Отчитане на разходите за основна дейност

Айлин Бюнямиев Хамзов Проф. д.ик.н. Дамян Дамянов

Ф №. М062246

Магистърска . Програма “ СОНП”

В общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети са посочени основните потребители на финансовите отчети, а именно: инвеститори, персонал, заемодатели, доставчици и други търговски кредитори, клиенти, правителството и правителствени служби, общественост. Всеки един от посочените потребители желае да намери във финансовите отчети информация за активите, пасивите, собствения капитал, доходите, разходите и паричните потоци, която да е в пълен унисон с Международните счетоводни стандарти. От тази гледна точка се изисква предприятието, което прилага МСС да разполага с добре подготвени професионалисти и с финансови ресурси, за да може да удовлетвори изискванията на външните потребители на финансовата информация.

Една от ключовите категории, обект на счетоводно отчитане са разходите и в частност разходите за дейността. Разходите влияят пряко върху финансовия резултат на стопанските субекти и като такъв изискват правилно отчитане,оценка, управление и контрол. Това е немислимо без познаване на основните норми на счетоводната отчетност, въведени с хармонизирането на българското счетоводно законодателство с международното.

Новите счетоводни практики следва да се анализират в контекста на осъществяваната в страната счетоводна реформа, имаща за цел хармонизиране на националната ни счетоводна база с постиженията на световната счетоводна практика. Актуализираният вариант на НСС (Националните счетоводни стандарти) представлява български аналог на Международните счетоводни стандарти (МСС), целящ осъществяване на по-плавен преход към директното прилагане на последните. Голяма част от философията и нормите на действащите НСС е заимствана от световния "счетоводен еталон" - МСС, което обуславя значителни промени спрямо предходните им варианти. С въвеждането на МСФО хармонизацията навлезе в нов етап.

Международните стандарти за финансово отчитане целят уеднаквяване на начина на представяне на информацията във финансовите отчети на предприятията с общо предназначение, т.е. за широк кръг потребители.

МСС не конкретизират организацията на счетоводството или конкретните записвания. Това е предоставено на предприятията. В темата се разглеждат следните основни въпроси:

• 
  Същност и класификация на разходите
  
• 
  Организация на синтетичното и аналитичното им отчитане на разходите
  
• 
  Отчитане по икономически елементи
  
• 
  Отчитане по видове дейности
  

След извършените сравнения, съпоставки и анализи може да се сподели мнението, че категорията „разходи“ изразява производствени отношения, породени от влагането на ресурси за целите на производството. Точно в производството те се обезличават като абсолютно определени разновидности и изпъкват в отчетно икономическата действителност като ново качество, наричано разходи. В отчетно-икономически план категорията „разходи“ изразява отношения, предизвикани от намаляването на икономическата изгода за предприятието чрез извеждане (намаляване) на активи или увеличаване на пасиви, отделно от дължимото чрез разпределение за капиталовложителите. Разходите се използват като понятие във функционално и в отраслово икономически план. В този случай се решават и въпроси със семантичен, филологичен,тезаурусен, фрагментен характер, произтичащи от особеностите на конкретните обстоятелства.

Същността на разходите се проявява в икономическата действителност по един или по друг начин, в една или в друга форма. С формата на проявление на същността на разходите се свързват и видовете разходи. Разновидностите им съществуват съобразно особеностите на действителността. Тези особености пък се определят от едни или от други условия, предпоставки, характеристики, прецизирани в различни аспекти. В икономическата литература се предлагат различни признаци, по които може да се направи научна класификация на разходите.

В зависимост от техния състав и икономическа еднородност разходите се групират на прости(едноелементни) и комплексни (многоелементни). Първите са еднородни по своето икономическо съдържание (напр. разходи за материали, разходи за заплати и други). За разлика от тях, комплексните разходи са разнородни по своя състав (напр. разходи от брак в производството, общопроизводствени разходи, административни разходи и други).

От гледище на значението и ролята на разходите в стопанския процес те се подразделят на основни и допълнителни. Основните разходи са непосредствено свързани с произвеждането на продукцията и оказването на услуги. Те са обусловени от технологичния процес и затова се наричат технологични (напр. Заплати за работниците в производството,амортизации на технологичното оборудване и други). Допълнителните разходи са свързани главно с организацията, обслужването и управлението на предприятието (административни разходи).

Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията, т.е. в зависимост от тяхното калкулативно-техническо третиране, разходите се подразделят на преки и косвени. Преки са всички разходи, които са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт (обект, дейност, услуга) и се отнасят направо в себестойността им въз основа на съответни първични документи. Такива са: разходите за суровини и основни материали, възнагражденията на основните производствени работници и други. Непреките разходи са свързани с произвеждането на няколко или всички видове изделия, респ. Обекти, дейности, услуги, в предприятието (напр. Разходи за спомагателни материали, възнаграждения на спомагателните работници, амортизации на производствените сгради и други). Включването им в себестойността на отделните продукти става непряко – чрез разпределение на предварително определена от предприятието основа(база).

В зависимост от отношението им към обема на дейността разходите се делят на: постоянни и променливи. Величината на първите остава относително постоянна, независимо от обема на производството (напр. амортизацията на производствените машини и сгради, възнагражденията на обслужващия персонал и др.), а размерът на вторите се променя пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството (напр. енергия за технологични нужди, заплати за производствените работници, работещи по сделната система и др.).

Разходите, пряко свързани с произвежданите продукти (без разходите за материали) и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството, се определят като разходи за преработка. Заедно с преките разходи за материали и други разходи свързани с производството (напр. разходи за проектиране на продукти за конкретни клиенти), те образуват себестойността на продукцията. Що се отнася до себестойността на предоставените услуги, тя се определя основно от разходите за заплати и осигуровки на персонала, зает в оказването на услугата и съответната част от общопроизводствените разходи. В себестойността на продукцията и услугите не се включват административните, финансовите и извънредните разходи, както и разходите по продажбите. Тези разходи се отчитат като текущи за периода, през който са направени.

От гледна точка на периода, за който се отнасят, разходите се групират на: текущи и предварителни, засягащи бъдещи отчетни периоди. Текущите разходи са непосредствено свързани с формирането на себестойността на продукцията и услугите и финансовия резултат за текущия отчетен период.

Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период , но са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващ отчетен период, като например: предплатени наеми, застраховки, абонаменти и др. В зависимост от функционалното им предназначение те се подразделят на разсрочени разходи за основната дейност (нефинансови разходи за бъдещи периоди) и разсрочени финансови разходи. Като финансов разход за бъдещи периоди се отразява и разликата между определената според изискванията на НСС 17 – Лизинг стойност на наетия актив и общата сума на наемните плащания по финансов лизингов договор.От 2002г. разходите за бъдещи периоди могат да бъдат класифицирани и представяни в баланса като дългосрочни и/или краткосрочни активи, в зависимост от срока за признаването им като текущи разходи.

В МСС – 1 не се предвиждат пера за разходи за бъдещи периоди, тъй като те не отговарят на определението за активи. Според конкретните случаи част от тези разходи се признават за текущи разходи в момента на заплащането им.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството² направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи :

1.разходи за дейността

2.финансови разходи

3.извънредни разходи

4.разходи за данъци върху печалбата (дохода)

При тази групировка се изхожда от връзката на извършените разходи с дейността на предприятието. Така се осигурява полезна информация на потребителите на финансовите отчети, която им позволява да оценят значението на отделните групи разходи за ефективността на предприятието.

Предприятията могат да прилагат и други класификации на разходите , когато

това е предвидено в приложим счетоводен стандарт или е необходимо за управлението. Например: предприятията, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, отчитат разходите от оперативните дейности по сектори.³За целите на данъчното облагане разходите могат да се групират на данъчно признати и данъчно непризнати разходи и други.

Съгласно Закона за счетоводството за всички разходи,свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация за техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други разходи, вкл. провизии и обезценка на активи. При тази групировка се имат предвид видът и икономическото съдържание на разходите, независимо от мястото на извършването им. Тя се използва за установяване на разходите за цялата дейност на предприятието.

С оглед установяването на разходите по отделни обекти на отчитане и калкулиране себестойността на продукцията и услугите разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяването на оперативната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, за организация и управление (административни разходи) и за други направления (за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи, за доставка на краткотрайни материални активи и т.н.).

Предприятието само определя критериите за групиране на разходите по тези групи както и базата, начина и времето на разпределение на преките (косвените) разходи съобразно с възприетата счетоводна политика, конкретните условия на работа и специфичните особености на осъществяваната дейност и информационните потребности на управлението.

Към разходите за оперативната (основната и спомагателната) дейност се включват основните производствени разходи, които формират себестойността на произвежданата продукция, оказаните услуги и незавършеното производство.

Към тези разходи се отнасят:

1.Стойността на преките разходи за материали

2.Разходите за преработка, които включват:

1.1.Разходите пряко свързани с произвежданите продукти

1.2.Непреките общопроизводствени разходи, в т.ч.

• 
  постоянни общопроизводствени разходи;
  
• 
  променливи общопроизводствени разходи
  

Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството.

Общопроизводствените разходи се включват в себестойността на произведената продукция, респ. на незавършеното производство, след разпределение на определена база.

Други разходи, свързани с производството на съответната продукция или услуга, към които се включват само такива разходи, които са извършени във връзка с довеждането на продукцията до настоящото и място и състояние.

В групата на разходите за продажба на продукция се включват тези, които са пряко свързани с продажбите на стоки, услуги (напр. транспортни разходи, разходи за реклами, изложби, панаири и т.н.).

Административните разходи имат характер на допълнителни разходи и са свързани с осигуряване и подпомагане на общото управление и функциониране на предприятието.

Както се вижда последните две групи разходи за дейността имат различно отношение към формирането на себестойността на продукцията, услугите, експлоатацията и обръщението. Основните производствени разходи (материални, разходи за преработка и други разходи) са база за установяването на себестойността , а разходите за продажбите и административните разходи се отнасят изцяло в тежест на продажбите, и от там – в резултата за текущия отчетен период.

За нуждите на калкулирането производствените разходи, формиращи себестойността на продукцията, се групират по т.нар. статии на калкулацията.

помощта на тази групировка се постига индивидуализиране на разходите по видовете изделия и по място на възникването им.

Изброените до тук разходи за дейността са текущи т.е. непосредствено свързани с резултата за текущия отчетен период.

Финансовите разходи се формират от: начислени лихви за ползвани заеми, лихви по дългове към трети лица, задължения, свързани с дялово участие, по лизингови договори и други, отрицателни разлики от операции с финансови активи, пасиви и инструменти, и от промяна на валутните курсове на чуждестранна валута, комисионни по левови и валутни операции и др. Отделянето им в самостоятелна група е продиктувано от необходимостта да се осигурява информация за определяне ефективността от ползваните заеми, целесъобразността от притежаването на финансови активи и чуждестранна валута и др. Финансовите разходи се отразяват отрицателно на резултата за отчетния период. Извънредните разходи са разходи, които възникват случайно или са предизвикани от събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще, като например: отчуждени активи, унищожени или частично унищожени активи от стихийни бедствия и други. Те са извън контрола на управляващите и се отразяват негативно на резултата от отчетния период.

Общото между класифицирането и групирането на разходите се изразява в това, че и в двата случая се постига прегледност или подреденост на този обект и това става с познавателна, изследователска или друга някаква цел. Различието между тях е гносеологическо. От тази позиция действията с разходите се разглеждат като гносеологически противоположности, защото при класифицирането движението на мисълта е от общото към конкретното, а при групирането – от конкретното към общото. Класифицирането е повече дедуктивно действие на субекта, защото цялото се разпада на части, системите – на подсистеми. И обратно, групирането или групировката е преди всичко индуктивно действие, защото мисленето е насочено главно към обединяване, окрупняване, уедряване на частите, подсистемите, за да се получи цялото, системата. И в двата случая се използват подходящи, обосновани признаци, разграничители или критерии.

Групировката и класификацията на разходите има значение за:

• 
  обособяването към раздел 6 Сметки за разходи в Националния сметкоплан на четири групи сметки: 60 разходи по икономически елементи, 61 разходи за дейността, 62 финансови разходи, 69 извънредни разходи.
  
• 
  Съставянето на отчета за приходите и разходите, в частта за разходите, в която се обособяват отделни групи за: разходи за дейността, финансови разходи и извънредни разходи.
  

При отчитане на разходите се съблюдават основни принципи съгласно ЗСч.Последните изменения в ЗСч. са публикувани в ДВ 105/22.12.2006г. Съгласно този закон вече не говорим за основни принципи и други принципи, а всички принципи са основни. Съгласно чл.4 ЗСч., счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят със следните основни счетоводни принципи: Текущо начисляване – разходите, които произтичат от сделки и събития се към момента на тяхното възникване, независимо от момента на плащане на парични средства или техни еквиваленти и се включват във финансовите отчети за период, за който се отнасят. Действащо предприятие - означава, че предприятието е действащо и ще остане такова в рамките на отчетния период, няма нито намерение или необходимост да се ликвидира и значително да намали обема на своята дейност. Предпазливост – означава оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при отчитане на стопанските операции с цел получаване на

действителен финансов резултат. Прилага се при последваща оценка (обезценка) на активите на предприятието. Принцип на съпоставимост между приходите – съгласно него разходите извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който се отразяват разходите за тяхното получаване. Предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание същност и финансова реалност,а не според правната им форма.

В условията на развиваща се пазарна икономика у нас все по-голямо значение придобиват проблемите, свързани с оцеляването и просперитета на търговската фирма. От тази гледна точка всяка търговска фирма трябва да държи сметка за своята ефективност и конкурентноспособност, чрез цялостно анализиране на своята дейност. Отчитането на разходите заема централно място в системата на комплексното отчитане на стопанската дейност на търговските обекти. Това се обяснява с обстоятелството, че разходите представляват основополагащ фактор, определящ цената на продукта или услугата, степента на използване на вътрешния потенциал на фирмата и от друга страна те оказват непосредствено влияние върху крайния резултат от търговската дейност. Разходите имат различна природа на поява, функциониране и съществуване. От тук произтича и необходимостта от подробно изучаване на съдържанието, размера, равнището, динамиката и структурата на разходите, както и влиянието на основните фактори, които ги обуславят.

С оглед изпълнението на задачите по създаването на полезна информация за разходите в примерния национален сметкоплан в раздел 6 – сметки за за разходи са обособени общо 9 групи сметки: