Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Керанка Милушева и

Александрина Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Издава се на брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрителнозатруднени.

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/68-20-55,

032/83-92-89

GSM: 0898-620-156

E-mail:grace@evrocom.net

Web site: grace.esbyte.com

От редакцята.............................................................3

С божието слово /псалми/........................................7
Характера на християнина
Плод- истински или фалшив.................................12
Превод от английски
Куцият Том и стиховете му.....................................17

В светлината на Божието слово............................23

Бог до мене слиза...................................................41

Авва отче.................................................................42
Новини и свидетелства
За Индия накратко...................................................43

Свидетелство..........................................................49

От Благодат.............................................................51

Извикайте към мен

и ще ви отговоря

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33 3)

От редакцията

ХРИСТОС - ОБЕКТЪТ НА ХВАЛА! (съкратен вариант)

С думите "Христос Възкресе" гръмна мощната материя на лъжата и съмнението. Всеки, чул "Христос Възкресе" си каза, че Христос наистина е Бог, а онова, което твърдяха фарисеите - лъжа. "Христос Възкресе" - това е не само завършено изречение по правилата на правописа, но и завършено послание на Самия Бог към човечеството.

В деня на Възкресението целия християнски свят е обхванат от празнично настроение. Вече 20 века хората се приготвят за празника: чистят къщите си, мият съдините... Всеки доживял до този празник се пита: какво да туря на масата? Всяко дете с нетърпение очаква червеното яйце и козунака. Но колцина от тези хора си задават въпроса: кой е виновникът за това събитие и с какво съм задължен пред него? Нима смисълът на празника се състои в боядисаните яйца и вкусните

козунаци. Не разбира се. Смисълът на празника е в славното Възкресение на Исус Христос. Христос е обектът на хвалата в този прекрасен ден. Със своето раждане Исус доказа Своята божественост и неограничеността на Бога. Бог избра въплъщението, за да се свърже с човека. И ако Той стана човек, ние сме в правото си очакваме, че ще се появи по един необикновен начин.Исус е единственият роден от девственица и тази единственост е необоримо свидетелство за Неговия божествен произход. Със своя живот Той ни показа какво означава животът в истинския смисъл на тази дума. Христос обладаваше същата човешка природа като нас,поддаваща се на съблазни и изкушения. Но Той никога не им се поддаде. В Исус Христос ние намираме най-светлия пример за подражание.Това подражание променя човеците от корена и ги прави Човеци - с голяма буква. Никакво учение не се е преподавало така на хората, като учението на Христос. И до днес "Проповедта на планината" поставя в неудобно положение всички скептици и критици на християнството. Неговите думи са вечно актуални и носят наслаждение както за децата, така и за възрастните.

Христос показа нагледно как да живеем в изобилие и това Го прави обект на хвала. Със Своята смърт пък доказа Своята преданост и любов към хората.

Атеистът Русо изрече: "Животът и смъртта на Сократ са живот и смърт на философ, а живота и смъртта на Исус са живот и смърт на Бог". Смъртта на Христос беше заместителна жертва за мене и за тебе. Варава можеше да възкликне: "Той взе моите грехове върху себе си и аз съм свободен". Смъртта на Христос не беше самоубийство, а жертва за света. Христос плати цената за твоите грехове. Приеми Го и бъди свободен. Със Своето възкресение Той ни направи синове Божии. В това събитие ние откриваме кулминационната точка на Божията цел: да даде възможност на хората да живеят вечно. Той единствен от живелите на тази земя победи самата смърт. Християнството е единствената от религиите, където се говори за празната гробница на нейния основател. Авраам - бащата на юдеизма, Буда - основателят на будизма и Мохамед - пророкът на исляма умряха и гробовете им се посещават всяка година от хилядно множество. Христос само обладаваше власт над смъртта. Неговото възкресение не беше случайно: то беше предсказано (Пс.15:11),

Сам Исус говореше за това (Мт.16:21), апостолите го потвърдиха (Деян.3:14-15). Възкресението на Христос не беше празно и безцелно дело:

• 
  Посредством него ние имаме достъп към Бога (Рим.4:25).
  
• 
  Благодарение на Неговото възкресение е обезпечено и нашето възкресение (2Кор.4:14).
  
• 
  Възкресението на Христос ни дава право да вярваме и да служим на жив Бог.
  
• 
  Възкресението на Христос беше завършващ акт на Неговото служение във великия план на човешкото спасение. И това Го прави личност достойна за непрестанна хвала.
  

Христос Възкресе! Исус е жив и е готов да възкреси за нов живот и тебе.

Юри Вълков, бакалавър-теология


С Божието слово

Псалми

1.(По слав. 55). /За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет/

Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2.Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3.Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

4.Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

5.Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6.Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7.Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8.Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9.Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10.Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11.На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

12.Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

13.Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми

от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

1.(По слав. 56). /За първия певец, но не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата/.

Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще побягна, докато преминат тия бедствия.

2.Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действа за мене.

3.Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

4.Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

5.Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

6.Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

7.Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

8.Събуди се, душе моя. Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

9.Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

10.Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.

11.Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
ПСАЛМ 58

1.(По слав. 57). /За първия певец, по не разорявай. Давидова песен/

Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

2.Не! в сърцето си вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

3.Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

4.Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, който затиква ушите си,

5.И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

6.Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

7.Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

8.Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.

9.Преди да усетят котлите ви огън от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10.Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

11.Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
ПСАЛМ 59

1.(По слав. 58). /За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият/

Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

2.Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

3.Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.

4.Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

5.Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, стани, за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

6.Вечер се връщат, вият като кучета и обикалят града.

7.Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, понеже, думат те: Кой слуша?

8.Но, Ти Господи, ще им се присмееш, ще се поругаеш на всички тия народи.

9.О, Сило моя, на Тебе ще се надея, защото Бог ми е крепост.

10.Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.

11.Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

12.Поради греха на устата си, поради думите на устните си, нека бъдат уловени в гордостта си, също и поради клетвата и лъжата що говорят.

13.Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече, и нека се научат, че Бог господарува в Якова и до краищата на земята. (Села).

14.Нека се връщат вечер, нека вият като кучета, и нека обикалят града;

15.Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени.

16.А аз ще пея за Твоята сила, Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост и прибежище в деня на бедствието ми.

17.О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, си крепост моя.


ПСАЛМ 60

1.(По слав. 59). /За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоръчна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна, та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта/

Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; разгневил си се; възвърни ни.

2.Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

3.Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

4.Дал си знаме на ония, които Ти се боят. За да се развява, защото е истината. (Села).

5.За да се избавят Твоите възлюбени спаси с десницата Си, и послушай ни.

6.Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7.Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

8.Моав е умивалникът ми, на Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

9.Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10.Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

11.Помогни ни срещу противника, защото суетно е човешкото избавление.

12.Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, който ще стъпче противниците ни.

Освещаване характера на християнина

Киеран Бевил

"Но плода на Духа е: любов, радост, мир, търпение, милост, благост, вярност, милосърдие и себеобуздание" - Галатяни 5 22-23

Когато казваме на хората истината за Божието царство, трябва да знаем няколко неща.

Първо - само силата на Святия Дух може да ги накара да повярват.

Второ - вярването с ума дава само знание за истината. В посланието на Яков 2 19 четем: "Вие вярвате, че има Бог и това е добре, но и демоните го вярват и треперят". Възможно е интелектуално да си убеден и да приемаш аргументите за Бог, но да не си обърнат истински.

Трето - даже, може да има известна връзка между това , което прокламираш и това, което практикуваш, но ако нашето вярване и поведение не са в синхрон, тогава ние дискредитираме Евангелието. Нашият живот и послание трябва да са в хармония, иначе не можем да бъдем убедителни. Нужна е изявата на плода на Святия Дух.

Чистотата влияе на другите.

Не можем да не обърнем внимание на чистотата на вярващия. Неговият морал влияе на възприемането на посланието. Свети Августин казва: "Животът на говорещия има по-голяма тежест от убедждаването и уверяването, че е покорен на Бог" - Християнска доктрина 4 27 59. Липсата на чистота, подкопава правдоподобността на посланието. Моралният ръст на посланика, въздейства върху приемането на посланието. Накратко, хората обръщат повече внимание на тези, чиято чистота е изявена чрез плода на Святия Дух. В Галатяни 5 22-23, Павел ни дава профил на истински християнски характер. Такъв характер е толкова препоръчителен за нас, колкото беше и за Галатяните. Тук е показана светостта в нейната същност. Божиите цели са изпълнени не само в нашето спасение, което Му донася слава, но и в нашето освещаване, което също Му донася слава. Христос умря за нас, но също така и живя за нас - живот, който съвършено демонстрираше плода на Святия Дух. И така, Той ни даде пример, който да следваме. Когато гледаме към този списък от добродетели не можем да не заключим, че те са необходими и днес.

Здравото дърво през годишния си цикъл има листа, цвят и плод. Очевиден начин да идентифицираме едно дърво е плода, който то ражда. Ябълковото дърво ражда ябълки, граховото растение ражда грах и т.н. Плодът е органична част от живота на растението. Чудесен е и факта, че плодът не е само украса. Той е и храна, а също така и семе, допринасящо за раждането на ново растение. Принципно целта на семето е да допринася за съхраняването и разпространяването на този вид растение.

Има известен паралел между плода на растенията и плода на Святия Дух, защото по ради греха, човек се ражда Духовно мъртъв и се нуждае да бъде възстановен чрез силата на Бог. Това става когато Бог имплантира семето на Словото Си в сърцата на хората и от това семе те се новораждат. В1 Петрово 23 се казва: "Защото сте родени отново не от тленно, а от нетленно начало - чрез живото слово на Бога, което пребъдва във вечността."

В същността на възстановяването е Божият дар на Святия Дух в сърцата на тези, които са се обърнали към Него чрез вяра и покаяние. Той е доказателство за тяхното възстановяване и както е писано в 2Петрово 1 8, ако се усъвършенстваме, няма да останем бездейни и безплодни в познанието на нашия Господ.

Всеки човек ражда някакъв вид плод. Не новородения човек е контролиран от своето грешно естество и неговия плод е съгласно това естество. В Галатяни 5, Павел ни дава контрастта между делата на плътта и плода на Святия Дух. Според произведените плодове е видно дали човек е приятел с Бога. Вярващият не е без грях, но сърцето му е чувствително към Бога. Покайва се когато съгрешава и се подчинява на влиянието на Святия Дух. Въздържа се от грях и постепенно наклонностите му към грях намаляват, докато го намрази напълно. Само възстановеният човек може да произвежда плода на Святия Дух. Павел пише в посланието към Римляните 7 4-6: "Тъй и вие братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод за Бога. Защото докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта. Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога обновени от Духа, а не по старата буква на закона.

Стефка Стойчева

По Божий образ и подобие
Куцият Том и стиховете му
В мизерно жилище, разположено в източната част на града, в тъмна и мрачна стая на най-горния етаж живееше едно куцо момче. То лежеше там повече от две години, познато на малцина и почти изоставено. Родителите му бяха умрели докато беше още съвсем малко, и сега баба му се грижеше за него.

Тъй като се беше родило сакато, страданието му беше постоянен спътник. Преди смъртта на родителите си спечелваше по някоя пара, изпълнявайки разни поръчки и вършейки малки услуги, но скоро след като изгуби майка си и баща си не можеше да става вече от леглото си.

Старата жена много неблагосклонно му позволи да живее в най-горната стая на къщата си. Оттам той вече не излезе.

Майка му го беше научила да чете и пише, но нищо не му беше говорила за Исуса и за Неговата любов.

Понякога се беше вмъквал в Божия храм само от желание да бъде на топло. Премръзнал и съвсем изморен, той почти не обръщаше внимание на онова, което се говореше. Сега, когато лежеше върху леглото си и прекарваше сам цели дни наред, в него се породи силен копнеж да научи нещо повече за Божиите неща и да има своя собствена Библия. Той знаеше, че онези хора бяха говорили от Библията и че оттам бяха получили своите знания, но не знаеше нищо повече по този въпрос.

Един ден той събра всичката си смелост и попита баба си дали знае нещо за Бога, и откъде да се сдобие с Библия. Тя само се изсмя, като каза:

- Никога не съм се занимавала с Библии! А теб какво ти трябват Библии?

Това приключи въпроса за известно време, но желанието на момчето да се снабди с Библия още повече се усили.

Веднъж по тесните, скърцащи стълби буйно се изкачи неговият единствен приятел Боб.

Боб нахлу в стаята с голям шум, блъсна вратата след себе си и извика:

- Ура! Ура! Приеха ме да помагам в кухнята на един параход, който ще заминава утре! Дойдох да се сбогувам с тебе!

Бе запъхтян от изкачването по стълбите с такава бързина, та седна да си почине малко.

- Но имам един много хубав подарък за тебе, Том - каза той, като извади нещо от джоба си, което беше огънато в мазна кафява хартия.

Том никак не се зарадва от новината, защото щеше да загуби, поне за доста време, своя единствен приятел, който го посещаваше от време на време. Той се повдигна на лакти, за да види какво беше донесъл Боб.

• 
  На ти една нова сребърна пара! - каза Боб.
  
• 
  Но обещай, че няма да я похарчиш, освен ако искаш да купиш нещо особено.
  

- Тъй ли? Какво е то?

- Една Библия!

- Една Библия ли? Ама че я каза! Защо ще похарчиш тази пара за Библия? Аз цели месеци трябваше да пестя стотинките, докато я събера!

- Не ми се сърди, Боб, защото много ми трябва една Библия - каза куцото момче. - Моля те, купи ми, и то още сега, от магазина на Диксън, докато не е затворил. Баба ми няма да ми я купи, а ще похарчи парите за ракия, затова не смея да й я дам.

- А защо ти е Библия, Том? Само учени хора разбират от Библии - отговори Боб малко троснато.

- Може да е така, Боб, но много искам да имам Библия.

- Добре тогава, ще ида, но никак не знам колко струват.

- Диксън продава най-евтините за толкова пари. Видях обявата на прозореца му.

Боб не слезе така бързо по стълбите, както беше ги изкачил, но когато се върна с една нова Библия, неговото разочарование беше изчезнало.

- Том - рече той, - Диксън ми каза, че човек не може да купи нещо по-хубаво от една Библия. Тя била много ценна книга. Изглежда, че има нещо в нея, което трябва да знаем.

Благодарността и радостта на Том бяха безгранични.

- Знам това! Знам това! - извика той, като притискаше Библията до гърдите си. - Колко си добър, Боб, да спестиш тези пари за мене!

И така, Том се снабди с Библия. Той много я ценеше и постоянно я четеше. Откри чрез нея, че е грешник и се нуждае от Спасител.

Разбра, че този Спасител е Исус, прие Го за свой Спасител, уповаваше на Него, любеше Го и Го изповядваше пред хората, които случайно го посещаваха.

Той имаше голямо желание да стори нещо за Исуса. Но какво можеше да направи? Прикован към това легло от своето страдание, му се струваше, че не може да направи нищо. Обаче любовта му към Исуса го принуждаваше да търси начин, за да Му служи. Като чакаше от Бога сила и напътствия, той си каза: "Няма да задържа само за себе си тази чудна истина." И така, той мислеше ден след ден как да послужи на своя Господ и най-после измисли какво да направи. Леглото му стоеше близо до прозореца на стаята, затова Той реши да преписва стихове от Библията и да ги пуска на улицата, за да ги четат онези, които минават оттам. Той се снабди с молив и хартия, преписваше разни стихове, след това сгъваше листчетата, надписваше на тях думите: "До минувачите. Моля, прочетете!" - и като се молеше над тях, пускаше ги през прозореца на улицата, по която минаваха много хора. Той се надяваше, че по този начин някой ще чуе за Исуса и за Неговото велико спасение.

Обикновено стиховете се отнасяха за спасение, но понякога той пишеше и такива, които Господ му даваше за личното му назидание. Това негово служение, вярно изпълнявано, продължи няколко седмици.

Една вечер той чу тежки стъпки по стълбите. След малко един добре облечен господин влезе в стаята и седна на леглото на момчето.

- Значи ти си момчето, което пише стихове и ги пуска от прозореца, така ли? - попита той.

- Да - каза Том, като се усмихна. - Знаете ли някой да е прочел някой стих и това да му е помогнало?

- Мнозина са хората, които са ги чели и са се ползвали от тях!

Снощи и аз намерих един стих, като минавах, и с това Господ благослови душата ми, като ме изобличи преди всичко. Бил съм християнин много години, обаче напоследък охладнях, затова Бог чрез един от твоите стихове говори на душата ми.

- Да, Божието слово може да направи всичко!

- Сега дойдох, за да ти благодаря за това, което направи за душата ми.

- Не благодарете на мене, господине, но на Исуса! Аз само написах стиха, но Той го благослови!

- Радваш ли се, като вършиш тази работа за Господа? - попита гостенинът.

- Няма по-голяма радост за мене! Не мисля за болката в гръбначния ми стълб поради голямата радост, която изпитвам при мисълта, че когато Го видя, ще мога да Му кажа, че веднага щом получих спасение и почувствах чудната Му любов в душата си, започнах да Му служа доколкото мога. Сигурно вие имате множество случаи да Му служите, нали? - запита Том.

- Да, момче, но аз не съм ги използвал досега, но имам намерение да ги използвам отсега нататък. И аз имам едно момче, което е сакато и което също като теб лежи на легло. Когато го целунах вчера, преди да изляза, то ми каза: "Тате, колко щях да се радвам, ако бях извършил някаква работа за Исуса!" Тези негови думи звучаха през целия ден в ушите ми и не ми дадоха мира и днес. Тази вечер, когато минавах покрай къщата ти, един от твоите стихове падна на шапката ми. Аз го отворих и прочетох думите:

"Трябва да върша делата на Този, който ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." Тези думи като че ли бяха една заповед от Небето за мен.

Радостни сълзи течаха по лицето на Том.

- Колко е добър Господ, господине! Колко е добър!

- Кажи ми, момче, как можа да се снабдиш с хартия?

- Никак не беше трудно. Аз говорих с баба си и я помолих да не ми купува чашата мляко, която ми дава всяка сутрин, а с парите да ми купува хартия. Няма да живея много, та няма значение дали пия мляко.

Докторът ми каза, че не ще изтрая на студената зима, та нищо не е да се откажа от малко мляко заради Исуса. Сигурно онези, които могат да дават много за Исуса, са много радостни, господине?

- О, момче, ти си много по-щастливо в тази мизерна стая, като правиш жертви за Исуса, отколкото хилядите други, които се наричат християни и имат време, таланти и пари, а дават малко или не дават нищо за Исуса - отговори гостенинът с въздишка.

Из "Благовестител"

Предаден на смърт!

От Дейвид Уилкерсън

29 Март, 1999

Какво имаше предвид Петър, казвайки това? Един Гръцки речник превежда думите му по следния начин: "Исус беше оставен на враговете, предаден на смърт според определения Божий план."

Какво странно, необяснимо действие от страна а предполагаемият любящ небесен Отец. Бог умишлено предаде Сина Си на смърт! Сякаш Той нарочно заведе Исус в ръцете на най-жестоките Му врагове и каза, "Ето Моя Син - правете с Него каквото искате." После застана отстрани, без да прави нищо за да им попречи да Го убият.

Що за предопределен план беше това? Защо Бог трябваше да предава Собствения Си възлюбен Син на смърт? Петър ни дава отговора в следващия стих: "...понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея" (Деяния 2:24).

Бог знеше, че беше невъзможно Исус да бъде държан завинаги в лапите на смъртта. Ето защо Той не виждаше никакъв риск в това да предаде Сина Си на смърт. Той знаеше, че Исус щеше да излезе от гроба като славен победител над смъртта - възкресен чрез животворната сила на Святия Дух!

Важно е, обаче, да разберем времената, в които Петър изговори тези думи. Преди Голгота, смъртта беше най-ужасяващото нещо за хората. Тя беше все още под владение на дявола, под негова власт и господство. По тази причина смъртта беше страшен враг.

Бог знаеше, че тази сила на смъртта трябваше да бъде разрушена. И ето защо Той предаде Сина Си на смърт: "...за да унищожи чрез смъртта тогова, който има властта на смъртта, сиреч дявола" (Евреи 2:14). Бог желаеше да премахне жилото на смъртта, да разруши властта на Сатана над смъртта веднъж завинаги. Затова Той позволи Исус да слезе в смъртта за да я обезсили.

Когато Исус беше положен мъртъв в гроба, Сатана и неговите орди ликуваха. Те си мислеха, че бяха спечелили окончателна победа. Но през цялото време Божият предопределен план беше в действие - един план за възкресенски живот!

Господ изпрати Своя Святи Дух долу в самите недра на смъртта. И там Духът съживи Исусовото тяло, възкресявайки Го от смъртта. После нашият благословен Спасител излезе от гроба направо през огромния камък. И Той се върна с това свидетелство: "бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада" (Откровение 1:18). Христос казва тук, "Аз съм Този, Който притежава вечния живот! Бях мъртъв, но вижте - Аз съм жив, сега и завинаги. Аз държа в ръцете Си ключовете на живота и смъртта!"

От момента, в който Исус излезе от затвора на смъртта Той стана възкресението и живота. И Той го направи не само за Себе Си, но и за всички които щяха да повярват в Него от този ден нататък. Той ни е донесъл възкресенски живот, който е отвъд силата на смъртта!

Ето защо, вече няма причина за един Християнин да се страхува от смъртта или да я счита за враг. Нашият Господ е извоювал пълна победа над нея: "Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта..." (Деяния 2:24).

Ако си приел Исус като Спасител и Господ, тогава Той живее у теб като могъща мощ на възкресенски живот. И същата възкресенска сила, която Го изведе от гроба ще подкрепя и теб. "Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас..." (2 Коринтяни 13:5). Ти притежваш у себе си всичко, което е в Христос - могъща животворна сила, която Сатана не може да разруши!

Павел ни Казва, че Ние Също сме Предадени на Смърт, Както Беше Исус, Нашия Господ!

Апостол Павел пише, "Защото ние живите винаги сме предавани на смърт, за да се яви и живота на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11).

Когато Павел казва, "Защото ние живите...." той повтаря думите на Исус от Откровение 1:18: "Ето живея..." Павел говори тук за Християни - тези, които уповават на Христос и имат Неговия живот пребъдващ у тях. Въпреки това, какво всъщност казва Павел относно нас в този стих? Той ни казва, че ние също сме били предадени на смърт!

Точно така - точно както Отец предаде Сина Си на смърт, така Той предава и всичи, които са в Христос. Бог води всеки един от нас за ръка до самите порти на смъртта и казва, "Ето, смърт - вземи и този. Прави с него каквото искаш!' И в този момент Божията ръка не е вече такава, която защитава. По-скоро тя ни въвежда в самите лапи на смъртта!

Защо Бог прави това, питаш ти? Прави го по същата причина, поради която предаде Собствения Си Син на смърт. Той знае, че смъртта не може да ни задържи! Болката и скръбта на смърта не могат да ни погълнат или унищожат. Ние притежаваме у себе си животворна сила много по-могъща от смъртта - която сила е живота на самия Христос!

Бог знае, че за нас не съществува риск, точно както беше и с Исус. И Той има предопределен план за нас, точно както имаше за Собствения Си Син. Този план ще спечели за нас най-голямата победа, която някога сме познавали. При все това, тази победа може да бъде завършена в нас единствено чрез смърт.

Павел ни предупреждава, "Ако имате възкресенския живот на Христос у себе си, Бог ще ви потапя в смъртта - всеки ден от живота ви!" " Защото ние живите винаги сме предавани на смърт... " (2 Коринтяни 4:11).

Апостолът добавя, "Както е писано, 'Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане'" (Римляни 8:36). Гръцкото значение тук е "Всеки ден сме предавани на смърт." Накратко, Павел казва, "Всеки ден аз се изправям пред нова смъртна ситуация."

Моля те да разбереш - тук Павел не говори за физическа смърт. Той говори за онази смърт, която ни спохожда всеки ден от нашия вървеж с Христос. Когато той заявява, "... Аз всеки ден умирам" (1Коринтяни 15:31), той има в предвид всякакъв вид беди, страдания, гонения, опасности и скърби.

Всъщност, Павел казва, " Ние, които имаме у себе си Христовия живот, постоянно преминаваме от една смъртна ситуация в друга. Всеки ден някое ново изпитание, криза или гонение се стоварва върху нас. Затова, ако ти имаш у себе си живота на Божия Син, очаквай да срещаш някаква смъртна ситуация всеки ден от живота си!"

Всеки Ден, Когато Приятелите на Павел го Виждаха, Той Беше в Беда.

Благочестивият апостол Павел беше пълен със Святия Дух, знания и откровения. Той се молеше усърдно и ходеше всеки ден в интимно общение с Исус. При все това, той призна, че беше постоянно нараняван, клеветен, мразен, обиждан. Говореха клюки по негов адрес, нападаха характера му, опозоряваха името му. И освен всички тези душевни страдания, той беше измъчван от демонични сили, претърпяваше корабокрушения, беше удрян, бит с камъни.

Павел страдаше толкова много и толкова често, че дори и духовните му деца се чудеха защо той непрекъснато търпеше трудности и гонения. Всеки път, когато го виждаха, или лицето му беше насинено, или имаше счупени кости, или пък тялото му беше покрито с белези.

Те не можеха да се сдържат да не попитат духовния си баща, "Къде са Божиите обещания за теб, Павле? Ти проповядваш, че Бог защитава и избавя. Защо това не става с теб? Защо всеки път, когато идваш да ни видиш, сърцето ти е толкова наскърбено?" Те си мислеха, че Павел беше виновен за някакъв грях.

Разбира се това нараняваше Павел дълбоко. Ето един мощен, искрен проповедник на Божията благодат и освобождение - и навсякъде, където се обърнеше, той беше наскърбяван и хулен. Накрая клеветите станаха толкова болезнени, че в писмо до Тимотей Павел изплака, "Всички в Азия са срешу мен! Аз основах всички тези църкви, отгледах техните водачи. Но сега всички те са се обърнали срещу мен!"

Апостолът каза, че беше му останал само един приятел - Онисифор, който "...не се засрами от оковите ми" (2Тимотея 1:16). Павел казва за приятеля си, "Този човек не се срамува от моето затваряне. Той проявява разбиране вместо да си мисли, че има някакъв скрит грях в живота ми!"

Павел каза също, че беше насърчен от група вярващи, които "...състрадавахте с мен в оковите ми... (версия King James)" (Евр. 10:34) Той каза, "Тези хора чувстват това, което аз чувствам."

Защо всички тези хора подкрепяха Павел в трудностите му? Поради това, че самите те бяха "опозорявани с хули и оскърбления, ...съучастници с тея, които страдаха така" (стих 33).

Тези вярващи бяха станали "съучастници в страданията" на апостола - защото същите неща, които се случваха на Павел, бяха се случили и на тях! Те не можеха да гледат на неговите дълбоки нещастия и да го обвиняват, че е под осъждение заради грях. В края на краищата, те бяха претърпели същите укори. И те състрадаваха на Павел - в противен случай трябваше да поставят под въпрос собствената си духовност!

Аз познавам един дълбоко духовен служител, който години наред търпеше сатанински удари и преследване от други вярващи. Всеки път когато го виждах той ме молеше да се моля за него относно трудностите му. Аз приемах с радост - но с течение на времето, когато неговите проблеми продължаваха, аз започнах да се безпокоя. Накрая го попитах директно:

"Не разбирам защо винаги си толкова измъчван? Защо сякаш си постоянна мишена на демонични атаки? Ти си един от най-благочестивите пастори, които познавам. Ти си приятел с Господа, винаги се молиш, постоянно изучаваш Словото Му. Защо Той позволява да претърпяваш тези постоянни трудности?"

Не можех да не си помисля, "Аз също имам притеснения и лоши времена - но не и през цялото време, като него." За момент аз поставих под въпрос духовността на този човек.

Но сега зная, защо този благочестив служител бе ежеднавно предаван на смъртни ситуации. Това беше така, защото той беше пълен с възкресенски живот! Бог искаше да го използва по мощен начин - затова той продължаваше да го предава на смърт във всяка област от живота му. Той искаше да не остане нищо, което щеше да възпрепятства чудесното изявяване на Христос в него.

Ето защо Павел беше "предаван на смърт ежедневно." Затова той беше нараняван, клеветен, преследван, ограбван, затварян, корабокрушенец, злословен, мразен, погрешно разбиран. Сатана беше решен да унищожи свидетелството на живота в него. Той знаеше, че предстоеше да изгрее велико изявяване на Христос в живота на Павел!

Какво Точно Означава, че Ние Също Трябва да Умрем?

Павел казва, че ние сме предадени на смърт, "...за да се яви на тялото ни и живота на Исуса" (2 Коринтяни 4:10). Бог ни въвежда в смъртни ситуации, така че Христовия живот да бъде разкрит на другите!

Апостолът също казва "защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци" (1 Коринтяни 4:9).

Казано просто, когато праведните светии, изпълнени с Христовия живот са водени в смъртни ситуации, това никога не е личен въпрос. Писанието казва, че ние сме изложени пред погледа на три различни същества: ангели, демони и хора.

Точно сега може би се борите в лапите на смъртта. Врагът е застанал срещу вас, докарвайки нещастие след нещастие, сковавайки ви от страх. Понякога може би се чувсвате абсолютно сам в своята борба.

Но вие не сте въвлечени в някаква тайна война. Вашата борба не е в някой тъмен ъгъл. Напротив - три групи същества ви наблюдават с голям интерес. Наблюдават ви демони, наблюдават ви ангели, наблюдават ви и хора. И всичките те се чудят, "Как ли ще реагира на своите неприятности този Божий слуга?"

Защо са всичките тези "спектакълни" неприятности? Защо трябва да преминаваме през тези смърти? Какво цели Бог за нас с това?

Нашият небесен Отец знае, че определени неизкупени области в живота ни възпрепятстват пълното изявление на Христовия живот в нас. Той познава препънките ни, страховете ни, амбициите ни, страстите ни, и всичко което спира пълното изявяване на Исус. Затова Той позволява да бъдем поставени в "смъртни ситуации", за да освободи сърцата ни от тези пречки.

Размисли върху следните примери:

1. Ако твоята пречка е страх от човек, Бог може да доведе в живота ти някой, чието присъствие те парализира от страх. Всичко, което този човек казва или прави увеличава страха ти, докато стане непоносим. След време ти започваш да се чувстваш изтощен, недостоен, без никаква сила да продължиш.

Аз съм виждал такъв страх да причинява физическа болка на Божиите светии. Някои от тях са стигали до задушаване поради "страшния човек" в живота си и буквално са оставали без дъх!

Откъде идва такава стаховита, диктаторска личност? Защo Бог допуска такъв мъж или жена да се забърка в живота ти? Това става защото твоят небесен Баща те предава на смърт! Той ти казва: "Твоят страх от човеци възпрепятства скъпоценния поток на Христовия живот в теб. Затова той не може да произведе живот в другите. Този страх в теб трябва да спре. Ти трябва да умреш за него!

Може би ти викаш към Него, "Господи, изкарай ме от всичко това!" Но Бог отговаря, "Не - Аз ще позволя на смъртта да извърши делото си. Аз съм подредил всичко това, затова ти ще бъдеш отведен на смърт!"

2. Ако твоята пречка е амбицираност, Бог може да отвори пред теб една изключителна възможност. Тя може да бъде едно толкова очевидно и обещаващо благословение, че не би могъл да го пропуснеш. Може да бъде дори най-големият и амбициозен проект на живота ти. И Бог ще те допусне да се възползваш от нея докато си мислиш, "Това е! Най-после получих своя голям шанс."

После Господ ще допусне цялото това нещо да се срути до основи. Накрая ти ще стоиш всред развалините на мечтите на твоя живот, плачейки, "Господи, аз си мислех, че този план е по Твоята воля! Милех си, че имам благословението Ти. Аз те молих усърдно за него и Ти ми го даде най-накрая. Как можа да допуснеш всичко това да се провали толкова безнадеждно?"

Ти си бил предаден на смърт! Провалът на твоя проект е предназначен да бъде смъртта на твоята амбиция - смърт за всичко, което задържа изявяването на Христовия живот в теб.

3. Твоята пречка могат да бъдат невероятните откровения, които получаваш от Божието слово. Може да попиташ, "Как може едно свежо откровение някога да стане пречка за някой, който обича Исус?" Повярвай ми, това се случва на много посветени последователи на Исус - и може да се случи и на теб!

Един ден може да се наслаждаваш на новите истини, които са ти били открити. Дълбоки доктрини ти се изясняват повече от всякога. И увереността ти расте, защото постоянно прилагаш всяко ново откровение в своя вървеж с Господа. Ти си толкова сигурен за твоето място в Христос, че си мислиш, "Най-после открих библейските принципи как да водя изцяло победоносен живот!"

Тогава изведнъж, без никаква явна причина, душата ти е поразена от суша. Много скоро твоята радост и увереност дават място на чувството на слабост и безполезност. Необяснима депресия изпълва душата ти и всеки ден се превръща в робство за теб.

Писанията, които доскоро ставаха толкова живи в сърцето ти сега са като затворена книга. Вместо да получаваш откровения, ти се чудиш дали някога ще научиш отново нещо. Мислиш си, "Не мога да открия смисъла дори на най-ясните пасажи от писанието. Не мога да чуя най-обикновенно слово от Бога. Сигурно съм духовен невежа!"

Поблемът не в твоя интелект. Ти си предаван на смърт! Твоята сухота е предназначена да ускори смъртта ти към всяка увереност в твоята плът. Тя е смърт към склонността ти да се хвалиш с дадените ти откровения, вместо да получаваш радостта си от Христос.

Истината е, че всяко откровение има тенденция да произвежда гордост. Точно това е причината, поради която Бог даде на Павел трън в неговата плът. Той въздържаше Павел от хваление поради многото му велики откровения. Бог искаше неговия верен слуга да остане смирен във всяко нещо!

Целият този процес на необходимостта да претърпяваме "смъртни ситуации" може да изглежда жесток. Без съмнение, той е един от най-болезнените аспекти на вървежа ни с Исус. Но ако позволим на смъртта да завърши делото си в нас, собствения възкресенски живот на Христос ще потече свободно от нас. Ако от друга страна, се съпротивим на работата на смъртта, ние никога няма да имаме Христовия живот в нас!

Когато Говоря за Умиране Към Нещо, Аз Просто Имам Впредвид, че Нещата, за Които "Умираме" Нямат Вече Власт Над Нас.

Когато умираме към нещо, без значение каква е била пречката, тя губи властта си над нас. Тя вече не е нашият експлоататор, вече не е източник на разрушение за нашия ум или дух.

При все това, Християните реагират различно когато Бог ги предава на смъртни ситуации. Мнозина мърморят и се оплакват. Те викат към Бога, "Господи, изкарай ме от това! Стига ми толкова! Всичко това е твърде много за мен, за да го понеса!"

Други започват да вярват, че Бог ги е изоставил. Те се чудят, "Къде беше Божията освободителна сила когато най-много се нуждаех от нея? Защо Той не изпълни Словото Си към мен? Неговите обещания не действат!"

Но във всяка смъртна ситуация, която преживяваме Бог знае, че с нас не е свършено. Той знае, че ние няма да останем в смъртта завинаги. Смъртта, която ще преживеем не може да ни задържи или разруши. Божественият план на нашия Баща е Святият Му Дух да ни изведе от нашия изпит като победители, пълни с възкресенски живот!

Казано просто, нашите смъртни ситуации са предназначени да сложат край на определени лични борби. Нашият Баща ни води до място, където осъзнаваме, че трябва да зависим от Христос напълно, в противен случай никога няма да се справим. Той иска ние да кажем. "Исусе, всичко е безнадежно, ако Ти не ме избавиш. Аз уповавам на Теб да извършиш всичко."

Павел преживя този вид смърт. В един момент от живота си той спря да търси освобождение от своите смъртни ситуации. Аз съм сигурен, че в първите дни от вървежа си с Христос той претърпя ужасни времена. И като повечето от нас сигурно се е надявал, че ако само можеше да се довери достаъчно на Господа, той щеше да бъде защитен от всякакви неприятности.

Например, когато Павел беше хвърлен в затвора за първи път, той сигурно е викал за освобождение: "Господи, отвори тези врати, изкарай ме от тук за доброто на Твоето благовестие." Подобно и неговото първо корабокрушение вероятно изпита вярата му сурово. И първото му биене може би го е карало да постави под съмнение способността на Бог да спазва Словото Си: "Господи, Ти обеща да ме защитаваш. Не разбирам защо претърпявям тази ужасна беда!"

Но нещата просто продължиха да се развиват все по зле за Павел. Писанието почти не дава доказателство, че някога апостола получи освобождение от своите неприятности.

Аз вярвам,че през второто си корабокрушение Павел сигурно си е мислил, "Знам, че Господ пребъдва в мен. И за това Той сигурно има причина за да допусне това изпитание. Той ми е казал, “Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение! Ако това е начина Му да произведе велико изявяване на Христовия живот в мен, нека да бъде така. На повърхноста или на дъното, животът ми е в Неговите ръце!"

По време на третото си корабокрушение Павел сигурно е казал: "Погледнете ме, всички вие ангели в славата! Погледнете ме, всички вие подли демони от ада! Погледнете ме, всички вие, Християни и грешници! Отново съм във дълбоките и мрачни води - в самите лапи на смъртта. Аз съм на показ на всички вас, за да гледате!

Искам всички вие да разберете - Бог знае, че смъртта не може да ме задържи! Той ми е казал, че няма да съм вечно тук и затова аз не се предавам. Аз няма да питам моя Господ, защо съм изпитван по този начин. Аз знам, че тази смъртна ситуация ще свърши, донасяйки голяма слава на Него. Затова, всички вие, които ме гледате - вижте как вярата ми става чиста като злато!"

Иска ми се да можех да срещна Павел в последните, зрели дни от вървежа му с Господа. Щях да го попитам: "Братко, какво те пазеше от обезкуражаване, от отчаяние, от отказване? Ти беше постоянно атакуван, подтискан от всички страни."

Вярвам, че Павел щеше да отговори, "Да, аз бях атакуван. Но това не можа да ме наскърби."

"Но ти писа, че толкова често си бил объркан от своите изпитания," - бих казал аз.

"Верно е - но нито веднъж не се отказах от отчаяние," щеше да отговори той.

"Ти беше също и гонен повече от всеки друг."

"Да, но Господ никога не ме изостави през всичко това."

"Често ти беше събарян от немощи и притеснения."

"Така е, но нито едно от тях не ме унищожи."

Днес Павел заявява пред целия свят,"...Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени" (2Коринтяни 4:8-9). Той искаше Божиите хора да знаят, "Всичките ви неприятности са лека, временна скръб. И те произвеждат във вас една вечна тежина на слава, далеч отвъд вашето разбиране!"

Павел Обобщава Божиите Вечни Цели в Нашите Смъртни Ситуации в Едно Силно Изявление.

Павел ни казва, "... смъртта действа във нас, а живота във вас" (2Коринтяни 4:12). Апостолът много ясно заявява, "Ето я причината, поради която Бог ни предава на смърт. Той го прави, така че живота на Христос да потече от нас към другите! Ако позволим на смъртта да извърши делото си в нас, Христовия живот ще се изяви в нас. И нашето свидетелство ще произведе живот във всички, които го чуят!"

Господ ни предава на смърт - смърт за всяка похот, грях, амбиция, плът и гордост - така че вътрешното ни естество да прелива с чисти, даряващи живот води. Той ни казва, "Смъртта, в която те заведох е предназначена да донесе живот на хората около теб. Само онзи служител, който е умрял за този свят, може наистина да носи Христовия живот в своята сфера на влияние!"

Запомни - когато финансовите проблеми бушуват, когато физическата болка поразява, когато името и характера ти са оклеветени - всички очи са насочени към теб. Твоите колеги, твоето семейство, твоите братя и сестри в Христа, дори и непознатите те гледат и очакват твоята реакция.

Какво виждат те да излиза от теб в такива времена? Виждат ли вяра, упование, предаване? Или виждат един отчаян, мърморещ Християнин, който не желае да повери себе си на Христовата възкресителна мощ?

Възлюбени, позволи на смъртта да завърши делото си в теб! Позволи й да премахне всичко, което пречи на Христовия живот да потече от теб към другите.

Кажи на Господа, "Татко, аз знам, че тези неприятности не ми се случват защото просто си ми ядосан. Те идват, защото Ти се опитваш да достигнеш до нещо в моята душа. Справи се с него, Господи!”