Отговорен редактор



страница5/6
Дата30.04.2017
Размер0.58 Mb.
#20328
1   2   3   4   5   6

Искай Божието най-добро

1. Ако искаш най-доброто, искай Божието най добро. Не се задоволявай с нищо по-малко. Искай Божието най добро.

2. Ако искаш Божието най-добро, гледай на Исус.

3. Ако искаш Божието най-добро, размишлявай върху Божието Слово.

4. Ако искаш Божието най-добро, сприятели се със Святия Дух.

5. Ако искаш Божието най-добро, слушай и се покорявай на Бога незабавно.

6. Ако искаш Божието най-добро, бъди внимателен как и какво слушаш. Това означава, че трябва да бъдеш внимателен какво преминава през очите ти, ушите ти и другите сетива. Това означава, че трябва да приемаш от Библията повече от всичко друго. Това означава, когато чуеш неща, които не са в съответствие с Библията, да не им се покоряваш, да не им отдаваш никакво внимание. Много хора слушат лъжите на дявола, защото не познават Библията и не знаят какви обещания има в Библията за нас. Ако искаш Божието най добро, интересувай се повече от вечните, отколкото от временните неща. Погрижи се приоритетите ти да бъдат правилно подредени. Къде е домът ти, във вечността или тук?

7. Ако искаш Божието най добро, позволи Бог да избира вместо теб.

Източник: http://bojieto-slovo.blogspot.com

Свидетелство на Стоянка Карушкова


Казвам се Стоянка Карушкова. Искам да ви разкажа за моя живот, който изобилства с Божията милост.

Всичките ми близки бяха комунисти и аз бях приела идеята, че няма Бог. Бях секретар на младежкия комунистически съюз РМС. След това заемах поста партиен секретар, зам. партиен секретар и завеждах отдел пропаганда в Съюза на борците против фашизма. Ревностно поддържах идеята и агитирах всички, че няма Бог. Бях силна и борбена, с пистолет на кръста, много дейна и активна, високо ценена от лидерите на комунистическата партия и от „другарите". В работата всички се страхуваха от мен, никой не се осмеляваше да спомене за Бог.

Един ден, на събрание на Отечествения фронт, изнасях доклад против религията и Бога. В квартала, в който живея, почина един човек и аз изпратих една „другарка" да произнесе слово пред ковчега на мъртвия. Съпругата на този човек обаче беше християнка и посещаваше Евангелската църква. Тя поканила пастира на църквата да проповядва на погребението.

Попитах „другарката" как се е справила и какво е говорила, но тя каза, че не е могла да каже нищо, поради това че е имало пастир и той е водил цялото погребение.

Бях много ядосана, че е позволила на „някакъв си поп" да говори за Бога и да обърква хората. Казах гневно: "Как можа да позволиш на тоя поп да приказва глупости! Защо не го хвана за брадата и не го напъха при мъртвеца в гроба. Къде е тоя Бог?"

Изведнъж усетих, че една ръка затвори устата ми. Опитвах се да я махна, но не можах. Уплаших се и видях нещо необикновено. Видях тялото си простряно долу на пода и всички присъстващи минаваха през мен, мачкаха ме, стъпваха върху мен. Почувствах се ужасно унижена.

Веднага закрих събранието и си тръгнах за вкъщи. Някои ми задаваха въпроси, но аз не отговарях, бързах да се прибера. Тичах до вкъщи и когато се прибрах, заключих вратата зад себе си, паднах на колене и извиках към всички светии, за които бях чувала, и молих за прошка. Разбирах, че съм направила нещо страшно нередно.

Чух глас, който ми каза: „Не така, прошка се иска само от Бог, само Той може да ти прости." Извиках: „Господи, прости ми!" И се уплаших още повече. Това не беше моят глас, идваше някъде дълбоко отвътре, от някой, който не познавах, Душата ми стенеше. Казах: Кой каза това, къде е този Господ?" Търсех да видя кой викаше „Прости ми". Оглеждах се наоколо, бях сама и вратата беше заключена, а душата ми стенеше и търсеше Създателя си.

Започна ужасна борба в мен. Един глас ми казваше: „Къде е тоя Бог, няма никакъв Бог, хората ги убиват, изтича им кръвта и умират." А друг глас казваше: „Ами ако има, ти къде ще бъдеш?" И аз се ужасявах и хълцах през цялото време, не можех да спя.

Една вечер сънувах, че се намирам на едно място, пълно с мръсотии и заградено с ръждива бодлива тел. От никъде нямаше изход. Видях една ръка, която ме посочи, и чух глас, който каза: „Тази е грешница и ще бъде хвърлена в ада." Аз плачех и виках за помощ. Съпругът ми се събуди и ме попита какво се е случило.

Това продължи дълго време, докато ми излезе тумор на лявата ръка. Оперираха ме и резултатът от изследванията беше „саркома" (скоротечен рак). След операцията започнаха силни болки. Когато ме прегледаха, лекарите казаха, че не могат да направят нито химиотерапия, нито някакви лекарства могат да помогнат. Според лекарите ми оставаше да живея три месеца.

В това време съпругът ми получи инфаркт и го приеха в болницата. Отидох да го посетя и той ми каза: „Защо не отидеш на лозето?" Имахме лозе и малка къща на края на града и когато ми каза да отида там, нещо трепна в мен. Сетих се, че около нашето лозе имаше къщи на християни. Не зная защо, но в мен дойде силно желание да отида там. Болките в ръката ми ставаха непоносими и въобще не можех да я движа, нямаше надежда за мен.

Отидох на лозето. Точно до нашата къща беше къщата на една вярваща жена. Тя работеше като чистачка в Съюза на борците против фашизма, където аз бях заместник партиен секретар. Тя ме познаваше и се страхуваше от мен, да не я уволня от работа поради вярата й. Повиках я да обядваме заедно и поисках да чуя как се моли.

Тя уплашена ми каза: „О, не, не, не зная." Рухна надеждата, с която бях дошла; подкосиха се краката ми и главата ми падна като отсечена на масата. Жената се казваше Тонка и започна да ме пита: „Какво става с теб, какво ти е?" Отговорих й: „Надявах се да чуя как се молите." Тогава тя се моли, но това не ме докосна и не задоволи търсещата ми душа.

Отидох при едно семейство от другата страна до нашата къща. Бай Нанко седеше на леглото и четеше Библия, но като ме видя, ме попита: „Какво има Стоянке, искаш ли нещо?" Аз казах: „Искам само да чуя как се молите." Той толкова се зарадва, скочи от леглото и каза на жена си: „Остави всичко, Стоянка иска да се молим. Тридесет години сме се молили за това семейство и сме чакали този момент." Те се молиха, а аз само плачех. Сълзите ми се лееха изобилно и ме задавяха, не можех да кажа „Прости ми" поради сълзите. Като се прибрах, извиках: „О, Господи, сигурно няма да ми простиш, много съм грешна." Излизах из градината и с една ръка отскубвах по някоя тревичка и виках: „Господи, както аз отскубвам тревата, така Ти изскубни греха от сърцето ми и го изхвърли."

Лекарят, който лекуваше съпруга ми, ме повика и каза, че трябва да го приберем вкъщи, за да не умре в болницата. Аз много исках да го закарам на лозето, близо до вярващите. Лекарят каза, че може, ако е с кола.

Закарахме го, сложихме го на леглото, той не можеше дори да се обърне. Отивах при съседите и се молехме, но все още не смеех да му кажа. След няколко дена му стана много зле и каза: „Умирам!" Отидох при съседа и изплаках: „Бай Нанко, Карушко умира." Той дойде веднага и го пита: „Как си?" Съпругът ми едва отговори:

„Умирам, бай Нанко."

„Моли се!" - каза бай Нанко.

„На кого да се моля?"

„Има жив Бог!" - отговори бай Нанко.

„Тъй ли, аз не знам."

Това беше разговорът между тях. Бай Нанко извика към Бога за милост и се моли доста дълго. В това време дойде синът ни, за да закараме съпруга ми в болницата. Когато му казах, че синът ни чака с колата, той ми отговори: „Не зная дали е от молитвата на бай Нанко, но се чувствам по-добре и не искам да отивам в болница." И той започна да става и да излиза навън.

Следващата неделя ни закараха на църква. За първи път в живота ни посещавахме църква. Голяма беше изненадата ми, когато влязох. Двама от „другарите" - лектори в клуба на атеиста, държаха песнарки и се правеха, че пеят с другите. Те също бяха шокирани да ме видят там: „Карушкова, какво правиш тук?" - беше въпросът им. „Каквото и вие!" Те се засмяха и ми намигнаха - помислиха, че и аз съм от съгледвачите.

След като завърши служението, ни заведоха в дома на семейство вярващи, възрастни хора. Там по време на молитва Бог изпълни съпруга ми със Святия Дух и той започна да пее на непознат език. Гледах толкова учудено.

Не знаех нищо за кръщение в Святия Дух. Прибрахме се у дома и аз исках да извикам такси, за да занесем храна и багаж за следващата седмица на лозето, но съпругът ми ме спря и каза: „Аз ще нося багажа." Издърпах с едната ръка багажа (другата все още беше прилепена до тялото ми) и му го показах: „Тези две големи раници, кой ще ги носи?" „Аз ще ги нося - беше неговият отговор. - Когато Бог ме изпълни със Святия Си Дух, Той ме изцери напълно и сега се чувствам силен и здрав като на млади години."

Той взе големите чанти и отидохме отново на лозето. Нашите съседи ни повикаха за молитва. Бяха дошли и други хора от града. Когато започнахме да се молим, Святият Дух ме посети толкова силно, че ми се струваше, че ме повдига от земята нависоко и ме сваля, сякаш стените и покрива се движеха. Помислих си, че къщата ще падне. В това време ръката ми, която беше оперирана и обездвижена, започна да се върти със сила и започнах да говоря на китайски език. Преди това бях забелязала, че друг тумор растеше на гърба ми, но не исках да споделям това със съпруга си, за да не се отчае като нов християнин.

Рано една сутрин се събудих и не видях съпруга си в леглото. Той беше станал, запалил печката и хвалеше Бога. „Защо си станал толкова рано, вместо да пестим нафтата…?" Той не ми отговори, а каза: „Дай да видя какво има на гърба ти." „Нищо няма!" „Видях сам Исус да те лекува" - каза той. Тогава свалих нощницата и той извика: „Благодаря Ти, Господи! Това, което ми показа, е истина," Той ми разказа: „Видях те да лежиш и на гърба ти имаше израстък. Влезе лекар с бяла дреха и лекарска чанта в ръцете си. Погледна тумора, погледна към мен и каза: „Аз съм Исус Христос от Назарет. Аз лекувам тези болести и това, което виждаш, ще го махна и ще остане като печат, да се знае, че е имало нещо на това място." След това погледна към коленете и лактите ти и ги докосна. (Оттогава завинаги изчезна всяка болка, която имах. Дори и сега - на 86 годишна възраст, никога не съм имала болки. После извади една кутийка и малка четчица, взе нещо от кутийката и намаза тумора три пъти. Тогава прибра кутийката и четчицата в чантата. Не Го видях откъде влезе, но си казах, че ще гледам откъде ще излезе. И докато си мислих това, Той изчезна."

Исус оперира тумора на гърба ми и заедно с това създаде мускул на ръката ми на мястото на изрязания. Периодично ме викаха на преглед в Онкологичната клиника. Когато лекарят видя ръката ми, беше шокиран. Видя мускула, който изпълваше празнината на лявата ми ръка, погледна гърба ми и не намери метастази, а съвършено нова, чиста кожа с ръб наоколо точно както при операция - като печат, както Исус каза. Помоли медицинската сестра да заключи вратата и каза, че за днес не може да прегледа никой друг. „Ние знаехме, че скоро ще умреш, а тя има нов мускул и е абсолютно чиста от разсейки." „Имаш ли Библия?" „Да, докторе, всеки християнин има Библия." „Ще ти дам 100 лева, да ми я продадеш." „О, аз не бих си продала Библията за никакви пари!" „Тогава ще ти дам 150." „Моли се, докторе. Ако искаш Библия, Бог ще ти помогне да я имаш."

Беше времето на комунизма и Библии не се продаваха. Дори да искаше някой да има нямаше откъде да намери. Аз излязох от кабинета усмихната. Много болни от рак чакаха за преглед. Имаше един православен свещеник, който също чакаше да влезе при доктора. Като видя усмивката ми, каза: „Всички излизат със сълзи, а ти защо си така широко усмихната?" „Защото Исус ме изцери, попе." „Исус ли? Кой Исус?" „Ти не знаеш ли кой е Исус? Какво проповядваш на твоите слушатели, ако не знаеш кой спасява и изцерява."

„Другарите" вече бяха чули за мен и ме повикаха с намерение да ме разубедят и накарат да се откажа от Исус. Имаше много „другари" и самите шефове на партията. Голям срам беше за тях такава вярна и убедена партийна „другарка", заемаща високи постове, да се откаже от убеждението си и да се заблуди. Нямах право да нося партийния билет повече. Присъстваха лекар и историк, всички ядосани и готови да се борят докрай, за да ме разубедят. Аз се молех и усещах Святия Дух в мен. Когато започнаха да ми задават въпроси, казах: „Имам само един въпрос към доктора." Той отговори, преди да задам въпроса: „Зная, Карушкова, какво ще питаш, дали има изцерени от „саркома". Няма." „А може ли на мястото на изрязан мускул да израсне нов?" - питах го аз. „Не, медицината отрича това." „Исус обаче Го направи, докторе, и вие можете да се убедите в това." Той седна и не се обади повече.

Историчката каза: „Аз съм изучавала история през целия си живот. Ако този Исус е живял, щеше да има някъде паметник или да открият нещо при разкопки." „На кого правят паметник?" "На мъртвите, разбира се" - каза историчката. „Но Исус Христос е жив и е на небето, затова не може да бъде намерено нищо при разкопки."

Бяха много ядосани и казаха, че повече нямам право да се наричам "другарка" и да петня името на партията. „Това е също и моето голямо желание, да ви оставя този билет и да се отрека пред вас от заблудата си, че няма Бог. Той е жив и изпрати Сина Си да спасява и изцерява всеки, който повярва в Него."

Много пъти ме викаха и ме заплашваха. Идваха вкъщи да търсят Библии и литература, но Святият Дух винаги ни укрепяваше и помагаше. И тримата лекари, които ми казваха, че имам само три месеца живот, починаха. Живея вече 26 години оттогава, без следа от ракови клетки в тялото ми. Живея и разказвам делата на Божията слава. Бог ни е давал адреси, изпращал ни е при нуждаещи се. Тръгвали сме, без да знаем какви са хората, но винаги е било по Неговата воля и винаги за Негова Слава. Господ извърши много изцерения и много други чудеса. Съпругът ми си отиде при Исус на 85 години. Много пъти дяволът се е опитвал да ме смущава, но моят жив и верен Изкупител ме избавя от всяка атака.

Паднах и си счупих три ребра. Ръката ми се измести от рамото. Видяха го на рентгеновата снимка, но докато се върна обратно при доктора, Господ намести ръката и ребрата ми бяха заздравели.

Една вечер получих преплитане на червата, хирургът се канеше да ме оперира на сутринта. „Докторе, може някой друг да те изпревари и да ме оперира преди теб" „Кой е той, аз съм хирургът тук?"

На сутринта започнаха да ме приготвят за операция и докторът не искаше да ме прегледа отново, но аз знаех, че Исус оправи червата ми. Когато натисна стомаха, докторът извика: „Червата ти са оправени." „Аз ти казах, докторе, че най-добрият хирург може да те изпревари и да ме оперира." „Кой е той?" „Исус Христос е. И всеки, който повярва в Него, няма да погине, но Ще има вечен живот."

Миналата година получих кръвоизлив на стомаха и пак моят Исус ме изцери и възстанови напълно. Толкова безбройни са милостите на моя жив и верен Изкупител, Исус Христос, че няма да ми стигне времето да ги изброя всичките. Животът, който живея, е за Божия Слава.

Бог да благослови всеки, който чете това свидетелство.

Стоянка Карушкова

Стара Загора


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница