Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Издава, отпечатва и разпространява:

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/68-20-55,

032/83-92-89

GSM: 0898-620-156

E-mail: grace@evrocom.net

Web site: grace.esbyte.com

От редакцията........................................................3

С божието слово/псалми/......................................5
Освещаване характера на християнина
Ефективен плод.....................................................10
Да прочетем заедно
Незадържан, но избавен........................................12

В светлината на Божието слово.............................21

Един ден в живота ми...........................................35

От Благодат............................................................45

Извикайте към мен

и ще ви отговоря,

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33:3)

От редакцията

Здравейте,читатели на"Благодат". Благодарим ви, че отново избрахте да сте с нас и с Божието слово.

Много често си мисля за възнесението на Исус Христос и за Петдесятница. Прави ми впечатление, че повече се акцентира върху раждането, смъртта и възкресението на нашия Господ, а възнесението Му и случилото се на Петдесятница остават някак на заден план. Знам, че Той не би искал да омаловажаваме нищо, което е казал или направил и затова искам да насоча вниманието ви в тази посока.

В последните седмици преди разпъването Му, Той отдели време да обясни на учениците си какво щеше да се случи в бъдеще. Можем да прочетем за това в евангелието на Йоан от 13 до 16 глава. Акцентът там е върху думите на Исус: Ето Аз отивам при Отца, за да приготвя място за вас и ще се върна да ви взема, за да бъдем заедно завинаги. И в това няма никакво съмнение. Той се възнесе на Небето пред свидетели. Исус има трон, а не гроб и ще се върне да ни вземе. И нещо повече - Той обеща, че ще ни прати друг утешител, който ще ни утешава и ще ни учи. От Моето ще взема и на вас ще давам - казва Исус. Святият Дух е този утешител и учител. Разбира се, че Святият Дух винаги е работил в света, но сега обещанието е за лична връзка с Него - да живее в нас, замествайки телесното присъствие на Исус. Кръстът стои в центъра на нашата вяра. Исус умря за нас, възкръсна за нас и затова и ние сме сигурни в нашето възкресение. Но Исус така също се възнесе на Небето за нас, за да сме сигурни и в Неговото връщане, и в това, че ще бъдем с Него завинаги. И за да не ни изглежда всичко толкова далечно, при нас и в нас е Святият Дух, който ни служи с присъствието си, силата Си и Своя необясним и необхватен мир.

Бъдете благословени!

Стефка Стойчева

С Божието слово

Псалми

(По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалм.

1. Послушай вика ми, Боже! Внимавай на молбата ми.

2. От краищата на земята ще викам към Тебе, когато премира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.

3. Защото Ти ми стана прибежище, яка кула за закрила от неприятеля.

4. В шатъра Ти ще обитавам винаги, ще прибягна под покрива на Твоите крила (Села).

5. Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.

6. Ще притуриш дни върху дните на царя, и годините му като род върху род.

7.Той ще пребъдва пред Бога до века, заповядай да го пазят милосърдието и верността.

8. Така ще славословя винаги Твоето име, като изпълнявам обреците си всеки ден.

(По слав. 61). За първия певец по Едутуна. Давидов псалм.

1. Душата ми тихо уповава само на Бога от Когото е избавлението ми.

2. Само Той е канара моя и избавление мое и прибежище мое; няма много да се поклатя.

3. Докога, всички вие, ще нападате на човека, за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?

4. Съветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

5. Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.

6. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое- няма да се поклатя.

7. У Бога е избавлението ми и славата ми, моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8. Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

9. Наистина нископоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; турени на везни, те се издигат нагоре; те всички са по-леки от суетата.

10. Не уповавайте на насилие, и не се надявайте суетно на грабителство; богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

11. Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух - че силата принадлежи на Бог.

12. И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всекиго според делото му.

(По слав. 62). Псалм на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня.

1. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, в една пуста, изнурена и безводна земя.

2. Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава.

3. Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят.

4. Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си.

5. Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми.

6. Когато си спомням за Тебе на постелката си размишлявам за Тебе в нощните стражи.

7. Понеже Ти си бил помощ на мене, и под сянката на Твоите крила ще се радвам.

8. Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

9. А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, ще слязат в дълбочините на земята.

10. Ще бъдат съсипани от силата на меча, ще бъдат дял на чакали.

11. А царят ще се весели в Бога; всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.


Псалм 64

(По слав. 63). За първия певец. Давидов псалм.

1. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; опази живота ми от страх от неприятеля.

2. Покрий ме от тайния съвет на злодейците, от сганта на беззаконниците.

3. Които острят езика си като меч, и прицелват горчиви думи като стрели.

4. За да устрелят тайно непорочния; внезапно го устрелват, и не се боят.

5. Насърчават се в едно зло намерение, наговарят се да поставят скришно примки, и казват: Кой ще ги види?

6. Измислят беззакония. Думат: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.

7. Но Бог ще ги устрели; от внезапна стрела ще бъдат ранени.

8. Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

10. Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; и ще се хвалят всички, които са с право сърце.

(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалм. Песен.

1. Тебе чака хваление, Боже в Сион; и пред Тебе ще се изпълни обрекът.

2. Ти, Който слушаш молитва, при Тебе ще дохожда всяка твар.

3. Беззакония ми надвиха; но престъпленията ни - Ти ще ги очистиш.

4. Блажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове; ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

5. С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, и на ония, които са далеч по море.

6. Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество.

7. Който правиш да утихва шума на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.

8. Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта.

9. Като посещаваш земята и я напояваш, Ти я преобогатяваш; реката Божия като е пълна с вода, Ти промишляваш жито за тях, когато така си приготвил земята.

10.Като напояваш нейните бразди - изравняваш буците й; като я размекваш с капките на дъжда - благославяш поникналото от нея.

11.Върху годината на благостта Си туряш венец, и от следите Ти капе тлъстина.

12.Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, и хълмовете се опасват с радост.

13. Ливадите се обличат със стада, и долините се покриват с жито; възклицават, още и пеят.

Освещаване характера на християнина

Киеран Бевил

Съществено е значението на връзката между корена и плода. Тези, които са вкоренени в Божието слово, ще израстват здрави и силни и плодът им ще е победоносен. Псалмистът пише: "Благословен е, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешниците и в събранието на пресмивателите не стои. Но се наслаждава в закона на Господа и в него размишлява ден и нощ. Той е като дърво, посадено при потоци води, дава плода си на времето си. (Псалм, 1, 1-3).

Ние също трябва да сме сигурни, че сме вкоренени не в порочните пътища на този свят, а в благотворната почва на Божието слово, за да достигнем Христовата пълнота и зрялост.

Превод от английски:

Стефка Стойчева

Незадържан, но избавен

"Идвам веднага", отговори Реги, като се изтърколи от леглото.

Мама Джо си тананикаше една от нейните любими песни. Когато Реги влезе в кухнята, тя сервира отрупана чиния с топли бисквити, чаша сметана и хрупкав бекон. Тримата седнаха на масата. Татко Архи и мама Джо хванаха ръцете си и наведоха главите си: "Господи, благодарим Ти за този чудесен ден. И благодарим Ти, че Реги е тук с нас. Сега ние Те молим да благословиш тази храна и да благословиш нашия ден. Амин", Мама Джо винаги се молеше и за Реги - нейният пръв внук. Галеше ръката му и се усмихваше, докато му подаваше бисквитите.

"Рег, веднага след като свършим работата, ще отидем на църква", каза татко Архи. Реги изпъшка вътрешно. Те са в тази църква всеки път, когато вратите са отворени. Църквата беше в ремонт. Татко Архи помагаше. Това означаваше, че Реги също ще трябва да помага. Миналата събота татко Архи го научи как да мери и да реже с трион. Всъщност Реги се наслаждаваше да използва инструментите на татко Архи. Радваше се да участва в построяването на нещо хубаво и трайно. Спомняйки си чувството на реализиране, което беше почувствал, Реги се усмихна.

"Тези бисквити са добри - помисли си той. И поне няма да ходя в долината и да сека дърва, ако ще ходим на църква."

Родителите на Реги, Исак и Дарлин Мануел, го изпратиха да живее с неговите баба и дядо, защото не знаеха какво да правят с буйния петокласник. Надяваха се, че изпращайки го далеч от раздорниците, с които се беше свързал, това ще му помогне да се поправи. И така беше за по-голямата част от годината, докато Реги работеше, ходеше на училище и на църква, и слушаше своите баба и дядо да четат Библията. После Той се върна у дома и за пет години неговите родители преминаха през всичките родителски кошмари. През повечето от времето те не знаеха къде е той. Всеки път, когато звънваше телефонът, се чудеха дали не е полицията или следователят. Докато дойде този фатален ден през януари 1979г., когато наистина звъннаха от полицията и обвиненията не бяха никак малки. Шестнайсетгодишният Реги беше изпратен в лагер за непълнолетни, за да чака документ за пълнолетие и да бъде осъден като възрастен. Неговият случай беше един от първите в щата Тексас. През август 1979г., докато стоеше в съдебната зала, Реги чу съдията да обявява: "Ти си обвинен за тежко убийство и за две кражби с взлом. В резултат на това си осъден на 99 години в щатския затвор." Чукчето на съдията довърши това постановление.

"Не! - простена майката на Реги. - Не, моето дете!" "Боже, моля Те, не! Това не може да се случи", разтърси главата си Реги. Той само планирал да открадне достатъчно за едно парти и никога не е мислел, че ще го хванат. Никога не му е идвало наум, че някой ще умре. Агонизиращите викове на майка му накараха кръвта на Реги да изстине. Бодигардът го изкара от съдебната зала. Когато ръката му докосна дръжката на вратата, реалността нахлу с цялата си сила: "Живота ми свърши - 99 години."

Поглеждайки назад към 20-те години прекарани в затвора, Реги казва: "В затвора ти трябва да се научиш да оцеляваш. А аз не се научих - за първите 12 години, просто бях луд. Правех обратното на това, което властите ми казваха и прекарвах много време в отделна килия, и в дисциплинарната бригада. Но нищо от това не ме възпираше. Аз бях един от най-опасните затворници и възнамерявах да продължавам по този начин."

Но независимо от това, колко лош беше той, майка му никога не се отказа от него. Дарлин Мануел беше дребна на ръст, но силна по дух. Тя се молеше за него, пишеше му, пращаше му пари - обичаше го. Как ли можеше Реги да й се отплати? "Аз въобще не кореспондирах с майка ми и тя много се тревожеше за мен - спомня си Реги - обадила се на свещеника и на надзирателя, за да види какво става с мен. Надзирателя ме заплаши да ме сложи в отделна килия, ако не се обадя вкъщи. Аз му казах, да се разкара - ще се обадя. Но не го направих.

Въпреки че бях много коравосърдечен, моето семейство продължи да се моли за мен и Бог дори изпрати работници в затвора- казва Реги. Рики и Смайли бяха християни, които винаги ми казваха колко много ме обича Исус, Но аз им отговарях неуверено, че не се нуждая от техния Исус." Всъщност, в един момент, Реги решава да стане мюсюлманин. Той искал да се свърже с тях, защото били упорити. "Аз бях готов да направя крайното посвещение към Исляма, когато те ми казаха, че първо трябва да се отрека от Исус Христос" - спомня си Реги.

"В този момент аз чух гласа на един проповедник от моето детство, казващ: "Исус е пътя, истината, и живота, никой не може да дойде при Отца освен чрез Него." И въпреки че не живеех за Него, просто не можех да се отрека от Исус. Така че се отвърнах от исляма."

Реги беше в затвора вече 12 години, когато Служението на Майк Барбар проведоха палатково съживление през юли 1990 г.. Когато Реги научи, че ще получи калъп безплатен сапун за посещението, той отиде. За голяма негова изненада се усети, седящ на ръба на седалката, слушащ историята за блудния син. Чувстваше, че проповедникът сякаш говореше директно на него. И когато беше помолен да повтори молитвата на грешника, той ентусиазирано го направи.

Реги започна да ходи на църква след това, и шест месеца по-късно той беше кръстен в Святия Дух. Започна да посещава Библейското училище в затвора. Всяка седмица свещеникът носеше книги и касети от Служенията на Кенет Копланд. Всяка седмица Реги се връщал бързо в своето легло и поглъщал материала. "Истините, които научих от Служенията на Кенет Копланд, станаха моята духовна основа" - споделя Реги.

Докато той се насищал от Словото и прекарвал време пред Господа в молитва, Бог започнал изцелителен процес в живота му. Разкрил му, че коренът на неговия бунт започнал на осемгодишна възраст, когато негов по-голям братовчед му казал, че човека, който той винаги е наричал "Татко" му бил в действителност втори баща, който се оженил за майка му, когато бил на две години.

Научаването на това, че имал втори баща, а не истински татко, донесло в неговия ум яростна емоционална атака, която Реги не можел да разбере, защото бил твърде млад. И когато бъркотията се поуспокоила, той се разгневил. Семе на бунт било посято в неговото сърце и от този ден до деня, когато се спасил, се бунтувал срещу всичко и срещу всеки - особено срещу втория си баща.

"Вторият ми баща, Исак Мануел, не заслужаваше начина, по който се отнасях с него," казва Реги. "Той работеше на две места за да ни издържа и винаги поставяше нашите нужди над своите. Беше добър, честен, усилено работещ човек, а аз направих всичко възможно да го нараня." Но чрез касетките на Кенет Копланд "Кръвният Завет", той получил откровението, че кръвта на Исус може да донесе възстановяване."

"Започнах да се моля за това и не можех да дочакам да го видя на Деня на Бащата," казва Реги.

Срещнал се с втория си баща във всекидневната, сграбчил големия човек, прегърнал го силно и през сълзи, освободил всички думи натрупани в неговото сърце: "Татко, моля те прости ми за всичко. Благодаря ти, че си ме обичал всичките пъти когато съм лъгал, мамил и крал от тебе. Благодаря ти, че си ми бил баща и съпруг на моята майка. Благодаря ти, че не си се отказал от мен когато си имал всяко право да го направиш." Реги му казал колко много го обича и му се възхищава — колко желае да има заветно взаимоотношение с него. Бог не само възстановил взаимоотношението между бащата и сина…Той им дал връзка подпечатана в кръвта на Исус. Било формирано силно приятелство — по-добро отколкото Реги някога си е мечтал, че е възможно.

Реги продължил да следва Бога с всички сили. Завършил двугодишна Библейска училищна програма и се записал да премине през нея отново. Отишъл да работи в офиса на свещеника и започнал да научава за служението. Завършил и кореспондентски курсове и спечелил теологическа степен. "Всеки ден се молех и се предавах да върша волята на Господа за моя живот. И всеки ден стоях във вяра и изповядвах, че скоро ще бъда освободен от затвора," обяснява Реги. Тогава се почувствах толкова объркан, защото служех на Господа усърдно, а Въпреки това, винаги когато давах честна дума, бях отхвърлян.

"Тогава се сетих, че Бог ме иска да бъда точно там където бях. И казах на Господа, че желая да ме използва точно там в затвора. Това решение ми донесе мир."

През юли 1997г., служението на Джеймс Робисън се свързало със свещеника в затвора и искали да направят откъс за затворници, на които живота бил трансформиран чрез Господа. Реги бил един от избраните. Кошари МакКлан била свързващия продуцент за шоуто. Тя била скептична относно "обърнатите затворници" и въобще не била развълнувана от възложената й задача. Но когато интервюирала Реги и другите мъже, тя знаела, че тяхната вяра и посвещение на Господа били истински. Когато екипа се върнал втори път, Реги и Кошари започнали да развиват приятелство и решили да си кореспондират.

Господ накрая говорил на Кошари и й казал, че Реги ще бъде неин съпруг. Той я уверил, че Реги ще бъде освободен от затвора. Когато тяхното взаимоотношение се разраснало, Кошари споделила тази информация с Реги ,който дори не си позволявал да мечтае за такова голямо нещо. "Разбираш ли, че аз съм тук за 99 години," отговорил Реги. "И изглежда като че ли няма да изляза." "Това не е, което Бог каза," подчертала изпълнената със Святия Дух, неотстъпчива блондинка.

След девет месеца и много молитва, Реги и Кошари се оженили със заместник по телефона. Бащата на Реги стоял заради него в офиса на неговия пастор, докато Реги бил на телефона в офиса на свещеника в затвора. Връзката била направена от голямо разтояние.

То разделяло младоженците, но духовно, те стояли рамо до рамо."Това беше предизвикателно пътешествие на вяра," споделя Кошари. "Ние бяхме екипирани и действахме в принципите на вяра, които бяхме научили от Копланд. Молехме се за освобождаването на Реги и уповавахме на Словото. Хвалехме Бога за победата и Той направи пътя." Чрез молитва, Кошари и Реги получили стъпка по стъпка инструкции от Господа как да спомогнат за освобождаването на Реги. Кошари направила телефонни обаждания... много. Написала писма... много. Издирила протоколите на Реги, заровени в сутерена и забравени. Тя била жена с мисия - да доведе своя съпруг у дома. А Реги бил мъж с вяра и видение, и вярна съпруга, която му помагала да го изпълни.

На 2-ри февруари 1999 г. - 20 години и една седмица след онзи ден в съдебната зала, Реги Мануел излязъл от портала на затвора в ръцете на своята любяща съпруга. "Аз в действителност бях свободен човек за последните 8 години," казва Реги.

Мама Джо беше на 102 години. Реги посети първо нея. Това беше посещение, което той винаги ще помни и ще бъде благодарен. Тя почина скоро след това нейната работа на земята беше свършена.

"Благодаря на Бога за времето, което прекарах в затвора. Аз не бях задържан - аз бях избавен," обяснява Реги. "Повече от всичко, искам да помогна на младите хора да направят правилния избор и да ги предпазя от душевната болка, през която моето семейство премина. Бог отвори врати за мен да отида в изправителни лагери и много църкви. Говоря на деца, които точно сега минават през проблеми. Вярвам, че Той ми помогна да направя разликата. "мисля, че родителите трябва да осъзнаят колко важно е да научат своите деца за Господа и да ги водят на църква. Като малко дете, научих Пс.23 и обичах да го рецитирам пред събранието в църквата. Когато бях в затвора, си спомнях това. Спомнях си как бях чувал мама Джо да се моли. Спомнях си татко Архи как четеше Библията. Спомнях си колко много ме обичаха моите родители. И въпреки че постъпих глупаво, Бог ме запази." Реги все още обича да се изправя пред цялата църква и да чете Писанията. Сега инструментите на татко Архи са негови. Заедно, той и Кошари изграждат нещо силно и добро на сигурната основа, която никога няма да падне. Те използват същите средства, които мама Джо и татко Архи са използвали - любов, Словото, молитва и усилена работа.


В светлината на Божието слово

Защо страдат праведните?

Един скъп приятел, доктор, веднъж ми каза как Бог го записал в училището по страдание. Той изпитвал много малко състрадание към хората, които се оплаквали от болки. Докторите виждат и чуват толкова много за болката, че стават безчуствени. Не можел да разбере защо например пациенти с камъни в бъбреците викат от болка. Той си мислил: "Не може да е толкова лошо - те сигурно се преструват, може би за да получат по-добро лекарство. Не може чак толкова много да ги боли". И така един ден се събудил с камъни в бъбреците! Болката била точно такава, каквато я описвали пациентите и той трябвало да взима обезболяващи лекарства, за да можел да я понася. Било ужасно! Днес моят приятел има истинско състрадание към своите пациенти.

Аз прочетох някои от писмата, които моята съпруга Гуен получава от жени, които страдат от рак на гърдата. Те знаят, че Гуен е претърпяла пет операции поради тази болест, като първата беше преди повече от седем години. Те плачат за състрадание и надежда. Гуен пази тези писма като злато. За нея тези жени с болка са като страдащи ученици, а тя е била в Божието "училище по страдание". Преминала е през страданието и болката и сега може да предложи утеха, надежда и сила. Гуен познава мъката да се събудиш в превръзки и да се чувстваш обезобразена.

Има "училище по страдание" на Святия Дух, което се състои от изпитани светии, страдали много. Те са били блъскани, изкушавани, подлагани на изпитания, измъчвани. Библията говори за "общение в Неговите страдания" (Филипяни, 3:10). Това е общение в споделено страдание: дълбоки, мистериозни, неизмерими изпитания и несгоди. Това е училище, което Исус основа и Той подготви програмата. Той доказа, че е възможно да се премине през всичко това, да се издържи и да се завърши като победител.

Ние няма да завършим, докато и ние не бъдем прославени! Исус претърпя душевно и физическо страдание - Той бе отхвърлен, не Му вярваха, изтезаван, подиграван, усмиван. Знаеше какво е да си самотен, гладен, беден, необичан, опозорен, направен за посмешище, оклеветен. Беше наречен лъжец, измамник, фалшив пророк. Беше унижен - собственото Му семейство не Го разбра; Неговите най-доверени приятели изгубиха вяра в Него; Неговите собствени ученици Го изоставиха и избягаха, един дори отрече, че Го е познавал. Накрая Го заплюваха, подиграваха и Го убиха! "Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговия Христос ще пострада" (Деяния, 3:18). Исус състрадава с всички наши болки и страдания, защото Той самия премина през всичко това. "Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях" (Евреи, 4:15).

Целта ми с това послание е да ви предупредя, да не се разстройвате от бедите и страданията в собствения ви живот или от това, което виждате в живота на много Божии хора около вас. Точно сега вие може би обичате Исус повече от всякога и не можете да разберете, защо трябва да преминавате през такива изпитания и болки. Трябва да сте напълно сигурни, че Бог има Своя цел зад всяко едно страдание, през което преминавате сега! Павел беше много загрижен християните да не се разколебаят от страданието, което видяха в живота му. Той знаеше, че неговия живот беше едно зрелище. Юдеите вярваха, че ако Бог е доволен от теб, ти винаги ще си благословен и никога няма да страдаш. Павел не искаше обърнатите във вярата да бъдат объркани от всичките беди, които се рояха около него. Малко хора са страдали повече от Павел. Спомнете си какво му пророкува Анания точно след неговото обръщане: "... защото той ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите и царете, и пред Израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми" (Деяния, 9:15-16).

Известия за много страдания на Павел се разпространили по всички църкви. Много обърнати във вярата все още се придържали към традициите на Юдеите, че всичкото страдание е Божието неодобрение. Така че Павел изпрати Тимотей до църквата в Солун и каза: "Та да се не колебае никой от тези скърби; защото вие знаете, че на това сме определени. Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете" (1 Солунци, 3:3-4). Той казва и на Ефесяните: "... моля да се не обесърчавате от моите изпитни ..." (Ефесяни, 3:13).

Молитва

и укроти духа ми безпокоен.

За Тебе искам аз да съм достоен -

Служителя си Господи призри!

Ти вяра пак в душата ми вдъхни,

душа в тревоги земни уморена -

в минутното за вечното родена,

Ти пътя й към него проясни!

В душата ми е демон нокти впил,

зъл демон на съмнение упорно,

и истината в нея угасил

со своето дихание тлетьорно...

Пални отново в нея тоя плам -

да стане пак на истината храм.

Ти, който бдиш от Небесата

над човешки съдбини,

над мен десницата си свята

зарад закрила протегни!

Спаси ме докато направя,

що с вяра в Тебе съм почнал

и посегни от мен тогава

да земеш туй, що си ми дал!

Новини и свидетелства

Българска мисионерска мрежа

Молете се за...

Китай

Площ - 9573000 кв.км - третата по територия страна в света. Население: 1293145300 - най-многолюдната страна в света, представляваща една трета от населението на земята. Повечето от населението живее в добре напояваните централни и източни крайбрежни провинции. Столица:Пекин, с население11520000. Официален език: мандарин. Общ брой езици: 142. Грамотност: 73%. Народностни групи: 160. Религия: атеисти (комунисти) 59%, китайски религии 27%, християни 8,45%. Мисионери в Китай - няма данни.

1. Растежа на Църквата в Китай от 1977 г. няма паралел в историята. Изследванията показват между 30 и 75 милиона християни през 1990 г. В данните си за 1992 г. Държавното статистическо бюро в Китай отчита 63 милиона протестанти и 12 милиона католици. Голяма част от този растеж се дължи на неофициалното домашно събиране и на работата на пътуващи проповедници и многобройни местни съживления. Слава на Бога за:

140 години на жертвоготовно садене на семето на вярата от хилядите мисионери. Техният труд не е бил напразен.

Милионите ходатаи, които с големи усилия в молитва са работили за дълго очаквания духовен пробив. Молитвата е променила Китай, изявения банкрут на комунизма. Колосалните промени в партийната политика през последните 35 години унищожиха илюзиите на хората. Падането на култа към лидерите и провала на обещанията за по-добро бъдеще създадоха вакум, който само Евангелието може да запълни. Църквата на Господ Исус е по-голяма отколкото Комунистическата партия на Китай. Без да иска чрез фаворизацията, корупцията и партизанщината Мао Дзе-дун стана най-големият помощник за разпространение на Евангелието.

Християните, които стоят твърди в може би най-разпространеното и ужасно преследване, което Църквата е преминала. Преследванията изчистват и учат Църквата как да се противопостави на опитите да я ослабят и унищожат.

Вълните на съживление, които следват всяко, предизвикано от хората или природата бедствие. Любовта и свидетелството на християните, и силата на Святия Дух, изявяваща се в чудеса, изцерения, изгонване на демони играят своята роля в тези съживления.

2.Бариерите срещу Евангелието са били разрушени чрез страданията и стреса от войните и революциите през този век. Пресищането със старите религии, които са идолопоклонски - Таоизъм, Будизъм и философският Конфуцианизъм е преустановено и мнението, че християнството е религия с чужд произход.

3.Контрола върху раждаемостта чрез драконовски закони и незачитането на човешките права, семейния живот и моралните абсолюти има трагични социални последствия с широко разпространение на разводи, насилствени аборти, предизвикано безплодие на жените, насилие и самоубийства.

Християнските семейства да бъдат светлина и пример за тези около тях и особено за децата на вярващите - да следват стъпките на своите родители въпреки подигравките, дискриминацията и постоянният поток от атеистична пропаганда.

Молете се за лидери, които ще управляват със справедливост.

Църквата в Китай

1.Една от главните деноминации е била узаконена от правителството след 13 години на забрава. Причината за това узаконяване е била да се узапти инициативата на църковните домашни събирания и така правителството да спечели контрол върху Църквата. Политическата намеса на правителството варира много от окръг до окръг. Била е използвана всяка форма на вмешателство, за да се установи контрол над домашните църкви, включително насилие, военно подтисничество, заплахи и обещания, но всичко това е било с ограничени резултати.

Водачите, които правят компромиси и са по-загрижени за това да удовлетворят правителствената политика, отколкото да се покорят на Господ Исус Христос.

Многото богобоязливи лидери и посветени християни да останат верни на Истината и да се боят от Бог повече, отколкото от човек.

Тринадесетте официално одобрени семинарии. Много от нещата, които се преподават там са марксистко ориентирани и либерални в теологията. Има 700 студенти, които се подготвят за служение, но не всички от тях имат призив от Господ. Между тях има висок процент на отказване и много от тях се занимават с административна работа вместо с пастирски служения. Молете се истинските вярващи между тях да не загубяг вярата си, но да бъдат привлечени по-близо до Исус въпреки негативните аспекти на тяхното обучение.

2. Домашното църковно движение е сърцето на истинската Църква на Китай. Неговата голяма сила е в слабостта.

Молете се за:

Неговото посвещение да проповядва Исус и то разпнат, каквато и да е цената и без компромиси. Липсата на Библии и поучаване в дълбочина, могат да попречат на това.

Неговата евангелизаторска насоченост. Свидетелстващи християни и пътуващи проповедници са пръснали Евангелието надлъж и шир, но много провинции, окръзи и градове са все още недостигнати. Въпреки това именно против този евангелизаторски дух са насочени властите. Молете се християните да бъдат смели за Исус и да осъществят на дело мисионерската си стратегия.

Неговите водачи. Някои от тях са стари ветерани, чието служение е започнало преди комунизма да дойде. Молете се те да могат да полагат теологическите основи за идващото поколение на млади лидери. Повечето от младите водачи са на възраст 20-30 години и наскоро повярвали. Молете се за правилния баланс между строгостта и свободата в лидерството.

Обучаването на лидерите. Знае се, че има няколко семинари, които се провеждат сред полето или в планината, където тайно се събират водачите за период от три месеца за общение, обучение и подготовка за служение.

Групите за изучаване на Библия в университетските селища, които се умножават от 1989 г. с участници: студенти, завършили и професори. Нови групи са били установени в над 12 града през 1991 г. Това има огромно значение за бъдещето, като нова трета вълна на растежа на Църквата в Китай. Молете се за здравината и растежа на тези групи.

3. Съживление и реакции. Големи обръщания към Господа през последните 15 години дълбоко засегнаха няколко провинции: Фуджиан, Джейянг, Ануй, Хенан и някои от етническите малцинства в Юннан. Молете се другите провинции да бъдат докоснати по същия начин. Врагът не е стоял без работа. Атаките са дошли чрез:

Фалшиви учения. Много нови необучени обръщенци лесно са паднали в доктринални крайности, извращения и грешки. Възникнали са най-различни екзотични култове и секти като: Ясния глас, Царицата на юга, Спасение чрез Знание и др. Молете се вярващите да бъдат проницателни и лидерите с мъдрост да коригират тези, които са се заблудили.

Гонения. Те идват на периоди и са били много жестоки по време на Културната революция. Повечето Библии са били изгорени, домовете на вярващите плячкосани, а самите вярващи - унижени и вкарани в затвори. Някои от тях са били убити. Молете се за закрила на тези християни, за техните семейства и техните нужди.

Най-недостигнатите в Китай

1. Китайците Хан, които са преобладаващата народностна група в Китай. Комунистическите партийни членове, чиито брой може би е около 50 милиона. Молете се Святият Дух да изобличи много от тях за техните грехове и нужда от Исус. Сред тях има много тайни вярващи. Въоръжените сили, които защитават тази комунистическа държава и които са около 3 милиона души, но много малко християни между тях. Големите градове. В някои от тях, които са в югоизточната част на страната има много християни, но други важни градове като Пекин, Тиянджин, Тайюан, Уанджоу и Шенянг имат много малко вярващи. Само в тези 5 града живеят 30 милиона души.

2. Автономните области. По-долу са изброени едни от най-многолюдните етнически малцинства, които са най-слабо евангелизирани:

Тибет. Население: 2200000 души. Тибет загуби своята независимост като теократична будистка държава през 1950 г., когато Китай завладя тяхната земя. Над 1 милион души може би загубиха своя живот в съпротивата срещу Китай, а други 100 хиляди бяха принудени да бягат, включително и духовния и политически лидер на тибетците Далай Лама. Те дълго са се съпротивлявали на всеки опит да им се занесе Евангелието. Молете се сегашните им страдания да станат причина за разчупване на демоничните окови, произтичащи от ламаистичния будизъм. Между тях има не повече от няколко вярващи и нито една църква. Молете се тези, на които Бог е говорил да бъдат мисионери там, безпроблемно да получават визи.

Уигурите Зизиджу. Те живеят в огромна област в Централна Азия, в която има пустини, планини и оазиси - населението е 15155000. През 30-те години между тях е имало вярващи, но чрез насилие и преследване църквите са били разрушени, а вярващите убити или разпръснати. Сега между Уигурите има само малцина християни. Молете се да се завърши и да се разпространява успешно Новия Завет, а също така и за успеха на филма "Исус".

Гуанджи Жуанг. Те са най-голямото малцинство в Китай. Години наред те са били пренебрегвани от християните, но през последното десетилетие са направени значителни опити да се достигнат чрез различни начини: радио, филма "Исус", лично свидетелстване и социални програми. Ефектът върху този будистко-анимистки народ е бил драматичен и сега там има бърз растеж на Църквата. Молете се за цялостното евангелизиране на Жуанг и за завършването на Новият Завет на техния език.

3. Други етнически малцинства. По изчисления процентът на християните между етническите малцинства е 1,6%, по-нисък, отколкото между китайците Хан. От 55-те официално признати етнически малцинства 28 са без църкви на вярващи. Някои от тях са абсолютно недостигнати, други имат висок процент християни. Молете се за:

Манчу - 9,8 милиона души. Между тях има не повече от 1000 вярващи. Сред християните по света се забелязва подновен интерес за тяхното евангелизиране.

Туджия (5,7 милиона - 0,2% християни), Донг (2,5 милиона души - 0,06% християни), Боуюе (2,5 милиона - 0,94% християни). Това са малцинства, които живеят в южните провинции и имат различна култура от тази на китайците Хан, но са на път да я загубят, както и да загубят езиците си. Въпреки че първите църкви са били основани преди век, те никога не са имали Писания на своя собствен език. Недостигнатите народи на Юнан - етнически малцинства, обхващащи 13 милиона души в 27 народностни групи без видима Църква - Дай, Накси, Блънг, Пуми, Ачанг, Нунг, Джино, Бенглуонг и Друнг. Молете се многото християни между народите на Лису (52% християни), Джингпо (46%), Ва (21%), Лаху (12%) да бъдат запалени от видението за тези недостигнати области и да занесат Евангелието там.

Недостигнатите народи в северните провинции. В следните народи няма църкви: будистите Ту, шаманистите Ксибе, Даур, Ороген, Хезджен, Евенки и др.

4.Преводът на Библията е една от най-важните задачи през следващите години. Молете се за националните и чуждите лингвисти, които сега работят върху 17 езика и искайте от Бог нови преводачи на други 60 езика, за които определено има нужда от Нов Завет и за други 59, където е възможно да има нужда.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна!

Един ден в живота ми

Нели Колева - Стара Загора

О, Господи на славата, ние идваме при Тебе сега и всичко, което чакаме е Твоето помазание, благословение и Твоето изливане на благодат. Докосни сърцата ни, Господи, отвори умовете ни и ни помогни да приемем това, което Ти имаш да ни кажеш.

Много благословена се чувствам, че съм и тази година между вас. Когато ме поканиха, аз имах много планове за това време, но знаех, че трябва да дойда. Господ ми бе говорил да ходя навсякъде, където ме поканят и да разказвам за Неговата милост и благост, изляни в живота ми.

Нямаше да има следа от мене, защото трябваше да бъда погребана и да съм пръст от пръстта. Но Господ е милостив, защото, когато наистина бе краят, Той ме видя. Той ме чу и извърши чудо! И ако Той го направи за мен, Той може да направи чудо и за всеки един, защото е любящ и не се влияе от човеци, но действа чрез нашата вяра в писаното Негово слово. И това е, което Го Докосва и раздвижва.

Когато бях много млада се омъжих. Имах дете и всичко вървеше добре. Бяхме християни и ходехме на църква. Независимо от това, че имахме трудно време като семейство, гонение, време без храна, съпругът ми бе уволняван отвсякъде, но ние се радвахме, че сме Божии деца. Докато внезапно аз започнах да усещам как ръцете и краката ми ставаха необикновено студени и как ме обземаше голяма слабост. Никога не пропускам да кажа и това много ме е насърчило (спомняте си за жената с кръвотечението)? И словото казва: Човек да не се хвали с богатството си, нито с мъдростта, или със силата си, но да се хвали само с това, гдето познава и разбира Господа. И Бог каза, че в това благоволи. Да го познаваме и да Го разбираме. И точно като тази жена, която бе дала всичко... А богатството може ли да помогне на някой, когато той умира от неизлечима болест? Може ли? Ами мъдростта ни и силата ни могат ли да ни помогнат, ако сега си чул от лекарите: "неизлечима болест", разбирам тази жена. Тя един ден чува, че Исус Христос от Назарет минава И си казва: "Ако само Го докосна, ще бъда изцелена!" И ние точно като нея се нуждаем да се докоснем до Исус. Нека да се докоснем до Него и да не Го Пуснем, докато не ни благослови! Така ще познаем Истината и Тя ще ни направи свободни. Тогава аз се нуждаех от истината. Бях вярваща, когато започнаха да се проявяват симптомите на заболяването: слабост и двойно виждане и нищо не можех да усещам и така аз припаднах и ме закараха в болницата. Започна кошмарът:изследвания след изследвания, докато чух диагнозата множествена склероза - MS.

По време на боледуването ми се роди вторият ми син. Той често ми казва: "Мамо говори повече и повече за това, за да разберат хората, защото сега, като те гледат, те дори и не могат да си представят какво е било". Но аз повече обичам да разказвам за Словото, което дойде до мен в това време и ми помогна да оздравея. Затова няма да ви разказвам за тези неща с подробности - как лазех до чашата с вода. Всички знаете какво е когато нямате помощ и надежда отникъде. И слава на Господа, че Той никога не ни забравя. Така стигнах до първа група с придружител и от многото хидрокортизони имунната ми система бе срината и получих инфекция на кръвта с много висока температура и втрисане. Първото нещо, което ние като християни правим, е да отворим Библията. И аз направих така. Прочетох само един стих, който бе много силен и ми говореше нещо. Изпаднах след това в тежко състояние и ме бяха върнали от болницата в безнадеждно състояние. Минаваха дните и понякога си отварях очите и гледам как брат ми е седнал и плаче, или някой друг... Винаги съм благодарна за Един ден в живота ни. Първо, че Един ден ние срещнахме Исус. И винаги има в живота ни Един ден. И така Един ден си отворих очите и казах: "Татко аз виждам, че умирам, но това ли е краят? Така ли трябваше да свърши животът ми? Сина ми е малък, а Ти Татко не можеш ли да направиш нещо за мен? Лекарите не ми помогнаха, но Ти не можеш ли? Ти все още Си тук!" И изведнъж си спомних, че прочетох нещо от Библията преди да отида в болницата и беше много силно, и бе нещо много добро! Винаги съм го казвала и вярвам, че до мен имаше ангел, който отвори Библията там на същото място.

Исая, 43:13. "Защото Аз Господ Твоя Бог, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се! Аз ще ти помогна!"

Разбирате ли? Той е винаги с нас. Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо да отидем в болницата и да приемем лекарства и лекарска помощ. Но аз ви говоря за случай, когато отидете и ви кажат: "Вземете си я вкъщи, ние нищо не можем да направим". Но Той, великият е там и Той е искал да ми каже: "Ти няма да намериш помощ никъде, но не бой се, Аз ще ти помогна!" И разбрах как Бог е протягъл ръката Си, защото се казва: "Аз подкрепям десницата ти!" Не ми беше много лесно да разбера колко е голяма ръката Му, колко е силен, може ли и MS да изцели? Отново Бог ми даде Слово:

"Кой е премерил водите в шепата си? Кой е премерил? А колко вода можеш да държиш в шепата си?" Това е много силно и затова го споделям с вас, защото това донесе моето изцеление, та да видя колко е силна и голяма Неговата ръка. Освен това се казва: "Врязъл Съм те в дланите на ръцете Си!" Не само си написан, но си врязан и никой никога неможе да ти изтрие името, то е на дланите Му. Друг е въпросът един ден, когато отидем на небето и когато се отвори Книгата на живота, сигурно ще има имена, които са врязани в дланта на Отец, но други ще липсват там, защото за да съм записан в Книгата на живота, зависи от моето решение - моят подпис. Трябва да му кажеш, че приемаш Исус за твой личен Господ и спасител и да повярваш. Тогава можах да разбера колко е голяма ръката Му и инфекцията си отиде, просто си отиде... Но имаше борба: молехме се и викахме към Господа, трябваше да устоявам в това. Лекарите бяха изумени! Но дявола продължаваше да сипе лъжите си: "Е, това може да си отиде, но MS не може". И ставаше все по-зле и по-зле. Докато накрая и сърцето ми бе също засегнато и аз повярвах, че това наистина е краят. Вече бях наредила всичко, за това след смъртта ми и, кое как да бъде...

Но отново имаше Един ден в живота ми, получих една книжка, която бе пълна с Божието слово. Божието слово, което прави всичко. Нейният автор беше Кенет Хеген и беше преведена от един брат от Пловдив, който ми я прати. Бях казала, че повече никой не искам да ми говори за изцеление. Може да идвате, да общувате с мен, но дотук. Ако Бог искаше, Той щеше да ме изцели. Те решили, като нищо друго не могат да сторят, да ми изпратят книжката. А заглавието й беше "Властта на вярващия" Казах си: "Ами добре, в нея няма да пише за изцеление". но като започнах да чета, първото нещо, което разбрах, че молитвата на ап. Павел за Ефесяните е от Святия Дух и има същата сила и за мен. И започнах да викам както пишеше там: "Дано Бог на моя Господ Исус Христос, славният Отец, ми даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го позная; да просвети очите на сърцето ми, за да позная (вижте какво) каква е надеждата, към която ме призовава; какво е богатството ми между светиите на славното от Него наследство; и каква е силата Му към нас, вярващите; същата сила, която подейства, която въскреси Христос от мъртвите. Тя е дадена за нас, вярващите. Амин"! После в 3 гл. "...да познаем любовта с четирите измерения и да бъда вкоренена в любовта на Исус". Любовта, която никое знание не може да обгърне. Няма знание на земята, което да може да обясни любовта на Исус Христос на кръста.

Колкото повече се молех, идваха откровения, които Бог ми дава и досега. И това е само за Негова слава, защото всичко е от Него и за Него. Така очите ми се отвориха и започнах да виждам неща в Библията, които никога не съм виждала преди.

Йоан, 10:10. "крадецът идва да открадне; да заколи; и да погуби, но Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате изобилно." А моята реакция можете ли да отгатнете каква беше? Оооо! Как и аз да имам изобилен живот? Ама аз си умирам Исусе. Започнах да плача, да мърморя и да се оплаквам. И продължавах, и продължавах: "Ама, Ти, Господи, не виждаш ли мускулите ми? Вече се влача по земята и нямам сила". Тогава детето ми, уплашено до смърт не можеше да си дойде от училище, защото много пъти пред него получавах сърдечни кризи и то ме е виждало почти мъртва и като се е връщал от училище обикалял в коридора с часове и плачел да чуе шум, понеже толкова се страхувал, че ако отключи, може да намери майка си мъртва. И това всичкото всеки път го казвах на Исус, за да види какво е положението. Докато един ден спрях. И не сте ли благодарни, че понякога спираме да мърморим и да се оплакваме?

В пустинята се стои дотогава, докато спрем да мърморим. Ако израилтяните бяха спрели по-рано да се оплакват и мърморят, може би щяха да влязат в обещаната земя по-рано. И когато спрях, толкова ясно чух: "прочети отново". "Крадецът дявол идва с тази цел, да открадне, да заколи и погуби, но Аз дойдох и отидох на кръста за тебе; Аз отидох там и вместо наказанието, което ти трябваше да изтърпиш, ти дадох Моя мир; вместо смъртта, в която ти трябваше да умреш, Аз умрях, за да ти дам вечен живот; тая болест Аз я понесох и тя дойде върху Моето тяло и Аз ти дадох Моето здраве; вместо твоята слабост и немощ, Аз ти дадох Моята сила, защото Аз бях слаб заради теб. На кръста ти дадох кръвта Си и до капка я пролях и ти дадох името Си, оставих ти словото Си. И знаете ли какво стана? В един миг очите на моето сърце се просветиха и отвориха. Можах да видя делото на кръста. Можах да видя това, което е казано. Тогава сърцето ми беше изпълнено с вяра, не само с надежда. Когато надеждата, която сме имали в нещо умре, се ражда дух на скръб, на мъка. Но вярата растеше и започнах да изговарям Словото. Казвах: "В раните на Исус аз съм изцелена." (1 Петр. 2:24). Продължавах всеки ден. Преди, като говорех по телефона, за да помоля някой да ми помогне с нещо, аз по половин час плачех, правех си самосъжалително парти. Но сега, като ми се налагаше за нещо, казвах: "Сега отиди и ми купи това, но другия път искам да знаеш, че аз ще отида до магазина". Така говорех и в църква, че следващия път ще отида пеш и реакцията беше: "Горката Нели, за толкова години и умът й е засегнат". Сериозна съм. Това казваха. А знаете ли какво се случва, какво става, като говорим Словото на Бога? Усетих Го, видях Го как То минава през небето, отива до ангелите, които повтарят: "Нели е изцелена, Нели е изцелена!" И Исус отива при Отец и казва: "Виж Моите рани, те са за нея, за да бъде тя изцелена". И Той казва: "Така е!" И знаете ли какво се случи? Минаха се няколко месеца, през които не спрях ден и нощ, на който и да е му казвах: "Няма значение какво вие виждате, аз ще ходя".

Понякога много благодарях, че поне до балкона мога да стигам, но разбрах, че Исус иска да даде в пълнота, а не само... О, благодаря Ти, че си движа пръсчето и достатъчно. Но съвсем не е така. Той е готов да даде съвършено здраве. Така чрез ситуации и пристъпи идваха лъжите на дявола: "сега ще лежиш, защото искаш да ходиш и навън сама... Аз се "смирявах", но с ненужно за Бог смирение и Неговото словоме издигна на канарата Христос. Словото не се връща празно, но върши волята на Бога и благоуспява там, където Го изпраща и когато стигне до Него, извършва делото си.

Беше Май и лежах на леглото. Имах толкова мир и упование. Сърцето ми беше радостно. В това време вратата беше заключена. Усетих лек ветрец, който подухна към мен и някой застана до мен. Винаги, когато го разказвам отново, усещам същото. Исус постави ръка на главата ми. Така започна - като топло олио се разливаше върху мен. Светлина нахлуваше в мен и ми ставаше леко. Парализираните ми клетки се съживяваха и се обновяваха. Всичките системи в организма ми бяха съвършено изцелени. Исус ме докосна с творческата Си сила. И аз можах да стана и коленичих пред леглото и най-напред си дигнах ръцете. Това, което никога преди не можеше да се случи - винаги съм си мислила дали аз бях на небето или небето беше слязло при мен, не знам, но знам, че Неговото присъствие и ангелите бяха изпълнили жилището ми. Тръгнах в стаята, хвалейки моя Господ, близо до огледалото и първото нещо, което чух отново: "Я се погледни, защо се радваш? Няма никаква причина". Аз се погледнах и това беше факт, освен, че лицето ми светеше, мускулите не бяха се изпълнили за един миг. Но аз имах избор в какво да повярвам. Дали в това, което виждам и да се съглася с дявола, че нищо не се е случило. Да се върна в леглото и да се предам на смъртта или да го отхвърля и да погледна с очите на вярата. Аз избрах второто и му казах: "Аа, не, не, аз вече няма да ти вярвам на лъжите... Защото преди ти да се опитваш да ме лъжеш, Исус дойде и ме докосна, и Той ще въстанови всичко в мен до край".

Приятели, ние трябва да устояваме. Понякога много е лесно да получим изцеление, но устояването е по-трудното. Поне аз минах през това. Същата вечер, когато се прибра съпругът ми, аз го посрещнах облечена, а не по нощница и седнала, а не лежаща в леглото. Очаквах, като си дойде, да види, че съм изцелена и да започнат радостите, обаче не. Той влиза ядосан и намръщен. Попитах го какво има? Той ми отговори: "Абе как какво има, отидох да ти взема пенсията и казаха, че са ти взели картона и че няма да ти дадат пенсията, а пък тези пари ми трябваха много". А аз му казах: "Ама това изобщо не е грешка! Исус знаеше, че точно днес ще бъда изцелена и аз нямам нужда повече от пенсия!!!" И той милият ме погледна и каза: "Всички приказват, че не си наред, ама явно е така". Седна близо до мен и ми каза: "слушай, това е сериозно, недей изобщо да говориш така, защото хората ще ти се смеят. Ами ти, ако си изцелена, ще трябва да работиш, трябва да можеш да ходиш". Тогава извиках възмутена: "Ама пък ти изобщо не можеш да ме уплашиш, аз съм здрава, ще ходя и ще работя, защото Исус ме изцели. Не разбираш ли?"

Съпругът ми един месец не можа да повярва, че съм изцелена. Затова ви казвам, че устояването е много по-сериозно и то иска повече сила.

Веднаж, когато отидох на магазина, защото толкова се молех да ходя поне до магазина. Като излизах - насреща ми участъковата ми сестра. Щеше да влиза в магазина, но като ме видя се стъписа изненадана и извика: "Ама, Нели!!!" Помисли изглежда, че вижда дух. Уплаши се дотолкова, че не влезе в магазина. А аз извиках: "Аз съм здраваааа и не получавам пенсия..."

Господ е сила на живота ми. (Притчи, 4:20-22). Словото да се не отдалечава от очите ти и Моите думи са живот и здраве за цялото ти тяло за тези, които ги намерят. Разбирате ли? За тези, които ги намерят. Това означава, че понякога не ги намираме. Когато говорим, ние имаме свидетел, с който се съгласяваме искаме ли, или не искаме. Знаете какво казва Бог в 2 зак. "Ето викам днес небето и земята за свидетели против тебе, че поставих благословение и проклятие; смърт и живот, обаче Бог казва изберете живота, за да можете вие и и децата ви да живеят". Исус казва, че от устата на двама и трима свидетели се подтвърждава всяко слово. Винаги на словото има опонент "В раните на Исус аз съм изцелена", а от другата страна - няма да стане. Това е MS. Избираш с кого да се съгласиш. Като се съгласиш със словото и цялото небе ти отговаря: Амин! Ако се поддадеш на сатана, идват демоните и правят всичко възможно да не получиш изцелението. Изборът е твой. Ние го побеждаваме чрез кръвта на агнето и чрез силата на нашето свидетелство. И ако изберем словото на нашето свидетелство в съгласие с Неговото слово, тогава винаги и небето е в съгласие с нас. Да бъдем внимателни, когато говорим, отговорът Амин да е на небето, а не на дявола и неговите демони. Вярвам, че сте благословени, защото това е истината. Аз също съм благословена, защото мога да споделя всичко това с вас.

"Аз ще живея, и ще разказвам делата Господни."
Чрез вашите дарения издаваме списание Благодат. Благодарим на всички. Бог ще възнагради щедростта ви.
Сметка в лева: 1041526618

Сметка в долари: 1141526611

Банков код: 62176244

Булбанк АД