Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив
Изтегляне 326.73 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- С Божието слово
- По-близо до Исус
- Да прочетем заедно Георги Софийски
- Светлина на пътеката ми
- Химни за Господа
- Новини и свидетелства
|
Отговорен редактор: Стефка Стойчева - Пловдив Редакционен съвет: Илияна Киркова - Враца Иво Фердинандов - Годеч Негослав Събев - Трявна Коректори: Керанка Милушева и Александрина Костова Технически редактор: Здравко Лекишев
Издава се на Брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрителнозатруднени. Адрес: 4006 Пловдив Пощенска кутия 11 Тел./факс: 032/68-20-55, 032/83-92-89 GSM: 0898-620-156 E-mail: grace@evrocom.net Web site: http://grace.webbg.com СЪДЪРЖАНИЕ
От редакцията.......................................................3 С божието слово /псалми/....................................4 По-близо до Исус.................................................11 Последователите на Исус трябва да работят за него..................................................11 Да прочетем заедно.............................................15 Георги Софийски.................................................15 Светлина на пътеката ми.....................................22 Кожухът на Илия..................................................22 Химни за Господа.................................................38 Новини и свидетелства........................................42
С благодарност.....................................................43 От редакцията
Отче Святи, аз идвам при Теб сега в името на Твоя единороден Син Исус Христос. Покайвам се за греховете си и се отвръщам от тях. Моля Те да ми простиш и да ме приемеш за Свое дете. Признавам Исус Христос за Господ на моя живот. Вярвам, че Той умря и поради моите грехове. Вярвам, че е възкръснал и сега седи отдясно Ти. Вярвам, че чрез Неговата кръв аз съм умит и чрез Него имам вечен живот. Благодаря Ти скъпи Небесни татко. Амин! Стефка Стойчева
Псалми
Продължение ПСАЛОМ 41 1.(По слав. 40). /За първия певец. Давидов псалом/ Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ. 2.Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му. 3.Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло. 4.Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших. 5.Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват: Кога ще умре той, и ще загине името му. 6.И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено, събира в сърцето си всичкото зло, що забелязва. И като излезе навън разказва го. 7.За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислят зло, казвайки: 8.Някаква лоша болест го е сполетяла, И като е легнал, няма вече да стане. 9.Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене. 10.Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна. 11.От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене. 12.А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века. 13.Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин. ПСАЛОМ 42 1 (По слав. 41). /За първия певец. Поучение за Кореевите синове/ Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2.Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3.Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? 4.Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше. 5.Защо си отпаднала, душo моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. 6.Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана и на планините Ермот, от гората Мисар. 7.Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене; 8.Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене и молитвата към Бога на живота ми. 9.Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 10.Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, и непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? 11.Защо си отпаднала, душo моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой. ПСАЛОМ 43 (По слав. 42). 1 Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ. Избави ме от измамлив и несправедлив човек. 2.Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 3.Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти. 4.Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога, моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о, Боже, Боже мой. 5.Защо си отпаднала, душo моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го слaвословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. 2.Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил. 3.Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях. 4.Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова. 5.Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас. 6.Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми. 7.Защото Ти си ни избавил от противниците ни, и посрамил си ония, които ни мразят. 8.С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славословим до века. (Села). 9.Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, и не излизат вече с нашите войски. 10.Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си. 11.Предал си ни като овце за ядене, и разпръснал си ни между народите. 12.Продал си Своите люде за нищо, и не си спечелил от цената им. 13 Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на ония, които са около нас. 14.Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената. 15.Всеки ден позорът ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покрива, 16.Поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя. 17.Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет. 18.Сърцето ни не се върна назад, нито се отклониха стъпките ни от Твоя път, 19.Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка. 20.Ако сме забравили името на нашия Бог, или сме прострели ръцете си към чужд Бог, 21.То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. 22.Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане. 23.Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги. 24.Защо криеш лицето Си, и забравяш неволята ни и угнетението ни? 25.Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята. 26.Стани да ни помогнеш, И избави ни заради милосърдието Си.
От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец. 2.Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века. 3.Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си; 4.И във величието Си язди победоносно в полза на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща. 5.Стрелите Ти са остри, забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе. 6.Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. 7.Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя. 8.На смирна и алое и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха. 9.Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато 10.Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом; 11.Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони. 12.И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й, Ще търсят благоволението ти с подаръци. 13.Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано. 14.Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат. 15.С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат. 16.Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, които ще поставиш за князе по цялата земя. 17.Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове. По-близо до Исус Последователите на Исус трябва да работят за Него
Когато Исус повика някои от учениците си, те се готвеха да ловят риба на езерото. Тогава Той им каза: Следвайте Ме и Аз ще ви направя ловци на човеци. - Матей 4 19. Вместо да изваждат риба от водата, те щяха да изваждат хора от греха. Те веднага започнаха да търсят и да довеждат и други при Исус. Ние четем, че Филип отишъл и намерил Натанаил и му казал: Ние намерихме Този, за когото писаха Мойсей и пророците. Ела да Го видиш. - Йоан 1 45-46. Когато Петър каза на Исус, че Го обича повече от всичко, той му каза: Паси агънцата ми, паси овцете ми. - Йоан 21 15-17. Друг път, когато много хора бяха дошли при Исус, Той каза на учениците си: Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници. - Матей 9 37-38. И така ние виждаме, че Исус постави три различни задачи на учениците си. 1. Ловене. Те трябваше да изваждат хората от езерото на греха. 2. Пастирство. Те трябваше да хранят хората с Божието слово така добре, както овчарите пасат овцете. 3. Жътварство. Те трябваше да довеждат хората при Исус, както фермерът събира узрялото зърно от нивата. Сега има още по-голяма нужда от работници на Божията нива. Всяка минута умират повече от 90 души и много от тях не са се покаяли за греховете си. Около три милиона души никога не са чули за Исус Христос. Трябва ли последователите да стоят безделни, когато зърното на нивата се похабява? Не! Ако сме изпълнени с огъня на Святия Дух, сърцата ни горят от желание да довеждаме и други хора при Исус, защото много Го обичаме. Не е нужно да бъдем насилвани като слугата, който работи само когато господаря му го гледа. - Ефесяни 6 6-7. Истинският последовател на Исус работи усърдно за Него и когато никой не го гледа. Той прави това единствено за да угоди на Бога. Той се моли всеки ден Бог да му помогне да бъде истински работник и да прави всичко, за да спечели и други за Божието царство. Павел пише в посланието към Коринтяните: Да изобилстваме винаги в работата за Господа. 1Коринтяни 15 58. Той им каза да не позволяват на нищо и никой да ги отдели от тази работа. Сатана се опитва винаги да ни ангажира с нашия бизнес, с нашите домове, приятели и проблеми, но работата за Исус трябва да е на първо място. Тогава ще получим всичко, от което се нуждаем. - Матей 6 33. Мисионер помолил един старейшина да отиде с него да му помогне в проповядването за няколко седмици, но той си помислил, че сега е времето, когато засява своето семе и не може да отиде, защото когато се върне, вече ще е късно. Но ако обича Исус, ще се моли и ще Го пита какво трябва да направи. Тогава ще разбере, че Божието дело е на първо място и ще се съгласи да отиде с мисионера. Когато приятелите му научиха, му се присмяха, но той не позволи да го отклонят от Божията работа и замина. Когато се върна, съседите му бяха вече засяли и засятото беше поникнало. Той започна тогава да засява, знаейки, че Бог ще се погрижи за него. Като зася, не валя дъжд дълго време и поради това много от съседите му събраха слаба реколта, а неговото семе легна в почвата и когато заваля, поникна и бързо порасна и така неговата реколта беше богата. Както фермера се учи как да отглежда растенията си, за да получи добра реколта, така и ние трябва да се учим как да вършим работата си за Божието царство така, че тя да има добър резултат. - 2Тимотей 2 15. Ако отиваме да печелим души за Исус, се нуждаем от мъдрост - Притчи 11 30. За да получим тази мъдрост, трябва да помолим Святия Дух да ни я даде - Йоан 14 26. Той може да го направи само ако прекарваме дълго време с Него в молитва. По какъв начин можем да работим за Исус? Той може да призове някои за служители или евангелизатори. Последователите на Исус трябва да поставят Божието царство на първо място - Матей 19 29. Други няма да бъдат призовани да се откажат от работата си, защото Бог иска те да останат по местата си и да работят там. Около нас има хиляди хора, живеещи в грях. Исус търси последователи, които да отидат и да ги намерят за да ги предупредят, че пътя по който вървят, води към ада - Матей 7 13. Сатана заслепява очите им и те не виждат къде ги води той. Ако видим сляп човек, вървящ към огън, какво трябва да направим? Нали ще скочим и ще го издърпаме настрани. В този момент слепият може даже да ни се разгневи, но когато му кажем колко близо е бил до изгарянето, той ще ни благодари много. Така е и с грешниците. Те ни се гневят в началото, защото ги издърпваме от грешните им удоволствия, но по-късно ще ни благодарят. Исус каза, че последователите Му са светилници - Матей 5 14, 16. Светилниците са нужни, когато мястото е тъмно. Така и последователите на Исус ще бъдат изпратени при най-лошите грешници. Когато работим за Божието царство, сатана ще се опита да ни спъва и да ни казва, че не сме спечелили много хора, но когато засяваме семе, ние не очакваме да го видим пораснало на другия ден. Така е и когато работим за Исус - не трябва да сме уморени и страхливи. Той ни обеща, че семената ни ще растат - Галатяни 6 9; Псалм 126 5-6. Да прочетем заедно Георги Софийски Георги се родил в македонския град Кратово, който се намира на 50 километра от град Щип. Родителите му, благочестиви люде, го дали шестгодишен да се учи. Той показал голям успех в науката. По-късно почнал да се учи на златарски занаят, но баща му умрял и той рано останал сираче. Твърде красив и строен, Георги се побоял да остане в родния си град, да не би турците насила да го вземат в двореца на султана, което често правели с красивите българчета. Затова заминал за град София. Като се установил в дома на благочестивия и просветен свещеник Петър, той разширил своите познания за вярата и затвърдил любовта си към християнското благочестие. Скоро неговите качества направили впечатление на турците и те решили да привлекат към своята вяра този красив момък. За целта избрали най-ловкия от своите учени да разговаря с Георги. Лукавият турски законник дошъл при Георги, който бил златар, под предлог, че иска да направи някаква поръчка. Като му обяснил какво иска да му се изработи от среброто, което донесъл, и му определил голямо възнаграждение за работата, турският учител похвалил изкуството и дарбите на майстора, а след това му казал: - Ако ти, момко, приемеш нашата вяра, би се оженил за дъщерята на градския ага, биха те обсипали с почести и би станал първият човек в града. - Ами трайна ли е земната слава? - попитал Георги, като му благодарил за доброжелателството. - Разбира се, че не всичко земно е трайно, но Мохамед е обещал райски наслади на тези, които изпълняват неговите заповеди - отговорил законникът. - А в какво се състоят неговите заповеди? - запитал Георги. - В добрата вяра и в телесната чистота, а чистотата изисква умивания и молитви - отговорил законникът. - Ами ако човек живее блудно и се предава ненаситно на плътски удоволствия, ще го приемат ли в рая? - запитал Георги. Последователят на Мохамеда бил принуден да признае, че без сърдечно поправяне людете ще попаднат не в рая, а в мястото на мъченията. - При все това - продължил Георги - вашите властници, съдии и началници се предават на нечисти работи и умират, без да мислят да се отказват от мръсния си живот. Не подлежат ли те според твоите думи на вечно мъчение? - Бог прощава греховете заради извършена милостиня - казал законникът. - Погледни, колко наши султани и паши съграждат джамии, мостове, чешми, страноприемници! - Жертвата на нечистото сърце не е угодна на Бога - казал Георги. - Какви ли не великолепни здания са построени от езически царе! Какви ли не велики дела са извършени! Ала няма да кажеш, че тия езичници са в рая. А благодарение на жертвата на Сина Божи и благодатта на Светия Дух, много царе, свещеници, миряни и войници са в числото на светиите. Нали е така? Законникът млъкнал и си отишъл. В душата му закипяла злоба. Той чувствал, че момъкът, когото се надявал лесно да увлече, е взел надмощие над него, бележития законник. Видял, че такъв защитник на християнството не само е в състояние да удържи готовите да приемат мохамеданство, но и да отвлече стотици от Мохамед към Христа. Той съобщил на законниците разговора си с Георги и прибавил: - Ако не си разчистим сметката с него, лошо ще е за нашата вяра. След това отишъл при кадията с донос, че Георги хули Мохамедовата вяра. - Ако го оставим да си бъде християнин - казал той на кадията, - вярата му ще се шири за сметка на нашата. Това е един опасен човек. Кадията заповядал да доведат без насилие Георги при него. Поръчал да му кажат, че иска да направи поръчки при него. Георги разбрал за какво го викат, но не престанал да свидетелствува за Христовата истина. Кадията останал поразен от красотата и стройната фигура на младежа. След като му направил поръчки, той му обяснил, че Мохамедовите райски блаженства заслужават Георги да стане мохамеданин. Георги вътрешно се помолил на Господ Исус да го просвети и да му даде сила. След това смело запитал с какво могат да му докажат, че Мохамед и усърдните почитатели на Корана се ползват от блаженството. - Нали ни се покориха земни царства? - отговорил кадията. - Нали ни плащат данък народите? Да не ни обичаше Бог, не щеше да издигне царството ни. - И преди Мохамед - възразил Георги - са покорявали с меч царства. Значи ли това, че всички ония победители, макар и езичници, са угодни на Бога? Земното щастие не е мярка за вечността, а на мнозина се казва: " Ти си получил блага приживе, там ще имаш друга съдба." - Нашият законодател Мохамед - казал съдията - е беседвал с Бога и от Него е приел закона. - Чрез нищо Мохамед не е доказал, че е бил във връзка с Бога - нито чрез чудеса, нито чрез пророчества - възразил Георги. - И вие знаете, че когато Мойсей е получил закона от Бога, Синайската планина се тресяла от гърмове и светкавици. Там целият народ видял и разбрал, че Мойсей е пратеник Божи и ще предаде на еврейския народ не свои измислици. А какво подобно нещо ще намерите в живота на Мохамеда? За себе си той говорил и това, и онова - достатъчно ли е това, за да има човек доверие към него? А какъв е неговият закон? Той е дал лека вяра, твърде приятна за човешките страсти. Тя се нрави не със святото си съдържание, а с това, че дава воля на животинските влечения. За Бога, може ли човек със здрав ум да вярва, че такава нечистота е пратена от Небето? Като слушали неотразимите изобличения, турците загубили контрол над себе си и започнали да викат: "Смърт на нечестивеца! Той позори нашата вяра!" Съдията заповядал да вържат Георги и да го отведат в затвора. Един свещеник помолил стражарите да му предадат Георги с поръчителство. - Ако обичаш - казали му те, - убеди го да приеме мохамеданството и тогава ще бъде освободен. Свещеникът се обърнал към тъмничния надзирател с молба да освободи Георги за малко. Когато Георги дошъл в къщата на свещеника и двамата останали насаме, свещеникът прегърнал младежа и като го целунал, му казал: - Ти, Георги, днес прослави Господа както първомъченик Стефан. Бъди тогава твърд и занапред. Мъчениците се славят по света, а каква ли слава ги очаква във всемирния съд! - Боя се дали ще изтърпя огъня - отговорил кротко Георги. - Ала помисли - казал му свещеникът, - че адовият огън е по-страшен. Какво е временното страдание пред вечността? Целият ни земен живот е миг пред вечността. Георги помолил свещеника, ако е възможно, да го откупи. - Иска ми се - казал той - да се потрудя още на Земята за Господа. Свещеникът обещал да направи всичко възможно и изпроводил Георги. На другия ден турците чрез закани и хули заставяли Георги да се отрече от Христа, но той останал непреклонен. Хвърлили го в затвора окован във вериги. Свещеникът тайно ходил при кадията и му обещал голяма сума за освобождаването на Георги. След една седмица Георги отново бил пред съда. Кадията, посочвайки сина си, казал, че ще обича Георги като син и ще го направи свой наследник, ако момъкът изпълни желанието му. Георги смело отговорил: - Ако така много ме обичаш, остави ме да си бъда християнин. На мен не са ми нужни ни богатство, ни известност. - Не искам от тебе - казал му кадията - да се отречеш от Христа. И аз уважавам Христа като пророк, който ще съди хората, но ние уважаваме и Мохамед, понеже на него Бог е връчил ключовете от рая. - Благодаря на Бога - отговорил Георги, - че ти признаваш Христос за пратеник Божи, който ще съди Вселената справедливо, но Мохамед с нищо не е доказал, че е пратеник Божи. Пророците не са предсказали за него. Рай ли е неговият чувствен рай? Басните, с които е пълен Коранът, показват, че не е мъдро да му се доверяваме. Турците взели да скърцат със зъби. Съдията едвам ги удържал от насилия. - Изгори го - крещели те. - Той обруга Мохамед, султана и всички правоверни. - Оправдавай се. Чуваш в какво те обвиняват - се обърнал съдията към Георги. Момъкът отговорил, че не е хулил Божиите създания, а само е посочил истината. А за истината е готов да умре. - Хула ли е това? - попитал съдията присъстващите. - Ние чухме хулите му преди това - отговорили те. - Ако го пуснеш, ще се оплачем на султана. - Грехът да бъде на душите ви. Правете каквото искате - прозвучал гласът на съдията. Разярените турци се нахвърлили върху смелия младеж - едни го заплювали и ругаели, а други го блъскали и биели. Един глашатай започнал да вика: - Правоверни, донесете дърва, за да изгорим този, който похули нашия закон! Когато мъченикът минавал покрай църквата "Света София", свещеникът Петър се приближил и му казал: - Още малко ще страдаш Георги, потърпи. - Помоли се, отче, да ме подкрепи Господ - му отговорил Георги. Войниците прогонили свещеника, но той организирал множество християни да се молят за Георги. На площада била приготвена голяма клада. Още веднъж чрез добро и закани заставяли Георги да се отрече от Христа. - Неведнъж вече ви заявих - казал момъкът, - че няма да се отрека от вярата си. Съблекли го и го оставили по риза. Запалили кладата и го хвърлили върху нея. Когато тялото му взело да се зачервява, извадили го от огъня и го запитали не му ли е горещо. - Не, нищо не чувствам - отговорил им мъченикът. С гняв и хули те пак го хвърлили в огъня. След малко прозвучал високият му глас: - Господи, Исусе Христе! В Твоите ръце предавам душата си. Така Георги преминал при Господа на 18-годишна възраст - през 1545 г. По Хр. Попов От сборника "За да бъдем по-добри", София, 1991 Светлина на пътеката ми Дейвид Уилкерсън, 17 Януари, 2000 г. Кожухът на Илия Втората глава на 4 Книга на царете съдържа един от най-впечатляващите пасажи в целия Стар Завет. Тази глава разказва невероятната история на възрастния пророк Илия и неговия ученик Елисей. Както четем в разказа, Бог каза на Илия, че служението му на земята е пред своя край. Сега той трябваше да прекоси реката Йордан и да отиде до едно определено място, където небесна колесница щеше да го вземе и да го отведе в славата. Мислейки за последния си ден на земята, старият пророк реши да посети Ветил и Ерихон. Той покани слугата си Елисей да го придружи и така двамата потеглиха на едно, бих казал, "обучително пътуване". След като посетиха двата града те стигнаха до брега на Йордан. Илия свали кожуха си и удари с него водата. По свръхестествен начин водите се разделиха и двамата мъже преминаха отвъд по сухо (виж 4 Царе 2:8). Когато достигнаха до другия бряг, Илия се обърна към слугата си и каза, "Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе" (стих 9). Без колебание младежът отвърна, "моля нека бъде в мене двоен дял от духа ти" (следващия стих). На пръв поглед Илия изглеждаше изненадан от отговора на Елисей. Той каза, "Мъчно нещо поиска ти..." (стих 10). После продължи, "...но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде" (същия стих). Илия каза, "Ако ме видиш, когато Господ ме взема, желанието ти ще бъде изпълнено. Обаче ако изпуснеш момента, ще трябва да се прибереш у дома разочарован. Изведнъж, както си вървяха, от небето се появи колесница и раздели двамата мъже. Илия, както беше в плът, бе взет в колесницата и Елисей видя всичко. Той извика, "Татко мой, татко мой, колесница Израилева и конница Негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части" (стих 12). Илия го нямаше, но кожухът му беше паднал на земята. Когато Елисей го видя, съдра собствените си дрехи, разкъса ги на парчета и облече кожуха на Илия. Тогава се върна при Йордан и направи онова, което беше направил и господаря му - свали кожуха и удари с него водата. Незабавно водите се разделиха и той премина по сухо на отсрещния бряг. Така започна забележителното служение на младия пророк. Събитията в тази глава са абсолютно невероятни. И все пак, какво може да ни каже този пасаж днес? Вярвам, че тук Бог ни е дал един непогрешим урок с просто и ясно значение. Бог иска да извършва все по-велики дела с всяко следващо поколение. И всяко ново поколение трябва да търси Господа, за да има своята лична опитност от Святия Дух и своето обличане със сила от Него. Чудесно е да четем как Бог отворил Червеното море пред Мойсей и как разделил Йордан пред Исус Навиев. Но съвсем друго е да Го молим да извърши чудеса за нас. Обаче точно това желае нашият Бог за нас. Той иска да върши чудеса и да дава Своя Дух на народа Си повече от всякога преди. Той очаква да увеличи и умножи вярата ни, за да можем, както Елисей, да поискаме двоен дял от Духа Му за Негова слава. В тази старозаветна сцена Илия е преобраз на Христос, възнасящ се при Своя Отец. А Исус ни обеща, "Ще вършите дела, по-големи от Моите, защото Аз отивам при Отца Си" (виж Йоан 14:12). Всъщност Той казва, "Ще имате по-голяма нужда от Моето помазание, сила и власт, от всяко друго предишно поколение. Но Моят Дух ще ви снабди с всичко, от което се нуждаете, за да устоите. 1. Първият ми Въпрос, препрочитайки историята беше, "Защо старият пророк пожела слугата му да го придружи до Ветил и Ерихон? За Илия това със сигурност не беше просто едно сантиментално пътуване; последни стъпки по крайбрежието на спомените. Не - този мъдър старец искаше да покаже на Елисей, както и на нас днес, нуждата ни от Божията сила и помазание. Двамата мъже дойдоха първо до Ветил, чието име означава "Божий дом". Всъщност Ветил имаше огромно духовно наследство. Самият Яков беше принесъл своята жертва там. При все това, през годините, с града се беше случило нещо. Еровоам издигна там златен телец и скоро след това хората се отдадоха на идолопоклонство. Като резултат цяло едно поколение затъна в скептицизъм, одумничество и присмивателство, ограбвайки от децата си всяка следа от духовните корени на Ветил. Нещата бяха станали толкова зле, че вероятно тамошните хора се присмиваха на Илия и Елисей при тяхното пристигане. Откъде знаем това? Само ден по-късно, когато Елисей се върна във Ветил, младежите от града излязоха, за да му се подиграват. И сега, докато вървяха по улиците, Илия забеляза ужаса и възмущението у своя слуга от това общество, загърбило тотално своята вяра. По своето време самият Илия се беше сблъсквал с присмивачи и одумници на планината Кармил. Но той знаеше, че за да се изправи срещу това ново поколение, ще е нужна още по-голяма свръхестествена сила. Тези млади хора бяха далеч по-безбожни и с по-закоравели сърца от езическите свещеници, с които той се беше борил. Вярвам, че точно тук Илия реши да изпита своя слуга. Най-вероятно той му предложи, "Елисей, защо не се установиш тук и не започнеш да се грижиш за тези хора? Със сигурност ти си призван за това, а и си добре обучен. Би могъл да помогнеш за възвръщането на духовното наследство на Ветил.” Сигурен съм, че Елисей слушаше внимателно, защото знаеше, че господарят му притежаваше невероятна проницателност. При все това вярвам, че младежът бързо си спомни историята на друг един пророк. Бог беше изпратил този неназован вестител във Ветил, за да пророкува срещу идолопоклонството на Еровоам. Пророкът извика, "Еровоаме, твоя златен телец пада!" И в същия момент идолът се сгромоляса от олтара, разпръсквайки се на парчета. Когато Еровоам видя това, той понечи да удари пророка, но изведнъж ръката му се парализира. Бог потвърди служението на този пророк и с други свръхестествени дела. Но същият този свят човек беше съблазнен и направи компромис, поради липса на духовна сила. След като се запозна с обстановката във Ветил, Елисей разбра, че не беше готов да се изправи срещу нечистите духове там. Той осъзна това, което Илия знаеше от самото начало - нуждата от Святия Дух, който да извърши по-велика и могъща работа в него преди да може да се изправи срещу злото в този покварен град. Така че той каза на господаря си, "Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата си, няма да те оставя" (4 Царе 2:2). След това, писанието казва, "... И тъй, отидоха и двамата" (същия стих). Аз вярвам, че Ветил е преобраз на злото общество, в което се превърна нашата държава само за едно поколение. Ние също живеем сред присмивачи и одумници - плътски хора, предадени на страст, идолопоклонство, хомосексуализъм. И днешното поколение е много по-лошо от което и да е поколение, срещу което Илия и Елисей се бяха изправяли някога. Онези святи пророци видяха деца, които се подиграваха, одумваха и богохулстваха. Но децата в Америка се избиват едно друго. Десет годишни момчета изнасилват пет годишни момичета. Младежи убиват без никакво чувство на вина или угризение. Те посичат родителите си, съучениците си, невинни непознати. С това аз не искам да поставя всичките млади под една летва. Аз знам, че в обществото ни има много благочестиви младежи, които са огнени за Исус. Благодаря на Бога за всеки млад човек, който в тези нечестиви времена стои за Христос. Обаче този зъл ден изисква Божиите хора да получат двоен дял от Неговата сила и власт, за да бъдат способни да достигнат това изгубено поколение. За това ще се изисква такова помазание, каквото не сме виждали в цялата история. Ще е необходим един свят остатък, който да се изправи като Елисей и да извика, "О, Господи, нужно е още.” 2. Знаем, че Това Пътуване не Беше Само Заради Елисей, но и за Урок на Всяко Следващо Поколение. Илия и Елисей продължиха до Ерихон, чието име означава "място, наречено удоволствие (приятно)". Но сега този град беше неплодороден, сух, напълно безжизнен. Нямаше нито дървета, нито пасища, нито плодове. Всичко беше изсъхнало, защото един отровен поток беше развалил водния приток към Ерихон. Този град е преобраз на мъртвото и сухо християнство - църквата, която Исус описва в Откровение като: “...на име жив, но си мъртъв" (Откровение 3:1). Илия беше основал пророческо училище в Ерихон и очевидно той и Елисей го посетиха. Някои от младите, начинаещи пророци дойдоха при Елисей и го попитаха, "Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе?" (4 Царе 2:5). Елисей бързо ги прекъсна, "Мълчете. Тези силни и млади Божии мъже изучаваха писанията. Те дори имаха някои пророчески видения, защото знаеха, че Илия щеше да бъде взет в онзи ден. Това беше поколението на служителите, които щяха да бъдат изпратени в Юда и Израил, за да служат на обществото - да строят училища, да хранят бедните, да проповядват Словото. Но явно им липсваше нещо - силата, помазанието и властта на Святия Дух. На другия ден същите тези служители щяха да молят Елисей да тръгнат и да търсят тялото на Илия, в случай, че Святия Дух го беше хвърлил на някоя планина или в някоя долина. Те бяха абсолютно невежи за пътищата и делата на Святия Дух. Те можеха да свидетелстват, да проповядват и да говорят за чудеса, но самите те не бяха опитали от Божията сила. Илия вероятно дочу разговора им с Елисей. И сигурно се питаше дали слугата му разпозна накъде отиваше това плътско служение. И така, старият пророк изпита още веднъж своя млад последовател. Той вероятно му предложи: "Елисей, пред теб е следващото поколение служители. И сигурно виждаш, че в тях липсва работата на Духа. Защо не се установиш тук, за да научиш тези служители на пътищата на Святия Дух? Точно ти си човекът, който ще събуди тази мъртва, суха и плътска църква.” Но Елисей знаеше какво щеше да стане, ако започнеше да обучава тези служители. Те щяха да са така запленени от мощното служение на Илия, че непрекъснато щяха да го питат, "Колко часа на ден се молеше твоят учител? Колко време прекарваше над книгите на закона? Какви методи използваше, какви доктрини проповядваше? Накрая Елисей щеше да прекарва цялото си време, припомняйки съживления и чудеса от миналото. А онези млади пророци щяха да изразходват цялата си енергия, опитвайки се да бъдат малки Илийчовци, стремейки се да повторят чудесата му - но без силата и властта на Святия Дух. Днес църквата е паднала в същата клопка. Ние изучаваме минали движения и съживления, търсейки ключа и опитвайки се да открием методи за сваляне на огън от небето. Откакто се помня църквата жадува за онова старовремешно съживление на Святия Дух. И всичко това е резултат от желанието ни да видим Бог да прави нещо, което е правил преди. Елисей отговори на своя наставник, "Няма да се бавя тук. Няма да те оставя" (стихове 2, 4, 6). Той знаеше, че не би могъл да повлияе на никой в тази мъртва и суха църква, докато не бъде лично докоснат от Бог. Не можеше да разчита на великите дела на Илия. И той нямаше да остане, докато не приемеше по-голям дял на Духа, от този на своя наставник. Той казваше на Илия, "Почитам вярата на предците си, духовните гиганти от миналото. Но сега знам, че Господ иска да извърши нещо ново. И аз трябва да получа докосване от Него, по-голямо от всички, виждани до сега. Искам да се върна сега към сцената при Йордан. Защо Илия настоя преминаването да стане по чудотворен начин? Йордан не беше нито дълбок, нито широк, а и Писанието не ни дава доказателство някога да е прииждал. Освен това, на другия бряг имаше петдесет силни, млади пророци, които можеха да построят за тях сал само за няколко часа. Вярвам, че целта на Илия беше да научи последователя си, че всички предишни чудотворни преминавания - от Мойсей, през Исус Навиев, до онзи ден, си оставаха в миналото. Той искаше да предизвика Елисей, сякаш му казваше: "Когато започнеш собственото си служение и проповядваш, че Бог е Бог на чудесата, ти трябва да свидетелстваш за онова, което Той е направил лично за теб. Скоро аз няма да бъда тук, Елисей. И утре, когато дойдеш отново до тази река, искам да я преминеш по същия начин, по който го направихме днес. Вярвай на Бог за чудесата в твоя собствен живот! Днес повечето от нас не уповаваме на Бог за нашите собствени чудеса. Ние прекарваме времето си, задълбочавайки се в изучаването на чудесата от писанията. Обаче Бог иска да каже на всеки един от нас: "Аз имам нещо по-добро за теб. Искам да извърша чудеса и в твоя живот - да променя дома ти, да възстановя брака ти, да спася неспасените ти близки. Ти ще се изправиш пред своето Червено море, пред своя Йордан и Аз искам да разделя тези води пред теб. 3. Отвъд Йордан Илия Попита Елисей: "Поискай от мен Какво да Направя за теб Преди да Замина. Старият пророк не предложи това като вълшебния дух от лампата, който изпълнява три желания. Той го предложи на Елисей като негов учител във вярата. Това беше последният изпит и той искаше да види как щеше да отговори младия му последовател. Вярвам, че повечето християни днес биха отговорили: "Обществото е извратено и нещата непрекъснато стават все по-хаотични. Изморен съм от борбата, изтощен съм от постоянните атаки на дявола. Сега просто е опасно да се живее. Илия, вземи ме със себе си. Искам да се прибера у дома. Със сигурност в тази колесница ще има място и за двама ни.” Наистина нашият вик като Божий народ трябва да бъде: "Дойди, Господи Исусе Но Исус ни казва: "Владейте, докато дойда Аз!" Когато се възнасяше на небето, Той заповяда на учениците Си: "Защо стоите тук и гледате? Идете и чакайте, додето се върна отново. Елисей знаеше, че в онзи ден мястото му не беше при Господа. Той знаеше, че Бог все още скърбеше за бунтовните деца на Ветил и за мъртвата църква в Ерихон. И той знаеше какво беше нужно - трябваше да остане и да поеме отговорността да се изправи срещу едно зло общество и една мъртва религиозна система. Сигурен съм, че той каза на Илия: "Ти ми показа състоянието на това общество и на тази църква. И ти знаеш, че ще ми трябва повече сила, помазание и власт, отколкото някой преди мен да е имал. Затова те моля за двоен дял от Духа, Който Господ ти е дал." "Моля те, нека бъде в мене двоен дял от духа ти" (4 Царе 2:3). Когато Илия чу това, той отговори: "Мъчно нещо поиска ти..." (стих 10). Но за кого щеше да е трудно? За Бог ли? Или за Илия - човек, който беше възкресявал мъртви и призовавал огън от небето? Не. Щеше да бъде трудно за Елисей. Той искаше нещо, което трябваше да придобие сам. Илия нямаше способността да дари слугата си с дял от Духа, Който почиваше на него. Само Бог може да дава от Духа Си на човек. Но Илия отговори: "... но ако ме видиш, когато се отнемам от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде" (стих 10). Тук е важно да отбележим, че думите "когато се" не фигурират в Еврейския текст. Те са били добавени по-късно в превода на Кинг Джеймс. Затова аз вярвам, че Илия е казал на Елисей: "Ако ме видиш - считаш ме за взет от тебе. Илия казваше: "Святият Дух не може да извърши специална работа в теб, докато все още се облягаш на спомените за мен. Трябва да ме считаш за изчезнал. Ти нямаш нужда от мен, Елисей. Обърни се към Господа, Чийто Дух работеше и в мен. Той ще отговори на молитвата ти. В момента, в който видя господаря си, отнесен в небесна колесница, Елисей осъзна отговорността си да продължи Божието дело в своето поколение. И когато удари водата, застанал на брега на Йордан, той извика: "Къде е Богът на Илия?" Младият пророк казваше: "Господи, всичките ми духовни предци са мъртви и изчезнали. А това ужасно време изисква повече, отколкото Си давал досега, Действай отново, Господи! Но този път чрез мен. Трябва да бъда надарен с повече от Твоя Дух. 4. Елисей се Върна в Същите Два Града, Минавайки по Пътя, по Който Бяха Вървяли с Илия. След като беше докоснат от Бог, Елисей тръгна напред със собствена вяра. И първата му спирка беше Ерихон. Петдесетте пророка от училището веднага разпознаха Божието докосване, казвайки: "Същият Дух, Който беше на Илия, сега е на Елисей." Беше очевидно за всички, че този скрит слуга ходеше в повече от силата и властта на Духа. Младите пророци казаха на Елисей: "... Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господаря ни, но водата е лоша и земята е безплодна" (4 Царе 2:19). Те казваха: "Във водата има отрова, която убива всичко." Очевидно, обаче тези петдесет Божии мъже не бяха в състояние да спрат отровата, сееща смърт в Ерихон. Според Исайя това място на удоволствие е преобраз на Божиите служители: "Защото лозето на Господа на Силите е Израилевия дом, и Юдовите мъже са съдът, който Го зарадва ..." (Исайя 5:7). А водата там представлява Божието слово. Виждате ли картината? Отровените води на Ерихон символизират замърсеното слово, проповядвано от градските амвони. Тези Божии мъже никога не се бяха справяли със собствените си грехове, така че проповедите им бяха пълни с отрова от нечистите им сърца. А тези плътски, бездушни проповеди сееха духовна смърт сред хората. Покажете ми проповедник, който вече не вярва, че Божието слово е безпогрешно, който е отхвърлил раждането от девица, който е привързан към таен грях, който вече не скърби за греха в Божия дом, и аз ще ви покажа една църква, която умира, поради разпръскваната от неговото сърце отрова. Каква беше противоотровата за Ерихон? Да бъде пречистен източникът на водата. И Елисей направи точно това. Той взе чист съд, напълни го със сол и го изсипа в главния извор на града. Скоро всичката вода беше изчистена и животът се върна в околността. Разбира се, че солта, която Елисей използва представлява евангелието на чистотата и святостта. А чистият съд е преобраз на служители, изчистени с Христовата кръв и осветени от пречистващия огън на Духа, подготвени да прогласяват чистото евангелие. Възлюбени, само тези неща могат да спрат вълната от зло в Божия дом; чисти съдове, които ходят в святост и говорят чисто слово със свежо помазание. След това Елисей се върна във Ветил в извратеното общество с изгубеното младо поколение. И още с пристигането си там, той беше подиграван: "И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя излизаха от града малки деца, та му се присмиваха, като му казваха: Качи се плешиви! Качи се плешиви! А той като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име и излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца" (4 Царе 2:23 24). Каква ужасна сцена. Може би си мислите: "Колко жестоко е било от страна на Бог да позволи малки деца да бъдат нападнати от мечки." Но в случая думите "малки деца" са неточно преведени. В оригиналния еврейски текст изразът е "млади мъже". Дали Елисей причини смъртта им в егоистичен пристъп на гняв, защото му се бяха подиграли? Не! Този Божий човек ходеше в силата и властта на Святия Дух. Истината бе, че тези подиграващи се млади мъже извършиха неописуемо голям грях. Нека ви обясня: Безсъмнено момчетата бяха чули за възнесението на Илия на небето. Обаче сега, подигравайки се на Елисей с виковете "Качи се плешиви!", те се присмиваха на работата на Духа. Те чуха истината за святото действие на Духа, но не я приеха. Действията им срещу Елисей бяха подигравка със служението на Святия Дух - един непростим грях. Младите Проповедници Днес Вършат Същите Неща, като Служителите във Ветил. Много години Бог беше търпелив към пропадналата църква във Ветил. Множествата се събираха там, за да се покланят пред олтар, изграден от компромиси. А Господ изпращаше много пророци, включително и самия Илия, за да предупредят хората. Но дойде време, когато Бог вече не можеше да търпи идолопоклонството и нечестието на този град. И Той извика осъждение, изпращайки на тази нечестива сцена мъж, надарен с двоен дял от Святия Дух. Елисей се движеше във Ветил с авторитет, проповядвайки осъждение срещу техния грях. Днес много млади служители разчитат на същите плътски методи, на които разчиташе и падналата църква във Ветил. Те внасят в Божия дом онази музика, която първа подтикна нацията към бунт и прелюбодейство. Изучават пропитото с грях общество, за да разберат по какъв начин да примамят невярващите в църковните сгради. И вместо да принасят хваление, те организират представления, партита, рокконцерти. Опитват се да забавляват младите хора, вместо да провокират греховете им с едно пророческо, чисто евангелие. И днес, по подобен начин, църквата се изправя срещу същия дух на присмивателство, с който се срещна и Елисей. Войнствени хомосексуалисти се присмиват на Божието слово. Престижни галерии в Ню Йорк излагат богохулно изкуство. Христовият кръст, потопен в пълен с урина варел, портрета на дева Мария нацапан със слонски изпражнения. Толкова явно и арогантно нечестие преди беше немислимо. Откакто се умножи грехът в последните времена, аз съм контактувал с много благочестиви Божии хора. Наричам ги "компанията на Елисей". Те ходят с Господа - ходатайстващи, скърбящи за нечестието в обществото и църквата, преследващи по-голямото помазание на Духа. И всички те чуват еднакво послание от Господа: осъждението е на прага. Когато те виждат ужасните катастрофи в наводнения, урагани, смъртоносни болести, причинени от комари, те знаят, че Бог говори. Аз лично не се задоволявам със стоене на едно място и изучаване на миналите съживления. Искам да видя Святия Дух да върши по-велики чудеса, както обеща Исус. Ще продължа да проповядвам милост и благодат на всички, които имат ухо да чуят и няма да бъда пъзльо, който трепери пред присмивачите. Време е да предупредя всички, които мразят Христос, че тяхното време изтече. Бог ще ги съкруши със страшно осъждение. И когато това стане, дори най-закоравелите от тях ще кажат: "Това е Божие дело! Компанията на Елисей няма да се примири със сегашното положение или с опит за пресъздаване на някое минало съживление. Точно сега те са в малката стаичка, насаме с Господа, и непрестанно се молят за още от силата на Святия Дух. И те приготвят сърцата си да видят Господа, вършещ нещо ново в тези последни дни. Химни за Господа Продължава гостуването на Румяна Каменска МОЛИТВА
като хладната сянка в гората, като свежия въздух, събрал на пробуден живот аромата.
за душите ключа скъпоценен и балсама от думи добри, който кротко тъгата отнема. Сила дай ми, когато над мен непосилното бреме натегне, уморена, но с дух несломен към товара на друг да посегна. Помогни да живея и аз, подчинена на простата нужда - както всичко във Твоята власт НА ДОБРОТО ПОКОРНО ДА СЛУЖА. НАДЕЖДА На майка ми Сдържана болка проплаква предателски - знак да даде, че е жива. Пак за сбогуване стискам ръката ти, с тежко сърце си отивам. Бързи снежинки трептят по клепачите - с ласка сълзите да скрият, сякаш над хорските бедствия плаче хладната снежна стихия. Нямам власт слънцето аз да помоля острия студ да прогони, с хляб да наситя стотиците болни, роби на вечна бездомност. Нито на страшната болест оковите с глас ще накарам да паднат, за да се върне, пробуден отново, разум от злото откраднат. С мене е Господ. През тази виелица нежно при теб ме доведе, към пропастта, дето мрачно разделя ни с мъдра загриженост гледа. Скръб и надежда молитвено смесила, помощ очаквам и сила. Мене през толкова бури пренесъл е, зная, и теб ще закриля. ЕСЕННО Със есенен глас ме докосна дъждът, лятната радост полека прогони. Песен позната в стъклата редят капчици студ безнадежден отронени. Потръпнах от допира на есента, властен и мек като всяка обреченост. Ранена, болезнено в мен затрептя непобедимата жажда за вечност. Угасват цветята с печален поклон, с лека въздишка листата сбогуват се. Търси напразно душата подслон в необратимото свое пътуване. Навява тъга всеки лист осланен, нелепата смърт на цветчетата нежни, но вярна надежда живее във мен със бодрия полъх на борова свежест. Христовият глас животворно шепти: - Близо е краят на всяка обреченост, когато свободна от смърт ще цъфти непобедимата жажда за вечност. КОПНЕЖ Отдавна забравиха моите пръсти как тихо под тях се пробуждат цветята, за поздрав как сънни главици отърсват от меката галеща власт на росата. Забравих на ябълков цвят ароматът как търси ме в тихата пролетна вечер. Изпълнил с очакване южния вятър, приканва мечтите за полет далечен. Отдавна не сме си мълчали с приятел сред сладостен хор на славееви песни. Голямото, дето препълва сърцата, пречистено в капчица-дума проблесне. Понякога спомен внезапно изплувал нелепо с шума на колите се смесва. Дали само в спомен това съществува? В друг свят ли стопиха се младост и детство? Спасява ме мощно гласът на живота, приятелски моята горест понесъл: - За вечната дружба със теб съм приготвил свят много по-хубав от твоето детство. Новини и свидетелства Любовта на Бог ме срещна Още в ученическите ми години сърцето ми търсеше нещо, което да преобърне живота ми. Самата аз не знаех какво търся – някой, който да ми даде нов смисъл и да махне тежките окови на самотата и отчаянието. Много пъти идваше до мен посланието, че Бог е жив и може да ме промени. Така ми казваха какво трябва да правя или да не правя, за да спечеля вниманието на Бога. Но никой не ми каза как да се срещна с Него. Така още повече не знаех какво да правя. От ден на ден животът ми изгубваше смисъл, но любовта на Бог не закъсня. Това се случи през есента на 1988 г. Една смела жена ме спря в центъра на София с майка ми и ми каза: Бог много те обича. Искаш ли да дойдеш с мен на църква? Какво ще кажете? Това е повече от смелост и дръзновение. Малко думи, но с голяма сила. До срещата ми с нея ехтяха думите: Бог те обича! Така аз отидох на църква и сърцето ми бе напълно променено. Бях пленена от любовта на Бога. Самотата бе запълнена, отчаянието - унищожено от мощното действие на Божия дух в живота ми. Личната ми среща с Него даде нов курс в живота ми. Исус Христос стана пътят, истината и живота. Не си мислете, че трудностите изчезнаха като с магическа пръчица! Не. Но каквото и да става, имам надежда и вяра, защото всичко мога чрез Този, Който ме укрепява. Приятелю, предлагам ти и ти да вкусиш от тази любов, която житейските грижи, планините от проблеми и отчаянието не могат да променят. Любовта на Бог остава вечна и те чака да опиташ. Той те чака да повикаш, за да те прегърне и утеши, да направи у теб ново сърце пълно с радост. Аз опитах! Сега е твоето време - Бог те обича и те чака. *** Благодарим на всички, които помогнаха с даренията си за издаването на списанието. Нека Бог да ви благослови и да преумножи всяко благо в живота ви. И най-малкото дарение е неоценима помощ за нас. За дарения използвайте адреса на редакцията и името на отговорния редактор. Благодарим ви! Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 326.73 Kb. Сподели с приятели:
|