Отчитане на финансовите средства в предприятието 2009 Съдържание Увод



страница1/4
Дата27.09.2018
Размер0.8 Mb.
  1   2   3   4


ДИПЛОМНА РАБОТА


ОТЧИТАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА В ПРЕДПРИЯТИЕТО

2009
Съдържание
Увод

Глава първа. Същност, видове и оценки на финансовите средства

1.1. Същност на финансовите средства

1.2. Видове финансови средства

1.3. Оценки на финансовите средства


Глава втора. Счетоводно отчитане на финансовите средства

2.1.Характеристика на сметките за отчитане на финансовите средства 

2.2. Документиране и документооборот 

2.3. Отчитане на финансовите средства в левове

2.4. Отчитане на финансовите средства във валута 
Заключение
Приложения
Използвана литература


УВОД
Финансовите средства представляват краткотрайни активи, част от финансовите ресурси на предприятието. Отличават се с голяма ликвидност, както и с това, че лесно се трансформират в друг вид счетоводни обекти. Към финансовите средства се причисляват: паричните средства в левове; паричните средства във валута; краткосрочните инвестиции. Относително самостоятелно значение имат предоставените краткосрочни заеми, които са с характер на вземания със срок на изискуемост до дванадесет месеца.

Паричните средства са краткотрайни активи в парични наличности или парични еквиваленти. Парични наличности са касовите наличности и банковите депозити в левове и валута по разплащателни, депозитни и други сметки. Паричните еквиваленти са краткосрочни и бързоликвидни активи, които се превръщат лесно в парични наличности – такива са чековете, срочните депозити, полиците, записите на заповед и други. Паричните средства във валута се изразяват в левова равностойност на основата на валутен курс., обикновено централния банков курс или друг в зависимост от вида на операциите.

Краткосрочните финансови активи са главно акции и облигации, които се придобиват с цел получаване на положителни ефекти от разликата между „курс купува” и „курс продава”. Вид краткосрочни инвестиции са и благородните метали и скъпоценните камъни.

Настоящата дипломна работа си поставя за цел да изследва същността, класификацията на финансовите средства като отчетна категория, както и особеностите и проблематиката при счетоводното им отчитане като важен компонент в дейността на предприятието.

Конкретизирането, анализът и оценките върху проблематиката на поставената тема ще бъдат направени като се използват диалектическия метод на научно изследване, методът на анализ, синтез, историческият подход, сравнителният и логическият метод, както и методът на наблюдението и емпирическия метод. Изследването на финансовите средства се базира на нормативната уредба по проблематиката, а именно: Закона за счетоводството, Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, Международните счетоводни стандарти, Примерния национален сметкоплан и т.н. Проучена е и специализираната литература с редица изчерпателни коментари от известни автори като Дамян Дамянов, Иван Душанов, Екатерина Аверкович, Васил Божков, Георги Илиев, Иван Златков, Димитър Желязков, Трифон Трифонов, Стоян Дурин и др.

Целта на направеното изследване е да се обхванат възможните процеси, протичащи в посоченото дружество във връзка с отчитането на финансовите му средства. В редица случаи се установяват практически варианти за решаване на даден проблем, като предварително са проучени теоретичните интерпретации.

Задачата на изследването е да се открият и разрешат съществени проблеми от теорията и практиката на счетоводното отчитане на финансовите средства. Тяхното правилно разбиране и отчитане могат да послужат за намаляване и недопускане на възможните грешки, произтичащи от различното им тълкуване.

За нуждите на счетоводното отчитане на финансовите средства в нефинансовите предприятия като практическа база са използвани данни, формирани в процеса на дейността на „Ярд" ООД със седалище град Велико Търново. Изследваното дружество е мебелна къща, чиято дейност е свързана главно с проектиране и производство на обзавеждане по поръчка.

"Ярд" ООД1 присъства в мебелното производство повече от 13 години и изпълнява обзавеждане по поръчка: кухненско обзавеждане; детски стаи; спални; гардероби; антрета; порт-манта; шкафове за обувки; компютърни бюра и др., както и обзавеждане за офиси, хотели и магазини. Работи се с ефектни, атрактивни, лесноподдържащи материали. Използването на стъкло, алуминий и модни аксесоари правят мебелите естетични, актуални и нестандартни. На клиентите се предлагат дизайнерска консултация и индивидуално проектиране на мебелите и интериора на цялото жилище. Цветовете и материалите са без ограничения, механизмите, аксесоарите и обковът са от Италия. Важна стъпка при обслужването на клиентите е възможността за разсрочено плащане.

Глава първа. Същност, видове и оценки на финансовите средства
1.1. Същност на финансовите средства

Финансовите средства представляват важна част от придобитите и контролирани от предприятието финансови ресурси. Те са неразделна част от неговите активи. За да бъдат признати като елемент на финансовите отчети, те трябва да отговарят на следните общи критерии: вероятност предприятието да придобие бъдеща икономическа изгода; да имат стойност или ценност, оценима надлежно. Икономическата изгода от паричните средства предприятието черпи еднократно и/или през периодите, в които финансовите средства са част от притежаваните и контролирани от него активи.

Финансовите средства по своята същност „са вид краткотрайни активи. … Отличават се с голямата си ликвидност.”2 Към тях се причисляват: паричните средства в левове, паричните средства във валута и краткосрочните инвестиции.

Според СС 7 Отчети за паричните потоци3 паричните средства се подразделят на парични наличности и парични еквиваленти. Паричните наличности се характеризират и определят като парични средства, държани в касите на предприятието по разплащателни, депозитни и други банкови сметки, както в национална, така и в чуждестранна валута. Паричните средства, които в края на работния ден се намират в касата на предприятието се наричат касова наличност. Паричните еквиваленти представляват „краткосрочни, високоликвидни активи, които са лесно обратими и имат присъщ незначителен риск от промяна в стойността им"4 Паричните еквиваленти представляват краткосрочни и бързоликвидни активи, лесно обратими в парични наличности - чекове, срочни депозити, полици и други подобни, с незначителен риск от промяна в стойността. Те се държат предимно за посрещане на краткосрочни парични задължения, а не за инвестиционни или други цели. За паричен еквивалент се счита инвестиция с краткосрочен падеж не по-дълъг от 3 месеца от датата на придобиването.

Съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети паричните средства и паричните еквиваленти се класифицират като текущи активи и се представят в обща позиция в счетоводния баланс на предприятието. В МСС 7 Отчети за паричните потоци се посочват основанията за включването на паричните еквиваленти в паричните средства. Те не са категоризирани за инвестиционни и други цели, тъй като се държат по-скоро за уреждане на краткосрочни парични задължения.

Финансови активи извън паричните средства могат да бъдат финансовите инструменти, които представляват договорно право за:



  • получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;

  • размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

  • инструмент на собствения капитал на друго предприятие.

Появата и развитието на финансовите пазари довежда и до възникването на разнообразни финансови инструменти, които могат да бъдат три вида: основни, производни и сложни. Основните финансови инструменти изискват първоначална инвестиция – това са акции, облигации и др. Производните финансови инструменти се наричат деривативи. Тяхната стойност се мени в отговор на промяната на предварително определена променлива, като конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс и други подобни. Освен това при деривативите не се изисква почти никаква първоначална инвестиция, но се заплащат на определена дата.

Производни финансови инструменти могат да бъдат фючърси и форуърдни договори, опции, варанти и т.н. като деривативи могат да се разглеждат емитираните от държавата инвестиционни бонове, инвестиционни записи, компенсаторни записи и др.

Сложните (хибридни) финансови инструменти са производни финансови инструменти, които съдържат основен базов инструмент и деривативи.

Паричните потоци по своята икономическа същност са постъпления на парични средства в предприятието (вливания) и плащания на парични средства от предприятието (изтичания) в хода на неговата дейност през отчетния период. Постъпленията се определят още като положителни парични потоци, а плащанията - като отрицателни парични потоци. Не се считат за парични потоци движенията между статиите, които представляват пари или парични еквиваленти;

Дейността на предприятието се дефинира като основна, когато не е възможно да се определи като инвестиционна или финансова дейност. Инвестиционната дейност се свежда до придобиване и продажба (включително предоставените или получените аванси) на:

а) дълготрайни (дългосрочни) активи, независимо от конкретния им вид, и

б) краткосрочни финансови активи, които: не са включени в паричните еквиваленти; не се държат за дилърски операции или търговски цели; не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Финансовата дейност включва сделки на предприятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал, чрез:

а) поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, като: емитиране на ценни книжа на собствения капитал или дългови ценни книжа; допълнителни вноски на собствениците, или краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели;

б) изплащане на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели, като: покриване, на задължения (независимо от конкретния им вид), произтичащи от получени парични средства по реда на буква „а"; покриване на задължения по лизингови договори;

в) постъпления и плащания за финансови активи (дългосрочни и/или краткосрочни), класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк или косвен метод.

Управленската дейност на предприятието е процес на търсене на решения, водещи до повишаване на доходността на свободните парични наличности. Необходимо е да се следи и за възможни загуби от направени инвестиции в парични еквиваленти. Тази дейност има за цел да намали разходите по управлението и контролирането на финансовите средства като ги канализира в потоци носещи по-голям доход, отколкото е разходът, необходим за управлението им или при положение, че тези свободни парични наличности не се обслужват.

Отправен момент в дейността на предприятието е да се намерят начините, чрез които финансовите средства да са доходоносен актив за предприятието и тяхното предназначение да не се свежда само до разплащанията с контрагентите. С това се цели повишаване ефективността на финансовите средства, както и възможността предприятието да повиши своите приходи при продажби на парични еквиваленти над стойността на придобиване. По този начин ще се повишат и паричните потоци, които ще представляват нови възможности за повишаване както на основната, така и на икономическата и финансова дейност на предприятието.

По време на направеното изследване се установи политиката на стопанския субект по отношение на банковите разплащания от „Ярд” ООД. Дружеството е договорило фиксирана обща сума, която следва да се заплати на банковата институция, независимо от броя на банковите преводи. Дължимата договорена сума за банковите комисионни банката удържа в началото на годината. По този начин бизнесорганизацията се стреми да намали разходите, необходими при извършване на плащанията - при повече плащания заплатената общата комисионна е в по-малък размер, отколкото при плащането й на всеки превод.

За да направи правилна и точна преценка на възможностите, които има пред себе си, управляващият орган на предприятието следва да следи финансовите средства, които контролира. Важни са решенията относно разпределянето на паричните средства и паричните наличности и тяхното съотношение в даден момент, така че да не се предизвика недостиг на парични наличности (преследвайки високи лихви и доходност от паричните еквиваленти). Необходимо е информацията, предоставяна на управляващия орган да съдържа възможно най-пълната структура за притежаваните и контролирани от предприятието финансови средства. За целта следва да се имат предвид подразделенията на финансовите средства и възможностите за тяхната класификация и групировка.
1.2. Видове финансови средства

Финансовите (паричните) средства са определени и дефинирани в разпоредбите на СС 7 Отчети за паричните потоци. В стандарта се посочват и групите, на които те могат да се подразделят: парични наличности и парични еквиваленти.

Това е най-общата класификация, която може да се направи за подразделяне на финансовите средства и да ги обособи според тяхната принадлежност. Тази класификация посочва мястото на отделните парични средства, като ги групира по общ и съществен признак, а именно дали са в брой или бързо ликвидни, с малък и присъщ риск от промяна в стойността им.

В зависимост от това, в коя от двете подгрупи могат да се отнесат паричните средства, те допълнително се класифицират на:

1. Към групата на паричните наличности се отнасят:

а) паричните средства, съхранявани в касите на предприятието, както в лева така и в чуждестранна валута;

б) парични средства по разплащателни сметки - в лева и валута;

в) парични средства по набирателни (ликвидационни) сметки - в лева и валута;

г) парични средства по други видове сметки - в лева и валута.

2. Към групата на паричните еквиваленти се отнасят:

а) спестовни сертификати;

б) сертификати за депозит;

в) краткосрочни полици;

г) държавни съкровищни бонове с падеж до 3 месеца;

д) други.

Според тази класификация паричните средства се подразделят по основен и съществен признак - принадлежност към парични наличности и еквиваленти. В същото време е предвидена възможността да бъдат отчитани по аналитичности за вида на валутата, в която се отчитат. Допълнително подразделяне, в случай че предприятието възприеме тази класификация, може да се направи спрямо неговите счетоводни нужди и за по-­точното и ясно представяне на финансовата информация пред управляващия орган.

Според други автори, класификацията на финансовите средства, следва да е подчинена на това, в каква валута са притежаваните от предприятието парични средства5:


  • в национална валута - левови;

  • в чуждестранна валута - валутни.

Съгласно тази класификация, финансовите средства се подразделят от един водещ признак, а именно валутата, в която се оценяват. Тук не се прави характеристика в зависимост от вида на паричните средства (както според предходната класификация). Аналитичното отчитане може да се осъществи на база нуждите на предприятието при осъществяване на неговата икономическа дейност.

Според друга класификация, паричните средства могат да се разделят на няколко групи и към тях да се обособят подгрупи. Тези групи според Ек. Аверкович са: „парични средства в брой в лева, парични средства в брой във валута, парични средства в депозити в банки в лева, парични средства в депозити в банки във валута, блокирани парични средства, парични еквиваленти и др."6

Тази класификация се доближава в най-близка степен до посочените и обособени сметки за отчитане на финансовите средства, посочена в Примерния национален сметкоплан7.

Възможно е да се направи и друга класификация на финансовите средства с оглед на тяхното местонахождение:



  • парични средства в брой (в касата на предприятието);

  • парични средства в разплащателни сметки и безсрочни депозити в банки;

  • парични депозити в срочни депозити;

  • парични средства в парични еквиваленти;

  • суми в подотчетни лица.

При тази класификация не се взема предвид признака валута и признака за разделение на финансовите средства според СС 7. Тук се има предвид само къде се намират и съхраняват паричните средства. Възможно е да се съставят съответните аналитичности към всяка група и по този начин да се организира аналитично счетоводно отчитане по местонахождение и по вид валута на паричните средства.

При класифицирането на финансовите средства, важно място трябва да се отдели на признака според които ще се направи това разделение. Независимо от него, в аналитично отношение предприятието може да извърши промени и да дообогати или да премахне отчитането на паричните средства в една или друга група. Всяко предприятие изготвя свой сметкоплан въз основа на своите нужди и по този начин създава и променя сметките за отчитане, подсметките, както и самите аналитичности.

Предлагаме да се направи по-пълна класификация на финансовите средства, съобразена едновременно с Примерния национален сметкоплан, разпоредбите на СС 7 и вида на валутата. Тази групировка може да има следната структура:

1) Парични средства в брой в левове:

а) парични средства в касата на предприятието;

б) парични средства в подотчетните лица.

2) Парични средства в брой във валута (по вид валута в зависимост от нуждите на счетоводното отчитане):

а) парични средства в касата на предприятието;

б) парични средства в подотчетните лица.

3) Разплащателна сметка в левове.

4) Разплащателна сметка във валута (по вид валута в зависимост от нуждите на счетоводното отчитане).

5) Акредитиви в лева:8

а) акредитиви в лева с покритие;

б) отменяем акредитив в лева;

в) потвърден акредитив в лева;

г) делим/ неделим акредитив в лева;

д) прехвърляем/ непрехвърляем акредитив в лева;

е) еднократен/револвиращ акредитив в лева;

ж) акредитиви на виждане в лева;

з) срочни акредитиви в лева.

6) Акредитиви във валута9:

а) акредитиви във валута с покритие ;

б) отменяем акредитив във валута;

в) потвърден акредитив във валута;

г) делим/неделим акредитив във валута;

д) прехвърляем/ непрехвърляем акредитив във валута;

е) еднократен /револвиращ акредитив във валута;

ж) акредитиви на виждане във валута;

з) срочни акредитиви във валута.

Според банковите споразумения откритите акредитиви не могат да бъдат без покритие, неотменяеми и непотвърдени. Това условие важи както за акредитивите в лева, така и за тези във валута. Изискване за откриването на акредитив е той да бъде обезпечен, независимо дали е чрез парични средства, средства по депозити, недвижимо имущество. Обезпечението задължително следва да е равно или по-голямо от размера на открития акредитив.

7) Предоставени депозити:

а) предоставени депозити за срок до 1 година – в левове и във валута;

б) предоставени депозити за срок над 1 година – в левове и във валута;

8) Разплащателни чекове:

а) поименни чекове– в левове и във валута;

б) чек на приносител– в левове и във валута;

в) документарен чек– в левове и във валута;

г) бариран чек– в левове и във валута.

9) Парични средства, заложени като обезпечение:

а) парични средства, заложени като обезпечение в левове;

б) парични средства, заложени като обезпечение във валута.

10) Други парични средства:

а) менителница – в левове и във валута;

б) запис на заповед– в левове и във валута.

Тази класификация представлява комбинация от съществените признаци за разграничаване на финансовите средства. В същото време обобщава и едни от най-често срещаните в практиката видове финансови средства, като ги определя и по вид валута.

Към класификацията могат да се добавят и други подгрупи към сметките, отчитащи „разплащателна сметка в лева", „акредитиви", „депозити", „чекове" и „други парични средства". Тази необходимост може да се породи от факта, че различни банкови институции издават чековете; както и че предприятията могат да притежават неограничен брой сметки във всяка банка10 , в които да съхраняват своите финансови средства.

Финансовите активи извън паричните средства, от които изгодата се черпи еднократно или за срок от дванадесет месеца, в зависимост от намеренията на предприятието по отношение на тяхното използване, се класифицират в следните групи:

а) финансови активи, държани за търгуване;

б) финансови активи, обявени за продажба;

в) финансови активи, държани до настъпване на падеж;

г) кредити (заеми) и вземания, възникнали първоначално в предприятието.

За нуждите на изследването, класификацията на финансовите средства се извърши според обекта на изследването. Това е свързано с определянето и отнасянето им към определени групи и признаци. Класификацията на финансовите средства, която е направена в „Ярд” ООД може да се представи по следния начин:

1. Парични средства в брой – в левове и във валута;

2. Разплащателна сметка в левове - за отразяване на аналитичността се взема банковата сметка, като има предвид в коя банка е открита. За аналичност се използва IBAN номера на самата банкова сметка;

3. Разплащателна сметка във валута - подобно на банковите сметки в левове, и тези във валута се водят по признака за валута, както се взема предвид банката, в която са открити. За определяне на аналитичността се използва IBAN номера на банковата сметка;

4. Акредитиви в левове - води се аналитичност за вида на акредитива, определена от банковата референция или от самия IBAN номер на сметката, открита за нуждите на акредитива;

5. Акредитиви във валута - аналогично на акредитивите в лева. Аналитичността отново се определя според банковата референция на акредитива, а не според вида на валутата, какъв по вид е и за покриването на кое задължение се отнася;

6. Предоставени депозити - на аналитично ниво се създава организация за кого е предназначен и в каква валута е открит;

7. Разплащателни чекове - разделят се по вид, а не според това коя банка ги е издала;

8. Други парични средства - по видове: менителница, запис на заповед (до 31.12.2006 по сметката се отчитат постъпилите и платени суми по ДДС).

Чрез посочената класификация на финансовите средства, предприятието „Ярд” ООД получава информация за притежаваните и контролирани от него парични наличности и парични еквиваленти. Всяка една от подрупите отговаря на IBAN номера в банковата институция. Така се постига възможност за бързо откриване и своевременно коригиране на допуснати грешки в процеса на счетоводното обслужване. Класификацията на паричните средства в „Ярд” ООД може да бъде разширена и допълнена във всеки момент от икономическата дейност на предприятието. За вътрешни нужди в класификацията се използват само тези финансови средства, с които дружеството извършва своите плащания. За по-лесното отчитане на стопанските процеси е избегнато неудобството да се създават аналитични групи, които от своя страна да се разделят на още по-малки групи. Това допринася за минимизиране на опасността от грешки при пренасянето на ефекта от протеклите стопански процеси при взаимодействието между сметките за финансовите средства с другите сметки от сметкоплана на предприятието.

В теорията съществува голямо разнообразие от финансови средства, които опосредстват извършваната от предприятието дейност. В практиката това разнообразие не се среща толкова често в рамките на едно предприятие. В своята дейност стопанските субекти установяват кои парични средства са най- изгодни и най-лесни за управление, така че да се пестят време и ресурси.

Във връзка с това в изследването се установи, че голямата гама от финансови средства, предлагана от теорията е тромава за практиката. Всяко предприятие развива своя класификация на финансовите средства с оглед на нуждите си като спазва изискванията за аналитично отчитане по вид валута, принадлежност към счетоводните групи или според специфичните потребности на счетоводното отчитане. Имат се предвид банковите сметки, депозити, акредитиви, чекове, обезпечения, менителници и запис на заповед, както и в коя банка са на съхранение финансовите средства, коя институция ги е издала и с какво предназначение. По този начин се улеснява в значителна степен счетоводното отчитане на финансовите средства. Налице е и подробна информация за разполагаемите парични средства в брой и парични еквиваленти, необходима на мениджърския екип с цел по-успешното управление на финансовите средства. Според организацията на счетоводството предприятието може да развива аналитични сметки, с които се постига по-голяма точност и прецизност.

Внимание следва да се отдели и на направената класификация и аналитична обосновка, отнасяща се до признака „парична единица". В национална или в чуждестранна валута трябва да се откроят и онези парични средства, класифицирани от предприятието в индивидуалния сметкоплан.
1.З. Оценки на финансовите средства

Всеки актив или пасив, намиращ отражение във финансовите отчети на предприятието следва да бъде надеждно оценен. Финансовите средства са част от активите на предприятието и представляват отражение на паричните средства и еквиваленти, които са негова собственост и от които то черпи икономическа изгода.

Те се оценяват по тяхната номинална стойност в момента на придобиването им от предприятието (входящи парични потоци) или в момента на разходването им (изходящи парични потоци). Важно изискване за отразяването на активите и пасивите във финансовите отчети е те да са в национална валута. В случай, че стойността им е в чуждестранна валута, следва да се направи необходимата преоценка по курс на банката, валиден за деня на настъпилото събитие.

Финансовите средства в левове се оценяват по тяхната номинална стойност при постъпването или при излизането им от групата на паричните средства и/или еквиваленти на предприятието. Тъй като те са в национална валута тяхното отчитане не следва да се извършва след приравняването им към същата чрез обменен курс на банката за съответния ден.

Във връзка с счетоводното отчитане на сделките, които се осъществяват по чуждестранна валута и извършвани в чужбина дейности, предприятието трябва да води отчет за придобитата или изразходвана валута, преизчислена по обменните курсове на банката за съответния ден. При първоначалното признаване чуждестранната валута се вписва по „функционална"11 (отчетна)12 стойност, като към сумата в чуждестранна валута се прилага валутния курс на функционалната валута към датата на сделката. В стандартите МСС 21 и СС 21 се уточнява, че датата на сделката е датата, на която тя се признава за първи път. Съществена е и ролята на отчитането на възникналите разлики по повод на промените в банковите валутни курсове. Това е вследствие на разликите в банковите курсове в деня на възникване и уреждане на разчетните взаимоотношения.

Затова е необходимо да се направи преоценка на задължението или вземането в съответствие с изискванията на МСС 21 и СС 21 Ефекти от промените във валутните курсове. При извършване на преоценката по валутните курсове на банката към деня, в който се извършва плащането се отчитат валутни курсови разлики - положителни или отрицателни. Тези разлики съгласно т. 28 от МСС 21 и т. 4.1 от СС 21 следва да се третират и отчитат като текущ финансов приход или разход, а признаването им да се осъществи в периода, през който са възникнали като печалба или загуба.

Разлика има в постановките на МСС 21 и СС 21по отношение на курса, по който следва да се извърши оценката на валутата при покупка или продажба. При тези стопански операции също трябва да се признаят финансовите приходи и разходи текущо за съответния период като печалба или загуба.

Притежаваните от предприятието финансови средства, които са в чуждестранна валута се преоценяват в края на всеки отделен период. Преоценката се извършва въз основа на разпоредби съгласно счетоводните стандарти. Съгласно т. 23 от МСС 21 и т. 3.4, буква „а" от СС 21 преоценката на валутните парични средства се извършва по курс на БНБ. И в този случай приходът или съответно разходът, свързан с преоценката на валутните парични средства се отчита като печалба или загуба за периода, през който възниква.

Валутни разлики не могат да възникнат в случаите, когато се извършва прехвърляне на валутни финансови средства от една банкова сметка по друга, в случай че и двете са в една и съща чуждестранна валута. Разлики не се отчитат и при прехвърлянето на финансови средства от банкови сметки във валута във валутната каса на предприятието и обратно - когато тези движения се отнасят до един и същ вид прехвърляна валута. В случай, че от сметката се тегли чуждестранна валута, която се внася в касата на предприятието, отчитана в друг вид валута, предприятието прави необходимата преоценка на финансовите средства, излезли от групата на паричните средства по банковите сметки и постъпили в касата на предприятието. Например предприятието изтегля валута от разплащателна сметка в евро и ги внася в касата на предприятието, където е прието да се води аналитичност само за валута от вида щатски долар. Валутни разлики ще се отчитат и при обратното движение на финансови средства.

Важно е да се подчертае същността и важността на протеклите стопански промени при отразяване на стопанските процеси, свързани с финансовите средства във валута. При всяко движение на парични средства от и към сметките, които отчитат валутните средства се прави необходимата преоценка, а в края на отчетния период валутата се преоценява към курса на БНБ за съответния ден. Това представлява важна и неразделна част от счетоводната дейност с оглед спазване на изискването за текущо счетоводно отчитане на протеклите в предприятието процеси.

От всичко казано до тук може да се заключи, че курсови разлики следва да се отчитат когато настъпи промяна във валутния курс на датата на сделката; датата, на която се урежда или към датата на финансовия отчет.13

В настоящото изследване се установи наличието на операции, свързани с отчитането на финансовите средства във валута. В икономическата дейност на предприятието съществуват взаимоотношения с чуждестранни клиенти и доставчици. Чуждестранната валута, посредством която фирма „Ярд” ООД урежда своите взаимоотношения с контрагентите е в евро. Курсът е фиксиран към фиксинга на БНБ - 1,95583 лева за едно евро. Всички движения на финансовите средства във валута - входящите и изходящите парични потоци, както и тези между наличните парични средства и паричните еквиваленти, се отразяват в счетоводните регистри по фиксинга на БНБ. Курсови разлики в случая при плащането и получаването на финансови средства във валута не се третират. Валутни разлики не се получават и в края на отчетния период.

Разликата във валутата предприятието отразява при движенията между финансовите средства по разплащателната сметка във валута и разплащателната сметка в левове. Това се налага от обстоятелството, че финансовите средства по разплащателната сметка във валута се отчитат по фиксинг 1,95583. При продажбата на валута, банката прехвърля левовата равностойност по разплащателната сметка в левове като преизчислява продадената валута по курса на еврото – „курс продава” (обикновено по-нисък курс от фиксинга) за съответния ден. Така прехвърлената левова равностойност на еврото се различава от тази, която би следвало да постъпи по сметката, ако се изчислява по фиксинга. Разликата, която отчита предприятието е отрицателна и тя се признава като разход за същия отчетен период.

Валутни разлики дружество „Ярд” ООД отчита и при покупка на валута. В този случай курс продава на банката е по-висок от фиксинга, по който се водят текущо финансовите средства във валута. И при тази операция предприятието отчита валутната разлика между фиксинга и „курс продава” на банката за съответния ден като отрицателна валутна разлика, която се признава текущо като разход.

При необходимост от разплащане на взаимоотношения с контрагенти в чуждестранна валутна единица, различна от еврото, предприятието е приело политиката плащанията да се извършват чрез продажбата на евро или лева. В този случай банката определя необходимата и левова или еврова равностойност, за да може да бъде осъществен превода. По този начин „Ярд” ООД управлява лесно своите финансови средства, както в лева така и във валута, с оглед спестяване на време и ресурси, необходими за обслужване на различни банкови сметки в други валути. При преизчисляването на валута, различна от еврото, необходима да се преведе на чуждестранен контрагент, дружеството прилага кръстосан курс спрямо лева. Така е възможно да се установи какви финансови средства в евро са необходими за покриване на задължението (напр. щатски долар).
Пример 1:

На 03.02.2008 година в счетоводството на анализираното предприятие е получена фактура от чуждестранен контрагент за доставка на стоки на обща стойност $ 2500. Приложен е курс на долара в деня на сделката 1,4637 лв./долар. Десет дни по-късно предприятието урежда задължението чрез продажба на евро към банката, в която е открита сметката. Курс купува на еврото в деня на уреждане на сделката е 1,95482 лв./евро. Курс продава за щатски долар 1,4600 лв./долар

В този случай кръстосания курс на щатския долар към еврото е 1,34 долар/евро. Следователно дружеството следва да продаде 1866 евро, за да може да покрие задължение от $ 2500.
Валутната разлика в този случай е по отношение на долара в деня на сделката и при нейното плащане, а също така и при продажбата на еврото, необходимо за покриване на задължението.

Тъй като валутната разлика, свързана с промяна курса на долара не засяга финансовите средства на предприятието, а само разчетите, тя не следва да е обект на разглеждане и анализиране в направеното изследване. Операцията, която се взема предвид е промяната в курса на еврото - неговия отчетен курс и „курс продава” в деня на плащането.

При продажба на евро в счетоводните регистри то се оценява по фиксинг - 1,95583 лв/€, следователно продадената валута следва да се преизчисли по курса за деня:

1866 € х 1,95482 = 3647,69 лв. в деня на плащането и

1866 € х 1,95583 = 3649,58 лв. по отчетен курс.

Налице е отрицателна валутна разлика, която се отразява текущо. Като разход в размер на 1,89 лв. в счетоводството следва да се съставят статиите за отнасяне на разхода по сметките, отразяващи разходите за валутни операции. В края на отчетния период валутната разлика се отчита като загуба.


Точното и достоверно отчитане на стопанските процеси, свързани с движението на паричните средства, е свързано с правилното определяне на вида им. При извършването на различни разплащания или прехвърляния на финансови средства от състава на паричните наличности в състава на паричните еквиваленти следва да се спазват характеристиките на счетоводните сметки, както и вида на валутата, в която се отчитат. Важно за счетоводното записване е определянето на сметката, по която има движение. Необходимо е също така да се установи дали това движение е в посока на увеличение или намаление. След като се определи дали вида на счетоводната сметка (активна или пасивна) и движението по нея (в посока на увеличение или намаление) и вида на валута, в която се води, допусканите грешки в счетоводните записвания ще бъдат сведени до минимум.

В годишния финансов отчет и в междинните финансови отчети паричните позиции в чуждестранна валута се оценяват по заключителен курс, а текуща през годината – по централен курс на БНБ. Периодичността на оценката на паричните средства в чуждестранна валута се определя от предприятието. Тя се извършва задължително към датата на съставяне на финансовия отчет.

Краткосрочните финансови инструменти се оценяват като се прилагат регламентираните в приложимите счетоводни стандарти правила, които се отнасят и за финансовите инструменти с дългосрочен характер. при първоначалното им признаване краткосрочните финансови инструменти се оценяват по себестойност, която е справедливата стойност на платеното за актива вложение. Разходите по сделката с финансови инструменти се включват в първоначалната оценка на финансовите активи.

Последващото оценяване на краткосрочните финансови инструменти е в зависимост от предназначението и намерението, което предприятието има по отношение на тези активи.

Краткосрочните финансови активи, държани за търгуване и обявени за продажба се оценяват по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по продажбата или друг вид освобождавания (намаления) на финансовите активи. Това правило не се отнася за следните видове краткосрочни финансови активи:


  • предоставени заеми и вземания, които не се държат за търгуване;

  • инвестиции, държани до настъпване на падеж;

  • финансови активи, които нямат обявена пазарна цена на активен пазар, което не позволява тяхната справедлива стойност да се оцени надеждно.

Посочените финансови активи се оценяват по амортизационна стойност с помощта на ефективен лихвен процент. Краткосрочните финансови активи се обезценяват, когато отчетната им стойност е по-голяма от очакваната възстановима стойност.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница