Невероятната история на мюсюлманката Зубадайт

Зубадайт била добра студентка и считала себе си за убедена мюсюлманка. Въпреки религиозното възпитание и обучение, на нея й липсвало едно важно нещо - тя нямала мир в сърцето. Колкото по-сложна ставала програмата в колежа, толкова повече нараствало вътрешното й безпокойство.

Веднъж тя намерила в общежитието си християнска брошура, която някой оставил там. Когато за първи път прочела за Благата вест, това засегнало струна в душата й, но сърцето й било ожесточено поради възпитанието, което получила в семейството си, за това тя не приела Божието слово.

Но няколко дни след като прочела брошурата, в живота на Зубадайт се случило нещо необикновено. В много ярък и приличащ на реалност сън й се явил Исус, докоснал я с пронизаната Си ръка и й казал: "Не се безпокой и не тъгувай. Вярвай в Бог-Отец и в Мене, защото Аз съм князът на Мира. Аз бях разпнат, умрях и възкръснах, за да ти дам мир и вечен живот".

Когато на следващата сутрин се събудила, не й давал покой въпросът: дали това е бил просто сън, или е нещо по-голямо? Момичето се измъчвало от съмнения.

Никак не можела да повярва в Исус. В края на краищата, тя била убедена мюсюлманка, а баща й заемал важна длъжност в местната джамия.

Веднъж отишла на кладенеца да изтегли вода. Почти се било стъмнило, а земята до него била много хлъзгава. Зубадайт се подхлъзнала и ... паднала в кладенеца. Там загубила съзнание. В това състояние тя просто видяла как Исус я извлякъл от кладенеца и нежно я положил на земята. В Неговите ръце тя се чувствала в абсолютна безопасност - просто като дете в ръцете на любящия си баща или майка.

Полагайки я внимателно в безсъзнание на земята, Исус й казал: "Аз Съм възкресението и животът. Вярващите в Мен ще живеят, даже и да умрат. Който вярва в Мен, ще живее вечно". В този момент в сърцето й се родила вяра. "Аз вярвам в Теб като Господ и мой Спасител!" - възкликнала Зубадайт и предала живота си на Исус.

Тази прекрасна среща с Исус се случила, когато тя практически била в безсъзнание. Когато се събудила, около нея вече се били събрали няколко човека. Те учудено я гледали. Учудващо било, че на нея нищо й нямало. Можела да стане и да си отиде у дома.

Когато Зубадайт разказала на семейството си за срещата си с Христос и за вярата си в Него, всички ужасно се разстроили и се опитали да отклонят решението й да следва Исус. Въпреки това момичето останало вярно на Господа. Всичките им аргументи не разколебали решителността й и тя започнала да израства във вярата. Когато семейството й разбрало, че Зубадайт няма да промени решението си, баща й и братята й решили, че тя трябва да заплати най-високата цена за това, че опозорила семейството си. Те сглобили някакво подобие на железен стол и го свързали с електрическата мрежа. Смъкнали от бедното момиче голяма част от дрехите й и насила я завързали за този стол. Тя крещяла, молела за милост, но палачите й били непреклонни.

Когато Зубадайт разбрала какво я очаква, тя започнала да моли да изпълнят последната й молба - да й дадат нейната Библия. Един от братята й донесъл от нейната стая Библията й и я хвърлил на коленете й. Когато усетила тежестта на Библията върху коленете си, това й дало малко мир в сърцето.

"Ако искаш да умреш заедно с тази лъжлива книга, нека така да бъде!", - заявил баща й. "Това само ще покаже цялото безсилие на лъжливата ти религия!", - добавил брат й.

Когато баща й щракнал включвателя, за да пусне високо напрежение на стола, нищо не се случило. Той и синовете му два пъти тествали съединения, променяли разклонители, контакти, но електричеството просто отказвало да "премине".

Накрая бащата изпаднал в такава ярост, че я ударил и след като я развързал я изгонил полугола от къщи с викове: "Ти вече не си моя дъщеря!" Проливайки сълзи от унижение и болка, Зубадайт побягнала през целия град към вярващите си приятели.

Да се окаже полуголо на улицата, е голям срам за мюсюлманското момиче. Приятелите на Зубадайт, притеснявайки се за нейната (а и за своята) репутация, искали да обяснят на съседите си какво се е случило. Но в тази нощ случайно я видял само един съсед и той твърдял, че тя е била... в прекрасна бяла одежда.

Зубадайт е уверена, че сам Бог е скрил голотата й, като я облякъл в бяла дреха точно както Той е взел срама й (поради греха) и я е покрил с праведността на Христос.

Досега Зубадайт остава вярна последователка на Исус Христос и активно участва в живота на нелегалната църква.

Преведе от руски: К. Желязкова

2. Когато спрем да Го търсим настойчиво.

3. Когато живеем в страх и се опитваме да елиминираме всичко, което смущава собствената ни сигурност.

4. Когато сме доволни от живота си и нямаме глад за Бог.

5. Когато интерпретираме трудностите в живота си като атаки от дявола, вместо да виждаме Божия пръст в това. (Бог обича да разтърсва човешките теологии!)

Д-р Джоузеф Матера

Повече на...

http://church.bg

Едва ли има някой, който да не търси отговор за снабдяване. Усмихнах се като прочетох историята по-долу. Затова реших да предизвикам и у вас усмивка или размисъл, защото Бог чува молитвите ни и има уникален отговор за всеки.

Илияна Киркова
"Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми." (Пс. 6:9)

Една бедна жена се обадила в Християнско радио за помощ. Чувайки призива й един зъл мъж наредил на своята секретарка да купи храна и да я занесе на дадения адрес, като казал, когато жената попита кой я изпраща, секретарката му да каже, че е от дявола.

Секретарката изпълнила нареждането и занесла храна на бедната жена. Жената била много щастлива и тръгнала да си прибира храната. Тогава секретарката й казала:

- Не искате ли да знаете кой ви изпраща тази храна?

А жената отговорила:

- Не, няма значение, защото когато Бог нареди и дяволът се подчинява!

Това трогнало секретарката и тя си тръгнала разплакана.
***

Каквито и да са обстоятелствата около теб, знай, че Бог е приготвил нещо много по-добро. Знай, че Той иска да те издигне много по-високо и след като те благослови, ти самият да си за благословение на другите около теб!

Като епоха.

Като вихър, Господи.

Събори

Разпръсна

думите изсъхнали.

Разкъса

Учудена,

старите канони,

със пръсти ледени висулки,

омагьосана

Те следвам.

Небесна принцеса
Когато слънцето поглежда

сутрин към смълчаната земя

и когато клони свежда

сънена брезичка в утринта,

да пристигна с първите лъчи,

да спра до тебе цяла във позлата -

принцесата от приказни страни.

че си обичал само, само мен.

И ще поискаш дните ти предишни

без мене да не са били.

Принцеса съм - Небесна при това.

Моят Бог - Баща ми ме е пратил

при тебе да остана с любовта.

От неизвестен автор

Веселото момиченце с буйни златни къдрици беше почти на седем. Като стигна с майка си до касата на магазина, тя ги забеляза - наниз от искрящи бели мъниста в розова станиолова кутийка.

"О, мамо, моля те! Би ли ми ги купила?"

Майка й най-напред погледна обратната страна на опаковката, а после умоляващите очи на обърнатото нагоре личице на дъщеря си.

"Два деветдесет и пет. Това е почти три лева. Ако наистина ги искаш и обещаеш да слушаш и да ми помагаш повече, ще ти дам парички, за да си ги купиш. Рожденият ти ден е само след седмица и тогава може и да получиш някое друго левче от баба си."

Връщайки се вкъщи, Катя веднага изпразни касичката си и преброи стотинките в нея - бяха само тридесет и четири. След вечеря тя помоли майка си да й позволи да измие чиниите и след това веднага отиде да изхвърли боклука. На рождения й ден баба й й даде една чисто новичка банкнота от два лева, така че най-накрая тя събра нужните парички, за да си купи мънистеното герданче.

Катя обичаше мънистата си. Те я караха да се чувства издокарана и пораснала. Носеше ги навсякъде - в неделното училище, на детската градина, дори спеше с тях. Сваляше ги само, като ходеше на плуване или като се къпеше във банята. Майка й й казваше, че ако се намокрят, могат да пуснат боя и да й направят шията зелена.

Катя имаше много нежен и любящ баща. Всяка вечер, когато тя си лягаше, той спираше заниманията си, каквото и да правеше, и идваше в спалнята й, за да й разкаже приказка. Една вечер, след като свърши приказката си, той попита Катя:

"Обичаш ли ме?"

"О, да, татко! Ти знаеш, че те обичам."

"Тогава, дай ми твоите мъниста."

"О, татко, не и моите мъниста! Вземи Вихър - белия кон от моята колекция с играчки - онзи с розовата опашка. Помниш ли, татко, онзи, който ти ми подари. Той ми е любимият."

"Добре, мила. Татко те обича. Лека нощ!"

Той я целуна по бузата и излезе.

След около седмица в друго подобно време Катиният баща отново я попита:

"Обичаш ли ме?"

"Татко, ти знаеш, че те обичам."

"Тогава, дай ми мънистата си!"

"О, татко, не и мънистата ми! Но можеш да вземеш куклата ми - тази, новата, която получих за рождения си ден. Тя е толкова красива. Давам ти даже и жълтото одеялце, което е в тон с пижамата й."

"Добре, благодаря! Спи спокойно, малка красавице. Бог да те благослови! И знай, че татко те обича!"

Както винаги баща й я целуна по бузката и излезе.

Няколко вечери по-късно, когато баща й отново влезе в стаята й, Катя седеше на леглото си, кръстосала крака по турски. Приближавайки се, той забеляза, че брадичката й трепереше и една мълчалива сълза се стичаше по бузата й.

"Какво има, Катя! Какъв е проблемът?"

Катя не отвърна нищо. Вместо това тя повдигна ръчичката си към баща си.

Когато я отвори, в нея блесна малкото мънистено герданче. През плач тя най-накрая каза на баща си:

"Ето, татко, вземи го, за теб е!"

Едва сдържайки сълзите си, баща й протегна едната си ръка към евтиното герданче, а с другата си ръка бръкна в джоба си и от там извади синя кадифена кутийка с наниз от истински перли, и я подаде на Катя. Той ги беше носил в себе си през цялото време. Просто беше чакал тя да се откаже от своите евтини мъниста, за да й подари истинското съкровище.


Новини от "Благодат"
Тази година ще завършим част от големия проект "Библията достъпна за всеки", по който работим от 2000 г. Наши партньори са Обединени Библейски дружества и Българско Библейско дружество. Досега сме приключили с аудиозаписа на детската Библия и Библията за възрастни. Тази година ще приключи отпечатването на Библията на брайл. Остана да се отпечата последната книга от Стария завет - Езекил. Следващата стъпка е отпечатването на Библията на уголемен шрифт, което по план ще приключи през 2016 година.

Желаещите да получат кой да е от вариантите на Библията, могат да се обадят на телефоните на редакцията или да ни пишат на електронната поща или на пощенския ни адрес.

Благодарен съм на екипа, за това че оповестява във списанието това, което пиша сега. Но преди да започна, нека да се представя: Казвам се Михаил Киров. Живея в Чирпан и съм на 30 г. Женен съм и имам 2 деца - Йордан на 9 години и Дейвид на 4. Пастор съм на Християнски център "Спасение" в гр. Чирпан. Заедно с моята съпруга Бояна пътуваме по околните села, основаваме църкви и най-вече правим учебници за Исус Христос. Християнски център" Спасение" гр.Чирпан се занимава с много дейности и една от тях е събиране на социални хуманитарни помощи от доброволци и братя и сестри, които даряват дрехи, обувки, детски принадлежности и други. С това бихме искали да насърчим всеки истински християнин и последовател на Исус Христос, ако имате възможност и вие да се включите, в изпращането на такива хуманитарни помощи.

Можете да ми пишете на:

pastor_mihail@abv.bg

или да поискате нашите координати от Стефка Стойчева, която е отговорен редактор на списание "Благодат".

С братски поздрави:

Пастор Михаил Киров