Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет

С няколко думи

Наричам ви така, защото сам Исус в Божието Слово ни нарича приятели и вярвам че вече сме такива.

Поздравявам ви с Рождество Христово!

Знам, че има много противоречиви мнения дали трябва или не трябва да го празнуват християните, защото на този ден се празнува и празника на слънцето. В традиционните обичаи се преплитат езичество и християнство, почитта към Исус Христос и към идолите. Вярно е, че не знаем точната дата и месец на раждането МУ, а също така сам Той не ни е заповядал да го празнуваме, но в Библията имаме пример на отдаване почит на Исус при раждането Му. Мъдреците дойдоха с дарове и паднаха да Му се поклонят (Мат 2 :1-12). Ангелите благовестиха на овчарите за раждането Му и те дойдоха даГо видят (Лука 2: 8-20). Това не е ли пример и за нас да си спомним и да припомним на хората около нас, защо трябваше Исус Христос да се роди в плът? Това не е ли един добър повод да им донесем Благата вест за спасението чрез покаяние и приемане на Неговата жертва лично за всеки от нас? Не трябва да се смущаваме от езическите елементи преплетени в празника, а да се концентрираме върху самия Исус Христос, защото ние сме солта на земята и ние сме Божията светлина. Да не допускаме солта да обезсолее и светлината да угасва, както Той ни е заповядал (Мат5 13-16). Всеки ден надделявайки над заблудите, идолопоклонството, омразата и всякакви други атрибути на сатана да отклонява хората от истината за Исус Христос, ние християните, които се наричаме с Неговото име, сме длъжни да носим учението Му за мир, любов и правда. Облечени с Божието всеоръжие да заякваме в Господа и така да противостоим на силите на тъмнината (Ефес 6: 10-13).

Знаете ли че по време на Първата световна война, на един от фронтовете в празничната Рождественска нощ, войниците се изправили едни срещу други и вместо да стрелят, запели на различни езици „Тиха нощ, Свята нощ” без да се страхуват, че ще бъдат убити. Представяте ли си колко радост е имало в Небето тогава. Каква сила е вложил Бог в думите на тази песен за да забравят тези враждуващи хора, омразата и злобата и да запеят всеки на своя език тази скъпа за сърцето на всеки християнин песен.

Нека всеки ден да хвалим нашия Господ с песни, с химни и с дела, защото Той живее в нашите сърца!

Стефка Стойчева

Десет години „Благодат”

Неусетно изминаха десет години от официалното регистриране на Християнски център за хора с увреждания Благодат.

Когато Бог ме избра за Негов служител, знаех само че ще разпространявам Библията сред незрящите. Божиите планове не ни се разкриват напълно, а стъпка по стъпка. Важното е ние да приемем волята на Бог и да се покоряваме на Неговото ръководство. Когато знаем, че ръководителят е Той, не се притесняваме дали ще можем да се справим. Знаем, че Той ще ни екипира, ще ни държи, ще ни води и ще ни снабдява.

Така е и при мен.

Отначало Бог избра мен, но постепенно започна да ми прибавя съработници от цялата страна. Някои от тях са от моето семейство, някои са били мои ученици, а други – братя и сестри, с които Бог ни свърза.

Много преди официалната регистрация на Благодат, Бог видя моето желание да помагам на незрящите и преди аз още да Го познавам, той ме постави на работа в Национален център за рехабилитация на слепи в гр. Пловдив като учителка.

От 1993 г. започнах да презаписвам проповеди и песни на касети, а по-късно и Новия Завет на Библията. Няма да се спирам на моите дейности преди регистрацията на „Благодат”, защото това не е предмет на този материал. Целта ми е да ви запозная с дейностите на Християнски център за хора с увреждания „Благодат” през изминалите десет години.

Започнахме служението в сътрудничество с Българско Библейско дружество, а финансирането за отпечатването на Библията на брайл и записването й на дискове, както и разходите по издръжката на офиса като наем, ток, телефон, техническо оборудване и консумативи са осигурени чрез Германското Библейско дружество. Вече завършихме по-голямата част от проекта „Библията достъпна за всеки”. На брайл сме отпечатали целия Нов завет и две трети от Стария завет. Паралелно с брайловия печат върви и записването на Библията на дискове. Записали сме целия Нов завет, а от Стария са останали началните книги до 1 Царе. Те ще се съберат на един диск в mp3 формат. И така ще се получи Новия завет на един диск, а Стария на три. Записана на диск е и детската Библия одобрена от Министерството на образованието. Очакваме продължение на финансирането за довършването на този проект.

През годините преди официалната регистрация на „Благодат”, бях събрала много книги и касети. С моите съработници продължаваме и до днес да разширяваме библиотеката. Фондът ни е богат с книги, проповеди, филми и музика на различни носители – електронни, хартия, дискове и касети. Всичко, с което разполагаме се предоставя безплатно на ползвателите.

Бог събра екип от доброволци от цялата страна. Ние сканираме и корегираме книги, събираме и записваме проповеди и филми, записваме и конвертираме книги в mp3 формат. Работим така, че целият фонд да е достъпен за всички. Това беше моето първоначално желание. Финансирането на тази дейност става чрез даренията на много от хората, които са и потребители.

От 2002 г. започнахме да издаваме списание „Благодат”. То е тримесечно и за да е достъпно за всички, излиза в няколко варианта – на брайл, на аудио, на уголемен шрифт и електронно. В него поместваме проповеди, поучения, поезия, свидетелства и новини.

От 2005 г. поддържаме сайт, на който качваме списанието, ръководства, авторски материали, материали свързани с образованието и професиите на слепите, Библията и много книги.

От няколко години, в офиса на служението, организираме ежеседмични събирания на група за поучение въз основа на Библията и християнството като начин на живот.

Сканираме и отпечатваме на брайл помощни материали за ученици и студенти.

Подпомагаме крайно нуждаещи се с дрехи и хранителни продукти.

Целта на нашите дейности е да сме близо до хората. Да им помагаме да се приближават до Господ Исус Христос, да Го опознават и почитат като свой Господ и Спасител.

Илияна Киркова

Най-трудно е да стигнеш до върха на планината. Това изречение даде отговор на въпроса ми: „Защо е толкова трудно?” В мен се появи картина на катерещ се към върха човек. Виждах го как се изкачва по доста тясна пътека, която на места почти изчезва в отвесната скала. От едната му страна има бездънна пропаст, а от другата – скала. Пътят на места става толкова стеснен, че е невъзможно втори човек да дойде, за да помогне и е много опасно за катерещия се. Какво се случва на едно такова място? Първо, човекът е сам. Второ, може лесно да падне. Трето, нужна му е добра екипировка. Четвърто, за да успее, той трябва да копнее и да вярва, че ще стигне върха.

Катерим ли се често по житейските си пътища? На какво е преобраз планината в живота ни? Има ли върхове, които искаме да покорим? Въпроси, чиито отговори ще е интересно да потърсим.

Всеки с удоволствие би използвал широк и удобен път, където да развива 120 км. в час с бързата си кола. Това е любимият ни за пътуване вариант. Когато се движим по такъв път, ние дори не се замисляме за вероятността да стигнем до непроходима планина. Или просто очакваме тунела, през който да преминем. Но истината е, че рано или късно всеки от нас стига до планина, която е стръмна и трудна за изкачване. По този начин се тестват нашите сили и се калява устояването ни. Издръжливостта не може да се тренира с колата. Мускули се правят само като се катерим.

Ето и подходящата екипировка: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.” (Ефесяни 6:10-18). Това е животоспасяващата екипировка, която може да ни предпази от всяко зло и да ни подсигури успешно катерене.

Какви планини катерим в живота си? Някои християни смятат, че с Господа всичко е розово и няма трудности, че никога не трябва да сме притискани или да преживяваме кризи от какъвто и да било характер. Не твърдя, че Бог ни строи планини от проблеми, нито мисля, че Той се опитва да прави живота ни труден. Обаче, планини неизбежно се изпречват на житейския ни път. Обстоятелствата понякога са непроходими планини, но Бог е Владетел на всичко. Вярата е спасителното въже, което Господ е промислил, за да ни издигне над обстоятелствата. Има разрешение на всеки проблем. Вярата ни пренася по стръмната пътека на нашия човешки ум, който понякога си въобразява повече отколкото трябва. Важно е да обновяваме ума си с Христовия ум, да „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (II Кор. 10:5).

Когато се изкачваме по планините, нека погледът ни да е насочен към върха, защото той е нашата цел. Вярвам, че изкачването ще е по-леко, осъзнавайки, че крайният резултат си струва болката. Когато има трудности, има и планини, но когато има планини, има и върхове за покоряване. Днес може би се чувстваш сам по пътя към върха, но Исус е с теб. Нищо, че не го усещаш и не виждаш промяната в обстоятелствата. Те непременно ще се променят, когато стигнеш върха в доверие към Господа и уповаеш на Него дори и тогава, когато е най-трудно.

Внимавай, да не носиш излишни товари по пътя към върха, защото това ще затрудни изкачването ти. Ако сме пълни с безпокойство, това ще ни отдалечи от целта, но ако прегърнем мира, който никой човешки ум не може да разбере, върхът ще е само на крачка от пътя ни. Ако се катерим с пораженчески дух, ние никога няма да стигнем до целта, защото победата ще ни изглежда като една далечна и недостижима цел. Ние сме победители, защото Христос победи и можем да покоряваме върхове, защото Исус покори най-трудния връх – този на Голгота. На Него не Му беше лесно. На нас също няма да ни е лесно. Покореният връх на послушанието донесе живот. Преди това Авраам покори върха на покорството и донесе победата, уверявайки ни, че там, на върха, Бог ще промисли.

Всеки връх си има име – и на земята, и в духовно измерение. Вдовицата от Серепта Сидонска изкачи върха на даването, като първо омеси хляб за Илия. Изкачвайки планината на даването, тя получи снабдяване не само за себе си, но и за сина си. В Господа имаме цялостно снабдяване.

Вероятно си още в подножието на планината и трябва да покориш върха на упование и доверие в Господа. Може би ще ти стане по-леко, ако си спомниш за военачалника Нееман, който трябваше да се довери и да се покори на думите на пророка и да се изкъпе седем пъти в река Йордан, за да получи своето изцеление. А малкия Давид? Той изцяло упова на Господа, за да убие Голиат.

Планините ще ги има по житейските ни пътища, но нека в трудностите да помним, че върховете са нашата цел. Христос е верният Водител. Дори и в катеренето към върха, когато пътеката е толкова тясна и стръмна, че никой човек не може да ни подпре, Той ще бъде с нас, държейки ни здраво със спасителното въже на вярата и водейки ни с търпение и милост към пълната победа. И така, до последния връх, когато ще ни вземе у Дома, за да се радваме завинаги на славната Му победа.

Враца, 15.10.2011г.

Да намериш свобода на паркинга

Франк Виола

Представете си един обществен паркинг. Забележете, че той има граници, чрез които разбираме къде почва и къде свършва. Хубавото на паркинга е свободата, която предлага. Има много варианти, които можеш да избереш. Стига само мястото да не е заето. Шофьорите могат свободно да избират между многото свободни места. Естествено, някои избори може да са по-мъдри от другите. Ако вали дъжд, ще е по-разумно да паркираш по-близо до сградата. От друга страна, някои места за паркиране са еднакво подходящи. Едното не е по-добро от другото. Нека сега да се върнем към началото на творението. Бог току що е поставил човека в райската градина. Той казва следното на Адам: Бит 2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; Бит 2:17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. Адам можеше свободно да избира между всички дървета в градината освен дървото за познаване на доброто и злото. Аз виждам паркинг тук. С други думи Бог казва „Ти можеш да паркираш своята кола навсякъде стига само да не излизаш извън границите на паркинга.” Ако паркираш извън него,ще имаш проблеми. Всяко дърво е в паркинга, само дървото за познаване на доброто и злото е извън него. Да си представим как Адам и Ева огладняват. Ева пита Адам: „От кое дърво да откъсна плод? Ще попиташ ли Бог, за да не пропуснем волята Му и не объркаме нещо?” Адам се усамотява и задава въпроса на Бог. Небето мълчи. Адам се връща при Ева и казва: „Бог не отговори на въпроса ми, но спомняйки си Неговата заповед, предполагам, че можем да ядем от което и да е дърво с изключение на това за познаване на доброто и злото.” След това Ева задава друг въпрос: „Как да приготвя плодовете, които набрах?

Живеещия в нас Христос е същия, който е живял на земята и който живее в небесата. С други думи, живота на Христос в теб, който е твоето субективно водителство във волята на Бог никога няма да противоречи на писаното Божие слово. Спомням си за една жена, която се срещаше с един „пророк”. Жената беше омъжена. Пророкът и казал, че Бог му показал как тя се е оженила за неправилния мъж. Той и казал, че тя трябва да се разведе и да се ожени за него. Жената повярвала и направила точно това. Вярвате ли, че наистина Бог е казал на пророка такова нещо? Ние знаем , че това не е така защото такъв акт нарушава любовта-нейния съпруг страдал много от подобна постъпка. Болката, хаоса, объркването и всички други неща произтичащи от подобно действие не могат да идват от Бог, защото Той е любов. Освен това Писанията осъждат подобно действие. Не може вътрешното водителство на Духа да е различно от свидетелството на Словото. Това е урок, който никога не трябва да забравяме. В допълнение можем да кажем, че Писанията разкриват Божията вечна цел, която е като компас към Божията воля. Божията морална воля винаги е в съответствие с Неговата вечна цел (виж Ефесяни).

Изостряне на нашите духовни инстинкти.

В Новия Завет има три пасажа, които хвърлят светлина върху Божията морална воля. Първият е: Рим 12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Рим 12:2 И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят ), но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Павел пише на църквата в Рим и увещава вярващите да представят телата си на Бог като жива жертва. Тук виждаме важен принцип. Бог няма да покаже волята Си на тези, които не искат да Го следват (виж Йоан 7:17 и 14Мат 6:22). Резултатът от представянето на телата си като жива жертва и обновяването на нашите умове е нашето демонстриране на съвършената (тоест морална) воля на Бог. Спомнете си, че Божия закон е написан в умовете ни (Евр 8:10). Въпреки това, нашите умове трябва да се обновят. Ако това се случи, ние ще познаем съвършената Божията воля. Самите ние имаме начин на мислене, който сме наследили от света. Мислите на Бог не са мислите на човека. Всъщност, те са противоположни на мисленето на този свят. Като обновяваме ума си, ние започваме да мислим като Него и нашите духовни възприятия се изострят. Нашето разбиране и преценка се оформят от Божия ум. И Неговата воля става явна за нас. Това е зрялост. Отново, аз говоря за моралната воля на Бог. Павел казва на коринтяните, че понеже живеят като хората от света те са духовни бебета и не могат да разберат работите на Духа. Но духовни зрели са тези, които имат духовно разбиране и преценка (1Кор 2:6 и 3:3). Казано по друг начин, вместо заповеди и команди Бог иска от нас да имаме Христов ум (Филип 2:5 и 1Кор 2:16). Ние сме Божии синове, а не просто слуги, които да приемат заповеди (Йоан 15:15 и Гал 4:1). Как обновяваме нашия ум? Просто като прекарваме време в Божието присъствие, като откликваме на Него,като получаваме служението на Неговото слово. Чрез тези три елемента ние се формираме по Неговата воля. Другият пасаж е Евр 5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Пасажът разкрива друг важен принцип, а именно: като предаваме себе си на Господ нашите духовни инстинкти стават по-остри. Текстът казва, че зрелостта се постига чрез упражняване на разпознаването на доброто и злото. Вярващият може да разпознае Божията морална воля във всяка ситуация.

И третия пасаж: Деян 24:16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците. Всеки един от нас има съвест. Съвестта е вътрешната аларма, която се включва когато стъпим извън волята Му. Ако я нарушиш, тя те осъжда. Това не е осъждане, което идва от врага или някой проповедник, който ти казва колко ужасен християнин си. То идва от твоя човешки дух, там където Бог живее. И Святия Дух и съвестта ти свидетелстват за истината (Рим 9:1). Чрез съвестта можеш да различаваш Божията воля. Всяко нещо, което нарушава съвестта ти е нещо, от което да се пазиш. Всичко, което съвестта ти разрешава е позволимо за теб. В заключение на нас са дадени пет пътеводни знака, по които да различаваме Божията морална воля: 1.Вътрешни знаци, инстинкти от Святия Дух написани в нашите умове и сърца (Евр. 8; Рим. 8; Гал. 5). 2.Свидетелството на Писанията (2 Тим. 3). 3. Обновяване на нашите умовете (Рим 12) 4. Упражняване на нашите духовни сетива (Евр 5) 5. Нашата съвест (Деян 24) Следвайки ги, ние изпълняваме думите на Павел: Еф 5:17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля. Пасажът се отнася за моралната воля на Бог, пътеката на праведност, която е Христос. Отново, мислете за Божията воля като за паркинг. Всяка стъпка извън любовта е стъпка извън паркинга. По моралните въпроси всички вътрешни знаци са надеждни само ако са в съответствие с Божието слово-Христос, който словото разкрива и Христос, който живее в нас е една и съща личност. Той е същия вчера, днес и утре (Евр 13:8). Слава на Бога!

Молитвата на практика

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства.

Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков

5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства.

„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12).

Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

Поезия

Молитва
Господи, Ти, Който знаеш всички тайни -

на топлия живот и хаоса студен,

път, моля Те, Господи, дай ни,

път светъл за нея и пътека за мен!
На мечтите далечни в полята безкрайни

коне рият с копита килима зелен.

Крилати коне моля, Господи, дай ни -

хергелета за нея, куцо конче за мен!

всеки поглед повдига с порив стаен.

Неоткрити звезди моля, Господи, дай ни -

милиарди за нея и звездичка за мен!

думи добри след нелекия ден,

нека кацат като ята лястовици -

стотици за нея и едничка за мен!

ще застанем пред Тебе във Съдния ден.

Не тогава, сега милост, Господи, дай ни -

милост за нея и милост за мен.

С това стихотворение Здравко Лекишев спечели тази година първа награда на конкурса „зрящи сърца” на радио „Христо Ботев”.

Димка Дамянова

Във храма

Защо пред тебе Господи със свещ вървим.

А твойте заповеди никога не спазваме.

Защо за грешките все другите виним,

а нищичко за себе си не казваме.

Защо пред кръста твой главите не склоним,

А вечно се обиждаме и мразиме.

Защо се сещаме за добрини,

едва когато наближава празника.

Кога най-после ний ще се смирим,

И никой никого да не обижда.

Защо преяждаме и трупаме пари,

Когато някой няма хляб във къщи.

Защо все Боже ний със свещ пред теб вървим,

А в мрежите на дявола попадаме.

Защо не се покаем и простим,

И праведни пред тебе да застанеме.

Една интересна история

ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ, ТИ СЕ ВРЪЩА

Имало един беден шотландски фермер, чието име било Флеминг. Един ден, докато се опитвал да изкара прехраната за семейството си на полето, той чул викове от близкото тресавище. Оставил инструментите си и се затичал нататък. Там, затънало до кръста в черната тиня, се мъчело да се освободи ужасено момче. Флеминг го спасил от бавна и мъчителна смърт.

На следващия ден луксозна карета спряла пред къщурката на селянина. Елегантно облечен господин слязъл от нея и се представил, обяснявайки, че той е бащата на спасеното момче.

"Искам да ти се отплатя" – казал благородникът. – "Ти спаси живота на сина ми".

"Не мога да приема пари за това, което сторих." – казал фермерът, отхвърляйки предложението.

В този момент през вратата на съборетината, в която живеело семейството, излязъл синът на фермера. Благородникът попитал: "Това твоят син ли е?" Фермерът гордо отговорил: "Да." Тогава богатият и благодарен баща, направил предложение да осигури на сина на селянина същото образование, като на собствения си син. "Ако момчето прилича на баща си, когато порасне, той без съмнение ще стане човек, с когото и двамата ще се гордеем." – казал благородникът.

Така и направил. Синът на фермера Флеминг посещавал най-добрите училища и се дипломирал в Медицинското училище на болницата "Света Мария". По-късно станал известен като забележителният Сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина.

Години по-късно същият син на благородника, който бил спасен от блатото, се разболял от пневмония и Пеницилинът, който Флеминг открил, спасил живота му. Името на благородника било сър Рандолф Чърчил.

Името на сина му? Сър Уинстън Чърчил.

"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш. Дай дял на седмина и дори на осмина, защото не знаеш какво зло ще бъде на земята... Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа на облаците, няма да жъне. Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко. Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее, това или онова, или дали ще са и двете еднакво добри." (Еклисиаст 11:1,2,4-6)

Чудото с моя приятел Асен Асенов

Споделя Иво Фердинандов

Свидетелство за Асен Асенов

На 26 септември 2010г., неделя, си бях в къщи и чаках моя приятел Асен Асенов – Аси, да дойде, за да отидем заедно на неделното Богослужение. Той е пастор на църквата в град Годеч. Малко след девет часа съпругата му Кателина – Кети, ми се обади на мобилния телефон. Каза ми, че са катастрофирали, идвайки към Годеч и че Аси е заклещен в колата. Аз бях първият човек, на който тя позвънила. С брат ми и снаха ми веднага тръгнахме към мястото на катастрофата. Близо е – на около 12-13 километра от града.

Първото нещо, което направих, беше да отида до катастрофиралата кола. Аси все още беше вътре, притиснат от таблото. Лицето му беше цялото в кръв. Викаше много силно. Явно болката е била нетърпима. По-късно се установи, че е бил с множество вътрешни разкъсвания и счупвания. Виках го, но той не ми отговаряше.

Съпругата му ни посрещна. Хванахме се за ръце. Тя плачеше и ни обясняваше, как идваща срещу тях кола изпреварила три автомобила и влизайки в платното си, ги блъснала странично, откъм страната на Аси. На Кети лицето й също беше изцапано с кръв. Едното й око беше подуто и затворено. Кръв имаше и по децата им – Виктор и Ася. Навсякъде имаше разпилени части от колата на приятеля ми. Багажът им беше на шосето. И по него имаше кръв.

Цялата тази гледка беше ужасяваща. Дойде екип на гражданска защита. Те трябваше да разрежат колата, за да могат да го извадят. Чудо е, че колата не се е взривила, защото тя беше с газова бутилка. Четирима човека се опитваха да го извадят.

Междувременно пристигнаха и родителите му. Баща му отиде, за да помага при ваденето. Майка му събираше разпиления багаж. По-късно дойде и линейката.

Отидох при децата. Те бяха силно стресирани. Плачеха и разказваха как са ги блъснали. Ася седеше на шосето в нейното столче-седалка и викаше от болка. Бях прегърнал Виктор, по-голямото им дете, което е на осем годинки. Не успявахме да го утешим. Все повтаряше: „Блъснаха ни, блъснаха ни... Защо на тате трябваше да му се случи това?”

Приятелят ми очевидно беше в най-тежко състояние. Продължавах да го викам, но, той не ми отговаряше. И аз бях много разстроен. Доколкото можех, ги утешавах. Не знаех какво друго да направя. Снаха ми бършеше кръвта от тях.

Дълго го вадиха от колата. След като успяха, те го сложиха на носилката и го качиха в линейката.

В линейката бяха качени Аси, неговата съпруга Кети и по-малкото им дете Ася. Синът им, Виктор, се качи в колата на баба си и дядо си.

След 10:00 часа линейката и колите тръгнахме към Пирогов.

Чакахме доста пред противошоковата зала. Операцията на приятеля ми продължи повече от пет часа. След това го настаниха в централна реанимация. Малката Ася престоя една седмица в болницата. Беше й зашито разкъсаното ухо и гипсираха едното й краче. Кети, също остана за една седмица и претърпя операция на скулата. След това се прибраха в къщи.

Аси е най-добрият ми приятел и мой пастор. Неговото възстановяване е чудо в отговор на молитви. И тук искам да ви насърча: Молете се за чудеса! Бог чува, вижда и отговаря. Е, вярно е, че го прави на Неговото време и по Неговия начин, но Той го прави.

От позицията на приятел и помощник в църквата в Годеч, ще ви разкажа накратко през какво преминахме:

Първите две седмици бяха изключително драматични и тежки за мен. Емоционално аз никак не се чувствах добре. Занизаха се трудни и дълги дни, като години.

В началото Аси беше в медикаментозна кома. Това продължи повече от месец. Поставили го бяха на апаратно дишане. Преливаха му кръв. Имаше изключително тежки физически наранявания и на няколко пъти беше в критично състояние. Беше с множество разкъсвания: на белите дробове, черния дроб, диафрагмата, далака, както и много счупвания: на двете ръце, на таза и няколко счупени ребра. Червата му са били в гръдния кош. Накрая лекарите ни казаха: „Ние го сглобихме, а сега само Господ може да му помогне.”

Всеки ден, бих казал дори всяка минута, Аси се бореше за живота си, но той не беше сам в тази битка. Бог му помагаше през цялото време. Много хора принасяха молитви за пълното му възстановяване – много църкви от различни деноминации. Не само християни, но дори и невярващи хора се молеха за него. Имаше и една група от около 1000 човека, които застанаха във верижен пост и постоянна молитва. Всички тези хора не се деляха на църкви, деноминации или по някакви други принципи, а бяха съпричастни и обединени от нуждата. Имаха сърца, изпълнени със състрадание и викащи към Исус за живота и здравето на приятелят ми.

Аз бях пренебрегнал себе си изцяло. Правех неща, за които не зная как имах силата да ги извърша. Вярвам, че Святият Дух ме е подкрепял за това. И преди катастрофата помагах в църквата, като замествах Аси, когато отсъстваше. Имало е случаи, когато той е сядал заедно с другите и е слушал неделното Богослужение, но сега трябваше изцяло да поема нещата и да се доверя на Бог, да ми помага и Той да води чрез мен това служение в Годеч.

Всеки ден събирах хората на молитва. Заедно се молехме, постехме, изговаряхме думи на живот за него. По два пъти на ден се обаждах в Пирогов за информация. Благодарен съм, че брат му и майка му също ми се обаждаха да ми казват за състоянието на Аси, а състоянието на приятеля ми много дни беше критично. Бях посредник между медицински лица, различните църкви в България и чужбина, отделни християни и пастори. Написах молитвена нужда и я изпратих чрез компютъра до всички, които успях да открия. Поддържах връзка с всички хора, обединени в общата ни молитва за Аси. Бог много зарадва сърцето ми чрез отклика на хиляди души.

Сънувах приятеля си абсолютно всяка вечер. Бог ми показва много неща по този начин. Например, в края на втората седмица сънувах как Аси идва при мен, прегръщаме и ми казва: „Ивчо, аз ще дойда, обещах. Ще дойда.” Слава на Исус! След този сън някак си се ободрих, защото като християни знаем, че Бог ни говори и чрез сънища и че това са реални неща. Два дни по-късно, в събота сутринта, на 9-ти октомври 2010г., по време на сутрешната молитва, Святият Дух вложи в сърцето ми увереност за добрия изход за Аси. Но какво се случи още на следващия ден? В неделя, на 10 октомври, започнахме да получаваме от лекарите едни от най-страшните новини, които смразяваха сърцата от болка и страх. Но Господ вече беше вложил увереност в сърцето ми. Да, трудно ми беше, много трудно.

Последваха няколко от най-тежките дни на духовно воюване и устояване в Божиите обещания. Появиха се всички възможни усложнения и инфекции, кръвопреливания, проблеми с дишането, макар и апаратно, висока температура, отоци, подпухналост на лицето и какво ли още не. Часовете се превръщаха в дни, а дните ни се струваха безкрайни.

„Необходимо е чудо!” – казваха лекарите. Вливаха му множество медикаменти, от които само антибиотиците бяха седем. Лекарства, молитви, пост, воюване. Много хора дойдоха, за да дарят кръв, без някой да ги е молил за това. Даряваха и финанси, труд, време.

Трудът ни в Господа не е напразен, скъпи приятели с големи сърца. Нека Бог да ви благослови от Своето богатство в слава!

Звънях периодично и в здравното министерство до бившата ми директорка, за да се консултирам. Тя ми казваше:, Иво, предвид състоянието и симптомите, само чудо е необходимо. Молете се!

Хора, чуйте това! Лекарите пускаха в централна реанимация на Пирогов пастори, за да се молят за Аси и да го помазват. Така че, лекуващият екип също очакваше чудо.

Обаждаха ми се много приятели, пастори, братя и сестри. Питаха, интересуваха се за състоянието му, подкрепяха ме. Хора, толкова е важно да се подкрепяме в труден момент! Много е лесно да бъдеш приятел на здрав и богат човек, но можеш ли да бъдеш до човек, който е в трудно положение, в тежко състояние, във време на криза? Можеш ли? Аз благодаря за подкрепата и помощта. И така, много време. Но когато Бог обещае, когато Той изрече дума, а Неговите Думи са Думи на живот, когато Той вложи увереност в сърцето, всичко се случва точно така, както Господ Го е казал.

И един дългоочакван ден Исус събуди приятеля ми. Аси отвори очи и беше адекватен. Лекарите казаха, че е упоен, докато е бил в шок и не знаеха как ще се развият нещата в последствие. Но слава на Бог! Той се събуди и беше адекватен. На 3 ноември оперираха лявата му ръка, сложиха вътре плаки и ги захванаха с 12 болта.

След време операцията трябва да се повтори, за да ги извадят.

Верен е Господ! Той по чуден начин осигуряваше финансите за всичко необходимо по лечението му, както и за първата операция, която беше на стойност 1 800 лева. Бог да благослови всички дарители!

Отидох да го видя. Позна ме. Зарадва се. Поговорихме си. Каза ми нещо изключително: „Ивчо, Бог не е виновен за нищо!” Приятели, разбирате ли? Той не обвиняваше Бог след всичко, което му се случи. Нито веднъж не зададе въпроса: „Защо, Господи?”

Беше все още в реанимация. Сподели ми, че е имал преживявания – срещи с Исус. Но не си спомняше нищо от катастрофата. Каза, че се е чудел, когато дошъл в съзнание, къде се намира, какво се случва. Беше изгубил представа за време и място.

Кети ми каза: „Ивчо, когато Аси се събуди, все още не можеше да говори, поради направената му трахеостомия, но се вълнуваше и питаше за теб. С много усилия и чрез помощни средства разбрахме това.” Той не ме беше забравил. Святият Дух му вложил да се моли за мен, още преди умът и тялото му да са се освободили и изчистили от упойващите вещества. Много силно било това в него сподели той.

Един пастор на църква от няколкостотин човека ми каза: „Иво, когато предлагам нуждата за Асен, хората от сърце се молят и плачат, без да го познават. Това означава, че Бог много го обича!”

Медицинският екип го наричаше „Светльо”, при все, че той се казва Асен. Специален някак си го чувствали; лицето и очите му светели различно. Макар и в реанимация, и то в това тежко състояние, той им е разказал за Бог.

Силно ме впечатлиха думите на лекарите: „Необходимо е чудо! Ние го сглобихме, но само Господ може да му помогне!” И слава на Бог! Чудото е факт!

Аси е жив и вярвам, че ще бъде съвършено здрав. Амин!

Три дни след извеждането му от реанимация, на 12 ноември 2010г., изписаха пастор Асен Асенов от Пирогов. Благодаря на Бог, че възстановяването и чудесата в живота му продължават.

Излизайки от болницата, той беше на количка, не можеше да ходи, защото мускулите на краката му бяха почти атрофирали. За ръцете вече споменах.

На практика, не можеше да ползва нито ръцете, нито краката си. Трябваше да се пази от най-незначителните вируси и от студения въздух, за да не колабират белите му дробове. Тук ще ви спестя хиляди неща от ежедневието и бита на Аси, които той трябваше да преодолява с много усилия и постоянна помощ. За мен е мъчително дори и само да го разкажа, а как му е било на него? Но милостив е Господ!

Само две седмици след изписването му от Пирогов, аз с помощта на една приятелка и с Божията помощ, успяхме да намерим място за рехабилитация на приятеля ми в един санаториум на министерство на отбраната, където приемането става със записване и обикновено се чака по три-четири месеца, за да може човек да влезе там. И отново навреме Бог осигури средствата за престоя му. В тази рехабилитационна база започнаха да му правят множество възстановителни процедури, и т. н. С всеки изминал ден Аси се подобряваше все повече и повече. Божието име и там беше прославено чрез него в различните дейности и при общуването му с персонала и с другите пациенти. Служителите от медицинския екип са се удивили, че човек, претърпял толкова тежки травми, така бързо се възстановява. Те споделили, че той е различен от другите им пациенти. Тогава Аси им казал, че Господ е с него и че подобряването му е Божие чудо, а те отговорили, че не се съмняват в това, след което той им разказал за Бог и за всички свръхестествени чудеса в живота му.

Аси споделял вярата си в Исус и с другите хора от санаториума. Един от военните беше отишъл с него на служба в една от местните църкви.

Смятам да ви спестя трудните моменти от престоя му там, защото имаше и много такива, повярвайте! Само се опитайте да си представите как човек се чувства и живее, когато не може да използва ръцете и краката си. Но слава на Бог, защото приятелят ми днес може да използва краката и ръцете си, макар и все още не пълноценно.

Предстоят му още операции и възстановителни курсове в различни санаториуми.

Приятели, нека продължим да се молим за Асен Асенов до пълното му възстановяване, защото представете си само дори един-единствен ден, без да можете сами да се обслужвате.

Нека Бог да се прославя! Молим се Той да продължава да извършва чудеса в живота на Аси и за неговото пълно възстановяване, както и за финансова подкрепа. Амин!

Това свидетелство за пастор Асен Асенов, разказа за вас и Божия прослава неговия приятел,

Иво Фердинандов.;

Имейл за контакти: ivo.petrov19@gmail.com

П.п. от редакцията:

За тези, които получават списанието на MP3 формат включваме файл с автентичното свидетелство на Асен Асенов и съпругата му, а за останалите, към хартиения вариант на списанието, което получават, прилагаме диск.

Заедно в молитва

МОЛИТВА за МЪЖЕТЕ в БЪЛГАРИЯ

ІІІ-то Царе 2:2/ казва: ”Бъди мъжествен”Бог търси мъж! Бог търси мъж!: /Езекиил 22:30-31/ казва: ”И като потърсих между тях мъж,който би издигнал оградата и би застанал в пролома, не намерих.Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения си гняв и възвърнах върху главите им техните постъпки,казва Господ Йеова".

„Господи, ние издигаме пред Теб мъжете в нашите домове, църкви и нация. НИЕ ВИКАМЕ КЪМ ТЕБ ЗА ПОМОЩ. Молим Те да им помогнеш да осъзнаят отговорността, която стои върху тях, за изпълнението на Божия план за техния живот. Помогни на всеки мъж да осъзнае, че специално е планиран и направен от Теб, предназначен да свърши определена работа тук на земята сега. Научи ги да слушат Твоя глас, да търсят лицето Ти всеки ден, да се молят и ходатайстват за домовете /семействата/, църквите и народа си. Научи ги всеки ден да водят битка и да излизат победители от нея, в Името на Исус. На духовните водачи в църквата, дай Дух на Мъдрост и откровение да спрат войната помежду си и да обединят усилията си срещу силите на тъмнината в поднебесната и на земята в това трудно и последно време.

Помогни им да осъзнаят, че те са осиновени, наследници, свещеници, отделени, осветени, специални, помазани победители в Исус, че те могат да вземат правилни решения и извършват правилни действия. Господи, събуди ги, раздвижи ги, направи ги горещи за Теб не само в думи и знания, но и в дела.

Господи, Ти търсиш мъже, които да застанат в пролома за тази страна. И според твоето слово/ Евреи 11:1/: “Вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат”, НИЕ ПРОКЛАМИРАМЕ ИЗВИКВАМЕ В СЪЩЕСТВУВАНЕ ТЕЗИ МЪЖЕ, които да бъдат, СИЛНИ, ДИСЦИПЛИНИРАНИ, ОТГОВОРНИ, ВЕРНИ, ПОСВЕТЕНИ НА ТЕБ ГОСПОДИ, мъже, които да застанат смирени пред Теб в молитва и да търсят лицето Ти всеки ден. Мъже, които да бъдат употребени, както АВРААМ, който ходатайстваше за Содом, както МОЙСЕЙ, който ходатайстваше за Израел, както Данаил, който ходатайстваше за народа си. Мъже, където

и да сте поставени от Бог, вие може да бъдете истински, силни, верни, побеждаващи мъже, застанали в пролома за своя дом, църква и народ.

Според / Числа 6:24-27/, ние възлагаме името на Господа върху вас и Той ще ви благослови: "ГОСПОД ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ И ОПАЗИ!

ГОСПОД ДА ОСИЯЕ С ЛИЦЕТО СИ НАД ВАС И ДА ВИ ПОКАЖЕ МИЛОСТ! ГОСПОД ДА ИЗДИГНЕ ЛИЦЕТО СИ НАД ВАС И ДА ВИ ДАДЕ МИР! Така да възлагате Името ми върху домовете, църквите и народа си и Аз ще БЛАГОСЛАВЯМ вас, домовете ви църквата, народа ви! АМИН !

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепят с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато.

Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя!

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 331.05 Kb.

Сподели с приятели: