Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет

Сънят на Мария

Йосифе, сънувах сън. Не го разбирам съвсем, но мисля, че празнуваха рождения ден на нашия Син. Хората се подготвяха за него цели шест седмици. Украсиха къщата и си купиха нови дрехи. Пазаруваха много пъти и купиха скъпи подаръци. Беше странно обаче, защото подаръците не бяха за нашия Син. Опаковаха ги в красива хартия и ги вързаха с красиви панделки и ги сложиха под дървото.

Да, дърво, Йосифе, вътре в къщата. Украсиха и дървото. По клоните му светеха топки и различни украшения. На върха му имаше фигура, вероятно на ангел. Беше много красиво. Всички се смееха и бяха щастливи. Радваха се на подаръците.

Даваха си подаръци един на друг, но не и на нашия Син. Мисля, че дори не Го познаваха. Никога не споменаха името Му.

Не е ли странно хората да си създават всичкия този труд, за да празнуват рождения ден на някого, ако не го познават? Имах странното чувство, че ако нашият Син отиде на това тържество, ще им досажда. Всичко беше толкова красиво, Йосифе, и всички бяха толкова радостни, но това ме караше да плача. Колко е тъжно, че не желаят Исус на собственото Му празненство.

Радвам се, че беше само сън. Колко би било ужасно, Йосифе, ако беше истина.

А ти познаваш ли Исус? Почиташ ли Го като Господ на живота си?

НОВОГОДИШНА МОЛИТВА ЗА ТЕБ

ОТ УЕНДИ БЛАЙТ

Новата година настъпи. Какво има в сърцето ти? Какво би искал да постигнеш? Какво би искал да промениш? Взел ли си някакви твърди решения за тази нова година? Преди известно време аз си давах обещания и вземах решения за всяка нова година. Само че..., никога не успявах да ги изпълня. Докато накрая вместо да давам обещания, написах... молитва. През тази година с удивление наблюдавах как Бог работи в живота ми и в живота на други хора чрез моята проста молитва.

Днес бих искала да се моля за теб. По-надолу е молитвата, която Бог вложи в сърцето ми. След като я прочетеш, те приканвам да я използваш за модел. Седни и поговори с Бог, помоли го Той да изпълни тази молитва лично за теб.

Отче, който си на Небесата, благодаря Ти, че си Всемогъщ. Благодаря ти, че познаваш всеки скъпоценен човек, който чете тази молитва. Ти си запланувал да се срещнеш с него днес на това място. Ти си създал сърцето му. Ти знаеш всяка негова нужда, най-съкровените му желания, всяка отворена рана... Господи, аз Те моля през тази нова година Ти да му се откриеш отново.

Татко, Ти си свят и си ни призовал също да бъдем святи. Но ето, сега изповядваме, че много често сърцата ни се отдалечават от Теб; че нашите думи не Те издигат; че нашите дела не Те прославят. Смекчи сърцата ни, така че те да приемат Думите, които Твоят нежен Дух има да ни каже! Облечи ни със смирение!

Премахни от нас желанието ни винаги да сме прави и винаги всичко да става по нашия начин! Помогни ни да виждаме Словото Ти във всичко, което правим и казваме! Помогни ни да се предадем на Словото Ти и нека То да проникне в най-дълбоките места на сърцата ни, които се нуждаят от промяна. Ако е необходимо, прекарай ни през пречистващия огън, изгарящ тези неща, които ни пречат да вървим заедно с Теб.

Господи, дай ни сърца, които преди всичко да обичат и търсят истината! Дай ни мъдрост и духовно разпознаване, за да отхвърляме лъжите на този свят и на сатана! Води ни в истината! Направи в нас да пораснат тези неща, които все повече ни оприличават на Теб. Докато изучаваме Словото Ти и докато размишляваме над Него, изпълвай ни и ни насищай със Себе Си!

Днес, Отче, ние предаваме нашите мисли, думи и сърца на Теб. Благодарим Ти, че си верен и праведен! Ние Ти се доверяваме, че ще извършиш мощни дела в нас и чрез нас тази година, и че ще завършиш доброто дело, което си започнал в нас до деня, в който ще дойдем при Теб. Помогни ни да Ти се доверяваме с цялото си сърце, а не да се осланяме на нашите собствени разбирания.

Помогни ни да Те разпознаваме във всичките ни пътища, за да Те чуваме когато ни казваш: „Този е пътят, върви по него!” Господи, ние Те обичаме и Ти благодарим, че и Ти ни обичаш. Нека нашият живот да бъде едно живо свидетелство за Теб! Молим се за всичко това в мощното и свято име на Твоя Син Исус Христос, нашия Господ, който ще извърши неизмеримо повече от онова, което искаме или можем да си представим. В името на Исус, Амин.

Благословена Нова година на всички вас с пожелание съвършената воля на Бог да се изпълни във всяка област от живота ви!!!

Какво си пожелахме?

Калин Михайлов

Когато младият Соломон се възцарява на израилския престол, той моли Бога да му подари мъдрост, за да управлява този “народ многоброен” (2 Парал. 1:9), който Господ му поверява. Бог не само му дава мъдрост на управник, но го дарява и с несметни богатства, разширява пределите на царството му и укрепва властта му. И всичко това – заради правилната мотивация в молитвата на младия Соломон (за стария няма да говорим сега). Ето какви са Божиите думи към него: “[…] задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душите на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш Моя народ, над който те поставих за цар, - мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе.” (2 Парал. 1: 11-12).

Ние, християните, би трябвало да притежаваме повече мъдрост от Соломоновата, защото Спасителят, в Когото вярваме, казва за Себе Си, че “тук”, т.е. в Него, “има повече от Соломона” (Мат. 12: 42). Но какво подозирам, че си пожелаха повечето от нас, заедно с целия ни народ - без разлика на “възраст, класа, пол, занятие”, - в началото на прехода ни към демокрация? Пожелахме си богатство и просперитет – за тях закопняха сърцата ни. Да бъдем в “клуба на богатите, на проспериращите”, както изговаряха желанието ни политиците и политолозите. Е, приеха ни в този въжделен клуб. Станахме ли богати и проспериращи? Станахме ли по-щастливи, по-радостни? Въпросите са реторични и затова преминавам нататък.

Струва ми се, че нещо не е било в ред в нашите сърца, за да бъдем така горчиво разочаровани. За да вкусваме често тъга от пепел, на границата на отчаянието. За да стигнем до усещането, че се движим в духовна и социална пустиня, със съвсем редки оазиси. Би било лесно да се оправдаем, че само “някой друг” ни е виновен, че друг е пожелал вместо нас това, което виждаме, че го е планирал и организирал, без каквото и да е наше участие. Този друг сигурно съществува, но по-здравословно, по-редно и по-християнско е да се запитаме първо: в какво сбъркахме тогава НИЕ? И имахме ли друг избор?

Пред Соломон няма избор дали да управлява или не, но има избор какво да пожелае и той пожелава онова, което е угодно на Бога; което “спечелва” сърцето Му и благоволението Му. И ето че почти мога да си представя, какво ни “казва” индиректно същият Бог днес, чрез действителността около нас, срещу която сърцата ни с право негодуват: “Задето не си пожелахте най-напред мъдрост, която иде отгоре, от небето, и просветява всеки човек, а си пожелахте земни богатства, ще живеете в бедност и ще бълнувате все за просперитета на богатите; задето не поискахте преди всичко друго над вас да изгрее Слънцето на правдата (Мал. 4: 2), което да разпръсне мрака от илюзии, лъжи и бунт срещу Мен, а се задоволихте с полуистини и компромиси, ще ви управляват мафиоти и демагози; задето не Ме помолихте най-вече за разум, за да различавате добро и зло, а сметнахте, че сте си достатъчно разумни, ще ви мамят безумни “спасители”, на чиито въдици винаги ще се хващате.”

Накрая се пита: ако не сме пожелали тогава истински доброто, задължително ли е да постъпим по традиционния вече български начин, т.е. да продължаваме да не го правим, на инат и до дупка? Какво пречи точно днес да го пожелаем? Все още не изглежда да е фатално късно. Утре може и да е.

14.09.2013 г.

Доц. д-р Калин Михайлов (род. 1966 г.) преподава история на западноевропейската литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Литературовед, есеист и поет, той е автор на книгите “Стихотворения” (1991), “Тихи трипове” (1998), “Мориак и Бернанос – два романни  свята между насилието и любовта” (2006),  “Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти” (2007), “Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата” (2007), “Mauriac et Bernanos. Deux mondes romanesques entre la violence et l’amour” (Lettres modernes Minard, 2011, “Християнската литература между вписването и отграничаването” (2013). Специализирал е по темата “Вяра и литература” във Фрибур, Швейцария (1993-1994), с подкрепата на Фондация “Кацаров”, и в Пасау, Германия (2002-2003). Член-съосновател на “Академичния кръг по сравнително литературознание” (CALIC-ACCL).

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 216 Kb.

Сподели с приятели: