Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Издава, отпечатва и разпространява:

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/68-20-55,

032/83-92-89

GSM: 0898-620-156

E-mail: grace@evrocom.net

Web site: grace.esbyte.com

съдържание

От редакцията...................................................3

С божието слово/псалми/.................................4
Характера на християнина
Да бъдем ефективни.........................................13
Превод от английски
По божия образ и подобие

Огрей небесен фар............................................15

В светлината на Божието слово.......................20
Химни за Господа
Лек за самота.....................................................35
Новини и свидетелства
Свидетелство на Емануела Гъчева..................37

Северна Корея....................................................44

От Благодат........................................................46

Извикайте към мен

и ще ви отговоря,

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33 3)

От редакцията

Пред Рождество Христово всеки малко или много се замисля за Бога, но дали всеки осъзнава смисъла и стойността на раждането, живота и саможертвата на Исус Христос. Всички сме чували, че Бог е любов, че Бог е милостив и по-малко обръщаме внимание на това, че Бог е справедлив и не отменя законите, които сам е постановил. Много хора си мислят, че поради милостта си Бог ще им прости и правят каквото си искат, но сега е момента да преосмислят поведението си и дали живеят според Божиите ценности. Цяла година се поучавахме относно освещаването на християнския характер и сега е времето на равносметката. Пред Рождество Христово нека си спомним за Исус Христос, който дойде на земята като малко безпомощно бебе, живя като обикновен човек, понесе мъки и ужасни страдания, отхвърляне и бичуване без да е виновен, единствено поради голямата си любов, да изпълни закона вместо несъвършените човеци за да има право всеки който се идентифицира с Него да влезе отново в благодатта на Бог, от която беше отхвърлен поради непокорството на Адам и Ева. Приемете Исус Христос в сърцето си. Приемете заместническата Му жертва и Го направете Господ (Господар) на живота си! Амин!
С Божието слово

Псалми

1.(По слав. 65). /За първия певец, псаломска песен/.

Възкликнете към Бога, всички земи,

2.Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.

3.Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.

4.Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).

5.Дойдете, та вижте делата на Бога, Който страшно действа към човешките чада.

6.Превърна морето в суша; Пеша преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.

7.Със силата Си господарува до века; Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).

8.Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,

9.Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

10.Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитвал си ни както се изпитва сребро.

11.Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.

12.Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.

13.Ще вляза в дома Ти с все изгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците.

14.Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.

15.Все изгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).

16.Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

17.Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.

18.Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;

19.Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.

20.Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитва, ни Своята милост.

1.(По слав. 66) /За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен/

Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села).

2.За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.

3.Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.

4.Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села).

5.Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.

6.Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;

7.Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
Псалм 68

1.(По слав. 67). /За първия певец, Давидов псалом. Песен/

Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

2.Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

3.А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

4.Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините; Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

5.Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище.

6.Бог настанява в семейството усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

7.Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села).

8.Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

9.Боже, Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

10.Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

11.Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.

12.Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите;

13.Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

14.Когато Всесилният разпръсваше царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

15.Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

16.Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,

17.Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, както бе в Синай.

18.Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.

19.Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села).

20.Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

21.Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорства в престъпленията си.

22.Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбочини;

23.За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.

24.Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

25.Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

26.В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.

27.Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.

28.Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас.

29.От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

30.Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

31.Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

32.Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села).

33.Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

34.Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.

35.Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.
Псалм 69

1.(По слав. 68). /За първия певец, по криновете Давидов псалом/

Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

2.Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

3.Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

4.Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

5.Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

6.Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

7.Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

8.Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

9.Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10.Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор.

11.Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

12.За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

13.Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

14.Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

15.Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

16.Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене.

17.И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

18.Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

19.Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.

20.Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

21.И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22.Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мир нека стане клопка.

23.Да се помрачат очите им, та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

24.Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25.Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

26.Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

27.Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участват в Твоята правда.

28.Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

29.А мене, който съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

30.Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления.

31.И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

32.Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33.Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

34.Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

35.Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

36.Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

1.(По слав. 69). /За първия певец, Давидов псалом, за спомен/

Боже, побързай да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

2.Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

3.Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!

4.Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.

5.А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай да дойдеш при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.

Освещаване характера на християнина

Да бъдем ефективни

Киеран Бевил
Всеки истински ученик на Исус Христос желае да бъде ефективен и продуктивен (плодоносен).

Във Второ Петрово 1 глава от 5 до 8 стих апостолът ни увещава: "Положете всички усилия да прибавите на вярата си добродетел, към добродетелта - познание към познанието - въздържание, към въздържанието - търпение, към търпението - благочестие, към благочестието - братски чувства, към братските чувства - любов. Защото ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Исус Христос."

Плодът на Духа означава преди всичко Христосоподобие и ние сме предизвикани да култивираме такъв характер в този корумпиран, груб и циничен свят.Нека преди всичко да живеем според ръководството на Святия Дух и с живота си да прославяме Бога.

Апостол Павел съветва църквата в Галатия да "ходи в Духа", което означава да се усъвършенства в добродетелите записани в посланието към Галатяните 5 глава 22 и 23 стихове. Ние не трябва да приемаме тези съвети само като човешки, а като съвети от самия Бог, защото Апостол Павел е Божи служител и е ръководен от Неговия Святи Дух.Да не пренебрегваме съветите на Библията. Те са заповеди, които сме длъжни да изпълняваме независимо дали ни харесват или не. Именно Павел поучава вярващите как да живеят за Божия слава.В предишните глави на посланието той говори за свободата в Христос и как християните да бъдат освободени от робството на закона, а Галатянската църква се е превърнала в легалистична и Павел ги призовава да се върнат в благодатта.Без Святия Дух обаче няма освещаване на характера т.е. няма Христосоподобие, а Библията казва, че без освещение не можем да видим Бога.

Култивирането на характера облагородява, трансформира взаимоотношенията в семейството, в църквата и в обществото като цяло. Християните са призвани да са светлината на този свят потънал в тъмнината на греха. Да изявяват в живота си християнските добродетели и ценности и да работят за възстановяването им сред хората.

Нека Бог да ни дари с разнообразната си благодат, от която всички се нуждаем.

Стефка Стойчева

- Вътре има едно момче, което се нуждае от помощ. Моля, вижте какво може да се направи.

Пред задимената зала видях млад моряк с черни къдрави коси и полузатворени очи, застанал до един прозорец, със здраво стиснати юмруци. Приближих се до него и го потупах по рамото.

- Как си моряче?

- Добър вечер, господине. Гласът му беше благ и вежлив. Той ме погледна бегло и пак сведе очи надолу.

- Няма ли да потанцувате?

- Не, господине, благодаря.

- Цигари?

- Не, господине, благодаря.

- Кафе със сандвичи?

- Не, господине, благодаря.

- Тогава да ви изсвиря нещо?

- Не, господине, благодаря.

И все така каквото и да му предлагах. Затова пък не можех да го оставя самотен и мрачен. След малко пак се опитах.

- Англичанин ли сте?

- От Корнуол, господине.

Бях ходил в Корнуол на младини. Говорих за Иве, Фалмут и Пензане. Да, той ги знаеше. Посочих му прелестите на скалистия бряг, каменните замъци и интересните паметници.

Учтиво се съгласяваше с мене, но нито с едно изречение не подтикна разговора и нито един път не отпусна обгорените си от слънцето юмруци. На няколко пъти трябваше да го оставя, за да посрещна нови посетители. Когато се завърнех при него, опитвах се да оживя разговора, но морякът все ми отговаряше с "да, господине" и "не, господине".

Посред нощ стаите се опразниха. Затваряхме лавката за нощта.

- Моряче - казах му аз, ти имаш някаква голяма мъка, това е съвсем ясно. Ти ми приличаш на човек, който не може да спи. Така ли е?

- Да, господине.

- Това е така, защото умът ти не е спокоен. Често се случва човек, като има нещо на ума си и го премахне, да му стане по-леко. Не съм любопитен, нито искам да вниквам в тайните ти, но все пак кажи ми какво ти е.

Нито една черта от лицето му не се отпусна и той каза малко нетърпеливо:

- Добре, ще ви кажа.

Въздъхна дълбоко и седна на малко сгъваемо столче. С юмруци на колената, гледащ право надолу към едно малко петно на пода и започна да говори глухо, с беззвучен глас:

- Отраснах в Иве. До нас живееше едно момиче на име Жана. Моите родители и нейните бяха в добри отношения. Обичахме се. Като избухна войната, станах моряк. Видял съм големи битки в Тихия океан. Един ден писах на Жана и я попитах дали е съгласна да се омъжи за мен. Тя веднага ми отговори, че с радост приема предложението ми. Взех отпуска пет дена, цялата за нас двамата. Върнах се в Корнуол. Венчавката в черквата, която редовно посещавахме, беше много мила картина. Щеше да има прием с чай в Жанината къща. И след това щяхме да отпътуваме двамата до края на отпуската. Но имах малко работа. Трябваше да ида в комендантството да се разпиша. Най-удобното време беше след венчавката. И така, отидох там и се разписах. След това си тръгнах обратно за Жанината къща. Като стигнах, нея я нямаше там.

В тишината, която последва, можех да чуя тиктакането на ръчния си часовник. Морякът преглътна усилено и продължи със същия беззвучен тон:

- Отначало не можех да повярвам на очите си. Имаше само една дупка в земята: къщата, а заедно с нея и Жана, и нейните домашни, и моите - не останало от тях нищо...

Идеше ми да го прегърна, но знаех, че това не би било редно.

По-добре е да не се докосваме до смъртна рана. Какво можех да кажа?

Трябва да има обаче нещо, което да се каже на човек в подобно злощастие. Но не можех да измисля нищо. Ние седяхме в осветената зала в най-тъмните часове преди зазоряване и се взирахме в пода.

- Моряче - рекох аз най-после. - Искаш ли да дойдеш с мен у дома? Стаята на нашия син е свободна. Жена ми и аз ще се радваме да дойдеш.

- Не, господине, благодаря.

Аз го погледнах отчаяно.

- Ако желаеш, да идем на някое късно представление? Може би ще се разтушиш.

- Не, господине, благодаря.

- Ако ли пък не, колата ми е долу. Нека се поразходим и по-късно ще те оставя на парахода ти. Чистият въздух може да ти докара сън.

- Не, господине, благодаря.

Какво още ми оставаше? Само вярата ми, едничкото нещо, което старателно бях избягвал цяла вечер от страх да не бъде отхвърлено.

Често се срамуваме от най-добрите си дарования.

- Някога бил ли си свързан с църквата?

- Да, господине, пеех в хора като малко момче.

- Помниш ли някои песни?

- Повечето от тях, господине.

- Коя ти беше най-любима?

- Мисля, че беше "Огрей, небесен фар".

- Можеш ли да я изпееш сега?

Той все още гледаше надолу към пода и не измени положението си, когато почна да пее.

"Огрей, небесен фар, дари ми зрак, води ме ти..."

По-силен и по-дълбок ставаше гласът му, обладан от нова сила и чувство, което можеше да се изрази само с музика.

"Далеч се скитам аз всред нощен мрак. Огрей ме ти!"

С широко разтворени очи, сега като че ли гледаше оттатък боядисаните стени на лавката, отвъд пространството и времето, в галерията на хора на Корнуолската черква. Като свърши песента, той се обърна към мене и ме попита:

- Знаете ли песента "С нас остани"?

- Ще я изпеем заедно.

Чуден дует! Моят треперлив глас и неговият младежки звучен глас, издигнат в хвала и вяра:

"Кога престанат други помощи,

верни помощниче, с нас остани!"

Часовете минаваха. Не усещахме как минават, пеейки песен след песен тия славни мелодии и слова, пълни с утеха и радост. Долу на улицата се разсъмваше. Погледнах моряка. Очите му светеха.

- Мислиш ли, че ще можеш да спиш сега?

- Да, господине, благодаря. Хванати под ръка, ние излязохме навън в новия ден.

Из "Нашата надежда"

В светлината на Божието слово
Добрата страна на самотата и отхвърлянето

Павлина Тачева

Беше ли се замислял, че самотата и отхвърлянето си имат своите добри страни? Ти какво си представяш, когато чуеш думите „самота” и „отхвърляне”? Болка? Сълзи? Наранено сърце? Объркани чувства? Безизходица? Безпомощност? Ако е така, то те уверявам, че когато прочетеш онова, което имам да ти кажа, вече ще бъдеш на друго мнение. Чудиш се как и защо? Скоро ще разбереш…

Нека да уточня, че когато говоря за отхвърляне тук, нямам предвид ти да отхвърляш хората, а ти самият да бъдеш отхвърлян от тях по една или друга причина. В първия случай няма добра страна (за отхвърлящия), защото Библията казва, че е неизбежно да дойдат съблазни - те ще дойдат по пътя ни, но горко на онези, чрез които идват до нас. Така че, аз не говоря за теб като за такъв, който отхвърляш, а който си отхвърлян. И ще видиш, че това си има предимства и ти носи благословения.

Всичко започна с една брошура за самотата, която преди време прочетох. В нея имаше много от психологията, „щипка” от медицината, няколко цитата от Библията, но колкото и усилено да търсех Мнението на Бог по въпроса за самотата, не Го открих. Не можах да намеря бисера на откровението, за който гладува душата ми. Имай предвид, че съм сама жена и когато става дума за самота, знам за какво се говори. А в тази брошура самотата беше разгледана само като проблем и дори като болест. Ако следвам логиката на апостол Яков, ще трябва да кажа, че това не е мъдрост, която слиза от горе, а земна и душевна... Оня, който беше написал брошурата със сигурност е много добър човек. И той вероятно е християнин, щом цитира Библията, но къде му беше откровението? Солта къде е? Когато очите ми пробягват по някое четиво (извън Писанията), аз винаги търся онова зрънце скъпоценна истина, което единствен Святият Дух дава на Своите хора. И ако не Го намеря, оставям четивото - за мен то не представлява интерес. Блудкаво ми е - като манджа без сол. Ти би ли ял?! О, не е вкусно!

И така, нека продължим по темите, като разгърнем Библията, за да видим какво Тя казва за самотата и отхвърлянето. Проблем ли са те наистина? Хората винаги цитират Битие 2:18, когато става въпрос за самотата. Там се казва следното: „Не е добре за човека да бъде сам...” Да, първият проблем, който Бог спомена след сътворението беше, че за човека не е добре да бъде сам. Ако вземеш само този стих, ще кажеш: „Значи самотата е проблем.” Приятелю, никога не си прави извод само от един стих в Словото! Така много лесно ще бъдеш подведен. Не бързай да оставиш своята Библия настрана и виж какво се казва по-нататък! Ще бъдеш изненадан от новите тайни, които ще научиш.

Ако изследваме темите в цялото Писание, ще видим, че за мнозина самотата и отхвърлянето бяха всъщност привилегия, чест, благословение и част от съвършената воля на Бог за живота им. Ето някои примери, над които те моля да размишляваш. Спомни си как Мойсей беше отхвърлен от братята си и как отиде при онзи мидиамски жрец Йотор, за чиято дъщеря се ожени. Там остана четиридесет дълги години - далеч от родината си, далеч от своя народ и далеч от дома на фараона, в който беше отгледан. Братята му евреи, на които се опита да помогне, като уби египтянина, му казаха: „Кой те постави съдия над нас?” (Изход 2:14) или с други думи: „Кой си мислиш, че си ти?! Не те искаме! Не те приемаме за началник и съдия.” Затова и когато Бог изпрати Мойсей след 40 години, той Му каза: „Кой съм аз, че да изведа евреите из Египет?!” (Изход 3:11) и после каза: „Те няма да ми повярват” (Изход 4:1), защото Мойсей помнеше тяхната първа реакция - отхвърляне!

Сега те моля да си спомниш за друг човек на Бог - Йосиф. Как се отнесоха собствените му братя към него? Искаха да го убият. Презираха го заради сънищата му. Завиждаха му за шарената дрешка. Мразеха го, защото баща му го обичаше. Накрая го продадоха като роб в Египет. Отново виждаме отхвърляне и самота и пак е за добро. В Битие 45:5-7 четем хем, че братята му го продадоха, хем, че Йосиф всъщност беше изпратен от Бог. Да, по нестандартен начин, но пътищата на Господа не са като нашите пътища, нито мислите Му са като човешките - напълно различни са! Йосиф също преживя отхвърляне и години на самота - живя далеч от своята родина и своя народ, беше отделен от най-близките си хора. Дори лежа в затвора и то заради несправедливо обвинение.

Виж и живота на Давид, който беше помазан за цар. Колко години трябваше да минат, докато действително встъпи в длъжност! Това бяха дълги години на самота, отхвърляне и непрекъснато преследване. На Езекил Бог каза: „Ще те отхвърлят! Няма да те послушат, защото Мене не искат да чуят, но ти иди и говори им!” (Езекил 2 и 3). Подобни преживявания ще откриеш и при Еремия и останалите пророци, а също и при апостолите от Новия Завет. Размишлявай и за онези 144 000 девственици от Откровението на Йоан 14:1-5, които не бяха се „осквернили с жени”. Волята на Бог за тях беше да останат, както са, а всичко извън волята Му, е беззаконие. Затова онова, което Законът позволяваше на другите - бракът, би било скверно и нечисто за тях. Поради волята на Бог.

Спомни си също за Павел и Петър (между другото Павел не беше женен) и виж Галатяни 2:6-9. Размишлявай върху стих 8 - „който подействува в Петър за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците”. Кой прати Петър при обрязаните? Бог. Кой прати Павел при езичниците? Пак Той. Само си представи, моля те, неукия рибар Петър сред учените книжници и фарисеи. Едва ли са го посрещнали с отворени обятия и наострени от внимание уши. Опитай се също да видиш Павел - бившия фарисей Савел, учил при нозете на Гамалиил, най-образования от апостолите сред неуките, неграмотни езичници! Що за избор?! Ако зависеше от нас, със сигурност бихме пратили простия при простите, а учения - при учените. Човешка логика! Така мислим, че биха имали по-голям шанс. Да, но Бог не мисли така, а Неговата логика е съвършена.

И все пак защо Бог иска и ни праща някъде, където да ни отхвърлят? И Той постъпва така с всички Свои слуги! Защо ни подлага на самота и отхвърляне? Каква Божествена цел стои зад това?

Размишлявайки върху Словото, стигнах до следния извод: Бог те праща при хора, които по плът биха те отхвърлили и е нужна свръхестествената Му намеса, за да те приемат, защото иска да те научи, да не уповаваш на твоите собствени способности, а на Божията сила. Това е основната цел.

И как Господ постига тази Своя цел? Два от инструментите, с които Той си служи, са именно самотата и отхвърлянето. Те са като длетото и пилата в ръцете на Майстора, чрез които Той извайва образа на Своя Син в сърцето, характера и живота ти. Малко боли наистина, но няма друг начин. Боли и, когато лекарят оперира, но гнилото трябва да бъде премахнато и това е единственият начин. Подобно и Всемогъщият Бог трябва да дълбае, реже, пили и премахва всяка следа, която грехът е оставил в сърцата, душите, характера и живота ни. Резултатът си струва, уверявам те! О, струва си!

Святият Дух има превъзходния навик да обръща всеки дефект по пътя ти в ефект и Той го прави за всеки човек на тази земя, който обича Исус Христос (Римл. 8:28). Затова и отхвърлянето се превръща в инструмент на изцеление, защото Ръката, която го държи е любяща и нежна към теб, а груба и безмилостна само към греха, към злото в теб. Има черти от твоя характер, които самотата и отхвърлянето изваждат на показ, например: гордост, себеправедност, егоизъм, погрешни мотиви, желание да бъдеш харесван от хората. Може би тук ще попиташ: „Какво лошо има да те харесват и приемат хората?” О, няма… освен, ако се е превърнало в цел за теб. Тогава вече е проблем! Плътта винаги иска да бъде харесвана, а спомни си, че тя иска обратното на Духа. Плътта винаги се противи на Божия Дух и Му се противи силно. Сега нека продължим да изследваме темите в Библията.

Самотата. Плачът на Еремия 3:28 казва: „Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи”. Тук виждаме, че понякога Бог ни налага самота за наше добро. Йоан Кръстител беше в пустините до деня, когато се яви на Израил (Лука 1:80). Близо трийсет години той беше обучаван от Бог насаме заради шест месеца уникално служение. Исус много често беше насаме със Своя Отец, като се молеше (Матей 24:3, Лука 5:16, 22:39, Йоан 8:1), а също с учениците Си (Матей 17:19, Марко 4:34, 6:31-32, 9:28, 13:3, Лука 9:18). В Марко 7:33 Го виждаме как изцелява глухия и заекващ човек насаме, далеч от тълпите. В Марко 9:2 е на планината на преображението с Петър, Яков и Йоан - отново далеч от тълпите. Псалм 4:8 казва: „Спокойно ще легна и ще спя, защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.” Самотата не е проблем, а е безопасност за ония, който уповават на Бог. Исая 54:1 казва, че самотната има повече деца, отколкото омъжената и ни призовава да се радваме, като това е пророческо за духовните ни чада, но също така ни показва благословението на неомъжените жени, които имат повече време за своя Господ. Да виждаш някъде тук проблем или психологически последствия, освен положителни? Апостол Павел, вдъхновен от Святия Дух написа в І Коринт. 7:40 (виж цялата глава), че за вдовицата е по-добре да си остане така.

Виж, нека изясня нещо. Аз не проповядвам безбрачие! В никакъв случай! Бог казва, че бракът е благословение и разбира се, че той е! Но има толкова погрешно отношение към хората, които не са семейни, че сърцето ме боли, като се сетя. Това е, за което говоря. Самотата си има предимства и Библията доказва това, а е глупост да спориш със Словото на Бог. По-добре Му имай пълно доверие!

Нека сега да разгледаме някои стихове, които засягат отхвърлянето. Може би и ти като мен, ще бъдеш изненадан да научиш Божията гледна точка. Знаеш ли, че едно от блаженствата, които Господ Исус проповядваше, беше именно отхвърлянето? Пише го ясно в Лука 6:22 „Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син”. Какво блаженство само?! Да бъдеш намразен, да бъдеш отлъчен и похулен, името ти да бъде отхвърлено като лошо, поради Човешкия Син! Това са доста силни думи, нали? И не се връзват много с картинката на наранените чувства, оплакването и самосъжалението. Напротив. Когато ги чета, аз усещам сила, любов, себевладение, радост и оня мир, който ничий ум не може да схване. Защо? Защото е волята на Бог. Излиза, че отхвърлянето не само не е психологически или друг проблем според Висшата Небесна логика, а е блаженство. Блаженство!

Моля те да видиш и пророчеството за Исус в Исая 53:3, където се казва, че Той ще бъде презрян и отхвърлен от човеците. Святият Агнец без недостатък! Съвършеният Човек! Божият Син беше презрян и отхвърлен от онези, заради които пострада. Мислиш ли, че хората, които Го следват с живота си, ще имат различна съдба? Не е Библейско. Писанието казва, че ти ще пиеш същата чаша, която твоят Господ пи. Нека ти кажа, че не зная какво е съотношението, но тази чаша съдържа доста голяма доза самота, отхвърляне, презрение, хули, преследване, гонения, неразбиране, страдания и болка. Евангелието е солено, приятелю! Не е блудкаво! Нито е захаросано. Има сол в Него. Солено е.

Изследвай Евангелията и виж как Господ се опитваше да подготви Своите ученици за Голгота и предстоящите Му страдания. Той им казваше, че трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците (виж Марко 8:31, Лука 9:22, 17:25, Петрово 2:4). Моля те да сравниш горните Слова с обещанията на Исус, дадени в Матей 20:22 и Марко 10:38-39. Разбира се, ти решаваш за себе си, но аз определено не желая да пия друга чаша, освен тази на Исус!

Обърни също специално внимание на Лука 17:25, като размишляваш над словосъчетанието „трябва да пострада много и да бъде отхвърлен”. Трябва да бъде отхвърлен! Виждаш ли? Излиза, че отхвърлянето е необходимост! Сега може би ще кажеш: „Да, ама това се отнасяше за Исус и не се отнася за мен.” Така ли? Може ли главата да преживее нещо, а тялото да го „прескочи”? Според мен няма начин. Ако ти следваш Господ Исус, ще имаш и Неговия живот. Значи отхвърлянето ще ти бъде спътник, както беше за Христос. Размишлявай и върху думата „християнин”. Христос означава Помазаник. Християнин означава помазан. Вярно е, че в Библията пише за мнозина, които ще идват от името на Помазаника, но няма Той да ги е пратил, но също пише и за онези малцина, които ще бъдат помазани от Святия и Той ще ги праща да вършат делото Му на земята. Прочети Евреи 11:38 и размисли, че пустините, пещерите, планините и рововете на земята не са сред най-оживените и удобни места. И това са хора, които Святият Дух посочва като примери за подражание във вяра.

Виж, аз не твърдя, че непременно ти ще бъдеш самотен и отхвърлен, а още по-малко, че всеки ще те отхвърля. Нищо подобно! Просто Бог ни обеща, че хората ще постъпват с нас по същия начин, по който постъпиха със Сина Му. В Йоан 15:20 Исус ни казва: „Ако Мене гонеха, и вас ще гонят.” Исая 66:5 ни казва пророчески за днес: „Братята ви ви отхвърлят поради Моето име.” Царе 8:7 казва: „Не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха.” Онова, което преживяха пророците, апостолите и всички хора на Бог, ще бъде част и от твоя живот, ако искрено обичаш Исус. Открих и ето това чудесно обещание в Михей 4:7, където Бог казва: „Отхвърлената надалеч да стане силен народ”. Виждаш ли? Когато ти реагираш правилно - според волята и характера на Бог, тогава отхвърлянето ще те направи по-силен, ще те заведе по-близо до Исус, ще растеш в познаване на Него - Истинния.

Може би си сред хората, на които тези неща не им звучат особено смислено и дори не ги разбират. Нека ти кажа, че естественият човек не побира нещата на Бога, тъй като те се изпитват духовно. Умът ни (сам по себе си) не може да схване духовните истини на Библията. Има един единствен начин, по който да разбереш волята на Бог: от опит (Римл. 12:1-2). Трябва да вкусиш и тогава ще знаеш, че е благ Господ. Това вече е Небесна наука, Небесна медицина и Небесна логика.

А ние, хората, сме такова смайващо съчетание на естествено и свръхестествено, на видимото и невидимото, на земното и небесното, на плътското и духовното, на временното и вечното! Затова не е чудно, че за естествения човек самотата и отхвърлянето са проблем и заболяване, а за духовния, те са просто част от средствата за придобиване на Христов характер, които те доближават до Бог и дори буквално извикват Неговото реално присъствие, откровение, милост, сила и подкрепа.

О, аз знам за какво говоря! Всичко това, което прочете до тук не са просто мисли на моя плътски ум. Това не са думи, които съм научила от някоя книга. Това не е теорията на някой мъдрец. Това е животът ми. Просто моят живот - пречупен, умит и променен чрез Божието Слово.

Ако някой знае какво е да си сам, то и аз знам. Ако някой е бил отхвърлян, то и аз съм била. И като казвам знам, нямам предвид като знание, а като вкусване. Говоря за личен опит и преживяно отхвърляне - от познати, от обичани, от братя и сестри, от много близки хора и… от най-близките. Знам какво е да си сам във физическия смисъл. Знам какво е всеки да отиде у дома си, а твоят дом да е Елеонския хълм (виж Йоан 7:53 и 8:1). И знам какво е да си сам в душевен смисъл. Знам какво е да не си разбиран дори и от един човек. Знам какво е да бъдеш отлъчен и да нямаш общение месеци наред с хора, които обичат Исус. Знам какво е да бъдеш презиран и мразен. Знам какво е да бъдеш клеветен, обиждан, обвиняван лъжливо, хулен и гонен. Знам какво е Бог Всемогъщи да ти говори, а хората, които се наричат с името Му и при които те праща, за които се молиш и постиш, и обичаш, да те питат снизходително: „Ти гласове ли чуваш, сестра?” И знам най-важното нещо, приятелю…

Знам, че всяко от тези неща, за които прочете току що, би могло да ме убие, би могло да бъде като отрова за душата ми, но нека ти кажа защо това не се случи. Една прободена ръка превърна отровата в лекарство, защото се облегнах на Сихем - Божието Рамо. Той обърна долината на плача в място на извори. Същата прободена ръка изтри сълзите ми и постави в сърцето ми молитва вместо осъждение; благословение вместо проклетия и любов вместо омраза. Тази прободена ръка ме помаза с миро на радост вместо унил дух. Можех ли да бъда наранена, огорчена, обидена, роптаеща, озлобена или депресирана? Разбира се, че можех. Имах всички основания. Но вместо това избрах да се облегна на Словото, което е утвърдено на Небето до века. Разбираш ли за какво ти говоря? Слез, Святи Душе, аз Те моля, и докосни човека, който чете сега, както докосна мен! Амин. Говоря ти за Исус Христос от Галилея, който е Същият и днес, какъвто е бил винаги. Без Неговата благодат, без Неговия съвършен пример и огромната Му милост, никога не бих оцеляла. На Него принадлежи цялата слава и благодарност завинаги! Той е скъпоценният Младоженец на моето сърце.

Искам да знаеш, че няма толкова висока планина, която Исус да не може да премести за теб. Няма толкова дълбока долина, през която Господ да не може да те прекара невредим. Помни, че няма толкова голяма мъка, която Той да не може да утеши. Няма толкова силна болка, която Исус да не може да премахне. Няма на света такава самота, в която Бог да не може да бъде твое Рамо, твоя Утеха, твоя Радост, твой добър и верен Приятел. Няма толкова голямо отхвърляне, което да победи Неговото приемане, защото Той те възлюби с вечна любов. И ти винаги можеш да изтичаш към тези препълнени с любов очи, които протягат към теб две прободени ръце, за да бъдеш прегърнат и умит от твоята себеправедност, гордост, осъждение, бунт и самосъжаление - от всеки грях и от всяко зло.

И какво може да те отлъчи от Неговата любов? Голота? Беда? Отхвърляне? Самота? Не! Но във всички тези неща ти ставаш повече от победител чрез Този, който те е възлюбил. Неговото име е Исус. Чуваш ли гласа Му сега? Като с глас на много води, Той ти казва в този миг: „Следвай Ме! Не бой се! Не Съм ти обещавал да бъде лесно, но Аз Съм с теб във всичко това - до свършека на века. Ела след Мен. Бъди като Мен. Имай Ми доверие - Аз Съм всичко, от което се нуждаеш.”

Нека заедно се помолим на Отец сега: Небесни Татко, моля Те, благослови човека, който чете тези редове! Дай му да проумее самотата и отхвърлянето по начина, по който Ти желаеш! Аз не зная каква мъка и болка има в живота и сърцето му, но Те моля да Го изцелиш в дух, душа и тяло. Докосни го сега! Премахни гнилите неща от неговия характер! Събори всяка крепост на лукавия в ума му! Издигни Твоето вечно царство в живота, дома и града му! Дай му да Те познава повече и го научи да ходи в победа. Моля Те, Господи, не позволявай на дявола да краде времето му и му помогни да го даде на Теб. Дай му дързост и сила да предаде себе си на Теб напълно. Обнови това сърце. Превържи раните. Обърни дефекта в ефект. Докосни този живот сега - за Твоя слава, в името на Исус. Амин.

П. С. Накрая искам да те помоля да си спомниш каква беше съдбата на Мойсей, на Йосиф, на Давид, на пророците и апостолите. Мойсей беше използван от Бог по мощен начин и Той извърши велики чудеса и знамения чрез него, извеждайки Своя народ от робството на Египет. Освен това Бог го употреби, за да напише пет от книгите в Библията. Йосиф беше поставен втори след фараона и чрез него Бог изхрани не само египтяните, но и собствения му народ - същите, които го продадоха. Давид след дълги години на гонения, преследване, хули и опити за убийство, встъпи в длъжността, за която беше помазан - цар на Божия народ. Те и тримата са преобрази на Господ Исус - Месията.

Това все са хора, които виждаха Невидимия и затова устояваха на всяко изпитание. Бъди сред тях! Гледай на Голгота и проумявай, че няма възкресение без смърт. Знай също, че смирението само предшества славата. То не е краят, а началото на нещата. Така ще бъдеш укрепен и ще дерзаеш с очи, гледащи Спасителя - твоя съвършен Пример; с ръце, поставени на Божието рало; с нозе, тичащи с готовност след Учителя. Тогава няма да бъде проблем за теб, вместо да отвърнеш на удара с удар, да запретнеш ръкави и да измиеш нозете на твоя Юда. Исус вече направи това. И Той каза: „Иди и ти прави така. Показвай милост. Благославяй. Обичай. Прощавай. Давай и ще ти бъде дадено.” Амин.

Химни за Господа
ЛЕК ЗА САМОТА

Георги Недялков

С какво по-лош от другите съм бил?!

И аз в утроба женска съм донесен

И с Божията воля тук съм се явил.

Ще се отворят и за мен врати,

Ще спра да скитам в самота унесен,

Все някой нявга ще ме приюти!

И няма да заспивам вечно сам,

Прегърнал самотата и унесен.

Ще съм щастлив отново – ЗНАМ!

Ще се простя най-сетне с дните мрачни,

Не ще се лутам в самота унесен,

Ще съм щастлив, наместо неудачник!

Но за какво ми е човешката любов?

Ще съм самотен пак, но в страстите унесен,

Без да последвам Неговия зов!

На Този, който сътвори земята

И всичко в нея, с всичките блага

И даде ни небето и водата

И седемцветната дъга!
На Този, който дълго ни е чакал,

Отправяйки до всички зов след зов:

„Бъдете смели, напуснете мрака!

Простете се със злото, заживейте във любов!”

На Този, който вика ни сега:

„При мен елате! Аз все още ви обичам

И ето, днес подавам ви ръка!”

И чакаш ме с отворени, прободени ръце

Ти вместо мене моя грях понесе,

За да живееш вечно в моето сърце.

Със благодарност, дето ме прие.

От Твоята любов със жажда вкусил,

На Теб предавам моето сърце.

Тръгнахме в една църква, където чух за първи път за лагер организиран от СЕД (сега СБНП). Нещо в мен толкова силно желаеше да отида, че за момент забравих всички придобити и наложени ми комплекси. Бях твърдо решила - ТРЯБВА да отида! И въпреки пречките, които дявола се опита да постави, Бог по чуден начин подреди нещата и ето, че се озовах там - обгърната от много любов, грижа и внимание, които ми показваха ръководителите. Две поредни вечери две от момичетата, които бяха по-малки от мен, станаха и изповядаха Исус Христос като свой Господ и Спасител. С това отново Бог ми говореше и си казах: "Защо да не мога и аз? Не трябва да правя нищо сложно! Просто да го помоля и да вярвам!" Вечерта до късно си мислех. На следващият ден исках да говоря с една от ръководителките, но по (случайност) не я видях през целия ден. Не спирах да си мисля за това, а на вечерята пак (случайно) Руми (друга ръководителка) седна на моята маса и в разговора с нея Бог отново ми говореше. Тръгнах да излизам от столовата, но без дори да се усетя, като че ли някаква сила ме обърна и отидох при нея като казах: "Искам да поговорим". Мисълта в мен, че ако сега не го направя - няма да имам друга възможност сама движеше тялото ми. Седнахме на една поляна, където аз и казах това, което чувствам: че съм грешница и че Господ Исус Христос е умрял на кръста за МЕН, за това че искам да Го помоля да отмахне греховете ми и след този разговор аз Му се помолих, като предадох в Неговата ръка живота си! Сълзите се стичаха , но за първи път в живота ми това бяха сълзи на радост! Усетих такава лекота, такъв мир, спокойствие и сигурност, които до тогава не познавах. Ситен дъжд започна да вали от светлото небе и сгушила се в прегръдката на Руми аз се усмихвах, благодарейки на Бога и плачейки. Веднага разказах на всички от лагера за това, което се беше случило с мен. Прибирайки се вкъщи първите ми думи към близките ми бяха: "Приех Господ Исус Христос за мой личен Спасител и Господ".

Желанието в мен да чета Библията и да общувам с мои братя и сестри в Господа растеше с всеки изминал ден, но не намирайки подкрепа от никой, дори и от най-близките ми - нещо в мен сякаш угасна. Настъпи период от моя живот, в който сърцето ми се разкъсваше от мисълта, че с нещата които правя и НЕ правя наранявам моя Спасител. Постепенно спрях да чета и Библията, но това, което здраво стоеше бяха постоянните ми почти ежеминутни молитви към Бога. Молех Го да ми подари братя и сестри, с които да мога да разговарям за Него, да ми даде сили да се преборя с греха в моя живот. Благодаря Му, че не ме остави да понеса повече, отколкото е силата ми (І Коринтяни 10:13) и отново показа огромната Си милост, като този три годишен кошмар бе прекратен с отиването ми на един лагер. Бог ми даде сили и животът ми се обърна с главата на горе! Това, което беше угаснало отново се разгоря – с още по-голяма сила и търсейки какво Той иска от мен, държейки Библията неотклонно, четейки я всеки ден - аз открих една заповед, която Бог е дал за всеки, който Го е приел - водното кръщение. Прочитайки я в съзнанието ми изплува една реплика на мой познат - "По заповед не се умува". Започнах сама да изследвам от Библията всичко, което пишеше за това, като изявих и желание да има проповед върху тази тема в обществото, което посещавах. И така през месец май 2004 година аз изпълних заповедта, която Бог беше оставил за мен - водното кръщение.

Сега виждам един съвсем различен човек - изчистен от комплекси и страхове. Виждам как Бог работи във всеки един ден от живота ми, как ме променя, как подрежда бъдещето ми, как се грижи за всяка една нужда. Благодарна съм Му и за възможността да работя както в клона за хора с увреждания към мисия "Светлина на Балканите", така и в служението с децата от неделното училище. Това, което искам е всичко което правя да е свързано с Господа - учение, работа, ежедневие и вярвам, че обучението ми във ВЕБИ ще е само част от пътя, по който Бог ме води. Желая с живота си да прославя Неговото Велико Име и макар да знам, че няма да е лесно - вярвам че Той е Този, Който ще довърши и запази започнатото (ІІ Тимотей 1:12), като ми даде сили за всичко (Филипяни 4:13). Знам, че съм запечатана със Святия Дух, който е положен в мен и чрез Когото Бог ще ме води, учи, изобличава и насърчава през всичките ми дни, които ми е определил тук на земята. (Йоан 5:4,5)

Северна Корея

Площ 123 000 квм. Население: 28,350,380. Столица: Пхенян, с население 2,614,000. Официален език: корейски. Грамотност: 91%. Народностни групи 6. Религия: атеизъм 68%, шаманизъм и конфуцианизъм 29,5%, християни 0,6-2%. Мисионери няма.

1. Президентът на Северна Корея Ким Чер Сен е обожествяван чрез подмазваческа пропаганда. Молете се да дойде времето, когато Господ Исус ще бъде открито величаен вместо обикновен човек.

2. Църквата в Северна Корея е била място на съживление. През 1945 г. Пхенян е бил 13% християнски, а в северните части на страната християните са наброявали 400 хиляди. Повечето от тях са избягали на юг по времето на Корейската война или са били избити, а църковните сгради разрушени. Малко се знае за тайната църква, освен че е оцеляла и може би расте. Молете се за благодат и издържливост на вярващите и за свобода.

3. Болшинството от населението никога не са чували името Исус. Знанието за Бог е тотално заличено чрез репресии, пълно подчинение и изолация от останалия свят. Молете се това незнание да бъде обърнато в познаване на Святия.

4. Севернокорейските студенти, които са учичли в СССР и останалите комунистически страни от Европа са чули Евангелието, когато комунизма падна. Някои са приели Господ Исус преди да са се върнали в Северна Корея. Молете се те да стоят твърди и да растат духовно въпреки връждебната духовна среда.

5. Сегашните възможности за свидетелстване са ограничени: Радиото. Много южнокорейски станции, както и тези от о-в Гуам достигат Северна Корея, но почти всички те са заглушени от комунистите и само малцина могат да чуят тези Евангелски предавания. Корейските християни от Китай и другаде, които могат да посетят Северна Корея и да свидетелстват. Южнокорейските християни се приготвят от години за времето, когато Северна Корея ще се отвори за Евангелието.

Молете се това да се случи скоро. Бъдете изобилно възнаградени от Господ за вашите молитви за тази страна.

В офиса на "Благодат" има още свободни екземпляри от Новия завет. Ако някой още не се е записал, а желае да има Библията на брайл, нека да ми се обади на посочените в началото телефони или да ни пише като посочи точен адрес и телефон за контакти. Новият завет на брайл е в 11 тома и се разпространява безплатно. Имаме и много християнска литература и музика на компактдискове и аудио касети, която също можете да получите безплатно.

Светослав Петков от Пловдив, християнин и с нормално зрение, предлага помощ като придружител, помощник и четец на няколко езика като немски, руски, английски, есперанто и турски, срещу такса от един лев на час плюс поемане на транспортните разходи.

Телефон за контакти: 68-74-50

Заявки се приемат на този телефон сутрин от 6 до 8 часа и вечер от 18 до 20 или чрез посредничеството на ХЦХУ "Благодат" на телефон: 68-20-55 от 9 и 30 до 16 часа без събота и неделя.

Хората с увреждания от страната могат да ползват услугите му, когато идват в Пловдив или когато си заминават от нашия град. Той ще ги посрещне или изпрати на гара или автогара.
Чрез вашите дарения издаваме списание Благодат. Благодарим на всички. Бог ще възнагради щедростта ви.
Сметка в лева: 1041526618

Сметка в долари: 1141526611

Банков код: 62176244

Булбанк АД