Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет



страница4/5
Дата22.12.2018
Размер216 Kb.
#109099
1   2   3   4   5

Библейски личности


Мойсей и водата
Мойсей е един от най-забележителните библейски герои. С неговата дейност Израил се оформи като единен народ с нужното законодателство, той беше главният герой при драматичните събития около излизането на народа от Египет и въвеждането му в Обещаната земя. Много от събитията в драматичния и напрегнат живот на Мойсей са свързани с водата. Това е причина в съзнанието на всеки познавач на Библията да си го представя покрай вода. Имаше една карикатура - басейн, плувците скачат и плуват; един от тях е Мойсей и той, вместо да плува, разделя водата и минава по сухо по дъното на басейна. Нека разгледаме случаите, при които Бог помагаше на Мойсей да преодолее това препятствие.

1. Най-напред, естествено, е пускането на Мойсей като бебе по реката (Изход 2). Фараонът, уплашен от бързото умножаване на евреите, заповяда всички мъжки еврейчета да бъдат убивани. Майката на Мойсей го сложи в едно кошче и го пусна по реката. Фараоновата дъщеря го видя, хареса детето и го взе да го отгледа като свой син. Така и Мойсей получи своето име „изваден от вода”. Тук виждаме поредица от случайности. Как стана така, че на майката й хрумна такава идея, как детето оцеля в тръстиковото кошче (на три месеца бебетата вече не са така неподвижни, както като по-малки и детето лесно можеше да се разшава в кошчето, да го обърне и да се озове във водата), как не се появи някой крокодил, който да лапне такова вкусно нещо, как фараоновата дъщеря реши да отиде на реката точно тогава, как го съжали, въпреки че разбра че е от еврейските деца, как намери за дойка родната му майка... Не е трудно зад всичките тези неща да видим Божията ръка, която бдеше над детето и го пазеше. Мойсей е символ на всеки човек, който се появява на света. Животът ни е едно чудо. Оцелели сме благодарение на Божията намеса. За безбожниците животът е нещо, което се разбира от само себе си; те смятат, че той не е никакъв дар, че се е породил сам, в някакво първично блато, където неорганичната материя се е превърнала в органична, а после се е развивал по пътя на еволюцията, докато се стигне до човека. Те не виждат никаква разумна намеса във всичко това, не се чувстват задължени да благодарят на никого. Смятат, че човек живее по силата на случайността, всичко е случайно, няма никаква логика, а накрая той умира още по-случайно и бива навеки забравен от всички. Библията ни казва точно обратното. Зад поредицата от случайности около нашата поява на света, на ежедневието ни и на съдбата ни се крие Бог със Своя разум, сила и любов. Той ни пази, докато се носим безпомощно по вълните на живота, докато плачем и сме беззащитни. Той ни обиква и ни помага да се справяме с нашите житейски трудности, с проблемите, със страховете, с изкушенията. Той ни нарича Свои синове и дъщери и ни дава надежда за вечен живот. Въпрос на вяра е кой коя от двете представи ще предпочете и с коя ще се съгласи. На мен ми харесва много повече втората. Вярвам, че всеки християнин я споделя. Ние не искаме да обожествяваме случайността и да я превръщаме в общовалиден закон. Ние вярваме, че сме дошли на света по Божия воля, че Бог познава лично всеки от нас, следи живота ни, намесва се по невидим начин, избавя ни, помага ни и накрая, когато ни дойде времето, ни взема в Своя дворец.



2. Вторият случай е разделянето на Червеното море (Изход 14). Вече като водач на своя народ Мойсей го поведе да излиза от Египет, от земята, където този народ беше страдал толкова много и беше претърпял толкова големи унижения. Фараонът дълго се съпротивляваше на желанието на Мойсей да пусне народа му - не му се губеше толкова много безплатна работна ръка. Господарите не обичат да се лишават от своите роби. Но накрая трябваше да се преклони пред волята на Бога, Който беше избрал народа за Свой и имаше особен план за него. Но когато евреите вече бяха напуснали Египет, фараонът се усети и хукна да ги гони заедно с войската си. Мойсей вече беше стигнал до брега на Червеното море. Нямаше как да продължи. Водата се изправяше пред него като непреодолима преграда. Мойсей беше притиснат: отпред беше морето, отзад идваше фараоновата войска с яростни крясъци, готова за клане. Имаше и още една сила, която го притискаше, и това беше роптанието на неговите сънародници (10-12). Те бяха нещастни, докато работеха робски труд на своите господари, но поне бяха живи. Мойсей изпадна в пълна безизходица. Целият му план се проваляше бързо-бързо, още в своето начало. Той се оказваше глупавият водач, който се е заел с нещо прекалено голямо за своите сили. Заради него цял народ щеше да загине. Но Бог имаше последната дума. Той направи невъзможното. Пътят на Мойсей и израйляните имаше продължение, което не беше назад в робство, а напред, през морето, въпреки водата и вълните. Скоро всички видяха чудото - водата се разтвори и път се образува през морето, по който те минаха и се озоваха безпрепятствено на отсрещния бряг, избавени от своите гонители.Често нашият път изглежда затворен и продължението му - невъзможно. Тъкмо сме се освободили, тъкмо сме вдигнали най-после глава от робията, в която са ни откарали, тъкмо сме вкусили свободата - и се изпречва пред нас някакво море, дълбоко и страшно. Тогава се сбогуваме с мечтите си, навеждаме отново глава и се връщаме обратно в клетката. Животът ни прилича повече на живота на затворник, който се мести от килия на килия, но си остава все в затвора. Нямаме свобода, нямаме власт над съдбата си. Князът на този свят, нашият поробител и душманин, ни преследва, кара ни да му работим безплатно, бие ни, унижава ни, а ние търпим и си мълчим. Ясно ни е, че нищо не може да се направи. Пред нас се простира морето на невъзможните неща.Бог ни отваря път, там, където всички пътища свършват. Това е смисълът на тази история. Всички ние чуваме същите думи, които чу Мойсей: „Защо викаш към Мен? Кажи на израйляните да вървят напред!” (15) Навлез във водите! Те изглеждат смъртоносни, но само на външен вид. Опитай Божията сила! Не стой на брега, не се вайкай, не гледай страхливо приближаващия яростен враг, не мърмори против хората, които са те довели дотук. Ти имаш път и трябва да вървиш по него, докато стигнеш брега на избавлението и там разбереш какво е искал да ти каже Бог! Всяка промяна в живота е свързана със сътресения. Отначало става още по-зле. Малкото, което сме имали, вече е изгубено и нямаме нищо. Трудностите надвисват над нас като планини. Но това не е всичко! Бог тепърва ще ни покаже Своята сила и ще ни даде продължение, което не сме очаквали. Всеки е имал своето Червено море, заставал е на брега и си е казвал: „Дотук беше!” Отпред вода, отзад врагове, отвътре неувереност. Дяволът само това чака и злорадо се смее, забавлява се и се наслаждава на нашето безсилие. Тежки са такива моменти, но те са и прекрасна възможност да покажем своята вяра, да дадем да се разбере, че не сме сразени. Бог обича моментите, когато човекът е безсилен, защото те Му дават възможност да покаже Своята сила. „Силата Ми в немощ се показва съвършена” (2Кор.12:9).

3. За Мойсей като народен водач беше важно да осигури на своя народ необходимото за оцеляването му в пустинята. А едно от най-важните неща е водата. Водата е символ на живота. Покрай вода възникват градове и села, там са най-плодородните полета. Но не всяка вода е годна за пиене. Само нищожна част от всичката вода на планетата става за целта. Останалата е негодна. Водата и днес е много ценна и се превръща във все по-голям проблем. Говори се, че след 10-15 години водата ще стане по-скъпа от петрола. С този проблем се сблъска Мойсей в онази безрадостна и безплодна пустиня, из която трябваше да преведе народа. Нямаше капчица вода, небето беше ясно и горещо, заключено и безмилостно. По едно време стигнаха до една вода, в Мера (Изх.15:23), но когато я опитаха, веднага се оттеглиха - водата беше горчива. Народът отново започна да роптае. Тогава Мойсей се обърна към Онзи, Който го беше призовал да стане водач. Господ не се забави и му показа дърво, Мойсей го хвърли във водата и тя стана сладка. В духовен смисъл този свят е пълен с вода, тя се предлага масово и неограничено. Но не става за пиене. Един от големите проблеми на корабокрушенците, озовали се насред океана върху някоя отломка от кораба си, е водата. Те са заобиколени от огромни количества вода, но умират от жажда. Тази вода не става за пиене. Тя е солена и който се изкуси да пие, умира в тежки мъки. На нас ни се предлага вода навсякъде. Светът ни примамва с обещания за щастие, за големи забавления, за много приключения. Но всичко това е измама. Солена вода. „И вода с пълна чаша се изпива от тях” (Пс.73:10), описва псалмистът нечестивите. Те пият, ядат, забавляват се и всички им завиждат. Но те са поставени „на хлъзгави места” (18). Човекът, който е попаднал на хлъзгаво място, изглежда добре и стабилен, но изведнъж се озовава на земята, потрошен. Много е хлъзгав нашият свят. Както стоим, падаме. Както сме добре, загиваме. Горчива е водата му! Може да се пие безопасно само ако бъде изцелена от Божията благодат. Иначе причинява болести и смърт.

4. Два пъти Мойсей даде вода на народа по чуден начин. Първият път беше в Рафидим (Изх.17:1-7). Нямаше вода, народът взе да роптае, Мойсей се обърна към висшата инстанция и отнесе случая там. Бог му каза нещо нелепо: да извади вода от канара. Мойсей като човек, който беше свикнал с Божиите чудеса, послуша съвета и от канарата наистина бликна вода. Тази случка ни говори, че Бог има последната дума за всяко нещо и онова, което ние трябва да правим, е просто да Го послушаме. Около нас е море от канари, сухи и безплодни. Няма вода, жаждата е дълбока и мъчителна. Когато Бог ни насочи към някоя от тези канари и ни каже да ударим по нея, тогава виждаме как водата избликва и ни спасява. Вярата често изглежда нещо безкрайно нелепо и непрактично, вижда ни се немислимо да получим вода от тези сухи камънаци наоколо. Но чуем ли Божия глас, ние просто трябва да го последваме и ще имаме това, което е нужно, за да бъдем избавени, напоени, насърчени, наситени.Историята с вода от канара се повтори по-късно (Числа 20:2-13), в Кадис. Отново жажда, отново ропот, отново Бог каза на Мойсей да удари канарата, отново бликна вода, но този път имаше една голяма разлика. Мойсей се съблазни да представи това чудо като плод на своята мъдрост (10) и опит. Съблазни се да постъпи като чудотворец, който прави атракции на народа. „Да ви извадим ли вода от тази канара?” - сякаш той можеше да вади вода от която канара си пожелае. А водата дойде поради Божия промисъл и Бог трябваше да бъде прославен.Съблазняваме се да се представим пред хората за по-мъдри, по-силни, по-влиятелни, по-загрижени, отколкото сме. Жадуваме за техните аплодисменти и благодарности, за възхищението им. Вместо да прославим Бога, Който ни е дал това, което имаме, за да го раздаваме на другите, ние прославяме себе си. Резултатът беше, че Мойсей получи строго наказание заради това своеволие - да не влезе в Обещаната земя (11). Човешката суетност няма граници. Обичаме да се представяме за повече от това, което сме. Обичаме да ни завиждат, да ни се възхищават, да ни наричат с големи титли. Само като видим колко пищни титли носят духовниците, ще ни стане ясно за какво иде реч... Защо е това? Не сме ли ние обикновени слуги, на които е поверено служение, а не господаруване? Сам Господ Исус не дойде да Му служат, а да служи и дори да даде живота Си. Защо ние, уж Неговите служители, искаме да гъделичкат нашето самолюбие, да ни наричат с пищни имена, да ни се кланят? Искаме да останел извън Обещаната земя на Небесното царство ли? Ако това се случи на такъв велик водач като Мойсей, защо мислим, че няма да се случи на нас?

5. Мойсей снабдяваше народа в пустинята с вода и от кладенци. Един такъв случай е записан в Числа 21:16-18. Господ му каза: „Събери народа и ще му дам вода”. Не става ясно това съществуващ кладенец ли беше или го изкопаха самите израйляни. Но така или иначе в появата на този кладенец имаше нещо свръхестествено. Бог откри на Мойсей мястото. Кладенец не може да се копае навсякъде. Трябва да се знае къде може да се намери вода и да се копае дълго и упорито. Човек трябва да има пълната вяра, че накрая ще достигне до вода. Иначе трудът му ще бъде напразен. Кладенецът е символ на задълбочаването. Не можеш да извадиш вода, ако копаеш плитко. Много пъти ние ровим като кокошки отгоре-отгоре и се чудим защо нищо не излиза. Трябва да копаем по-дълбоко. Нашата вяра не е проста, християнският опит не е нещо, което се научава за два дни. Нужно е много четене, много размисъл, молитва, разговори, опитване на различни методи, повторение. Плиткият християнин скоро умира от жажда. Едно дърво расте не само на височина, но и на дълбочина. Ако не расте в двете посоки, бурята ще го събори. Ние обичаме да развиваме стебла и клони, да развяваме листата на суетата, но забравяме да пускаме корените си по-дълбоко - и скоро се чудим защо няма влага, защо съхнем и вехнем. Копай надолу и ще бъдеш в безопасност. Там е влагата, там е здравата почва, от която не могат да те изтръгнат никакви бури и никакви изпитания. В библейските разкази често виждаме как враждебните племена си затрупваха кладенците един на друг, за да принудят враговете си да си търсят друго място за живот (Бит.26:18). Дяволът обича да ни затрупва кладенците или да ги отрови и после да ни гледа как умираме от жажда. Не бива да му позволяваме. Тези истории са древни, но напълно разбираеми. И днес ние заставаме на брега на морето, притиснати от враговете си, и примирено си казваме, че това е краят. Бог обаче има за нас още нещо. Той ще раздели морето пред нас и ще минем по сухо. Страдаме от духовна жажда и ни се струва, че никъде няма вода. Има вода и Бог ще ни я даде, дори наоколо да е само канари. Страдаме от солената вода на света и тя ни причинява тежки мъки, кара ни да си мислим, че никога няма да се измъкнем от нея и ще се удавим. Бог има средство да превърне тази горчилка в спасителна и освежителна вода. От нас се иска само да вярваме в Неговото водителство и в способността Му да ни превежда през немислими ситуации, за да ни изведе на спасителния бряг. Дано имаме тази твърда вяра, която да ни води през житейските пустини.




Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница