Отчитане и анализ на дълготрайните материални активи по примера на „Овергаз ад



страница1/4
Дата13.01.2018
Размер0.7 Mb.
#44839
  1   2   3   4
Икономически университет – Варна

Финансово – счетоводен факултет

Дипломна работа

На тема:


Отчитане и анализ на дълготрайните материални активи по примера на „Овергаз”АД

Изготвил: Проверил:

Варна


2011

СЪДЪРЖАНИЕ
Глава I Теоретични основи на отчитане на дълготрайните материални активи


  1. Същност на дълготрайните материални активи

  2. Организация на счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи

  3. Счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи

    1. Придобиване на дълготрайните материални активи

3.1.1 Придобиване на дълготрайни материални активи чрез покупка

3.1.2 Придобиване на дълготрайни материални активи чрез апортни

/вещни/ вноски от съдружниците

3.1.3 Придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство

3.1.4 Безвъзмездно придобиване на дълготрайни материални актви

3.1.5 Придобиване на дълготрайни материални активи в резултат на установени излишъци при инвентаризация

3.1.6 Придобиване в резултат на производство на собствена продукция

4. Основни показатели за анализ на дълготрайните материални актви

4.1 Показатели за анализ на стуктурата, динамиката и движението на дълготрайните материални активи

4.2 Показатели за анализ на обръщаемостта на дълготрайните материални активи

4.3 Показатели за анализ на амортицзацията и годността на дълготрайните материални активи

Глава II Отчитане и анализ на дълготрайните материални активи в „Овергаз”АД за периода 2007-2009 г.

1. Обща характеристика на дейността на дружеството

2. Счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи в „Овергаз”АД

УВОД
Извършването на какъвто и да е вид дейност е немислимо без предприятието да разполага с необходимите ресурси. Всъщност това са средствата, които формират неговото имущество. Като отчетна категория то- имуществото представлява диалектическо единство на активи, капитал и пасиви. Основа за дейността и показател за стопанската мощ на отделното предприятие са активите.1

По мнение на Йоновски, потребността от ресурси за всяко предприятие превишава значително неговите собствени възможности. Това е в резултат на една от основните икономически закономерности-ограничеността на ресурсите и неограничеността на потреблението им. Посочената закономерност е от особена значимост за всички производствени предприятия по отношение на притежаваните от тях материални дълготрайни активи, защото наред с другите активи, те са материалната основа на дейността.

Имуществената структура отразява отделните форми на групиране на капитала, които се намират на разположение на предприятието. Оптималното разпределение на ресурсите има съществено значение за дейността на предприятието и за повишаване на неговата ефективност. От размера на вложените средства в осъществяваните дейности, от това до колко удачно е тяхното съотношение до голяма степен зависи производствената и финансовата дейност на предприятието.2

Информацията за финансовото състояние на предприятието трябва да е достатъчно надеждна и достоверно да отразява състоянието и тенденциите в промените на различните аспекти от неговата дейност. Тя трябва да бъде създадена, обработена и анализирана с помощта на една научно и


практически обоснована методика, която да е съобразена с конкретните, специфични характеристики на предприятието.

Обект на настоящият анализ са дълготрайните материални активи във „Овергаз”АД за периода 2007-2009 г.

Целта на разработката е да се направи опит за изясняване същността на дълготрайните материални активи, особеностите свързани с отчитането им. Да се анализира структурата, динамиката, движението, обръщаемостта и ефективността от използването им в проучваното предприятие.

За постигане на поставената цел се решават и следните задачи:

  1. Да се изясни същността и нормативния ред за отчитането на дълготрайните материални активи;

  2. Да се разгледа практиката на отчитане на дълготрайните материални активи в „Овергаз”АД;

  3. Да се направи анализ на структурата, движението, динамиката, обръщаемостта и ефективността от използването на дълготрайните материални активи, като се изчислят необходимите показатели.

  4. Да се направят конкретни изводи по отношение на разглежданата тема.


ГЛАВА ПЪРВА- ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОТЧИТАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ


  1. Същност на дълготрайните материални активи

Дълготрайни материални активи3 са придобити и контролирани от предприятието материални ресурси, които:



  • имат натурално-веществена форма;

  • използват се за производството, доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

  • се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период - предполагаемият срок за тяхното практическо използване/експлоатация е по-дълъг от 12 месеца;

  • имат стойност по-висока от възприетия в предприятието стойностен праг на същественост;

Те са една от най-важните и съществени части от придобитите и контролирани от предприятието ресурси, които се използват продължително време в дейността на предприятието.

По мнение на И.Душанов, от определението се откроява характеристиката на дълготрайният материален актив, че той е установим финансов ресурс. Установимостта е възможността, предприятието да определи връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него.4

Очакваната икономическа изгода може да бъде установена за всеки дълготраен материален актив или може да произтича от комбинираното
действие на група дълготрайни материални активи. При положение, че очакваните икономически изгоди не могат да се определят индивидуално, тогава идентифицирането на конкретния дълготраен материален актив се определя от притежаването на права върху него и от възможността да се изведе от предприятието, отделно от другите активи.5

Установимостта е основна характеристика на всеки дълготраен материален актив. Другата му значима характеристика е той да е придобит и контролиран от предприятието. По мнение на автора, притежанието носи и правото на предприятието да получи всички икономически изгоди от ползването на актива.

Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи. Към покупната цена се включват начислените за вноса мита и невъзстановимите данъци. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му, както следва:


    • разходи за подготовка на терена, където ще се използва активът;

    • разходи за първоначална доставка и обработка;

    • разходи за монтаж;

    • разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

    • разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

    • предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за

    • демонтаж и извеждане на актива от употреба;

    • възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът.

    • разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

Разходи за лихви и други разходи по заеми също могат да бъдат включени като като елемент от себестойността на ДМА, ако предприятието е възприело или е задължено да прилага МСС, като приложими счетоводни стандарти и при спазване на изискванията на МСС 23 Разходи по заеми.

По правило в цената на придобиване на ДМА не се включват:



  • Административните и други общи разходи, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние;

  • Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи;

  • Началните оперативни загуби, понесени преди активът да достигне планираната производителност;

  • Разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив. Те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.

Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват, както следва:



  • по цена на придобиване – когато са придобити чрез покупка;

  • по себестойност - когато са създадени в предприятието;

  • по справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;

  • по оценка, приета от съда, както и всички преки разходи,свързани с актива - когато е получен в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.

Основен извод, който бихме могли да направим е, че независимо от това каква оценка е приложена при придобиването на дълготрайните материални активи, след предаването им в експлоатация те се водят по тяхната отчетна стойност.

Изборът на стойностен праг ще означава, че един актив ще се класифицира в конкретното предприятие като дълготраен материален актив, при условие, че отговаря на критериите за дълготраен материален актив и е със стойност на придобиване над определената в счетоводната му политика стойност. При положение, че активът е със стойност под определени стойностен праг /наречен праг на същественост/, активът се отчита като разход още в момента на неговото придобиване.

И. Душанов счита, че „Определянето на стойностния праг на същественост не бива и не може да става произволно. То се обуславя от икономическата изгода в хода на употребата на актива, коато предприятието би постигнало. Преценката зависи от конкретните обстоятелства и съобразно конкретните видове предприятия. Това трябва да стане въз основа на задълбочен анализ и преценка при разработката на счетоводната политика на предприятието.6

В Закона за корпоративното подоходно облагане, в чл. 50 се посочва стойностен праг на същественост 700 лв.

Дълготрайните материални активи са ресурси, които функционират в материална форма / като земи, гори, сгради, трайни насаждения, машини, транспортни средства и др./.

За синтетичното им отчитане в примерният национален сметкоплан е предвидено използването на сметките от гр.20”Дълготрайни материални активи”. По характеристика всички сметки от тази група са активни, балансови, основно-имуществени. Дебитират се във всички случаи на увеличение на конкретен дълготраен актив, а се кредитират при неговото намаление. Могат да останат само с крайно дебитно салдо, което се записва в актива на счетоводния баланс в раздел Б”Нетекущи активи”, група II „Дълготрайни материални активи”. До 01 януяри 2008 г., в нашето законодателство и по-точно в счетоводният баланс тези активи намираха място в раздел А”Дълготрайни активи” , гр. I „Дълготрайни материални активи”.

Организацията на аналитичното отчитане за тези обекти зависи от вида на съответния актив и най-вече от нуждата на потребителите от информация за тях. За всеки инвентарен обект се открива отделна аналитична сметка. По преценка на ръководството на предприятието и на счетоводните работници е възможно за конкретен дълготраен материален актив да се открият две или повече аналитични сметки. Това е така, защото е възможен случай в който в конкретен актив да има разграничими съставни части, които да се водят като отделни дълготрайни материални актива. Във всяка аналитична сметка е препоръчително да се съдържа информация за: датата на придобиване на актива; оценка при придобиването; полезен срок на ползване; прилаган метод на амортизация / за амортизируемите активи/, местонахождение, материално-отговорно лице и др.

Всяко предприятие подрежда в счетоводният си баланс дълготрайните материални активи по степен на същественост, като се съобразява с осъществяваната от него дейност. Дълготрайните материални активи се посочват по групи в актива на счетоводния баланс по тяхната „балансова стойност”. Балансовата стойност се получава като разлика между отчетната стойност на актива и начислената му до момента амортизация.




  1. Организация на счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи

Според Закона за счетоводството „ активите и пасивите се класифицират и представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти”7.

Именно това са националните счетоводни станидарти и международните такива.

Други основни норчмативни актове са:


  1. Закон за корпоративното подоходно облагане;

  2. Закон за данък върху добавената стойност;

  3. Международни счетоводни стадарти / МСС-16, МСС-17, МСС-36/8

  4. Националните счетоводни стандарти /СС-4, СС-16 и др./9

Целта на МСС-16 „Имоти, машини съоражения и оборудване” е да определи счетоводното третиране на гореизредените отчетни обекти, като се акцентира върху: момента на признаването на активите, определянето на балансовите им суми и рзходите за амортизации свързани с тях.

Всеки имот, машина, съоражение или оборудване следва да се признае като актив, когато:



  1. Има реална вероятност предприятието да получи в бъдеще икономическа изгода свързана със същият актив;

  2. Себестояността на актива за предприятието може да бъде надеждно оценена;

МСС-16 не се прилага за биологичните активи, пряко свързани със земеделска дейност и за правата върху минерални находища, проучване и добиване на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни ресурси.

От терминологична гледна точка би следвало да се пояснят следните понятия:



  • Себестойността , това е сумата от заплатените парични средства или парични еквиваленти или пък справедливата стойност на друго вложение за придобиването на идин актив към момента на придобиването или създаването му

  • Остатъчната стойност е нетната сума, коато предприятието очаква да получи за един актив в края на неговия полезен животт, след като се приспаднат очакваните разходи по изваждането му от употреба.

  • Справедливата стойност, това е стойността по която един актив може да бъде закупен или заменен или един пасив да бъде погасен при наличието на сделка и желаещи и информирани за сделката продавач и купувач.

  • Загуба от обезценка е сумата, с която балансовата сума на дълготрайният материален актив, надвишава неговата възстановима стойност;

  • Балансова стойност- това е сумата, с която един актив се завежда в баланса на предприятието, след като от отчетната му стойност се извадят начислените до момента амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка.

  • Цената на придобиване се образува от покупната цена включително митата и невъзстановимите данъци и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние. Като преки разходи се отнасят разходите за първоначална доставка и обработка, разходи за монтаж и пускане на актива в действие, разходи за хонорари на специалисти и др. Трябва да се отбележи, че всички търговски отстъпки и възстановени суми се приспадат при изчисляване на покупната цена на актива.

Последващите разходи за ремонт или поддръжка на имоти, машини, съоражения и оборудване се извършват за възстановяване или поддръжка на бъдещите икономически ползи, които предприятието може да очаква от първоначално оценената стандартна ефективност на актива.

Справедливата стойност на земята и сградите обикновено е тяхната пазарна цена към момента. Тази стойност се определя чрез оценка, която обичайно се извършва от лицензирани оценители, с подходяща професионална квалификация.

Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отделните имоти, машини, съоражения и оборудване, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от неговата балансова стойност е необходима допълнителна преоценка. Някои имоти, машини, съоражения и оборудване могат да са повлияни от значителни и чести промени в справедливата им стойност и това да налага преоценяването да се извършва ежегодно. Поради факта, че икономическата полза , въплатена в актива се черпи от предприятието, балансовата стойност на актива се намалява именно, за да отразява тази консумация, обикновенно чрез начисляването на разход за амортизация. Други фактори, които водят до намаляване на икономическата изгода са: морално, физически или техническо остаряване или износване.

Полезният икономически живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката, възприета от ръковдството за управление на активите може да включва изваждане от употреба на активите след конкретен период от време или след консумирането на определена част от икономическите ползи-въплатени в актива. Бихме могли да направим извода, че полезният живот би могъл да е по-кратък от икономическия живот на актива. Оценяването на полезният живот на машина, съоражение ,оборудване и др. е въз основа на преценка , която предприятието прави в съответствие с натрупаният опит от употребата на подобни активи. Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на неговата остатъчна стойност. Различни методи на амортизация, биха могли да се използват за системното разпределение на амортизируемата сума на актива през полезният му срок на ползване.

Дълготрайните материални активи биват амортизируеми и неамортизируеми. Класифи­цирането им като амортизируеми и неамортизируеми зависи от това дали активите имат ограничен във времето срок на ползване . Неамортизируеми активи са тези, които имат неограничен срок на практическо използване, като например:


  1. Природни ресурси - земи и терени, води и водоеми, гори, пасища, ливади и др.;

  2. Активи с обществена значимост – паметници на културата, произведения на изкуството;

  3. Музейни експонати;

  4. Активи, собственост на предприятието, които не се употребяват в неговата дейност;

  5. Биологични активи, включени в състава на дълготрайните материални активи и оценявани по справедлива стойност. Тези активи не се амортизират.

Амортизируемите активи са с ограничен срок за практическо използване.

Понятийният апарат свързан с процеса на амортизиране на активите изисква да се изясни същността на понятията:



Амортизируема стойност – стойността върху която се пресмятат амортизациите. Тя може да равна на отчетната стойност или да представлява разликата между отчетна стойност и съществената за предприятието остатъчна стойност. Съществеността на остатъчната стойност за предприятието се определя от неговото ръководство и се оповестява в приложението към годишния финансов отчет, като част от прилаганата счетоводна политика.

  1. Амортизационна квота е частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди.

  2. Начислена амортизация - това е сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на аморти­зируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите.

  3. Балансова стойност - стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност е разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив.

4. Метод на амортизация – Това е разпределението във времето на амортизируемата стойност на дълготраен материален актив или амортизационните квоти по години в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. Амортизациите представляват отнасянето на амортизируемата стойност на активите в разходите и в крайна сметка намаляват стойността на активите. В зависимост от начина на отразяване на това намаление, за счетоводното отчитане на амортизациите в теорията и практиката съществуват два метода:

- Пряк ( директен) метод – за този метод е характерно, че не се води корективна сметка (регулираща намаляваща сметка) за отчитане на амортизациите.

Разходите за амортизация се отразяват директно в сметката, по която се отчита амортизируемия актив. По същия начин се отразяват обезценките и положителните преоценки на ДМА. Балансовата стойност за периода се получава директно от сметката за отчитане на ДМА без допълнителни изчисления.



- Косвен (индиректен ) метод – за този метод е характерно, че в сметката за отчитане на ДМА в Група 20” Дълготрайни материални активи” , те се водят по тяхната отчетна стойност и тази стойност не се променя, вследствие на начислените амортизации. Разходът за амортизации за периода се отразява по корективната сметка „ Амортизация на дълготрайни материални активи”, коато е контраактивна или казано още пасивна счетоводна сметка.

По сметката се отразяват начислените амортизации и се следи натрупаната амортизациоя за актива. Балансовата стойност при прилагането на този метод се установява индиректно като разлика между отчетната стойност и коректива за съответния ДМА.10



1.

Отчетна стойност

Дебитно салдо по сметка от гр. 20

Минус

2.

Начислена амортизация

Кредитно салдо по сметка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи

Равно

3.

Балансова стойност

Разлика т. 1 - т. 2

Стойността на ДМА е възможно да се отнася в разходите равномерно или неравномерно. Поради това в теорията и практиката са познати следните методи на амортизация :



  • Линеен;

  • Нелинейни методи


Линеен метод – при този метод амортизацията се разпределя на равни части за отделните периоди в рамките на полезния живот на актива.

Пресмятането на амортизационната квота по години може да се извърши в два варианта:



Първи вариант:

Амортизируема стойност

АКг = -------------------------------------------------------- ,

Срок на използване в години
където:

АКг – амортизационна квота за година



Втори вариант:

  1. Пресмята се амортизационната норма за година (АНг)


100

АНг = ---------------------------------------------------------

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница