Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет



страница1/5
Дата22.07.2016
Размер0.52 Mb.
  1   2   3   4   5

благодат, бр.2, 2012г.

Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания „Благодат"

Брой 2 (40) лято 2012

Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив



Редакционен съвет:

Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – Враца

Мукадер Яшарова - София

Негослав Събев – Трявна

Николай Георгиев – Самоков

Павлина Тачева – Сандански

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Коректор на брайловото издание:

Керанка Милушева



Коректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария Костова



Технически редактор:

Здравко Лекишев



Четец на аудиоварианта:

Антония Гидулска – Събева;



Аудиообработка:

Негослав Събев



Контакти на координатора за София, Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85, GSM: 0898-48-39-43



Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

Тел./факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16

E-mail: stefka@gracebg.org

Web: www.gracebg.org

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
С няколко думи..........................................................3
Отричане на „стария човек”......................................4

Дерек Принс


Очистване и усъвършенстване..............................11

От сайта Живот за всеки ден


Време е за предаване.............................................14

Джойс Майер


Пасха (Песах)..........................................................19

Из книжката „Божиите празници”


Бащите на живота ми..............................................30

Илияна Киркова


Свидетелство на Красимира Палхутева...............34
Мартин-историята на един необикновен мъж.......48

Милен Райков


Чудеса и възкрисения.............................................51

Греъм Бейкър


Чудният букет..........................................................67

Архимандрит Серафим Алексиев


Благодарност...........................................................69

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”

Матей 5:13

С няколко думи

Здравейте приятели!

И в този брой сме подбрали материали, които ще ви насърчат да продължите ходенето си с нашия Господ Исус Христос.

В стиха, който сме поставили за мото, Господ казва, че ние сме солта на земята. Знаете ли, че солта е най-добрия консервант и най-силното антибактериално средство? Тя прочиства и предпазва продуктите от разваляне. Това означава, че ние, учениците на Исус сме отговорни да носим Неговото Слово чисто до другите. Само чрез чистото Божие Слово и Неговия Святи Дух, могат да се изчистят душите на хората от заблуди и неправилни учения.

Стефка Стойчева


Отричане на „стария човек”


Дерек Принс

Из книгата „Характерът на победителя”


Успехът за раз­личните хора, означава раз­лични неща. За света обикновено той се изразява в богатство и слава. За християните това е да извър­шим Божията воля. Как постигаме такъв успех? Има само един начин: като следваме Исус. Това е пътят, по който християните изграждат характер. В действителност това е есенцията или същността на хрис­тиянския живот.Този път е обрисуван при обръ­щането на Матея - бирникът, (виж Матея 9:9). Докато Матей стоеше в своя офис, Исус мина и му каза само две думи: „Следвай ме“ Неговата вечна съдба зависеше от отговора му. Той стана и последва Исус.

Ако решим да откликнем, както направи Матей, ще открием, че има две съществени условия преди да сме в състояние да Го последваме. В своето Евангелие Матей цитира думите на Исус: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва“ (Матей 16:24). Първо трябва да се отречем от себе си и след това да вдигнем кръста си.

Да се отречеш означава да кажеш не! Ние трябва да кажем „не“ на нашето настойчиво изискващо себецентрирано его. Трябва да повторим като ехо молитвата на Исус в Гетсиманската градина: „нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42). Само след като сме се отрекли от себе си можем да продължим като вземем кръста си. Някой беше определил кръста ни като мястото, където се срещат Божията и нашата воля. Всъщност, това е място на екзекуция.

В Римляни 6:6 Павел казва, че: „нашият стар човек беше разпънат с Него (Исус) Спомнете си, че още в първата глава научихме, че старият човек е бунтовната ни себеугаждаща природа, която всеки от нас наследява, произхождайки от нашия общ прародител Адам. Бог предлага само един начин за спра­вяне със стария ни човек. Той не би го изпратил на църква или неделно училище, не го научава на Златното правило, нито би го насочил към курсове за самоусъвършенстване. Божието ре­шение е просто и окончателно. То е екзекуция или смърт.

Добрата вест на Евангелието, е че екзекуцията беше извър­шена, когато Исус умря на кръста. В този момент нашият стар човек беше разпънат с Него. Това е прост исторически факт. Без значение дали ние го знаем или вярваме, това е истината. Но за да се възползваме от нейните преимущества трябва не само да го знаем, но и да го вярваме.

Предизвикан от Бога в сън

Преди близо петдесет години провеждах евангелизационни събрания в Лондон на Марбъл. В този период една нощ имах много реален сън. В него един мъж проповядваше на съ­щото място. Посланието му беше добро, но имаше нещо във външния му вид, което не харесвах. Тялото му беше разкриве­но и изглежда беше куц. В този момент не свързах съня си с нищо важно.

Около седмица по-късно имах абсолютно същия сън. От това заключих, че Бог иска да ми каже нещо и попитах; „Боже, Кой е този човек? Проповедта му е добра, но има нещо в него, което не харесвам. Кой е той?“

Отговорът на Бог беше моментален и директен: Ти си този човек! Очевидно Бог ми препоръчваше някакви важни проме­ни, но не знаех какви.

Предстоеше Великден и аз се хванах, че размишлявам за раз­пятието. В ума си виждах картината на трите кръста, поставени на хълма. Централният кръст беше по-висок от другите два.

За кого беше издигнат средния кръст?“, попита ме Святият Дух, а после добави: „Внимавай как ще отговориш“.

Мислих известно време и след това казах: „Средният кръст беше предназначен за Варава, но в последния момент Исус зае неговото място.“

Значи Исус зае мястото на Варава“ - продължи Святия Дух - „но ти си казвал, че Исус зае твоето място“.

Да, Той го направи“- отвърнах аз.

Тогава ти трябва да си Варава!“

В този момент видях нещата абсолютно ясно: Аз бях прес­тъпникът, за когото беше приготвен кръста. Беше направен с моите размери. Там трябваше да бъда аз.

Въпреки, че „старият човек“ беше разпънат на кръста с Хрис­тос, аз все още бях подвластен на идентичността, с която Павел се определя: „Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро“ (Римляни 7:18). Всяка област от моята лич­ност беше напоена с покварата на греха. Нямаше нищо чисто в мен, което да беше добро и да заслужи Божието благоволение.

Как трябваше да откликна?

Божието снабдяване, нашите стъпки

В Римляни 6:6-13 Павел разкрива четири успешни стъпки, които да предприемем, за да изградим характер, който побеж­дава стария човек и подражава на Исус.

1. На първо място трябва да знам, че моята грешна природа беше умъртвена със смъртта на Исус на кръста. Това е основната стъпка, от която следват всички останали, (виж 6 стих)

2.Трябва да считам себе си за мъртъв, точно както и Исус беше мъртъв, (виж стих 11)

3.На този етап, аз трябва решително да откажа на греха да продължава да ме управлява, (виж 12 стих)

4.Трябва да представя себе си пред Бога като някой, който е възкресен от смъртта и трябва да предам телесните си части като инструменти (буквално оръжия) на праведност. Използ­ваната тук дума оръжия ме алармира, че вероятно ще срещна опозиция от Сатана, (виж стих 13)

И все пак виждаме, че за да получим пълно освобождение от робството на греха, е необходимо трикратно снабдяване от Бога. Той трябва да се справи с греховете ни - грешните дей­ности, на които сме били посветени. Поради пълната цена, ко­ято Исус плати за нас на кръста. Бог може да ни прости без да прави компромиси със своята справедливост. Неговото първо снабдяване е прощението.

След това Бог трябваше да се справи с нашата покварена природа, която ни кара да продължаваме да бъдем посветени на грешните си действия. Неговото снабдяване беше екзеку­цията - да умъртви грешната ни природа. Добрата вест е, че екзекуцията се извърши преди близо деветнадесет века, когато Исус умря на кръста.

Това обаче, не е краят. Божието намерение е да замени ста­рия човек с ново създание в Него. Това снабдяване е пояснено в Ефесяни 4:22-24:

що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти, и бивате обновявани в духа на своя ум, и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.

Дори, когато следваме посочените от Павел стъпки, не тряб­ва да считаме, че старият човек ще приеме безропотно своята екзекуция. Точно обратното, на моменти той ще се бори ожесточено, за да възстанови контрола си над нас. Това обяснява предупреждението на Павел в Колосяни трета глава 3 стих: „защото умряхте“, но в 5 стих той казва: „Затова умъртвете природните си части, които действат за земята.“трябва да стоим във вяра, че смъртта на стария човек в нас е завършен факт и трябва активно да отстояваме срещу неговите опити да вземе контрол над нас.

За нещастие много искрени християни никога не са разби­рали, нито пък са се възползвали от това съвършено снабдя­ване на Бога. Те прокламират, и продължават да прокламират прощението на греховете си, без да знаят, че има още едно снаб­дяване: старият човек да умре и новият да заеме неговото мяс­то. Следователно, техният християнски живот е отегчителен, повтарящ се цикъл; грях - покаяние - опрощение - и отново грях... Те никога не преживяват освобождение от управлението на тяхната стара, грешна природа.

Този анализ на Божието тотално снабдяване относно греха би трябвало да ни води към духовен личен преглед, задавайки си следните въпроси: Напълно ли съм сигурен, че всичките ми грехове са простени? Бил ли съм освободен от старата ми плът­ска природа? Облечен ли съм в новия човек, който е създаден в праведност и истинска святост? Следвам ли Христос?



Бърз поглед в бъдещето

В края на този век Бог ще доведе при себе си 144 000 изра елтяни, последователи на Месията. Той ще ги изпрати напред в свят, който се клати под удара на „голямата скръб“ и те ще пожънат изобилна жетва от души, които никой не би могъл да преброи.

Откровение 14:1-5 обрисува тези 144 000 след като те триумфално са завършили своята задача - по всяка вероятност са подпечатали свидетелството си с кръвта си. С имената на Отца и Сина на челата си, те се покланят на Бога с песен звучаща: „като глас от много води и като глас от гръм“ (Откровение 14:2) - песен, която никой друг не би могъл да научи.

Що за хора са те?

Техните характеристики са ясно очертани; Те са сексуално чисти; в устата им няма измама; те са без грешка. Как са по­стигнали този характер? Има един прост отговор: „ Те са онези, които следват Агнето, където и да отива“ (стих 4).

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница