Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Фондация Християнски център

за хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Керанка Милушева

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и New international version.

Издава се на Брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрителнозатруднени.

Изданието се финансира чрез доброволни дарения.
Адрес:

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

Тел./факс: (032)68-20-55; (032)83-92-89

GSM: 098-620-156

E-mail: grace@bul.evro.net

От редакцията.......................................................3

С божието слово /псалми/....................................4

По-близо до Исус.................................................11

Различни, но в хармония.....................................16

Светлина за пътеката ми.....................................25

Химни за Господа.................................................32

Новини и свидетелства........................................34

В библиотеката на ХЦХУ “Благодат”..................39

Да се молим заедно..............................................39

Извинение

Стефка Стойчева - отговорен редактор

Матей 11 28)

Една година вече Исус ви кани чрез служителите Си от редакционния съвет на списание "Благодат". Да дойдете и да пиете от живата вода на Божието слово. Една година ние сме проводници на Неговата безусловна любов към всички вас. Ако тази любов е докоснала нечие сърце, потърсете ни и ни кажете да се зарадваме и да ви насочим по-нататък. С уроците, които публикуваме, искаме да ви помогнем да се приближите до Спасителя. Да усетите присъствието Му близо до себе си и да поискате да останете с Него завинаги. Елате при Исус.
Стефка Стойчева и редактори

С Божието слово

Псалми

(продължение)
ПСАЛМ 21

1. (По слав. 20). /За първия певец. Давидов псалм/

Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!

2.Изпълнил си желанието на сърцето му; И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).

3.Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.

4.Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.

5.Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;

6.Защото си го поставил да бъде за благословение до века; Развеселил си го с радост в присъствието Си;

7.Защото царят уповава на Господа; И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.

8.Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.

9.Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ; Господ ще ги погълне с гнева Си; И огън ще ги изгори.

10.Ще изтребиш плода им от земята; И потомството им измежду човешките чада.

11.Защото, при все че намислиха злоба против Тебе; При все, че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,

12.Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.

13.Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
ПСАЛМ 22

1.(По слав. 21). /За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалм/

Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2.Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3.Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4.На Тебе уповаваха бащите ни; Уповаваха, и Ти ги избави,

5.Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6.А аз съм червей, а не човек; Укоряван от човеци, и презиран от людете.

7.Всички, които ме гледат, ругаят ме; Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8.Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9.Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10.На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11.Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12.Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме обкръжиха.

13.Отвориха срещу мене устата си; Като лъв, който граби и реве.

14.Разлях се като вода; И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък; Разтопява се всред вътрешностите ми.

15.Силата ми изсъхна като черепка; И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16.Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме обкръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.17.Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18.Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребий.

19.Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20.Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21.Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22.Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23.Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24.Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25.От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26.Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27.Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;28.Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29.Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30.Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31.Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.


ПСАЛМ 23

1.(По слав. 22). /Давидов псалм/

Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

2.На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

3.Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

4.Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

5.Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

6.Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея завинаги в дома Господен.

1.(По слав. 23). /Давидов псалм/

Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;

2.Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.

3.Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?

4.Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.

5.Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.

6.Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).

7.Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

8.Кой е Тоя Цар на славата? Господ, могъщият и силният, Господ, силният на бой.

9.Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

10.Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).

1.(По слав. 24). /Давидов псалм. По Еврейски, азбучен псалм/

Към Тебе,Господи, издигам душата си.

2.Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.

3.Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.

4.Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.

5.Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

6.Помни, Господи, благите Си милости; И милосърдията Си, защото са от века.

7.Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.

8.Господ е благ и праведен; Затова ще научи грешните на пътя Си.

9.Ще води кротките с правда; И ще научи кротките на пътя Си.

10.Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.

11.Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.

12.Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.

13.Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.

14.Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят; И ще им покаже завета Си.

15.Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.

16.Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.

17.Облекчи скърбите на сърцето ми; Извади ме из утесненията ми.

18.Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.

19.Виж неприятелите ми, защото са много; И с люта ненавист ме мразят.

20.Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.

21.Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.

22.Боже, избави Израиля От всичките му беди.

от Джон и Изабел Селфридж

превод от английски Стефка Стойчева

Ключов стих: "Предайте себе си на Бога" Римляни 6 13

Да бъдеш новороден е чудно нещо, както видяхме в последния урок. Каква огромна радост идва в сърцата ни, когато узнаем, че сме Божии деца и че нов Дух се е родил в нас. Нашето влечение и любов към греха изчезват и вместо тях идва желанието ни за святи неща. Когато това стане, не трябва да седнем със скръстени ръце, а трябва да решим какви деца ще бъдем. Да се стремим да станем най-добрите деца по възможност и да служим на Бога с цялото си сърце като виждаме, че Той ни е дал тази голяма привилегия да станем членове на Неговото семейство. Бог се натъжава много, когато вижда децата Му да Му се покоряват с половин сърце. В Откровение 3 15-16 се казва: "Аз зная делата, които ти вършиш и това, че си нито студен нито горещ и затова ще те избълвам от устата си." Бог не иска децата Му да са такива. Той иска да ни изпълва с святия Си дух и да Го обичаме с цялото си сърце. Но за да може да стане това трябва да сме предали себе си изцяло на Него. Това означава посвещението.

Ние научихме вече, че преди да се родим отново, трябва да се покаем искрено и да поискаме да живеем нов живот по правилата на Бога. Сега ще научим, че преди Бог да ни изпълни с Святия Си Дух, трябва да Му се посветим изцяло. Когато бяхме грешници, ние не можехме да предложим нищо на Бог, защото сърцата ни бяха пълни с грешни неща. Мразехме Бог и Неговите святи пътища.

Например ако някой човек не харесва шефа си и не му се подчинява, вършейки от омраза много неща против него, какво ще направи когато го заведат да отговаря пред него? Би ли приел шефа му нещо от него като знае, че този човек го мрази и му дава подаръци само за да намали наказанието си? Не, истинският шеф няма да направи така. Преди всичко, човекът трябва да му каже, че съжалява за грешните неща, които е извършил и да помоли да му бъде простено. А ако се покае истински и вече не мрази шефа си, тогава ще го заобича, ще отделя повече от времето и средствата си да му служи. И всичко ще посвети на него.

Когато се покаем, се отказваме от грешните неща от сатана и молим Бог да ни прости за омразата и непокорството. А когато Му се посветим, се отказваме от добрите неща от Бог като любящи и покорни деца и търсим Неговото най-добро за нас. Покаянието е обръщане от нашите грехове, а посвещението е отричане от самите нас. Какво означава да се отречем от себе си? На първо място - да предадем тялото си изцяло на Бога (Римляни 12 1-2). Когато Исус беше в този свят, той имаше физическо тяло, в което живееше. Сега след Него, на земята е Святият Дух, а той няма физическо тяло. Ето защо Той има нужда от нашите тела. за да Му бъдат храм и дом (1Коринтяни 3 16). Желаем ли да предадем телата си изцяло на Него, както бихме предоставили собствената си къща на близък приятел? Някои хора предават само една стая от сърцата си на Святия Дух, а другите запазват за себе си. Това показва, че те не обичат Исус с цялото си сърце. Ако нашите сърца са предадени изцяло на Него, Той ни изпълва с Святия Си Дух (Римляни 5 5) и тогава всички части на нашите тела са Негови. Нашият език ще говори само думите, които Той иска, и нозете ни ще ходят само там, където Той ни праща.

Веднаж един човек даде на Бога различни подаръци - една брадва, едно одеяло и един кон, но не се чувстваше щастлив. Едва когато предаде себе си изцяло на Исус, сърцето му беше изпълнено с радост. Когато предадем телата си изцяло на Исус, ние се грижим за тях като за Негови храмове. Тогава се отдалечаваме от нещата, които замърсяват храма (телата ни) на Бога (Матей 16 24 и 1Коринтяни 3 17). Трябва да се храним само с неща, които правят телата ни силни (Притчи 25 16 и 1Коринтяни 9 27) и да избягваме нещата, които увреждат телата ни. Например в тютюна се съдържат 19 отровни вещества. Хората, които пушат цигари или смъркат енфие, свикват с тези отрови и не се разболяват веднага, но отровите постепенно отслабват организма им. Според медицината, хората които пушат са достъпни за осемдесет болести повече от тези, които не пушат. Последователите на Исус не биха искали да допуснат отрови в организма си. Бирата и другите силни питиета също трябва да се избягват от тези, които са предали телата си на Святия Дух (Притчи 23 20, 32 и Ефесяни 5 18). Но както е добре да сме внимателни с нещата, които ядем и пием, така е добре да сме внимателни и с нещата които носим. Святият Дух иска Неговия дом (нашето тяло) да има небесна красота, а Не да акцентираме вниманието си върху гримирането и бижутата. Желанието ни да е да излъчваме образа на Исус. Често виждаме хора, които идват на църква облечени и декорирани да се оглеждат дали другите ще ги забележат. Това отклонява умовете на хората от Господа и предизвиква ревност у другите, които не могат да се обличат толкова добре. Освен телата си, добре би било да предаваме и всичко, което имаме на Святия Дух. Човек, който е посветен, дава и от своите пари на Бога охотно, според 2.Коринтяни 9 7. Той с желание отделя от заплатата си всяка седмица или месец за Бога. Така казва и Павел на коринтяните да правят (1Коринтяни 16 2). Църковните членове, на които им се свиди да дават приноси, не са посветили всичко на Бога. Когато предаваме парите си на Бог, това е една причина да не ги харчим за безполезни (вредни) неща. Както пише в Исая 55 2 "Защо харчите парите си за неща, които не са хляб?"

Последователите на Исус не пилеят времето си. Те искат от Бог да им показва как да го използват за Него и Не го губят в празни приказки (Ефесяни 5 16). Ако сме посветени християни, ще обичаме Исус повече от приятелите и роднините си и ще Го следваме дори и ако те не са съгласни (Лука 14 26). Думата мразя в този стих означава, че трябва да ги обичаме по-малко отколкото обичаме Исус.

Когато сме предали себе си изцяло на Бог по този начин, тогава ще видим че Той ни изпълва със Святия Си Дух, но това ще бъде темата на следващия ни библейски урок.


Да прочетем заедно
Различни но в хармония

от сп. "Божия любов"
Роберто Хил е основател на гръцкия библейски институт в Атина. Той е преподавател, съветник и библейски учител.

Неотдавна нашата дъщеря Ребека участва в един семинар за различните видове характери и след това ни каза: Татко, аз едва сега разбрах факта, че нашето петчленно семейство сме четири различни вида темперамент. Сама не проумявам как се разбирате. Ти и майка ми напълно се различавате от мен. Аз и брат ми мислим съвсем по различен начин. И мога да кажа, че само Бог ни дава благодат да съществуваме заедно като семейство.

И наистина, аз съм затворен в себе си човек, а жена ми обича да общува с другите. Когато се намирам между много хора аз се уморявам и след това се нуждая от усамотяване и спокойствие, за да си отпочина и концентрирам мислите си. Но когато моята съпруга е уморена, събери я с много хора и тя ще си почива. Различията между нас пораждат недоразумения у дома. Идвам си от работа уморен, а жена ми предлага да отидем и да посетим някое семейство, което е в нужда или да участваме в евангелизация. Тогава се чувствам толкова грешен, защото аз просто искам да седна и почета някоя книга. Така ни е създал Бог. Какво да направим?

Пасторът на голяма църква свидетелствал веднъж, че семинарът му е помогнал за първи път да разбере, че между него и съпругата му има различия. И каза: Сега разбрах, че жена ми не е труден човек, а просто е с различен от моя характер.

От друга църква един презвитер разказа случилото се с него: за първи път разбрах и мога да обичам себе си сега, защото винаги си мислех, че това, което съм, нищо не струва. Проповедникът е с динамичен характер. Исках и аз да съм като него, но не можех. Гледам как жена ми силно се изразява. Виждах динамичността на другите, а аз? Но Бог знае, защо и как е създал всеки един от нас.Разбрах това защо?

Всеки от нас има и силни страни и слабости в своя характер.

Четири са основните групи темпераменти, които съществуват, и в които преобладаващо се намира всеки един от нас.

Аналитик или меланхолик, властващ или още холерик; стабилен или още флегматик; въздействащ или още клематикос на гръцки.

Аналитикът и стабилният поемат инициативата и са коректори на това, което другите предприемат. А въздействащият и властващият поемат инициативата и действат. Личностите във всички тези четири групи темпераменти или се интересуват за идеите или разликата. Аналитикът и властващият се интересуват от работата. Стабилният и въздействащият се концентрират повече в хората. Този, който поема инициативата и се интересува от работата е властващият. Аналитик беше Йоан Кръстител. Такъв беше и апостол Йоан. Хора, които мислят в дълбочина. Много пъти хората, които създават и творят са хора, които се концентрират дълбоко и обмислят. Дава им се някаква идея, те я поемат и я реалибитират в киното. Съпругата на единия е много чувствителна към хората, тя ги разбира. А аз разбирам повече от нещата, които са свързани с идеи. Един пример: С някоя семейна двойка седят и разговарят. И когато те си тръгнат жена ми казва: Усети ли колко я боли тази жена? А аз отговарям: Така ли? Боли ли я! Съпругата ми се удивява. Ти не го ли разбра? Та болката й беше изписана на лицето й. И наистина, когато тя ми обясни по-подробно аз разбирам, че е имала болка.

Мария, моята съпруга е различна от мен. В началото на нашия брак в продължение на години имахме проблеми помежду си, защото жена ми искаше да ме направи такъв, каквато е тя. А аз съответно исках обратното, тя да стане като мен. Ако искаш да развалиш брака си, опитай се да направиш другия като себе си.

Когато жената е по-общителна, а мъжът е мълчалив. На него му харесва, че жената е динамична и се радва, че е женен за нея. Те се допълват един друг.

Друг случай: Едно момиче израснало в дом, когато няма много финанси и се научава да пести. Един ден то се запознава с момче, което не се притеснява да изразходва много пари. Момичето се радва и си казва: Не трябва да съм така стисната. Женят се. Но тук се крие една друга тайна на брака. Това, което в началото привлича по-късно си остава проблем. Тихия спокоен мъж, на когото се е харесвала динамичността на неговата жена сега е в трудност. Тя иска да тича, а пък той й се гневи, недоволства. Ти защо все тичаш и бързаш? А аз искам да седна. А жената, която умее да си прави сметката може да каже на мъжа, който пилее щедро парите, на което отначало и тя самата се е радвала: "ти не мислиш за децата! Ако утре се разболеят какво ще правя? Трябва да пестя." Намира и някой стих от Библията в подкрепа на своите думи: "Виждаш ли, трябва да си внимателен."

Проблемите помежду ни съвсем не винаги са духовна тема. Просто по различен начин възприемаме нещата и трябва да се учим как да живеем в разбирателство с другите.

Хората във всяка църква са с различни темпераменти. Едни са много динамични, убедително изразяват своето мнение по дадена тема и казват: "Така стоят нещата." Съществуват обаче и други, които изразяват съмнения: "не е толкова лесно и просто." Аналитикът пък постъпва много внимателно - не поема много инициативи и обсъжда действията на останалите. Властващият ще каже пет неща, които може да не знае много добре, но хората го слушат и го подкрепят. Аналитикът отстрани преценява, че нещата не са точно така, както го казва властващия. Притеснява се в сърцето си и го обсъжда И това е една от слабостите на този характер, към който принадлежа и аз. Но след това властващият казва: "Този там защо седи? Той трябва да тича." Понеже не е разбрал какъв темперамент е въпросния човек. Въздействащият поема инициативата, когато се касае за хората и е много общителен. Когато един въздействащ е женен за аналитик изследването оценява, че това, което казва въздействащият са повърхностни неща и му заявява: "Ти си човек на чувствата, а не трябва да се действа чрез чувствата, а с ума." Често в други ситуации аналитикът е сух и казва на въздействащия: "Не си сериозен." На което въздействащият отговаря: "Ти не правиш нищо. Само седиш със своите книги и мислиш."

Стабилният също е насочен към хората, а не към идеите, но не поема инициативата. Просто ще последва другите.

Обикновено имаме един научен тест, който всеки може да премине, за да се види в коя от четирите групи характери спада. Някои днес са се ориентирали към коя категория принадлежат. Преди моята дъщеря да попълни този тест, аз разбрах в коя категория е тя. Може да го разберем като наблюдаваме хората. И още нещо важно, всяка силна страна може да стане слабост. Мисля, че всички ще се съгласим, че е добро да бъдеш лидер; да поемаш инициативата; да бъдеш икономичен; да плачеш с този, който плаче. Но динамичният може да забрави после как се чувства другия. Икономичният може да стане толкова стиснат, че да не може и стотинка да се измъкне от него. Съчувстващият може да допусне проблемите на другия да станат негови собствени. Дисциплината може да стане мания. Съчувствието към болката на другия може да отиде в старост. Ако си лекар и те боли с всеки болен ще получиш нервна криза. Лекарят и сестрата трябва да имат една по-голяма твърдост.

На аналитика положителни - анализиращ, съвършен, малко думи, добросъвестен, предан, чувствителен, идеалист, самопожертвувателен, дисциплиниран.

Отрицателни: лошо настроение, отрицател, критичен, теоретичен, непреклонен, придържане към закона, лесно нараним, себеконцентричен, отмъстителен, необщителен, мнителен.

На властващия - положителни: Решителен, със силна воля, независим, производителен, непоколебим, практичен, гледащ напред, смел, убедителен, лидер.

Отрицателни: Сух, безчувствен, непрощаващ, настойчив, горд, самодоволен, нарочни действия, предубеден.

На стабилния - положителни: спокоен, тих, приятен, дипломат, организиран, достоен за доверие, поддържащ, практичен, мислещ лидер.

Отрицателни: немотивиран, безразличен, мързелив, наблюдател, себеконцентричен, вкиснат, отбраняващ се, нерешителен, уплашен.

На въздействащия - положителни: интересува се от другите, даровит, смиляващ се, топъл, приятелски настроен, изразителен, отзоваващ се, разговорлив, ентусиаст, гостоприемен, щедър.

Отрицателни: недисциплиниран, неспокоен, неорганизиран, не е за доверие, крещящ, себеконцентричен, преувеличава, несигурен, слаба воля.

Подходящи професии

За аналитика: в сферата на счетоводния бизнес, художник, музикант, откривател, философ, лекар, пилот.

За властващия: гражданска война. Лидер, бизнесмен, производител, строителен предприемач.

За стабилния: в кафе или шах клуб. Дипломат, счетоводител, учител, техник.

За въздействащия: артстил. Артист, политик, продавач, говорител.

Когато се съберат четирима аналитици се получава счетоводен бизнес или адвокатско бюро, защото аналитиците обичат подробностите и ако съпругата е аналитичка може да имате семеен живот с много дисциплина. В същото време детето ви може да е по характер въздействащо. Да е с по-свободно поведение и принудено да живее в по-строга дисциплина, да се разбунтува срещу нея.

Ако имаме двама властващи - единият нарежда: "така ще стане." Другия също казва как да стане.

Когато се съберат четирима властващи става гражданска война.

Когато на едно място имаме събрани четирима въздействащи ще се получи голямо парти. А когато и четиримата са стабилни те ще си седят и ще си обсъждат на семинар като този. Може да блеснат някои видове характери. Единият го проследява и казва: "Добър семинар нали?" Другият не е толкова ентусиазиран: "ще трябва да прегледам тези записки, нещо не е съвсем добре." Трети ентусиазирано откликва: "чудесно е. Трябва да имаме повече такива събрания. Ще отида при жената с книгите и ще си купя от всички книги и касети". Но четвъртия премърморва: "Добре, сега научихме някои неща и какво от това? Ще се приберем на същия ден при същите хора."

Различните хора в еднаква ситуация действат различно. В това няма нищо обезпокоително. Лошото е когато не приемаме другия и нямаме открито отношение към него.

Но в Христа сме едно тяло и трябва да се сработваме. Окото не може да каже на пръста, понеже не си око не си ми нужно. Често всички искаме да бъдем уста или всички да бъдем ум, сърце, ръце, пръсти, но не е възможно. Бог употребява хората от всички видове характери.

Ако имаме една група за евангелизация всеки от различните видове темпераменти може да допринесе за общия успех. Някои имат нови идеи и гледат останалите. Други са чувствителни към нуждите на хората. "Аз немога да правя евангелизация. Аз съм нов вярващ." - Споделя някой. А властващият не разбира как се чувства първия и казва: "Нали си християнин какво повече? Да тръгваме. Не е ли извършил Бог велико дело в твоя живот? За него ще разкажеш." Горкият тръгва. Какво да прави. Тази група има нужда от хора, които да помислят какво ще се говори. Може да бъде написана някоя брошура на хубав разбираем език. Също има нужда да се помисли, къде ще бъдат насочени хората след евангелизацията. Властващия не мисли за такива неща. По някой път като погледне назад установява, че никой не го следва, понеже другите са се притеснили какво ще се случи в крайна сметка.

Флегматикът може да има много хубави идеи и никога нищо да не направи, защото няма подходяща подготовка и програма. Не са налице брошури. Опасява се, че хората няма да им обърнат внимание и няма да ги приемат. Призовава: "Да се помолим." Изглежда много духовен, но понякога е само израз на слабост.

Светлина за пътеката ми

За самоконтрола

Дали разрешението на един конфликт се постига чрез насилие или чрез устояване в принципите на Бога. Има хора за които насилието е единствения начин. Обаче те ще бъдат жестоко разочаровани, защото Само в един измислен свят "лошите" хора стават покорни и добри след като ги победят или набият. В реалния свят тези хора стават отмъстителни, изпълнени с омраза и горчивина и за съжаление понякога стават победители. Истинският човек не урежда проблемите си с юмруци - той се владее. Не действа под натиска на импулси, чувства и желания, без преди това да обмисли дали постъпките му са правилни - да ги сравни с Божието слово. Не се поддава на натиска на яростта и гнева. Гнева сам по себе си не е грешен. Сам Исус даде израз на гнева си в няколко случая. Допустимо е да се разгневим, когато станем свидетели на извършена неправда спрямо невинен човек или наблюдаваме действия, подтикнати от злоба или омраза. Можем да се гневим и по повод на неправда, извършена към нас, но в Библията има предупреждения че не трябва слънцето да залезе в нашия гняв. Ефесяни 4:26. Иначе казано не трябва да раздухваме огъня на нашите противоречия с другия човек, но да уреждаме споровете сикато търсим мир с него. Трябва да отхвърляме яростта преди тя да ни е нанесла повече вреди от самия проблем.

Някои хора загубват контрол над поведението си. Те се палят много бързо "бушонът им гори лесно" - биха казали те, но всъшност проблемът им е в липсата на самодисциплина и самоконтрол, които са необходими, за да преценят правилно различните ситуации и да реагират по подходящия начин. вместо това, тези хора избухват. Един от белезите на зрелия християнин е способността да овладее и канализира гнева си. Децата се глезят и тръшкат, но зрелите християни не трябва да постъпват така. Обикновено гнева се поражда, когато се почувстваме измамени, използвани, объркани или губещи нещо. В основата на гнева стои... Тук аз няма да кажа какво, защото ми се иска всеки един да помисли и каже какво е това? Как трябва да действаме, когато сме ядосани? За разрешението на проблемите, които имаме с други хора, не се изисква физическо действие, дори когато сме изправени лице в лице с ядосан човек. Яростта и ядът, които не са "върнати", са много неприятни за нас. А има и други по-достойни начини да се справим с яда си, но те изискват от нас повече от размахването на юмруци. За тях са нужни мисъл и самоконтрол. Понякога самоконтрола е да се отдръпнем от спора, дори ако знаем, че ще ни обвинят в страхливост. Понякога да проявиш самоконтрол означава да изслушаш тирадата на ядосан човек. (Още повече, че гледната точка може да е вярна.)! Друг път проявата на самоконтрол е да помолиш някого да действа като посредник в спора, което помага на двете страни да изгладят различията си.

Една област, в която е нужно проявяването на самоконтрол е нашата реч. Всъшност именно тук се нуждаем най-често от него, защото речта ни разпалва пламъците на яростта в много случаи.

Когато Яков написа посланието до хората в апостолската църква преди много векове, той отбелязва, че голяма част от вярващите имат проблеми с контролиране на речта си - Яков 3:1,12.

Там той описва езика като огън, който може да унищожи много неща. Тези които са попадали под огъня на нечии язвителни забележки, сигурно ще се съгласят с него. Той описва речта на някои християни като извор, от който тече и сладка и горчива вода, нещо, което не трябва да става. Хората до които е писал Яков не се били променили. Те продължавали да говорят грубо и завистливо; вероятно са ругаели и са говорели неуместни шеги по въпроси, които били повече "от репертоара" на учениците, а не на зрелите мъже. Вероятно били въздържани или неблагодарни, а може би прекалено мълчаливи и скъпи на думи за подкрепа и насърчение на хората около тях. "Такова мълчание е по-малко зло от обидните думи но не по-малко тъжно." Сигурно на някои от тях е доставяло удоволствие да разпространяват последните слухове за околните.

Хората, до които апостол Яков пише, сигурно са били като повечето от нас. Не са достигнали до зрялост във важни области от живота си. Те говорят и действат може би повече като деца, отколкото като зрели християни, растящи в мъдрост, за да се уподобят на характера на самия Бог.

Дали апостол Яков е имал предвид, че когато е ядосан не трябва да говори, понякога макар и рядко, християнинът е длъжен да каже някои тежки неща. Неговите думи и действия трябва да бъдат справедливи и умерени, преценени и съобразени с Божието слово и с напрежението на момента. Изисква се истинско усилие и упорита работа, за да изградим самоконтрол. Като всички качества на християнина, той не се формира от самосебе си, но трябва да се изработи, а за изработването му не можем без помощта на Святия Дух, защото искането е от нас, а моженето е от Бог.

Ако тренираш някакъв спорт, ти познаваш значението на самоконтрола и дисциплината. В някои спортове е необходимо състезателят да бяга, плува, стреля или хваща в продължение на часове, а други е нужно да упражняват и изработват едно движение продължително време. Трети изискват от тебе да прекарват всяка вечер в гимнастическия салон. Повечето хора могат да издържат на това, защото знаят, че трябва да дадат всичко от себе си, ако искат да са доволни от резултата. Без самодисциплина всеки наш съперник, който е проявил достатъчна издържливост ще ни побеждава и нашите съотборници ще бягат по-бързо от нас. Умората лесно ще ни събаря. За да станеш истински християнин е нужна тренировка. Трябва да развиеш и усъвършенстваш своите умения и физическа сила с самодисциплина. Често трябва да се насилиш, за да направиш всичко, което се изисква от теб. Но всеки път, когато проявиш самодисциплина, която дава правилна насока на нашите действия и поведение, ти ставаш все по-зрял истински християнин.

Сигурно си виждал възрастни хора и деца, които не притежават самоконтрол. Те обичат да викат и крещят, правят сцени, говорят безсмислени неща. Често не само ги говорят, но и ги вършат. Не могат да чакат, но искат да угодят на себе си в тая минута. Желаят да получат нещо независимо още сега! Ако се вгледаш в живота им, сигурно ще откриеш, че нямат приятели, хората ги понасят, но не се радват на присъствието им, постигнали са малко в живота си и всъщност не са обичани особено.

Често можеш да попаднеш на човек, който е помъдрял в определени области, но няма контрол върху други. Можеш да се обзаложиш, че това, което е извън обсега на неговия контрол ще му причини най-много скръб в живота - докато той не успее да се справи и го овладее.

Самоконтролът не винаги се проявява само чрез способността да се овладеем и обуздаем. Той не означава само да се въздържим да направим нещо. Често пъти неговият смисъл е в това да направим нещо, което е трудно, но правилно т.е. да угодим на Бога, а не на себе си. Повечето области в живота ни предполагат проявите на самоконтрол. Трябва да го имаме, когато говорим, когато сме ядосани и когато спортуваме.

Без него сме като кораб без радар - носим се по посока на най-силния вятър или течение, докато накрая се ударим в някоя скала. - Дали ви е харесало или не, по-важното е за мен е да съм ви провокирал и накарал да се замислите за самоконтрола във вашия живот и за взаимоотношенията ви с Бога.

Химни за Господа

Стихове от Румяна Димитрова от гр. Трявна

Каква красива маска -

самата добродетел.

"Светица! безпогрешна" -

някой за теб би рекъл.

Без маската не можеш.

Добре си я зашила

за лъскавата кожа.

Почти те е покрила.

Такава си добричка...

И дума да не става

човека да обидиш.

по-скоро би умряла.

Внимателна, чаровна -

вода си ненапита.

С таз маска благородна,

Ах, колко си прикрита!

Нали до теб съм близо

все още виждам ясно

под белите ти ризи

се крие нещо страшно.

Как искам да пресегна,

любезно да помоля...

а после да побегна

да те оставя гола.

02 09 2001

Без Него
Не искаш да повярваш, че си пръст,

а дните ти като тревата.

Чело издигаш - Хималайски ръст -

пак забравяш, че си от земята.

Недей да мислиш, че си най-висок,

защото е велика суета.

Макар че си подобие на Бог,

без Него ще се върнеш във пръстта.

06 05 2001

За да позная мъдростта

(Помъдряването ни носи тъга)
Казах си: "Ще бъда мъдра!"

Но мъдростта ми е далеко.

Не бива да Ти се гневя

и на сърцето ще е леко.

Тъга е по-добро от смях,

че къща която пирува,

в словата си Еклесиаст

твърди, че там смъртта царува.

Но да издиря мъдростта

и разума за да позная

нечестието, глупостта,

безумието вече зная.

07 05 2001

Новини и свидетелства

Приятелю, знаеш ли защо ти разказах това? Опитвах се да ти кажа, че аз бях решил да живея в грях. Аз реших да търся истината, аз реших коя е моята истина. Аз разбрах, че тя не струва нищо пред Божията истина. Аз реших да приема чрез вяра Божието Слово в сърцето си. Аз реших да следвам Божииите принципи, даже мога да кажа с удовлетворението на откривателя: "Аз и домът ми ще служим на Господа." Исус Навиев. Така че никой не би ти натрапил нещо насила. Последната дума е в тебе. Помни това. Крайно време е да си отговориш на въпроса: Къде ще прекарам вечността? Не отлагай. Ако си в депресия Бог ще ти даде сили да я отхвърлиш, но последната дума е в теб.

Имаме много нови книги на електронни носители. Ако се интересувате обадете се на познатия ви адрес и телефони.

Благодаря ви и призовавам Божията благодат над всички вас.