Отговорен редактор



страница3/6
Дата30.04.2017
Размер0.58 Mb.
#20328
1   2   3   4   5   6

Усърдие


Алън Рандолф

От сайта Живот за всеки ден

Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)

„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“

Има един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12).

Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят.

Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.

Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.

Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти.

„Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4).

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.

Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.


ВТОРОТО НИВО


Жана Гион

От книгата „Да преживееш дълбочините на Исус Христос”


Вече имате известна представа за молитвата върху Словото и за съзерцаването на Господа или чакането в Неговото присъствие. Да предположим, че сте практикували тези два начина за идване при Господа. Да предположим, че сте минали през трудната фаза и сте навлезли в истинското преживяване. Нека сега да продължим напред и да разгледаме едно по-дълбоко ниво на преживяване с Господа; т.е., по-дълбоко ниво на молитва. Някои описват това второ ниво като преживяване на "вяра и притихване". Други го наричат "простосърдечна молитва". Аз предпочитам второто название. Да кажем, че сте развили навика да се молите върху Словото и безмълвно да чакате в Господното присъствие, тоест, че тези преживявания са станали част от живота ви. Ако е така, сте открили, че вече е много по-лесно да заставате пред Господа и да разпознавате присъствието Му. Но бих искала да ви припомня още веднъж, че написаното до този момент е за онези, които тепърва започват да опознават Христос. В началото ви е било много трудно да завръщате блуждаещия си ум. Било ви е трудно вътрешно да се насочвате към духа си. Малко по малко тези неща са ставали все по-естествени и прости. Сега молитвата ви изглежда лесна, приятна и естествена - както и много сладостна. Постепенно сте започнали да осъзнавате, че молитвата е правилният начин, истинският начин за откриване на Бога. И след като веднъж сте Го открили, радостно възкликвате: Името Му е ароматно като разлято масло (Песен на песните 1:3). Навярно си мислите, че сега бих ви насърчила да продължите по тоя тъй успешен път. Вместо това бих ви посъветвала да промените курса си съвсем мъничко. По тоя начин отново може да се озовете на място, където да преживеете известно разочарование. Щом започнете да търсите Господа по нов начин, винаги трябва да сте готови за трудности в началото! Ето защо бих ви насърчила от този момент нататък да имате вярващо сърце. Не бива да се отчайвате. Докато се стремите да навлезете в по-дълбоки взаимоотношения с Господа, ще се натъкнете на някои препятствия по пътя. Сега, след всичко казано, нека да разгледаме това ново ниво на молитва. Преди всичко, влезте в Господното присъствие чрез вяра. Докато сте там пред Него, не преставайте да се насочвате навътре, към духа си, докато умът ви не се успокои и не утихнете напълно пред Него. Сега, когато най-после цялото ви внимание е насочено навътре и умът ви е фокусиран върху Господа, просто останете безмълвни пред Него за известно време. Навярно ще започнете да усещате Господното присъствие. Ако е така, не се опитвайте да мислите за нищо. Не се опитвайте да казвате нищо. Не се опитвайте да правите нищо! Докато усещате Господното присъствие, просто стойте в него. Стойте пред Него такива, каквито сте. Усещането за Неговото присъствие постепенно ще започне да намалява. Когато това се случи, с няколко думи кажете на Господа колко Го обичате или просто призовете името Му. Направете го тихичко и нежно, с вярващо сърце. По този начин още веднъж ще бъдете върнати в сладостта на Неговото присъствие! Ще откриете, че отново сте се озовали в онова сладостно място на пълна наслада, каквато току-що сте изживели! Щом сладостта на Неговото присъствие се е завърнала изцяло, отново притихнете пред Него. Не бива да се опитвате да се движите докато Той е наблизо. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е следният: във вас има огън, който отслабва и се разгаря. Когато отслабне, този огън трябва да бъде нежно разпалван, но само нежно. Веднага щом огънят се разгори, прекратете усилията си. В противен случай може да изгасите пламъка. Да кажем, че това е второто ниво на молитва - второ ниво в преживяването на Исус Христос. Когато това време приключи, винаги оставайте за малко пред Господа в мълчание. Също така е много важно всичките ви молитви да бъдат изречени с вярващо сърце. Молитвата с вярващо сърце е по-важна от всичко друго, свързано с молитвата! Преди да завършим тази глава, бих искала да поговоря с вас съвсем накратко за мотивите на вашето сърце в търсенето на Бога. В крайна сметка, защо идвате при Господа? Дали идвате при Него заради сладостта на преживяването? Или защото е приятно да си в Господното присъствие? Нека ви препоръчам един по-превъзходен път. Когато пристъпвате към Господа за молитва, идвайте със сърце, изпълнено с чиста любов, любов, която не търси нищо за себе си. Идвайте със сърце, което не търси нищо от Господа, а желае единствено да Му угоди и да изпълни Неговата воля. Нека ви дам един пример. Помислете за слугата. Слугата се грижи добре за господаря си; но ако го прави, за да получи някаква награда, той изобщо не е достоен за похвала. Така че, скъпи християнино, когато пристъпваш към своя Господ за молитва, не идвай за духовно забавление. Дори не идвай с цел да преживееш своя Господ. Тогава какво? Идвай просто, за да Му угодиш. Ако си там и Той реши да излее някакво голямо благословение, приеми го. Но ако ли пък умът ти блуждае, приеми това. Или ако ти е трудно да се молиш, приеми го. С радост приемай всичко, което Той реши да ти даде. Вярвай, че всичко, което се случва, е онова, което Той иска да ти даде. Нека да повторя, тъй като това е много важно. То е от изключителна важност за бъдещото ви израстване в преживяването на Христос. Вярвайте, че каквото и да се случва, е според Неговото желание за дадения момент. Когато идвате при Господа по този начин, ще откриете, че духът ви е спокоен, независимо в какво състояние се намирате. Щом се научите да идвате при Господа с подобно отношение, няма да се разстройвате, ако Господ оттегля присъствието Си. Периодите на духовна суша и периодите на духовно изобилие ще са от еднакво значение за вас. Ще се отнасяте към тях по един и същ начин. Понеже ще сте се научили да обичате Бога просто защото Го познавате, а не заради дарбите Му и дори не заради Неговото присъствие.


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница