2.1.4 Отчитане на разходите за работна заплата Разходите за заплати са функция на една или друга политика на предприятието в областта на стимулирането на вложения труд. В условията на пазарна икономика политиката за стимулиране е самостоятелна за предприятието, но в известна степен е зависима от националната политика за стимулиране. Работната заплата, която получават работниците и служителите, също има ролята на стимул за вложен труд поради определен интерес.
Специално място заема държавата и то не само като работодател. С правно нормативните актове държавата се намесва в трудовите и социални отношения.Това става чрез: Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, подзаконови нормативни актове и други. Работната заплата се разделя на постоянна и променлива част. Постоянната част това е основната заплата на работника или служителя. Променливата част включва: допълнително възнаграждение за прослужено време, труд при лоши и вредни условия, заплащане за нощен труд, възнаграждение за икономия на материални разходи, възнаграждение за по-високо качество.
Тези допълнителни възнаграждения се уточняват конкретно със сключения колективен трудов договор, а при гражданските договори, те трябва да са неразделна част от съдържанието му.
На основание на ведомостите за трудово възнаграждение и други документи, начисленото възнаграждение за извършена работа се отчита чрез сметка 604 Разходи за заплати. За начислените възнаграждения се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметка 604 Разходи за заплати
Кредит сметка 421 Персонал
Тази операция се извършва през определен период от време. В края на седмицата, месеца, годината и т.н.
Тъй като всички възнаграждения имат конкретен потребител, това дава основание да с посочат съобразно функционалното предназначение на този разход. Сметка 604 се кредитира в края на отчетния период срещу дебитиране на сметките от групи 61 Разходи за дейността, група 70 Приходи от продажби и сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.
