Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
Кристин... една „безсрочна” мисионерка
Изтегляне 458.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Докосването на Лазар
- 15-годишен проповедник вдъхновява хората въпреки слепотата си и дефекта в говора
- ТВОЯТ ПЛУГ
- Благодарност
Кристин... една „безсрочна” мисионеркаАнтония Петкова
Здравейте, приятели. Днес бих искала да ви разкажа за една мисионерка в Уганда. Тя е руса, красива американка със сини очи. Но дори и във визията й няма нищо типично западно – бръчиците по лицето й и усмивката й разказват далеч по-обгорели от слънцето истории. Кристин е учила част от висшето си образование в Уганда, а от близо 2 години живее с момичетата от селата в Лукоди - един идиличен, зелено-син африкански простор, обрасъл с по-високи от мен треви и класове, покрили призрачните следи на редица разрушени лагери. Как се стига до Лукоди? Както можеш! Три часа и десет минути стегнато ходене те хвърлят до там, казва Кристин… Което значи 4 за обикновените хора. И макар и да нямаш търпение да стигнеш, колкото по-бавно се движиш, толкова по-голямо приключение преживяваш. Пътят до Лукоди е различен от другите – по-нов, по-милостив към колелото, по-мек за стъпалата, по-топъл за очите, май и слънцето е по-топло там. Тръгваш от Гулу с колелото и се бориш за живота си в градското движение-джунгла – с точно два пътни знака, безброй бода-боди (моторчета-такси), товарни камиони, умопобъркани шофьори на ООН коли, колоездачки майки с бебе и товар, пешеходци, кози, петли, и много, много Тойоти. След 20 мин. напускаш асфалта и свиваш по разклонението за Aджулу и почваш: Лалия, Бунгатира, Чо Пее (локация на най-големите лагери), Лукоме, Лукоди. Пътят е по-тесен от огромния прашен Kitgum Road към моя лагер в Пайчо, който все още е живо населен. Напротив, тук пътуването е дълга разходка, в която всеки спира за поздрав, бабите ти махат и се смеят, като им задаваш въпроси на английски. Заедно с пътя и английският остава зад теб, слят с хоризонта, някъде в забравената далечина. Оттук насетне можеш не можеш, заговаряш Ачоли. Същевременно несъзнателно приемаш негласното предизвикателство на едно момченце, два пъти по-малко от прастарото си желязно колело, да се състезавате. Моето, макар и очукано, е много по-спортно, но той кара бързо по-дълго време. И така ту единият води, ту-другият, в любителска надпревара, която се оказва, че трае чак до Лукоди. Защото, когато почти съм забравила за него, то изскача наново от някое разклоненийце, на същия безкраен път. От време на време спираш да пиеш вода, да си седиш на тихото и да гледаш сгушени колибки, които сякаш никога не са били нападани. А наоколо сякаш никога не е имало десетки други, изгорени от бандата на бунтовническия лидер Джоузеф Кони, със захвърлени вътре, омотани в найлонови торби (“caveras”) бебета и дечица. После напичащото слънце ти напомня за времето и пак потегляш. Накрая виждаш табелата на ChildVoice, International – и знаеш, че си стигнал Лукоди – и Кристин. Кристин е американка, но изненада дори угандийците с редкия паразит на малария, който хвана- втори такъв случай в страната. Направо си го донесе от Белиз и спря да взима хапчета срещу болестта. А по време на размириците в Кампала тя се оказа с този паразит в самия център на столицата, толкова бяла, че сама привличаше камъните и куршумите на разни побъркани маси по улиците. Но никога нищо и няма - както казва Милен, „тя е мъжко момиче.” Всъщност тя помага на млади момичета (15-24години) с бебета на гърба да правят огърлици от хартиени маниста (голям хит в хуманитарните среди в Африка), браунита и всякакви хлебчета. Нарича ги ‘моите момичета’. Гледа децата им. Познава всички по име, върши тяхната работа с тях, и ходи в тяхната църква, където и викат Абее („хубава”), макар и да не разбира повече от 2-3 думи, няма значение. Те я познават. Семейството й често трепери за нея, но и вярва в силата й. Рядко я виждат и често не разбират за хилядите премеждия, с които се справят тя и нейните момичета край колибките си в Лукоди. Плъховете, кобрите, корените на дърветата, целогодишното спане на хамак, къпането на открито, кученцето, което си осинови от улицата, болестите, безпаричието, забременяването на някое и друго момиче, бюрокрацията и …алчните лапи на някои общинари, прибирането пеш в дъжд и пек от Гулу, носенето на вода във варели, яденето на боб с месеци, редовните предложения за женитба, преговорите, изгорелия нос, всички над човешки постижения и оцелявания… са просто бели моменти в един съвременен низ от розови зори и сини простори над Лукоди. Такъв е селският живот на една дългосрочна (безсрочна) мисионерка. И аз безсрочно те обичам, Кристин! http:www.Actualno.com Докосването на Лазар(Историята на Джон Уилсън) Тери Уилсън 
Много малко хора са преживявали физическата смърт и след това са се връщали обратно към живота. Баща ми беше един от тези малцина… Беше Октомври 1987г. Завърнахме се със съпругата и синовете ми в Мелбърн, Австралия от Дарвин. Обикновено беше топло по това време на годината – пролет. Пристигнахме от Северните Територии, където климатът е тропически – горещ и задушен. Така че субтропическия климат на Мелбърн ни дойде като по поръчка. Не се бяхме виждали със семейството ми близо три години. За тях беше огромна изненада когато посрещнаха „новите съдове”, които Исус Христос беше сътворил! Баща ми страдаше от енфизем вече няколко години. Болестта беше резултат от дългогодишната му работа в стоманените леярни и праха от цимента, който беше вдишвал на другата си работа. На всичкото отгоре той пушеше много още от младежките си години. Докторите казваха, че му остават само няколко месеца живот. В сърцето се чувствах и знаех, че Бог искаше да споделя с него Благата Вест на Евангелието и да му кажа, че имаше нужда от Исус в живота си. Така че предприех следващата стъпка и казах на родителите си, че за да влязат в Божието Царство, те трябва да се родят отново. През последвалите 10 минути, те ми казаха да изляза от стаята. По някаква непонятна причина Благата Вест ги накарала да се почувстват заплашени. Може би дори са си помислили, че се дрогирам или пък, че съм се забъркал в някаква секта или далавера, измама с пари и че се опитвам да въвлека и тях. Застанах пред Господа и Му казах за проблема, а Святият Дух ми откри, че трябва да продължавам да им говоря настоятелно, докато Сам Господ не ми каже да спра. Цели 12 месеца посещавах къщата на баща ми, за да му занеса Благата Вест, но всеки път той не искаше и да чуе за нея. Всеки ден баща ми ме изслушваше, а после ме отпращаше да си ходя. В края на 12-я месец аз отново застанах пред Господа и извиках към Него, казвайки Му, че Го бях послушал и че се покорих на волята Му, но че вече съм на края на силите си! Баща ми не даваше никакъв признак, че беше приел Истината за Исус Христос - че Исус плати наказанието за неговите грехове, проливайки невинната Си кръв на Кръста. Сърцето ми беше много опечалено... В 6:30ч. на следващата сутрин майка ми ми се обади по телефона като крещеше неистово – баща ми се беше строполил на пода, колабирайки и целият започнал да посивява. Тя беше толкова изплашена, че се наложи да извикам линейка. Къщата, в която живеехме по онова време, се намираше на същата улица, на която беше и болницата. След като изпратихме линейка на посочения адрес, аз и жена ми се завтекохме към болницата. Линейката с баща ми пристигна в момента, в който и ние прекрачихме прага на болницата. Видях майка си да излиза от линейката, а след нея изнесоха и носилката с баща ми. Когато погледнах към него, аз видях сивия цвят на лицето му и разбрах за какво ставаше дума. Болка разкъса сърцето ми. Ние влязохме в едно малко помещение, където бяха занесли баща ми. Правеха му кардиограма и беше включен на изкуствено дишане. Докато майка ми, жена ми и аз седяхме до леглото му, машината спря да отчита сърдечна дейност. Сърцето му спря да бие... В този момент аз видях една „черна сянка”, която го обгърна. Тя се разпростря от едната страна на леглото и скоро го покри целия. Аз бях единственият, който я видя. Баща ми беше мъртъв. Изведнъж майка ми ми изкрещя: „Ти нали си вярващ, можеш да се молиш!” Само за да успокоя майка си, аз положих ръце върху трупа на баща ми, за да благодаря на Господа за живота, който му беше дал на тази земя. Какво друго можех да направя? Той отхвърляше Истината на Добрата Вест, докато беше жив. Сега идваше времето, в което баща ми трябваше да отговаря пред Господа. Изведнъж... под внушението на Святият Дух аз започнах да хваля и славя името на Исус. Да, точно там, в това малко помещение, където доктори и сестри се щураха като побъркани напред-назад! Джоан, моята скъпа съпруга, се присъедини към мен, прославяйки Господа! Хората наоколо навярно са си мислели, че ние сме двойка умопобъркани. В естествен смисъл да, но ако знаете какво носи задоволство на Бога и какво създава атмосфера за Него, в която да твори и върши чудеса... е, това е съвсем друго измерение. В момента, в който започнахме да славим Господа... тази сянка се вдигна от тялото на баща ми и животът се върна в тялото му. Тогава си спомних един стих от Псалм 23: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло;” Докторите тичаха насам натам като луди, водейки със себе си и други доктори, за да видят това, което току-що се беше случило. Шашнаха се тотално! Баща ми отвори очи и ме погледна. Аз му се усмихнах и го запитах: „Вече готов ли си да предадеш живота си на Исуса!” „Да!”, отговори той. След като ние сме си тръгнали, докторите се събрали около леглото му и му казали, че бил умрял за известно време. Баща ми ги погледнал и отвърнал, че се срещнал с Исус! Не след дълго, след като беше изписан от болницата, баща ми се превърна в истинска крепост за Исус. Всеки, който прекрачеше прага на къщата му, чуваше за Исус. Тримата ми братя наблюдаваха всичко от страни. Всъщност, те обвиниха Джоан и мен, че сме му промили мозъка. Те не искаха да приемат голата истина. Да, мозъкът му беше УМИТ. Умит в пролятата кръв на Исус! Десет месеца по-късно, аз прекарвах време с Господа и Той вложи в сърцето ми, че скоро ще прибере баща ми при Себе Си. Попитах: „След колко време, Господи?” И Той ми отговори: „Две седмици”. През втората седмица на този двуседмичен период, баща ми разви инфекция, поради която трябваше да постъпи в болница. Той знаеше, че времето му на тази земя изтичаше. Аз също му казах какво беше говорил Бог на сърцето ми. През последните няколко дни, ние успяхме да го подготвим за това, което го очакваше и един велик мир го заля. Позволиха му да си дойде в къщи и да прекара последните си дни със семейството. Ние се редувахме и така постоянно имаше човек при него. Той почина, когато аз седях край леглото му. Пиша това свидетелство от името на баща си, защото това беше и неговото желание – тази история да бъде споделена с тези, които искат да я чуят. Аз му обещах, че ще запазя свидетелството му живо. Вие сте свидетели на последната му воля и духовното му свидетелство. Този материал е под лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License. Източник: http://www.hristiqni.com/2010-12-30-18-10-24/844-dokosvaneto-na-lazar-istoriyata-na-dzhon-uilsan#ixzz1jd3AGYXO Милиардер заменя материализма с истинско щастие Ц  арят на пицата намира целта на живота си: „ помага на хората да отиват в небето”.
През 1998 година, на 61 годишна възраст, Томас Монъган продава Domino’s Pizza за 1 милиард долара. Като дете израства в сиропиталище. Когато забогатява, Монъган разказва, че е преживял голямо неудовлетворение, въпреки материалния си успех. Започва да купува ретро-автомобили, яхти, бейзболния отбор на Детройт. Но сега той казва, че е инвестирал в това „да помага на хората да отиват в небето”. Това прави чрез фондацията „Аве Мария”, която се финансира от него. На 68 годишна възраст дава едно от малкото интервюта в живота си за USA TODAY, в което разказва как балансира едновременно между вярата, бизнеса, богатството и политиката. Въпрос: Много директори и бизнесмени дават съвети за оползотворяването на финансите ни. Но да получаваме съвети за това, как да отидем в небето... не е ли крайно? Отговор: Аз съм просто човек, който знае как се прави пица. В: Каква роля има вярата във финансовия Ви успех? О: Искам вярата ми да е в центъра на моя живот. Не винаги съм живял така, но знам, че това е най-правилното нещо, което съм направил. Надявам се вече да съм станал по-успешен в това отношение. Научил съм, че честността е най-добрата политика. Много хора мислят, че богатите се женят заради пари или ги крадат. Аз реших да покажа, че може да се живее според Христовото учение и отново да си успешен. В: Нямаше ли да бъдете успешен, ако бяхте мюсюлманин, хиндуист, будист, юдеист или атеист? О: Със сигурност животът ми щеше да е доста по-различен. Никога не бих успял толкова. Вярвам, че в тези 38 години, когато съм живял в света на бизнеса, не съм се отнесъл нечестно към никого. Може и да греша, но до колкото аз знам, това е истина. Отнасям се честно към снабдителите и уча подчинените си на това правило. Имах период, в който загубих почти всичко, но вместо да обявя фалит, което щеше да е по-лесно, аз изплатих всичко, което дължах, до последния цент. Думата „фалит” не беше част от моя речник. Всичко се оправи, защото хората ми вярваха и моето ръкостискане беше достатъчна гаранция за тях. В: Мислите ли, че успешните бизнесмени, които не са християни, са по-малко честни, морални и ефективни? О: Бизнесмените често получават незаслужени обвинения. Статистиките за САЩ показват, че най-религиозните професионални общества са армията и на второ място, бизнесмените. Може и да не ви се харесва, но истината е, че медиите са в дъното на манипулацията, че бизнесмените са измамници. В: Ние сме в дъното на много от нещата, които се случват в днешно време. Вие сте открили, че повечето бизнес лидери в САЩ са религиозни? О: Доста от тях са праволинейни хора, с добри семейства. За мен, идеята да изневеря на жена си е немислимо. В: Момент! Бизнес лидерите не са застраховани от неморални и нелегални действия. Имаме случаи на бизнесмени, които влизат в затвора поради подобни причини. А сега вие ми казвате, че те не изневеряват? О: Хората, които имат здрави семейства, имат основа, на която градят бизнеса си. Тези, които игнорират семействата си, са работохолици и почти никога не си стоят у дома. След време отношението към семейството им носи вреди и на бизнеса им. Те нямат цел в живота си. Ако човек иска да е успешен дълго време, трябва да има някаква представа защо е роден и какъв е смисълът на живота. Не знам как човек може да съществува, без да си е отговорил на тези въпроси. В: Исус каза, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. Какъв е Вашият отговор на това твърдение? О: В църква са ми казвали, че парите са корен на всяко зло. Но всъщност любовта към парите е коренът на всяко зло. Парите са неутрални. С пари се финансират отпечатване на Библии, подпомагане на църкви и служители, болници, сиропиталища, кухни за бедни хора. За себе си открих, че лукса в който живея, допринася за бизнеса ми. Колекцията от коли, която притежавах, имаше логическа връзка с бизнеса ми, защото ние доставяме пици в цялата страна. Притежавах самолети, защото времето ми беше пари. В: Сега да не би да живеете като Майка Тереза? О: Не живея като беден човек, но и не живея в показност. Преди около 15 години прочетох книгата „Истинско християнство” от К.С.Луис. Тя ме промени. Реших да опростя живота си. Никакви самолети и яхти повече. В резултат на това животът ми драстично се облекчи. В: Съветвате ли и други да направят същото? О: Дали си богат или не, постави Бог на първо място в живота си! Моли се и Го питай, каква е волята Му. Слушай Го и Го следвай! В: Лидерите от света на бизнеса живеят доста разточителен живот, нали? О: Това е гордост. Един от най-големите грехове е гордостта. Лошо е да искаш повече отколкото другите хора имат. В: Това не е ли удар върху капитализма и прогреса? О: Не мисля. Ако си успешен в бизнеса, то е защото си служил на другите – на твоите работници, клиенти, създал си работни места. Недей просто да градиш империя за себе си. В: Исторически погледнато, а дори и в нашето съвремие, религията не е ли често причина за войни и жестокости? О: Войната е жажда за власт. Екстремистите просто използват религията като извинение. Ако религията не им беше толкова удобно оправдание, щяха да намерят друго. В: Вие публично се обявихте против абортите, дори още докато управлявахте Domino’s Pizza. Повечето бизнес лидери странят от такива горещи обществени въпроси, за да не обидят половината си клиенти. Не трябва ли бизнесмените да остават неутрални, за да предпазят бизнеса си? О: Аз управлявах частна компания, в която нямаше други инвеститори. Така че имах повече свобода от доста други бизнесмени. Това си бяха моите пари. Имах ресторанти в близост до университетски общежития и те смятаха, че моята позиция ще намали продажбите им. Но в интерес на истината, бизнесът ми дори порасна. Получавах много писма, като реакция и те бяха 16 към 1 в подкрепа на моята позиция. Така че, за всеки клиент, който губех, получавах много повече клиенти. В: Как си обяснявате съотношението 16:1, когато статистиките показват, че САЩ са разделени на половина относно въпроса с абортите? О: Моята теория беше, че 10% от хората никога няма да си купят от моята пица, дори и да умират от глад. Други 10% ще си купят, заради позицията ми. За останалите не беше от такова значение, но този горещ въпрос, в който се включих от лично убеждение, ми послужи и за безплатна реклама. В: Явно насърчавате всеки бизнесмен да следва убежденията на сърцето си и да се включва в такива горещи обществени въпроси. О: Не винаги. Аз мисля, че ако продължим с абортите, страната ни няма да оцелее. Напълно съм убеден в това, така че трябваше да направя нещо. В: Много християни са консервативни, а други твърде либерални. Ако и двете групи достигат позициите си с молитва и вяра, кои са правите? О: Аз не считам себе си консервативен или либерален, републиканец или демократ. Аз съм за свободните предприятия, по-малки управленски структури, по-ниски данъци и съм за премахването на абортите. Мога да правя компромиси, но не и когато стане въпрос за живота на хората. В: Коя част от живота е по-приятна - правенето или раздаването на пари? О: Аз обичах компанията си, но вече изобщо не ми липсва. Животът ми сега е много по-удовлетворяващ. Трябваше да забогатея, за да разбера, че да си богат не е толкова важно. Винаги съм го вярвал на интелектуално ниво, но трябваше да го преживея, за да го повярвам. Израснах в бедност и се срамувах от кърпените си дрехи и дупките на обувките ми. Трябваше да изтрия това от личността си. За Томас Монагън: След смъртта на баща си през 1941 година израства в приемно семейство и в католическо сиропиталище. Тогава Том е бил на 4 години. Майка му решава, че не може да се грижи и за него, и за брат му. Няма висше образование. Напуска университета Ferris State, за да може да си плати сметките при зъболекаря. След като напуска военноморските сили, прекъсва и учението си в Мичиганския университет, поради липса на пари. Основава Domino’s Pizza с брат си Джеймс, който след време му продава своя дял за един автомобил Wolkswagen Beetle. Искал е да стане свещеник, когато е бил втори клас. Изключен е от семинарията, заради палавостта си. Но Томас казва, че истинската причина е била оплакване от неговата майка, че не е учил достатъчно. 15-годишен проповедник вдъхновява хората въпреки слепотата си и дефекта в говораЕвангелски вестник, 01 Февруари 2012 г. Подобно на други проповедници, Остин Зиглер облича костюм, изправя се пред събралото се множество и прогласява Божията любов. Той е сляп по рождение и има дефект в говора, а е само на 15 години. Но въпреки това Остин е вдъхновение за тези, които слушат неговите проповеди. Майка му Жана Зиглер казва, че почти една година след раждането на сина си тя забелязала, че нещо с него не е наред. По-късно той бил диагностициран с „атрофия на зрителния нерв”, която причинила слепотата му, и с „церебрална атаксия”, увредила неговата координация и реч. „Дълго време той въобще не можеше да говори, нито да ходи. Той се придвижваше с помощта на асистент, държейки се за него”, разказва Жана пред Christian Post. Но с течение на времето Остин започва да ходи без чужда помощ и да говори по-ясно, а 2 години преди това започва и да проповядва. Когато Остин станал на 6 години, майка му купила караоке с микрофон, за да може да пее християнски песни и да проповядва на общността, която обикновено се състояла от самата нея и нейни приятели. Но скоро Остин вече не се чувствал удовлетворен само с едно караоке и негов съсед разделил с дървена преграда една от неизползваните спални в къщата. Стаята бързо била пригодена за църква, където имало редове със столове и дори инструменти – китара и пиано, въпреки че Остин не можел да свири на тях. Понякога малката стая успявала да събере до 15 души, като някои от тях били учители, които идвали да преподават на Остин. Кристи Смит – учител на хора със зрителни проблеми, споделя, че по време на проповед Остин успява „да диагностицира” и да говори за специфичните проблеми на всички присъстващи. „Той описвакакво се случва в живота ни в момента. Това е удивително”, възхищава се учителката. „Според мен Бог ни показва, че нашите деца с увреждания имат специални дарби, като всяко едно от тях притежава специфичен талант – допълва тя. – Такива деца често се отписват. Но когато Остин проповядва ентусиазирано, вие чувствате как Духът на Бога говори чрез него на всички нас”. Някои от любимите теми на Остин са вярата, любовта на Бога и значението на положителните думи и мисли. В средата на януари т.г. той е проповядвал в баптистката църква в Сънивейл, Тексас, по покана на пастор Били Кели. Кели разказва, че хората, посетили събранието в сряда вечерта – около 30–35 души, останали насърчени от проповедта на Остин, който е „напълно зависим от Господ” и не се страхува да сподели това, което е в сърцето му, с останалите хора. „Остин е прям като дете. Той просто ви кара да почувствате, че можете да направите повече. Ако той може да прави всичко това, ние можем да направим още повече”, подчертава пастор Кели. Източник: prochurch.info "...Любовта, възлюбени, ти представя твоя ближен като тебе самия и те учи да се радваш на неговото благополучие като на твое собствено; и да чувстваш неговите нещастия като твои собствени..." /Св. Йоан Златоуст/
О, Господи, корава е земята на нашите души! Не се оре! Ако не мине Твоят плуг в сърцата не никне семето, а съхне, мре... Сеячите на словото Ти живо вървят и пръскат чудни семена. Но там се зеленее Твойта нива де Ти орал Си Свойта целина! Аз знам, щом ти ореш, кърви душата! Сълзи блестят по бледото лице. Ала след туй беритба е богата! О, преори и моето сърце!
Благодарим на всички, които подкрепят с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато. Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес. Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя! Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 458.4 Kb. Сподели с приятели:
|