Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет


Победата си заслужава битката Мелъни Хемри



страница5/6
Дата23.01.2017
Размер426.06 Kb.
#13344
1   2   3   4   5   6

Победата си заслужава битката

Мелъни Хемри

Уинфрид Ерей си тананикала докато приготвяла храната в новия си дом в Торонто, Онтарио, Канада. Дом. Все още изглеждало странно да мисли за Канада като за дом. Уинфрид е родена и израснала в Лагос, Нигерия. През 1988г. тя спечелила степен в електро-инжинерството в Университета в Лагос. През 1992г. се омъжила за своя съпруг, Рафаел, и се преместила в Англия за да спечели степен от Университета в Есекс. Тя и Рафаел планували да живеят отделно само през годината необходима за да придобие степента, но през това време икономическата ситуация в Нигерия се задълбочила финансово. Връщането обратно в Нигерия не било разумно така че Уинфрид започнала работа в Лондон и Рафаел често летял до там. Едната година, която те планували да живеят в различни страни продължила 4 години. През това време Уинфрид забременяла веднъж, само за да пометне.

През годините нейното определение за дом се променило. Домът не бил страна. Домът не бил град. Домът не бил къща. Домът бил да се събужда до Рафаел всяка сутрин. Домът означавал да държи бебе, чиито очи изглеждали като тези на Рафаел. Това означавало приказки по време на лягане и разходки в парка. Това означавало лигави целувки и разхвърлена храна. Това означавало играчки, кикотене, мръсни и скъсани пелени. Всичко това, и доброто и лошото, означавало дом за Уинфрид.Тя била обзета от носталгия по дома за 4 дълги години.

Сега, най-накрая, мечтите й се сбъднали. Тя и Рафаел били заедно в Торонто където той завършвал магистърска степен по бизнес администрация, а тя работела за един клон от същата компания и очаквала бебе. Уинфрид се усмихвала когато усещала бебето да рита. Шест месеца от бременността изминали и тя се чувствала у дома най-после. Но изведнъж усмивката й повяхнала. Това контракцията ли е? мислела си тя. Не, твърде е рано! Отишла в болницата… родила син… държала го в ръцете си… после го погребала. Уинфрид си тръгнала от неговия малък гроб, скована от скръб. Това, което Библията казва е истина, мислела си тя. Отложената надежда разбива сърцето. И тя била с разбито сърце.


Завладяна от скръб


„Чувствах се като че ли емоциите ми са замръзнали и не можех да ги върна в нормалното им състояние,” – спомня си Уинфрид. – „Аз бях новородена на 13 годишна възраст, но докато не отидох в Университета в Лагос не чух посланието на вяра. Епископ Бенсон Идахоса уреди мъже на Бог като Фредерик К. С. Прайс и Орал Робъртс да дойдат и да проповядват в Нигерия. Чрез тях аз открих Служението на Кенет Копланд.

„Девет месеца след като синът ми умря, получих една малка книжка наречена „Никаква Скръб” от Кенет Копланд. От книжката, научих, че скръбта е дух, който винаги съпровожда смъртта. Понеже е дух, към него трябва да се отнесем духовно. Аз използвах дадената ми от Бог власт срещу това и стоях върху Словото. Скръбта се вдигна и аз продължих да живея."

Стоенето на Уинфрид във вяра родило плод. Три месеца по-късно, тя била бременна. Тя и Рафаел благодарили на Бог за Неговия скъпоценен дар…но радостта им била кратка. Един месец по-късно тя пометнала третото си дете.

Свежа вяра


Физически и емоционално изтощена, Уинфрид се нуждаела от чудо. Тя чула, че Копланд ще бъдат на събрание в Лос Анджелис. Качила се на самолета. Влязла в църквата разрушена от болката от последното помятане. По време на хвалението и поклонението, цялата мъка напуснала тялото й. По-късно, тя прославила Бога и Глория се молила за нейното изцеление — и за нейните деца. Докато слушала поучението на Кенет и Глория, вярата й била укрепена. Бог послужил на нейния дух, душа и тяло. Седем месеца по-късно през юли 1998г., Уинфрид заченала отново. Тя винаги е имала гадене сутрин, но този път било по-лошо. Нейния доктор, който специализирал във високо рискови бременности, я инструктирал да спре да работи и да си почива с много ограничена активност. Двадесет и пет седмици по-късно, свръхзвукови вълни разкрили, че бебето имало голям сърдечен дефект. „Съжалявам,” – казал докторът. – „Този дефект не може да се оправи. Съветвам ви да ни позволите да прекратим бременността сега.”

Това не бил изборът, който Уинфрид и Рафаел желаели.


Стоене върху обещанията


Една седмица по-късно Уинфрид отишла в залата за преждевременно раждане и родила малко, еднопаундово момиченце – живо. Оса била оставена в отделението за интензивни грижи където докторите тържествено заявили, че тя няма да оживее до края на деня. Но тя оживяла. Била жива на следващия ден. И на третия.

Уинфрид се настанила близо до Оса, молейки се и говорейки Словото. Разказвала на всеки доктор и сестра за Божията доброта и за Неговата чудотворно действаща сила. Казвала им, че Оса ще живее и няма да умре. Часовете се превърнали в дни и дните в седмици. Но на 9-ти февруари, 1999г., нейното слабо сърце спряло да бие. И лекарите не можели да направят нищо, да започне да тупти отново. Напълно съкрушена Уинфрид държала своята красива дъщеря за последно. Какво сега? Тя вярвала на Бог. Стояла във вяра. Пророкувала своята вяра. Свидетелствала на всеки доктор и сестра, че Оса ще живее. Но Оса умряла. Какво трябвало да прави тя сега? Как трябвало да действа от тук нататък? Уинфрид огледала ситуацията от всички страни.

„Татко” – молела се тя, – „аз съм напълно убедена, че нищо не може да ме отдели от Твоята любов. Аз съм Ти се доверявала твърде много за да се откажа сега. Убедена съм, че ще Ти се покланям и ще Ти служа през всичките дни на моя живот. Убедена съм, че Ти не Си човек, така че не можеш да лъжеш. Убедена съм, че тази скръб няма да ме убие. Ще се сражавам в тази битка до края.” Когато Уинфрид напуснала отделението за интензивни грижи, всички доктори и сестри се събрали за да й кажат довиждане. Тя ги погледнала и казала: „Аз ще се върна в същото това място, където плаках толкова много и ще си тръгна оттук с бебе.” Болката, че никога отново няма да види лицето на своята скъпоценна дъщеря на тази земя изглеждала твърде голяма, за да се понесе.

„Погледни се,” – присмивал й се дяволът. – „Ти се моли за Оса, но тя умря. Каква вяра е това?” Накрая Уинфрид все пак успяла да вдигне главата си. Тя не искала да остави дявола да спечели! Тя уповавала на Бога. Взела решение и заявила: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ” (Римляни 8:35, 37-39).



Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница