Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
ТРИТЕ ПРИСТАНИЩНИ СВЕТЛИНИ Навигация в Духа
Изтегляне 426.06 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Най-висшият критерий
- Погрешно разбиране
ТРИТЕ ПРИСТАНИЩНИ СВЕТЛИНИНавигация в ДухаИз книгата „Още един поглед върху водителството” Боб Мъмфорд Преди да съществува електронната навигация, в Италия имало едно пристанище, което можело да бъде достигнато само по тесен канал между опасни скали и плитчини. Години наред много кораби претърпявали корабокрушение там и корабоплаването било извънредно рисковано. За безаварийно достигане на корабите до пристанището били монтирани три светлини върху три огромни маяка. Когато трите светлини се подредели в една линия, корабът можел безопасно да навлезе в тесния канал. Ако лоцманът видел две или три отделни светлини, знаел, че е извън курса и е в опасност от разбиване. Той трябвало да продължи маневрите, докато трите светлини се съберат в една и тогава корабът можел безопасно да се отправи към пристанището. За да можем да управляваме безаварийно кораба на живота си, Бог е поставил три пътеводни маяка. За нас важат същите правила, както и за онези лоцмани в Италия. Трите светлини трябва да бъдат съвършено събрани в една и тогава можем безопасно да се отправим нагоре по канала. Тези три пътеводни светлини са: 1. Словото на Бог (обективен стандарт); 2. Святият Дух (субективно свидетелство); 3. Обстоятелствата (Божият промисъл). Когато и трите са в съгласие, това е знак за нас, че направлението и водителството, които сме получили, са от Бога и че ще ни водят безопасно по пътя, по който Той желае да ходим.
Представяте ли си какво е било да си с Исус на тази планина? Представяте ли си какво е било да видите Исус преобразен в слава пред собствените ви очи и да чуете с ушите си гласа на Бога? И въпреки това, Петър казва: «И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля» (2 Петр. 1:19-20). Петър е чул с ушите си Божият глас от небето и въпреки това казва, че писаното Слово е по-сигурно. Библията е Божието Слово. Самият Исус казва: «Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне» (Мат. 5:18). По-късно Той казва: «Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат» (Лука 21:33). Удивително е как Божието слово винаги остава актуално. През последните години наблюдаваме забележителни промени в много научни становища вследствие на проучвания, които откриха доказателства в подкрепа на библейските възгледи. Не е ли странно? Колкото повече човек научава за своето естество и природа, толкова повече намалява привидният конфликт между Божието откровение в Библията и знанието на човека за самия него и поведението му. Библията е живото слово и когато я четем, сърцата ни се съживяват, животът ни се променя, а съкрушеният ни дух и тяло се изцеляват. Исус, който е въплътеното Божие слово, използва израза: «Аз съм лозата, вие сте пръчките» (Йоан 15:5). Искам да приложа същата илюстрация към писаното Божие слово – Библията. Първите три глави на Битие са корена на лозата. Ако се отреже коренът, лозата изсъхва и умира. Цялата Библия се държи на историята за началото. Същото е и с разказа за началото на живота на Исус. Ако кажем, че е без значение дали Исус е роден от девица или не, е все едно да отрежем корена на лозата и въпреки това да очакваме реколта. Библията е едно органично цяло. Книгата Коринтяни е била написана през 56-та година след Христа, тоест преди повече от 1900 години. Ако искахте да учите електроника, авто-механика, медицина или аеродинамика, бихте ли избрали учебник, писан през първи век? Вероятно не! Бихте гледали несериозно дори и на информация от преди 50 години. Но проблемите и разрешенията им, дадени в книгата Коринтяни, са напълно приложими за нас и обществото ни днес. Божието слово е валиден критерий за човешкото поведение до ден днешен. То наистина говори през целия ни живот. Интересно е, че през последните 2000 години не се е появил някакъв «нов» грях, който да не е описан в Словото. Бог ни е дал «...всичко, що е потребно за живота и благочестието» (2 Петрово 1:3). Погрешно разбиранеМоже ли Бог да ни говори и днес? Разбира се, Той може и го прави. Но как да разберем, че е Бог, а не демони или нашето собствено превъзбудено въображение? Можем да преценим, като съпоставим изговореното Божие слово с писаното слово. Исус говори на учениците си директно и въпреки това те сякаш винаги Го разбират погрешно. На няколко пъти Той малко им се разгневява, защото се налага да им повтаря отново и отново едни и същи неща, а те не разбират какво има предвид. Веднъж, когато бяха в лодката, Той им казва: «Пазете се от кваса на фарисеите.» Учениците разискват помежду си и решават, че Исус ги мъмри, защото са забравили да вземат хляб. Исус знае какво си мислят и им казва, че въобще не е имал това предвид; в края на краищата нима бяха забравили как бе нахранил пет хиляди души само с няколко хляба? Накрая учениците започват да разбират: квасът е опасната доктрина на фарисеите и садукеите. В друг момент Исус застава пред храма и казва: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна” (Йоан 2:19). Те отново Го разбират напълно погрешно. Преди няколко години пътувах в кола с един мой приятел, когато изявеното присъствие на Святия Дух сякаш изпълни цялата кола. По време на пътуването ние се бяхме молили, бяхме хвалили Бога и Му се покланяхме. Изведнъж Божият Дух стана толкова реален и осезаем за нас, че ние отбихме встрани от пътя и спряхме. Атмосферата беше наситена с чудесното присъствие на Святия Дух и аз отчетливо чух Божия глас в ума си, който ми казваше: „Искам да отидеш в Перу!" Беше драматичен, директен призив. Бог иска веднага да замина за Перу, си помислих. С жена ми продадохме всичките си притежания, вярвайки, че Бог ще снабди по свръхестествен начин нужните 5000 долара, за да отлетим до Перу и да служим на индианците там. Чакахме седмица след седмица, но парите все не идваха. Чак след седем години Бог ме изпрати в Перу и дори тогава не стана така, както го бях очаквал. Бях поканен като учител в курс за служители. В продължение на 5-6 години инвестирахме себе си в Перу – страната на Божия призив. Това се осъществи по много по-различен начин, отколкото първоначално бях разбрал. Божието откровение беше само частично, но в припряността си аз действах, сякаш беше цялостно. Когато най-накрая се озовах в Перу и се изправих върху една платформа сред високите Анди, отново чух в човешкия си дух отчетливия Божи глас: «Сега виждаш изпълнението на Моите думи към теб.» Изправен там, аз проплаках на глас: «Боже, колко погрешно съм разбрал това, което ми каза!» Бог ми беше дал вътрешното свидетелство на Святия Дух, но ми липсваше третият фактор – отворената врата на обстоятелствата. Избързвайки пред Бога, за малко не разбих служението и брака си. Един християнин, строителен предприемач, говорел по телефона със свой приятел, също християнин. Изведнъж приятелят му казал: «Желанието на Господ е да те благослови!» Предприемачът си помислил: Бог смята да ми даде повече пари и да разшири бизнеса ми! Тълкувайки по този начин думите: «да те благослови», той започнал да разширява бизнеса си във всички посоки. Инвестирайки прекалено много пари, той нарушил финансовата си стабилност и фалирал. Не можел да разбере какво става. В края на краищата, Бог бил обещал да го благослови. Той заключил, че не му остава друго, освен да обяви банкрут. Божият глас обаче, достигнал ясно и отчетливо до него: «Недей. Дръж се. Няма да се измъкнеш от нито един дълг. Заедно ще ги изплатим.» Като по чудо, Бог платил всичките сметки, една по една. Отнело няколко години, но лека-полека бизнесът станал печеливш, докато човекът бил напълно освободен от дългове. По-късно той ми каза: «Толкова съм благодарен за това, на което Бог ме научи през последните няколко години. Той наистина ме благослови.» Беше ли нужно приятелят ми да стига толкова близо до фалит, за да се научи? Да, но само защото той не е знаел как да съпостави това, което е чул, с другите два критерия - на писаното Божие слово и на обстоятелствата. Повечето от нас разбират напълно погрешно и постоянно тълкуват по неправилен начин това, което Бог казва. Често прибързваме с погрешни изводи, вместо да изчакаме да съвпаднат и другите две пристанищни светлини и да ни дадат стабилна посока и онова водителство, на което можем да разчитаме. Много от проблемите в християнството идват, защото прочитаме в Божието слово нещо, което въобще не е там. Заблуждаваме се от собственото си въображение. Също толкова объркващо е да пренебрегваме части от Божието слово, понеже противоречат на традициите в нашата църква или на доктрините, в които вярваме. Трите пристанищни светлини са ни нужни, защото водителството в реалния живот, през реални ситуации, които изискват решение, е един труден и опасен път и в него има много скали и плитчини и от двете страни. Има три източника на водителство: Бог, демоните и нашият собствен дух или въображение. Колкото до последното, всички ние прегряваме и се уморяваме от време на време; виждаме и чуваме неща и в това си състояние ги тълкуваме погрешно, след което често си създаваме проблеми.
Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 426.06 Kb. Сподели с приятели:
|