Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
Бог ви говори по време на вашата буря
Изтегляне 216 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Из книгата „Лек път”
- Новият завет и невярващият баща
Бог ви говори по време на вашата буря...Даниел Розен Ако погледнем в книгата Йов, ще видим, че Йов изгуби всичко в един ден. Всички негови животни, всички негови слуги и всички негови деца бяха, или отнети или убити. (Йов 1:13-19). Йов беше определен да изпълни чудесна съдба, но въпреки това, го връхлетя неочаквана буря. Обаче Бог говори на Йов в бурята му (Йов 38:1) и веднага след като Бог говори, Словото роди живот. Беше самият Бог, който отговори на Йов. Не, неговите приятели, не, тези, които дойдоха да го утешат, а точно Бог му отговори. В Своя отговор Той разкри, че Йов не познава Божията воля, която допуска всички неща, които се случват около него. Бог смири Йов, разкривайки колко малко той наистина знаеше и е разбрал кой е Бог в действителност. Приятели, когато Йов осъзна широтата на Божиите планове, отговорът му беше, "...Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал." (Йов 42:3). Колко често се изказваме, без да осъзнаваме широтата на Божия план за нас? Обаче чрез Божия отговор, който идва като откровение разбираме Божието присъствие, Божията милост и Божията любов. В постоянните молитви на Йов се вижда най-дълбокия му копнеж, да намери Бог. Той искаше да знае, че всичко е все още изправно между него и Бог, въпреки че беше изгубил всичко. Отговорът на Господа към Йов показва, че Бог ще дойде при всички, които искрено и твърдо Го призовават, дори ако нашите молитви са объркани, пълни със съмнение, неудовлетвореност или гняв. На Неговото време, Бог ще ни изпълва с Неговото присъствие, с Неговото спокойствие и с Неговото Слово. Най-важният аспект в нашите отношения с Бог не е нашето интелектуално разбиране за всичките Божии пътища, а да опитаме реалността на Неговото Божествено присъствие. Като останем в общение с Бог, ние можем да понесем каквото и да е изпитание и каквато и да е буря, и каквато и да е беда. Призовани сме да издържим. Много пъти, ние също като Йов, не можем да осъзнаем, че Божието присъствие, милост и любов са с нас. Най-голямото желание на Йов беше да намери Бог в разгара на своята буря, колко по-голямо би трябвало да бъде нашето желание да го намерим всред нашата. Давид се криеше в пещера. Давид беше в пещера с неудачници, с такива, които бяха в утеснение, с длъжници или с огорчени. (1 Царе 22:2). Давид беше този, когото наричаха човек с велика съдба, а се криеше в пещера с хора, отхвърлени от обществото. Бог даде на Давид тези мъже и жени, които също имаха съдба. Той изчакваше хода на Бог, чакаше точното време за съдбата си, да бъде изпълнена и опазваше помазанието, което Бог беше поставил върху живота му. Бог вече беше му казал, че ще бъде цар. Давид имаше своя дял от изпитания и обезсърчаване, точно като вас. Всички ние сме поставяли въпроса защо. Давид беше с Йонатан, синът на Саул, когато зададе същия този въпрос. "Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми...?" (1 Царе 20:1). Чувал съм много хора да задават същите тези въпроси. Знам, че знаете, че имате тази велика съдба в самото си същество, знаейки, че сте създадени за нещо по-голямо, но все още сте преследвани от обстоятелства, които понякога са извън вашето разбиране и вашия контрол. Подобно на Давид, който трябваше да чака, ние също трябва да изчакаме. Понякога, когато сме в нашата пещера откриваме верния отговор. Понякога Бог ни превежда през самотни времена и през пустини, и през бури, но през тези времена, Бог може да ни говори в различните обстоятелства. Търсете Бог. Но, първо търсете Неговото царство и Неговата правда (Мат. 6:33), защото ако ние не Го търсим, а предпочитаме да търсим отговорите другаде, ще получим купища от становища. Не прави това, не прави така или пък направи това или онова. Трябва да сме на ясно, че ако Бог не съгражда, напразно се трудим. (Псалм 127:1). В началото Йов беше ядосан и огорчен, защото се опитваше да разбере, защо тези неща се случват. Неговите приятели му даваха земна мъдрост. Бъдете внимателни кой говори във вашия живот. Какъв е мотивът им? Много пъти, ние не знаем сърцата им, обаче Бог знае сърцата им (Лука 16:15). Приятели, когато Бог говори на вас, това ще бъде потвърдено в духа ви! Смятам, че Бог ни дава това послание. В Лука 24:49-50, Господ казва: "И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе. И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови." Чуйте, приятели, Неговите обещания са "Да" и "Амин" (2 Коринтяни 1:20). Думата "надарен” има гръцки произход, означава "покривам" или "обличам се" и силата е от Святия Дух. Това означава притежание на контрол и право на въздействие върху ситуациите, с които може би се занимавате. Приятели мои, чуйте, вие имате право на пълен достъп до Небето, когато се облечете със сила от Святия Дух! Знам, че много от вас са изправени пред бури и се крият в пещерите си точно сега. Притиснете се към Исус! Пробийте и отстранете препятствието. Бог казва: "...Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде." (Исая 57:14) Някои от вас са изправени пред препятствия във финансиите си, някои от вас са изправени пред препятствия в своя брак, в семействата си, с децата си, с работните си места, в църквата си, със съдбата си, Бог казва, отстранете препятствието! Хората са били взети в плен от врага и са в пещера, въпреки че имат обещание за Завет. А вие, цар Давид ли сте, помазан от Бога? Не губете фокуса, продължавайте да се сражавате в бурята! Бог иска изцеление и възстановяване. Небесни Отче, Ти ни призова с велика съдба и цел, и днес ние заемаме законните позиции и дарения, които ни даде. Няма повече да се крием, няма да молим за трохи, защото сме царски деца. И ние ще заемем нашето правоимащо място на позиция на масата на Господа. Ние взимаме законното право на собственост днес и не бягаме назад, вървим напред и нека волята Ти се изпълни в живота ми и да дойде Твоето царство. Отче, аз притеглям надолу небето, притеглям надолу Славата Ти! Знам, че има напаст и лъжи, дори и от моите приятели, които са около мен, но аз избирам да чуя Твоя глас, Господи! Отче, точно както Илия отиде в планината, за да чуе Твоят тих и нежен глас, аз ще се вслушвам за Твоя. В името на Исус, живот ще идва занапред! Приятели, независимо от вашата буря е правилно, да уповавате на Господа с цялото си сърце и да не се облягате на своя разум, но във всичките си пътища признавайте Него и Той ще оправи пътеките ви, (Притчи 3:5-6) и ще ви даде мирът, който надминава всяко разбиране (Филипяни 4:7). Дръжте курса и ще видите ефекта от вашите молитви. Чакайте Господа и ще подновите силата си! (Исая 40:31). Ще тичате и ще завършите състезанието! Много призовани са скрити и наранени, а някои са уплашени и все пак, когато ходим в обещанието на любовта на Отец, всички неща идват заедно за наше добро (Римляни 8:28), за да бъдем дарени с Неговия очакван край. Здравейте приятели, Четейки една много интересна книжка реших да споделя част и с вас. Лято е. Може би това лято не е толкоз горещо както други лета, но си мислех затова, че в горещината е трудно да се носи много багаж. А колко повече, когато преминаваме през огнените изпитания на живота си. Пожелавам ви лек път! Илияна Киркова Ето го и предложението на един прекрасен автор:
…. Защо не се опитате да попътувате без излишен багаж? Опитайте се заради онези, които обичате. Замисляли ли сте се някога какво влияние оказват тежките ви товари върху отношенията с близките ви? Нашата църква в веднъж илюстрирахме това въздействие чрез импровизирана сценка. Тя изобразява мига на венчавката между двама души, чиито мисли всички чуваме на глас. Отначало младоженецът влиза в залата, нарамил най-различни товари от всеки негов крайник се поклащат някакви торби. Всяка торба носи надпис: вина, гняв, надменност, несигурност.Човекът направо е смазан от тежести. Когато се отправя към олтара, публиката чува мислите му: Най-после отсега нататък жена ми ще ми помага да мъкна Всички тези товари... Тя е толкова силна, толкова стабилна,така. Докато неговите мисли продължават да текат; вниманието се привлича от нейните размишления. Булката стъпва в залата, облечена в бяла рокля, Но подобно на годеника си и тя е натоварена с всевъзможни багажи в едната ръка носи чанта, а с другата прикрепя куфар върху рамото си, на гърба й е преметнат чувал, а от кръста й висят още чанти, и всички са наименувани. Тя си има свои собствени тежести: предразсъдъци, самота, разочарования... А нейните Очаквания. Чуйте какво минава през главата й: Само още няколко минути и вече ще си имам мъж. Край на срещите с психолози! Край на груповите сеанси! Сбогом, разочарования и грижи! Вече никога няма да ви видя. Мъжът ми ще ми помага отсега нататък... Накрая двамата се изправят пред олтара, всеки нарамил тежките си багажи. Усмихват се по време на венчавката, но когато им позволяват да се целунат, те не могат да се достигнат един друг. Как можеш да прегърнеш някого, ако ръцете ти са заети с чанти? Заради онези, които обичате, научете се да оставяте багажа настрана. Заради Бога, на когото служите, правете същото. Знаете, че Той иска да ви използва, нали? Но как да стане това, ако вие сте изтощени?..... Заради онези, които обичате, пътувайте леко. Заради Бога, Комуто служите, пътувайте леко. Заради вашата собствена радост, пътувайте леко. В живота има някои тежести, които просто не можете да понесете. Вашият Господ ви приканва да ги оставите и да Му се доверите. Той е като бащата пред багажното отделение. Когато един татко види петгодишния си син да дърпа семейния куфар, за да го смъкне от конвейера, как ще реагира? Ще каже на сина си същото, което Бог казва на вас: „Остави го, сине. Този куфар ще го взема Аз." Какво ще кажете да приемем предложението на Бога? Може би начаса ще усетим облекчението от ненужния товар. „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас" (I Петър 5:7) ..... Новият завет и невярващият бащаАвтор: п-р Жан-Луи Гайар Една млада колумбийка получила Нов завет в училище. Тя го четяла всеки ден, но един ден нейният баща я видял и й казал повече никога да не го прави, защото е пълен с лъжи и странни неща. Момичето продължило да чете, докато един ден бащата се върнал внезапно вкъщи и я сварил отново с Новия завет. Той го изтръгнал от ръцете й и го сложил в джоба си. Бащата бил минен инженер и се върнал на работното си място. Няколко часа по-късно сирените в рудника засвирили. Имало срутване в мината. Бащата бил заклещен вътре. Спасителните служби прекарали пет часа преди да могат да проникнат вътре, където били затрупани хората. Когато успели, вече било твърде късно. Всичките тридесет и един човека умрели, включително и бащата на това малко момиче. Когато работниците намерили този баща, той държал Новия завет между ръцете си, сключени за молитва. Когато отворили корицата на Новия завет, прочели следната бележка: „До дъщеря ми. Продължавай да четеш Новия завет, той е истината; ще те видя отново един ден в небето.” На гърба на листчето бащата се подписал под бележката и под молитвата за покаяние. Но това не е краят на историята. Когато отгърнали следващата страница, останалите тридесет работници също се подписали със своите имена! Източник: http://eglise.mu/ Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 216 Kb. Сподели с приятели:
|