Отчитане на стоките


Съхраняване на ценности на гостите в сейфове, ползване на телефон и интернет, предоставяне на велосипеди под наем, пране, гладене, химическо чистене и др. допълнителни услуги



страница8/14
Дата11.04.2018
Размер2.24 Mb.
#66842
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

4. Съхраняване на ценности на гостите в сейфове, ползване на телефон и интернет, предоставяне на велосипеди под наем, пране, гладене, химическо чистене и др. допълнителни услуги


Съхраняването на ценности на гостите в сейфове практически се предлага от всички хотели, но съществуват известни различия както по отношение на организацията при предоставяне на услугата, така и по отношение на организацията на синтетичното и аналитично отчитане. Съхраняването на ценностите може да се организира в обща каса или в самостоятелна касета. Когато съхраняването е в индивидуална касета на клиента следва да се даде ключ от касетата и съответен документ, удостоверяващ, че той е ползвател на касетата за определен период от време. Този документ се използва от клиента при евентуално загубване на ключа от касетата за да докаже, че вещите в тази касета са негови.

Цената за наемането на индивидуален сейф е обявена в български левове, а приходът от тази услуга зависи от престоя на госта, т.е за какъв времеви период ще се използва индивидуалния сейф. Общия приход от наемане на индивидуален сейф от съответния гост може да се представи нагледно чрез следната формула:

Пр-дсейф = Ред х бр. дни, където

Пр-дсейф – общ приход от наемането на индивидуален сейф от един гост;

Ред – наемна цена на индивидуален сейф на ден.

Ползване на телефон и интернет. За отчитане на тази услуга, туристическите предприятия разполагат с автоматична система за отчитане на телефонните разговори в отделните стаи. Обикновено приходът от тази услуга се отчита в момента на неговото заплащане от туриста на рецепция, най-често при освобождаване на стаята.

Всички допълнителни услуги, които се предоставят от хотела се отчитат по сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Счетоводните записвания са следните:

Д-т сметка 411 – Клиенти

К-т сметка 703 – Приходи от продажба на услуги

Аналитична сметка пране и гладене

или Аналитична сметка телефон

или Аналитична сметка сейф под наем и др.

или Аналитична сметка велосипеди под наем и др

К-т сметка 4532 – ДДС продажби

Заплащането и тук, както при закупуването на нощувка на рецепция става в брой или чрез кредитни карти. А в края на всеки ден, парите от Рецепцията се превеждат в Касата на счетоводството и се съставя статията:

Д-т сметка 501 – Каса в лева

К-т сметка 411 – Клиенти

    1. 5 Отчитане на приходи от продажба на материали или други активи


Като част от приходите от продажби на туристическите предприятия се отчитат и плащанията, които постъпват от гостите на хотела, в случай че са повредили или унищожили част от имуществотото. Пример за това е когато при изчезването или загубата на ключ от гост на хотела, за да се осигури и гарантира безопасността му и тази на неговото имущество се налага незабавна смяна на патрона на бравата. Когато загубата е извършена по вина на съответния турист, разходите по смяната на патрона се поемат от госта. Приходът в този случай се начислява с продажната стойност на материала и се отчита като такъв на датата, на която той бъде реализиран, т.е заплатен от туриста.

При тази ситуация контировките, които се съставят са:



  1. Начисляване на прихода

Д-т сметка 411– Клиенти

Аналитична сметка Клиенти в лева

-партида на конкретния клиент

или Аналитичнасметка Частни лица

К-т сметка 709 – Други приходи



Аналитична сметка Похабено имущество

К-т сметка 4532 – Начислен данък върху продажбите

2. Заплащане от госта – в брой или с кредитна карта

Д-т сметка 501 – Парични средства в каса-лева

К-т сметка 411– Клиенти



Аналитична сметка Клиенти в лева

-партида на конкретния клиент

  1. Когато гостът е повредил ДМА (например телевизор) за неговото изписване се съставят следните счетоводни статии:

а)Д-т с-ка 241- Амортизация на ДМА

К-т с-ки от гр.20 – Дълготрайни материални активи

б)Д-т с-ка 709 – Други приходи

К-т с-ки от гр.20 – Дълготрайни материални активи




                1. ОТЧИТАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ. КРИТЕРИИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО ИМ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Определен обем капитал в дадена валута може да бъде използван по два начина

1. Консумативно използване - капиталът се използва за потребителски цели – закупуване на храна, облекло, транспортни средства, стоки за бит, културни мероприятия и др. В този случай капиталът се консумира по своята покупателна стойност и не се очаква възвръщаемост от него. Разбира се определена абстрактна възвръщаемост, която е трудно оценима все пак може съществува във вид на по-добри битови условия, по-добри условия за реализация, по-голяма свобода на личността и т.н.

2. Инвестиционно използване – капиталът се използва за инвестиционни цели – инвестиране в различни стопански и финансови начинания като придобиване на машини и съоръжения за производство, недвижимо имущество за производствени цели, дялово или акционерно участие в други предприятия, придобиване на ценни книжа и т.н. Този начин на използване на капитала се характеризира с очаквана възвръщаемост и доход в бъдещи периоди от време.

1.Относно теоретичната същност на понятието “инвестиция.” Икономически аспекти на инвестициите


Осъществявайки своята дейност предприятията извършват различни по характер инвестиции.Инвестиционният спектър, действително е впечатляващ: от изграждането на масивни заводски корпуси, до доставката на дребен стопански инвентар, от стремежа към владеене на крупен пакет от акции, до скромния банков депозит, от научно-изследователските лаборатории, до натрапчивата илюстрована реклама - всички тези дейности могат да се идентифицират като инвестиции. Инвеститорите придобиват акции, облигации, дялови участия с цел реализиране на бъдещи доходи под формата на дивиденти, лихви или продажба на инвестицията на по-висока цена. Те имат едни и същи мотиви при придобиването на реални и финансови активи. При избора между тях обикновено се използват идентични подходи и процедури. Това се обяснява с факта, че както инвестициите в реалния сектор, така и финансовите инвестиции се осъществяват с една и съща цел, а именно реализиране на допълнителни доходи за предприятието.

Следователно между инвестициите в материални активи и финансови инвестиции не съществуват различия по отношение на крайните финансови ефекти.

Разликата между тях може да се изведе само като се изхожда от обекта на инвестиране, в първия случай това е реалния сектор, а във втория инвестициите имат чисто финансов характер. В подкрепа на горното твърдение може да се посочи и фактът, че подчертавайки липсата на принципни различия между реалните и финансови инвестиции в съвременния икономически свят теорията на инвестирането окачествява като безполезно в рамките на отделното предприятие да се проявяват предпочитания към едните или към другите.

Етимологически понятието “инвестиция” произлиза от латинската дума “investo” – обличам. През различните периоди от време в това понятие е влаган различен смисъл и съдържание. Така например през епохата на феодализма като инвеститори са се разглеждали и лицата, назначени като епископи, имащи право да управляват имотите, собственост на църквата. Постепенно терминът “инвестиция” започва да се употребява в различни сфери на обществено-икономическия живот, най-вече с две основни значения: 1) дългосрочни капитални вложения при покупката на недвижим имот, на средства за производство или ценни книжа; 2) самите вложени капитали. В този смисъл инвестицията е понятие, което “обединява в себе си всички измерения на рационалното управление на парите” и се свързва с вековния стремеж на хората за максимизиране на богатството в по-дългосрочен или по-краткосрочен времеви хоризонт.

Както е известно до края на 2000 година действаше отделен счетоводен стандарт, регламентиращ счетоводното третиране на инвестициите и представянето им във финансовите отчети. В посоченият стандарт инвестициите се определяха като “Притежаван от предприятието актив с цел натрупване на доход чрез разпределение (напр. лихви, приходи от авторски права, дивиденти и ренти), за увеличаване стойността на капитала или за други изгоди в полза на инвестиращото предприятие, като например произтичащите от търговски взаимоотношения.. От посоченото определение е видно, че инвестициите са предимно финансови права (акцентът се поставя върху финансовите инвестиции), като материалните инвестиции представляват много малка част, предимно инвестиционни имоти, или инвестиции в злато, диаманти или други борсово продаваеми стоки. Това би следвало да се приеме за нормално, тъй като по смисъла на счетоводното разбиране не се считат за инвестиции активите определени като стоково-материални запаси съгласно МСС 2 “Стоково-материални запаси” и МСС 16 “Имоти, машини, съоръжения и оборудване.” МСС 25 отчитане на инвестициите регламентираше счетоводното третиране на капиталовите и дългови инвестиции, както и отчитането на инвестиционните имоти. От началото на 2001 година КМСС взе решения, че не е необходимо да съществува отделен стандарт, уреждащ счетоводното третиране на инвестициите. Понастоящем тази материя се урежда от няколко стандарта, а именно МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, МСС 31 Отчитане на дялове в смесени дружества, МСС 32 Финансови инструменти, МСС 39 Финансови инструменти – признаване и оценка и МСС 40 Инвестиционни имоти.

Имайки предвид всичко това могат да се направят следните изводи:

1. Инвестицията е актив, който се притежава и контролира от предприятието. Активът следва да се разглежда като ресурс, придобит от предприятието, от експлоатирането на който се очаква бъдеща икономическа изгода. Притежаването на инвестицията се доказва с документ (сертификат), вписване в книгата на акционерите, договори, платежни документи и др.;

2. За предприятието инвестицията е източник на допълнителни доходи;

3. Посредством инвестициите предприятието цели увеличаване на собствения капитал;

4. Предприятията, които при изготвянето на финансовите отчети разграничават инвестициите на текущи и дългосрочни, трябва да представят краткосрочните инвестиции като текущи активи, а дългосрочните инвестиции като дълготрайни активи. Ако в резултат на възприетата счетоводна политика се прилагат някакви други решения, то начинът на представяне на инвестициите в годишния счетоводен отчет трябва да се оповести в приложението към него;

5. Счетоводното разбиране за понятието “инвестиция” е твърде тясно в сравнение с посочените тълкувания във финансово-икономически аспект. Това е така, тъй като повечето представители на икономическата наука свързват инвестицията с извършването на разходи за придобиване на материални, нематериални и финансови активи, посредством които ще се реализират доходи. Поради това редица елементи на имуществото на предприятието не се вписват в рамките на счетоводното разбиране за инвестициите.

- Инвестициите в материални активи (с изключение на инвестиционните имоти) се отчитат като ДМА;

- Стоково-материалните ценности се третират като краткотрайни активи (материални запаси);

- Организационните инвестиции (разходите за обучение и квалификация на персонала, реклама и др.) обикновено се отчитат като разходи.

Следователно понятието “инвестиция” няма еднакво значение за счетоводния и икономически подход на изследване. “Типичен пример за това е ангажирането на високо квалифицирани специалисти, което изисква заплащането на работна заплата.” По смисъла на счетоводното законодателство подобна операция не би могла да се третира като инвестиционна, докато от икономическа гледна точка представлява интелектуална инвестиция, поради очакваната дългосрочна производителност. Тъй като счетоводството е законодателно регламентирано, поради което се подчинява на строги правила, относно представянето на информацията в годишния счетоводен отчет счетоводната логика е “формална.” Ето защо отразената посредством счетоводството печалба от инвестицията е резултат на счетоводните и фискални правила, които измерват единствено промените в имуществото, дължащи се на реализирани печалби и очевидни загуби.

Различните счетоводни системи възприемат и различна концепция за инвестициите. Например голяма част от европейските страни, които прилагат континенталната счетоводна система възприемат капиталовите инвестиции като правата върху капитала на друго търговско дружество,. Материализирани или не в ценни книжа, които създават трайна връзка между тези дружества и имат за цел да допринесат за развитие на дейността им. Традиционният европейски подход при преоценката на капиталовите инвестиции предполага намаляване в стойността при трайно обезценяване, така, че да могат да се запишат по възможната им възстановима стойност към датата на съставяне на финансовите отчети.22 Справедливата стойност все още намира слабо приложение в законодателствата на европейските страни.

Страните от англо-американската счетоводна система са възприели концепцията за инвестициите по смисъла на МСС, а именно, че инвестицията е притежаван от дружеството актив с цел натрупване на доходи чрез разпределение (например лихви, дивиденти, ренти и др.), за увеличаване на стойността на капитала или за други изгоди в полза на инвеститора.

Инвестициите на предприятието (с изключение на инвестиционните имоти) следва да се разглеждат като финансови инструменти по смисъла на националните и международни счетоводни стандарти. Финансовите инструменти са категория с твърде широк обхват. Много често те се свързват с притежаваните ценни книжа, но последните далеч не изчерпват тяхното съдържание. Съгласно СС 32 финансов актив е всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие. Аналогична е дефиницията и в МСС 39 Финансови инструменти – признаване и оценяване. Финансовите инструменти се подразделят на: финансови активи, финансови пасиви и инструменти на собствения капитал.23 Обект на внимание ще бъдат най-вече финансовите активи на предприятието. От своя страна те включват паричните суми, договорни права за получаване на парични суми от друго предприятие, размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия и инструменти на собствения капитал на друго предприятие.

Определението за финансов актив включва няколко основни момента:

1. Признаването на финансов актив в счетоводния баланс означава, че дружеството очаква да получи икономическа изгода,

2. Икономическата изгода е във вид на парични суми, други финансови активи или от инструменти на собствения капитал,

3. Ръководството на предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба.

4. Определението за финансов актив предполага, че към момента на неговото признаване във финансовите отчети, активът може да бъде надеждно оценен.

Независимо от многото общи белези могат да се посочат и някои различия между инвестициите в реалния сектор и финансовите инвестиции:

1. Финансовите активи пораждат паричен поток директно, докато инвестициите в материални активи пораждат парични потоци индиректно, посредством влагането на допълнителни ресурси, за да се произведе продукция или да се окажат услуги, които впоследствие чрез продажбата им пораждат паричен поток.

2. Сумата на паричните средства, която финансовите активи генерират обикновено не се влияе от това кой държи инструмента или как го използва, докато инвестиции в реалния сектор пораждат паричен поток, който варира от предприятие в предприятие в зависимост от това как се използва съответния актив.

3. Инвестициите във финансови активи са регулярни и независим ми едни от други;

4. Инвестициите във финансови активи оказват само косвено влияние върху ДМА в производствения сектор;

5. Финансовите инвестиции представляват вложения във финансови активи, поради което извършените за тях разходи не се включват в себестойността на произвеждания продукт;

4. Финансовите инвестиции не са свързани с прираст на нов производителен капитал, което е една от най-характерните особености на инвестициите в реални активи;

6. Почти всеобща характеристика на финансовите инвестиции е тяхната заместимост. Поради многото ценни книжа, котирани на борсата печалбата е в състояние да замени една инвестиция с друга почти мигновено.

Всички финансови инструменти могат да се разграничат на основни и производни (деривативи). Като примери за основни финансови инструменти могат да бъдат посочени – вземания, задължения, заеми, акции, облигации.

Деривативите са финансови инструменти, притежаващи следните характеристики

А) стойността им се изменя в отговор на промяната на предварително определена променлива като лихвен процент, цена на ценни книжа, цена на стоки, валутен курс и др.

Б) не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция,

В) урежда се на бъдеща дата.

Производни финансови инструменти са фючерсните или форуърдни договори опции, лихвени или валутни суапове права за покупка на акции, варанти и др.

По смисъла на международните стандарти за финансово отчитане и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия като примери за финансови инструменти следва да се посочат




Финансов актив

Финансов пасив

Капиталов инструмент

1. Парични средства.

2. Вземания с договорен

характер.

3. Предоставени заеми.

4. Инвестиции в ценни книжа

(акции, облигации; опции,

права и други деривативи).


1. Задължения с договорен

характер.

2. Получени заеми.

3. Привилегировани акции

с право на обратно

изкупуване.

4. Деривативи.


1. Акции, които са

обикновени и

привилегировани (с

някои изключения).




От гледна точка на инвеститора (кредитора)


От гледна точка на длъжника или издателя (емитента)




В зависимост от намерението на предприятието да черпи икономическа изгода от съответния актив финансовите активи могат да бъдат класифицирани в четири групи:



  1. финансови активи, държани за търгуване,

  2. финансови активи, обявени (налични) за продажба,

  3. финансови активи, държани до настъпване на падеж

  4. кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието.

Класифицирането на финансовите инструменти се определя преди всичко от тяхната икономическа същност и в значително по-малка степен от правната им форма. Класифицирането на финансовите инструменти се извършва като се вземат предвид следните обстоятелства:

  1. Ако емитентът е принуден да изкупи обратно даден инструмент, то той следва да бъде класифициран като задължение,

  2. Ако изборът по който ще бъде погасено задължението по даден финансов инструмент, зависи от обстоятелства, които се намират извън контрола на емитента или държателя на инструмента, то последният следва да се класифицира като задължение

  3. Ако инструментът съдържа опция за конвертиране, то той следва да се разглежда като задължение.

Не винаги финансовите инструменти могат да бъдат класифицирани еднозначно като задължения или инструменти на собствения капитал. Комбинираните финансови инструменти съдържат елементи и на двата вида финансови инструменти. Това предполага при наличието на възможност при производните финансови инструменти двата компонента да се отчитат отделно. С помощта на посоченото по-долу дърво на решенията може да се определи дали един финансов инструмент отговаря на критериите за задължение или за инструмент на собствения капитал. С помощта на следната таблица би могло да се вземе решение дали един финансов инструмент следва да се разглежда като задължение или като елемент на собствения капитал.

Инструмент

Задължение за изплащане на основната сума на дълга, посредством парични средства



Задължение за изплащане на дивидент/лихва в парични средства

Фиксиран брой финансови инструменти (акции)


Класификация

Обикновени акции


Не

Не

не/да

капитал

Привилегировани акции, подлежащи на обратно изкупуване с 5% фиксиран дивидент, изплащан ежегодно при наличие на печалба за разпределение

Да

Да

Да

задължение

Конвертируеми облигации с опция за конвертиране в определен брой обикновени акции

Да

Да

Да

Задължение по облигации и елемент на собствения капитал

Конвертируеми облигации с опция за конвертиране в акции на сумата на задължението по облигациите

Да

Да

Не

Задължение

Финансови инструменти – дърво на решения
Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Тази категория финансови активи е със значително разширен обхват в съответствие със старата редакция на МС 39. В предходната редакция на стандарта (както и в действащия СС 32) тази категория активи се нарича Финансови активи, държани за търгуване. Понастоящем към тази категория активи се отнасят

А) Финансови активи, държани за търгуване - това са тези, придобити от предприятието с цел извличане на печалба, произтичаща от краткосрочните колебания в цените на ценните книжа. В счетоводните стандарти не се поставя ограничение върху периода от време през който инструментът ще се държи за търгуване. Обикновено периодът е краткосрочен. Към тази група се отнасят финансови активи, независимо от целта на придобиването им когато са част от портфейл, който може да съдейства за реализирането на печалба. Под портфейл обикновено се разбира група от идентични финансови активи, които се управляват заедно. Възможно е някои от финансовите инструменти в портфейла да се държат за по-дълъг период от време, но независимо от това, като част от такъв портфейл те се класифицират като държани за търгуване. Следователно финансов актив се държи за търгуване ако е придобит или служи основно за целите на печалба от краткосрочните колебания на цената или маржа. Всеки финансов актив, който е част от портфейл при който има определено реална тенденция за реализация на краткосрочни печалби., също се класифицира като финансов актив, държан за търгуване. Производните финансови инструменти винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако не удовлетворяват критериите за хеджиране. В обичайната дейност на предприятието като финансови активи, държани за търгуване се отчитат акции, облигации, деривати и други подобни активи, които се намират в портфейла на предприятието с намерението да бъдат задържани за сравнително кратък период от време. Този вид финансови активи имат краткосрочен характер, поради което се отчитат чрез сметки от гр. 51 Краткосрочни финансови активи. Първоначалната оценка на тези активи е по справедлива стойност, включваща покупна цена и всички разходи за комисионни, хонорари, такси, брокерски възнаграждения и др. Последващото оценяване (преоценката ) се извършва по справедливата цена, която може да бъде котировка на активен пазар, офертна цена, продажна цена, цена на подобни (алогични активи) и др. Преоценъчните разлики се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи. Обезценка на тези активи се прави когато има достатъчно убедителни доказателства, че възстановимата стойност е по-ниска от балансовата. Обезценката се отчита като текущ финансов разход.
Б. Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, определени като такива Променената дефиниция в МСС 39 дава възможност в тази категория финансови активи да се включи всеки един финансов инструмент, който се преоценява по справедлива стойност и предприятието е възприело преоценката да се третира като текущи финансови приходи ил итекущи финансои разходи, т.е преоценката да се отразява във финансовия резултат за текущия отчетен период. След като веднъж финансовият инструмент е класифициран като финансов актив, отчитан по справедлива стойност в печалбата и загубата той не може да бъде прекласифициран към друга категория финансови активи.

Финансовите активи, държани до настъпване на падеж са финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж (например дълговите ценни книжа и преференциални акции с клауза за задължително обратно изкупуване), които предприятието има положително намерение и възможност да задържи да падежа. Тези финансови активи се отчитат по амортизируема стойност, като се използва методът на ефективната лихва, както това се прави за финансовите пасиви. Акциите от съучастия в други предприятия не могат да се класифицират като финансови активи държани за търгуване. Финансовите активи, държани до настъпване на падеж се отчитат като дългосрочни или краткосрочни в зависимост от намерението на инвеститора. Първоначално те се оценяват по цена на придобиване. Последващото оценяване (преоценката) на тези активи се извършва по амортизируема стойност. Тези активи не се преоценяват по справедлива стойност. Обезценка се прави само ако съществува вероятност да не се получи сумата, съгласно договорните условия.

Финансовите активи, обявени за продажба са всички останали финансови активи, които не могат да бъдат отнесени към останалите групи. Тази категория финансови активи включва всички инвестиции в капиталови инструменти, с изключение на тези, държани за търгуване Всички активи, класифицирани като финансови активи за продажба се отчитат по справедлива стойност.

Финансовите активи, като част от финансовите инструменти на предприятието се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива оценка, включително и разходите по сделката, които са пряко свързани с придобиването на финансовия актив Към преките разходи по сделката се отнасят комисионни, платени на агенти и брокери, консултанти, такси на регулаторни органи и фондови борси и др. Към преките разходи по сделката не се включват премии и отбиви по дългови инструменти, вътрешни административни разходи, разходи по държането на инструментите и др. Изключение преките разходи по сделката да се прибавят към първоначалната оценка на финансовите активи съществува по отношение на финансовите активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. За тази категория активи първоначалните разходи по сделката не се прибавят към справедливата им стойност при първоначалното признаване. Датата на първоначалното им завеждане в предприятието може да бъде:

А) Дата на търгуване – датата на поемането на ангажимента за закупуването на актива. В случая се признава и заприходява актив, който още не е получен срещу отразяване на задължение да се плати за него, като полагащите се лихви се начисляват на датата на уреждане. Впоследствие активът се преоценява по възприетия за съответната група начин.

Б) Дата на уреждане – датата, на която активът се прехвърля на предприятието. Дотогава той не се отчита балансово. На датата на уреждане той се заприходява, а между датите на търгуване и уреждане той се заприходява, а между датите на търгуване и уреждане се отчитат само преоценки до справедливата стойност, ако подлежи на преоценка. Прилага се капиталовия или приходен подход в зависимост, съобразно групата, към която се отнася актива.




Дата на търгуване

Дата на уреждане

Датата на която предприятието се ангажира да купи финансовия актив

Датата на която активът се прехвърля на предприятието

Активът се отчита на датата на търгуване, въпреки че не е получен

Преоценява се и на датата на уреждане, ако е включен в отчетна група, изискваща преоценки



Активът се отчита на датата на уреждане

Ако е от група, изискваща преоценки, всяка промяна в справедливата стойност на актива, между датата на сделката и датата на уреждане се отчита като преоценка


Пример : На 28.11. 200х г. инвеститорът е поръчал на инвестиционен посредник покупката на 2000 броя акции на предприятие „Х” по лимитирана цена 10 лева за акция. Същият ден акциите са договорени от инвестиционния посредник. На 30.11. справедливата (борсова ) цена за една акция е 10,10 лв. На 02.12. акциите са закупени и прехвърлени на инвеститора. На същата дата акциите са платени със средства от разплащателната сметка. Справедливата (борсова ) цена на акциите е 9,70 лв. за акция. Комисионната на борсовия посредник е 100 лв., платена по банков път.

Иска се: Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции като се има предвид следното:


  1. предприятието е класифицирало придобитите акции като финансови активи, държани за търгуване;

  2. предприятието е класифицирало придобитите акции като финансови активи на разположение за продажба.

Предприятието е възприело в счетоводната си политика да преоценява финансовите активи, държани за търгуване веднъж месечно, а на финансовите активи на разположение за продажба – веднъж годишно.

Последващата оценка на финансовите активи е различна. Тя може да бъде справедлива стойност, амортизируема стойност или себестойност (първоначална стойност, цена на придобиване).



Отчитане на база дата на търгуване – 28.11.200х г.

  1. За отчитане на акциите, на датата на търгуване – 28.11.200 х г.

Д-т сметка Финансови активи, държани за търгуване 20 000

Д-т сметка Други финансови разходи 100

К-т сметка Други кредитори 20 100
Д-т сметка Финансови активи на разположение

за продажба 20 100

К-т сметка Други кредитори 20 100


  1. За преоценката на акциите, държани за търгуване по справедливата им стойност – 30.11. 200 х г.

Д-т сметка Финансови активи, държани за търгуване 200

К-т сметка приходи от последващи оценки на финансови

активи и инструменти 200


  1. За преоценката на акциите по справедлива стойност – 2.12. 200 х г.

Д-т сметка Разходи от последваща оценка на финансови активи

и инструменти 800

К-т сметка Финансови активи, държани за

търгуване 800

Д-т сметка Резерви от последваща оценка на финансови

инструменти 700

К-т сметка Финансови активи на разположение за

Продажба 700

4. За изплатените на посредника акции и комисионна 4.12.200х г.

Д-т сметка Други кредитори 20 100

К-т сметка Разплащателна сметка в левове 20 100
Отчитане на база дата на уреждане


  1. За преоценка на акциите държани за търгуване по справедлива стойност – 30.11.200х г.

Д-т сметка Други дебитори – 200

К-т сметка Приходи от последваща оценка на финансови

активи и инструменти 200



  1. За вписване на прехвърлените акции по справедлива стойност 2.1.200х г.

Д-т сметка Финансови активи, държани за търгуване 200

К-т сметка Други дебитори 200

Д-т сметка Финансови активи, държани за търгуване 19 200

Д-т сметка Други финансови разходи 900

К-т сметка Разплащателна сметка в лева 20 100
Д-т сметка Финансови активи на разположение за

продажба 19 400

Д-т сметка Резерв от последваща оценка на

финансови активи и инструменти 700

К-т сметка Разплащателна сметка в левове 20 100
Амортизируемата стойност представлява първоначалната стойност на инструмента, която може да бъде увеличена или намалена с амортизираната разлика между първоначалната стойност размера на падеж или намалена с вноските за погасяване на главницата и евентуалните загуби от обезценка.

Финансовите активи отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата се преоценяват по справедлива стойност. Възникващите преоценъчни разлики се отчитат като текущ финансов приход или текущ финансов разход. Загубата от обезценка се отчита като текущ финансов разход.

Финансовите активи, обявени за продажба се преоценяват по справедлива стойност. Разликите от преоценката следва да се отчитат като елемент на собствения капитал (преоценъчен резерв), а обезценката на активите – като намаление на преоценъчния резерв.
Определяне на справедливата стойност

Справедливата стойност е:

При наличието на активен пазар - пазарната котировка.

При липса на активен пазар - оценителски техники, чиято цел е да се установи какви пазарни цени би имало към датата на оценката при честна сделка и нормални решения за бизнеса, като се използват максимално пазарни фактори и в най-малка степен специфични за предприятието фактори при липсата на активен пазар.

Оценка на инвестиции в капиталови инструменти при липсата на активен пазар.

При отсъствието на пазарна котировка се счита, че справедливата стойност енадеждно измерима ако:

а) променливостта в обхвата от оценки на справедливата стойност за дадения инструмент не е съществена или

б) вероятностите от различните оценки, включени в обхвата, могат да бъдат надеждно измерени и използвани при оценяването на справедливата стойност.

Справедливата стойност представлява сумата за която един актов един актив може да бъде заменен и един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката продавач и купувач. По принцип се приема, че справедливата стойност може да се приложи по отношение на финансовите инструменти. МСС 39 посочва начините по които следва да се определи справедливата стойност.

Активен пазар – предполага съществуването на борсови котировки, които могат дасе използват като най-надеждна основа за определяне на справедливата цена.

При липса на активен пазар се изпозлват други методи за оценка – Ако определен финансов инструмент не се търгива на активен пазар, то за определяне на справедливата му стойност се използват различни методи за оценка като;

- използването на данни за борсови котировки, осъществени в близкото минало;

- използване на котировки за аналогични операции

- дисконтиране на бъдещи парични потоци,

- модели за ценообразуване на опции

Избраният метод трябва да отчита всички фактори, които участниците на пазара биха взели под внимание при определяне на пазарните цени.

По отношение на капиталовите инструменти обикновено е възможно да се определи тяхната пазарна (борсова) котировка. Когато справедливата цена на съответния капиталов инсрумент не можеда бъде надеждно оценена се допуска инструментът да бъде представен във финансовите отчети по първоначална стойност, намалена с евентуалните загуби от обезценка.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница