министър на културата и комуникациите на Франция, Одил Куентен – генерален директор на Дирекция “Образование и култура” към Европейската комисия.
В програмата на конференцията извън официалното откриване и заключителните речи, бяха включени четири сесии, посветени на четири основни теми, рамкиращи четирите основни стълба на устойчивата архитектура:
Сесия А – Социалния стълб: Архитектурата и нейната роля в социалната кохезия

Сесия B – Икономическия стълб: Пазарът и качеството на изградената среда

Сесия C - Екологичния стълб: Осигуряване устойчивост на изградената среда

Сесия D – Културния стълб: Строителната култура - ключ към балансирано градско и пространствено развитие.
Към всяка от сесиите бе организирана своеобразна “кръгла маса” с участието на изтъкнати специалисти, които посредством фасилитатор доразвиваха темата на основния доклад. Последните 10-15 минути на всяка сесия бяха отделени за дискусия с участие на публиката.
2. Кратко резюме на докладите и на изказванията по теми
Конференцията бе открита с встъпително слово на бившия Президент на САЕ Жан-Франсоа Сюзини, който обясни смисъла на инициативата, а именно да засили диалога върху една от “най-важните цели на нашето време – бъдещето на нашите градове”. Той изказа опасения, че често икономическите фактори са в разрез с принципите за устойчиво развитие, а много често публично-частните партньорства, които са в основата на много от съвременните планове, застрашават качеството на средата. Но той изказа и надежда, че дискусиите на тази конференция ще дадат отговор на въпроса как да направим от Европа “по-чувствително, по-ангажирано и щедро пространство”.
След Ж.Ф.Сюзини взе думата Сийм Калас, който сподели, че възгледите на САЕ за устойчиво развитие имат много общо със строителната политика на Европейската комисия, одобрена през 2007г. и по-конкретно със значението, което поставя САЕ върху качеството на живота. Изтъквайки приноса на архитекти като Виктор Орта и Пол Анкар за неповторимия привкус на Art Nouveau в европейската столица, той изказа съжаление за наличието на твърде много “сравнително невзрачни сиви сгради”, определящи облика на съвременния Европейски квартал в Брюксел. В тази връзка той използва момента, за да обяви международния конкурс за градоустройствено решение на Европейския квартал – района на Rue de la Loi, като помоли аудиторията да разпространи информацията за конкурса (Приложение в материалите от Конференцията). Като крайна цел на конкурса той обяви “създаване на по-малко, но по-ефективни сгради и спестяване на средства от данъкоплатците”. Еврокомисар Калас изтъкна трите основни елемента в общата стратегия на Комисията, а именно: социалното предизвикателство, устойчивото развитие и интеграцията на културата. Той завърши речта си с думите на Франк Ллойд Райт “Архитектът трябва да е пророк… и ако не вижда поне 10 години напред, той не може да се нарича архитект”

Встъпителния блок на конференцията завърши с речта на Рикардо Петрела – професор по хуманна екология към Академията за архитектура в Швейцарско-италианския университет. Основна теза на неговия доклад бе “поставянето на гражданите в сърцето на града”. Той заяви, че всички жители на града без изключение трябва да имат думата при неговото развитие и управление, но за съжаление градоустройствената политика към момента се твори от олигархията на културния, политически, религиозен и икономически елит – “малцината щастливци” – които едновременно влияят и се облагодетелстват от решенията за разпределението на ресурсите. В подкрепа на казаното той изтъкна редица примери, един от които - Флоренция, която въвежда строга забрана за присъствие на бедните и просяците в центъра на града, за да не бъдат отблъснати туристите. Той критикува приватизацията на обществените пространства на града, като призова архитектите чрез своите проекти да съдействат за намаляване на бедността, вандализма и изключването на отделни общности. Публично-частните партньорства, които в настоящия момент гонят единствено високите печалби, трябва да се реформират в публични партньорства между градовете и тези, работещи за общественото добруване. Самите градове трябва да отделят ресурси, за да се адаптират към глобалните промени в климата, и да бъдат планирани така, че да контролират причините за климатичните промени, но това ще стане тогава, когато обществените блага се върнат в ръцете на обществото.
Сесия А – Социалния устой: Архитектурата и нейната роля в социалната кохезия
В тази сесия се наложи мнението, че градоустройствената политика се нуждае от интегриран, хоризонтален подход и че всички включени и засегнати от тази политика - архитекти, политици, частни предприемачи и граждани, трябва да бъдат включени в процеса на вземане на решения.

В изказването си Ян Олбрихт заяви, че градската политика е пан-европейска тема и проблемите на града трябва да се решават на локално, регионално и общоевропейско ниво. Само тогава градовете ни ще се превърнат в мотори на икономически растеж, както е предвидено в Лисабонската стратегия. “Пространството не е лукс а основна нужда за всеки европеец” и архитектът трябва да изиграе основна роля в усъвършенстването на градските пространства чрез конкретни предложения. “Градската политика на европейско ниво трябва да възприеме интегриран хоризонтален подход, който да пресече секторизацията на управленската политика”. Той подчерта значението на градските пространства за създаване на градска идентичност и ролята на интегрирания подход за създаване на териториална кохезия .
Изказването бе последвано от кръгла маса, посветена на темата “Как архитекти и лидери могат да работят по-добре заедно”?
В кръглата маса участваха Илда Кърти, Заместник кмет по въпросите на градското обновяване и интеграционна политика на гр. Торино, Италия, Франсоаз Фаварел, архитект-градостроител от Тулуза, Франция и Марк Клайнман.
Г-жа Кърти говори за успеха на градското обновяване на Торино, който според нея се дължи на привличането на местните общности в процеса на вземане на решения, на включването на нови търговски сгради в реновираните зони и на залегналата в проекта представа за града като “културна сцена”, а не като “машина за пари”. Изтъквайки ролята на градската политика, тя даде пример с Билбао, който чрез поръчката на Музея Гугенхайм за една нощ се превръща в глобален град, а много други градове се опитват да го следват, тъй като той нагледно показва магическата сила на знаковата архитектура. Политиците трябва да осъзнаят ролята на архитектурата за създаване на принадена стойност при градското обновяване.
Ф. Фаварел се опита да разграничи ролята на отделните действащи лица в процеса на обновяването на града, като подчерта необходимостта от широка платформа на управленския процес и ролята на архитекта като интерпретатор на желанията на заинтересованите страни. Тя подчерта, че градското обновяване трябва да се стимулира от пилотни проекти, демонстриращи екологични и технологични решения, а политиците следва да подпомагат интересните идеи. Архитектите от своя страна трябва да развият специфична градоустройствена култура, позволяваща им да установят диалог с различните действащи лица в развитието на града.
Марк Клайнман сподели от своя страна, че Британското правителство разчита на гражданите като двигатели на градското развитие. Той обясни, че идентичността на всеки град до голяма степен се дължи на неговите граждани и градоустройствената наука трябва да отчита вижданията и усещанията на обитателите за техния град. Глобализацията ще изглади разликите между градовете, но мобилността ще доведе до разнообразие от градски територии. Миграцията сама по себе си е в основата на градското развитие, но то не може да бъде оставено единствено на свободния пазар, защото настъпва дисбаланс в разпределението на благата. Тук е и мястото на управниците, които трябва да осигурят баланс, а градостроителите могат само да помогнат чрез планирането на “инклузивни градове”, създаващи условия за интегриране на имигрантите.
Сесия B – Икономическия устой: Пазарът и качеството на изградената среда
На тази сесия бе застъпена тезата, че наблягането на града като машина за създаване на богатство го е направило непривлекателен, екологично опасен с “геоцидни” последствия. Световна практика е опазването на околната среда да идва винаги на второ място след икономическия интерес. Същевременно бе направен опит да се убеди аудиторията, че човек трябва да приема реалностите на съвременния свят и че частните инвестиции могат да доведат до позитивна промяна в градското обновяване. Изказа се неудобната истина, че обществото е загубило интерес към подкрепата на политиците в работата им за създаване на градове на “гражданска основа”.

Основният докладчик Ричард Паркър, професор по обществена политика към Харвардския университет, изказа мнение, че способността да се създава красота е дълбоко несъвместима както с пазара, така и с демокрацията, тъй като нито пазарната икономика, нито политическото лидерство могат да създадат такава сплав от интереси, която да се справи с проблема. При дискредитирането на обществените норми и поставянето на капитала в ролята му на арбитър естетическите ценности се основават на пазарните ценности, а архитектът е поставен в ситуация да избира между частните и публични ценности без реална идея как да служи на общото благо. Именно това води до създаване на свят, който е “непривлекателен, екологично опасен и с потенциално “геоцидни” последствия”. Независимо, че ¾ от населението по света счита, че опазването на околната среда е върховен приоритет, това реално не променя механизма на неговото развитие. Очакванията, че индустриалното общество ще издигне цивилизацията към нови висини с повече възможности за творчество и отдих не се оправдаха, напротив, този тип развитие създаде сериозни заплахи за околната среда, чиято цена, не бе предвидена. Консумеризмът, засилен от глобализацията, не направи човека по-щастлив, а измерването на прогреса с пазарни ценови системи не дава реален резултат. Авторът подчерта, че съвременната наука е въоръжена с необходимите технически методи, но липсва политическа воля за прилагането им. Той подчерта и липсата на обществен интерес за натиск върху политиците, а оттам и нехайството както на частния, така и на публичния сектор относно създаването на качествена сграда. В края на доклада си проф. Паркър призова архитектурното съсловие да приеме като свой дълг създаването на стойности, отвъд баналното и ефимерното.
Докладът бе последван от кръгла маса на тема: “Осигуряване на баланс между конкуренцията на пазара и устойчивото развитие”. На кръглата маса взеха участие Олгиерд Дзиеконски, Jaroslaw Szanajca - Президент на Европейския съюз на предприемачите и строителите на жилища и Матю Туро Калвет – Европейска инвестиционна банка.

Според Олгиерд Дзиеконски този баланс зависи най-вече от това от кой стои в основата на изграждането на градовете - държавата или местните власти, предприемачите или гражданите. Според него в повечето случай най-отговорната роля се пада на гражданите, които играят роля на инвеститори, било чрез строителните фирми или чрез плащаните от тях такси и данъци, които пък формират публичните инвестиционни програми. Според него в бързо обновяващите се градове духът на града обикновено се запазва в публичните му пространства, които създават трайно качество на града. Той очерта ролята на градската управа в развитието и обновяването на града, чрез налагане на правила и нормативи и следене за тяхното спазване, разпределяне на инвестициите, информиране на гражданите и координация на дейностите. Той подчерта необходимостта от взаимодействие между обществения и индивидуален интерес, като изтъкна ролята на архитекта, който следва да определи баланса между двата и по този начин да създаде устойчив и качествен продукт.

Като представител на строителния бизнес Jaroslaw Szanajca коментира качеството на сградите като директна производна от тяхната себестойност. Прилагането на високи екологични стандарти неминуемо води до повишаване на себестойността и цената на жилищата, а в света има милиони бедни хора, за които това е невъзможен лукс. Той постави риторичния въпрос: Трябва ли да се отнема правото на тези хора на собствен дом?

От своя страна Матю Туро Калвет като представител на ЕИБ информира за ролята на Банката в реализирането на проекти за градско обновяване. Той обясни новите концепции при финансирането на проекти, гарантиращи устойчиво развитие. Така например, за да бъде одобрен за финансиране един проект, той трябва да предлага интегриран подход при решаването на проблемите на водоснабдяването, транспорта, околната среда и социалната кохезия. Допълнителни изисквания включват икономическа и финансова устойчивост, социално отговорно управление, въздействия върху околната среда. Той не прие критиката относно публично–частните партньорства, която според него показва неразбиране на икономическите механизми за управление на този свят и подчерта, че новите моменти в разпределението на структурните фондове се състоят в подпомагане фондовете за градско развитие при съдействие и контрол върху дейността на частните предприемачи. В края на изказването си той обясни проекта JESSICA (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas), чрез който се създават фондове за градско обновяване чрез мобилизиране на частни средства за публично-частни партньорства.



В рамките на дискусията се изказаха твърдения и мнения като например, че “промяната на климата е най-големият провал на пазарната икономика” –Сунанд Прасад – Президент на РИБА, който цитира UK Stern Review Report; че новият либерален икономически фокус на европейската политика за развитие на пазарите е пагубен, тъй като се толерира ниската цена за сметка на качеството -Джон Райт; че въвеждането на норми и стандарти е необходимост, която винаги е приемана от обществото, но политическата воля за въвеждането им изисква и съответната обществена подкрепа. За съжаление се наблюдава т.н. “демократичен дефицит” –т.е. намалява обществения интерес към демократичните лостове.
Специална сесия бе отделена на Европейския политически дневен ред –Лайпцигската харта и качеството на изградената среда.
В тази сесия Улрих Каспарик представи Лайпцигската харта – документ, създаден по време на Германското председателство, като немски принос към политиката за развитие на европейските градове. Той подчерта, че разнообразието е една от най-силните страни на Европа и че на териториалното и културно разнообразие трябва да се гледа като на двигател за развитие. Устойчивото развитие на градовете включва екологични, социални и икономически аспекти. Според Лайпцигската харта пълноценното устойчиво развитие ще се постигне чрез ограничаване на безразборното разрастване на градовете и съживяването на централните градски части. Държавната подкрепа за обновяване на вътрешните части на града ще им предаде енергия отвътре и ще ги превърне в двигатели на икономически растеж. В стратегията за намаляване на консумацията на енергия държавните институции могат първи да дадат положителен пример при обновяването на съществуващите си сгради, споделяйки своя опит с други страни и региони. Говорителят подчерта необходимостта от развитие на строителна култура, която може да се формира посредством законодателна инициатива, добро планиране и информиран обществен дебат. В Германия е направена първата стъпка чрез създаване на фондация за строителна Култура (Baukultur).

От своя страна Янез Подобник подчерта, че най-устойчивите градове са и най -конкурентноспособни. Той обясни, че Лайпцигската харта и Териториалният дневен ред на ЕС с Оперативната програма към него са документи, предназначени да засилят пространствените и градоустройствени измерения на европейската политика, като подпомагат кооперирането между градовете с централните и регионални нива на управление. Интегрираният холистичен подход към териториалното и селищното устройство е в състояние да посрещне предизвикателствата на нашето време, свързани с ползването на ресурсите, промените в климата, поскъпването на храните и др. В допълнение той обяви редица инициативи, които се предвиждат под председателството на Словения, като Конференцията на Европейския форум за архитектурна политика през юни; продължаване на диалога между страните членки, европейските институции и другите заинтересовани страни относно най-добрите практики в тази посока; откриване на диалог за ролята на градското планиране и овладяването на промените в климата; прилагането на Териториалния дневен ред на ЕС и Лайпцигската харта.

Сесия С – Екология
На тази сесия се подчерта сериозността на екологичния проблем и необходимостта от използване на всевъзможни средства за промяна на отношението към околната среда на национално и европейско ниво.

Особен интерес предизвика докладът на Гари Лоурънс (Principal, Global Leader for Sustainable Urban Development, Arup, USA) “Осигуряване устойчивост на изградената среда”. Авторът обърна внимание на факта, че понятието устойчиви общности все още не е добре дефинирано поради липса на достатъчно знания и опит. Създаването на устойчиви градове е интерактивен процес, който трябва да се развие във времето и днешните решения може да не отговарят на бъдещето. Той подчерта, че към момента градовете в развития свят са в състояние на “хаотична урбанизация”. Те са планирани така, че да създават богатство за частния сектор и властта, като пренебрегват екологичния аспект –оттам и съответните последствия върху климата, водата и източниците на енергия. Според автора този тип градове по –трудно ще намерят своя модел за устойчиво развитие, за разлика от развиващия се свят, където има по-голяма вероятност за създаване на екологична парадигма. Част от тази парадигма включва промяна на нагласите в обществото в глобален план, за което се налага да се впрегнат всички средства. За общества, поставени под икономически стрес екологичните проблеми звучат абстрактно, поради което те трябва да се обвържат директно със здравето и сигурността на хората. В развитите общества следва да се наблегне на преимуществата на устойчивите градове в конкуренцията им за привличане на инвестиции. За успеха на този модел от особено значение е включването на общностите в процеса на планиране, основно чрез т.н. “информирано съгласие” – проучване на мненията и внимателно изслушване на гражданите преди вземането на решения.

В кръглата маса към тази сесия на тема “Интегрираният подход – предизвикателство” участваха Шарл Пике, Жан- Мари Бопюи, Ева Белезней и Анели Хултен. Ева Белезней- Гл. архитект на Будапеща, подчерта необходимостта от ефективни средства за прилагането на интегрирания подход. Тя сподели унгарския опит с управлението на Будапеща, който включва няколко основни принципа: Развитие на ЦГЧ посредством частни инвестиции, публично-частни партньорства и публични фондове; създаване на смесени зони по Дунавското крайбрежие на града, създаване на вторични центрове със смесено зониране; увеличаване ролята на публичния транспорт, наредба за използване на екологични материали, ограничаване на шума, екологосъобразни проекти. Изключително интересен се оказа и опитът от Готенбург-Швеция, споделен от Зам. кмета Анели Хултен., която започна с интересна метафора, разграничаваща интегрирания от секторния подход - “градовете все още използват стълбове, а следва да използват мостове”. Интегрираният подход при управлението на Готенбург започва от бюджета, който се планира от тази гледна точка. Но градът може да преследва този подход, тъй като притежава голям дял от собствеността върху земята, своя енергоснабдителна компания, собствено сметосъбиране и собствени жилищни компании. Това му позволява да изготви мащабна строителна програма за 2000 жилища годишно, включваща специални квартири за 18-29 годишните, които са все още с ниски покупателни възможности. В стратегията на града се залага на екологизация чрез акцент върху обществения транспорт и поощряване на велосипедното и пешеходно движение. Въведени са стандарти за енергоефективност на новите сгради и система от мерки за подпомагане на хора в неравностойно положение.

В дискусията се наблегна на това, че гражданите трябва ежедневно да бъдат убеждавани в ползата от интегрирания подход и чрез добри практики да се доказва, че той работи. Коментира се необходимостта от гъвкав и целеви бюджет, тъй като много често бюджетът е този, който пречи на прилагането на интегрирания подход.

Сесия D- Култура


В тази сесия културната функция бе представена като едно от най-големите достойнства на Европа и своеобразен двигател за икономически напредък. Представителите на френското правителство заявиха желанието си да акцентират върху Културния дневен ред на Европа по време на Председателството на Франция. Във фокус бе поставено понятието „архитектурна култура”.

На проведената кръгла маса под надслов „(Строителната) култура –ключ към балансирано градско и пространствено развитие” участваха Odile Quintin - Генерален Директор „Образование и култура” към Европейската комисия, Rob Docter- Президент на европейския форум за архитектурна политика (EFAP), Hans Ibelins- Гл. редактор на сп. А10 Architecture Magazine, Холандия и Jean Gautier – Завеждащ дирекция „Архитектура” към Министерството на културата и комуникациите, Франция.

На сесията се изтъкна икономическият аспект на културния сектор , който по дял в БВП надвишава автомобилостроенето и химическата промишленост в Европа. Изтъкна се ролята на структурните фондове за подпомагане на европейската култура и на фондовете за регионално развитие, които конкретно подпомагат развитието на архитектурата като нейна съставна част. Rob Docter представи ролята на EFAP като неформална мрежа от експерти в областта на архитектурната политика и нейните функции, свързани най- вече с документиране на най-добрите практики в тази обаст и с лобиране за качество на архитектурния продукт. Отново бе изтъкната ролята на архитекта като визионер и силата на архитектурата в културен , социален и икономически аспект.

Hans Ibelins изнесе смразяваща статистика, според която 90% от сградите в Европа не са проектирани от архитекти. Той коментира пропуските и загубите в новата история на архитектурата, за която до падането на „Желязната завеса” европейската архитектура се идентифицира със западноевропейската, а новата реалност и глобализацията доведоха до хомогенизация на архитектурната култура. Той дебело подчерта, че не може да се поставя знак за равенство между строителна култура и архитектурна култура, като обясни, че в много ситуации отказът от строителство е реална проява на архитектурна култура.

Jean Gautier от своя страна обърна внимание върху ролята на демокрацията и образованието за опазване на културното разнообразие в съвременна Европа. Той запозна аудиторията с мерките, които ще предприеме френското правителство, когато поеме председателството на ЕС, а именно: да продължи политиката на Словения за прилагане на Лайпцигската харта, да подкрепи обмена на идеи чрез EFAP и представи неговите заключения за ролята на архитектурата в културното развитие на Европа пред Съвета на Министрите, да посрещне проблемите на безразборното разрастване на градовете, да подкрепи прилагането на интегрирания подход и да съдейства за обновяването на изоставени исторически сгради. Той обяви предстоящата среща на EFAP в Бордо през октомври 2008г.



В последвалия дебат се оспори изказаното преди това мнение, че културата и пазарът са несъвместими, тъй като културата развива пазара, а в много случаи точно архитектурата се явява пазарен стимулатор.
Конференцията бе закрита от Yanez Podobnik- Министър на околната среда и пространственото планиране на Словения и Президент на Канцелария в Съвета на министрите на Европа, отг. за околната среда, градското развитие и териториалната кохезия. Заключително слово изнесе и Президентът на САЕ Юхани Катайнен.
Свое обобщение направи и фасилитаторът Jan Maarten de Vet.
Финалът на събитието бе увенчан от изпълнение на Jordi Querol, вице-президент на САЕ, който изпълни на роял творби на Фредерик Шопен и Мануел де Файа.
От изнесените доклади, дискусии и последвали анализи в рамките на Асамблеята се налагат следните основни изводи:

  • За създаване на качествена жизнена среда са необходими съвместните усилия на архитекта и всички участници в проектирането, управлението и ползването на градовете, обединени чрез прилагане на интегриран подход.

  • Пазарът сам по себе си не създава качествена жизнена среда. Без активизиране на гражданското обществото, което да оказва натиск върху политиците за поемане на отговорност, пазарът остава без коректив и поражда социален дисбаланс и „геоцидни тенденции”. „Промените в климата са най- големият провал на пазара” - UK Stern Review Report;

  • Създаването на строителна култура е важна част от създаването на качествена жизнена среда. Строителната култура се формира посредством законодателна инициатива, добро планиране и информиран обществен дебат.;

  • Архитектурната култура е повече от строителна култура, защото в определени случаи тя изключва строителство, особено когато става дума за приватизиране и застрояване на обществени пространства и природни дадености;

  • Архитектурната култура е мащабна и включва социален, екологичен и икономически аспект;

  • Изграждането на архитектурна култура трябва да започне от най-ранна възраст;

  • Сътрудничеството в хоризонтален и вертикален аспект носи добавена стойност и устойчивост на застроената среда;

  • Архитектурата е визионерска и холистична дейност, а в изграждането на ясна и дългосрочна визия стои диалогът на архитекта с останалите заинтересувани страни;

  • Добрият архитект е добър интерпретатор и „пророк”...


ІІ.Генерална асамблея
Заседанията на Генералната асамблея протекоха в рамките на 11 и 12 април 2008г. в сградата на Асоциациите в Брюксел по предварително утвърден дневен ред, включващ следните основни моменти:


  • Утвърждаването на протокола от предшестващата асамблея;

  • Доклади на Президента и на Генералния секретар на САЕ за проведени срещи в І и ІІ регион на МСА за заседания и дейности на работните групи и подписани споразумения;

  • Коментар относно проведената конференция „Проектиране за бъдещето –Пазарът и качеството на живот”;

  • Въпроси, свързани с Тематична област1 - Достъп до професионалната практика и Тематична област 2 - Практикуване на професията/Предоставяне на услуги;

  • Въпроси, свързани с Тематична област 3 - Архитектурата и качеството на живот (с ново заглавие);

  • Вътрешноорганизационни и административни въпроси

Редовната сесия на генералната асамблея бе съпътствана от специална сесия, посветена на темата: “Образованието по архитектура за деца”.



Заседанието бе открито с приветствие на президента Юхани Катайнен и представяне на новите делегати. Направено бе предложение от финландска страна за провеждане на следващата пролетна асамблея в Хелзинки, което бе прието.
В рамките на отчетите на Президента и Генералния секретар бяха представени Общо споразумение за сътрудничество на САЕ със Съюза на архитектите в Русия, основни моменти от срещата на І и ІІ регион на МСА и Отчет за напредъка на Фаза 2 от Проучване на сектора. Във връзка със започналото проучване на сектора от страна на САЕ, чиято цел е създаване на детайлна картина на структурата на професията и нейното икономическо влияние върху строителния сектор и обществото като цяло за създаване на добре аргументирана архитектурна политика, делегатите бяха информирани за решението проучването да се прехвърли на външен изпълнител след проведен конкурс за оферти. След сключване на договор с изпълнителя, организациите членки на САЕ се очаква да получат въпросници, които следва да попълнят своевременно.
Проведената на 10 април 2008г. конференцията под надслов „Проектиране за бъдещето – Пазарът и качеството на живот” се преценява като „крайъгълен камък” в политиката на САЕ и в усилията му да привлече вниманието на политиците към основните виждания за архитектурната професия.
За осигуряване на трайно и широко въздействие на идеите от конференцията се направиха няколко основни предложения:


  • Всяка от организациите-членки следва да преведе и разпространи в периодиката си в резюмиран вид материалите и основните изводи от конференцията. За тази цел на страницата на САЕ ще бъде качен специално подготвен от организаторите отчет;

  • Всяка от организациите трябва да определи политическите лидери на национално и местно ниво, които следва да се запознаят с изводите на конференцията и начина, по който да стане това;

  • Ръководството на САЕ е в процес на консултация с професионален издател с цел оформяне на отделно издание с материалите на конференцията. При подписване на договор с издателя ще се търсят максимално големи отстъпки при закупуване на едро;

  • Всяка от организациите членки на САЕ следва да прецени възможността за публикуване в периодичните си издания и/или на електронната се страница на направената като част от конференцията преценка на доклада „21 послания на САЕ за 21 век”, както и да внесе свое мнение по преценката с цел развитие и усъвършенстване политиката на САЕ.

  • Да се предприеме актуализация на политиката на САЕ, която да приключи с нейното публикуване до пролетната асамблея през 2009г.

  • Да се прецени възможността от периодично провеждане на подобни конференции – коментиран бе двугодишен и тригодишен период.



Темата, свързана с тематични области 1 и 2 бе открита с окончателния текст на съвместното изявление на САЕ и Европейската асоциация за архитектурно образование (ЕААЕ) относно необходимостта от минимум петгодишен срок на обучение по специалност архитектура и в тази връзка необходимост от промяна на чл. 46(1) от Директивата за професионална квалификация. В текста на изявлението съвместната работна група заявява, че е готова да подпомогне експертно в тази област поредните председателства на ЕС.

На заседанието за разяснения относно възможностите за промени в директивата бе поканена г-жа Памела Брумтер –Корет, оглавяваща Секцията „Регулирани професии” към Европейската комисия в която попадат 800 професии. Проблемите, свързани с прилагането на директивата бяха поставени в писмо до г-жа Брумтер и на самата дискусия. Основна част от тях са свързани с различните системи и срокове за обучение в държавите членки на ЕС, от различните изисквания към дипломираните архитекти за даване на правоспособност за практикуване на професията, от различната степен на транспониране на директивата в държавното законодателство. От изказванията на делегатите стана ясно, че не е използвана достатъчно експертната помощ на САЕ, което би предотвратило стандартния подход към една толкова специфична професия. Имаше предложения за мораториум върху прилагането на директивата до нейната промяна (арх. Петко Йовчев). Г-жа Брумтер обясни, че процесът на ревизиране на прилагането на директивата за професионалните квалификации, ще може да започне през 2009г. и следва да приключи през 2012 г. В този процес ще е необходима експертна помощ, но преди това според нея не биха могли да се правят промени. Тя посъветва да се използват възможностите на Анекса към Директивата и даде разяснения на редица казуси, свързани с признаване на дипломи. Отделно от това бе коментирана необходимостта от създаване на информационна система за вътрешния пазар и съответни структури в различните държави членки, отговорни за нейното поддържане и разпространението на информация.
В рамките на заседанието бяха взети две решения, свързани с темата:


  • Резолюция AG1/08-3 за предприемане на съгласувана кампания в защита на минимален срок за обучение по специалност „архитектура” от пет години, като втората цел на кампанията е създаване на подгрупа към координационната група, формирана съгласно чл.56(4) от Директивата, която ще се занимава с въпросите за признаване на професията.




  • Резолюция AG1/08-4 за потвърждаване политиката на САЕ във връзка с необходимостта от петгодишен срок на академично обучение, допълнен с двугодишна професионална практика за гарантиране на висока степен на защита на обществения интерес. В добавка страните членки се ангажират да лобират на национално ниво и да изискват пълния набор от квалификации (вкл. професионален опит/стаж) от всички местни граждани, желаещи да практикуват професията на местна територия, като същевременно отговарят и на единадесетте съществени изисквания от Директивата.

*Окончателната редакция на резолюциите ще бъде представена в протокола от заседанието.


В тематична област „Достъп до професията” бе коментирана бъдещата структура, задачи и дейности на основания в началото на 2007г. Форум за административно сътрудничество (FAC). Форумът е създаден в отговор на Директивата за професионална квалификация с цел по-тясно сътрудничество между институциите, оторизирани за регистриране и признаване квалификацията за практикуване на професия „архитект”. Като основни задачи на Форума се очертават обменът на информация относно компетентните органи за даване на правоспособност, информация за лица и експерти, участващи в процедурите по признаване на правоспособност, обмен на най-добри практики, свързани с трансгранично практикуване на професията – признаване на правоспособност и регистрация, обмен на информация, свързана със защита на потребителя, обща информация, която задължително трябва да бъде предоставена на практикуващите и т.н. Всички документи, постъпващи и разработвани от Форума, ще бъдат качени на ел. страница на САЕ и делегатите бяха призовани да следят информацията и да се отзовават на предлаганите от Форума инициативи.
В тематична област „Практикуване на професията” се обсъдиха въпросите за юридическата отговорност и застраховането. Дискутираха се различни модели на застраховане, като „персонална отговорност”, при която се застраховат действията на архитекта, „проектна отговорност” – застрахова се конкретният проект, както и варианти на съвместяване на двете отговорности в зависимост от практиката в съответната страна и предпочитанията на архитекта. Изказа се становище, че практиката на „солидарна отговорност” не е приложима за архитектурния труд, а най-добър подход е съвместяването на „персонална и проектна отговорност” при създаване на общоевропейска гъвкава система на застраховане, където за проектиране извън страната се плаща само допълнителна премия за покриване на задълженията в съответната страна.
В тематична област 3 – „Архитектура и общество” бяха предложените промени, свързани както с наименованието, което се прие да бъде „Архитектурата и качеството на живот”, така и с начина на работа. Изказа се предложението за преминаване към проактивен подход в тази област, така че гласът на САЕ да бъде чут не само в Европа, но и по света. Идеята за работа в мрежа придоби по- разгърнат мащаб, чрез създаване на мрежи извън структурите на САЕ, които да служат като „мостове” за разпространението на идеи към националните и европейски институции. Беше предложено също тематичната група да премине на директно подчинение на Изпълнителното бюро на САЕ, като промени съществуващите до момента методи на екипна работа и се възползва максимално от услугите на предложените от страните членки експерти в различни области. Предвижда се директно и поименно възлаганите на разработки, доклади, статии и становища на известни архитекти и експерти под формата на авторски публикации. По този начин ще се излезе от анонимността на колективния продукт. В тази връзка и поради изчерпване на задачите, с резолюция AG1/08-2 се закрива работна група „Научна дейност”.
Важен момент от заседанието бе приемането на Декларацията на САЕ за устойчива архитектура, която ще бъде прочетена на конгреса в Торино.
Като част от дневния ред бе разгледана молбата на Асоциацията на архитектите на Бивша Югославска Република Македония за приемането им със статут на наблюдател. С резолюция АG1/08-01 бе единодушно утвърдено членството на ААМ като наблюдател в САЕ в сила от 01.01.2008г.
Специалната сесия на 12 април бе посветена на Образованието по архитектура за деца. Бе представен опитът на Франция (Ewa Struzynska, Member of UNSFA Board and Co-Director of UIA Work programme)., Германия (Tilman Prinz, Secretary general), Финландия (Pihla Meskanen, Director of Arkki, School of Architecture for Children and Youth), Полша (Jerzy Grochulski, president) и Ирландия (John Graby, Director). Общата цел на презентираните програми бе създаването на архитектурна култура в подрастващите и чувствителност към околната среда, развитие на творческия потенциал и като резултат повишено качество на живот. Разбира се една от целите е „откриването” на професия „архитект” и ранната ориентация на младите. В обучението се обхващат всички възрастови групи в разнообразни форми на обучение – от задължителни часове до извънкласна дейност под форма на семинари, кръжоци, пленери. Използват се различни техники за мотивиране, развиване на креативността и работата в екип при един пространен тематичен обхват - от проблемите на архитектурното наследство, през модерната архитектура, ландшафта и градоустройството. Продукцията на децата се поднася пред обществото чрез изложби, форуми и публикации. Изнесените презентации могат да бъдат открити на следните страници (Приложение към Доклада).
Като последна точка от дневния ред бяха определени мястото и датите на следващата генерална асамблея: Брюксел, 21-22 ноември 2008г.

Основни изводи и препоръки.
На първата Генерална асамблея под президентството на Юхани Катайнен пролича един по-различен стил на работа с изразено желание на място да се дискутират проблемите и да се изслушват повече мнения. Същевременно се дава възможност и за внасяне на допълнителни уточнения чрез работа On-line. Това видимо желание за демократичност и прозрачност на решенията е и много задължаващо, тъй като неговият смисъл е да активизира организациите- членки в периода между асамблеите и да повиши тяхната отговорност. Новото ръководство пое нелеката задача да осъществи конференцията „Проектиране за бъдещето- Пазарът и качеството на живот” и се справи блестящо, с което без видими претенции „постави високо летвата”.
Оттук нататък от наша страна следва да проявим максимална активност и точност при изпълнението на поставените от Асамблеята задачи.
На първо място трябва да се мобилизира съставът от представители на САБ в САЕ, които са мотивирани за работа, но трябва бъдат инструктирани по отношение на техните взаимоотношения със САБ – взаимодействие с ПК по МДЕИ, отчетност, принципи на работа. За тази цел спешно да се подготвят индивидуалните договори на САБ с всеки от представителите и да се насрочи среща с тях не по-късно от 20 май 2008г.
Да се определи Кореспондент на САБ в САЕ, който ще се явява и координатор в работата на отделните представители и ще отговаря за осигуряване на двустранен поток от информация. В скоро време се очаква да пристигнат въпросници по секторното проучване и ще трябва да се подготвят отговорите.
Част от посочените в отчета фундаментални материали, изразяващи идеите на САЕ за архитектурата и архитектурната професия трябва да намерят място в периодиката на САБ. На първо място това са програмни документи като „21 послания на САЕ за 21 век” и тяхната оценка, представяне на основните моменти и заключенията на Конференцията „Проектиране за бъдещето - Пазарът и качеството на живот”, Декларацията на САЕ за устойчива архитектура. Тези документи следва да се представят и на специалната сесия към Общото събрание на САБ.
Да се представи темата „Образованието по архитектура за деца”, като се ползват материалите от специалната сесия към Генералната асамблея на САЕ. За целта да се покани проф. д-р арх. Веселина Троева, която при желание би могла да я развие, а в последствие да се постави началото на една междуинституционална дискусия, организирана от САБ и КАБ.

06. 05. 2008г. Изготвил:


арх. Росица Златанова






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница