Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет


ИСТИНСКИ ИСТОРИИ ОТ ЗАТВОРА



страница4/4
Дата22.01.2019
Размер469.96 Kb.
1   2   3   4

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ ОТ ЗАТВОРА


(ОТ ЗАТВОРНИЦИ ЗА ЗАТВОРНИЦИ)

„Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Псалом 107:2)

Истински хора, На истински места, С истински проблеми, Търсещи истински отговори.

Глава първа

Бях ядосан на целия свят ... на себе си и на Бог ...

Бях толкова безпомощен, изгубил всяка надежда ... погълнат от отчаяние.

Казвам се Джереми. Роден съм през 1979 г. в Индианополис, щата Индиана. От деня, в който бях роден, до шестия ми рожден ден, аз бях постоянен свидетел на това как баща ми малтретираше майка ми. Понякога кавгите и побоищата им бяха толкова жестоки, че и двамата се озоваваха в болницата. Една вечер баща ми се беше напоркал здравата ... отново. И отново наби майка ми. Най-сетне, чашата преля. Докато той се беше пльоснал на дивана във всекидневната, изгубил съзнание, майка ми взе запалителната течност за дървените въглища и го подпали.

Може би ти, който четеш тези редове преминаваш през нещо подобно. Някои от нас вече са преживели такива ситуации и за това сме призовани да помагаме на ближните си.

В крайна сметка родителите ми се разведоха. Баща ми ту се появяваше, ту изчезваше от живота ми. Той прекарваше по-голямата част от времето си пиян или в затвора заради пиене. Майка ми се провали. Започна да се дрогира. Това бяха ужасни времена за мен и сестра ми, която беше само две години по-голяма от мен. Целта на живота на майка ми беше да забрави болката, чрез ... наркотици. Тя правеше всичко възможно, за да си набавя такива. Дори проституираше. Следващите няколко години сестра ми и аз прекарахме в една порочна и мръсна среда, бивайки малтретирани и недохранвани. Имахме си и „детегледачка”, от мъжки род. Той ме биеше и ме заключваше в шкафа под мивката или ме слагаше във ваната, пълна с ледена вода; душеше ме почти до смърт. После отпускаше хватката и се хилеше истерично докато аз жадно си поемах въздух. За късмет, почти не нараняваше сестра ми.

Тя и аз ставахме свидетели на непрестанна употреба на наркотици и сексуални ситуации – сцени, които не са за очите на 8-10-годишни деца. Най-накрая, някой от съседите ни се обади на полицията заради положението, в което се намирахме ние - децата. Дойдоха и ни взеха от къщи когато майка ми не беше у дома. Никой не знаеше къде е. Оказа се, че била арестувана за проституция.

Дадоха ни на приемни родители, които ни обичаха и се грижеха за нас. Това беше най-хубавият период от живота ни! След около осем месеца, съдът реши, че трябва да се върнем при майка си, която беше пусната от затвора. Тя беше почистила къщата и беше купила котлон, на който да ни готви.

Докато била в затвора, тя се свързала с един мъж, когото познавала от младежките си години. Той имал семейство в Калифорния и двамата решили всички заедно да се преместим да живеем там – едно ново начало. Този човек оказваше добро влияние върху майка ми. Тя престана да приема по-силните наркотици, но продължаваше да пуши марихуана и да пие. Прекарахме около две години в Калифорния, след което отново се върнахме в Индиана. Майка ми сключи брак с него. Той се грижеше за нас и посрещаше нуждите ни, но пък бяхме емоционално и психически малтретирани. И майка ни, и пастрока ни постоянно ни натякваха, че не ставаме за нищо и че нищо не струваме.

Живеехме на няколко пресечки от къщата на баба и дядо. Бащата на майка ми беше Християнин. Той ме убеди да ходя с него на църква. Така прекарвах повече време с дядо и научавах повече неща за Господа. Наистина си прекарвахме добре с него. Но той и баба се преместиха да живеят на друго място. Престанахме да ходим заедно на църква и се отчуждихме.

Някъде по това време аз започнах да експериментирам с различни наркотици. Напушвах се всеки ден. Вече не ми пукаше за нищо. Бях ядосан и огорчен. Струваше ми се, че всеки път когато се чувствах добре – като с приемните ми родители и дядо, на пример, нещо се случваше и ми отнемаше тези прекрасни моменти. Затова, започнах да обвинявам Бога.

Започнах да крада и да обирам хора, понеже чувствах все по-голяма нужда от наркотици. Исках да имам пари и да чувствам тази емоционална висота, която не получавах в къщи. Не ми се живееше повече там. Каквото и да правех, аз първо мислех за себе си. Никой друг нямаше значение – само аз.

Когато навърших 14, отидох да живея при баща ми. Беше се оженил отново и беше престанал да пие. Той беше станал абсолютно различен ... нов човек. Разбирахме се добре с него, а съпругата му беше просто истинско благословение. Тя ме насърчаваше постоянно. Такова чувство не бях изпитвал досега.

Аз обаче, продължавах да се дрогирам и да се забърквам в неприятности. Арестуваха ме два пъти за кражба на коли, а когато навърших 15 ме арестуваха за въоръжен грабеж. Изпратиха ме в младежки поправителен център за две години. Там посещавах училище. Когато навърших 17 ме пуснаха. Върнах се у дома и завърших гимназия.

Отново живеех с майка ми и съпруга й. Работех на две места и се опитвах сам да си пробия път в живота, но по някои въпроси имахме разногласия. Постоянно се карахме с пастрока ми и в един момент той постави ултиматум на майка ми – или той се изнася от къщата, или аз. Аз бях само на 17, когато майка ми ме изрита от къщи. Местех се от място на място. Живеех ту при някой приятел, ту при някой чичо. Продължавах да се дрогирам, да крада и да обирам.

Няколко седмици преди да навърша 19, аз обрах магазина, в който работех и убих един колега. Днес съм на 32. Имам доживотна присъда, без право на помилване и съм в затвора от 1998 г. Откакто съм тук завърших колеж и имам две степени. Откакто се дипломирах съм работил различни неща тук в затвора. В момента работя във фабриката за мебели към затвора. В момента участвам в една програма, свързана с работата ми и спонсорирана от Министерството на труда на САЩ.

През месец април 2005г., аз приех Исус Христос за свой личен Спасител. Първите 6-7 години, които прекарах в затвора, бяха изпълнени с наркотици, банди и насилие. Бях ядосан на себе си, на света и на Бога. През 2005г. се чувствах толкова безпомощен, изгубил всяка надежда, погълнат от отчаяние, че започнах да чета старата, оръфана Библия, която майка ми ми беше изпратила, когато ме арестуваха през 1998 г. Знаех доста неща от Словото, но ги бях пренебрегнал. След като вече я четях в продължение на няколко седмици, аз се почувствах толкова убеден, толкова сигурен вътрешно, че паднах на колене пред Господа, там в килията си, и Го помолих за прошка. Той взе товара ми. Почувствах се свободен и с леко сърце.

От този ден нататък аз продължавам да следвам Христа. Всеки ден изучавам Божието Слово и отварям, изливам сърцето си пред Господа в молитва. Прекарвам време в общение с моите братя-Християни, тук в затвора. Прекарвам голяма част от времето си в Религиозния център. Посещавам неденоминационни служби. Аз съм един от петтимата избрани, които ръководим службата. Нашето паство има 100 члена. Грижа се службата да започне навреме, да протича нормално без прекъсвания и да представям всеки един когато настъпи момента, в който той трябва да говори . Чувствам се истински благословен, че мога да служа на Християнската общност в затвора. Посещавам и библейските уроци. Едно от най-любимите ми неща, които обичам да правя е да ходя всяка седмица на службите на Kairos . Това са молитвени събрания, на които също така се споделят свидетелства и опитности. Всяка седмица служението Kairos провежда събрания в различни затвори. Престъпниците са поканени да вземат участие през целият уикенд. Идват и доброволци, които носят храна, служат и просто изявяват любовта на Исуса Христа.

Аз мразех себе си. Изпитвах омраза и към другите хора, и към Бога. Бях отчаян. Нямах надежда. Този товар беше твърде непосилен за мен. Христос ме прие и ми прости. Той взе товара ми. Исус ме спаси. Той има сила да спаси всеки един от нас, дори и тези, които са в затвора. Целта на живота ми е да разказвам как Бог премахна болката, горчивината и напрежението в мен. Искам да кажа на всеки мъж и жена, които се намират в затвора, че Исус Христос умря за греховете им. Дайте шанс на Исус да влезе в живота ви. Бог да ви благослови.

Джереми

Хора, подиграли се с Бога


Смъртта е неизбежна, но Библията говори и за преждевременна смърт. Моля те, размишлявай над това! В Галатяни 6:7 се казва: „Не се заблуждавайте! Бог не е за подиграване, защото каквото сее човек, това и ще пожъне!" Ето съдбата на някои хора, които са се подиграли с Бога:

Джон Ленън (певец) - В едно интервю за американско списание той казал: „Християнството ще изчезне. Няма да споря за това. Сигурен съм. Исус е ОК, но Неговите последователи са твърде прости хора. Днес ние сме по-известни от Него” (1966 г.) След като казал, че Бийтълс са по-известни от Исус Христос, Джон Ленън е бил прострелян 6 пъти.

Танкредо Невес (президент на Бразилия) - По време на президентската си кампания той заявил, че ако има 500.000 вота от своята партия, дори самият Бог не би могъл да му попречи да стане президент. Невес спечелил вотовете, но се разболял един ден преди да встъпи в длъжност като президент. По-късно умрял.

Казуза (бисексуален бразилски композитор, певец и поет) - По време на едно шоу в Рио де Жанейро, докато си пушел цигара, той изпускал облачета дим във въздуха и казвал: „Боже, това е за Теб.” Умрял от рак на белия дроб по много ужасен начин.

Харланд и Улф, които построили "Титаник" - Един репортер ги попитал, до колко корабът е безопасен. Отговорът бил изпълнен с ирония и гордост: „Това е корабът, който дори самият Бог не може да потопи.” Знаеш продължението...

Мерилин Монро (актриса) - Била посетена от Били Греъм по време на едно шоу. Той й казал, че Божият Дух го е изпратил, за да й говори за спасението на душата. След като чула това, което евангелизаторът имал да й каже, тя отговорила: „Аз нямам нужда от Исус.” Една седмица по-късно била намерена мъртва в апартамента си.

Бон Скот (певец) - Бившият вокалист на АС/ДС пее в една от песните си от 1979, „Аз вървя надолу, надолу по магистралата към ада.” На 19 февруари 1980 г. бил намерен мъртъв, задушен от собственото си повръщане.

Случаят в Кампинас (2005 г.) - В Кампинас, Бразилия, група подпийнали младежи отишли да вземат своя приятелка. Майка й я придружила до колата и била силно разтревожена. Хванала дъщеря си за ръката (тя вече била седнала в колата) и й казала: „Дъще, тръгни с Бога и нека Той да те закриля!” Момичето отговорило: „Само ако Той (Бог) пътува в багажника, защото вътре вече е пълно.” Часове по-късно дошла ужасната новина за фатална катастрофа: Всички младежи били мъртви, а колата била смачкана до неузнаваемост. Но за всеобщо учудване, багажникът бил непокътнат. Полицаите казали, че няма начин багажникът да остане невредим при тези обстоятелства. За тяхно изумление, в багажника имало кора с яйца и нито едно от тях не било счупено.

Кристин Хюит (журналистка и шоуводеща от Ямайка) - Тя казала, че Библията е най-лошата книга, която някога е била писана. През юни 2006 г. била намерена, изгорена до неузнаваемост в моторното си превозно средство.

Волтер (френски писател, философ, атеист) - Той атакувал Писанията през целия си живот и твърдял, че Библията няма да просъществува, а ще бъде напълно забравена в рамките на 100 години. След неговата смърт парижкият архиепископ и енорийският свещеник отказали да дадат разрешение за погребение... По-късно Библейско дружество купува неговия дом и го превръща в хранилище на Светото Писание и библейска литература, а Библията си остава най-издаваната и най-четената книга на всички времена.

Знаеше ли тези факти? Аз не знаех повечето от тях до сега... Много знаменитости са били забравени, но няма друго име, което да е получило толкова власт, като името на Исус. Всички се раждат и умират, но единствено Господ Исус Христос възкръсна след смъртта Си и Той все още живее. Всеки, който призове Неговото име, ще бъде спасен. Ако ти не си сигурен, че като умреш, ще отидеш на небето, ето една молитва, с която можеш да призовеш Божието име: „Господи, нуждая се от Теб. Ела в сърцето ми! Искам да Те познавам, да върша волята Ти на земята и да Те следвам. Опази и благослови мен, семейството ми, дома ми и приятелите ми, в името на Исус”. Амин.

Поезия

ДЪЖД


Божидара Ангелова

Денят искри в небесна синева

измит от облаци сребристо-бели

и слънцето съгледало това

разгъна на дъга дантели.

В тревата капчици звезди

просторът някак тихичко изплака –

със тях пръстта да посребри

и с цвят и дъх да се изпълни чака.

Една звезда – сълзица от небето,

с преплетен в нея от дъга венец,

проблесна, кацна на лицето…

Съзрях през нея вечният Творец.

Създателю, от истинска любов

окичил си със цветове земята.

Величие и нежен благослов –

цъфти навред и пее красотата!

Но, Боже, всред това блаженство

прокапа дъжд в моята душа –

разбрах, че с моето несъвършенство

аз твоят свят красив руша.

Детска страничка


Водното конче и зеленият жабок

Автор на сценария:

Таня Стоянова

Разказвач: Докато правех сутрешната си разходка край езерото, дочух тъничко гласче. Огледах се наоколо и видях едно водно конче. Вие виждали ли сте водно конче? Ето го. Вижте какви прозрачни крилца има. И продълговато телце.

Хората наричат водното конче “принцеса”, защото е много красиво и изпъстрено с нежни цветове. Обича слънцето и толкова бързо лети, че не можеш да го хванеш. Но преди да стане толкова красиво, то е живяло в един друг свят от кал и тиня. Там било много тъмно и мрачно. Тогава то било грозно и се наричало какавида. Ние бързо се сприятелихме и така научих историята на Зорка. Сега ще разберете как от какавида, тя се превърнала в красиво Водно конче...

Един ден какавидата Зорка заедно с братчетата си Видко и Митко стоели около едно плоско, бяло камъче, което им служило за маса. Те си говорели:

Видко: Знаете ли, казаха ми, че имало друг свят, където ще отидем, когато си заминем от тази тиня, но аз не вярвам това. Какво мислите вие?

Митко: И аз не вярвам, че има друг свят. Никога не съм го виждал. И мама и татко никога не са ни говорили за него.

Зорка: Пък и никой не е дошъл от там да ни каже какво е видял!

Разказвач: Точно, когато се разговаряли, нещо пляснало във водата и калта се пръснала на всички страни. При тях пристигнал старият зелен жабок.

Видко: Къде си ходил, Зеленко?

Зеленко /шепнешком/: Не казвайте на никого! Аз бях в един друг свят. Чудесен е този свят! Дърветата му са толкова големи, че ми отне дълго време, да обиколя едно от тях. Там няма кал и тиня! Земята е зелена. Навсякъде грее ярко слънце. Въздухът е чист, а цветята така хубаво ухаят!

Разказвач: Трите малки какавиди се спогледали, сякаш казвали: “Горкият Зеленко! Той се е побъркал!”

Зеленко: Знаех си, че няма да ми повярвате, но аз знам какво говоря. Не искате ли да дойдете с мен, да видите другия свят?

Видко: Аз ще дойда. Искам да видя този свят!

Зеленко: Чудесно! Скочи на гърба ми и аз ще те занеса там. /Видко се качва на гърба на Зеленко/.

Митко: На добър час, Видко! Дано се върнеш благополучно при нас!

Разказвач: Зеленко и Видко бързо заплували през водата. Когато се издигнали на повърхността, Видко започнал да се задушава. Паднал в безсъзнание и се търкулнал в тинята. Ударил едното си краче и накуцвайки се върнал при Митко и Зорка.

Видко: Вярвайте ми, никой не може да живее на онзи свят. Зеленко отиде някъде там, но сигурно е умрял.

Разказвач: Минали няколко дни. Както били събрани на закуска в една хубава пролетна сутрин, Зорка казала...

Зорка: Момчета, чувствам че нещо странно става вътре в мен. Не знам какво ще ми се случи, но мисля, че скоро ще си замина от този свят.

Разказвач: Не след дълго Зорка започнала да се изкачва по стеблото на една от тръстиките. Митко и Видко започнали да плачат и да викат след нея.

Митко и Видко: Зорке, Зорке, не ни напускай!

Зорка /отдалече/: Не мога да остана повече тук. Нещо вътре в мен ме кара да вървя.

Митко: Щом трябва да вървиш, моля те, върни се да ни разкажеш какво си видяла в другия свят!

Зорка: Ако наистина има друг свят, непременно ще дойда...

Разказвач: Зорка минала през тинята, изкачила се над водата и се почувствала малко замаяна. Точно, когато мислела, че ще припадне, усетила, че гърбът й се разпуква на две. Какавидената черупка, в която живеела до този момент се разпукала и от нея изхвръкнала Зорка - Водното конче. О-о тя била чудесна красавица! Крилцата й били прозрачни, крачката й тънички и деликатни, а тялото й блестяло на слънцето.

Зорка се почувствала чудесно. Летяла насам-натам и се любувала на прекрасния свят и на новия си живот... Настъпила вечерта. Зорка си спомнила за своето обещание, но била толкова уморена, че веднага заспала. На сутринта, когато слънцето изгряло, тя хвръкнала във въздуха, събрала крилцата си и като стрела полетяла към блатото да разкаже на своите братчета за новия си живот. Но тялото й се плъзнало по водата и не могло да премине през нея. Зорка опитала отново. Засилила се още повече, но и този път усилията й били безуспешни. Колкото и да се мъчила да слезе във блатото, това било невъзможно, защото била променена.

Митко и Видко чакали, чакали Зорка да се върне, но тя все не идвала... Тогава си казали:

Митко: Няма, няма друг свят.

Видко: Ако имаше, Зорка непременно щеше да дойде да ни каже.

Разказвач: Има много хора, деца, като тези какавиди, които не вярват, че има друг свят и друг живот. Но както какавидата Зорка се превърна в прекрасно водно конче, така и Господ Исус Христос умря и възкръсна, за да ни покаже, че има един друг, много по-красив свят и друг живот, в който няма болести и сълзи, а има много радост и усмивки и в който всички хора се обичат.



АЗ ИМАМ ДВЕ РЪЧИЧКИ

Аз имам две ръчички, две мънички сестрички,

една със друга знаят сами да си играят.

Аз имам две краченца, две палави момченца,

едно след друго тичкат и много се обичкат.

Аз имам две очички, небесни две звездички

Примигват, нежно греят, ту плачат, ту се смеят.

Аз имам две ушенца, две мънички мишленца,

на глухи се преструват, но всичко, всичко чуват.

В средата на лицето е вирнато нослето,

по мириса познава, какво ще го гощават.

Устата ми обича да бъбри и да срича,

да казва нежно, сладко: Благодаря, Небесни Татко!

БОЖИЯТ СВЯТ

В нацъфтялата ливада край потока, що шурти,

лъха мирис и прохлада и тревицата трепти.

Златожълтите цветчета като мънички слънца

сякаш гледат ме в лицето с хубавите си лица.

Бог в чашките им вложил меден дъх и дъхав мед,

цветни е трапези сложил за пчелиците навред.

Кацват те и пият сладост, и трептят по тях лъчи.

Аз ги гледам с тиха радост и с омаяни очи.

Дивна пролетна картина! О, Създателю пресвят,



колко хубава градина е създаденият свят!

autoshape 21autoshape 22



Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница