Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет



страница5/5
Дата22.07.2016
Размер0.52 Mb.
1   2   3   4   5

Мартин - историята на един необикновен мъж


Милен Райков

Последна редакция : 29 януари 2010 г.
Той каза, че ме помни от миналата година и ме покани у тях. Карахме колела към къщурката му и по пътя той непрекъснато се смееше. Как беше възможно?

В очите му няма гняв, няма и страх. Той казва, че Бог го е променил.

Когато е на 9, бунтовниците нахлуват в селото му, хващат го и го отвеждат, като казват на баба му, с която живее, че искат само да им покаже пътя. Възрастната жена няма какво да направи и войниците го отвеждат.

Заедно с него взимат още 10 деца на същата възраст и ги завеждат в лагера си. Там ги връзват и им казват:

- Сега ще покажете дали сте мъже.

Командирът заповядва около всяко дете да застанат по 4 войника и да ударят 500 удара с пръчка на всеки. Който заплаче или се предпази по някакъв начин, е трябвало да бъде застрелян.

Малко по малко застрелват 5 деца от едната страна на Мартин и 5 от другата. Спират и питат Мартин дали ще плаче.

- Не, - отговаря той.

След като свършват 500-те удара, Мартин е вече част от LRA, армията на Джоузеф Кони. В която остава 5 дълги години.

С много мир говори за този период от живота си. В очите му няма гняв, няма и страх. Той казва, че Бог го е променил.

- Иначе щях да полудея, допълва той.

Всеки петък Кони събира по-малките и цяла вечер им говори колко е важна неговата война. През останалото време са на път. Постоянно кръстосват територията между Уганда, Судан и Конго – в бягство от правителството, тероризирайки местното население. Понякога се случва да вървят по 24 часа и им се налага да изпълняват безумни нареждания на озверелите командири, един от които се отнася особено жестоко с момчето.

- Единственото, заради което оцелях тогава, - казва ми Мартин, - беше страхът. Зверски страх от всички. Това беше и причината да не се опитам да избягам. 

Едно от най-запомнящите се събития от този период е и най-голямото отвличане в историята на LRA, когато насила изкарват 60 млади монахини от девическо училище. Директорката на училището настига Кони и успява да го убеди да пусне 45 от момичетата. Това е и единственият път, когато Кони пуска някого. Усилията на 3 правителства, 3 армии и един куп международни организации са били засенчени от думите на една възрастна монахиня!

Промяната идва, след като Мартин разбира, че бунтовниците са отвлекли брат му. Няколко години братята служат в различни части на войската, а когато се срещат, се оказва, че братът на Мартин е в ареста поради провинение. Хората на Кони решават да го убият и карат Мартин да дръпне спусъка. Той отказва. След като брат му е застрелян пред очите му, той твърдо решава, че ще избяга, каквото и да му струва. Успява след няколко месеца, а скоро след това става християнин, или както той казва „Срещнах Бог или по-скоро Той срещна мен”.

Нов живот.

Днес Мартин има прекрасна съпруга, с която живеят в една малка къщурка. В техния свят болката и гневът са отстъпили място на един всепроникващ мир, който заразява всеки стъпил под покрива им. Те ежедневно работят в бежанските лагери, помагайки на децата там. Страхът от войната е изчезнал, заменен от вярата и надеждата, че независимо колко е трудно, „Бог ще се справи”.

Той ме разпитва за България и аз разказвам – за приятелите си, за свободното си време, за семейството си, за храната. После той пак започва да разказва. И докато го слушам, си задавам въпроса: Трябваше ли да дойда в Уганда, за да получа урок по надежда от човек, преживял неща, които дори филмите не смеят да опишат?

Явно да.

Когато си тръгвам, с Мартин сме вече приятели. А той сякаш е обикнал и всички мои приятели, и цяла България.

- Кажи им – казва ми на тръгване Мартин за хората от България – че у нас винаги има място – да идват.

Аз се качвам на колелото и поемам по пътя към къщата, а той и жена му се усмихват и ми махат за довиждане. И докато се връщам, се питам: Аз ли помагам на тези хора всъщност, или те на мен?

http:www.Actualno.com

ЧУДЕСА И ВЪЗКРЕСЕНИЯ

Греъм Бейкър


По материали от сп. „Божия любов”, 2012 г.

Разказаните от Греъм Бейкър чудеса изглеждат невероятни, но са истина. Исус Христос е същият вчера, днес и до века!

Когато отидохме в Папуа, ние нямахме велики планове. Моята съпруга беше завършила колеж за медицински сестри, а аз бях строител. Животът там беше много примитивен. Хората нямаха дрехи, ходеха само с по една препаска. Гледаха на нас с удивление, защото до тогава не бяха виждали бели хора. За Бога знаеха, че е някъде в небето, но нямаха представа кой е Той. Не говорехме нито един от петдесетте езика на племената в Папуа. Изобщо беше много трудно да започнем нашата мисионерска работа.

През първите седем години бяхме във високопланинските райони на Папуа, а през 1973 година Господ ни изпрати в Мадейн, малко изолирано градче с двадесет и осем хиляди жители, в което нямаше никакво познание на Евангелието и Господа. Бог ни каза да основем църква.

Преди още да отидем там, чувствахме че Той иска да извърши нещо специално. Господ не ни каза да изградим още една църква или да проповядваме деноминация.Святият Дух ни говори, че това ще бъде едно различно дело.

Започнахме богослужения. Спомням си, че седяхме под едно кокосово дърво с трима младежи и това беше църквата! Беше лудост да се седи под кокосово дърво, защото кокосовите дървета са пълни с изненади във всеки един момент, но аз не знаех това, защото бях момче от града. Слава на Бога, че през онзи един час върху главата ми не падна нито един орех.

Правителството не даваше разрешения за строителството на църкви, но удовлетвори нашата молба. Единствено ни дадоха друго, а не исканото парче земя. На въпроса ми защо губернаторът отговори: „Ако вие искате да вършите работа за Бога, трябва да отидете на главната улица”. Започнахме богослужения в хола на нашия дом. Хората идваха от улицата, за да славят Бога с нас. Не знаехме кои са, къде живеят и дали не са крадци, но ги приветствахме с “Добре дошли”. За няколко седмици 30 - 40 души напълниха къщата.

ПЪРВОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

От друг град ни изпратиха младеж, който беше загубил ума си. Веднага щом дойде в църквата, той започна да се държи странно. Пълзеше по земята като змия. След това стана и започна да кара камион. Беше обладан от демони. Спряхме музиката и започнахме да се молим, заповядвайки на демоничните сили да напуснат този човек. Той се успокои и ние го сложихме да спи.

На сутринта той ни попита учуден:

- Къде съм?

- Какво имаш предвид? - отговорих. – Ти си в Мадейн.

- Какво правя в Мадейн?

- Ти беше загубил ума си... - и му разказахме цялата история.

Бог го беше изцелил! Младежът се върна в колежа, завърши го и по-късно стана ръководител във висше училище.

Бяхме много зарадвани, че Господ беше започнал да върши велики дела между нас.

ГЛУХИ ПРОЧУВАТ
На всяка служба се молехме за болни и им говорехме за Светия Дух. Един ученик от техникум поиска да се молим за неговото ухо. Помолихме се с простичка молитва, след което сложих часовника си до ухото му. Въодушевен той възкликна:


  • Аз чувам, аз чувам!

  • Неговата родна сестра, регистриран медицински работник, каза:

  • - Много се извинявам, но брат ми е напълно глух с това ухо.

  • - Ела сама да направиш тест – поканих я на амвона. Тя провери и се разплака:

  • Попитах защо плаче и тя отговори:

  • - Вижте, той няма тъпанче там!
    За един миг Господ беше сътворил тъпанче в ухото му и го беше изцелил.

  • Този младеж стана мисионер в планините на Папуа, където бяхме с Айрийн преди това и основа осем нови църкви!


  • КАКВОТО ИЗПОВЯДАШ

  • Един младеж беше счупил крака си много лошо и му бяха поставили пластмасова кора. Имаше много силна болка. Айрийн проповядваше онази сутрин. Когато завърши, тя призова хората към молитва за покаяние. Мнозина откликнаха, като сред тях беше и този мъж.

- Искам да бъде спасен и изцелен - каза с убедителен глас той.

- Няма проблем! - отвърна Айрийн - Библията казва, че ще имаш това, което изповядваш. Нека се молим в Името на Исус!

Веднага след молитвата мъжът започна да подскача на своя болен крак. Беше мигновено изцелен!

На другия ден студентите по медицина от неговия колеж го заведоха в болницата, където беше опериран. Свалиха пластмасовата кора и потвърдиха пълното изцеление чрез Божията сила!

БОЖИЯТ ОГЪН

Организирахме християнски лагер. Дойдоха около 40 души и моята съпруга проповядваше за Светия Дух. Те никога не бяха чували за Него. По средата на службата започна да вали много силен дъжд. Когато в Папуа вали, не е за говорене, то е като из ведро.

Айрийн спря и каза: „Нека се молим за кръщение в Светия Дух сега“. Всички младежи бяха кръстени в Святия Дух и започнаха да пророкуват един за друг!

През онази вечер (нощ) някой побутнал Айрийн по рамото. Тя отворила очи и видяла Божий ангел. Той не казал нито дума, но преминал през помещенията на момчетата и момичетата. Те също го видели с очите си и на сутринта всички бяха във възторг.

Получиха огън за Господа. Когато ги кръщавахме, те излизаха от водата видимо променени. Сякаш не сме ги виждали преди това. Водата бълбукаше, защото те се молеха на езици и под нея. Самите ние бяхме удивени и разбирахме, че Светия Дух продължава Своето велико дело.
По същото време други студенти били на лагер в планината. На следващия ден в колежа те попитали християните:

- Какъв беше този огън при вас снощи?


- Какъв огън? Валеше силен дъжд.
- Но ние видяхме, че в средата на острова и около него имаше огън.
- Това беше огънят на Светия Дух – отвърнали нашите младежи.
- Как да имаме и ние тази опитност?

- Елате да се покланяте на Господа заедно с нас в петък вечерта!


Всички дойдоха! Сто и петдесет души.

Хвалехме Бога с една песен от книгата Еремия „Извикай към Мен и ще ти покажа велики чудеса”, когато Святият Дух слезе над събранието, всички младежи, изпълнени със Светия Дух, започнаха да говорят небесни езици. Пророкувах на всеки един от тях. Шумът беше невероятен, а бяхме в жилищен район...


Тези студенти започнаха да имат ангелски посещения всяка седмица. Може би за период от две години, ангели им се явяваха. Голямо съживление дойде в църквата. Където и да се намираха, всички свидетелстваха дръзновено за Исус.

ОПУСТЯЛАТА БОЛНИЦА

Един от 17-годишните младежи имаше опитността духът му да се отдели и да бъде с Бога точно по средата на богослужението. Неговото тяло лежеше на земята, но духът му беше със Светия Дух. Бог му беше открил определени неща относно църквата и той дойде при мен с думите:
- Изпрати ме на 180 км разстояние да проповядвам Евангелието.

Благослових го и той тръгна по брега на Папуа, Нова Гвинея. Стигнал до една болница, отишъл при главния лекар и попитал:.


- Има ли мъртви хора в моргата?

- Да, две бебета умряха от малария.

- Бихте ли ги донесли тук - казал изпълнен със Светия Дух младеж.

Съгласили се. Божият мъж положил ръце върху тях. Помолил се в името на Исус и те оживели!!! После всичките осемдесет и пет души, намиращи се в болницата, били изцелени! Болницата обезлюдяла. Останали само лекари и сестри, които нямало какво да правят. Притеснени да не загубят работата си, те внесли оплакване до главния департамент в Мадейн. От там ми изпратиха покана да се явя на сесия на парламента на Папуа Нова Гвинея и да отговоря на някои въпроси. Когато отидох, те ми казаха:

-  Получихме жалба, че един от вашите служители извършва медицински услуги без лиценз. Пред мен се отвори прекрасната възможност да застана пред политици и депутати и да говоря за силата на молитвата в Името на Исус.

В онзи район имаше много отровни змии с големина около половин метър.

- Ако бъдете ухапани от змия, бихте ли извикали към Бога? – поптах.
- О, да! – отговориха депутатите и аз продължих:
- Този младеж е извикал към Бога. Господ е чул неговата молитва и е направил чудеса за тези страдащи хора.

След чудесата в болницата, младежът пресякъл улицата и посетил затвора. Всички надзиратели и началници приели Исус за личен Спасител! Говорил също на затворниците и всички те повярвали в Бога. (Разбира се, затворниците не можеха да напуснат затвора, но Бог ги беше посетил).

ВСИЧКИ РИБИ – В МРЕЖАТА!

Една жена от църквата посети своето село, което се намира близо до океана. Когато тя се върна, аз попитах:



  • Как е риболовът?
    - О, хванах ги всичките. Цялото село се спаси! Изградихме си църква от стебла и редовно се събирахме. Научих ги на три песни. Преди да си тръгна, намерих младеж, който да им чете от Библията и му казах „Сега ти си пасторът!”. Направих го спонтанно – каза тя.
    След няколко месеца посетихме това село. Бяха построили нова сграда за събрания. Цялото село беше в църквата!

  • Току-що повярвалият пастор им говореше от четирите Евангелия и пееха само трите песни, които знаеха. В онзи ден кръстихме във вода стотици хора. Църквата в това селце растеше непрекъснато и след години докосна цялата нация, основавайки 350 нови църкви. Днес десет процента от жителите в онази провинция са новородени вярващи.

  • Хората отиваха на различни места и основаваха църкви. Те не бяха завършили библейско училище. По онова време в Папуа нямаше евангелизатори, църквата беше евангелизаторът. Църквата раждаше църкви. Всяка църква създаваше нова църква. Имаше и гонения, но събореха ли сградата на църквата, те веднага построяваха нова....  Накрая започнаха да ги правят от метал и не можеха да бъдат лесно съборени.

  • Подобно на нея, друга обикновена жена започнала да свидетелства за живота в Христа. После поканила пастора си да отиде с нея. Събрало се цялото село. Той проповядвал и кръстил във вода ново повярвалите... 4037 души. Кръщенията започнали сутринта и завършили вечерта.



  • ЛУКА

  • Започнахме да обучаваме интензивно в библейско училище. За една година се изучаваха 40 предмета. Един от завършилите беше младеж, излежал в затвора присъда за криминално деяние. Повярвал в Бога, когато излязъл от затвора.

  • - Къде ще отидеш сега, Лука, да проповядваш? – попитах го, когато му давах дипломата. Отиде в най-трудния район.

  • Веднъж, когато имали младежки лагер, в съседното село починала една жена. Един от синовете й дотичал до пастора:

  • - Би ли дошъл да се молиш за майка ми?

  • - Съжалявам, твърде ангажиран съм с поученията тук – отговорил Лука, – но ще ти кажа какво да направиш.

  • Взел бутилка, напълнил я с вода и се помолил в Името на Исус.

- Когато излееш тази вода върху тялото на майка си, тя ще оживее!

- Тя е вече в ковчега, но щом казваш...


Младежът тичал към селото с всички сили. Ковчегът бил готов за спускане в гроба.

- Спрете! – извикал той. – Проповедникът ми каза да направя нещо.

Излял водата върху тялото и майка му оживяла!!! Невероятно чудо.
Скоро Бог употреби пастор Лука за възкресението на едно осем годишно момче. То умряло в болницата и родителите му го занесли у дома. Всички  плачели неутешимо. Тогава някой предложил: “”Защо не поканим пастора на църквата да се помоли? Бог чува неговите молитви.”

Когато Лука отишъл, наредил на хората да спрат да плачат или да излязат навън. Попитал майката и бащата за името на детето и казал:



  • Ако повярвате, ще видите Божие чудо.

После погледнал към неподвижно лежащото момче и извикал:
- Дауан, възкръсни!

И момчето станало!


Стоях пред църквата, когато Лука ми разказваше тази история. В това време дойдоха момчето, майка му и баща му. Малкият ме хвана за ръката, разтърси я и каза:
- Бог да те благослови, пасторе!

Аз бях силно развълнуван, че стоящото пред мен момче е било мъртво вчера, а днес живее! Те също ми разказаха за чудото.


Видях ги отново няколко години по-късно. Момчето беше пораснало. Дойде при мен и попита:

- Позна ли ме?

- Разбира се, Дауан. – А какъв искаш да станеш, когато завършиш училище?
- Ще отида в библейско училище, за да стана пастор като теб. Исус ме възкреси от мъртвите. Искам да го проглася навсякъде.

Светът днес иска да види демонстрация на Божията сила и Божиите чудеса.

КАК ДА ЗАПОЧНА ЦЪРКВА

Едно момче от библейското училище ме попита, как да започне църква. Казвам му:



  • Иди и намери някой болен човек – сляп, глух или куц... и се помоли за него в Името на Исус!

Приел думите ми съвсем буквално, чукал по вратите на хората и питал има ли в дома им слепи, глухи и куци хора.
Открил една куца жена, молил се, тя получила изцеление и на първата служба в църквата дошли 50 души!

Посетих ги, за да помагам за водното кръщение. Бяха в една редица край брега.



  • Кои са тези хора? – попитах.
    - Бяха религиозни хора от мъртвата църква, но ги докосна Божията сила.

Кръщавахме ги във вода и мигновено бяха кръщавани и в Духа. Лежаха като подкосени на земята. Сред тях имаше религиозни водачи, които казваха: „Никога не бяхме виждали такова нещо досега!”

СЕСТРАТА НА СВЕЩЕНИКА

Лука евангелизирал в едно село. Двама младежи били водени от него в молитва за спасение. Точно тогава дошъл католически свещеник и помолил:
- Бихте ли дошли да се помолите за моята сестра, преди да я погребем?
Пастор Лука кимнал към двамата новоповярвали:
- Ако повярвате, ще видите чудотворната сила на Бога.


  • Ще дойдем и ще се опитаме да се помолим – казали нерешително младежите.

Отишли в планината, на 3000 м надморско равнище. Гробът бил изкопан, ковчегът лежал встрани. Католическия свещеник облякъл роба да погребе сестра си и приканил двамата нови християни за молитва.
Те се помолили с простички думи и тялото на жената започнало да се движи!... Цялото село се вторачило в ковчега. Бързо отстранили всички препаски около тялото. Жената се върнала към живота и всички хора в селото повярвали в Господа.

  • Какво ще правим с гроба? - казал някой.
    - Да го запълним и да построим църква върху него!
    Построили църква и я нарекли Възкресенски храм. Днес в този район има четиридесет църкви.

Чудото отвори път за съживление. Когато видят чудеса, много хора отварят сърцата си за Господа.

ТОВА Е ДЕНЯТ

Един от студентите ни отишъл на един остров и казал:

„Господи, моля Те всички хора на този остров да повярват в Теб!”

В едно от селата починало три годишно момченце. Поканили го да се помоли и през целият път той си повтарял: „Това е денят!”

Момченцето било в малко ковчеже.

„Господи възкреси това малко момче, за да повярват в Теб всички тези хора!”

Детето възкръснало от мъртвите!!!

ПРАЗНОТО ЛЕГЛО

Всеки понеделник, след поучението за Божественото изцеление, всички студенти отиват по болниците, за да практикуват наученото. Беше издадено специално разрешение нашите студенти да ходят и да се молят за болните. Станаха много чудеса.

Веднъж в болницата отидохме аз и моята съпруга. Видяхме една стара жена, която с мъка ни сподели, че има последен стадий на рак и лекарите казали, че ще умре.

Помолихме се и се прибрахме у дома.

Рано сутринта жена ми отишла да я посети, но намерила леглото празно.

Дяволът й прошепнал: „Тя умря през нощта и сега е в моргата!”.

Айрийн отишла при медицинските сестри, които я познават много добре. Те казали:

- Как си, майко Айрийн?

- Дошла съм, за да проверя за онази жена.

- О! – казали сестрите. – Тя се събуди в пет часа сутринта напълно изцелена и си отиде у дома, на село. Алилуя!

СТАРИЯТ КАСПА НЕ Е ТУК

Един мъж в града беше насилник. Напиеше ли се, започваше да се бие с хората. На всеки две седмици го вкарваха в ареста. Накрая започнало съдебно дело. Съдията го погледнал строго и казал:

- Каспа, ти си лош човек. Затова ще те изпратя в затвора.

На следващия ден Каспа дойде на богослужение, предаде сърцето си на Господа и стана нов човек. В понеделник се явил обратно в съда.

- Дава ти се право на последна дума, преди да произнеса присъдата?

Каспа се изправил и казал:

- Господин съдия, Каспа, който беше тук в петък, сега го няма! Пред вас е друг човек.

- Какво имаш предвид?

- Бях на църква, покаях се за греховете си и се новородих. Целият ми стар живот отмина. Аз съм ново създание в Христа.

- Така ли? – възкликнал съдията.


- Да – отвърнал Каспа и продължил. – Господин съдия, не е хубаво да вкарваш християнин в затвора. Отсъди ми глоба и ще я платя, но не искам да влизам в затвора.

Съдията се смилил, глобил го тридесет долара и го пуснал.

На излизане Каспа казал на съдията:

- Повече няма да ме видиш в съда!

Чудесата, които ви разказах, са само частица от това, което ние видяхме със собствените си очи, попипахме със собствените си ръце и чухме със собствените си уши.

Дванадесет хиляди пастори завършиха библейското училище и веднага отидоха да проповядват Евангелието. Създаваме по една църква на всеки пет дни. Трябва да сме готови за Божието движение сред нас. Благословението идва, когато Словото става по-силно и по-силно.

Пастор Лука го пратихме в една друга страна и там станаха същите чудеса и знамения. Господ не гледа на лице, Той обича да се движи чрез Духа Си. Аз съм много въодушевен. Чудеса и знамения се случваха и се случват и сега.

ЧУДНИЯТ БУКЕТ


Архимандрит Серафим Алексиев-

4 октомври 1969 г.


Букет красив набрах в полянка цветна,

един чаровен ден през пролетта.

Донесох го и стаята ми светна

от багри, аромат и красота.


Художникът съсед ги забеляза,

дойде веднага да ме навести,

все гледаше към цъфналата ваза,

повтаряйки: “Ах, как щастлив си ти!”


Видях, че мигом порив го обхвана

да нарисува чудния букет.

Ала от свян не каза нищо, стана и

тръгна си, от тих копнеж обзет.


Да дам ли нему или не цветята?

Две сили взеха да се борят в мен.

И изведнъж със порив във душата

казах, от светла мисъл озарен:


— Вземи ги! Те у мене ще повехнат

и ще ги хвърля след това в сметта.

Ти направи ги нивга да не вехнат

и да пребъдват в свежа красота!


Той взе ги и със четка вдъхновена

им даде траен, неувяхващ чар.

И виж — цъфтят във рамка посребрена

години вече над бюфета стар...


О, Боже, и животът като цвят е,

що в младостта ухае и цъфти.

И както всичко живо в тоя свят е

преходно, тъй и той ще отлети!


Блажен е, който дните си красиви

даде на Теб, Художника голям!

Ти ще ги сториш непреходно живи

и ще красиш с тях Своя вечен храм!




Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепят с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато.

Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес.



Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя!


1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница