Изпитване на водителството

Изпитване на водителството

В Първо Коринтяни 14:37 Павел казва: «Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.» Изводът е, че Святият Дух винаги се съгласява с писаното слово и се прекланя пред него. Той никога не действа независимо или в противоречие с писанието, което Самият Той е вдъхновил. Това е Неговият собствен критерий за нас, да познаем кое е от Бог и кое не. Когато попаднете на противоречие, помнете, че Святия Дух е Този, Който е вдъхновил Божието слово на първо място.

Вероятно сте срещали в християнските среди хора, които описват разни странни видения и послания, или небиблейски форми на водителство. Ако опитате да говорите с тях, те обикновено се наежват като бодливо свинче.

- Да не би да се съмняваш в това, което Бог ми каза?

- Да, какво стана с простичкото послание на Писанието?

- Не ме интересува какво казва стихът. Знам само това, което Бог ми казва.

Бог никога не говори в противоречие с писаното си слово. Той никога няма да ви заведе отвъд откровението, което вече е дал в Исус Христос. Не вземайте сериозни решения на базата само на едно първоначално водителство. Ако Бог е Този, Който ви говори, другите две светлини ще съвпаднат в съвършено съгласие. Успокоително е да знаем, че Бог не очаква от нас реакция, без да сме дочакали другите две свидетелства. В писанието има закон, че «...чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело» (Второзаконие 19:15). Ако някой е бил хванат в прелюбодейство, потвърдено от двама или трима свидетели, той е бивал убит с камъни без обсъждане. При водителство ние със сигурност се нуждаем от трите свидетелства: простото послание на Писанието, вътрешното свидетелство на Святия Дух и външните обстоятелства. Всяко едно само по себе си може да ни заблуди. Чакайте и трите да съвпаднат. Богът на Библията никога не лъже, но библейски стих, изваден от контекст, може да причини сериозни вреди.

Съвършено разположено към Бога сърце

Дерек Принс

„Защото очите на Господа бродят през цялата земя, за да укрепява ония, , чиито сърца са съвършено разположени към Него” (2 Летописи 16:9).

Духът на Господа се движи насам-натам по целия свят, за да търси определен тип хора – чието сърце е съвършено разположено към Бога. Винаги, когато Святият Дух намери такъв човек, Бог се радва да се показва мощен в негова помощ, предоставяйки открито проявление на своята сила и благоволение в живота и служението на този човек. Той чака, за да се движи явно в сила и благословение.

За двама герои от Библията се казва, че имат такова сърце – Авраам и Йов. В Битие 17:1 се разказва за следното предизвикателство пред Авраам: „Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: „Аз Съм Всемогъщият, ходи пред Мене и бъди непорочен (съвършен).” Аврам беше ходил с Бога двадесет и четири години. Божият призив дойде към него, когато беше на седемдесет и пет. Но сега той достигаше връхната точка на духовния си растеж – мястото, където Бог щеше да изпълни славно и чудно обещанията, с които беше извел Авраам от Ур Халдейски преди много години. Но сега Авраам беше пред ново предизвикателство от Бога. Всъщност, Бог казваше „Отсега нататък очите Ми ще бъдат специално върху теб. Ще наблюдавам всяка твоя стъпка. Ще чувам всяка твоя дума. И искам всичко, което правиш, да бъде с отношението на съвършено покорство, вяра и посвещение към Мене.” Авраам е бащата на всички, които вярват (виж Римляни 4:11-12). С други думи, неговият живот и вярата му, са пример за всички вярващи. Аз мисля, че Бог поставя изискването Си към всички нас в тези думи към Авраам: „Ходи пред Мене и бъди (съвършен) и ще направя завета Си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.” Всички стигаме до момента на усвояване на Божията цел за всички времена. Посланието на Бога за всеки човек, който ще заеме мястото си в това, което Бог прави, е: „Ходи пред Мен и бъди съвършен.”

В книгата Йов откриваме още един човек, чието сърце е съвършено разположено към Бога. Приятелите на Йов не говореха особено благосклонно за него, но на мен ми е по-интересно това, което Господ каза за Йов: „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен (съвършен) и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?” Йов 1:8. Следователно можем да кажем, че съвършено сърце означава правилно отношение към Бога и правилно отношение към злото. Няма неутралитет в съвършенството към Бога. Не правиш компромис с нищо, което не Му е угодно; посветен си напълно на покорство – независимо какво ти струва. И помни, наистина има цена, за да бъдеш одобрен от Бога!

Ако прочетем книгите на царете и летописите, виждаме, че царете са били повече или по-малко оценявани според това дали сърцата им са били или не са били съвършени към Бога. За Аса, Йосафат, Езекия и други се казва, че са имали съвършени сърца към Бога. Но най-големият пример за човек, чието сърце е било съвършено към Бога, е бил Давид. Той беше мерилото, според което другите царе бяха оценявани. Имайте предвид, че не говорим за сърце, което е съвършено само по себе си, а за сърце, което е съвършено към Бога. Давид не беше винаги съвършен в морално отношение. Както знаете, той извърши прелюбодейство. Въпреки че Писанието не гледа леко на прелюбодейството, тук не се говори за морално съвършенство, а става дума за отношението на Давид към Бога. В Изход 20:1-3 откриваме първото изискване за това да имаме сърце, което е съвършено към Бога. „Тогава Бог изговори всички тези думи, като каза: „Аз съм Йехова твоят Бог, който те изведох из египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.” За да бъде човек съвършен към Бога той не трябва да има други богове освен Него. Истинският въпрос за Давид и за нас е „Кой е твоя Бог?”

Същият основен въпрос: „Кой е твоя Бог?” беше поставен отново пред Израел от Мойсей във Второзаконие точно преди влизането им в обещаната земя. Отговорът на този въпрос реши съдбата на техния живот. По-късно, когато Святия Дух падна върху Израел при жертвеника на Илия на планината Кармил, всичко, което трябваше да кажат, беше: „Господ, Той е Бог” (3 царе 18:39). Когато успееш да кажеш това без значение дали имаш проблеми, правиш грешки или дори да вършиш грехове ти ще излезеш на върха.

Това ни води до лична самооценка по отношение на този основен въпрос. Трябва да се запитаме: „Как познаваме кой е нашият Бог?”. В Битие 31 глава Яков в разговор с Лаван казва: „Ти десет пъти промени заплатата ми.” Но Бог не допусна това да мине току-така. Той продължава: „Ако не беше с мене бащиния ми Бог, Бог на Авраама, страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо.” (Бит. 31:42).

Забележете езика – „Бог на Авраама, страхът на Исаака.” Яков използва описанието „Страхът на Исаака.”, когато говори за Бога на Исаак. Следователно, в същността си, това, от което се страхуваш, е твоят Бог!

Някои хора правят от рака свой Бог. Толкова ги е страх от рака, че се страхуват от него повече, отколкото от Бога. По същия начин хората, които се ровят в магии, гадаене и врачуване падат в такова робство от страх пред тези сатанински сили, че те се превръщат в техен бог. Аз искам да не се боя от нищо, освен от Бога на Авраам, Исаак и Яков! Ако някой наистина се бои от Бога, това е всичко, от което трябва да се страхува в живота си.

Източник: www.dpm-bg.com