Отчитане на ремонта и подобренията – счетоводни и данъчни аспекти



Дата15.12.2017
Размер56.69 Kb.
Отчитане на ремонта и подобренията – счетоводни и данъчни аспекти

Счетоводно третиране - (Нормативна база – НСФОМСП – СС 16 т.6.1 и 6.2)

Определения

6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив.

Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

 6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:

а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;

б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;

д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Отчитане на разходите за ремонт и подобрения

А. На Собствени ДМА

Разходите за ремонт на собствени ДМА се отчитат като текущи разходи.

Разходите за ремонт на собствени ДМА, които са с характер на подобрение следва с увеличат балансовата стойност на съществуващия ДМА.

Б. На наети ДМА

Разходите за ремонт на наети ДМА се отчитат като текущи разходи.

Разходите за ремонт на наети ДМА, които са с характер на подобрение формират нематериален дълготраен актив, който подлежи на амортизиране за срока на наемния договор.
Данъчно третиране на разходите за ремонт по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане

Нормативно регламентиране – ЗКПО – чл. 51 ал.1 т.3; чл.64; чл.53 във връзка с чл.67

Чл. 51. (1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:

3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.
 По принцип разходите за ремонт се делят на две категории:


  1. Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Теоретично тези разходи са данъчно признати, когато са документално доказани и когато се отнасят за активи (собствени, наети или предоставени за ползване), които данъчнозадълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.

  2. Разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи.

Данъчното третиране на тези разходи се определя в зависимост от това дали също се извършват за собствени или за наети активи. Когато се правят подобрения на собствени активи, направените разходи представляват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (чл. 64 от ЗКПО) и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи.

В случай че се правят подобрения на наети или предоставени за ползване дълготрайни материални активи, същите се третират като дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива (чл.51 от ЗКПО) и се амортизират за данъчни цели с амортизационна норма съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-висока от 33 1/3 на сто.

Следва да се има предвид, че разходите за ремонт или подобрения на активи, разгледани в т. 1 и 2, не биха били данъчно признати, когато е налице хипотезата на чл. 26, т.1 и 11 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава с разходите, несвързани с дейността и тези, които представляват скрито разпределение на печалбата. В този смисъл, ако е налице хипотезата на цитираната разпоредба, с разходите за ремонт, разгледани в т. 1, и/или с разходите за данъчни амортизации по т. 2 следва да бъде увеличен финансовият резултат на данъчнозадълженото лице.


Данъчно третиране на разходите за ремонт по реда на Закона за данъка върху добавената стойност

Нормативна база – ЗДДС - чл. 9 ал. 2 т.4 и ал.4. т.2 и 3;

чл.70 ал.2 във връзка с чл.70 ал.3 т.3 ; Доп.разпоредби §1 т.31 и т.32

"Ремонт" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

"Подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

От гл.т. на ЗДДС право на данъчен кредит предприятието има както за ремонт на собствени, така и за ремонт на наети активи, когато срокът на наемния договор е по-голям от три години.

Накратко казано, ремонт и подобрения на чужди активи не е доставка и ДДС не следва да се начислява, ако срок за ползване е над три години или става въпрос за концесионно задължение, т.е. не следва да се префактурира извършения ремонт от наемателя на наемодателя.

Най-важният момент е срокът от три години – при ползване(наем) под този срок е налице доставка и начисляване на ДДС, а над него не е налице доставка и не се начислява ДДС.




Отчитане на провизиите
Норамативно регламентиране – СС 37

Определение – това са задълженията, които биха могли да бъдат конкретно персонифицирани, неопределени са по време и размер, и по принцип не са изискуеми и могат да не бъдат изпълнени.
Размерът на признатите провизии е равен на най-добрата приблизителна оценка на разходите, които са необходими за уреждане на задължението. Тази оценка се определя по такъв начин, че да изразява във възможно най-точна степен сумата, която би платило предприятието за погасяване на провизираното по този ред свое задължение към датата на баланса.
Отчитане на провизиите:

  • За начисляване на провизията:

Дт с/ка Разходи за провизии

Кт с/ка Провизии (за задължения)



  • При реално извършване на разходите (т.е. реално изплащане на задълженията), за които са формирани провизиите:

Дт с/ка Провизии за задължения

Кт с/ка гр. Парични средства

или

Дт с/ка Провизии за задължения



Кт с/ка Други приходи

Данъчни аспекти (чл.38 ал.1 и 2 ЗКПО)

От гл.т. на ЗКПО на регулация подлежат тези провизии, които са отчетени като разход, т.е. в намаление на финансовия резултат за текущия период. Отчетените счетоводни разходи чрез статията:

Дт с/ка Разходи за провизии

Кт с/ка Провизии (за задължения)

се отразяват в намаление на финансовия резултат за текущия период.

Съгл. чл.38 ал.1 от ЗКПО „разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане” и с така отчетените разходи се увеличава финансовия резултат за данъчни цели. Възника намаляема временна разлика, която предполага да бъде отчетен актив по отсрочен данък, а именно:

Дт с/ка Активи по отсрочени данъци

Кт с/ка Печалби и загуби от тек. Година

Съгл. чл.38 ал.2 – непризнатите разходи за провизии се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.

Отчитането е следното:

Дт с/ка Провизии за задължения - при реално погасяване на задължението

Кт с/ка гр. Парични средства

или

Дт с/ка Провизии за задължения - при изтичане на срока на провизията



Кт с/ка Други приходи
Обратното проявление на временната разлика е свързано с посочване на провизията в намаление на счетоводния фин.резултат при данъчното му преобразуване, а именно:

Дт с/ка Печалби и загуби от тек.година



Кт с/ка Активи по отсрочени данъци

Ат.Ат.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница